Областният управител на Софийска област Илиан Тодоров се срещна с представителите на държавния департамент по земеделие на провинция Дзянси и на най-големите компании в бранша, съобщиха от пресцентъра на ведомството. На срещата компаниите заявиха намерения да инвестират в Софийска област в производството на биочай, картофи и ориз. Обсъдени бяха и инвестиции както в отглеждането на животни за месо, така и в отглеждането на риба.

Една от най- големите китайски компании заяви интерес да инвестира в развитието на минералните извори, в сферата на недвижимите имоти и медодобива.
Обсъдени бяха и възможностите за реализация на проекти в Софийска област по инициатива “Един пояс, един път”.
На срещата присъстваха Ли Юянг – заместник-директор на департамента по земеделие, Ту Анбо- директор на департамента на международните връзки на провинция Дзянси, Уи Ксионг- член на международния обмен в провинция Дзянси, както и директорите на най-големите компании в провинцията.

Публикувана в Бизнес

99 години след подписването на позорния Ньойски договор говорим за цифровизация на селското ни стопанство, но не споменаваме, че българското село е в будна кома

Лили Мирчева

В деня, в който се навършиха 99 години от подписването на катастрофалния Ньойски договор, българският земеделски министър Румен Порожанов бе на посещение в съседна Турция по повод 9-та Босфорска среща на високо равнище под надслов „Мир за всички и устойчиво развитие“. Без да правим никакви политически аналогии, ще припомним, че според Ньойския договор губим Южна Добруджа, но и Струмишко и Западните покрайнини. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 г. Антантата я предава на Гърция с уговорката тя да осигури на България свободен и безмитен излаз на Бяло море - нещо, което никога не става.

Общо 11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават извън границите, а 150 000 български войника и офицери са пленени и изведени зад граница. Повечето от тях работят като миньори във Франция, Англия и техните колонии.

Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците, възлизат на 2 милиарда и 250 милиона златни франка и то с нарастваща лихва от 2% до 5 процента годишно. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи от победилата коалиция - на Кралството на Сърбия, на Румъния и на Гърция, определено число добитък, както и 250 000 тона въглища.

От тази трагедия и национална катастрофа България се спасява благодарение на земеделието и на българското село.

Почти век по-късно говорим за цифровизация на селското ни стопанство. “Моето министерство насърчава процеса на цифровизация в неговата цялост и подготвя стратегия, която ще даде зелена светлина за изграждането на необходимата инфраструктура за цифровата трансформация на земеделието и следва да предвиди конкретни мерки за тази трансформация. Ускореното развитие на цифровите технологии и изграждането на нови бизнес модели в земеделието може да допринесе за привличане на по-младите поколения, като по този начин забави негативните процеси и влошаването на демографската структура на заетите със земеделски дейности и обезлюдяване на селските райони”, заяви министър Порожанов в Истанбул. По думите му земеделските дейности са и ще останат важен източник на доходи за голяма част от населението в България и че традициите в производството на зърнени култури, зеленчуци, плодове и отглеждането на животни, са основни фактори за развитие на икономиката ни.

Само че от другата страна на монетата остава рязкото разделение в доходите на едри и дребни фермери, както и опустяващите села, които едва мъждукат на картата на държавата ни, или съществуват в будна кома.

За каква цифровизация говорим, щом цели области в западните покрайнини преживяват без лекари и дори без аптеки. Да не очерняме още нещата с криминалната картина в Северозапада и не само там, за кражбите на селскостопански машини и готова продукция от полето...

И когато управляващите пишат стратегии за развитието на българското земеделие, да не забравят, че то ни е спасявало от всички национални катастрофи.

Публикувана в Бизнес
Бюджетът на ЕС за догодина предвижда за България  общо 4,4 млрд. лева, съобщи БНР. За земеделие и директни плащания в селското стопанство през 2019 г. нашата страна ще получи от ЕС около 1,5 млрд. лева.
Това стана ясно, след като Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха окончателно съгласие за финансовата рамка за 2019 година. 
 
„За България това означава около милиард и половина за инфраструктура, 1,5 млрд. за земеделие и директни плащания към фермерите, почти 1 млрд. за по-бедните селски региони, така че картината изглежда добре“, коментира евродепутатът Андрей Новаков пред „Хоризонт“.
Студентската програма „Еразъм+“ ще получи допълнително 240 млн. евро, а научната програма „Хоризонт 2020“ – 450 млн. евро. Допълнителните средства за програмата КОЗМЕ, която подпомага малкия и средния бизнес, са 5 млн. евро.
 
Европарламентът и Съветът на ЕС постигнаха компромис за средствата, които трябва да бъдат преведени на Турция заради бежанската криза. Те ще бъдат осигурени от неизползвани натрупвания от предишни години.
Публикувана в Новини на часа

Министърът на земеделието, храните и горите  Румен Порожанов взе участие в 9-та Босфорска среща на високо ниво под надслов „Мир за всички и устойчиво развитие“, която се проведе в Истанбул, Република Турция.  Той и неговият турски колега Бекир Пакдемирли бяха основни говорители в панела  „Ролята на земеделието в устойчивото развитие и сътрудничеството“.


Министър Порожанов изтъкна, че земеделието заема специфично място в социално-икономическия живот на България. Традициите в производството на зърнени култури, зеленчуци, плодове и отглеждането на животни, са основни фактори за развитието му. България притежава редица конкурентни предимства за реализиране на инвестиции в тези области.


“Земеделските дейности са и ще останат важен източник на доходи за голяма част от населението в България”, подчерта министърът. И добави: “Моето министерство насърчава процеса на цифровизация на селското стопанство в неговата цялост и подготвя стратегия, която ще даде зелена светлина за изграждането на необходимата инфраструктура за цифровата трансформация на земеделието и следва да предвиди конкретни мерки за тази трансформация. Ускореното развитие на цифровите технологии и изграждането на нови бизнес модели в земеделието може да допринесе за привличане на по-младите поколения, като по този начин забави негативните процеси и влошаването на демографската структура на заетите със земеделски дейности и обезлюдяване на селските райони”.


“Целта на всички ни трябва да бъде преодоляване на предизвикателствата, готовност за подкрепа, солидарност и сътрудничество между равноправни участници с общи интереси и взаимна толерантност”, заяви  в заключение министърът.


Румен Порожанов проведе и среща с турския министър на земеделието и горите Бекир Пакдемирли. Двамата обсъдиха въпроси, свързани със сътрудничеството между двете страни в областта на селското стопанство.

Публикувана в Бизнес

Министерски съвет прие Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2018 г. – Аграрен доклад 2018. В него е направен обстоен анализ на състоянието и развитието на земеделието през 2017 г. и са представени прогнозни данни за настоящата година.

През 2017 г. брутната добавена стойност, създадена в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“, възлиза на 4,1 млрд. лева по текущи цени, като бележи реален ръст от 8,9% спрямо предходната година.

Търговията с аграрни стоки продължава да формира значително положително салдо за България, в размер на над 1 млрд. евро за 2017 г.

По схемите за директни плащания и преходна национална помощ за кампания ‘2017 към края на юни 2018 г. са оторизирани средства в размер на близо 1,7 млрд. лева – общо от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет.

В рамките на 2017 г. по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. са извършени плащания в размер на 487,9 млн. лева.

В подкрепа на земеделските производители в страната, през 2017 г. са предоставени 250,8 млн. лева под формата на държавни помощи.

Публикувана в Бизнес
За втора поредна година намаляват площите със зърнени култури у нас, като последният спад е с 0,3% до 3 463 370 хектара. Категорията „Обработваема земя“ включва орните площи, при които се прилага сеитбооборот, а също и временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. Това показват най-новите данни за 2018 г., получени от Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура (БАНСИК) и публикувани от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
За четвърта поредна година се увеличава площта на необработваната земя, като тя вече включва 195 918 хектара след 0,5% разрастване на годишна база. В това число влизат изоставени трайни насаждения и обработваема земя, която обаче не се използва за земеделско производство повече от пет години. През 2018 г. необработваната земя у нас е 3,75% от площите със селскостопанско предназначение. 
За последните десет години необработваните земи у нас са намалели повече от два пъти – през 2009 г. те са били 460 528 хектара. Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
Категорията „Площ със селскостопанско предназначение“ обхваща най-пълно всички видове земи в селското стопанство, включително високопланинските пасища, семейните градини и изоставените терени, които не са обработвани повече от пет години.
През последното десетилетие най-голяма е била площта на земите със селскостопанско предназначение у нас през 2010 г. - 5 492 891 хектара. Следва продължителен спад, като дъното е достигнато през 2014 г. - 5 192 940 хектара. Оттогава тенденцията е към увеличение, но с минимален темп, като за четири години то е под 1%. През 2018 г. нарастването е с 0,03% на годишна база.
Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
 
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 15 Ноември 2018 12:28

Ферма без фермери

Безшумни трактори, програмирани за конкретен маршрут, вече работят в стопанства по целия свят. Дронове облитат полетата и оценяват здравето на растенията; сензори в почвата наблюдават количеството вода и хранителните вещества. За човека остава само системата за контрол

Какво представлява автоматизираната ферма?

Интелигентното земеделие включва интегриране на най-съвременните технологии, които съществуват в практиката, с цел да се подобри ефективността на производството и качеството на селскостопанската продукция.

1. Бъдещето на фермите

Повечето съвременни селскостопански технологии са разделени на три категории, от които се очаква да се превърнат в основа на автоматизираната ферма: роботи, безпилотни летателни апарати (дронове) и Интернет на нещата ( IoT) *. Те включват автономни роботи, които плевят, внасят торове или събират реколтата; дронове с автономен контрол на полетата, леки и мощни многоспектрални камери, които могат да се използват за изчисляване на биомасата и състоянието на наторяваните култури. Въз основа на оптичната информация сега на земеделските стопани се предлагат решения, които им позволяват да разграничават болестите по растенията Тя се основава на резултатите от биофизичните изследвания на фотосинтезата, които създават научни методи за автоматично управление на растежа на фотосинтезиращите организми. Източникът на информация е хлорофилът, с участието на който се осъществява фотосинтезата.

Виртуалните технологии за ограждения позволяват да се контролира стадо от едър рогат добитък чрез дистанционни сигнали и сензори, прикрепени към животното. Приложението на калифорнийската Vence Corp. например контролира движението и пашата на животни от смартфон. Системата използва устройство, което се прикрепва към ухото на животното и създава вибрации, звуци и поносими токови удари, за да регулира тяхното движение. Тези технически нововъведения, взети заедно, ще доведат до пълна автоматизация на фермите.

 Кой разполага с най-големи инвестиции?

Ето един пример, който показа какво е възможно да се случи в близко бъдеще. По проект, наречен Hands Free Hectare и ръководен от изследователи от британския университет „Харпър Адамс”, са отгледани 25 декара пролетен ечемик, без човек да е стъпил на полето. В края на сезона фермерите са събрали около 4,5 тона ечемик. Разработката е на стойност 200 000 паунда.

2 Spirit

По същото време, когато по проекта Hands Free Hectare събираха ечемик, Deere & Company обяви, че придобива стартъпа под название Blue River Technology за305 милиона долара.

Компанията е разработила система See-and-spray (за наблюдение и разпръскване), която включва компютърно зрение и изкуствен интелект, за да разграничи културите от плевелите.

Заслужава да се отбележи, че калифорнийската фирма Abundant Robotics, създадена с нестопанска цел от изследователския институт SRI International, разработва роботи за беритба на ябълки. 3 Abundant RoboticsТе откъсват плодовете с помощта на вакуумно устройство, което ги изсмуква директно от дърветата в овощните градини.

Успешното фермерство на бъдещето не може да се осланя само на армията от а роботизирани трактори. Интелигентното замеделие ще разчита на безпилотни летателни апарати и спътници. Така например, за да прогнозира добивите от соя и царевица, компанията Декарт Лабс ( Descartes Labs)  използва машинни показания за анализ на сателитните изображения. В Лос Аламос, Ню Мексико, всеки ден се събират  пет терабайта данни от няколко спътникови системи, включително от НАСА и Европейската космическа агенция. В комбинация с показателите за времето Декарт Лабс може да прогнозира добива от царевично поле с точност до 99%.

Интересно е, че през 2017 г. правителствената агенция на САЩ DARPA (която се занимава с развитието на новите технологии в американската армия) осигури на Декарт Лабс 1,5 милиона долараза наблюдение и анализ на добивите на пшеница в Близкия изток и Африка. Идеята е, че точните прогнози могат да помогнат за идентифициране на регионите, изложени на риск от лоша реколтата, което може да доведе до глад и политическа дестабилизация в дадената страна.

Дори най-добрият интелект – независимо дали от дронове или сателити, може да бъде поставен под съмнение при предсказване на климатичните изменения. Това е една от причините, поради която все повече компании предпочитат автоматизираните вертикални ферми . Поддръжниците на тези нови концепции твърдят, че такива стопанства могат да произвеждат много по-високи добиви , като същевременно рязко намаляват консумацията на вода, на торове и хербициди.

4 Салати в Taylor farm

Фермата Plenty в Сан Франциско получи $200 млн. от фондацията SoftBank Vision по-рано тази година. Компанията твърди, че може да отглежда зеленчуци и ягоди, чийто добив превишава  350 пъти този от традиционната ферма, при това използвайки само един процент от водата.

Реализирани проекти

Добър пример за автоматизирана ферма екомпанията  Taylor Farms , една от най-големите производители на пресни плодове и зеленчуци в Северна Америка. Нейните ферми събират около 680 000 килограма салати всеки ден в долината Салинас, селскостопанската област на Калифорния. За да направи целия процес бърз и ефективен, фермата разчита на автономно оборудване.

Друг добър пример е компанията Spread в Япония. През 2017 г. тя построи напълно автоматизирана ферма за отглеждане на маруля. Понастоящем Spread отглежда около 7,7 милиона  салати годишно и ги продава за почти същата цена като обикновена салата. Във фермата работи машина, която може да засажда семена, но вегетативният процес все още се контролира от човека, а системата за компютърно зрение е в етап на разработка.

Предимства на автоматизирани ферми

Автономните ферми не са просто удобство, което позволява на фермерите да си пият кафето, когато роботите си вършат работата. Това не е просто средство за намаляване разходите за труд. Новите технологии могат да премахнат риска от травми или нараняване на хора в трудни и изтощителни операции. В допълнение, селското стопанство може да се превърне в непрекъснат 24-часов процес.

6 b CAse IH

Екология. Интелигентното земеделие подобрява околната среда. С използването на Интернет (IoT) можете да се създаде сензорна мрежа, която позволява почти непрекъснат мониторинг на фермата.

Оптимални прогнози. Прогнозите за времето за конкретни обекти, предвижданията за добивите и картите за вероятност от заболявания, основани на автоматичната мрежа от метеорологични и климатични данни, ще позволят оптимално отглеждане на култури.

Ръст на потребителите. Процесът на производство на продукти и тяхната преработка ще става все по-отворен, което допринася за по-преки форми на взаимодействие между земеделските стопани и потребителите.

 Препятствия

ЕФИКАСНОСТ

Проблеми с правата на собственост и използване на данните. Трансформирането на данни не е само информация и съвети за земеделските стопани, но и ресурс за регулаторните органи, които могат да използват данните за наблюдение и контрол. Правителствата трябва да създадат нормативна структура, която да увеличи доверието между всички участващи страни.

Отговорност и отчетност. Трябва да има отговорност за безстопанственост, лошо управление или грешки, водещи до икономически и екологични последици. Например, за следите от фунгициди, оставени върху събраните плодове – кой отговаря: фермерът, доставчикът на софтуер или производителят на датчика?

Високи разходи. Високата цена на внедряването на нови технологии за отделните ферми, както и ограничените знания и умения могат да бъдат значителни пречки за изграждането на автоматизирана ферма.

Заетостта. Дигитализирането на селското стопанство може значително да засегне възможностите за заетост и професионалните профили на фермерите. Дали това развитие ще мотивира или ще попречи за това талантливите хора да се занимават със земеделие? Автоматизацията на стопанството дали ще увеличи стойността на професията фермер?

Съществуващите автоматизирани ферми са част от продоволственото развитие на нашата планета. Често цитираните статистически данни на ООН гласят: "Светът трябва да увеличи производството на храни със 70%, за да удовлетвори потребностите на населението". Трябва да се отбележи, че най-новите технологии на автоматизирани ферми няма да могат да спасят света, но ще му помогнат да се изхранва.

* Интернет на нещата или Интернет на вещите (съкр. IoT от английски Internet of Things) е начин на взаимодействие с глобалната мрежа, при което програмирани „умни" устройства се свързват помежду си, което позволява да ги управлявате от разстояние или дори без директната ви намеса – бел.ред.

 

 

Публикувана в Агротехника

В ерата на климатичните промени, когато прецизното и дигиталното земеделие навлизат в практиката, когато четвъртата индустриална революция, в лицето на изкуствения интелект изпреварва времето, трябва да си зададем въпроса – къде стоим и как ще управляваме нашето земеделие, казва акад. Атанас Атанасов, директор на Съвместен геномен център към Софийския университет

Интервю на Лили Мирчева

- Академик Атанасов, какви политики трябва да предприемем в ерата на климатичните промени, когато се изисква развитие на устойчиво земеделие?

  • Устойчивото земеделие изисква повишаване на продуктивността, но в същото време да се намалят синтетичните пестициди и торове, при намаляващи работна ръка, намаляващи водни източници и останали ресурси. Неотдавна логото на Европа бе „Икономика, основана на познанието“. По всяка вероятност сега трябва да отидем по-далеч и да станем Европа, основана на иновации. Европа прави пробиви в технологиите. Другите страни от останалите континенти използват тези технологии, но ние се оказваме не толкова конкурентноспособни. Едва ли трябва да споменавам, че наложеното ембарго на Русия я направи първостепенен износител на пшеница в света, т. е. подпомогна нейното икономическо развитие.

  • Вие сте доайен в растителните биотехнологии. Къде трябва да се насочат технологичните пробиви на човечеството сега?

  • Иновациите трябва да бъдат в няколко насоки, защото те ще определят конкуретноспособността на Европа и в частност на България, която е член на Общността. Като казваме технологични пробиви, визираме основно две области и те са свързани с т. нар. генетично редактиране. Това не означава генномодифицилани организми (ГМО), а това собственият геном да бъде променен така, че да се избягнат дефекти в развитието. Означава да се подсилят гените, които биха позволили неочаквани резултати по отношение на продуктивност и качество. На второ място това е свързано с микробиома. Това са колонии от бактерии, вируси и други микроби, които се намират в човека, в животните или растенията. В днешно време се установи, че микроорганизмите, наречени микробиом, са ключови и важни, водещи в това как ще реализираме потенциала на растенията, на животните и дори потенциала на здравето на човека. С други думи тези микроорганизми, които биха позволили да намерим нови пробиви в увеличаване продуктивността на растенията и животните. Така или иначе, ние сме населени с тези микроорганизма, съжителстваме в симбиоза. Това е факт и не можем да го променим, а само да го изследваме и използваме. Това са две изключително важни неща. В ерата на климатичните промени, когато прецизното и дигиталното земеделие навлизат в практиката, когато четвъртата индустриална революция, в лицето на изкуствения интелект изпреварва времето, трябва да си зададем въпроса – къде стоим и как ще управляваме нашето земеделие. Дали от космоса, дали от земята ще контролираме с малък телефон с мощните гигабайти, които ще използваме през следващите 5 години. Това са невероятни възможности, които ще ни позволят да правим други технологични пробиви и да посрещнем новите земеделски практики.

  • Каква трябва да е стратегията на учените относно напояването, при свиващите се водни ресурси на планетата?

  • Трябва да се използва всяка капка вода и почвеното плодородие, с които България толкова се гордее. Страната ни има огромен потенциал и винаги съм казвал, че няма да нахраним света, но имаме такива природни източници и това не са само петте култури, за които се говори и са важни, защото зърното е било и ще бъде основен източник за изхранване на човечеството. Но утре и в други ден, при нарастващия капацитет на Индия и Китай, когато Африканският континент излезе от кризисната ситуация, светът трябва да е готов да посрещне своето здраве и своето дълголетие. С нашите природни източници - като започнем от основните зърнени култури, минем през вторите култури, през плодовете и зеленчуците и стигнем до етерично-маслените култури, билките и дивите растения, ще видим, че това е нещо невероятно. България притежава 30% от минералните водни източници на Европа. Напоследък имаме много сериозни предложения страната ни да стане стратегически център за здравето и дълголетието на човека. Това не са магии, а настояще и близко бъдеще и ние трябва да сме готови. Пример за мен е Холандия, която си е поставила лозунга: Два пъти повече от два пъти по-малко. Това е страна, която показва на света тихо и мълчаливо как може да е първа, без много да шуми, но да използва изцяло своите вътрешни и външни ресурси.

  • Каква стъпка трябва да направи българското земеделие сега?

  • Да търси пазарния интерес, бъдещето, възможността не само да храни хората, но и да гарантира добър стандарт на живот за цели региони. Но за това е нужна образователна политика. Нужна е дългосрочна визия и в крайна сметка – национална политика, свързана с нашата сигурност. Гарантирането на собствената прехрана е от ключова важност. Същевременно дребните фермери трябва да се обединяват в кооперации, които са ефективни и по обем, и по качество. Защото ако сега някой може да предложи качество, липсва му обем. Съставна част от земеделската политика е предлагане на модели за коопериране и те трябва да се разработят максимално.

Публикувана в Интервюта
Понеделник, 12 Ноември 2018 14:38

Несигурност за бъдещето на агросектора

Опростяване, модернизация и производителност са основните цели на новата Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, но изясняването на детайлите крие много неизвестни

Лили Мирчева

Тъй като бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз все още се обсъжда и се внасят допълнителни промени, това внася и допълнителна несигурност за бъдещето на агросектора. Това споделиха част от участниците в международния научен форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Института за аграрна икономика.

„С някои от основните предложения за промени в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз ще бъде направен опит за опростяване и модернизиране на политиката. Дали това ще се случи успешно, ще видим през следващите години, но доброто в това е, че се набляга на модернизацията, заяви д-р Руул Йогениил от университета Wageningen, Холандия. По думите му втората важна промяна е в отношението между ЕС като цяло и отделните страни членки, като основната идея е да се даде повече независимост на отделните държави да модернизират своите политики.

„Може да се каже, че всички държави-членки посрещат това радушно. Много естествено, с по-голямата свобода идва и по-голямата отчетност, т.е. всяка държава членка трябва да обясни пред ЕК избора за своите политики. За целта страните трябва да направят предварителен анализ на въздействието на своите политики. Именно затова различни независими институции трябва да участват в съставянето на политиките на отделните държави“, обясни холандският учен.

Третият фактор набляга на производителността

т. е. повече да се търсят резултати, е не да се спазват административни изисквания. Това означава, че държавите членки трябва да обяснят ясно какви резултати очакват да бъдат постигнати в бъдеще.

Четвъртата точка е да се създаде по-честно разпределение на плащанията от страна на Европейския съюз. „В момента 80% от плащанията на ЕС отиват в около 20% от стопаните и това най-често не са най-иновативните стопанства“, обясни д-р Руул Йогениил. Затова в бъдеще ще бъдат отделени повече пари за иновации не само на научно ниво, но и за иновации на ниво стопанство. „Смятам, че това е много важно, защото ако искаме да постигнем дългосрочни ползи от това развитие, иновациите именно са решението. Ако не направим това, ще имаме тенденции на развитие, които няма да помогнат на хората, да се изправят на краката си, образно казано“, допълни ученият.

По думите му Комисията поставя акцент върху значението на природната среда и климата. Политиката по отношение на климата се засилва, но засега все още всичко е много неясно.

Друг аспект на тази политика е да се вземат предвид притесненията на потребителите и здравните проблеми.

Какво ще се промени за отделните държави-членки?

Вече няма да има преки отношения между ЕК и преките получатели на помощите, т.е. стопаните няма да бъдат наблюдавани директно от Комисията. Това ще се извършва на ниво държава-членка и след това диалогът ще се води между тази държава и ЕК, т.е. ще

има пренасяне на отговорности

„ОСП има нов набор от цели, които доста приличат на тези в досегашната политика. Първата от тези цели е да се създаде устойчив растеж, с добри и стабилни доходи на фермерите, като стабилността да се подпомага чрез инструмент за управление на риска“, коментира д-р Йогениил.

Втората основна цел се отнася до околната среда и климатичните промени, като по отношение на околната среда правилата са по-ясни, за разлика от правилата за климатичните промени.

Последната важна цел е

стимулирането на жизнеността на селските райони

Тези основни цели са разработени от ЕК в 9 подмерки. Те включват осигуряване на добър доход, увеличаване на конкурентноспособността, като част от политиката за осигуряване на достойни цени и изравняване на силите по хранителната верига. Следват действия в областта на климата и околната среда, запазване на биоразнообразието. Предвидени са специални мерки за предаване на знания и опит от поколение на поколение, подкрепа за селските райони и живота на отделните хора в тях.

„Няма голяма промяна в целите. Те съществуват и настоящата ОСП, но има известни приоритети, като околната среда, която става по-важна, отколкото беше досега“, коментира д-р Руул Йогениил.

Извън тези конкретни цели има няколко по-общи и това са засилване на знанието и иновациите, стабилно развитие и опростяване на политиката. Ученият обясни още, че най-

значителни ще са промените в т. нар. зелена архитектура

„В настоящата обща политика има правила за по-зелена икономика, които ще бъдат променени. Ще останат

изискванията за запазване на постоянните пасища,

но ще нараства броят на условията, т.е. действията ще трябва да бъдат извършвани от фермерите, но без да очакват допълнително заплащане. Това означава, че за да получат някакви плащания, ще трябва да правят нещо повече от това, което досега са правили. Освен това

навлиза нещо ново, наречено екосхеми

като всяка държава членка трябва да определи една такава схема, която ще прилага. Това може да бъде определянето на буферни зони, например. Стопаните имат свободата да приемат или не приемат тези схеми, но на ниво държави членки те ще бъдат задължителни. За изпълнението на ангажиментите по тези мерки ще се плаща по Първия стълб на ОСП или с директните плащания. Следователно няма да има задължение за национално съфинансиране. Но от друга страна означава, че ако държавите отделят повече средства за екосхемите,

средствата за директните плащания ще намалеят

Посланията за околната среда и управление на климата остават сравнително непроменени в сравнение с настоящата политика. Но се насърчават страните членки да помислят за нови мерки срещу климатичните промени.

„Нещо важно за екосхемите е правилото за извършване на плащанията. Ако прочетете текстовете на директивите, ще видите, че може да бъдат увеличени плащанията към стопаните, така че тези екосхеми да са полезни за зелената икономика, докато по отношение на климатичните мерки е постигнато по-голямо равновесие, т.е. има плащания срещу резултати“, казва д-р Руул Йогениил. По думите му важно е да се наблюдават постиженията на тази политика и за целта са въведени някои показатели. Те са общо

три вида – за производство, за резултати и за въздействие.

Показателите за производство са доста елементарни, като един от тях може да бъде броят на стопаните, получаващи плащания. Показателите за резултати могат да се отнесат доколко и какви резултати постигат стопаните от получените плащания. „Всъщност това са показателите за въздействие - дали тези мерки подпомагат за по-голямата стабилност и жизненост на стопанствата. Държавите членки ще се занимават основно с показателите за производство и резултати. Примерно ако един показател за резултати е по-нисък от целевата стойност, т.е. ако няма достатъчно резултати, Комисията може да задържи част от плащанията, което означава, че всяка държава трябва да направи много добър предварителен анализ за показателите за въздействие. Оценката на политиката т.е. на показателите на въздействие, ще се извършва основно от еврокомисията.

Какво ще бъде въздействието на новата ОСП върху пазарите?

Както всички знаем, през 1992 г. бе основан Общият пазар на Европейския съюз и миналата година отбелязахме неговия 25-годишен юбилей. Идеята е да бъдат изравнени възможностите на всички участници в този пазар. Друга цел е да се позволи специализиране в производството и повишаване на ефективността, т. е. повече ефективност с по-малко разходи. „Докато държавите членки имат сравнително голяма свобода при определянето на своите политики, грижа на Комисията ще бъде именно осигуряване на равни възможности за всички. Тъй като държавите членки имат голяма свобода, съществува риск да започнат да подкрепят най-различни сектори. Затова е много важно познаването на пазара и на различните тенденции в него. Когато България предлага своя план, тя трябва ясно да обясни на Комисията, че този план не застрашава пазара“, обясни д-р Йогениил. Според него в тези нови предложения е скрит потенциален риск. „Първите проблеми могат да възникнат от това, което наричаме основни, изходни разлики. Възможно е една държава членка да постави повече условия от друга, което би създало известно неравенство.

Вторият проблем е свързан с екосхемите, защото ако плащанията по дадена екосхема надвишават необходимите усилия за постигане на резултати, това може да създаде

скрито държавно подпомагане за определени сектори

Третата точка са свързаните с доходите плащания. Според експерта свързани плащания означава, че ще се подкрепят конкретни сектори по конкретен начин. „По принцип е разрешено и в сега действаща обща политика, но ако погледнем начина, по който се прилагат в момента, ще забележим, че това по някакъв начин нарушава пазара“, обясни той. По думите му има известни проблеми в секторните намеси и при схемата за млади стопани.

Ученият предупреди, че може да възникнат проблеми, включително със Световната търговска организация, а не само с нелоялната конкуренция на Общия пазар. За да илюстрира риска от нелоялна конкуренция, той даде примери за финансиране на различни сектори. „Около 41% от бюджета се отделя за сектора говеждо и телешко месо, а тази схема се прилага от 23 държави членки. По отношение на захарното цвекло само 10 държави прилагат подкрепа. Видно е, че съществуват разлики в обема на подпомагане и в броя на държавите, които прилагат различните схеми. По този начин се създава нелоялна конкуренция, което води да изкривяване на пазара. Освен подкрепата за иновациите, подкрепата на всички останали сектори трябва да се регулира“, категоричен е холандският експерт.

Какви са основните промени, заложени в новата ОСП?

Ще се промени организацията на отношенията между ЕК, държавите членки и отделните фермери. „Това може да се счита за положително, защото отделните стопани вече няма да се налага да защитават своята дейност пред Брюксел, а в собствената си държава“, обясни д-р Руул Йогениил.

По думите му относно зелената икономика и т. нар. зелена архитектура, постепенно се засилват приоритетите на околната среда и климата. По отношение на използваните инструменти обаче няма съществени промени.

Какво е потенциалното въздействие на ОСП върху пазара?

Нарастват заплахите за равните възможности за участие на производителите в него. „Очакваме Комисията в разговорите с отделните държави членки да зададе сериозни въпроси в тази насока. Смятам, че в следващите години все по-важен ще става въпросът за климата, който ще окаже съществено въздействие върху животновъдството, въпреки че в момента не е ясно видимо. Някои държави членки ще се ориентират по-бързо в тази насока, а други вероятно ще отложат. Това е свързано с техните ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове“, коментира д-р Руул Йогениил по време на научния форум.

Публикувана в Бизнес

Какви са преимуществата и недостатъците на различните технологии – анализ на американски специалист в авторитетното издание Farm Journal

Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.

Хоризонтална обработка

Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.

20131216b1537a8b lg

Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.

Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.

Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.

Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.

Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.

csm f1f9309bd9021dca511e8b852e546e905cd2dfd8 fp 16 7 0 0 7391022136

Есенната вертикална почвообработка може да се проведе с различни машини дискови или линейни продълбочители, чизелни плугове. Сред тях не може да се открои еднозначно най-доброто. Оптималният избор зависи от конкретната ситуация с растителните остатъци на полето, дълбочината на обработката на почвата, мощността на наличните трактори.

Ако е необходимо да се заорават растителните остатъци на царевица например, която е отглеждана след царевица или пшеница, то линейният продълбочител няма да е подходящ, тъй като той само повдига и спуска почвата. Но при царевично-соев сеитбооборот трябва да се оставят растителните остатъци на повърхността, за да се предотврати ерозията, поради което линейният продълбочител може да е напълно подходящ. За да се разбият основателно буците и да се раздроби почвата, с линеен продълбочител трябва да се влиза в полето колкото е възможно по-рано, докато почвата не е натрупала влага. С чизелен плуг може да се обработва и влажна почва. Ако е необходима обработка на почвата на голяма дълбочина, е по-добре да се използват дискови чизелни култиватори или дълбокопродълбочители. След есенната почвообработка напролет трябва да се прояви търпение.

80 на сто от случаите на уплътняване на почвата, които съм виждал на полето, са станали след първата пролетна почвообработка“, отбелязва авторът Кен Ферри в статията си.

След сеитбата трябва да се проверят горните корени. Ако третият им пласт е прегънат, това означава, че по време на пролетната почвообработка е било твърде влажно, поради което и есенната не е преминала както трябва. Алтернативен път на преминаване към по-малко интензивна обработка на почвата е отглеждането на соя по технологията No-Till.

Резюме

Преимущества: по-малко налягане върху почвата и по-малко машини, използвани при сеитбата; по-малки разходи за хербициди; сеитба в оптимални срокове; по-бързо поникване на културите; по-равномерни посеви.

Недостатъци: създава плътен слой, над който се натрупва влага и който задържа растежа на корените, а това анулира почти всички преимущества.

Пречки при прилагането: не бива да се прилага на почви, подложени на водна или ветрова ерозия или пресъхване.

Допълнителни съвети: обработете допълнително почвата наесен на голяма дълбочина с цел разбиване на плужната пета или преминете към по-неинтензивна обработка.

maxresdefault

Вертикална обработка

Машините за вертикална обработка имат дълги лапи, които разрохкват уплътнените почвени слоеве, премахвайки прехода в плътността на почвата, създаден от хоризонталната обработка. Машините включват линейни дълбокопродълбочители, чизелни плугове, дискови дълбокопродълбочители, които напролет се агрегатират с брани, за да се изравни повърхността на почвата. Дълбочината на обработката зависи от типа на почвата. При малки дълбочини обикновено се използват чизелни плугове. За да се формира еднороден почвен слой, дълбочината на обработката трябва да е половината на ширината на междуредията. Например, при обработка на дълбочина 17,5 см трябва да се постави ширина между работните органи от 35 см.

Колкото по-късно се провежда вертикалната почвообработка, толкова в по-къси срокове трябва да стане това. При използването на дискови дълбокопродълбочители, дискови чизели и чизелни плугове, които могат да работят на влажна почва, сроковете са по-дълги, отколкото при използване на линейни дълбокопродълбочители.

Еднородно разрохкване е по-лесно да се постигне с дискови дълбокопродълбочители или дискови чизели, тъй като те имат по-големи работни органи. Тъй като еднородността на разрохкването зависи от дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи, скоростта на работа и влажността на почвата, най-вероятно ще се наложи машината да се пренастройва за всяко поле наново.

Особено внимание трябва да се отдели на изравняването на почвата. За целта към почвообработващите машини трябва да се прикрепят машини за подравняване. Недостатъчно качественото подравняване може да доведе до това – хербицидите да се натрупват и да действат на полоси, а не навсякъде.

Роля има дори формата на работните органи. От нейния правилен избор зависи дали растителните остатъци ще остават на повърхността, или ще се заравят в почвата.

Окончателното изравняване на почвата се прави напролет с брани. Браната не заравя растителните остатъци, а само изравнява почвата, поради което при необходимост от заравяне на растителните остатъци, това се прави при първоначалната почвообработка.

Nutri Tiller 955 Steiger 500 GWSP 1053 04 16

Вертикалната обработка на почвата се прави на скорост 11-20 км/ч . Тракторите и пръскачките трябва да се оборудват със специални гуми, тъй като уплътняването от обикновените гуми е невъзможно за разрохкване.

По време на пролетното брануване има възможност добре да се почувства качеството на първичната обработка. Ако тракторът се тресе, значи обработката е направена недостатъчно дълбоко. Ако дълбочината на обработката е била избрана правилно, поставена в кабината чаша с вода по време на брануването не трябва да се разсипва. Тогава тракторът се люлее настрани, но не подскача нагоре-надолу.

Ако първичната обработка на почвата е направена правилно, е лесно да се зададе правилното налягане в изсяващите апарати. А ако не е, това ще бъде невъзможно, тъй като меките участъци на почвата ще се редуват с твърди.

Резюме

Преимущества: отстранява плужната пета, уплътнените пластове, разликите в плътността и коловозите.

Недостатъци: изисква повече усилие и внимание, отколкото хоризонталната почвообработка.

Пречки пред внедряването: изисква изключителна мощност на тракторите и пръскачките, за да се предотврати образуването на коловози, сеялката трябва да заравя растителните остатъци; изисква приключване на есенната почвообработващ, преди да са завалели дъждове.

Предпоставки за успех: контролът над плевелите се осъществява повече с хербициди с постоянно действие, отколкото с култиватори; подвижните работни органи, например дисковете, трябва да се задълбават на достатъчна дълбочина; след почвообработващата машина задължително трябва да се агрегатира машина за изравняването на повърхността на почвата.

Допълнителни съвети: провеждайте вертикалната почвообработка веднага след жътвата; променяйте разстоянието между работните органи, дълбочината и скоростта на обработката на всяко ново поле в зависимост от влажността, а дълбочината на обработката – и от типа на почвата.

STRIP-TILL

При вертикалната почвообработка сеялката трябва да бъде оборудвана с устройство за почистване на редовете от растителни остатъци, тъй като на полето те са в по-голямо количество, отколкото при традиционната оран.

Ако работите във влажен или студен климат, а искате да минимализирате обработките на почвата, използвайте Strip-Till. Тази система съществено се различава от No-Till. Strip-Till предвижда дълбочина на почвообработката от 15 –17,5 см.

pasovy kypric strip till 8 10 high

Системата позволява да се разрохкат хоризонталните слоеве. При нея не се ликвидира уплътняването на хоризонта окончателно, но се проправя път на корените да растат на дълбочина. Strip-Till работи, когато полето е почти готово за работа, но на места е твърде влажно. Тази технология е много подходяща за почви с малка дълбочина на плодородния слой, където под него са залегнали камъни и позволяват на по-зле дренираните почви да се затоплят. Това е северният вариант на системата No-Till.

Най-големият проблем за Strip-Till е да се осъществи обработката в оптимални срокове. Колкото е по на север, толкова това е по-трудно, тъй като сланите може да започнат още преди края на прибирането на царевицата.

Тоест, при технологията Strip-Till обработката на почвата трябва да се проведе едновременно с жътвата, веднага след комбайна. Когато почвообработващите операции се отложат до времето след прибирането на царевицата и соята, има риск да се прави почвообработка в кал. Поради това много е вероятно да са ви необходими допълнителни трактор и механизатор.

На пръв поглед, Strip-Till улеснява есенното внасяне на азотни торове. Но тук монетата има и обратна страна. Почвата може да бъде твърде суха за разрохкване и формиране на редове, и обикновено това се случва след прибиране на соята.

Решение на проблема е провеждането на работата в оптимални срокове. Оптималните срокове имат важна роля при формирането на качествено семенно ложе на следващата пролет. От друга страна, оптималните срокове на почвообработката може да не съвпадат с оптималните срокове за внасянето на азотните торове, поради това по-късно ще се наложи те да се внесат в по-голямо количество.

Докато времето е твърде топло, по-добре е да се проведе почвообработката, а внасянето на азот да се отложи за по-късно. Но пък може да се внесат фосфор и калий.

W0013235465 739674

Проблематично е и да се попадне в обработените полоси напролет по време на сеитбата. И колкото повече растителни остатъци са премахнати от полосата, обработена през есента, толкова сеитбата е по-лесна.

Трябва да има и резервен вариант. Например, ако е обработвана твърде влажна почва, посевите ще бъдат неравномерни и редки, което ще стане причина за по-слаба реколта. В този случай е по-добре почвообработката да се отложи за пролетта. И по тази причина да не се внася безводен амоняк, или да се внесе азот по-късно. При провеждането на обработката през март или в началото на април и при наличието на влага, се получава качествено семенно ложе.

Преди да се въведе технологията Strip-Till, трябва добре да се обмисли технологията на борбата с болестите; да се прецени има ли време да се пренастройва сеялката всеки път при преместването й на ново поле; да се прогнозира опасността от водна ерозия в браздите; да се обсъди възможността и да се обмисли технологията на приложението на хербициди с непрекъснато действие.

Оборудвайте сеялката като за No-Till. И преди да преминете към Strip-Till, изравнете киселинността на почвата, тъй като повече няма да можете да я смесвате. А по-нататък внасяйте по-малки норми вар, но по-често.

Резюме:

Преимущества: разбиване на плужната пета; изравняване на условията на отглеждане на културите, когато част от полето е преовлажнена; качествено семенно ложе и защита на по-голямата част от почвата с растителни остатъци; по-подходяща от No-Till за повторна сеитба на царевица, тъй като намалява конкуренцията от страна на старите корени.

Недостатъци: къси оптимални срокове за внасяне на торове през есента, особено в по-северните райони.

Пречки за внедряване: големи разходи на пари, труд и внимание.

Предпоставки за успех: наличие на достатъчно човешки и технически ресурс в определен времеви отрязък; придобиване на опит за борба с плевелите и болестите без култивиране; запознаване и с други начини на почвообработка; изравняване на киселинността на почвата преди започването на прилагането на технологията Strip-Till.

Допълнителни съвети: пригответе резервен вариант, в случай че почвообработката не може да се проведе наесен; постарайте се обработването почвата и провеждането на сеитбата да се извършва от един и същ механизатор (ако не се използва автопилот); да се избягва уплътняването на почвата от колелата на техниката.

No-Till

Прилича на Strip-Till, но изисква повече усилия и внимание. Често проблем е размерът на стопанството. “Някои от най-печелившите стопанства, които знам, работят по No-Till. Но техните размери и наличната в тях техника позволяват сеитбата да се проведе в много къси срокове“, пише авторът на статията.

При тази технология също така трябва да се прецени дали борбата с плевелите без съответните почвообработки ще бъде успешна. Както и при Strip-Till, първите поникнали плевели ще се наложи да се контролират с хербициди с продължително действие, които освен това ще трябва да се внасят и през есента. Нараства опасността от болести, особено в южните райони. Поради това се налага внимателен мониторинг на посевите за необходимост от фунгицидно третиране.

Отглеждането на царевица след царевица по принцип е възможно, но е по-сложно, особено на север. Колкото по на юг се намира стопанството, толкова повече се разлагат растителните остатъци през зимата. „Но не сеите един и същи сорт или хибрид 2 години поред“, предупреждава авторът. Сеялката трябва да бъде оборудвана с устройства за почистване на редовете от растителните остатъци и да има оптимални показатели на налягането върху почвата.

Както и в технологията Strip-Till, киселинността и съдържанието на фосфор и калий трябва да се балансират преди внедряването на технологията. А след това да се варува по-често, но по-малко.

При вземането на решение бъдете гъвкави и търпеливи. „Познавам фермери, които работеха успешно по технологията No-Till в продължение на десетилетия. Но когато възникнеха проблеми – уплътняване на почвата след влажна есен или появата на коловози след внасянето на органичен тор, се връщаха към вертикалната обработка, за да отстранят проблема. Налагаше им се да правят това на всеки 5-6 години“, казва авторът.

Резюме:

Преимущества: минимализиране на броя на преминаванията на техниката по полето; отличен контрол върху ерозията; намаляване на разхода на гориво.

Недостатъци: полята изсъхват и се затоплят по-бавно.

Пречки пред внедряването: изисква повече усилия; необходими са устройства за почистване на редовете от растителни остатъци, оптимално налягане върху почвата и поставянето на специални колела на сеялките.

Предпоставки за успех: да се разрохкат уплътнените слоеве на почвата и да се балансира съдържанието на фосфор и калий преди преминаването на No-Till; сеялката трябва да има възможност да сее при наличието на растителни остатъци; да се води борба с плевелите и болестите без съответните почвообработки; площите трябва да са добре дренирани.

Допълнителни съвети: бъдете търпеливи и оставете полето да изсъхне преди сеитбата (даже ако съседите, които са орали, вече сеят); имайте резервен вариант, в случай че полето не изсъхне достатъчно; приложете вертикална обработка на почвата, ако е преуплътнена поради влажна година.

След внедряването на новата технология

Какво да се прави, ако равномерността и гъстотата на растенията са се влошили? „Винаги поставям равномерността на посевите над подобряването на структурата на почвата“, завършва анализа си Кен Ферри.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 35

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта