Правителството се запозна с доклада за резултатите от проведеното в началото на април в Люксембург заседание на Съвета на Европейския съюз.

По време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство министрите от ЕС обсъдиха предложението за регламент за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза („Омнибус”), с което ще се направят промени в законодателството в няколко области, включително на Общата селскостопанска политика. Голяма част от делегациите подкрепиха компромисния пакет на Председателството. Европейската комисия информира Съвета за констатациите от доклада й за изпълнението на задължението за екологично насочени площи по схемата за зелени директни плащания, съобщават от правителствения пресцентър.

Публикувана в Бизнес

Дебатите за бъдещето на ОСП ще са възможност браншът да се обедини около приоритетите за страната ни и да намери съмишленици в лицето на други държави-членки, за да ги защити, коментира Светлана Боянова, директор на Института за 
агростратегии и иновации. Предлагаме пълния текст на писмото.

Предстоящите промени в Общата селскостопанска политика са важни за България не само от демографска и икономическа гледна точка, но и от стратегическа. Ако в Брюксел се постигне политически консенсус и Многогодишната финансова рамка на ЕС бъде одобрена със срок 5 или 5+5 години, то резултатът от бъдещите изменения в мерките и схемите за подпомагане в сектор Земеделие ще се запази за един доста дълъг период от време. Това обаче е доста притеснително, не само за общия бюджет, но и за бъдещето на ЕС като цяло, с оглед напускането на Съюза на един от нетните му донори и то в разгара на дебатите. Като прибавим и несигурната политическа и икономическа обстановка, много трудно ще може да се прецени какъв ще бъде ефектът от промените не само за България, но и за европейското земеделие. Ето защо е изключително важно страната ни да има позиция по отношение на своите приоритети и целите, които иска да постигне в агросектора.

„Това, от което има нужда агросекторът у нас е информация и диалог. Без диалог няма как да имаме конструктивни предложения и решения за развитие. Важно е също така, когато дефинира приоритетите си, страната ни да намери съмишленици в лицето на други държави-членки, за да има успех. Защото сега е времето да се вземат решения, които ще повлияят земеделието на Европа в дългосрочен план“. Това заяви председателят на Институт за агростратегии и иновации, Светлана Боянова и допълни: „Несъмнено ще трябва да се направят компромиси, важното е обаче да осъзнаем, че макар и да сме малки, мнението ни има значение.“

Ето защо Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро ще поканят всички браншови организации да се включат в серия от дебати, посветени на бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. По време на събитията, които ще се проведат в различни региони на страната през 2017 и 2018 г., участие ще вземат и редица чуждестранни гости – фермери и представители на организации и институции от другите страни-членки, международно признати експерти по ОСП и др. Целта е земеделските производители у нас да се информират и да сравнят своите приоритети с тези на своите колеги от ЕС, да видят с кои от тях могат да намерят допирни точки, да почерпят и споделят идеи и да разберат, че и техният глас е важен. Първият от серията дебати ще бъде в Пловдив на 18 ти май тази година.

Публикувана в Бизнес

Институт за агростратегии и иновации и InteliAgro обединяват своите експертиза, усилия, знания и опит в организацията на серия от дебати, които ще се проведат в различни региони на България през 2017 и 2018 г. и ще протекат под мотото „ОСП след 2020 – Изборът на България“.
Първият от серията дебати ще се проведе на 18 май 2017 г. в гр.Пловдив. Очакват се гости от Холандия, Естония, Хърватия, Италия, Австрия и Румъния, както и представители на Европейската комисия и на най-голямата европейска земеделска организация – Copa-Cogeca, съобщават организаторите.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия предлага да се намали директната подкрепа за фермерите през финансовата 2018 г. Мярката се предприема, за да се създаде кризисен резерв, който може да бъде използван при спешна нужда,съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.

Всяка година Комисията определя финансовата дисциплина по Общата селскостопанска политика (ОСП) в частта на директните плащания, които се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Така се заделят €400 (изчислени по цените за 2011 г.), които служат за резерв при криза на пазарите за селскостопанска продукция.

Предложението важи за сумата над €2 000, които през 2018 г. ще бъдат намалени с 1.388149%. Изключение прави Хърватия, където директните плащания все още се прилагат, защото държавата е от скоро член на ЕС. Спестените пари ще бъдат използвани за създаване на резерв от €459,5 млн. (по сегашни цени), които ще бъдат налични в бюджета за 2018 г. Ставката е малко по-висока в сравнение с 1.353905% през 2017 г., когато резервът бе €450,5 млн.

Според правилата за създаване на бюджета на ЕС всяка година Европейската комисия е длъжна да направи предложение за финансова дисциплина преди края на март. Съветът на ЕС и Европейският парламент сега имат срок до 30 юни 2017 г., за да фиксират ставката на финансова дисциплина. Ако споразумение не се постигне до 30 юни Европейската комисия ще трябва да фиксира ставка.

Освен за създаване на кризисен резерв всяка година, механизмът за финансова дисциплина може също да се използва, за да се направи така, че разходите по ЕФГЗ да не надхвърлят седемгодишната финансова рамка на ЕС (това е така наречената многогодишна финансова рамка). Въпреки това настоящите изчисления за директните плащания и разходите за пазарни мерки за 2018 г. показват, че те ще се вместят в договорените рамки. Поради това настоящето предложение за финансова дисциплина не предвижда намаляване на тези разходи.

Според законодателството за ОСП сумите, които се генерират от финансова дисциплина и които влизат в ЕФГЗ в края на финансовата година, включително тези от кризисния резерв, трябва да бъдат разпределени сред фермерите. От създаването на кризисния резерв през 2014 г. тези суми не са били използвани и заделените всяка година пари са изплащани на фермерите.

Публикувана в Бизнес

В рамките на Общата селскостопанска политика може да се обмисли еднакво за всички базово плащане, което ще осигури предвидимост и стабилност за земеделците, коментира Светлана Боянова, съветник по въпросите на земеделието на вицепремиера по еврофондовете Малина Крумова и председател на Института за агростратегии и иновации.

  • Г-жо Боянова, и сега нашите фермери получават по-малко подпомагане в сравнение с повечето си европейски колеги. Какво ще се случи, ако Европа тръгне на две скорости и как ще се отрази това на субсидиите за земеделските стопани след 2020 година?

  • Аз не мога да дам този отговор, тъй като на голямата политическа сцена има много важни въпроси, които тепърва трябва да се обсъдят. Ако тръгнем на две скорости, най-вероятно всички политики ще трябва да се преформатират. Ако добавим Брекзит и по-малкото пари в общия европейски бюджет, това означава, че могат да се очакват промени в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ОСП). Тези промени ще трябва да бъдат съобразени и с двете скорости, защото очевидно е, че в този вид не можем да продължим. При това имаме и проблеми на национално ниво, които трябва да разрешим, за да можем да преценим кое е добре за нас като политика. Обсъждаме евентуален вариант, с който да смекчим „Европа на две скорости“. В рамките на ОСП може да се обмисли едно общо и еднакво за всички базово плащане – по този начин все пак ще има някаква предвидимост и стабилност за земеделците. Негативите от различните скорости се състоят в това, че дори да има общо и еднакво европейско плащане, националните пакети ще бъдат различни. Затова ние предлагаме да има някакъв баланс - нещо, което да смекчи тези две скорости, специално в Общата селскостопанска политика. Разговорите тепърва предстоят, още повече, че догодина, освен че сме домакини на председателството на ЕС, освен, че мислим за новата ОСП, започва да се подготвя и новата многогодишна финансова рамка. Тогава ще трябва да съобразим политиките с това с колко пари разполагаме. От нас зависи за какво преговаряме с Европейската комисия. Като заместник министър съм участвала в преговори и съм убедена, че колкото и да сме малки, нашият глас може да натежи в една или друга посока ако намерим съмишленици сред останалите страни-членки. Но не трябва и да се надценяваме. Трябва да сме реалисти и да не смятаме, че с ОСП решаваме всички проблеми е българското земеделие. Както виждаме, колкото и да са много парите, които получаваме от ЕС, те не ни решават основни въпроси. Не ни решават проблема с поземлените отношения - ето че вдигаме рентите заради субсидиите. Не сме решили въпроса с напояването - нямаме сдружения, нямаме работеща инфраструктура и хората не могат да направят напояване, защото не са сигурни за земята, която обработват. Как да отглеждаш овошки, ако имаш сключен едногодишен договор за ползване на земята? Евросубсидиите не са панацея, но трябва да ни помогнат за това, което искаме да направим. Да си представим какво точно искаме да постигнем, без субсидии, а еврофондовете само да ни подпомогнат да го направим по-бързо. Според мен, ние все още нямаме фокус.

  • Има ли досега някакви конкретни предложения за бъдещата ОСП, които идват от бизнеса и фермерите?

  • Не, но от Института за агростратегии и иновации искаме да провокираме такива, да информираме и „събудим“ бизнеса, да му покажем, че неговият глас е важен и то сега. Това не е задача нито за един министър, нито за една браншова организация. Някой трябва да анализира проблемите на колегата, на съседа, на бранша. Трябва да се питат и синдикатите за социалните проблеми. Това е национална задача, която заедно трябва да решим. Целта в крайна сметка е да направим нещо работещо.

  • Някои фермери казват, че всичко досега е сгрешено, че заради изкривения модел за получаване на субсидиите сега селското ни стопанство тъне в мизерия, че продължаваме да внасяме огромната част от храните, които консумираме...

  • Аз не бих направила такива генерални изводи, защото имаме и много добре работещи стопанства. Генерално цифрите не показват подобни мрачни тенденции. Има проблеми с работната ръка и застаряващото население, но това не важи навсякъде.

  • Не смятате ли, че в България земеделието отдавна се движи на няколко скорости?

  • Така е у нас, така е и в другите държави от Европейския съюз, но предимството им е, че са решили въпросите, свързани с поземлените отношения и напояването. Ако решим и в България тези ключови въпроси, наистина можем да постигнем много по-добри резултати. Необходимо е фермерите да бъдат по-пазарноориентирани. Ето в животновъдството например –субсидии се получават, но какви животни ползват за селекция? Каква е продуктивността, която искат да постигнат в крайна сметка? Каква е хигиената в стопанството? Повечето животновъди, когато получат парите по обвързаната подкрепа, правят ли с тях инвестиции? Субсидията трябва да се добавя към приходите, а не да ги замества. Освен това, заради промяна в законодателството или в бюджета на някоя мярка, парите могат да дойдат например по-късно – това не трябва да обърква или спира работата на фермера. А сега казват – сектора умира, загива, аз не мога да си купя семена... А аз питам - как може един човек да разчита на субсидия, за да си купи семена? Ако не е предвидил как ще финансира основната си дейност и само чака субсидии, това означава, че моделът за правене на бизнес е сбъркан. Нормално е фермерите да се насочват там, откъдето ще дойдат повече средства, но никой не казва какво земеделие искаме да има в България.

Aи за да се направят конкретни предложения, трябва да има точен анализ. А ще каже ли някой колко наистина получава и какъв му е доходът? Колко и каква продукция е продал, за да му се покрият разликите при суша или наводнение, или друго природно бедствие, когато търпи загуби? Питате ли се защо не върви схемата за застраховането на плодове и зеленчуци, която си е държавна помощ? Aко директните плащания се обвържат с управлението на риска, ще видите как всичко ще се изсветли. Ние трябва да направим обосновка пред Европейската комисия, която да докажем с цифри, а не можем да хванем какво е количеството на произведеното мляко например? Не ме разбирайте погрешно, аз съм категорично за субсидирането, защото този сектор през годините е доказал, че има нужда от подкрепа, обаче не може просто ей така да се дават пари. Трябва подкрепата да е обвързана с ангажименти, с решаването на реални проблеми и, освен това, обществото да получи нещо в замяна.

  • Кога ще е готова концепцията на България по въпроса какво земеделие искаме да има?

  • Към края на тази година трябва имаме някаква яснота. Служебното правителство няма да има време да наблегне на тази задача, не е ясна и политическата ситуация след изборите. От друга страна браншовите организации не са много активни в предложенията си. Затова искаме да подбудим дебат, но да е истински и провокативен, дори да се скараме. Трябва в крайна сметка да има ефект и да помогнем в изработването на националната позиция. Тази година е ключова - догодина ще е късно.

  • Независимо дали са оптимисти или песимисти относно бъдещето на ОСП, всички са единодушни, че иновациите са най-важният фактор за развитието на земеделието. Още повече, че мярката за иновации по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.) трябва да бъде отворена тази година. Що е то иновация?

  • ЕС създаде платформа, която нарече „Европейско партньорство за иновации“ и с екипа на Института за агростратегии и иновации работим активно за разпространяване на идеите, които са заложени в тази концепция на ЕС в частта й за земеделие - ЕПИ-Агри. В българската Програма за развитие на селските райони иновацията може да се види в двете й форми – като патент и полезен модел в подмерки 4.1 и 4.2, но и като още нещо в подмярка 16.1. В първите подмерки иновацията се счита за полезен модел или е защитена с патент. Когато кандидатът представи със заявлението си пред фонд „Земеделие“, че има патент, издаден най-много преди две години от датата на кандидатстване, той получава допълнителни точки при оценката на проекта. Според ЕК обаче, в този си вид, иновациите не са достатъчно ефективни за повишаване на конкуретоспособността на бизнеса. По тази причина платформата „Европейско партньорство за иновации“ цели много бързо новите идеи да се внедрят в конкретни предприятия или стопанства. В земеделието идеята е не внедряването на научни разработки, а търсене на реално приложение и точен ефект. Иновацията може да е технологична, т.е. внедряване на някакъв информационно-технологичен продукт, може да е и със социална функция. Например – имаме проблем с работната ръка и намираме иновация, която го решава. Имаме проблем с околната среда – намираме решение с иновация. По този начин можем да въведем прецизно земеделие или пък прецизно напояване.

  • На какво финансиране може да разчита един иновативен проект и кой реално ще получи парите?

  • В българската програма за развитие на селските райони има мярка за сътрудничество и обединяване между научни институти и фермери с цел конкретно приложение на иновациите. За целта се прави иновативна оперативна група. Според уверенията на заместник министъра на земеделието и храните, Светла Янчева, мярка 16 „Сътрудничество” ще бъде отворена тази година. При програмирането на мярката е предвиден бюджет от 32 млн.евро, а в подмярка 16.1 - бюджет от 20 млн. евро. Тъй като, според заложеното в програмата, размерът на един иновативен проект, може да достигне до 1 млн. евро, това означава, че ще се подкрепят около 20 проекта. В останалите страни в ЕС определят между 200 хил. евро и 500 хил. евро за един проект, защото искат с по-малко пари да получат по-голям ефект. Ние също можем да помислим за намаляване на максимума с цел подкрепата на повече иновативни проекти в рамките на програмния период. В противен случай очаквам нездрав интерес, а реално смисълът на подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост” е бързо разрешаване на конкретен, а не измислен проблем, за да се вземат пари.

  • Как трябва да действат фермерите, за да получат достъп до финансиране по подмярка 16.1?

  • Правят си бизнес план, подават го в МЗХ или във ДФЗ, все още не се знае, т.к. към момента няма наредба по мярката, процедурата не е описана. Но ще се работи на две фази. Първата фаза е да се идентифицират участниците в консорциума и кой ще е лидерът по проекта. Обикновено това е университетът или институтът, но може да е консултантска организация, неправителствена или браншова организация. Ако в оперативната група участва организация на производители, ще е още по-добре. Между другото, такива оперативни групи, които включват групи/организации на производители, получават повече точки в другите държави, защото иновативната идея ще се ползва от повече хора. Предвижда се плащанията по такъв проект да са около 5 хил. евро на година. За стимулиране на интереса или за да се увлекат повече хора около дадена идея, се получават 10 хил лв. за оперативна група. Получават се и текущи разходи от 35 хил. евро на година за офис, консумативи и т.н. Въпреки това могат да се правят инвестиции и по най-атрактивните подмерки - 4.1 и 4.2. Проектът може да се реализира в рамките на 5 години.

  • Може ли да ни дадете примери за иновативни проекти, реализирани в други страни?

  • В някои от държавите-членки - Италия, Германия, Холандия, Литва, Унгария, вече са обявили първите си приеми по тази мярка и са получили първите проекти. Само че при тях вече е ясен фокусът. Примерно – искат да разрешат поне въпросите на животновъдството и затова прием се отваря само за иновативни идеи в животновъдния сектор. Или пък само иновации в сферата на напояването. Поставени са много ясни, несубективни критерии за оценка на проектите. Ще отбележа, че множеството от иновациите са свързани с информационно-технологични продукти, като внедряване на различни начини за събиране на данни в земеделието (например чрез различни сензори и дронове) и анализа им. В Холандия има проект на група фермери, които събират база данни от стопанствата си и ги споделят с анализатори. Така разбират как се движат разходите, добивите или други показатели, в сравнение с други колеги. Тази „дигитална кооперация“, както са я кръстили стопаните, обединява фермерите, за да повишат те своите печалби. Това е пример за проект, който може да се финансира от ПРСР. Участници в групата биха могли да бъдат освен земеделските стопани, и самите анализатори. Следващият пример е свързан с прецизното напояване и се реализира в Сърбия. Това е дигитална услуга, която дава „рецепта за рационално напояване“ - изчислява точното количество вода, необходимо да се използва в точното време. За изготвянето на тази рецепта се използват няколко източника на данни – водни константи,

съобразени с типа на почвата, необходимата вода за растението по време на вегетативния период, като и почвената влажност. Тук отново опираме до информационните технологии, тъй като информацията се събира и анализира от сензори.

  • Как се изчислява печалбата и успеха в този случай?

  • Изчисляват се абсолютно обективно. Примерено, ако не постигнем повишаване на добивите с 30%, значи идеята не е сработила. Друг пример е онлайн платформа, реализирана в Босна и Херцеговина. Тя позволява наблюдение на стопанствата в реално време, отново с цел сравнителен анализ. Платформата събира, обработва и анализира различни данни от различни локации, като осигурява и обратна връзка. Във Франция има проект, който служи за събиране на едно място на всички сделки със зърно и торове в даден регион, което пак е с цел да има сравнителен анализ. Така фермерите придобиват представа за реалните цени и възможности, които пазарът може да им даде. Интересът на купувачите на зърно е да се използват нови канали за събиране на продукция, да разширят географския регион, да увеличат видимостта на фирмата и най-накрая да регулират доставките и позиционирането й. Така даден купувач може да направи своята стратегия, без да се конфронтира с другите играчи на пазара.

Т.е. може да има най-различни идеи, стига те да имат успех накрая. Европейската комисия смята, че изоставаме в иновациите и трябва да реагираме бързо. В САЩ например за иновативни идеи се отделят много пари. Дори всяка компания заделя от бюджета си специални средства за такива. У нас малко фермери могат да отделят пари за иновации, но пък може да се включат в оперативна група. В Австрия видях пример, в който участва тяхната национална служба за земеделие, земеделски стопани, отглеждащи зеленчуци в оранжерии и един от университетите. Целта на техния проект е ранното изкарване на реколта, така че производителите да излязат на пазара преди останалите фермери. Както виждате – всичко се оценява от бизнес, а не от научна гледна точка. Научните изследвания също се подкрепят, но само ако имат практическа приложимост. В противен случай те могат да кандидатстват по други европейски програми. Ще кажа, че Институтът за агростратегии и иновации съвместно с партньори от други страни членки кандидатства с два проекта по програма Хоризонт 2020 на ЕС, която се занимава с научно-изследователските дейности и иновации. По тези проекти се насърчава да се включват участници от практиката, т.е. да не се пилеят средства за ненужни разработки.

Публикувана в Интервюта

Имат ли нужда фермерите от промяна в земеделската политика и директното подпомагане или всички вече жадуват за поне относителна стабилност на средата, в която работят? На тези въпроси отговаря анализът на Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации. Публикуваме пълния текст на анализа.

 

Може да се каже, че дебатите за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., поне в Европа, навлязоха в най-разгорещената си фаза. За добро или за лошо вече и широката общественост е допусната в него, чрез публичното он-лайн обсъждане, което стартира Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” под мотото „Модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика”.

Но нужна ли е наистина промяна на ОСП?

Новата система на директните плащания се прилага едва от 2015 г., а две години по-късно започва дебат за промяна. Толкова неуспешна ли беше реформата от 2013 г.? Истината е, че все още е рано да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Икономическите и социалните ефекти от последните промени ще бъдат видими едва към 2020 г., когато ще има достатъчно данни за анализ. Кой тогава има нужда от промяна? Не са фермерите със сигурност. Смяната на системата на директното подпомагане през 7 години освен, че е скъпо, е и опасно. Липсата на предвидимост определено влияе негативно в икономически план на земеделските производители. Същото важи и за администрацията, независимо дали е национална или европейска. Това обаче не е така за политиците. Докато властимащите получават политически дивидент, обещавайки на своите избиратели светло бъдеще, чиновниците губят време и енергия, опитвайки се да поправят допуснатите грешки и да дадат смислено обяснение на потърпевшите. Ето защо ако има промяна в ОСП след 2020 г., то най-важният елемент – директните плащания - трябва да бъде структуриран така, че през 2023 г. да няма нужда от нови реформи.

В очакване на развоя – по-малко пари, повече хора, нестабилен пазар

През 2016 г. когато неофициално се заговори за промяна в ОСП, много държави-членки, по примера на Франция и Холандия, започнаха да представят своите анализи и концепции. През есента на същата година по поръчка на Европейския парламент бяха изготвени и публично представени три концепции за промяна на Директните плащания, Пазарните мерки и Развитието на селските райони. В момента Европейската комисия прави консултации на политическо и експертно ниво, като се очаква в края на 2017 г, да изготви и представи Комюнике с различните политически варианти. На база на това Комюнике, през 2018 г. ще започне детайлният дебат, свързан с ОСП, нейният вид и бъдеще.

В момента идеите и предложенията за промяна са много и различни, като варират от запазване на настоящата система, до пълно преструктуриране и създаване на допълнителни стълбове в ОСП. В едно обаче всички са убедени – за да съществува ОСП, тя трябва да бъде адекватно финансирана. Въпреки, че дебата за новата Многогодишна финансова рамка все още не е започнал, вече се промъкват опасения за намаление на бюджета на ОСП. Като основна причина за това се изтъква Brexit, икономическата обстановка и увеличения миграционен натиск. В същото време намалението на цените на земеделската продукция и забраната за внос на земеделска продукция, която Русия едностранно наложи, допълнително оказват натиск върху земеделските производители. Не трябва да се забравят и международните ангажименти, свързани с опазване на околната среда и климата, които бяха поети на ниво ООН и които ще трябва да бъдат инкорпорирани във всички сфери на производство.

Общоевропейско плащане

Като един от възможните варианти за промяна може да се разгледа идеята за разделяне на ОСП на две направления – национално и общоевропейско. Не трябва да се забравя, че ОСП е една от първите общи политики на ЕС. В тази връзка напълно е възможно част от директните плащания, а именно базовото плащане, да стане общоевропейско. Съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, до 2020 г. всички държави-членки трябва да въведат схемата за основно плащане. Важно е да се отбележи, че схемата за основно плащане, а в случая с Р България - Схемата за единно плащане на площ, е най-опростеното и предвидимо плащане. При това положение, въвеждането на едно общо европейско основно плащане с еднакъв размер за територията на целия Европейски съюз, е напълно резонно. Във финансово отношение това би означавало бюджетът на ЕС за земеделие да се раздели на две. Първата част да формира бюджета на това общоевропейско плащане, а от втората част да се формират индивидуалните пакети на Държавите-членки. Ако се появи такова предложение е важно да се преценят положителните и отрицателните страни на едно такова общоевропейско плащане.

Положителни страни:

От политическа гледна точка основната положителна страна ще бъде заздравяването на Европейския съюз като такъв. Формирането на общоевропейско плащане ще даде гаранции, че всички членове на ЕС и всички негови граждани са равноправни и се третират като такива. Това ще гарантира, че създаването на ЕС на „две скорости”, няма да се отрази на най-голямата и стара обща политика на ЕС, а именно ОСП. В същото време, във външнополитически аспект, това ще даде много положителни сигнали на всички партньори на ЕС. От икономическа гледна точка това общоевропейско плащане ще даде сигурност на европейските фермери, както от гледна точка на размера на плащането, така и от гледна точка на времето, в което те ще го получат. Това ще осигури и така нужната предвидимост в доходите и възможност за планиране на разходите. Отделно ще се намали постоянно увеличаващото се икономическо разделение между земеделците, което ще спомогне за създаването на една по-добра конкурентна среда вътре в самия ЕС.

Отрицателни страни:

От политическа гледна точка основната отрицателна страна на въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще бъде намалението на индивидуалните пакети на Държавите-членки и свързаното с това намаляване на националното влияние и националните политики за сметка на общоевропейските. Отделно това би означавало администрацията в Брюксел да поеме отговорност за прилагането на част от политиката, която формира. От икономическа гледна точка, може да се окаже, че въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще доведе до намаление на общия размер на директните плащания спрямо фермерите в някои държави-членки, докато в други ще доведе до увеличение.

Запазване на базовото плащане

Независимо от всичко трябва да се има предвид за кого е създадена ОСП, към кого са насочени всички приоритети в нея и каква е нейната цел. Затова при всички случаи опростеното основно плащане трябва да се запази. А ако се приеме създаването на общоевропейско базово директно плащане, то по отношение на подпомагането, което ще зависи от държавите-членки и чрез което те ще правят национална политика, трябва да има ясно разделение между инвестиционните и компенсаторните схеми. Напълно възможно и резонно би било националните директни плащания да съдържат всички компенсаторни плащания, които земеделските производители получават в замяна на поетите от тях ангажименти за опазване на околната среда и климата. Особено като се има предвид, че тези ангажименти в бъдеще ще стават все повече. Няма логика еднотипни плащания да се съдържат и в двата стълба на ОСП. По-добрия вариант би бил всички плащания на площ от сегашния Втори стълб да бъдат обединени с тези в Първи стълб. При това положение, чрез Програмите за развитие на селските райони, всяка една държава-членка ще може по-добре да отрази инвестиционните нужди на своите земеделски производители.

Без подкрепа за индустриалните фермери

Паралелно с понятието за „Активен фермер” е напълно възможно да се появи и понятието „индустриален фермер”. В условието на намален бюджет е напълно възможно системата за намаление на плащанията над определен размер т.нар. „capping“ да бъде заменена с едно такова понятие. При това положение, с цел запазване на средства за малки и средни земеделски производители и развитие на икономиката в селските райони, ферми, които попадат в едно такова определение да бъдат изключени от субсидиране.

Един такъв хипотетичен сценарий е напълно възможно да се случи. Идеите и възможностите за модернизиране, опростяване или просто промяна на ОСП са много и идват отвсякъде. Част от тях ще се реализират, част от тях ще си останат просто идеи. Промяната обаче е започнала. Ето защо е много важно Министерство на земеделието и храните да направи публичен анализа, на база на който администрацията подготвя националните ни приоритети. Много е важно тези приоритети да бъдат представени и обсъдени със земеделските стопани. Още повече, че началото на реалния дебат ще стане по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че ще имаме реалния шанс националните ни идеи да станат европейски и да се реализират.

Публикувана в Бизнес

 Европейската комисия (ЕК) провежда публични консултации за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година, с които се цели подпомагането на работата на ЕК при определяне на бъдещите приоритети на ОСП, включително нейното модернизиране и опростяване.

 До 2 май 2017 г. фермери, граждани, организации и други заинтересовани от всички държави-членки на ЕС могат да вземат участие в публичните консултации чрез попълване на специално изготвен въпросник.

 Българските земеделски стопани и организации, които искат да участват в консултациите, могат да попълнят въпросника на български език онлайн на адрес: https://ec.europa.eu/agriculture/consultations/cap-modernising/2017_bg

Публикувана в Бизнес

Референтната 2009 г. остава и в следващия програмен период при определяне на националните помощи, защото е по-справедливо, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева пред български земеделски производители. Нашите фермери не са на това мнение

Лили Мирчева

Ще се опитам да бъда максимално честен с вас. Най-важното в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. – бюджетът, не се обсъжда на този етап, защото той не трябва да е на парче. Трябва да се стигне до едно решение в този процес. Това заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева на Петата национална среща на земеделските производители, организирана от АЗПБ.

Ако отсеем плявата от зърното в изказването на Йежи Плева, става ясно, че досега няма бюджетна рамка, сиреч основата и най-общата конструкция на сградата, където ще живеем след 2020 г. Но затова пък по брюкселски оптимистично евродиректорът заяви на добър английски език, че 10-те години откакто България е страна-член на ЕС, са един преход в бъдещето. Той дори сравни нашата страна със своята родина – Полша, където отдавна догонват държавите, които се движат на друга скорост. Любопитна подробност е, че Плева знае добре български език, но поне от трибуната на форума не направи опит да „приласкае публиката”. По думите му разликата и при двете държави от началото на присъединяването им към ЕС и сега е, че имаха за цел да се адаптират към съществуващата рамка и съответната политика. „Сега ние сме част от тези процеси, които са в ход. Има промени в Европа, в новоприсъединените държави по отношение на развитието на селското стопанство, във всички аспекти на този процес се забелязват промени”, отбеляза Йежи Плева.

При обсъждане на директните плащания ще вземе становището на фермерите, обеща гостът. ЕК подготвя оценка на въздействието им и обсъжда пет варианта за бъдещите плащания. Основна опция била да се продължи това, което в момента се случва. Втората версия е по-скоро теоретична и по-скоро цели да се анализира въздействието на сегашната обща политика върху земеделските производители. Третата и четвъртата версия разглеждат ефективността на земеделието върху глобалните предизвикателства и промените в климата, как те се реализират чрез първи и втори стълб на ОСП. Петата версия обсъжда варианти за подпомагането на дребните фермери.

„В настоящия момент има предизвикателства, с които трябва да се справим. В средата сме на ОСП, но вече мислим за след 2020 г. и предизвикателствата пред нас. Някои от тези предизвикателства са глобални – като промените в климата, промените в околната среда, докато други са специфични за сектора. Всички знаем колко трудни бяха последните години за селскостопанските производители, вкл. и тези в България”, добави още генералният директор на дирекция в ЕК. За да не бъде разбран от присъстващите оповести, че се в Брюксел си дават сметка колко е сложна селскостопанската политика и колко трудно може да се обясни на фермерите. Затова опростяването й е основният приоритет през следващия период. Като го слуша човек му идва чак да зажали брюкселските и нашенски чиновници, които се скъсват от работа в желанието си да обясняват на фермерите. Сякаш на последните им е работа да знаят всички нескопосано написани правилници, вечно променящи се наредби и безкрайно допълваните закони.

Не стана много ясно от изказването на Плева какво е бъдещето на директните плащания. По думите му те имат огромна роля като стабилизиращ доходите фактор в земеделието. „Разбира се, има и критики. Някои от тях са, че 80% от тях отиват към 20% от фермерите, така че трябва да се съобразим и с тези мнения. Според  мнението на фермерите директните плащания са много важни за стабилизиране на доходите, в този смисъл са много важни. По време на дебата за бъдещата Обща селскостопанска политика и обсъждането на директните плащания ще вземем предвид мнението на фермерите“, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК. Той обясни по-късно, че Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) бе въведена като временна мярка, но бе удължена до 2020 г. Какво ще е нататък – не е ясно. Но пък се знае, че референтната дата от 2009 г. ще си остане, защото така било по-справедливо!

Както обясни председателят на Националния съюз на говедовъдите вБългария Димитър Зоров ако през февруари 2009 г. фермер е имал 100 крави, тази бройка ще бъде подпомагана от националния бюджет и през февруари 2020 г., нищо че кравите са вече 1000 на брой. Според европейския регламент държавата няма право да субсидира повече брой животни на този фермер. При неясните финансови рамки на ЕС и промяната в подпомагането може да се окаже, че държавната хазна ще е единствената сигурна опора на земеделците. От тази ситуация ще спечелят единствено богатите страни в Европа, където агросекторът отдавна е с установени граници и параметри, пък и портфейлът им е достатъчно дебел.

Отново стигаме до идеята - Европа на две скорости, а обяснено на фермерите – всяка държава ще има различно субсидиране за селското стопанство. После всички единно ще се конкурират на Общия и световния пазари. С една дума – горко им на малките фермери и на бедните държави..

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия поставя началото на своята дългоочаквана обществена консултация относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). BirdLife Европа и Централна Азия призовава за устойчива система на храни и земеделие.
В момента около 35% от целия бюджет на ЕС се изразходва за ОСП. В сегашния си вид ОСП вреди на околната среда, общественото здраве и не допринася за устойчивото развитие, като същевременно не успява да предотврати намаляването на броя на земеделските производители в ЕС. Нужна е една реформирана Обща селскостопанска политика, която да кореспондира на всички други политики, особено тези за околната среда, за да се гарантира надеждното бъдеще за фермери, граждани и природата.

Общата селскостопанска политика продължава да уврежда околната среда, допринася за изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, ерозия на почвата и замърсяването на водите. Птиците, живеещи в земеделските земи в момента са най-застрашената групата птици в Европа, като намаляват с почти 50% през последните 30 години. Предишните опити за "екологизиране" на ОСП се провалят от гледна точка на околната среда и биологичното разнообразие.

Трийс Робинс, Старши експерт по политиките в селското стопанство и биоенергията към БърдЛайф Европа и Централна Азия, заяви: "Днешното начало на реформа на ОСП е възможност да се въведе система за земеделие, която обслужва нуждите на хората и планетата. Комисар Хоган може да поведе трансформирането на една архаична политика и създаването на съвременна система, отговаряща на съвремието, в което живеем.“

Публикувана в Бизнес
Петък, 13 Януари 2017 14:31

Дебат за ОСП след 2020 г.

Дебат за реална реформа на Общата селскостопанска политика и изцяло нов начин на мислене за това как ОСП може да еволюира се проведе тази седмица в Брюксел. По време на среща на Интергрупата на ЕП „Биоразнообразие, лов и селски райони” бяха изслушани аргументите на Фондация за инвестиционна подкрепа на селските райони в Европа (RISE). Първоначалните идеи бяха представени от председателя на Фондация RISE Янез Поточник и работната група по проекта, съставена от видни агроикономисти - почетен проф. Алън Бъкуел, почетен проф. Алън Матюс, д-р Дейвид Балдок и проф. Ерик Матияс.

Общата селскостопанска политика (ОСП) възлиза на приблизително 40% от общия бюджет на ЕС и представлява механизъм от решаващо значение за подпомагане на земеделието и околната среда в селските райони в Европа. Това е важен инструмент, който, ако е проектиран и се управлява ефективно може да има реално въздействие върху начина, по който европейското селско стопанство се отнася до изменението на климата, както чрез намаляване на емисиите, така и за адаптирането към климатичните промени. Този инструмент също така управлява земята и селските райони, за да се оптимизира осигуряването на храна, енергия, биоматериал и екосистемни услуги, както и подкрепа за икономическото развитие на селските райони.

Но ако иска да продължи да поддържа такъв голям дял от бюджетните средства на ЕС, ОСП трябва да покаже на политиците, заинтересованите страни и европейските граждани, че е подходяща за целта и си струва изразходваните средства.

Работната група по ОСП на Фондация RISE твърди, че ако европейската селскостопанска политика трябва да бъде ефективна, то тя е необходимо да отговори на високото ниво на неудовлетвореност, която съпътства елементите на позеленяването и ползите от политиката на опазване на околната среда, както и да се намерят нови иновативни начини за намаляване на усложненията. Необходимо е също така да се справи с недоволството от разпределението в подпомагането и да се търсят нови начини за управление на риска. Не на последно място, представителите на Фондация RISE твърдят, че трябва да се погледне/вникне в самия процес на реформата и да се насърчат корекциите на процедурите, за да се гарантира, че селското стопанство, околната среда и изменението на климата работят заедно по време на процеса, за да се произведе обединена и ефективна селскостопанска политика.Презентациите бяха последвани от интензивен и оживен дебат, който ще бъде включен в по-нататъшното развитие на идеите на Фондация RISE, обобщени в окончателния доклад по темата в края на март 2017 г.

Евродепутатът Карл-Хайнц Флоренц, председател на Интергрупата, в своето изказване подчертава, че никой не е доволен от сегашната европейска селскостопанска политика по различни причини. По думите му, Фондация RISE представя един път напред и го определя като "мислене извън кутията". Според него най-големите проблеми са свързани с неустойчивата борба със загубата на биологично разнообразие, както и с неуспеха фермеритеда бъдат включени в процеса на вземане на решения. „Ние трябва извлечем повече ползи от опита и знанията на земеделските производители за това кои могат да бъдат най-добрите и подходящи за вземане мерки”, посочва още Флоренц. Според него „сега е най-подходящият момент да се започне дебат, за да бъдем готови за реформата на ОСП през 2020 г., както и да бъдем в състояние да се ангажираме активно в обсъждането на бъдещето."

Председателят на Фондация RISE, Янез Поточник посочва: "Хората, които пряко или косвено управляват нашите хранителни системи са най-голямата група мениджъри на природни ресурси в света. Ако искаме да постигнем целите на устойчивото развитие, то е наложително ние да имаме една ОСП, която ги поддържа, за да реализират своя потенциал като критични агенти на промяната за преобразуването на текущото потребление и системи за производство."

По думите на докладчика, проф. Алън Бъкуел, "Съзвездието на звездите на ЕС не е добре подредено за по-нататъшна значителна реформа след мандата за настоящата ОСП, който изтича през 2020 г., но нашият анализ показва, че е изключително важно следващата реформа да бъде по-смислена от реформата от 2013 г. и следователно ние трябва да направим това, което можем за конструирането на условията, които да дадат възможност на такава реформа да се осъществи."

Евродепутатът Мейрид Макгинес, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП в своето изказване посочва, че „към днешна дата, усилията за позеленяване на ОСП доведоха до по-голяма сложност и критики от страна на фермерите и екологичните организации.” Според нея, устойчивостта на околната среда трябва да бъде в основата на ежедневното управление на стопанства, но също така е необходимо ОСП да гарантира и икономическа устойчивост. По думите на Макгинес „справянето с нестабилността, дисбалансите в хранителната верига и дългосрочната устойчивост ще изискват всички да „мислят извън кутията”, но финансирането на тази нова динамика на ОСП в крайна сметка ще се окаже може би най-голямото предизвикателство."

Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по материали на Организацията на европейските собственици на земя /ELO/

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта