Агенцията по мониторинг на зърнената реколта в ЕС (MARS) повиши минимално прогнозата си за средните добиви от мека пшеница през новата 2017/18 стопанска година, съобщава zol.ru.

Според последните им прогнози се очаква стопаните в Европа да получат средно по 605 кг пшеница от дка, докато през март оценките бяха за 602 кг/дка. 

Това е с 8,2% над средния показател за добивите през миналата година. Не бива да забравяме, че тогава реколтата в доста страни пострада заради неблагоприятните климатични условия. 

Публикувана в Бизнес

Поредно сериозно признание за работата на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) дойде от Европейската комисия. Проектът „Да спасим царския орел и ловния сокол“ е сред селектираните за най-добър проект по програма LIFE от 1992 г. до сега, избран от специално жури. Едва 15 проекта от близо 4000, изпълнени през последните 25 години, са номинирани в три категории – Природа, Околна среда и Климат. Във всяка категория ще бъдат наградени по два проекта, определени от публиката чрез гласуване във фейсбук до 10 май 2017 г.

Гласувайте за проекта Save the Raptors и подкрепете номинацията му, призовават от БДЗП.

Номинациите са част от честването на 25-годишнината на програма LIFE на ЕС.

Проектът „Да спасим царския орел и ловния сокол“ е чудесен пример за това как успешната природозащита може да бъде полезна за икономиката. Благодарение на него популацията на царските орли в България се увеличи с девет двойки, като общият им брой достигна 25. Това е ръст с повече от 25% в сравнение със ситуацията преди началото на проекта. Проектът също така създаде работа за местните хора в района на Сакар, където безработицата е много висока.Повече за проекта, вижте тук или прочетете Краткия отчет на проекта.

Гласувайте за проекта „Да спасим царския орел и ловния сокол“ на БДЗП тук.

Програмата LIFE+ е финансов инструмент на ЕС за опазване на околната среда. Нейната цел е да съфинансира местни проекти за опазване на биологичното разнообразие и местата от мрежата Натура 2000. Програмата стартира през 1992 г. и до момента е осигурила съфинансиране 3954проекта в Европейската общност, допринасяйки с 3,4 милиарда Евро за опазването на околната среда. Вижте повече тук.

Проектът LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България” (LIFE 07 NAT/BG/000068) е първият български проект по Програма LIFE+ на Европейския съюз.

Целите на проекта са да увеличи популацията на царския орел в България с 20% и да предотврати изчезването на ловния сокол от страната. За да реализира тези цели, проектът изпълни следните конкретни задачи:

• Да се намали директното преследване, убиване и ограбване на гнезда на царския орел и ловния сокол

• Да се намалят косвените заплахи за двата вида

• Да се съхранят териториите, в които двата вида гнездят и да се създадат нови такива територии

• Да се поддържат и осигурят нови територии на гнездене и ловуване за двата вида в места от Натура 2000

• Да се приложат добрите практики при опазването на царския орел и ловния сокол за правилно и целево управление на териториите от Натура 2000

• Да се изгради положително отношение към двата вида птици сред ключови целеви групи (хора заинтересовани и отговорни за опазването на видовете).

Проектът се осъществи в 10 Специално защитени зони, част от мрежата Натура 2000 в България – Сакар, Западна Странджа, Сините камъни – Гребенец, Каменски баир, Централен Балкан, Средна гора, Врачански Балкан, Мостът на Арда, Бесапарски ридове и Понор.

Публикувана в Бизнес

Във вторник, 25 април, Турският комитет за зърнените култури ще проведе търг за закупуване на 44 хил. тона царевица от държавите.членки на Европейския съюз и Молдова, съобщи електронното издание ZOL, като се позова на свои източници от европейските търговски кръгове. Срокът за доставка е от 28 април до 10 май.

Предишният търг за покупка на царевица се проведе на 19 април, като на него бяха закупени 65 хил. тона царевица от държавите-членки на ЕС и Сърбия с доставка през април и май.

Доскоро сред основните доставчици на зърнената култура за Турция бе Русия, но от 15 март руската царевица е неконкурентоспособна н турския пазар, след като страната не бе включена в списъка на държавите, които могат да внасят безмитно стоката. Това автоматично води до обмитяване със 130%.

Причината за предприетата мярка от турското министерство на икономиката е отказът на Русия да отмени ограниченията върху вноса на турски домати, върху който бе наложена забрана от 1 януари 2016 г., след като в края на ноември 2015 г. турски изтребител свали руски бомбардировач близо до турско-сирийската граница. Русия бе наложила забрана и върху вноса на други селскостопански продукти, но постепенно отмени ограниченията в рамките на затоплянето на отношенията между двете страни от средата на 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Съдът на Европейския съюз публикува решението си по делото срещу България за нарушаване на Директива 2008/50 на ЕС относно качеството на атмосферния въздух. Съдът намира България за виновна за систематично и постоянно превишаване на средноденонощните и средногодишните норми за фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на цялата страна. България е нарушила европейското законодателство и с това, че в програмите за качество на въздуха в районите с наднормено замърсяване не са предвидени мерки за намаляване на замърсяването и съобразяване с нормите на ЕС във възможно най-кратък срок. Бъдещо бездействие на институциите по въпроса може да доведе до сериозни финансови санкции за страната ни.

„Грийнпийс“-България от години се опитва да насочи вниманието на институциите и гражданското общество към лошото качество на въздуха в страната и смята, че решението на съда е напълно оправдано. Европейските норми за качество на атмосферния въздух са от изключителна важност и тяхното пренебрегване води до сериозни здравни последици като астма, заболявания на белите дробове, дихателните пътища и сърдечно-съдовата система. Според Световната здравна организация през 2012 г. в световен мащаб замърсяването на въздуха е причина за 3 милиона преждевременни смъртни случаи. В Европа те са 479 000, от които 8 634 в България, нареждайки страната на едно от водещите места в Европа.

„Европейското законодателство за качество на атмосферния въздух е полезен инструмент, благодарение на който много европейски градове предприемат мерки и инициативи да се справят с лошото качеството на въздуха“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампания „Климат и енергия“ към „Грийнпийс“-България.

„Време е и българските градове да започнат прилагането на реално действащи мерки, които да доведат до подобряване качеството на въздуха и да осигурят на жителите си безопасна среда за живеене“, допълва Теодора Стоянова. Като се има предвид двата основни източника на замърсители - трафик и отоплението на твърдо гориво, работещи мерки са например създаването на адекватни политики, които подкрепят развитието на велосипедния и обществения транспорт, замяната на остарели и неефективни горивни системи за битовото отопление.

В „Грийнпийс“-България се надяваме, че решението на съда, макар и негативно за България, ще доведе до реални промени в националните и местни политики за качеството на атмосферния въздух. Според Комисията, България нито е взела всички необходими мерки, за да прекрати превишаванията на нормите, нито е осигурила достатъчно информация относно мерките за подобряване качеството на въздуха. Ето защо първата стъпка в правилната посока е разработването, обновяването и реализирането на наличните програми за качество на въздуха, за които съдът потвърждава, че имат сериозни структурни проблеми, и приемането на реални мерки срещу превишаването на нормите във възможно най-кратък срок.

Публикувана в Бизнес

 По-голямата част от европейските правителства, включително и българското, отново се противопоставиха на навлизането на генетично модифицирани (ГМ) култури, съобщават от екологичното сдружение За земята. Въпреки това въпросът за отглеждането им предстои да бъде решен окончателно от Европейската комисия. От За Земята призовават председателя иЖан-Клод Юнкер да ги отхвърли. В случай, че това не се случи, екологичното сдружение настояват българското правителство да започне процедура, с която да изиска страната ни да бъде изключена от обхвата на разрешението.

Правителствата гласуваха против предложение за разрешаване на два нови щама на ГМ царевица Те са първите нови генетично модифицирани култури, които може да бъдат разрешени за отглеждане в ЕС от 1998 г. насам. Двата вида царевица, технически наречени Bt11 и 1507, са на Syngenta и Dow-Pioneer. Предназначени са да издържат на пръскане с хербицида глюфозинат на Bayer, който е класифициран като потенциално вреден за хората. Има и големи въпроси за безопасността на тези ГМО, свързани със способността им да имат негативно влияние върху нецелеви организми, например пеперуди и от там върху цели екосистеми.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Независимо дали му харесва или не, отговорността сега пада върху Жан-Клод Юнкер. Той може да заеме страната на по-голямата част от държавите, гражданите и земеделските производители, които не искат генетично модифицирани култури или да подкрепи огромните компании, стоящи зад индустриализацията на селските райони. Това че отделни страни като България могат да забранят отглеждането на своята територия на тези ГМО, не е достатъчна гаранция за предотвратяване на проблемите. Опрашването и разпространението на семената не се влияят от държавните граници и можем да станем жертва на генетично замърсяване, ако някои от съседните ни страни започнат отглеждане на тези сортове.“

Освен за тези две нови ГМО, Европейската комисия трябва да вземе решение и за съдбата на единствената генетично модифицирана култура, разрешена за отглеждане в Европа – царевицата MON810 на Монсанто. Тя вече е забранена в 17 страни от ЕС, включително и в България и се отглежда на по-малко от 1% от земеделските земи, най-вече в Испания и Португалия, припомнят еколозите.

Публикувана в Бизнес

Европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом зяви, че преговорите със САЩ за свободна търговия са в състояние на “дълбоко замразяване”. Това изказване еврокомисарят направи по време на посещение в Канада, съобщава EUobserver.

Сесилия Малмстрьом допълва още в изказването си, че администрацията на Доналд Тръмп изпраща “тревожни сигнали” относно търговията, добавяйки, че поставянето на бариери на пътя на световната търговия води до „унищожаване на работни места и повишаване на цените, а това е удар по бедните слоеве население“.
Малмстрьом отбеляза, че ЕС остава отворен за преговори и провеждане на търговски сделки в Югоизточна Азия, Япония и Мексико.
Както знаем, една от първите стъпки на Доналд Тръмп в качеството му на президент беше оттеглянето на САЩ от Споразумението за Транс-тихоокеанската търговия.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

Добивът  от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през 2017 година в сравнение с предходния сезон, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL. Като основен фактор за прогнозирания ръст е посочено  увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар, в сравнение с  52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница в Евросъюза  ще нарасне с 7,2 на сто  до 144,8 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

За очертаващото се значимо увеличение на производството на мека пшеница в ЕС през 2017/18 г. основният принос е на Франция, където производството се очаква да нарасне с 38 на сто – от 27,84 млн.т до 38,56 млн.т. Правят впечатление обаче по-слабите реколти очаквани за Румъния и Унгария – 7,80 млн.т и 4,66 млн.т, в сравнение с 8,41 млн.т и 5,22 млн.т, ожънати през миналата година.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишния резултат – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61,01 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

ЕС -28. Производство на мека пшеница в млн. тона 

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

124,55

136,32

148,27

152,10

135,08

144,81

Франция

35,77

36,74

37,45

40,91

27,84

38,56

Германия

22,33

24,87

27,81

26,41

24,42

25,06

Великобритания

13,31

11,92

16,51

16,45

14,41

14,34

Испания

4,60

6,72

5,65

5,45

6,88

5,94

Полша

8,37

9,59

11,48

11,12

        11,10

11,10

Унгария

3,92

5,04

5,23

5,26

5,22

4,66

Румъния

5,01

7,99

7,40

7,52

8,41

7,80

България

3,96

5,06

4,91

4,67

5,84

5,31

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Добив от царевица в основните страни производителки в ЕС, в млн. т

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

56,30

63,18

73,84

58,07

60,62

61,01

Франция

15,50

14,50

17,03

13,13

11,97

13,50

Италия

7,58

7,11

8,50

6,93

6,53

6,26

Румъния

5,41

10,26

11,47

9,20

9,37

9,53

Унгария

4,60

6,72

9,05

6,38

8,45

6,85

Германия

5,14

4,07

5,23

4,04

3,95

4,09

Испания

4,30

4,74

4,41

4,30

3,85

4,09

Полша

3,63

3,65

4,19

2,52

4,20

4,00

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Производството на рапица в държавите-членки на Европейския съюз през селскостопанския сезон 2017-2018 г. ще нарасне несъществено до 20,95 млн. тона от 20,53 млн. тона през настоящия сезон, прогнозират от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт.

Оценката за по-силна реколта се базира изцяло на подобрените очаквания за добивите до 3,26 тона от хектар при 3,15 тона от хектар през настоящия сезон, тъй като от асоциацията предвиждат свиване на засетите площи до 6,43 млн. хектара от 6,52 млн. хектара през сезон 2016-2017 г. Въпреки увеличаването на площите с рапица в Източна Европа и по-конкретно в Румъния, Унгария и Полша големите производители в ЕС – Франция, Германия и Великобритания – ще свият значително засетите масиви с маслодайната култура.

Доста по-различна е настоящата прогноза на Европейската комисия, според която се очаква значителен ръст от над 10% в производството на рапица, макар и от по-ниска база – до 22,1 млн. тона от 20 млн. тона през настоящия сезон. Експертите на ЕК предвиждат също повишаване на добивите през следващия сезон до 3,3 тона от хектар от 3,1 тона от хектар през настоящия, както и разширяване на засетите площи до 6,62 млн. хектара от 6,49 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

Общата реколта от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през тази година в сравнение с миналата, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание ZOL. Като основна причина за прогнозирания ръст е посочено очакваното увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар от 52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница ще нарасне до 144,1 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишната – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия спря вноса на негодно за човешка консумация месо от бразилските фирми замесени в корупционната схема. Забрана за внос на бразилско месо са въвели също така Чили и Китай.

Износът на месо е едно от основните пера в бюджета на Бразилия, като постъпленията от него през миналата година възлязоха на около 14 млрд. долара.  

Както вече информирахме по-рано в грандиозната афера  са забъркани най-големите месопреработвателни компании в Бразилия (JBS , BRF и др.), които от години  са изнасяли развалено и заразено със салмонела месо  за европейските и азиатските пазари.  В корупционната схема участваха десетки бразилски чиновници, които срещу подкупи издаваха фалшиви документи за качеството на произведената продукция и осигуряваха чадър при износа на негодното за човешката консумация месо.

Информационните агенции акцентират върху паническите настроения на местните производители и търговци, тъй като ЕС и Китай са основните дестинации за бразилския експорт, а вече е ясно, че примерът на тези страни ще бъде последван и от другите държави, а това „би било истинска катастрофа”.

Междувременно, лошите новини продължават да пристигат. Преди няколко часа Южнокорейското министерство на земеделието оповести, че  ивършва много прецизна и взискателна проверка на пилешко месо от Бразилия и като първа крачка забранява продажбите на пилетата и пилешките продукти, произведени от компанията  BRF. Търговците припомнят, че Южна Корея е един от приоритетите на бразилското правителство. Според оповестените наскоро данни  „над 80 на сто от внесеното в Южна Корея месо идва от Бразилия, а това са близо 90 хил. тона”.

Впрочем проблемът засяга не само външните пазари. Мащабни доставки на развалено, заразено и негодно за човешка консумация месо са правени и за вътрешния пазар. Информационните агенции цитират типично мнение на местния потребител, който споделя, че фризерът му е пълен с различни видове месо и той не знае какво да прави с него.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 22

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта