ИнтелиАгро: Какво предлагат партиите за селското стопанство Избрана

Въпреки че отдавна никой не чете предизборни програми (вероятно защото има дълга традиция те да не се спазват), от ИнтелиАгро са подготвили анализ. Авторите коментира, че все още вярват, че успешната политика е процес на разумни, изпълними и измерими обещания, които се спазват. Публикуваме пълния текст с  платформите на основните кандидати за властта на предстоящите тази неделя избори, и то по-точно в частта земеделие.

Докато четяхме умотворенията на различните партии и коалиции, борещи се да управляват, в някакъв момент съжалихме, че сме се захванали с тази задача. Ще заявим само едно – с популизъм, безхаберие и безумни намерения за увеличаване ролята на държавата в сектор, който и сега ползва помощи, равни на 1/3 от добавената стойност, която произвежда, за нас е извън всякакво съмнение, че селското стопанство няма да постигне особени резултати в идните години.

И така, постарали сме се да извадим основните моменти от платформите на тези партии и коалиции[1], които имат шанс според социологическите проучвания да влязат в следващия парламент и сме ги подредили според поредността им в бюлетината.

Воля

Частта от програмата за земеделие обхваща 17 акцента, като поне 10 от тях реално вече са факт. Струва си да отбележим, че акцент #3 – създаване на електронна борса не само, че не би следвало да е инициатива на държавата, но такива платформи вече работят, движени от частна инициатива (напр. виж тук и тук).

Положителните (макар и недостатъчни) моменти в програмата са намерението за обновяване учебната база в специализираните учебни заведения и търсенето на решение на проблемите с Напоителни системи чрез въвеждането на частни водни оператори.

Определено си личи стремеж към подпомагане на дребните и младите стопани (до 40 г. възраст), но даването на допълнителни държавни преференции няма как да се случи без одобрението на Брюксел. Не виждаме и как би имало измерим ефект.

Няма как да не отбележим изразената в платформата воля за увеличаване българските стоки в търговските вериги чрез нормативни промени – мярка, която е напълно лишена от икономическа логика.

Коалиция АБВ - Движение 21

Платформата се състои от седем акцента, в които ясно си личи намерението държавата да се намеси в съвършено непривични дейности, чийто провал може да се гарантира на 100%. Като започнем от стимулирането на кооперациите, минем през задължително изискване част от произведената продукция да се преработва в страната (кой, кого и как ще задължи да преработва нещо, което му е неизгодно?) и стигнем до създаването на Фонд за земеделски кредит с профил животновъдство и зеленчукопроизводство, можем да заключим, че „модерните леви“ се канят за големи експерименти в отрасъла на гърба на българския данъкоплатец.

БСП за България

Когато човек започне да чете програмата на БСП за земеделие (от стр. 7), остава с впечатлението, че партията има много подробен план как държавата да „подреди“ всяка брънка от производствената верига, та чак до крайния консуматор. Чак звучи плашещо.

Планът е развит в пет направления:

1.       Закон за храните, чрез който да се въведат минимални прагове за реализирането на български продукти в търговските вериги (който неминуемо би оставил някои щандове празни, а други би залял с продукция, която никой не иска да купува);

2.       Подпомагане производството на храни за местна консумация (неизвестно защо с акцент стимулиране биопроизводството, чиято продукция е много по-скъпа и би поставила в още по-разкрачено положение най-уязвимите слоеве от населението);

3.       Контрол на „тавана на субсидиите“ – мярка, целяща да спре изтичането на милиони към стопанства, които реално нямат нужда от подпомагане;

4.       Приоритетно финансиране на животновъдство, плодове, зеленчуци, тютюн, етерично-маслени, което го има и сега но с абсолютно никакъв ефект;

5.       Подпомагане кооперирането – тук е мястото да кажем, че ако стопаните не намират в себе си достатъчно причини да се сдружават, няма сила, която да ги накара трайно да работят заедно.

ГЕРБ

Ако трябва да обобщим програмата на ГЕРБ за управление на селското стопанство (от страница 35), то би било по следния начин: „Ако ви харесва какво сме правили до тук, гласувайте за нас, ще продължим да правим същото“. В добавка на това има много общи пожелания, които не става ясно как ще бъдат осъществени и сбор от няколко твърде спорни мерки и други, които са по-скоро положителни.

Още първото изречение в платформата, обаче, бие на очи „Ще продължим да развиваме балансирано земеделие и пазарно ориентирани, конкурентноспособни земеделски стопанства“. Защото това е нещото, което никога не е било във фокуса на развитие в сектора от 2007 г. досега и резултатите го доказват.

Към по-скоро позитивните страни трябва да отбележим стремежът към комасация на земята (макар да не се влиза в детайли), опростяване прилагането на Общата селскостопанска политика най-вече в частта „зелени плащания“, въвеждане на мерки за управление на риска, облекчаване на административните процедури (чудно какво ли е спирало партията досега?), засилване на електронизация на управлението на ресурсите в сектора (поземлен фонд, услуги и пр.).

Тези, които отчитаме като спорни са: запазване настоящите схеми на подпомагане и увеличаване на обвързаната подкрепа, доказали се като неефективни; административна намеса за увеличаване присъствието на произведени в страната храни в търговската мрежа; изпълнение на стратегията за напояване, която считаме за мъртвородена и прилагане на новата стратегия за борба с градушките (обещаваща огромни публични разходи със съмнителен ефект – анализ по темата е правен от ИнтелиАгро).

Движение „Да, България“

В програмата на „Да, България“ има само един абзац, който засяга земеделието: „Намаляване на свръх-концентрацията в земеделието и поставяне на таван за субсидиите от 20,000 дка с цел подпомагането на малките селскостопански производители. Пренасочване на спестените субсидиите към екосъобразно земеделие, традиционни култури и отрасли с висока добавена стойност.“

Въпреки че в намаляване тавана на плащанията има логика, това не може да бъде гръбнакът на една модерна селскостопанска политика. Очевидно е, че секторът не е сред приоритетите на движението.

Реформаторски блок – Глас Народен

От реформаторския блок са разгърнали визията си за съвременно земеделие в цели 134 думи (стр.25-26). Трудно е да се интерпретират 10-те акцента без каквато и да е обосновка и „рецепта“ за изпълнението им. „Разработване на стратегия“, „активно участие“, „развитие на пчеларството“, активна политика“ са все фрази, които без контекст не значат нищо.

Най-странното е, че блок, който се е нарекъл „реформаторски“ изглежда не вижда необходимост от реформиране на ОСП. Коалицията „отстоява позиция за запазване на първостепенното значение на директните плащания и обвързаната подкрепа като част от тази политика“. Критиките към тези схеми на подкрепа растат както в ЕС, така и в България и ненапразно диалогът за новата ОСП вече започна в Брюксел. Нещо повече, тези схеми са доказано неефективни в нашите условия, което вече коментирахме по-горе.

Като че ли „за цвят“ към програмата са предвидени данъчни облекчения за експорт. Ще оставим настрана въпроса дали е редно един бизнес да се ползва с преференция в данъчното облагане пред друг. Няма да коментираме факта, че по този начин чуждия потребител ще бъде косвено субсидиран от българския данъкоплатец. Само ще споменем, че в Световната търговска организация, в която България членува, отдавна е постигнат консенсус експортното субсидиране (включително косвеното) да бъде елиминирано в световен мащаб.


[1] В прегледа са включени партиите и коалициите, които според социологическите проучвания имат шанс да надминат бариерата за представителство в Парламента. Не успяхме да намерим материали по темата на интернет страниците на коалиция „Нова република“, ДПС и коалиция „Обединени патриоти“. До приключване на материала от тези формации не са получени отговори на запитванията, изпратени на електронните им пощи. Подредбата в анализа е съобразена с изтегления жребий за позициите в бюлетината.

Прочетена 617 пъти Последно променена в Понеделник, 20 Март 2017 16:15
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта