Ферми между гейзери, вулкани и ледници Избрана

Разположена на границата на Полярния кръг, Исландия развива модерно и екологично селско стопанство, не ползва пестициди и химически торове и удовлетворява потребностите си от мляко, млечни продукти и месо

Мила Иванова

 

Исландия е страна на Северното сияние и на кристалните езера, на гейзерите и вулканите, на ледниците и зелените долини... Заради своите географски и геологични характеристики, тази островна държава, една от най-северните точки на Европа, е истински рай за производство на чиста енергия – от нейните геотермални извори и горещи потоци, които си проправят път под земята, от гейзерите и активните вулкани се произвежда голяма част от топлинната енергия. Понастоящем около 45% от енергийните нужди на страната се покриват от водноелектрически централи, 30 на сто се осигуряват от геотермални източници. Климатът – умерено морски и субполярен, вулканичният релеф с лунни пейзажи (именно в Исландия астронавтът Нийл Армстронг провеждаше тренировките преди полета си до Луната), не са най-благоприятната среда за развитие на селското стопанство. Но страната със съизмерима с България площ от 103 000 кв. км и население 330 000 жители е постигнала почти пълно самозадоволяване с мляко и млечни продукти, с овнешко месо и картофи, с плодове и зеленчуци, произведени в оранжерии. В Исландия се събират по три реколти плодове в годината. Звучи парадоксално, но

Исландия е най-големият производител на банани в Европа!

Разбира се, под стъклата на оранжериите. Освен това съществува тотална забрана за внасяне на живи животни, тъй като на острова няма никакви заразни болести. И още един, немаловажен щрих: Исландия, която през 2013 г. беше класирана като 13-ата най-развита страна в света според Индекс на човешко развитие на ООН, е отказвала винаги интеграцията си в Европейския съюз. Земеделието е щедро субсидирано и поддържано от държавата (вносните мита достигат до 700%).

Ще ви представим две стопанства на Ирландия с типичен за страната профил – животновъдство със земеделие и производство на ягоди в оранжерии.

1. Стопанство в подножието на вулкана, който се прочу и в Европа

В Ирландия ферми не се продават – защото цените им са много високи и сами си произвеждат енергия. Стопанствата се управляват от едни и същи семейства земеделци от няколко поколения. Така фермата Торвалдсейри е купена преди повече от век от дядото на сегашния собственик. Тя се простира на 11 000 дка площ от подножието на ледника със станалия прочут вулкан с непроизносимото име Ейяфятлайокутл чак до брега на Атлантически океан. Половината от площта е върху богата почва, образувана от натрупвания на вулканична пепел от множество изригвания – тя позволява отглеждането на рапица, зимна пшеница и пролетен ечемик (1400 дка). Други 4000 дка ливади изхранват 60 млечни крави и 200 овце на стопанството.

Фермата е модерно оборудвана – разполага с робот за доене, а зимното изхранване на кравите, което се състои предимно от силажиран фураж, е автоматизирано. Стопанството продава директно житото и ечемика си на хлебари за производство на исландски хляб. Във фермата пресоват рапицата, от която получават олио за продажба, а кюспето използват за вътрешни нужди.

Цялото производство е био,

защото в Исландия не се използва никакъв пестицид или химически тор. Фермата е почти автономна по отношение на енергията – като изключим горивата, тя разполага с електрическа централа, инсталирана през 1930 година. През 1989 г. Олафур Егертсон, сегашният собственик, направи сондажи в долината. Сега той разполага с вода с дебит 200 куб. м/час и температура 66°C , която използва за отопление на фермата. Освен това фермерът продава излишъка си от електричество на местна електрокомпания.

Въпреки мащабите си, фермата си остава семейна с 4 работни единици и един помощник през лятото. Дъщерята на Олафур ръководи туристически център, разположен срещу фермата, посветен на паметното изригване през 2010 година на вулкана Ейяфятлайокутл, който изхвърли облаци вулканична пепел на 8,5 км в атмосферата, блокирали въздушния трафик над огромна част от Европа. Туризмът се превръща във важен икономически отрасъл в Исландия, която тази година очаква 2 400 000 туристи.

2. Земеделие под стъклен покрив

От 1930 г. в Исландия започнаха да строят оранжерии и парници, отоплявани от горещата вода на гейзерите, за отглеждане на зеленчуци – краставици, домати, цветно зеле, а също ябълки, грозде, кактуси, рози и дори банани. Сега оранжериите са широко разпространени. Грудките и семената се внасят от Дания, Холандия и Швеция.

История на исландската ягода

Втората по големина ферма за ягоди в страната е разположена на 5000 кв. м в северната част на острова и както всички други оранжерии за плодове и зеленчуци, използва геотермална енергия. В близост е горещият извор Deildartunguhver, най-пълноводният в Европа, с температура на водата при източника 97°C! От него всяка секунда бликат 180 литра гореща вода, част от която тръгва по тръбопроводи към домове и ферми на местните исландци. В оранжерията за ягоди притокът на водата е постоянен и влиза на входа с температура 85°C. Вътре в помещението е инсталирана мрежа от тръби – на пода и във въздуха, с които го отопляват. И когато навън е 0°C, температурата в помещението е 15-20°С. Циркулацията на водата е полуавтоматизирана, според температурата, която се изисква в оранжерията.

В главната оранжерия могат да се отглеждат 25 000 ягодови растения. Те са засадени в големи саксии, издигнати на височина между 1 и 1,5 м върху тръби. Всички процеси по отглеждането на плодовете са автоматизирани – напояването на капков принцип, обогатяването на въздуха с въглероден диоксид, за да се подпомогне растежът на растенията. Със същата цел в помещението са монтирани и лампи с обща мощност 3MW, по 800 W на всеки 4-5 метра ягоди. Опрашването се извършва от некласирали се търтеи, доставени в картонени кошери. Разсадът идва замразен или силно изстуден от Холандия.

Когато дойде време за прибиране на реколтата, ягодите се разделят в зависимост от вида и вкуса им на две класи: първокачествената партида продават на исландски земеделски кооператив, който събира реколтата на всички местни ферми, а втората се доставя в магазинче на самообслужване край пътя или се използва за приготвяне на конфитюри и сиропи. В дървената барака разфасованите стоки си имат цени, а купувачът избира продукта и пуска монети или банкноти в малка каса. Да, наистина, исландците си имат доверие...

 

Исландското селско стопанство в цифри

В продължение на векове основните отрасли в селското стопанство на Исландия са били риболовството, рибопреработката и фермерството. Като всяка модерна страна, в селското стопанство сега са заети само 5 на сто от населението. Около 23 на сто от територията на страната – 25 000 000 дка, се използват главно за паша на добитък. Само 1 на сто от общата площ на Исландия са обработваеми земеделски земи, почти изцяло в долините. Селското стопанство практически напълно задоволява потребностите на населението от прясно месо и млечни продукти. В страната има 3460 стопанства.

Брой на животни: 490 000 овце, 77 000 коня, 75 000 едър рогат добитък.

Производство на мляко: 126 000 т/г.

Производство на месо: овче – 8600 т/г.; говеждо – 4200 т/г., свинско – 5500 т/г.; конско – 600 т/г.

Прочетена 1067 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта