Внасянето на азота при поливни и неполивни площи е различно, а фосфорът и калият задължително се заравят в почвата

Щата Небраска заема 5-о място в САЩ по отглеждане на слънчоглед. Посевите с културата са концентрирани в западните части на щата, които се смятат за зони на рисковано земеделие както на неполивни, така и на поливни площи. Средният добив на културата там е малко над 1 т/ха (100 кг/дка).

Слънчогледът е растение с дълбоки корени, което реагира много добре на внасянето на торове, когато нивото на хранителни вещества в почвата е ниско. Печелившото отглеждане на маслодайната култура изисква съответстващо плодородие на почвата, което не може да се управлява без агрохимически анализ. Азотът е основното вещество, което ограничава добивите, ако в почвата отсъстват високи остатъчни запаси от нитрати. Следващият най-лимитиращ фактор е фосфорът.

Производителят на слънчоглед трябва да определи реално очакваните добиви, за да покрие потребностите на растенията от азот. В щата Небраска слънчогледът на неполивни площи обикновено дава добиви от 1130 – 1700 кг/ха, а на поливни – 2040 – 2830 кг/ха.

Азот

Производителят трябва да установи нивото на азот за слънчогледа, основавайки се на очаквания добив за всяко поле. Ако няма големи остатъчни запаси от нитрати, културата изисква торене с азот. За да се повиши точността по препоръките за количеството азот, който трябва да се внесе, земеделецът трябва да направи агрохимичен анализ: задължително от дълбочина 90 см и желателно до дълбочина 120 – 150 см, тъй като слънчогледът получава нитрати и от такава дълбочина. Показателите за реалното съдържание на азот следва да се извадят от стойностите, посочени в Таблица 1. Източниците на азот са оборският тор и бобовите култури като предшественици, а също нитратите в поливната вода. Препоръките по внасянето на азотните минерални торове, основани на тестовете на почвата, подхождат за повечето почви със съдържание на органично вещество 1 – 1,5%. За почви, съдържащи по-малко от 1% органично вещество, производителят трябва да увеличи нормата на внасяния азот с 11 – 17 кг/ха акт. в-во в сравнение с препоръчаните норми, а ако съдържанието на органичното вещество превишава 2% – да се намали с 11 кг/ха акт. вещество.

Таблица 1. Препоръки за внасяне на азотни торове при слънчоглед, кг/ха в активно вещество.

Плануван добив, кг/ха

     

Съд. на азот, мг\кг*

1120

1360

1600

1800

2040

2250

2500

2720

2950

 

0-1

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

102

113

124,3

 

1-2

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

84,9

96,3

107,6

   

2–3

 

11,2

22,5

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

   

3–4

 

0

0

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

   

4–5

 

0

0

0

0

22,5

34

45,3

56,6

   

5–6

         

0

17

28,3

39,6

 

> 6

         

0

0

11,2

22,5

 
                             

Производителят на слънчоглед може да прилага азотното торене преди или след сеитбата между редовете.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки добрите грижи, полагани през годината, в някои години добивите от вишни могат да бъдат много ниски. Причините за това са различни. На какво най-често се дължат ниските добиви?

  • Частично или пълно измръзване на плодните пъпки

Това често се случва на костилковите видове като вишнята, които плододават на цветни букетчета. Явлението е силно изразено при по-сурова зима, когато има колебания на температурите (затопляне и замръзване). Пролетта плодните пъпки не се разпукват, изсъхнат и опадват.

  • Измръзване на цветове

Често през пролетта по време на цъфтежа, както и тази година, има продължителни замръзвания с ниски температури. Тогава измръзват не всички цветове, а само някой от тях. И въпреки обилния цъфтеж, вишнята не дава плод. При внимателен оглед на цветчетата се вижда измръзналия плодник (потъмняване на плодника). Той е най-чуствителната част на цвета на измръзвания (-2, -3˚С).

  • Недостатъчно опрашване

Някои сортове вишни са самостерилни и за опрашването им е нужен сорт опрашител. При недостатъчно опрашване на вишнята, обилния цвят опадва и не образува завързи. Останалата част, която успее да образува плод, е в малко количество и не може да образува червени плодове, защото костилката е недоразвита. При такова положение е необходимо засаждане на подходящ сорт опрашител.

  • Преодоляване на отрицателните въздействия чрез правилна агротехника

Голям процент измръзвания при вишните се получават при отслабени и не добре поддържани дървета. При суха пролет, след цъфтежа е необходима поливка. Ако лятото е сухо, поливка е наложителна и през есента. Тези мерки са необходими за понижаване на възможноста за измръзване на плодните пъпки.

Вишневите дървета не трябва да се засаждат на ниски места, особено в котловини, където се получават резки колебания на температурите и често има измръзвания. Правилният подбор на сортов състав в съчетание с висока агротехника, осигуряват получаване на високи добиви от вишни всяка година.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По данни на Европейската агенция по мониторинг на земеделските култури MARS, нетипичните метеорологични условия на територията на Европейския съюз не представляват заплаха за зимните култури. Напротив, за настоящия сезон, експертите на агенцията прогнозират увеличение на средния показател за добива на зърнени култури.
В първата си прогноза за 2018 г. MARS прогнозира, че средния добив на цялата пшеница ще бъде 5,94 т/ха, което е с 1,5% повече в сравнение с 2017 г. и с 3,7% повече от средното за последните пет години.
Добивите от мека пшеница ще бъдат 6,2 тона/ха, което е с 1,4% повече от миналата година и с 3,8% повече от средната за пет години. Добивът на зимен ечемик е 6,0 тона на хектар, което е с 1% повече от миналата година и с 4,4% повече от средната за пет години.
Ситуацията във Франция предизвиква безпокоиство, там се наблюдават слаби загуби от преовлавлажняване в северната част на страната. В други страни от ЕС състоянието на културите се счита за задоволително, въпреки изненадващите студове в края зимата.
Основните износители на пшеница, като Франция, Румъния, Полша и България, ще получат средностатистически добив, докато в Германия, Литва и Латвия добивите може да са под средния.
MARS съобщава за благоприятни климатични условия за селскостопанските културите в Украйна.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Сачмянката при костилковите видове е силно вредоносна болест и напада в големи размери прасковата, кайсията, черешата и по-слабо вишнята и бадема. Това е болест, която се причинява от гъби и бактерии. В резултат на това, възможностите за заразяване са много по-големи. Гъбната форма зимува по нападнатите клони и при меки зими продължава да се развива. Бактериалнатата форма се запазва в окапалите листа и почвата, и рано напролет причинява първите заразявания. Независимо от причинителя, заразяването става през рани и през пъпките на дръвчетата.

Нападнатите от сачмянка дървета не загиват, но дават по-малко и по-некачествени плодове. Най-характерните признаци на болестта се наблюдават по листата – първоначално по тях се появяват дребни пурпулночервени точки, които по-късно покафеняват и опадват. Листата придобиват вид на стреляни със съчми и от там идва популярното и име - сачмянка. Освен листата, сачмянката напада още клонките и плодовете.

Ако пролетта е влажна и хладна възможността за развитие на болестите е много по-голяма . За борба със сачмянката се използват препаратите Фунгуран ОН 50 ВП – 130-200 г/дка, Тирам 80ВГ- 0,3%, шампион ВП -300 г/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Струпясването е гъбна болест, която презимува в окапалите заразени листа и много рядко върху заразените клонки на киселиците.

Заразяването може да започне още от началото на вегетацията, във фаза “миши уши”, а масово се развива обикновенно по време на цъфтежа.

Условия за развитие

Благоприятни условия за струпясването са повишена влажност и температура по-висока от 5°С. Първите признаци след заразяване се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23°С. През вегетацията на ябълките и крушите броят на инфекциозните периоди (заразявания) зависи от валежите и температурата. Затова не може предварително да се определи броят на пръсканията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Рекордните и впечатляващите реколти не са самоцел, важна е себестойността на продукцията. Това е основополагащ принцип за руските братя фермери Перетятко от Ростовска област, които прилагат новаторски принципи в отглеждането на хляба на народа

Двамата братя Юрий и Александър Перетятко управляват фермерско стопанство от 13 000 декара земеделска земя в Зерноградски район, Ростовска област. Успели са да обзаведат парка си с ефективна селскостопанска техника, построили са съвременни зърнохранилища, закупили са скъпо и модерно оборудване от технологии на световно ниво. Доходите са им позволили да го направят. Вложените всеки сезон в земята средства им носят тройна възвръщаемост. За да проучат опита им, в тяхното стопанство идват не само фермери от Русия, но и ръководители на големи земеделски стопанства. Нещо повече - забележителният опит на двамата братя е интересен и за чуждестранни техни колеги, които са любопитни да узнаят на какво се дължи успеха на стопанството им. Разказът на Юрий Перетятко със сигурност ще е интересен и за българските фермери, защото увлекателно и на достъпен език, той представя новаторските принципи на работа и производствения си опит в отглеждането на пшеницата. Заедно с брат си са тръгнали от нулата, принудени от исторически обстоятелства, сходни и добре познати и у нас от близкото ни минало... (Бел. ред.)

Прекършена традиция

На входа на имението виси табела „Ферма Перетятко“. И самият надпис, и фактът, че изкованата от метал табела е закрепена с верига към оригинална здрава арка, издигната на края на добре поддържана морава, издават нещо достоверно, държеливо и показват ясно, че братята се придържат към традициите на миналото.

Във фермерския офис тази връзка с миналото е още по-ясна. На стената висят три портрета в дървени рамки. От портрета вдясно ни гледа спретнато облечен, целеустремен, волеви мъж с открито високо чело и гъста черна брада. Това е прапрадядото на фермерите Савелий Шафранов. Портретът е датиран 1827 година.

Отляво е снимката на голямо семейство. Годината вече е 1904-а. Роднините са събрани в просторна къща (видимо от стълбище към втория етаж), най-вероятно по случай празник. В ръцете на добре облечените деца има букети с цветя. Главата на семейството е брадат, с висока по тогавашната мода фуражка – Николай Савелиевич, син на Савелий Шафранов. До и около него са жена му, синове, дъщери, снахи и внуци. Сред децата е шестгодишната тогава баба на фермерите. В толкова млада възраст тя притежава, както биха казали днес, верига магазини. Като цяло, семейството по това време е имало много земя в източната част на днешната Ростовска област. Там, в началото на миналия век, корейци-зеленчукопроизводители са отглеждали домати, краставици, салати. Освен това семейството е владяло баржи, тъкачни фабрики, ханове... Сега това се нарича "многопрофилен бизнес".

Третата снимка, в средата, е направена 65 години след втората. Промяната е поразителна. На отворената врата на къщата в покрайнините на Зерноград, на дървената веранда, изработена от необработени дъски, седят три скромно облечени деца. Двете по-малки са с боси крака в сандали, по-големият е съвсем бос. Всички вече са пораснали, а панталоните са им окъсели и са почти до коленете. На ризата на момчето в средата има различни копчета, особено се откроява голямо черно най-горе, очевидно от палто. Това е Юрий Перетятко. Трудно и дори невъзможно е да се повярва, че това са потомците на самите земевладелци, които се виждат на снимките вдясно и вляво.

Всички в края на 60-те години живееха по този начин, не само ние, коментира Юрий Перетятко. – Закачих тези снимки, за да видят децата ми какво е било и какво стана. От първата до третата снимка можете лесно да прецените: от затвора никой не печели. Много зависи и от нас самите. Въпросът е да продължим напред. И не забравяйте да погледнете назад: без да се успокояваме и без да падаме духом. За децата е направена и табелката"Peretyatko Manor" („Имението на Перетятко“ – бел. ред.). Брат ми и аз възродихме бизнеса, който, надявам се, отново ще стане семеен, ще бъде предаван от баща на син и ще се развива на стабилна финансова основа, както се случва по целия свят.

Нахраних всички, но аз останах гладен

Днес бизнесът на братята Перетятко, както и на много други селяни в областта се крепи на зимната пшеница. Защо Александър и Юрий сеят монокултура през последните години, което се смята за неправилно и дори вредно не само от гледна точка на учените, но и от напредналите земеделци. Като цяло братята правят много неща по различен начин, не както „трябва“ и не като другите. А изненадващото е, че тяхната пшеницата ражда, както другите в сеитбооборот и след предшественици боб, и дори по-добре.

Ако някой селянин стоеше пред мен, бих му казал: задължително спазвайте ротацията на културите, тогава ще имате по-малко проблеми, съгласява се Юрий Албертович с опонентите си. – Но ако трябва да направите скок напред, да печелите пари, тогава можете да сеете няколко години подред. Пшеницата е нашата основна култура. Пристанищата са наблизо, цената е нормална.

Това ще ни позволи да се преоборудваме или да преминем към нови технологии. Но за всичко са нужни пари. А пшеницата ни дава стабилни пари.

Рекордните и впечатляващите реколти не са самоцел на фермерите Перепиатко.

Ние не се стремим към рекордни реколти, подчертава Юрий Албертович. – Рекордите не са ни присъщи, ние работим по предварителни разчети на реколтата – най-изгодните.

Изводът на Юрий Перетятко произтича от резултатите от един експеримент. На площ от десет хектара той сее пшеница, на която дава най-доброто от всичко – най-ефективното хранене, без да отчита ценовите нива. Защитава я от всички неблагоприятни фактори – от възможни болести, вредители, плевелни съперници. С една дума, той се е отнасял към пшеницата като по учебник.

В резултат, от този участък аз получих фантастична за нашите места реколта – 1140 кг/дкa, казва Юрий Албертович. – Но когато пресметнах всички разходи, се хванах за главата: рентабилността на тази пшеница беше само 25%. В пъти по-малко, отколкото в моите основни полета. Оказва се, че с такава реколта ще нахраня всички (превозвачи, пристанищни работници, екипаж на шлеп, търговци), но аз самият ще остана гладен. Защо ми трябват тогава тези рекорди?

Повече от 800 кг/дка може, но не е нужно

Братята Перетятко си поставили за цел да определят оптималния добив за своите почвено-климатични условия. Поканили учени, които в края на февруари измерили запасите от влага, натрупани през есента и зимата в еднометровия слой на техните земи. Към получените показатели добавили средностатистическите данни за последните 10 години по количествата на валежите от края на зимата до началото на прибиране. Разделили получените резултати на 45 мм (толкова вода са необходими за 1 тон пшеница) и разбрали, че почвената влага е достатъчна за добив от 700 до 800 кг/дка. Освен влага пшеничните растения изискват определено количество макроелементи (азот, фосфор, калий, сяра) и микроелементи (мед, бор, цинк, манган, молибден, желязо) на всеки тон добив, а така също и средства за защита от гризачи, гризещи и смучещи насекоми, от болести и от плевели. При това учените напомнят за закона за минимума: ако например вложите всичките четири макроелемента за добив от 800 кг/дка, а от шестте микроелемента – пет за 800 кг от един декар и да речем, само един – молибдена, дадете за 400 кг/дка, тогава добивът ще бъде 400кг/дка.

С една дума, сметките показаха, че най-рентабилна при нас е пшеницата при добив от 700 до 800 кг/дка. Разбира се, може да се получат и повече от 800 кг/дка, уточнява Юрий Перетятко. – Но в този случай трябва вече да прилагаме 12 микроелемента. 

И тогава рязко ще нарасне разходната част, а допълнителният добив ще е малко по-голям. Затова при добив от 1140 кг/дка ще получим скъпоструваща пшеница, а в джоба ни няма да има нищо. Пшеницата се е самоизяла. 

 

Цялата статия чететете само в новия брой на хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Обемът на световното производство на соя през 2017-18 г., според доклад за ноември на експертите на Международен съвет по зърното, може да падне на 347,8 милиона тона. Месец по-рано резултатите бяха малко по-високи. В същото време през сезон 2016-17, реколтата е била още 2,3 мил. тона повече. Междувременно показателят за 2015-16 година е бил значително по-нисък - 314.8 милиона тона.

Първоначалните запаси от селскостопанската култура на световния пазар през разглеждания период се оценяват на 45,1 милиона тона, според доклада на IGC от ноември. Това е с 1,8 милиона тона повече от предходните очаквания на експертите. В началото на миналата година резервите са значително по-скромни - 31,6 милиона тона.
Доставката на соя на световния пазар през сезон 2017-18 се очаква да възлезе на 392,8 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори се осъществява чрез прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане. През м. август 2016 г. България получи одобрението на ЕК за 14 схеми за обвързана подкрепа, които ще се прилагат в периода 2017-2020 г. Тъй като не уточнявате какви точно плодове или зеленчуци отглеждате, ще ви съобщим и какви минимални добиви трябва да отчетете чрез фактури, за да се включите в схемите за обвързано подпомагане.

За ябълки минимално определен минимален добив е 434 кг от декар в периода 2015-2016 г. Докато в периода 2017-2020 г. минималният добив се изчислява като средният добив, заложен по технологична карта, се умножи по 0.5, което за ябълките означава, че е необходимо да се докажат минимум 1283 кг от декар.

Така в периода 2015-2016 г. минималният добив трябва да е 442 кг/дка ягоди, 269 кг/дка круши, 185 кг/дка кайсии и зарзали, 251 кг/дка праскови и нектарини, 302 кг/дка сливи, 227 кг/дка череши, 179 кг/дка вишни, 329 кг/дка малини и 264 кг/дка десертно грозде.

Но в периода 2017-2020 минималните добиви са значително увеличени. Вече се изискват най-малко 1 283 кг/дка ябълки, 498 кг/дка ягоди, 760 кг/дка круши, 497 кг/дка кайсии и зарзали, 750 кг/дка праскови и нектарини, 780 кг/дка сливи, 470 кг/дка череши, 420 кг/дка вишни, 330 кг/дка малини и 450 кг/дка десертно грозде.

Минимални добиви на зеленчуци, които се изискват в периода 2017-2020 г. са 1900 кг/дка домати, 1340 кг/дка пипер, 2075 кг/дка краставици, 1900 кг/дка корнишони, 1746 кг/дка главесто зеле, 1245 кг/дка зрял кромид лук,1898 кг/дка патладжани,1243 кг/дка моркови, 351 кг/дка зрял чесън, 1990 кг/дка картофи, 2 487 кг/дка и 845 кг/дка пъпеши.

Отново ще припомним, че в периода 2017-2020 г. минималният добив на зеленчуците се изчислява като средният добив, заложен по технологична карта, се умножи по 0.5, обясняват експерти.

Публикувана в Бизнес

Учените от НИТУ „МИСиС“ в сътрудничество с колеги от Рязан и Тамбов са разработили и изпитали тор на основата на нанопокрития от преходни метали. Неговото прилагане увеличива добивите от селскостопанските култури с 25%.

Особеностите на препаратите на основата на наночастици са в това, че те увеличават добивите в растениевъдството при съществено малко разходи на микроелементи. В техния състав влизат необходимите за растенията съединения на кобалт, мед, желязо, молибден, цинк и други микроелементи. Тези вещества влизат в състава на протеините и ензимите, поради което пряко влияят на имунитета на растенията, тяхната устойчивост към болести и неприятели.

Торовете ново поколение, разработени от руските учени, могат да заменят редица действия по предпосевна подготовка на семената. Те повишават поникването на семената и стимулират развитието на растенията в начална фаза на растеж, защото дават на зародиша запас от необходимите микроелементи.

Разходът на наноторовете е много малък — около един грам сухо вещество на тон обрабатвани семена. За неговото съхраняване не са необходими големи складове, а приложението позволява да се намалят разходите на работна сила и експлоатация на селскостопанска техника. Още един плюс на веществата — в тяхната екологичност. Традиционните торове чедто се измиват от почвата от дъждовете и поливането, а след това попадат в подпочвените води. Наноторовете внасят необходимите микроелементи в структурата на растенията, не нанасят вреда на почвата.

По време на разработването на препарата основната трудност за учените е била в това, че наночастиците поради своята висока активност бързо прилепват и образуват големи съединения. За да се избегне това, специалистите използвали органични стабилизатори и ултразвукова обработка с колоидни разтвори.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта