Кооперациите са примамлива хапка за всеки арендатор Избрана

Дяловият капитал на 2 хиляди земеделски кооперации, които фалираха, изчезна в частни джобове, коментира Иван Добрев, председател на земеделска кооперация „16 декември“ в Силистренското село Гарван

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Добрев, къде се намира кооперацията, чийто председател сте от години насам?

  • Намира се в силистренското село Габър, което е под габърчето на картата. Дори в някои карти го няма, но пък кооперацията ни отдавна е известна с това, че дава по 100 лв. на декар рента на своите член-кооператори. Печелим в класация на кооперациите в България за най-висока рента, най-високи добиви по култури, най-висок процент дивиденти, за най-много инвестиции и т.н. По тази класация сред първите 15 най-добри кооперации в България, 10 са в Силистренския край.

  • Защо според Вас в Североизточна България има много повече земеделски кооперации, отколкото в северозападната част на страната?

  • Според мен манталитетът на хората в тези две части на България е коренно противоположен. В Североизточна България са кротки, работливи и сговорчиви хорица. Докато Северозападна България е бунтарски край. Оттам е минала Ботевата чета, от там е бунтовният поп Андрей и съвсем не е вярно, че Северозападна България е най-бедна. Селата там са много по-благоустроени отколкото са селата в Североизточна България. Може би и заради румънското робство и непрекъснатото мачкане, хората от Южна Добруджа са склонни много повече да се кооперират, да се съюзяват, да се сдружават. Докато врачани имаха Врачански партизански отряд, в Монтана – също партизански движение, а това означава повече пари и помощи по времето на социализма. Когато моите родители са работили за 60-70 стотинки по 14 часа на ден, там се е плащало по 6 лв. надник.

  • Само в народопсихологията ли виждате причината за съществуването на кооперациите?

  • Бяхме на семинар преди няколко години и един председател на кооперация ме попита нямам ли намерение да приватизирам кооперацията. Отговорих му, че съм се борил за тази кооперация четири години, докато излезе от мизерията, защото председателят преди мен я беше подготвил за приватизация. Абсурд, му казвам, невъзможно е, а той ми отговори, че няма невъзможни неща. Управителният и Контролният съвет при тях са си преразпределили капитала на кооперацията. Оказа се, че са изкупили дяловия капитал на една от последните врачански кооперации. В Закона за кооперациите трябва да има повече изисквания за качествата, на които би трябвало да отговаря един председател, за да оглави този важен пост. Земеделската кооперация продължава да бъде една от най-демократичните структури, с най-много социални дейности в селата - видими и не толкова явни, мълчаливо признавани от хората, но доста неглижирани от пресата.

  • Не е тайна обаче, че някои от председателите на кооперации купуват машини, семена, препарати и торове, за които са получили най-голяма комисионна, а не тези, от които има нужда стопанството?

  • Пикът на кооперативното движение в България е през 1997 г., когато имаше 3140 кооперации. От тях в момента има 800, които са „на крака“. Едни от най-силните и жизнеспособни кооперации са тези, които имат над 10 хил. декара обработваема земя. Европейската комисия забеляза преди 7-8 години, че 70% от евросубсидиите се усвояват от 3% от земеделските производители у нас, т.е. 97% фермери усвояват останалите 30% от субсидиите. Тогава ЕК направи скала за санкциониране - до 150 хил. евро субсидия без санкции, от 150 хил. до 200 хил. евро – санкцията е 20% от горницата, от 200 хил. до 250 хил. евро - 40% и над 300 хил. евро – без никаква субсидия. Идеята бе много добра, така че дребните фермери да имат достъп до подпомагане, а не субсидиите да се излапат от най-големите. Какво направиха нашите управляващи в милата ни татковина? - Дадоха срок от една година на всички, които обработват големи площи земя, да си измислят как да разроят и редуцират крупните стопанства. Те ги намалиха до 9 999 дка и сега удвояват европейските субсидии чрез шурея, жената, тъщата, децата и всички от семейството. Касата остана обща и няма санкция за това. Това обаче не можеше да се случи при кооперациите.

  • Защо и кооперациите не се възползваха от промяната?

  • Те са една тромава структура и обяснението е, че решенията се вземат от Управителния съвет, а Контролният съвет трябва да е в течение дали решението е законно. Накрая и Общото събрание трябва да каже тежката си дума. Но Общото събрание си има регламенти и обикновено все се намира някаква слабост или противоречие със закона. В крайна сметка решението се отлага за друг път или се отменя. Но най-лошото е, че земята са раздроби на наследници – внуци и правнуци. Те обаче са във Франция, в Англия, в Америка и нехаят за наследството от дядо им. В събранията останаха немощни хора, които си доизживяват дните. Болшинството от тях са интелигентни, но не са активни. За сметка на това има съсловие, които агресивно се бори за председателския пост. Има и друго съсловие - граждани на село раждани, които са се върнали след пенсионирането си в родния край. Те не крият мерака си да бъдат фактор и да им се чува думата, а горките дори не са прочели „Винету“.

  • Какво е бъдещето на нашите земеделски кооперации?

  • В първите години на т. нар. преход към пазарна икономика около два милиона и 300 хиляди българи се оказаха наследници на земеделска земя. Впоследствие в държавата се случиха такава мизерии - от Закона за поземлените отношения, през Закона за арендата и ред още …Случи се така, че нотариуси, адвокати, дребни търговци, станаха крупни земевладелци с по хиляди декари земя, купена по 60-70-80 лв. на декар. Един квадратен метър балатум струва 19-20 лв. Следователно един декар балатум струва 19-20 хил. лв., а един декар земеделска земя, която ни храни и се е образувала в течение на милиони години, никой не би трябвало да ни казва колко може да струва. Но в мизерията хората бяха принудени да продават на безценица. Позволено бе на собственици - латифундисти да диктуват правилата, да определят цената на рентата, да я спазаряват индивидуално, да извиват ръце… И ние в кооперацията няма какво да правим, щем – не щем приемаме условията им, защото сме инвестирали в зърнопроизводство, правили сме силози, строили сме складова база и сме купували техника…Но и този балон с наддаването за ренти ще се спука. Както знаем, най-големият разход на един земеделски производител е рентата. Ако разходите непрекъснато нарастват – значи летиш към фалит. Не е светло бъдещето на земеделските кооперации.

  • Може ли да се каже, че арендаторите имат сериозен апетит за завладяване на кооперации?

  • Все едно че гледаме филм по телевизията - хиени разкъсват бременна антилопа, а останалите от стадото наблюдават пасивно, въпреки че могат да помогнат на жертвата. Това се наблюдаваше и при ликвидирането на толкова много земеделски кооперации.

  • Какво се случи при ликвидацията?

  • Никой не си направи труда да опише процеса. Етапите на ликвидация и фалит на всяка една земеделска кооперация са едни и същи, то е щампа, без значение дали се намират във врачанския или в силистренския край, няма значение как са превзети. Обикновено става чрез предателство отвътре. Още от Троя се знае, че крепостни стени се превземат с Троянски кон отвътре. Купува се председателят, купува се Управителният съвет с тлъсти пачки. Но тези пачки са една хилядна от това, което арендаторът ще завладее после. Затова за поста председател и за членовете на Управителния съвет в кооперациите трябва да има посочени морални критерии, какви хора биха могли да ги заемат. Гледах филм по телевизията за няколко малки градчета в Австрия и Швейцария, които приличаха на райски градини. Кметовете там кметуват от 30 години - нямат мандат и определен срок, но пък имат пълното доверие на местните хора.

  • Защо европейският модел на коопериране се различава от модела на българските кооперации? Докато Европа призовава да се кооперираме, тук кооперациите загиват? Къде се разминаваме?

  • Ние с Европа сме се разминали още в първите години от „демократичния“ преход. Говореше се по времето на Филип Димитров за ликвидиране на всичко, което е остатък от социализма. Изклаха се бременни животни, всичко се разруши и разграби – такъв вандализъм нито една държава не си позволи. След това дойдоха Орсовките, а на старите кооперации гледаха като на социалистически придатък. В днешна Унгария 60% от земята се обработва от кооперативи. А в днешна България едва ли обработваме 16-17% от земята. Кооперациите вече не са този мощен фактор, който може да диктува и променя нещо.

  • Защо кооперациите изгубиха битката с арендаторите?

  • Кооперациите въобще не могат да се мерят с арендаторите по много неща. Кооперациите нямат лобита като арендаторите - в парламента, във фонд „Земеделие“, в агроминистерството, в Комисията по земеделие…нищо нямат. Докато арендаторите имат. Благодарение на лобита-марионетки, отсрочиха им с година времето, за да си редуцират стопанствата, като примерно от 200 хил. декара ги направят на 20 по 9 999 дка. Кооперациите са примамлива хапка за всеки арендатор, защото имат комасирана земя, обработвана много добре. Нещо друго – в България има много държавна земя. Държавата е най-големият собственик на земеделска земя и на гори. За да отрежат кооперациите от възможността да участват в търгове за държавна земя, приеха една наредба – кооперации и арендатори могат да участват в търгове за Държавен поземлен фонд ако имат по-малко от 10 хил. декара земи и гори. Това устройва всички редуцирани стопанства на големите арендатори, както и кооперациите, които берат душа и са под 10 хил. декара. Отрязани са обаче жизнеспособните кооперации.

  • Следователно от години върви покушението срещу кооперациите?

  • Голямата анархия започна през 1998 г. и около 1000 кооперации загинаха само за три години. Имаше едни мафиотски сделки за търговия със зърно с банков кредит. Изкупиха зърното, произведено от кооперации и стопани, а после търговецът не плати, защото банката не му дала кредита. Държавата наблюдава безучастно, дори когато се стигне до съдебно дирене на задължения. Аз заварих в кооперацията щети за 821 хил. лв. – външни и вътрешни задължения. Имаше и неплатили суми от контрагенти. Заведох дела и ходих на 34 съдебни заседания заедно с една от най-добрите юристки в Силистра. Спечелихме всички дела, които водехме, но оттам нататък – нищо не ни бе върнато. Питам се - кой го е измислил този ред. При това имахме допълнителни разходи за съда. Като свършиха делата на две инстанции, трябваше да заведем изпълнително дело. Но този, когото търсихме за погасяване на над 200 хил. лв. задължения, се сприятелил със съдия-изпълнителя и след като бил предупреден, замина в чужбина. Години наред си живее с парите, за които го дирим. Скръбна история и мафиотизирана държава. Кооперациите са нещо много добро, но вижте какъв е съставът им сега – аз съм на 70 години. При арендатора има приемственост, а в кооперацията – не, защото тези над 2 хил. кооперации, които фалираха, лепнаха такова петно върху председателската длъжност, че няма измиване. То е страховит катран. Това петно тежи и над най-добрите кооперации. Преди години мой приятел, който вече не е сред живите, присъствал на събрание на крупни собственици на земя в Добрич. Когато се представил на събранието като председател на кооперация „Мотор“ в село Бабово, един човек му казал: “ А-а, ти си от тези, дето крадете много“. Моят приятел не му отговорил нищо, но ако бях аз, щях да му докажа кой краде наистина.

  • С какви аргументи ще докажете?

  • Примерно нашата кооперация има 19 хил. дка, а землището в селото е 22 хил. дка. Когато ме избраха за председател през 2000 г., имаше около 21 хил. дка обработваема земя и двама арендатори с по 250 дка. Кооперацията беше в реанимация, но когато купихме машини по 400 к.с. - високопроизводителна техника и когато 23% от земята е 3-та категория, но започна да дава по един тон царевица от декар и по 800 кг пшеница, нападнаха ни като марокански скакалци разни арендатори. Един имал мандра, друг – фурна, защото най-лесно се перат пари в земеделието, в зърнопроизводството. В момента има 18 ползватели на земя около нас. Когато боксувахме на една място и давахме едва 8 лв. рента на декар, закъсали в мизерията хора се принудиха да си продадат земята на безценица. Тогава кооперацията не беше в състояние да купува земя. А хора със свободни пари има в България колкото искаш, незнайно как са ги акумулирали, но не е с миньорски труд. Те накупиха земя и сега са крупни собственици. Във Франция има държавна агенция, която изкупува земя и я предоставя на този, който ще я обработва, а не на адвокати и банкери. Ние бяхме първата кооперация в Силистренска област, която построи силози за 3 хил. тона зърно. Когато кандидатстваме с проект по САПАРД, в София ми казаха, че няма лимит, т.е. средства, но може да ни помогнат да направим проект и чрез фонд „Земеделие“ да ни плащат 6-процентната лихва по инвестиционния кредит. Това се случи през април месец 2005 г. На 16 май обаче са одобрени два проекта на двама души за строеж на силози по 10 хил. тона. Ние кандидатстваме за 3 хил. тона силози, като в предишната година отчетохме, че сме произвели 14 хил. тона стокова продукция. Аз кандидатствах за да съхраняваме зърното, което произвеждаме. Единият от спечелилите проекти беше на виден наш агробизнесмен, а после и политик, на когото хитреци бяха подсказали, че трябва да има и преработвателни мощности. Тогава той купи машина за пакетиране на жито за 6 хиляди долара и така получи огромния подарък от САПАРД – силози за 10 хил. тона зърно. Другият проект бе на бизнесмен от Силистра, който вече имаше изградени силози за 50 хил. тона. За нашата кооперация обаче нямаше проект и пари. С една дума - парите на са там, където трябва да бъдат. Хората с пари сега диктуват техните си условия. Върнахме се в мрачните години, описани от Димитър Димов в романа „Тютюн“. Там пише: „Над околийския началник стоеше областния, над областния стоеше министъра, над министъра стоеше правителството, а над правителството стоеше мафията - жестока и безмилостна в своята алчност“.

  • Не е ли парадоксално, че един арендатор е по-силен от цял колектив, съставляващ кооперацията?

  • Арендаторът лъже собствениците на земята един път при калкулацията на разходите, които е направил за отделните култури, лъже и за среден добив на година. Калкулацията на разходите на арендаторите край нас е с 15-20 лв. по-висока, отколкото е нашата. Ние даваме на член кооператорите по реална себестойност, без да изчисляваме печалба. Ако някои собственик иска сам да отглежда нещо, даваме му до пет декара да си ги обработва. Но ако иска да ползва повече от 5 дка, трябва да плаща на кооперацията с 40% повишена калкулация. Нещо друго - средният добив при нас, в сравнение с арендатора, е с 200-300 кг повече при пшеницата, а видима разлика в реколтата не се вижда. Значи лъже хората и за средния добив. Третото е рентата, която даваме на собствениците на земя. При арендатора е с 20-30 лв. по-ниска на декар, откакто е стъпил през 2007 г. в землището. В две съседни села се вижда добре кой как работи и кой краде.

  • А как стана така, че тъкмо председатели на кооперации изкупиха дяловия капитал на член-кооператорите и се превърнаха в арендатори?

  • Твърде късно някои председатели видяха благоденствието и благополучието на големите арендатори и им завидяха. Сега не могат да спят спокойно заради мисълта как да станат арендатори. А то става като ликвидираш дяловия капитал или го приватизираш. Може да се изкупи на безценица или се разпредели между свои хора, които са в Управителния или в Контролния съвет. Това са непочтените начини. Колко дялов капитал на хората изчезна, за какви пари в национален мащаб става дума. Във всичките 2 хиляди фалирали кооперации дяловият капитал се е изпарил и е трансформиран в ръцете на новите арендатори. Да не говорим за стопанските дворове, които бяха приватизирани с целия инвентар, кантар, сграден фонд и машини, които бяха дялов капитал на хората. Арендаторите изкупиха на безценица земята на собствениците. Хората продават наследствени земи в критичен за тях момент - за операция, за детето, продават от зор и арендаторът използва този момент. Законът го позволява, но този закон е неморален. Не може да отидеш с ръце в джобовете и да излезеш след това с 1000 дка земя. Много от кооперациите бяха купени от хищници –председатели, които от алчност са взели по 30 сребърника от далновидни арендатори. Затова казвам, че трябва да има специални изисквания към морала на председателите на земеделски кооперации. А с лесните пари се обяснява и това, че при арендаторите има приемственост, а в кооперациите няма.

  • Повечето земеделски кооперации в България се хвалят и със социалната дейност в селата.

  • Докато социалната дейност на огромната част от арендаторите е нулева. Ние поддържаме в читалището две фолклорни групи и в тях участват хората, които работят в кооперацията. Ако я няма, край и със селото, а 50 къщи трябва да хлопнат капаци. Поддържаме пенсионерски клуб, кметството, църквата, цялото село. Кооперацията се грижи и за пътищата.

Прочетена 5515 пъти Последно променена в Вторник, 30 Януари 2018 09:28
Оценете
(2 гласа)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    Ивана Вторник, 30 Януари 2018 21:46

    Много хейт срещу арендаторите ... много грозни думи .... за Ваше сведение има много социално ангажирани арендатори ... не слагайте всички под общ знаменател, НЕ Е ЕТИЧНО !!! А това за врачани-даже не заслужава коментар... обидно към всеки един съвестно трудещ се човек от този край!!! Едва ли не всички врачани са мутри ... Смешно е ! Не знам защо това интервю изобщо вижда бял свят!!!

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта