Оцеляването на малките ферми и в Швейцария, и в България – мисия (не)възможна Избрана

Обезлюдяването на селските райони – ключов проблем за стопаните в Европа. Проектът „За Балкана и хората“ показва, че земеделският бизнес трябва да се развива в унисон с природните закони. Две истории на дребни животновъди

Лили Мирчева

Швейцария като България е страна с ограничени ресурси и уязвими екологични системи в планинските райони, отбеляза посланикът на Швейцария в България Денис Кнобел по време на заключителното събитие на проекта „За Балкана и хората“. Той е част от петгодишна съвместна програма, в която швейцарското правителство вложи 4,7 млн. швейцарски франка. По думите на Кнобел България е втората страна в ЕС с най-високо ниво на биологично разнообразие, като цели 20 процента от територията й се намират в екологичната мрежа НАТУРА. „Това богато наследство трябва да бъде запазено за природата и хората, а местните общности да подобрят жизнения си стандарт, опазвайки природата по устойчив начин“, каза още посланик Денис Кнобел. По думите му Швейцария като България е малка страна, но доста богата, в която, цитирайки Жан-Жак Русо, има смесица от уникална природа и индустрия. Затова пък България за него била Terra Incognita, т.е. непозната земя, когато за първи път в края на 90-те години на миналия век започнал да се интересува от нея.

„Направи ми впечатление огромното природно богатство. И това наследство не е само за България и Европа, но и на цялата земя. Затова още от 90-те години основен приоритет в нашето сътрудничество, е опазването на природата“, разказва Кнобел. Той припомни, че през 1991- 1992 г. швейцарски неправителствени организации започнаха да работят у нас и да обменят опит с български партньори. „Повече от 25 години продължава това сътрудничество и по този начин Швейцария стана един от основните играчи в опазването на околната среда в България. За това сътрудничество се изразходваха повече от 200 млн. швейцарски франка. Днес се гордеем с това, че поддържаме и подкрепяме съхраненото биологично разнообразие в България. Тази подкрепа продължава и затова основен компонент в най-голямата българо-швейцарска програма е природозащитната дейност“, коментира посланикът на европейската страна, която не е член на ЕС.

Програмата има три основни акцента - околна среда, земеделие и туризъм. Основната й цел е да насърчи икономическото развитие и да помогне на изоставащите селски райони. Чрез нея се търси механизъм, чрез който богатите да помогнат на по-бедните, а държавата да изгради ефективна защита за дребните фермери.

Ще ви разкажем две истории за дребни животновъди, които се развиват паралелно във времето, но едната е в планините край Монтрьо, във френската част на Швейцария, а другата – в Тетевенския район на Централен Балкан.

В планините над Монтрьо

Швейцарският фермер Андреас Вютриш разказа, че се занимава с биологично животновъдство, а причината да избере това поприще обясни така: И най-големите корпорации, и всяко нещо на планетата, може да се срине и фалира, включително и самото човечество. За да се избегне този трагичен край, аз и моето семейство практикуваме земеделие, което опазва околната среда.

Вече 28 години семейството му живее и работи във ферма от 20 хектара, която се намира на надморска височина от 700 до 850 метра. Това означава, че и качеството на почвите, и релефът, и условията за животновъдство, са доста тежки.

„Традиционното земеделието в Швейцария е организирано в малки семейни стопанства, но в ход е рационализацията и индустриализацията, така че селските райони се обезлюдяват. Всяка година страната губи около 1000 земеделски производители“, сподели фермерът. По думите му земеделските производители, които остават, обработват все по-големи площи, съответно с все по-големи машини. Това води до все по-големи разходи и така стопаните попадат в порочен кръг. „Тези фермери имат все по-малко свободно време, семействата им са недоволни и все по-често изпадат в депресия и дори се самоубиват. Но това е

развитие, което противоречи на природата и климата

Тези големи земеделски производители вече не слизат от тракторите си и не усещат земята с краката си, с ръцете си и с носа си. В целия свят изхранването на хората се оказва съсредоточено в ръцете на все по-малък брой хора. Това безспорно е опасно и мисля, че заедно можем да обърнем тази тенденция. Стига да се откажем да участваме в това надбягване към по-голямото, по-бързото и по-лесното. Трябва да даваме земя на хората, които нямат, а не да даваме още повече земя на хората, които вече имат много“, коментира Андреас Вютриш, който е депутат в парламента на местния швейцарски кантон и активно работи за подобряване на бизнес средата в малките планински региони.

Той сподели още от своето „верую“: дребните фермери

да отказват да дават своите продукти на мастодонтите в хранителната промишленост.

„ Вместо да имаме все по-големи стопанства, за да се справяме с една болна икономика /аз не знам как е при вас, но в Швейцария икономиката е болна/, трябва да разнообразим, да диверсифицираме дейностите си. Не е самоцел да произвеждаме сами всичко. Имам предвид производството, преработването и продажбата на продуктите. Не може човек да прави всичко сам – трябва да има разделение на труда“, коментира още фермерът. Той обясни, че стопанството му се намира в отдалечен от големи градове регион, който е далеч и от транспортни артерии. Заради това има нужда от посредник, който да продава продуктите му. Вютриш подчерта, че е много важно селскостопанската продукция да се преработва и

консумира наблизо, да не се транспортира на големи разстояния.

Първоначално Андреас купил 12 ха земя с малка животновъдна ферма и постепенно започнал да практикува биодинамично земеделие. „Наложи се да преработваме млякото на място и да произвеждаме сирене. От една страна, защото много консуматори търсеха сирене, а от друга – защото имахме нужда от допълнителен доход“, разказва швейцарският фермер.

„От една страна ние сме много малки производители и ни е по-лесно да минаваме, така да се каже, „между капките“. От друга страна, в Швейцария има такова законодателство, което подкрепя и

облагодетелства директните продажби на земеделска продукция

От 25 години насам законът е поставил отговорността за хигиената и санитарните качества на продуктите в ръцете на производителя. Ние сме длъжни да докажем добрите санитарни качества и хигиената на продукта, както и на условията, в които го произвеждаме“, разказва Вютриш. Затова сега без проблеми произвежда и продава масло и полулумеко сирене с благородна плесен, като нито един от продуктите не е пастьоризиран, нито хомогенизиран. Нещо, което е немислимо за българските стопани...

Как е в Тетевенския Балкан

Историята на Красимир Удренов е доста по-различна. Занимава се с животновъдство, и по-специално с овцевъдство, едва от 5-годишен. „Баща ми беше овчар – помагах му от дете. След казармата започнах в строителството, но дойде демокрацията и станахме много строителите. Затова избрах животновъдството", разказва 49-годишният мъж. Сега отглежда стадо от 250 овце от породата „Тетевенска“ в Балкана над Тетевен. Тя е автохтонна и за нея втора година получава субсидии за редки породи животни.

„Отглеждаме овцете за мляко и месо. Агнетата не стават големи, но са много млечни. В зависимост от годината, средно дават по 80 литра на сезон, някои и повече“, разказва потомственият овцевъд. Спомня си, че неговите овце почти винаги са давали повече мляко от тези на другите стопани, защото са добре гледани. По думите му сега много животновъди са в занаята „само заради субсидиите“.

„Трудно и да намериш добри пастири. В момента отглеждам 250 тетевенски овце заедно със съпругата и сина си, който ходи на училище, но цяло лято е на кошарата. Тази порода иска да ходи - всеки ден изминава по10 км само в едната посока. С една дума - трудна за отглеждане порода “, споделя Красимир. Започнал с 5 овце, които получил при разпадането на ТКЗС-то и не е продал нито една агне години наред.“Ако имам мъжко, го давам на баща си, защото той не иска много да ги гледа. От 3 овце и 2 шилета започнах, за да ги докарам до 250 сега“, разказва фермерът.

Гледам ги не за пари, а защото обичам животните

Сега не съжалявам, че продължих да отглеждам овце, споделя Красимир. През миналата година получил субсидии само за 60 овце, а имал още 160, но просто не маркирал всичките...

„Не съм алчен за пари - свикнал съм и на много, и на малко“, коментира европейското и национално финансиране на овцевъдите той. За миналата година е получил субсидии за мъжките, както изискват правилата за редките, местни породи. Според него парите не са достатъчно за изхранването на всички животни с фураж през зимата. Отглежда овцете предимно пасищно, а през лятото дава концентрат само на агнетата, за да ги подсили.

Изкупуването на млякото в Тетевен е трагично

Втора година не давам продукцията си в мандрата, защото в продължение на 3-4 години го карах всеки ден до там и после по 5 месеца чаках да ми платят, обяснява Красимир. Принуден е да продава овцете като малки, защото овчето мляко трудно намира пазар в региона. Прави сирене, което продава на познати хора. За по-широк пазар не смее и да помисли заради изискванията на агенцията по храните и хилядите условия, които трябва да изпълни.

Не по-малко са проблемите и с пасищата, повечето от които са частни. Сключил е договор със собствениците им, но пък не може да ги опази от чужди животни - крави, коне, кози...

“Има моменти, в които няма къде да паса моите овце, въпреки че имам договори за ползване на общински и частни пасища“, споделя животновъдът. Не помогнали нито разговорите с кметицата на Тетевен, нито с началника на полицията.

Досега не е рискувал да тегли банков кредит, въпреки че трудно успява да покрива ежедневните разходи на семейството. Не може да разбере колегите си, които се оплакват, че едва свързват двата края, но бързат да си купят джип за 20-30 хил. лв., щом получат субсидиите. „Опъваш си краката според чергата, казват старите хора – каквото изкарам – всичко отива при овцете и.... да не седя гладен. Това е...

живеем по-бедно и по-скромно, както са живели дедите ни

обяснява потомственият животновъд.

Денят му започва в 5 сутринта, за да издои овцете на ръка. Следва изкарване на паша, където изминава десетки километри, тъй като животните му „овършават“ 400-500 дка, даже може и повече. „Вечер до 9 часа косим или пластим сено. Прибирам животните, сядам да ги доя ръчно и така до 11 часа. В 12 часа сядам да вечерям и по-рано от 1 часа не мога да легна“, обяснява работния си график Красимир. За доилен апарат все още не мисли, защото не му достигат средства. Не напуска кошарата нито зиме, нито през лятото. Най-лошото идва когато пътят е затворен от снега, а сеното е на привършване. Признава си, че дори му се е налагало да излъже кмета, че е свършил хляба, за да разчистят пътя до кошарите и да се снабди с фураж.

„Трябва да има облекчения за набавяне на сено. Преди

косях по 100 дка ливади на ръка

но после трябва събиране и пренасяне на сеното, едно че тичаме по животните“, продължават неволите на потомственият български овчар.

Въпреки че издоеното мляко не е сертифицирано като био, то е без капка примеси, а животните пасат в една от зоните на НАТУРА в Централен Балкан. „Стига да има къде да го дам, ще направя сертификат на млякото. Но миналата година продадох половината агнета. Тъкмо преди да ги отбия, отидох на мандрата да продам млякото и тъй като не ми го плащат, пуснах агнетата да бозаят.

Защо да ги доя овцете, като млякото няма цена?

Карам го в мандрата с мой транспорт, а после се моля да ми го изплатят по 1 лев на литър. Просиш като циганин за своите си пари. Сертифициране не е нужно, защото няма кой да купи млякото“, категоричен е Красимир, които живее като дедите си, т.е. бедно като през 17 век, но пък обича животните си като своя колега в Швейцария.

Прочетена 780 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта