Европейският пазар е основен за българските производители, той е силно конкурентен. Но за нас връзките със страните извън ЕС също са много важни и родните земеделски стопани и преработватели трябва да имат възможност да излязат на добри пазари като Мароко и Северна Африка. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на среща с посланика на Кралство Мароко Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи. Тя предаде покана за участие на български фирми на най-голямото мароканско земеделско изложение, което ще се проведе от 16 до 21 април. През миналата година на него са участвали представители на 70 страни, сред които 23 африкански държави и е посетено от над 1 млн. души.

Мароко е и дистрибуционен център на стоки за останалата част от Африка, може да бъде разглеждана като платформа за българските износители, а от своя страна България е врата за Балканите, заяви г-жа Ел Мидауи. За засилване на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни се предвижда създаване на смесена Българо-мароканска търговска камара. 

Министър Порожанов припомни, че по време на европредседателството, а и сега, приоритет на България е засилването на международните контакти. Той разказа, че предстои създаването на българо-саудитска съвместна компания за инвестиции в българското земеделие като резултат от 15-месечна активна дейност с Кралство Саудитска Арабия. Преди 3 седмици беше подписан и протокол от смесената българо-египетска комисия, на която министър Порожанов е съпредседател. Работи се по организирането на следваща среща с представители на бизнеса в Кайро.

Големите инвестиции в едната или другата страна са сложен процес, но когато има взаимен интерес е абсолютно реалистично да се случат, заключи министър Порожанов.

Публикувана в Новини на часа

Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони ще е един от инструментите, който ще повиши производството и качеството на българската продукция.  „Цифровизацията е свързана с вземането на правилните решения, както и с контролирането на производството“.  Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на представяне на Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България. Тя е част от пакета важни документи, свързани с Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. и подготовката на стратегическите планове. Основна цел на проекта е да се постигне по-добра конкурентоспособност в земеделието и увеличаване на доходите на хората в сектора.  Развитието на този вид услуги ще бъде в полза на производителите, те ще могат да излизат на международния пазар не само в Европейския съюз, но и извън него, каза ръководителят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова.

   Цифровизацията на селското стопанство има потенциала значително да подобри живота в селските райони и с това да увеличи тяхната атрактивност сред по-широка част от населението, което на местно ниво да разработва, внедрява и използва високи технологии. Посредством цифровите технологии и датчици за влага в почвата би могъл да се намали значително разходът на воден ресурс. Датчици биха могли и да откриват навреме заболявания по животните и да ги предотвратяват. Данните за предишни добиви могат да помогнат на земеделските стопани да планират и прогнозират бъдещите добиви от посевите, както и стойността на земята си. Стратегията за цифровизация на земеделието ще допринесе и за опазването на околната среда и климата.

   България е сред първите страни в ЕС, които вървят в правилната посока – цифровизацията и ползите от това се виждат, каза председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.  Университетите, IT компании и институти обединяват усилията си, за да се създаде нещо, което да е в помощ на всички земеделски производители.

   Предвижда се стратегията да бъде одобрена от Министерски съвет, за да може в идните години да се работи за цифровизирането на българското земеделие и селски райони.

Публикувана в Новини на часа

Министерство на земеделието, храните и горите оповести в съобщение на интернет страницата си, че няма да поднови разрешението на „Австрия био гаранти клон България“ КЧТ за контрол на биологичното производство. В тази връзка стопаните, които имат договори с дружеството и искат да продължат ангажиментите си по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., в срок до 13 февруари следва да изберат самостоятелно друг контролиращ орган. Сключването на нов индивидуален договор ще осигури на бенефициентите непрекъсване в системата за контрол.

   Актуален списък на контролиращите лица, с издадени разрешения по чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и сроковете им на валидност е наличен на интернет страницата на Министерство на земеделието, храните и горите – „Информационен регистър на лицата получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство“.

   В срок от 15 работни дни от настъпването на промяната, биопроизводителите следва да представят пред ДФЗ-РА копие на новия договор с контролиращо лице, както и документ, удостоверяващ непрекъсваното на контрола. Това е разписано в НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 ( чл. 39, т. 1, буква г), т. 2, буква д) и т. 3, буква г).

    При смяна или избор на ново контролиращо лице, предишното не се освобождава от отговорност и задължения. Новото контролиращо лице гарантира, че операторът е отстранил или отстранява евентуалните несъответствия, отбелязани в доклада на предишния надзорен или контролен орган (съгласно чл. 92, параграф 2 от Регламент (ЕО) 889/2008 г.). Старото контролиращо лице трябва задължително да предаде на следващото значимите елементи от контролната документация относно оператора, както и докладите (посочени в чл. 63, параграф 2, ал. 2 от същия регламент.)

Публикувана в Новини на часа

В сложен период сме - дебатът за общата селскостопанска политика след 2020 г. върви с различни мнения на страните, многогодишната финансова рамка е тежък документ, който се очаква да бъде приет октомври-ноември. В предложението на ЕК е предвидено намаление с 15% на бюджета на Програмата за развитие на селските райони, но ще има възможност то да бъде компенсирано с национално съфинансиране. Провел съм вече неофициални разговори и има готовност бюджетът за развитие на селските райони да се запази до близо 3 млрд. евро. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на форум на Националното сдружение на общините в България. Той увери кметовете, че земеделските производители в техните райони могат да се чувстват сигурни за подпомагането и в периода 2021-2027 г. Няма намаление при средствата за директни плащания за България, дори заради т.нар. конвергенция или външно сближаване има леко увеличение. Министър Порожанов припомни, че е възложено изработването на SWAТ анализ в сектор “Земеделие и храни”, който ще е основата на бъдещия стратегически план. Той благодари на кметовете, че изградените в работата с тях отношения дават резултат.

Във форума участва и зам.изпълнителният директор на държавен фонд “Земеделие” Атидже Алиева-Вели. Тя обяви, че е приключила административната обработка на 180 от подадените общински проекти по ПРСР.

Публикувана в Новини на часа

Днес срещата на браншовите организации на производителите на плодове и зеленчуци с ръководството на земеделското министерство приключи с пълно фиаско. Поводът бе търсене на възможности за финансиране на стопаните за закупуване на техника за охлаждане и калиброване на продукцията им. 

На срещата, по традиция, не е присъствал министър Румен Порожанов и не е бил подписан подготвеният двустранен меморандум за обмяна на информация между аграрното ведомство и браншовите организации.

Не са били приети и 20-те предложения на производителите на плодове и зеленчуци за източване на националното и европейско финансиране чрез схеми за субсидиране на тикви, картофи, лук и моркови.

„Всички виждат, че царят е гол, но в МЗХГ твърдят, че е облечен. В крайна сметка асоциациите решихме да организираме пресконференция за медиите и да поискаме оставката на министъра", обяви за „Гласът на земеделеца“ Георги Василев, организационен секретар на Асоциация Български пипер. Градинарите са решени да пристъпят и към по-радикални мерки като протести и блокиране на пътни артерии.

Публикувана в Новини на часа

Бюджет от общо 455 млн. лв. е заложен за данъчни облекчения за фермери, които купуват нови земеделски машини и производствени сгради. Средствата са предвидени с регламент на ЕС за програмния период от 2014 до 2020 г. Така земеделските стопани, като еднолични търговци или фирми за производство на непреработена селскостопанска продукция, имат право на държавна помощ за покупка на нови сгради или земеделска техника - „Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък“.

За допустими по схемата се считат инвестициите в нова земеделска техника и нови сгради, с изключение на инвестиции в напояване

Помощта не покрива разходите за закупуване на права за производство, права за плащане и едногодишни растения, засаждане на едногодишни растения, закупуване на животни, инвестиции за привеждане в съответствие с действащите стандарти на Съюза, разходи, свързани с договори за лизинг, като например марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, административни разходи и разходи за застраховка, както и за оборотен капитал.

Това се определя от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), чийто член 189б задава рамката на данъчното облекчение, което представлява държавна помощ за земеделски стопани. Според закона корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

  Преотстъпен данък в лв. брой ЗП Общо по години
Данъчна година чл. 189б от ЗКПО чл. 48 от ЗДДФЛ чл. 189б от ЗКПО чл. 48 от ЗДДФЛ преотстъпен данък в лв. брой ЗП
2010 19 769 648,32 10 783 916,52 1 107 575 30 553 564,84 1 682
2011 36 674 852,46 28 918 710,90 1 504 1 128 65 593 563,36 2 632
2012 37 010 264,29 26 251 120,28 1 686 952 63 261 384,57 2 638
2013 31 051 933,82 19 343 348,06 1 533 805 50 395 281,88 2 338
Всичко: 124 506 698,89 85 297 095,76 5 830 3 460 209 803 794,65 9 290

За да се ползва отстъпката, трябва да са изпълнени едновременно няколко условия. Първото е преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника. Те трябва да са придобити в срок до края на годината след годината, за която се ползва отстъпката.

Покупката трябва да е станала при пазарни условия, а земеделският стопанин трябва да продължи дейността си за период от поне три години след годината, за която е получил отстъпката. Това трябва изрично да се декларира в годишните данъчни декларации всяка година до изтичане на тригодишния срок.

Освен това преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на придобитите активи към датата на предоставяне на помощта. Стойността на тези активи не бива да превишава 500 000 евро, като този праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите.

Указанията, публикувани в сайта МЗХГ в раздел „Одобрени от ЕК държавни помощи“ се казва, че получателят на помощта има право директно на данъчното облекчение. Същевременно българските власти не упражняват предварителен контрол и не приемат допълнителни документи.

От министерството допълват, че получаването на помощта по схемата зависи от спазването на предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ контрол от страна на Националната агенция за приходите (НАП). При неизпълнение на някое от приложимите условия, преотстъпеният данък подлежи на възстановяване заедно със съответните лихви.

Преотстъпеният на земеделски стопани данък в периода 2010-2013 г. е бил на обща стойност около 210 млн. лв. От тях почти 125 млн. лв. са отстъпките за земеделски фирми по Закона за корпоративното подоходно облагане, а около 85 млн. лв. за фермери, които се облагат по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По официални данни, за четири години, от тази данъчни преференция са се възползвали 9290 стопани.

Публикувана в Бизнес

 От 2 януари до 31 януари 2019 г. земеделските производители, кандидатствали за Кампания 2018 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци и за зеленчуци - оранжерийно производство, трябва да подадат декларация по образец и да предоставят документи, които доказват минимални добиви и реализация на произведената продукция.

    Утвърденият образец на електронен опис на документите, доказващи реализацията на произведената продукция е достъпен за изтегляне и попълване на сайта на Държавен фонд „Земеделие“. На същото място е публикувана и инструкцията за попълване. Файлът съдържа възможност за създаване на опис до 100 реда. В случай на необходимост земеделските стопани могат да поискат по-голям файл с възможност за създаване на повече редове от областните структури на фонда. При попълване на приложения файл не се обединяват редове, не се добавят работни страници и по никакъв начин не се променя форматът на зададената таблица.

    Попълненият опис по образец се подава до 31 януари 2019 г. на електронен и на хартиен носител, придружен от копия на описаните документи. Те се депозират в областните дирекции на ДФЗ по постоянен адрес на кандидата – физическо лице и адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

     Припомняме, че не подлежат на подпомагане кандидатите по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, които не са предоставили декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация в периода по чл. 32 на Наредба 3 от 17.02.2015 г.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие увеличение на утвърдените със Закона за държавния бюджет на България за 2018 г. показатели на максималния размер на ангажиментите за разходи на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), които могат да бъдат поети през 2018 г.

Проектът предвижда увеличение на максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г., във връзка с със сключени през месец ноември многогодишни договори и начисляване на коректив за задължения.

Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., е с 11 138 000 лв. повече от утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. по бюджета на МЗХГ. Максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г., е увеличен със сумата от 4 000 000 лв.

Публикувана в Новини на часа

Правителството прие позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 17-18 декември в Брюксел. Министрите ще дискутират доклад за напредъка по реформа на ОСП след 2020 г. На заседанието на Съвета те ще обменят мнения и по актуализираната стратегия на ЕК за биоиконоимика. Европейската комисия ще представи актуална информация относно последващи действия във връзка с инцидента с фипронила. Австрийското председателство ще информира Съвета относно щети по горите в резултат на неблагоприятните климатични условия в някои страни в Европа. Очаква се държавите-членки да постигнат политическо споразумение по възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси.

Правителството одобри също така резултатите от провели се три заседания на Съвета на ЕС в Брюксел.

В рамките на Съвет външни работи (Търговия) на ЕС, проведен на 9 ноември, бяха обсъдени въпроси, свързани с модернизацията на Световната търговска организация, скрининга на преките чуждестранни инвестиции в ЕС и текущото състояние на провежданите търговски преговори. Европейската комисия представи доклад относно прилагането на сключените от ЕС споразумения за свободна търговия. Обсъдено беше и състоянието на търговските отношения на ЕС със САЩ.

На 12 ноември се проведе заседание на Съвет „Общи въпроси“. Държавите-членки обмениха мнения по анотирания дневен ред на декемврийския Европейски съвет, както и добри практики в рамките на Четвъртия годишен диалог по върховенството на закона на тема „Доверието в публичните институции“.Съветът продължи дискусията по Многогодишната финансова рамка 2021-2027 година. Европейската комисия представи Работната си програма за 2019 г. и пакета по субсидиарност. Австрийското и Румънското председателства представиха Пътната карта за Европейския семестър през 2019 г.

Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси проведе заседание във формат „Бюджет“ (ЕКОФИН/Бюджет) на 16 ноември. Държавите-членки дадоха мандат на Австрийското председателство на Съвета за преговори с Европейския парламент по проекта за бюджет на Европейския съюз за 2019 г. Преговорите се проведоха в рамките на заседанието на Помирителния комитет, състояло се в същия ден, като след дълги дебати двете институции не успяха да постигнат съгласие по общия бюджет на ЕС за 2019 г. На 30 ноември Европейската комисия представи ново предложение за бюджет на ЕС за следващата година. През първите седмици на декември 2018 г. ще се проведат дискусии по него в Съвета, в Европейския парламент и между двата бюджетни органа. Очаква се одобрение на позицията на Съвета по новото предложение на 11 декември и гласуването й в Европейския парламент на пленарна сесия на 12 декември 2018 г. В случай, че в началото на 2019 г. бюджетът на ЕС все още не е окончателно приет, през всеки месец на годината ще може да бъде изразходвана не повече от една дванадесета част от бюджетните кредити за предходната година.

Публикувана в Новини на часа

Чрез търговските вериги българските производители имат възможността техните продукти да намират все по-трайно място на централно и западноевропейските пазари. От началото на следващата година стартираме държавна помощ за поемане на 50% от разходите за сертифициране по Global G.A.P. на производителите на плодове и зеленчуци, което ще им даде още по-добър достъп до големия ритейл“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на събитие по повод 8 г. “Лидл” в България и партньорството им с българските производители, част от инициативата на МЗХГ „Аз подкрепям българските производители, подкрепи ги и ти”. 


62 процента е делът на българските продукти в големите вериги, при хлебните изделия в „Лидл“ стига и до 100%, каза още министър Порожанов. Той припомни, че през седмицата беше одобрена от ЕК и държавната помощ за малки мандри, която е до 60 000 лв. Министерството работи за подобна схема и за малките  кланици, за доилни апарати, както и за хладилно съхранение на плодове и зеленчуци. 


“Пожелавам на всички производители много успех и да надграждате продуктите, за да се гордеете с тях не само на българския, но и на международния пазар”, заяви още земеделският министър. 


„Инициативата  „Аз подкрепям българските производители, подкрепи ги и ти” е пример за доброто сътрудничество между бизнеса и държавата”, каза Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на “Лидл България”. От стъпването си на пазара у нас през 2010 г. търговската верига е удвоила броя на българските доставчици, с които работи и те вече са 172 производители от цялата страна. Броят на тези, които изнасят продукцията си чрез веригата е нарастнал 5 пъти.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 15

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта