Бюджетът за директните плащания за България през следващия програмен период след 2020 г. няма да бъде намален с 0,7%, каквито бяха първоначалните разчети, а дори ще има увеличение с около 250 млн. евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на дискусия на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“, ротационен домакин на която беше Националната асоциация на зърнопроизводителите. За 2020-2024 г. парите по първи стълб – директни плащания за България се планира да бъдат 5,6 млрд. евро при около 5,35 млрд. евро през настоящия програмен период.

България ще се присъедини и към страните, които настояват да няма намаление като цяло на средствата за Общата селскостопанска политика и те да бъдат запазени, обясни още министър Порожанов. Това нямаше как да стане по-рано, защото страната ни не можеше да подкрепи подобна декларация преди края на председателството на Съвета на ЕС.

Предвиденото на този етап намаление на парите за развитие на селските райони ще може да бъде компенсирано с национални средства.

По многогодишната финансова рамка всяка страна от ЕС има различни претенции и ще бъде голям успех, ако преговорите приключат до април 2019 г., каза земеделският министър. На този етап повечето от държавите в ЕС изразяват позиция, че предложените от ЕК тавани на субсидиите трябва да са доброволни и всяка страна след анализ да взема решение за размера им. България настоява и в ОСП да бъде поне запазен или увеличен процентът на т.нар. обвързана подкрепа и да продължи прилагането на преходната национална помощ. В дискусията участваха и зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти от земеделското министерство.

Публикувана в Новини на часа

„Това, което ме изненадва в предложението на Европейската комисия /ЕК/ за новата Обща селскостопанска политика /ОСП/, е, че искаме следващата ОСП да бъде по-зелена, по-екологично насочена, но в направените предложения липсват предложения за една от най-важните услуги, без които европейското земеделие не би било същото, а именно опрашването“. Това заяви евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане на мнения, относно предложенията на ЕК за ОСП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Евродепутатът обърна внимание на своите колеги, че в изготвените текстове липсва предложение за финансова подкрепа в бъдещата ОСП за опрашването.

„Да, приветствам ръста с близо 70% на националните пчеларски програми, но без адекватно подпомагане на опрашването, което трябва да бъде отразено и през първи стълб, европейското пчеларство променя облика си драстично. Без директна подкрепа за опрашване, този сектор ще продължава да се свива, а от това губим ние - защото близо 80% от видовете отглеждани в Европа имат нужда от опрашване“, коментира Неков.

Относно регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Момчил Неков заяви, че има логика в изготвянето на стратегическите планове. „Те дават възможност на държавите да развиват земеделието си по начин, подходящ за техните условия и специфики, но за съжаление, поне в някои държави има малформации, които подобна мярка за по-силна роля на държавите, е непродуктивна“, каза Неков.

Той даде два примера от България: „В сегашната ПРСР по мярката за биологичното земеделие у нас парите свършиха на втората година. Няма да коментирам причината, но е факт, че в България няма нов прием по мярката и едва ли ще има до края на програмния период. Друг пример е свързан с обвързаната подкрепа при производството на тикви, когато беше постигнат ръст на площите засадени с културата от близо 21 000 %“.

„Подобни ситуации се получават заради решения на ръководствата на съответните министерства и национални органи. Въпреки логиката в стратегическите планове, аз имам сериозни опасения за тяхното успешно прилагане във всички държави“, допълни Неков.

Публикувана в Новини на часа

По време на последния съвет на аграрните министри от 18 юни, ръководен от страната ни като председател на ЕС, недоволството на част от страните от предстоящите съкращения в ОСП след 2020 година излезе на повърхността. Както euractiv.de съобщи, шест страни под водачеството на Франция, се обявиха с остро изявление срещу предложените от европейския комисар Фил Хоган рестрикции. Обсъждането на промените в ОСП след 2020 година, беше открито от френския аграрен министър Стефан Травер, който в прав текст заяви:”Франция е срещу каквото и да е намаление на средствата за аграрна политика”. Към лагера на недоволните се присъединиха Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Финландия.

Още в края на май Франция внесе своето становище относнопромените в ОСП, в което се казва, че те „носят рискове за жизнеспособността на европейските фермери”. Вследствие на това се включиха още девет страни членки (Хърватия, Кипър, Чехия, Полша, Румъния, Унгария, Литва, Люксембург и Словакия/. Германия не се присъедини към подкрепящите френското становище. 

По време на последното заседание на аграрните министри Белгия, Латвия, Естония Австрия и Словения подкрепиха новоизбрания си италиански колега Джан Марко Сентинайо, който заяви, че планираните средства са „недостатъчни”, без директното обвързване на Франция.

Срещата в Люксембург беше първата официална след като ЕК обяви финансовите параметри и намеренията за бъдещото развитие на аграрната политика. Както е известно, в комюникето от началото на миналия месец, ЕК обяви че е предложил намалението на средствата за аграрната политика с 5%.  Големи са опасенията, че впоследствие съкращенията на средствата ще са доста по-големи, така както се случи при средствата, планирани за кохезионните политики, при които първоначалните разчети за 7% съкращения бяха променени на 10%.

Брюксел планира да намали дела на парите от общия за ЕС бюджет от сегашните 38% до 28,5%, като се обосновава с излизането на Великобритания, с което ЕС губи един от основните си нетни вносители в общата каса, както и появата на новите приоритети - защитата на границите и миграцията.

„Естествено бих се радвал, ако парите за фермерите биха били повече”, заяви Хоган в отговор на искането на Франция и останалите страни. „Но аз не съм човекът, който трябва да бъде убеждаван за това”, допълни той и прехвърли топката към Съвета на ЕС и Европейския парламент, които преговарят по параметрите на бъдещия бюджет.

Заедно с Великобритания, Германия се присъедини към страните, които не отправиха критики към предложенията за бюджета, но федералния министър на земеделието Юлия Кльокнер подчерта, че „има необходимост от дискусия” по темата.  „Предложенията на ЕК дават възможност за по-голяма гъвкавост на отделните страни, но плащането на средствата трябва да се обвърже с повече екологични и социални критерии. Ако фермерите искат да направят повече, а трябва да го направят с по-малко пари, то това ще е много трудно”, добави още тя. Германия в миналото е изпитвала трудности по отношение на европейските субсидии заради голямата бюрокрация, но Кльокнер не отправи критики по тази точка.

Плановете за по-голяма гъвкавост на бъдещата ОСП обаче срещнаха критики от френска страна, като според земеделския министър Стефан Травер те ще доведат до разрушаване конкурентноспособността на фермерите , в случай, че в бъдеще бъдат въведени по-големи регулации на национално ниво. Повечето ресорни министри показаха червен картон на ЕК, особено по отношение на изискванията за биопроизводителите, а някои представители на Източна Европа повториха настояванията си за още по-голямо изравняване на директните плащания към фермерите. До момента както е известно тези плащания на хектар варират според страните за неудоволствие на повечето източноевропейски държави.

Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

„Дебатът за Общата селскостопанска политика трябва да остане земеделски. Предстоят много трудни разговори и преговори, които не трябва да се политизират“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на среща с браншови организации. На форума беше направено кратко представяне на пакета от законодателни предложения за ОСП на Европейската комисия, като участниците имаха възможност да споделят и първите си впечатления.

„Дебатът ще бъде изключително тежък. Едно от основните ни притеснения например е липсата на преходна национална помощ, която трябва да защитим“, подчерта Порожанов. „Няма да отстояваме важните теми за българското земеделие сами. В ЕС има страни със сходни интереси и ще търсим съюзници“,  категоричен бе министърът.

„Трябва да имаме балансиран подход и добро отношение.  Има  много неясноти в предложението на ЕК и повече от всякога секторът трябва да бъде обединен“, подчерта Венцислав Върбанов от Асоциацията на земеделските производители в България.

„В предложението на ЕК подкрепяме обвързването на ОСП с резултатите, но все още има много неясноти“, заяви Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“. „Смятам, че въпреки намалението на бюджета, ако се действа целесъобразно може да се постигнат по-добри резултати от сегашния програмен период“, допълни тя.

От асоциацията на малинопроизводителите уточниха, че е важно да има повече яснота  в определението кои са малки и кои са големи производители.

Участниците по време на срещата се обединиха, че е много важно браншът да остане единен, за да се намери най-доброто решение, а подобни срещи да станат регулярни.  Следващата ще се проведе в рамките на Националния земеделски форум, след Съвета по земеделие в Брюксел през юли.

Публикувана в Бизнес

„Нашият стремеж  е  да реализираме заложените амбициозни цели за  запазване на доходите на земеделските производители и готовност за  посрещане на  предизвикателствата, свързани с борбата с климатичните промени, гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда, обезпечаване на продоволствена сигурност, качеството и безопасността на храните за всички граждани на ЕС.“ Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на публично представяне на законодателните  предложения на Европейската комисия  за Общата селскостопанска политика (ОСП)  след 2020 г.

Заместник-министърът  припомни част от основните Заключения  на председателството, свързани с опростяване и модернизиране на бъдещата ОСП, както и намаляване на административната тежест за бенефициенти и администрация. Мерки за обновяването на поколенията и привличането на млади фермери в сектора.

Кръстева посочи, че  се цели да има повече възможности за субсидиране и гъвкавост за държавите членки.

Основна идея  в предложението на комисията  за новата ОСП  е опростяване на правилата за сметка на постигане на цели и резултати.

В рамките на събитието последва дискусия с участието на заинтересовани страни и медии по предложението на Комисията.

Публикувана в Новини на часа

Опростен, модернизиран и намален – така изглежда новият седемгодишен бюджет на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Комисарят Фил Хоган настоява за по-справедливо и гъвкаво разпределение на преките плащания

Мария Нецова

Наш спец. пратеник в Брюксел

20180606 191659 1

С младата красива ирландка Хана Куин Милиган се запознах на семинара за журналисти в Брюксел, посветен на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП)на Европейския съюз. Тя представляваше сп. Irish Farmers, видно от яркочервеното лого на микрофона й. Хана се оказа моя съседка в конферентната зала и всеки път, когато посягаше към смартфона си, виждах на дисплея й в близък план една съзерцателна крава холщайнка на големи ръждиви петна на фона на зелената морава. „Това е моята любимка, красавицата ми – каза ми умилената Хана, уловила лекото ми недоумение от избора й. И продължи – Журналистиката е втората ми професия. Живея в малко селце, западно от Дъблин, и заедно с родителите ми отглеждаме 30 крави в стопанството ни.” Едва сега забелязвам, че ръцете на Хана са здрави, силни и по-едри за финия й силует. И ако младата жена бе оставила стадото си и бе хванала микрофона, то е защото на нея и на другите ирландски фермери съвсем не е безразлично как ще изглежда селскостопанската политика на Европейския съюз след 2020 година и какво да очаква родината й след напускането на Общността от могъщия й съсед – Великобритания. Безпокойството на ирландците от Брекзит е основателно, тъй като поради географски и исторически причини икономиката на страната остров е най-зависимата от Великобритания в сравнение с останалите 26 страни членки на ЕС. Сектори като животновъдство и хранителна промишленост например изнасят 43 на сто от продукцията си в Обединеното кралство. „Ние оставаме в ЕС, а какво ще стане с нас, ако след Брекзит се приложат непоносимо високи вносни мита за нашите стоки – за млякото ни, за сирената, за говеждото...” – тревожи се ирландската животновъдка Хана, която с червения си микрофон бе сред най-активните колеги на семинара.

Няма да скрия, че всеки от колегите журналисти, които присъствахме на семинара, си задаваше подобни въпроси за бъдещето на селското стопанство в своята страна, защото е наясно, че селскостопанската политика на Европейския съюз има отражение върху ежедневието на всички европейци, на всеки един гражданин от Общността...

Европейската комисия повдигна тежката си бюджетна завеса на 1 юни т. г. и чрез гласа на комисаря по земеделие и развитие на селските райони – ирландеца Фил Хоган, обяви предложенията си за следващия дългосрочен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП). В бъдещото меню за периода 2021 – 2027 г. има няколко важни постановки: намаляване на бюджета, децентрализация, по-голяма социална справедливост, помощ за младите земеделци. Случи се и една премиера, която не си пожелаваха да видят и съпреживеят нито многомилионното население на ЕС, а най-малко земеделското й войнство – никога досега сумата, която се е отпускала за развитието на селскостопанската политика на Общността, водеща началото си от далечната 1962 година, не е била намалявана! За да оправдае орязването на новия бюджет на ОСП с 5 на сто в сравнение със сегашния, Европейската комисия изтъкна на първо място празнината от 12 до 14 милиарда евро годишно, която се отваря след излизането на Великобритания от ЕС и тепърва ще трябва да се запълва. Освен това Брюксел дефинира нови бюджетни приоритети като справяне с миграцията и укрепване на отбранителната мощ. Въпреки това националните постъпления в общата каса на ЕС си остават непроменени и продължават да съответстват на 1,1% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка страна членка.

Само седмица след официалното оповестяване на бюджета за ОСП под егидата на Европейската комисия бе организиран семинар с (агро)журналисти, които в продължение на два дни (6 – 7 юни) имаха шанса да разговарят и дебатират с отговорни представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” (DG AGRI) – най-компетентните специалисти, участвали пряко в съставянето на дългосрочната финансова рамка на ОСП. Черешката върху тортата беше личното участие на комисаря Фил Хоган, който отговори изчерпателно на всички поставени от колегията въпроси. В семинара, който по установена традиция на подобни медийни форуми, се проведе в конферентния център „Албер Боршет” в сърцето на Брюксел, участваха журналисти от 21 страни на ЕС. Единствената представена медия от България бе в. „Гласът на фермера”с любезната покана на AG-Press.

Фил Хоган изложи философията на реформата в бюджета на Общата селскостопанска политика след 2020 година и разясни какви са новите моменти в предложенията на Комисията.

Новият седемгодишен бюджет на ОСП е в размер от 365 милиарда евро

Бъдещето на Общата селскостопанска политика може да се обобщи с три ключови думи: ефикасност, гъвкавост и устойчивост. Комисарят подчерта, че предложенията на Комисията са насочени към модернизиране и опростяване на ОСП, че се предоставят реално по-големи права на държавите членки (върху принципа за субсидиарност) и се акцентира върху резултатността. Досега някои държави се обвързваха повече да отговарят на исканията на Брюксел и по-малко на тези на своите селски стопани. – А лекарството според Фил Хоган е просто: повече права на всяка страна членка и по-голяма гъвкавост за повече благосъстояние. Комисарят подчерта, че през следващите месеци на държавите членки предстои да вземат изключително важни решения за своите политически и икономически приоритети. „Топката сега е в техните ръце” – изрази се метафорично той. Досега Брюксел решаваше за всичко – включително за височината на подрязване на храстите и налагаше строги правила, изпълнението на които се свързваше с отпускането на помощите. В близко бъдеще страните членки ще имат по-голямо поле за маневри в избора си, а и по-голяма отговорност къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП, но с визия и обвързаност с резултата. Само така ще бъдат изпълнени амбициозните цели на ЕС – постигането на адаптивен, стабилен, устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, в който доходите на земеделските стопани се подпомагат целево и справедливо.

Директните плащания ще намалеят не повече от 4%

Подчертавайки жизненоважното значение на директните плащания като основна подкрепа за доходите, комисарят обеща, че в т. нар. Първи стълб няма да паднат с повече от 4% във всяка държава членка. Той успокои фермерите, че няма да има забавяне или спиране на тези плащания. Новият модел не дава картбланш на страните членки да правят каквото си пожелаят – предупреди Хоган. – Те ще трябва да подготвят и изпратят за одобрение от Комисията национални стратегически планове за целия период, в които да посочат как чрез преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат общите за ЕС цели – в социално-икономическата област и опазването на околната среда. ЕК ще следи отблизо как всяка страна изпълнява плана си и ще се намесва само ако страните не изпълняват стратегическите си планове, които сами са създали. Спирането на плащанията ще бъде последната мярка спрямо нарушенията – обеща Фил Хоган.

Между важните цели на предложенията са: осигуряването на справедливи доходи за селските стопани, засилване на социалния аспект на ОСП, привличане на млади фермери в селското стопанство, опазване на околната среда и мерки срещу климатичните промени.

 Ще представим основните характеристики на предложенията

на Комисията за една модернизирана и опростена ОСП, като прибавим към тях разясненията и коментарите на Фил Хоган и неговия екип, представени в диалогична форма с журналистическата аудитория на семинара.

  • 1. Нов начин на функциониране. Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите на техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности. Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15% от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки.

2. По-справедливо подпомагане чрез по-справедливо разпределение. Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани. На семинара беше изнесено, че сега 20 на сто от селските стопанства в Европа получават 80 на сто от директните плащания. Ето защо една от предложените от Брюксел мерки за намаляване на разходите е да се определи таван за размера на подпомагането, който могат да получат най-големите ферми.

В допълнение:

Преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) да бъде 100 000 евро. (Досегашният таван на директните плащания на площ бе определен на 300 хил. евро за едно стопанство.)

  • Малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар.

  • Чрез външното сближаване (или конвергенция) Комисията продължава да полага усилия за по-справедливо разпределяне на преките плащания сред държавите членки.

Фил Хоган: С въвеждането на тавани от 60 000 до 100 000 евро предвиждаме приходите да останат в страните членки, но да бъдат преразпределени към малките и средните стопанства. И още: отчитайки ангажимента за по-голяма равнопоставеност между държавите членки на ЕС, предлагаме по-нататъшна стъпка за външно сближаване. За страните членки, чиито средни плащания са под средните за ЕС, предлагаме да се намали наполовина разликата между сегашните им нива и 90% от средните за ЕС.

4. Помощ за младите фермери. Държавите ще трябва да заделят най-малко 2% от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.

Фил Хоган: Само 6% от всички фермери в ЕС са под 35 години и няма как да се осигури жизнеспособността на селското стопанство. Това не означава, че искаме да се освободим от старите хора. Силно се надявам, че всяка държава ще подходи амбициозно, за да привлече младите в селското стопанство. Ние няма да бъдем предписателни, но очакваме, че с предложенията на Еврокомисията всяка страна членка ще намери верния път.

5. Опазването на околната среда и изменението на климата. В предложените общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите. Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата.

  • Най-малко 30% от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата.

  • Очаква се 40% от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата.

  • Освен възможността да прехвърлят 15% между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15% за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).

6. По-широко използване на познанията и иновациите. Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията.

  • Предвижда се бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научноизследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

  • Насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място.

  • Засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации.

Какъв ще бъде бюджетът на България след 2020 година?

На фона на предвиденото орязване на бюджета на Общата селскостопанска политика, намалението в бюджета на България за следващия програмен период на ОСП е 0,79 на сто. Това намаление под 1% според министъра на земеделието Румен Порожанов е „абсолютно задоволително”. За всички останали по-големи страни членки, то е с около 4%, като само 3-4 държави имат увеличение на бюджета с 1-2%, което е елемент от външното сближаване (т.нар. конвергенция). Министър Порожанов потвърди, че България ще настоява статуквото на таваните на плащанията да се запази в сегашния му вид.

Междувременно Националната асоциация на зърнопроизводителите вече се обяви срещу понижаване на тавана за директните плащания. Становището на НАЗ е, че това предложение на Комисията, ако се приеме, създава реалните рискове и необратими последици за българското земеделие.

Следващи стъпки

След публикуването на новия дългосрочен бюджета на ОСП първата среща на министрите на земеделието на Общността се състоя в София (4 – 5 юни) в рамките на българското председателството на Съвета на ЕС. За първи път високите гости имаха възможност да обсъдят първоначалните законодателни предложения на Европейската комисия за ОСП след 2020 г., представени лично от комисаря Фил Хоган. Стартовият дебат ще продължи на последното заседание под българска егида – на 18 юни 2018 г. в Люксембург. Предложенията по корекции на бюджета ще постъпят в Европейската комисия.

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и по секторните предложения, включително по ОСП, е много важно, за да се ускорят максимално практическите резултати от финансирането на ЕС, а земеделските стопани да разполагат с необходимата сигурност при своите делови и инвестиционни решения. Процедурата ще завърши със санкцията на Европейския съвет и на Европейския парламент. Оптимистичните очаквания са да се постигне политическо съгласие между 27-те страни членки и новият дългосрочен бюджет до бъде приет преди изборите за нов Европарламент през май 2019 г. Така ще се осъществи плавен преход между настоящия (2014– 2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, с което ще се осигури предвидимост и непрекъснатост на финансирането, от полза за всички.

 

Фил Хоган пред в. „Гласът на фермера”:

Решението за таваните е политическо

Изключително благосклонен и търпелив в отношенията си с журналистите, европейският комисар по земеделие бе любезен да отговори и на два въпроса, поставени му от българския представител на журналистическия форум

– Г-н Хоган, как възприемате позицията на някои страни в Европейския съюз, включително и България, които се противопоставят на таваните върху размера на директните плащания?

– Знаете, че аз току-що се връщам от срещата на земеделските министри в София и искам да заявя, че България се справя изключително успешно с председателството на Съвета на ЕС. По време на визитата заедно с колегите ми посетихме биоферма (в. село Звъничево) и винарна. Бях впечатлен от спазването на високите стандарти в производството на биозеленчуци и плодове, както и от качествата на вашите вина. Във връзка с предложението на ЕК за въвеждане на тавани в преките плащания, зная, че то не се подкрепя от България. Идеята е средствата, останали след прилагане на задължителните тавани, да остават за страните, които ги използват за преразпределителни плащания. Решението е политическо. Искате ли по-справедливо разпределение на средствата и да подкрепите малките и средните стопанства, или не. Но на национално равнище трябва да има политическа воля.

Може ли да се очаква намеса на Европейската комисия, ако при разпределението на средствата не се прилагат правилата на феърплей, или направо да го кажем, при корупция на национално равнище?

– Спирането на плащанията за една страна, какво вече казах, са последната мярка при откриване на нарушения. А в случаи на корупция, на финансови измами, на груби нарушения се стига до ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите – от френската абревиатура OLAF). Но аз вярвам в доброто бъдеще на българското земеделие!

На снимката: Фил Хоган със специалния пратеник на в. „Гласът на фермера”

Публикувана в Бизнес

Малките фермери няма да изпитат никакъв ефект от преразпределението на субсидиите, коментират немските стопани

Мартин Иванов

След като Брюксел зададе рамките за бюджета на Общността през следващия седемгодишен период, земеделските производители в Европа вече се питат дали това, че за земеделие се предвижда по-малко пари, няма да означава край на финансовия благодат за тях. Целта и намеренията на Европейската комисия са ясни: ”Финансовата дупка от инфлацията, Брекзит и определянето на новите приоритети възлизат между 11 и 12 млрд. евро годишно”, каза комисарят по финанси и бюджет Гюнтер Йотингер в ефира на Първи канал на германската обществена телевизия. Редица страни, сред които и Германия, отправиха сериозни критики към направените предложения. Нещо повече, делът на федералната република в общата каса беше увеличен с близо 2 млрд. евро годишно, което означава, че Германия ще трябва да плаща повече, но и да получава по-малко. Ето защо със страшна сила виси и въпросът как тези средства да бъдат по-правилно и по-справедливо разпределени. Баварският премиер Маркус Зьодерер вече изрази несъгласието си с предложенията на Брюксел за многогодишната финансова рамка, заявявайки пред сп. „Шпигел”: „Германия досега е сред най-големите платци и заслужава да получи повече. Ние не искаме да финансираме излизането на Великобритания”.

А как приемат нещата самите фермери?

Отмар Илхмар е животновъд от Долна Саксония. Стопанството е получил от своя баща в наследство. Отглежда 60 крави и разполага с 60 хектара пасища. Засега оцелява, въпреки че изкупните цени на млякото в момента в региона на Източен Фрисланд не надвишават 30 цента за литър. „В последната година много мои колеги се принудиха да затворят своите ферми, най-малкото защото производството на мляко стана икономически неизгодно. Много е трудно да издържаш семейството си с подобно малко стопанство като моето”, казва Отмар. По думите му трябва да е ясно, че когато от сутрин до вечер са в обора и при все това произвеждат продукция, която е твърде евтина,  фермерите не са в състояние да произвеждат добра продукция, без да получават подпомагане”, казва Йотингер.

За Отмар Илхмар директните плащания, които постъпват в стопанството му, годишно възлизат на 18 хил. евро, тъй като има много малко обработваеми площи. Скоро се очаква източниците на финансиране от европейския бюджет да намалеят още повече. „Само заради Брекзит субсидиите, които имам, ще паднат с 6%. Има и други важни задачи, които ЕС трябва да подсигури финансово в бъдеще”, продължава фермерът.

Какво показват сметките? Само

Брекзит ще отвори дупка от 13 млрд. евро годишно

в европейския бюдже. Освен това Европа се нуждае от повече средства за опазване на границите, за научни изследвания и образование и интеграция на мигрантите. Как иска да плаща Йотингер тези пари? От една страна, чрез пестене на средства, а от друга, – чрез повишаване вноските на отделните страни членки в общия бюджет. Това означава намаляване на средствата за аграрна политика и структурните фондове с по 5% и разделянето им по различен начин. Например въвеждане на таван от максимум 60 хил. евро за  стопанство, без значение от това колко голяма е обработваемата му земя, означава повече пари за източноевропейските фермери. „Смятам, че както фермерите в Западна, така и тези в Източна Европа трябва да получават  повече пари, но е необходимо да се обсъди как правилно да се разпределят  те”, смята Отмар.

Какво мислят експертите

Според независимия експерт Фабиан Цулег е настъпило времето за тотална промяна в системата за субсидиране. „В дългосрочен план трябва да се откажем от директните плащания и да се концентрираме  повече върху пазарите. Има, разбира се, някои неща , които  се нуждаят от финансиране, като например опазването на околната среда, но това трябва да става целенасочено”, казва експертът. Да приключи изливането на златен дъжд над полята? Това е немислимо за земеделското лоби, но умерени съкращения, отпускане на по-малко субсидии на големите стопанства? „Нашият отговор е „Не”. Ние искаме по-голям аграрен бюджет, тъй като 70% от регионите в Европа са селски и един силен бюджет за сектора е добра инвестиция не само за земеделските производители, но и за ЕС като цяло”, смята Йоаким Руквид, председател на Германския браншови съюз на земеделските производители. Според Йотингер обаче от едната страна са фермерите, а от другата – нетните платци, т.е. отделните страни членки, които не искат да плащат повече. „Тъй като получавам критики и от двете страни, аз съм между чука и наковалнята”, допълва Йотингер.

Взаимните обвинения вече започнаха и браншовите организации ще трябва да водят тежки преговори с отделните страни членки за постигане на разбирателство. Дали обаче скоро ще се стигне до някакъв успешен резултат от тях? „Най-голямото ми притеснение е, че всичко е на хартия. Субсидиите за площ ще намаляват все повече, а ние, малките фермери, няма да изпитаме никакъв ефект от преразпределението на субсидиите. За мен намаляването на средствата за земеделие е шанс, за да се помисли за едно напълно ново преразпределение на субсидиите”, казва в заключение немският фермер.

Публикувана в Бизнес

Намалението на бюджета за директни плащания за България в новата многогодишна финансова рамка в бюджета на ЕС 2021-2027 г. ще бъде 1%. Без промяна ще останат бюджетите в това направление за Румъния, Словакия и Португалия. За Естония, Латвия и Литва ще има увеличение съответно с 13,6%, 13,2% и 12,3%. Това става ясно от предложението на Европейската комисия за новия бюджет на ЕС.

Комисията предложи да бъде възприето по-балансирано разпределение на подкрепата чрез задължителен механизъм за поставяне на таван на подкрепата. Това включва и разходите за труд, включително в семейния бизнес. Така спестените средства от таваните за плащанията ще останат на разположение на страните членки за преразпределение към други фермери и ще бъдат съсредоточени към малките и средните ферми. „Ако страните членки използват добре тази възможност, това ще означава, че за семейните ферми намалението ще бъде 3,9% в 16 страни. Всъщност бих казал, че ако тази възможност се използва добре, средностатистическият фермер във всяка държава членка няма да претъпи намаление на плащанията.“, коментира еврокомисарят по земеделие Фил Хоган.

Той обърна внимание също на възможността съфинансирането на Програмата за развитие на селските райони да бъде намалено с 10 точки. „Така ако съфинансирането ви е 53%, то ще достигне 43%; или ако e 80%, то ще стане 70%. В зависимост от това на какво ниво е съфинансирането ви, то ще бъде намалено с 10 точки. Това означава, че страните членки ще трябва да компенсират намалението. Ако решат да го направят, няма да има намаление на средствата за ПРСР, което означава, че няма да има намаления във финансирането за фермерите, които извършват дейност в райони с природни ограничения.“, коментира Фил Хоган.

Бюджетът на ЕС за ОСП от 2021 г. до 2027 г. е определен на 365 млрд. евро. Общият бюджет на ЕС за този период е 1,279 трилиона евро, което представлява дял от 1,11% от БВП на 27-те страни-членки на ЕС.

Сега е ред на Съвета да договори своята позиция относно следващата МФР, чието приемане ще се нуждае от съгласието на Парламента. Евродепутатите призоваха преговорите между ЕП, Съвета и Комисията да започнат незабавно с цел евентуално постигане на споразумение преди европейските избори през 2019 г.

Публикувана в Бизнес

В Брюксел се обмисля възможност в бъдеще средствата по директните плащания да не се разпределят линейно, а да се обвържат или с размера на стопанствата, или да се орежат, пише DerTagesspiegel. Причината за това е убеждението за неравномерното им преразпределение досега, тъй като беше доказано, че около 1/5 от фермерите прибират 80% от субсидиите. 

Предложението на ЕК се подкрепя от Германия, като новата федерална министърка на околната среда Свеня Шулце заяви: „Старият принцип при който най-големите получават всичко, вече се е изчерпил”. Според нея в бъдеще земеделските производители трябва да получават подпомагане, съобразено с приноса им за общността. Идеята се подкрепя и от Европейския парламент в лицето на експерта по земеделие Норберт Линс, който е на мнение, че по-малките стопанства трябва да получават повече пари под формата на директни плащания. Според него фермерите с по-малки стопанства използват по-скоро методи за запазване на биоразнобразието. Мартин Хойзлинг също смята, че ограничаване на директните плащания е логично. „Аз обаче не виждам политическа воля за промяна на този принцип”, казва експертът. Причината е, че в ЕС като цяло директните плащания формират около 46% от доходите на фермерите. 
В Германия обаче се чуват и гласове срещу евентуално орязване на директните плащания, като основната причина е разликата в представите за това какво всъщност представлява голямо стопанство. Докато в някои северни и източни провинции на Германия за такива се считат стопанства с до 58 хектара обработваеми земи, то средно за ЕС за големи стопанства се считат такива, обработващи до 16 хектара, а в Баден Вюртемберг например дори стопанства с до 33 хектара обработваеми площи се считат за по-малки от средните за страната стопанства.

Брюксел дава право на отделните страни да прилагат или не мерки за агроекология

Като единствената до момента изцяло определена от Брюксел политиката в аграрния сектор се очаква да претърпи промени, защото в бъдеще ЕС има намерение да прехвърли част от отговорностите си на отделните страни членки като само ще контролира дали и как се изпълняват общите за ЕС цели. Според неназовани източници, Фил Хоган е предложил в бъдеще зелените плащания да не са предпоставка за получаване на директните плащания. 

Предвижда се прилагането на зелените мерки на полето с цел запазване на биоразнообразието да лежи на съвестта на отделните страни членки, които сами ще преценяват дали и до каква степен да ги прилагат, или да изискват от фермерите да оставят площите под угар с цел обогатяване на почвеното разнообразие, за което да получават субсидии от националния   бюджет. Срещу подобна ренационализация на аграрната политика в частта и за прилагане на зелените мерки се обявяват политически кръгове в Германия- основно представители на зелените и християндемократите.

Според Хойзлинг това би възпрепятствало разрешаване на належащите проблеми като тези, свързани със справяне с климатичните и екологични изменения, както и би довело до загуба на биодиверсификацията. Според Линс „не трябва да се допуска прехвърляне на отговорностите по субсидиране или не на агроекологичните мерки върху отделните страни членки на ЕС”. Той не изключва, че подобен сценарий би довел до там, че някои страни членки да въведат занижени или почти никакви екологични стандарти.

Резултатите от тихата битка на финансовия фронт ясни в края на май

В края на май предстои в Брюксел да бъдат представени първите реални предложения за архитектурата на многогодишната финансова рамка, която ще е в основата на европейския бюджет до 2027 година. Комисарят по бюджет и финанси вече дава индикации за умерено съкращаване на средствата за субсидии на земеделските производители за сметка на по-високи вноски на отделните страни членки, с които да се запълни бюджетния дефицит в резултат на излизането на Великобритания. Според източници на DerTagesspiegelв Брюксел се готви проектобюджет, според който намаляването на средствата за земеделие ще е 8%, което означава, че за следващите седем години ОСП ще разполага с 368 млрд. евро.

Зад европейските кулиси вече седмици се води тиха битка както за размера на субсидиите като цяло, така и за това, колко пари да получават земеделските производители под формата на директни плащания за хектар. Тези плащания, които не са обвързани с производството, са между 280 евро в Германия и 180 евро в Австрия, но повечето източноевропейски страни искат изравняване. Аграрният комисар Фил Хоган подкрепя известно сближаване на плащанията, нещо срещу което се противопоставя Германия, аргументираща се с различия в разходите и нивото на надниците в страни като Полша, Чехия и останалите източноевропейски страни.  

Превод: Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Българското председателство даде възможност на държавите-членки на ЕС да се доближат до обща визия за бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., като прие Заключения на председателството по темата.

"Заключенията съдържат визия за основните елементи на бъдещата ОСП, която споделя мнозинството от държавите-членки. Ето защо бих искал да благодаря на всички мои колеги в Съвета и техните екипи за духа на съгласие, за консенсусното настроение и за цялата упорита работа и доброто сътрудничество през последните месеци ", заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Днешните заключения призовават за увеличаване на добавената стойност на ОСП, държавите-членки да бъдат оправомощени да вземат решения, отговарящи на местните нужди и специфики, да се засили устойчивостта на селскостопанския сектор, да се насърчава приносът на ОСП към екологичните цели и да се подобри качеството на живот в селските райони.  

Заключенията ще послужат на Комисията при подготовката на предстоящото законодателно предложение за Общата селскостопанска политика. Те идват след три месеца на интензивни преговори между държавите-членки. 

Задълбочената дискусия за следващата ОСП започна под естонското председателство на Съвета. През януари, по време на българското председателство, министрите обсъдиха добавената стойност на ОСП, основните цели на ЕС, които трябва да бъдат запазени, и подходящото ниво на субсидиарност.

През февруари те бяха насочени към директните плащания, към действията в областта на околната среда и климата и към развитието на селските райони.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 14

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта