Работим при много по-тежки условия, отколкото работят земеделците на Запад Избрана

Държавата трябва да регулира икономическите процеси в земеделието, каза Игнат Ангелов – председател на регионалния съюз на земеделските кооперации в Свищов

Агр. Петър Кръстев

На открития ден на пшеницата в с. Царевец Игнат Ангелов - председател на регионалния съюз на земеделските кооперации в Свищов изрази пред нас мнението си за отношението на държавата към земеделското производство и по-точно към кооперациите. Според него пренебрежението към дейността на кооперациите ще доведе до ликвидиране на селата.

  • Г-н Ангелов, с какво се отличава тазгодишният Открит ден на пшеницата в Царевец?

  • Тази година провеждаме традиционния ден на пшеницата при много екстремни условия. Изключително засушаване започнало още от средата на март - досега са паднали не повече от 20-30 литра на квадрат и то по 2-3 литра, което няма никаква стопанска стойност. Това ни накара да подчиним днешния ден на една основна задача – на съчетаване на производството с науката, за да се противопоставим на тези екстремни условия чрез нова селекция, нови сортове, устойчиви на засушаване и адаптирани към нашите условия.

  • Вносните сортове не са ли устойчиви към екстремните условия в района?

  • Има много сортове западна селекция, високо продуктивни, но те не са адаптирани към нашите условия и всяка една въздушна аномалия, като засушаване дава своето отражение. Това е единият ни много сериозен проблем.

  • Каквидруги проблеми се срещат в производството на зърно?

  • Другият ни проблем е, че ние произвеждаме не от любов към културите и от любов към пшеницата, като хлебна култура, а произвеждаме за пазара. Но той не ни удовлетворява, защото изкупните цени на основните култури и преди всичко на пшеницата, непрекъснато падат, особено от 2012 година насам.
    През 2012 година имахме изкупни цени 440-450 лв/т, а през 2016, 2017 – 250-260 лв/т, при едно по-восоко производство, но с много повече разходи поради поскъпване на течните горива, торове, препарати, семената, които купуваме от западните сортове, повишаване на работната заплата и др. Това е много сериозен проблем, който тласка нашето земеделие към гибел, говоря за кооперациите, защото те имат много повече разходи, отколкото фермерските стопанства.

  • В какво виждате разликата между производствените структури кооперации - фермери?

  • Фермерът обработва 15-20 хиляди декара земя с 4-5 механизатора. Нашите кооперации работят същите декари с 50-60 човека, защото те изпълняват и социални функции, създават работа на хората. Освен това подпомагат материално читалищата в селата, клуб на пенсионера, детски градини, училища – там, където все още са останали в селата, спортните дейности – отбори, игрища. Всичко това създава затруднения и затова има един процес на постепенна естествена икономическа ликвидация на земеделските кооперации, което не е добра политика в нашата държава. Ликвидирането на кооперациите в селата предопределя постепенното затихване функциите на селата – обезлюдяване, в тях остават само стари хора и накрая ликвидиране на селата.

  • Кой според вас трябва да търси решение на тези проблеми?

  • Това са проблеми на нашата държава, на нашето общество, на нашите законодателни и изпълнителни органи – Народно събрание, Министерски съвет. Ние непрекъснато сигнализираме и за ниските изкупни цени и за повишаване на себестойността. За изкупните цени оправданието е, че такива са цените на международния пазар. Да, това е така, но дори при тези ниски цени западните производители печелят, защото те произвеждат при по-малко разходи. При тях субсидиите от ЕС и националните доплащания са много по-високи - в пъти повече, отколкото ние получаваме. Тяхниката е тяхно производство и съответно за тях е по-евтина, а нашата е вносна, което я оскъпява. Всичко това ни поставя да работим при много по-тежки условия, отколкото работят земеделците на запад.

  • Кой може да регулира тези процеси?

  • Тук е ролята на държавата да регулира тези процеси. Пазарната икономика не означава самотек и анархия, а държавата трябва да се намеси със своите механизми в регулиране на тези икономически процеси – може и трябва. Произвеждаме много повече, отколкото е необходимо за национално потребление. През 2017 година сме произвели около 6 млн. тона пшеница, а потребностите на страната ни са 1,8-2 млн. т. Изнасяме две трети от производството при производствени загуби, изнасяме национален доход в непреработено състояние. От това губи и икономиката на държавата, а народът обеднява, защото се превръщаме в суровинен придатък на западните икономики. Но нашите управници не искат или не могат да го разберат!? Време е да се сложи пръст в раната и да се възроди нашето земеделие.

Прочетена 965 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта