Лизингът на техника измести банковия кредит Избрана

Малките и средни стопани пренебрегват възможността за колективни инвестиции при покупката на земеделска техника

Интервю на Лили Мирчева с Марта Йонкова, експерт „Европейски програми и проекти“ за в. „Гласът на фермера“

хххххх

- Г-жо Йонкова, през последните години в България най-едрите зърнопроизводители създадоха машинен парк, на който могат да завидят и най-големите фермери в света. Но какво се случва с малките? Ще продължава ли българското земеделие да се движи на две скорости и има ли все още шанс за малките и средни стопани се модернизират с европейско финансиране до 2020 г.?

- Инвестициите в земеделска техника погълнаха наистина огромна част от бюджета на Програма за развитие на селските райони в предходния програмен период. Логично от тези средства се възползваха най-вече големите, които имаха ресурс да инвестират. В настоящия период, 2014 – 2020 г. беше заложено нещо като превантивна мярка - ограничение в подмярка 4.1 за този вид разходи – до 500 хил. евро за стопанство. Освен това в рамките на ПРСР за първи път беше заделен ресурс за малките чрез Тематична програма за малките стопанства. Подмярка 6.3, така наречената „стартова помощ“, предизвика много голям интерес и вече има и сключени договори /около 1 000/ с малки фермери. Друга мярка от Тематичната подпрограма, която малките стопанства очакват да стартира през 2017 г., е подмярка 4.1.2, която е аналог на 4.1, но насочена само към малки земеделски стопани. Все пак политиката на ЕС е насочена към малките стопанства и е логично ние да се движим в крак с нея, пък макар и на две или повече скорости. Тепърва обаче ще видим дали така структурирани тези мерки ще имат ефект и дали реално ще бъде подкрепен малкия бизнес в селските райони или големите ще измислят начин да се нагодят към новите приоритети. Както се вижда, ограничението за техника в подмярка 4.1 стимулира големите стопанства да модернизират сградния си фонд и да изградят нови бази. Така парите отиват отново към тях.

- Според признанията на търговците има „мъртви месеци и години“ на пазара на земеделска техника у нас. Това означава ли, че покупката на машини е в силна зависимост от мерките на ПРСР? Какви са ефектите за агросектора от Мярка 121 и подмярка 4.1?

- Несъмнено приемите по мерките, по които техниката е допустима за закупуване, влияят на пазара. И в това само по себе си няма нищо лошо. По-скоро въпросът е дали и в какво биха инвестирали фермерите, ако ги нямаше тези мерки. Защото това би бил реалният показател за състоянието на сектора. Другото е изкривяване на пазара, а и на производството, защото вместо да търсят иновативни и практични начини за подобряване на дейността и печалбите си, фермерите си „мерят“ тракторите и комбайните. В крайна сметка няма как да развиваме земеделие единствено разчитайки на инвестициите по ПРСР. Съществува достатъчно добре развит пазар на техника втора ръка и за нуждите на едно малко или средно стопанство тя може да се окаже много по-добър вариант, отколкото скъпото и сложно упражнение с кандидатстването по проект. Призоваваме фермерите да си правят добре сметката и да инвестират точно до там, докъдето опират нуждите им.

- Както казвате в интервю, едни от малкото секторни икономически анализи в публичното пространство са на ИнтелиАгро. Какви са трудностите, които срещат вашите специалисти, за да няма досега такъв задълбочен анализ на вашата организация?

- Виждаме огромната нужда от стойностни и задълбочени проучвания в практически всяка сфера на селското стопанство в България. Анализи и информация в публичното пространство почти напълно липсват. Но и нашите ресурси са ограничени. Затова всеки анализ, който правим, е въпрос на финансиране и на приоритет. Ето защо имаме важната задача да убедим сектора в смисъла от финансирането на подобен род изследвания, защото именно секторът, бизнесът, е техният основен ползвател. Надяваме се, че правим това чрез предоставяне на висококачествен аналитичен продукт.

Що се отнася до държавната администрация, която има бюджет за подобни изследвания и също би следвало да има интерес от тях, виждаме една тревожна тенденция. МЗХ инвестира в собствен аналитичен ресурс - следи пазара на зърно например, прави други периодични изследвания. Но това е работа на частния сектор, която трябва да бъде аутсорсната към него. В противен случай МЗХ попада в един порочен кръг - измисля политиките, прилага ги, след което анализира резултатите от тях и си ги оценява.

- Само по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” ли може да се закупи техника? Кои други мерки от селската програма съфинансират покупката на техника?

- Както казах, вече имаме отделна тематична програма, насочена към малките и в нея има възможност и в тази посока. Младите и малките стопани, които получават стартова помощ по подмерки 6.1 и 6.3 от ПРСР могат да използват тези средства за модернизация на стопанствата си, включително чрез закупуване на земеделска техника, като в този случай тя може и да не е нова. Вече споменах подмярка 4.1.2. – макар и с много малък лимит, тя също може да подпомогне малките стопанства. По мярката за иновации, която все още е в много суров вид, също ще може да бъде подкрепено под някаква форма закупуването на необходими техника и оборудване.

- Има ли други инструменти в подкрепа на покупката на техника?

- Към момента алтернатива за земеделските стопани се очертава лизинга, който в голяма степен измести дори банковия сектор и кредитите когато става дума за техника и автомобили. В момента сме в период на рекордно ниски лихвени нива. Има и друга алтернатива, която малките и средните стопанства засега пренебрегват, а именно възможността за колективни инвестиции. С или без програми обединението носи много ползи и само една от тях е възможността от намаляване на финансовата тежест при закупуването и обслужването на необходима за дейността техника.

 

Прочетена 1210 пъти Последно променена в Четвъртък, 18 Май 2017 13:29
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта