300x250

Заради лошата конюктура на пазара датските фермери инвестират все по-малко, пише специализираният портал topagrar.com,  позовавайки се на актуално допитване на специализираното  издание LandbrugsAvisen.  То е показало, че почти 1/3 от фермерите планират да замразят инвестициите в закупуването на нова селскостопанска техника през следващата година.  Около 29% от участвалите в допитването фермери  са заявили, че ще ограничат до минимум закупуването на нова техника за оборите и за полето. Всеки четвърти земеделски производител все още възнамерява да осъществи планираните за 2019 година инвестиции в техника.  Основната причина за понижения инвестиционен интерес е засушаването през отминалото лято, което е довело до значително намаление на доходите на фермерите.  На някои от тях се е отразила и трудната  ситуация на пазара на свинско месо, ето защо за голяма част от стопанствата инвестициите в нова техника не са на дневен ред. Засилват се и сигналите за фалирали земеделски производители, като според националната статистика през септември,  за пръв път от две години насам, броят им е надминал 150.

Публикувана в Бизнес

Нека се приготвим за мисълта, че нещата около сложната епизоотична обстановка в страната няма да се успокоят и ще продължават, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов

Интервю на Лили Мирчева

  • Министър Порожанов, в цялата Добричка област има само пет ветеринарни лекари в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), които се придвижват из цялата територия с една кола. И това е само един пример. Предвид сложната епизоотична обстановка в страната, не смятате ли, че трябва да се подсили екипът на агенцията с повече специалисти?

  • Това е тема, която сме дебатирали многократно с директора на БАБХ д-р Дамян Илиев. Единият от проблемите е, че реално няма хора, желаещи да работят. Говорим и сега за отпускане на допълнителни бройки. По информация от преди три месеца, имаше близо 70 свободни бройки за квалифицирани лекари. Въпросът е в това дали има желаещи специалисти. Темата с квалифицираната работна ръка вече не е само за земеделието, не е само за останалите бизнеси в реалната икономика, тя вече опира и в администрацията, която осъществява контролните функции.

  • Не опира ли проблемът по-скоро до заплатите?

  • Да, опира до заплатите. Политиката за доходите е ясна, но знаете, че сме с хроничен недостиг на фонд „Работна заплата“ в министерството, а БАБХ е второстепенен разпоредител на средства. Ние имаме частично увеличение на заплатите в агенцията, а д-р Илиев отпусна допълнително средства на всички ония специалисти, които работиха извънредно в зоните, където регистрирахме заболяване по животните. Съгласно Закона за ветеринарната дейност там са давани допълнителни финансови стимули. Да, съгласен съм с Вас - заплатите трябва да бъдат подсилени, както и в министерството трябва да се увеличат възнагражденията, и в други държавни ведомства...

  • Но сегашната епизоотична обстановка в страната е много тревожна. Не трябва ли да се вземат спешни мерки?

  • Конкретните ситуации са много тежки и въпреки различните мнения, не мога да не поздравя хората на терен, които работеха и работят в много тежки условия. Спомняте си какво се случи в Болярово, а в Тутраканци ветеринарите измъкваха от къщите онези 87 свине, болни от чума, защото не бяха регистрирани. Това е много тежка работа.

  • Сложната епизоотичната обстановка в страната не ескалира ли все повече - непрекъснато се появяват нови огнища на птичи грип и африканска чума по свинете?

  • Нека се приготвим за мисълта, че нещата няма да се успокоят, а ще продължават. Сега събирам ловците, които не са съгласни с ограниченията, наложени при груповия лов по северната ни граница. Всякакви са хипотезите, но в Румъния е много тежко разпространена болестта африканска чума по свинете. Скоро достигна Русе и продължава да се разпространява на запад. Първо наложихме рестрикцията за ловците да няма гонка на първите 5 км в зоната на заболяването, а ловът на дива свиня да е без кучета за вторите 5 километра. Искахме да минимизираме риска от движение на животни между двете държави, включително в рамките на речната ни граница. Направихме много прилична ограда и откакто я има, движение на прасета няма. Много е важно след първия уикенд да видим какви са пробите. Засега са постъпили над 1500 проби и първите 500 са отрицателни, т.е. няма положителни проби при дивите свине. На база на отрицателните проби се договорихме с БАБХ да разрешим скоро на сухоземната граница с Румъния, както и в частта от морската, да либерализираме режима на лов и да позволим т. нар. тиха гонка без кучета. Това се отнася да районите около Варна, но без Тутраканци, около курортите, където се изхвърлят хранителни отпадъци и има опасност да се разнесе инфекцията. В западната част на страната ще разрешим да има гонки с кучета. Заразяването от Румъния тръгна у нас от Дуранкулак, скоро стигна до Силистра, но вече върви и през дунавската ни граница – надолу към Оряхово и Свищов. Така че заразата е много сериозна и се разпростира в Румъния както при дивите прасета, така и в домашните дворове. За съжаление там гърмят и индустриални ферми. В Румъния вече има над 350 000 животни, които са унищожени. Наскоро излезе интересна статистика на Европейската комисия, според която 75% от всички домашни свине в Европа, са в Румъния. В Белгия над 6 хил. диви прасета са умъртвени заради открити 6 случая на африканска чума. В България досега имаме 87 домашни свине и лично поздравявам екипа на министерството за всички усилия, които полагат. А в момента се прави дезинфекция почти навсякъде и се изпълняват предписанията на БАБХ. Хората от агенцията минаха навсякъде и докторите дадоха предписания. Над 62-63 са индустриалните ферми за свине в България и там се забелязват пропуски в качеството на оградите, в дезинфекциите, в начина на достъп и движение на хората, в съхранението на фуражите. Трябва да се обърне внимание обаче на подиндустриалните ферми от Клас А, за които се приема, че има биосигурност, но тя не е на необходимото ниво. Имахме работно съвещание в агенцията по храните за това доколко успешна е разяснителната кампания, защото много трудно се работи с хората, които имат болни животни.

  • В момента Европейската комисия наказва три области в България заради реакцията срещу болестта африканска чума по свинете, а това ще се отрази най-тежко върху млекопроизводители и месари, върху цели индустрии, които ще спрат да изнасят. Как ще се справим с този проблем?

  • Ограничението, което се налага в момента, определено е заради пробите с антитела. В рамките на тези три области, където ще има ограничение, реализацията на продукцията ще е само в рамките на областта. Продукцията не може да се изнася в суров вид, но след преработка, тя ще може да се изнася в цялата страна. Не са приятни тези ограничения и ние продължаваме да вземаме проби. Където има животни с антитела ще обезщетим собствениците, а конкретните животни ще вземем за изследване. Ние трябва да направим всичко възможно да убедим Еврокомисията в сигурността на контрола. Ще кажа, че за стадото в Болярово, самата жена е пожелала да й вземат проби, защото там има смъртни случаи. Хубавото е, че нямаме други смъртни случаи в района.

  • Освен чумата по прасетата, ескалира и опасността от разпространение на птичият грип. Какви мерки се вземат?

  • Това е много важна тема – проблемът с птичия грип е, че сега би се активирал със захлаждането на времето и връщането на прелетните птици в България. Неслучайно заболяването се появява в есенно-зимния сезон. Затова нашият натиск към БАБХ е за стриктно спазване на правилата от Наредбата за биосигурност и там, където трябва, да се спира зареждането на нови партиди пилета, за да се дезинфекцира, както и прилагането на всички останали мерки.

Публикувана в Бизнес

Стоян Бонев се занимава със земеделие от 20 години, като към момента обработва 50 000 дка земя в землищата на община Хисар и община Калояново. В своята дейност той залага много на иновациите и прецизните технологии и именно заради това разчита на Kverneland за своята тороразпръскваща техника.

Тъй като за него прецизността е важна, той е избрал най-високия клас торачка модел Exacta TL GEOspread, която отговаря на изискванията му. Торачката е свързана с навигационен приемник Trimble, чрез който могат да се управляват всички параметри на машината: да се избира нормата на торене и да се следи наличието на тор в бункера. Залагайки на точността в своето стопанство, торачката тори с 2.5 см точност и има система за окрайчване при торене по линията на блока, като така се гарантира точно внасяне на тора само в рамките на парцела без навлизане в чужди имоти, което освен екологичен ефект води и до оптимизиране на разходите за тор.

Специфичното при всички торачки с марката Kverneland е всъщност и един от техните патенти CentreFlow, а именно 24-те секции на тороразпръскващия апарат и ъгълът, под който тора попада в апарата. Тази система дава първоначален тласък на тора, като това помага да не се нарушава целостта на частиците при торене с по-висока скорост, което е изключително важно при последващото усвояване на елементите от почвата. Освен това начинът на изстрелване на частиците тор, чрез парабола, осигурява равномерно покриване на целия захват на торачката.

Още от самото начало при закупуването на торачката с функционалност GEOspread Стоян я интегрира със съществуващата системата за управление и навигация на трактора на Trimble, като така използва максимално потенциала на своето оборудване като комбинира иновациите на Kverneland с тези на Trimble.

„Kverneland бих препоръчал на колеги, на приятели, не само защото ние разполагаме с Kverneland, а защото е торачката, която всеки земеделец трябва да има.“ - споделя Стоян Бонев

От 1 ноември ексклузивен представител на Kverneland за България е фирма НИК

Публикувана в Агротехника

Субсидии няма да се дават според това кой колко земя има, а в зависимост от това дали фермерът помага за опазването на почвата, въздуха и водите

Лили Мирчева

Докато в ЕС обсъждат бъдещето на селскостопанската политика, на Острова вече очертаха приоритетите пред фермерите – биоразнообразие и екосистемни услуги, като подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията.

Ако за болшинството от българските стопани т. нар. „зелени плащания“ са предимно неясни изисквания за сеитбооборот и прилагане на нитратни директиви, английските им колеги знаят, че трябва да превключат „на зелена икономика“.

„Екосистемнитеуслугиседефинираткатоползизахората, коитотеполучаватотоколнатасредадиректноииндиректно“, обяснява Петър Маринов от Института за аграрна икономика. По думите му някоиекосистемниуслугипосвояхарактер представляватпубличниблага, коетоналагадасеосмислятначинитезатяхнотопредоставяне. „Земеделскитестопани, вролятасинаглавнидействащилицапоотношениенауправлениетонаагроекологчнитеекосистеми, попадатвъвфокусанааграрнатаполитиканаЕвропейскиясъюз, катоеднаотцелитейпопътянаустойчивоторазвитиееименнонасърчаванепредоставянетонаагроекологичнипубличниблагаотземеделскитестопанства. НанивоЕвропейскисъюзагроекологичнитедейности, субсидираниотОСПвповечетослучаисевнедряватсамостоятелноидоброволноотфермерите“, коментира още Маринов.

Затова британското правителство обмисля въвеждане на стимули, които ще заменят досега прилаганата система от земеделски субсидии на Европейския съюз. При новия подход ще се подпомагат земеделските производители и собствениците на земя въз основа на „обществените блага“, които предоставят под формата на екологични и социални ползи.

Тази система за управление на земите ще замени сегашната системата за директни плащания по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, при която на земеделските стопани се плаща въз основа на количеството земя, която обработват или притежават.

Сега прилаганият подход на ЕС води до изкривявания, защото най-големите собственици на земя получават най-много финансиране, малките – нищожно, а опазването на природата не носи стойност. Статистиката показва, че водещите 10% от получателите на субсидии вземат почти 50% от общите плащания. В същото време последните 20% получават само 2 процента.

„Устойчивото управление на природните ресурси е свързано с генерирането на разнообразни публични блага, за които земеделието има значителен принос. Публичните блага са следните: качество и наличност на водата, хранителна сигурност и условия за почивка, свързани с ландшафта“, обясни проф. Димитър Николов, директор на Института за аграрна икономика по време на българо-полска научна конференция.

„Природните ресурси са не само ограничени, но и намаляват, което увеличава предизвикателството пред обществата да гарантират своята продоволствена сигурност и жизнен стандарт. Неустойчиви производствени модели са влошавали количеството и качеството на земните ресурси, водата, въздуха и биологичното разнообразие в продължение на много години и са допринесли за появата на необратими климатични промени“, коментира доц. Димо Атанасов от Института по аграрна икономика. По думите му настоящите политики все повече се фокусират върху устойчивостта на микро и макро ниво. „Икономическо развитие при ограничени възможности на екосистемите, което осигурява и социални ползи, би било възможно, ако производствените технологии и управленските практики станат по-ефективни и екологосъобразни. Нужни са усилия в съчетаването на научни знания, практически опит, технологични и управленски иновации, за да се произвежда повече с по-малко“, обясни доц. Атанасов.

„Екологичната ефективност представлява съотношение на икономически показател към индивидуален или комплексен показател за натиска на земеделската дейност върху околната среда. За да се изчисли каква е тя, се използват показатели като брутната добавена стойност, азотен излишък (азотен баланс), ерозия, емисии на парникови газове (въглероден диоксид), емисии на амоняк и относителен дял на използваната земеделска площ в специализираните растениевъдни стопанства“, обяснява Нина Котева от Института по аграрна икономика. По думите й определящо за подбора на показателите е интензивното използване на азотни торове, монокултурното земеделие, незадоволителното управление на почвите и оборския тор. Това води до излишък на азот в почвата и замърсяване на водите, значителен обхват на деградация и ерозия на почвата, емисии на парникови газове и амоняк. А в България се наблюдава приоритетно използване на земеделската земя за растениевъдни култури за сметка на свиващото се животновъдство. Затова констатацията на българските учени е, че екологичната ефективност за България е малко над средната за ЕС-28, което се дължи на ниските нива на емисии от амоняк, заради незначителния дял на животновъдството в агросектора или както учените казват „поради ниската плътност от преживните животни“. Обратно, към снижаване на екологичната ефективност действат основно високите нива на ерозия на почвата и най-високия за Европейския съюз дял на растениевъдни стопанства.

За да балансира вредите от човешката намеса в промените на климата, британското правителство ясно дава да се разбере, че загърбва досегашния модел на подпомагане на земеделските стопани и проправя пътя на нова система на субсидиране. Тя ще финансира само фермерите и собствениците на земя въз основа на способността им да предоставят екосистемни услуги. Както вече обяснихме, това са примерно подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията. Целта на управляващите във Великобритания е да насърчат земеделските стопани да работят за по-добро улавяне на въглерода от атмосферата, за намаляване на вредните емисии и развитие на „зелена икономика“ с нетни нулеви емисии.

Публикувана в Бизнес

Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?

  • Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност. Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни. Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. По време на посещението в Япония на президента Путин една от основните теми на разговорите бе възможността за експорт на суровини и храни за японския пазар. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума - свършва фазата на трактатите.

  • Какво имате предвид?

  • След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Дали Америка след победата на Тръмп е същата? Нещо повече - президентът на САЩ вече обмисля страната му да излезе от Световната търговска организация (СТО). Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусне ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.

  • Какво означава брекзит - дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?

  • Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.

  • Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика след 2020 г.?

  • В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път в разглежданата проектодиректива се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.

  • Какво имате предвид?

  • До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.

  • Какви още нови идеи за финансирането пред следващия програмен период се лансират сега?

  • Всяка държава ще трябва да изработи собствен стратегически план.

  • Но и досега имаше такива планове, ако може да се нарече така Програмата за развитие на селските райони, където парите се разпределят по дадени мерки.

  • Да, по Втори стълб бе задължително да се изработят стратегически планове. Но сега наличие на стратегически план ще е задължително както по Втори (ПРСР), така и по Първи стълб (директните плащания). Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.

  • Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчна е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?

  • В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, ще се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.

  • Какво точно ще означава това?

  • Предстои да бъде дефинирано в близко бъдеще. По същия начин стои въпросът за плащанията на хектар. Но към тези предложения за промени трябва да се гледа в контекста на досега прилаганите практики в съответните страни. Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.

  • Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.

  • Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?

  • Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.

  • Съществува ли в Полша таван на директните плащания?

  • Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.

  • Какви мерки за контрол предлагате да има в Полша след 2020 г.?

  • До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.

  • Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?

  • Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това. Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.

  • Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?

  • Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.

Публикувана в Бизнес
Земеделието е един от най-силно покровителстваните сектори в световен мащаб. Дори активните подръжници на свободната търгови променят принципите си, когато става дума за селското стопанство. В съответствие с нормативните документи на СТО мерките за държавна подкрепа на земеделието се разделят на три категории .
"Кехлибарената кошница" включва различни продуктови дотации и субсидии, тоест мерките, които непосредствено изкривяват пазарната среда. Нейният размер се регулира от нормите на организацията и е предмет на международни дискусии.
В "Синята кошница"  са програмите, насочени към намаляване на производството, те също могат изкуствено да изкривяват конкуренцията, но по-непосредствено.
И накрая, "Зелената кошница" включва мерки, несвързани с финансирането на земеделските производители - отпускане на средства за развитие на инфраструктурата в селските региони, научни изследвания в аграрния сектор, ветеринарни дейности, екологични програми, падабряване на плодородието на почвите и т.н. Тази подръжка не се поддава на регулиране в рамките на международната търговия и може да се отпуска във всякакъв обем без специално разрешение.
Основният начин на протекционизъм се изразява в огромните субсидии
ЕС, САЩ и Япония ежегодно насочват в земеделието си десетки милиарди долари. Там нивото на държавната подкрепа достига до 35-40 на сто от стойността на земеделската продукция.
Класически пример на протекционизъм е случилото се на пазара на памук в САЩ през последното десетилетие. За да се подобри положението на 40 000 фермери, отглеждащи културата, правителството на САЩ отпуска огромни средства - 4 милиарда щатски долара субсидии. Препроизводството, дъмпингът от страна на националните производители и протестите на международните организации не промениха стратегията на американското правителство, която нанесе смъртоносен удар по памукопроизводството на Мали и други бедни страни по света, като постави под заплаха живота на над 3 млн. души в Западна Африка, зависещи напълно от производството на памук.
Освен това, за да защитят различни сегменти от селското си стопанство, някои страни поставят различни бариери пред вноса. Така например, данъците, митата и таксите върху вносните месни продукти във Финландия и някои продукти на растениевъдството в Япония достигат няколкостотин процента.
Използват се и различни немитнически бариери, като например фитосанитарни изисквания.
Субсидирането в развитите страни не е насочено към увеличаването на производството, а към това отрасълът да стане по-екологичен, а фермерите - по-благополучни. В САЩ, например, по линия на "Зелената кошница" се отделят 30 млрд. щатски долара. По данни на американските изследователи впечатляващият ръст на селското стопанство на страната през последните десетилетия на 50 % е осигурен благодарение на държавното финансиране на земеделската наука.
В същото време най-ефективните земеделски производители - тези в Австралия, Канада и Ново Зеландия работят прекрасно с минимални субсидии.
Публикувана в Бизнес

Зелените салати и доматите са само част от зеленчуците, които отглеждат все повече ентусиасти на покривите в белгийската столица Брюксел. Там всичко е в аромати и цветове, защото градското земеделие търпи истински бум. Причината за това е нарасналото търсене на свежи и регионални продукти. Зеленчуците се предлагат на големите вериги, на фермерските пазари и директно на клиентите. „Опитваме се да разказваме нашата история на все повече хора, които да спечелим за каузата да търсят регионални продукти”, казва Номи Беноа, ръководителка на проекта. Със своите 4000 квадратни метра, една от градините се нарежда сред най-големите градски градини в европа.

Белгия си е поставила за цел до 2030 година 30% от потреблението на зеленчуци в страната да идва от регионална продукция. Към момента само някои ресторанти и компании разчитат на местното производство. „Мисля че процесът е в самото си начало. Браншът трябва да стане още по-професионален , а едно от големите предизвикателства пред нас е логистиката и транспорта”, казва Натали Гулмин от местните екологични власти. Надеждата на активистите занимаващи се с градско земеделие в Белгия е, че постепенно то ще може да се превърне в една устойчива система за изхранване, а нейно предимство е краткото разстояние на продукцията до потребителите.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 16 Юли 2018 08:21

Градина на покрива

Да отглеждаж плодове и зеленчуци на покрива е мода, която все повече завладява Париж, благодарение на която в града се появява повече зеленина, а природата се връща на най-необичайни места като например на покрива на един хотел, пише „Дойче веле”. Там едно семейство отглежда плодове и зеленчуци на собствен парцел от едва 3 квадратни метра, срещу което заплаща  наем по 38 евро месечно. „Това е чудесно защото тук между сградите можеш да видиш и повече природа,”, казва Даниела Хохгезанс. Върху покрива на този хотел са разработени вече 250 парцела, като във всеки един от тях могат да се отглеждат до 70 растения. През този сезон се отглеждат основно зелени салати, ягоди и подправки. Идеята за тази малка градина на покрива хрумнала на едно дете. „Градовете ни стават все по-големи и бетонни, а ние разполагаме със все по-малко място. Повечето от покривите на сградите ни не се ползват, и така ни дойде идеята да направим града по-зелен и в същото време да произвеждаме здравословни храни”, казва Жан Патрик Шепърс.

Градината на покрива бързо набрала популярност и мнозина французи разбрали за нея от рекламата. „Зеленчуците които произвеждаме тук са по-скъпи от тези на пазара, но за сметка на това са по-свежи. Освен това научаваш нещо повече за земеделието и можеш да оцениш продуктите”, казва един от градинарите. Избрал да си наеме парцел в градината защото у дома няма достатъчно място, където да отглежда плодове и зеленчуци. Интересът към проекта дотолкова се разраснал, че в момента близо 600 нови кандидат градинари,само в Париж, изчакват за да се сдобият със свой парцел.  Изграждането на градината на покрива струва 300 000 евро, но според Жан Патрик Шепърс това не е само бизнес, защото хората в градовете са изгубили връзката с природата и нямат никаква представа как се отглеждат растения. През следващата година проектът предстои да се разрасне още, като подобни градини ще се появят не само на други покриви във френската столица, но и в други градове на страната.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия предлага увеличение на бюджета за следващата година с 3% спрямо текущата, съобщава австрийското издание Volksblatt. Основната причина за това е предстоящото излизане на Великобритания от Общността. Брюксел предлага общият размер на бюджета през 2019 година да достигне 166 млрд. евро. Предвижда се парите за земеделие през 2019 година да се увеличат с 1,2% до 50 млрд. евро.

„Средствата ще са насочени основно към заетостта, младежите, миграцията, сигурността и солидарността, и трябва да доведат до повишаване на добавената стойност на европейските граждани”, заяви еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Той призова ЕП и отделните страни членки да постигнат консенсус по отношение на бюджета възможно по-бързо.

По данни на ЕК за 2019 година за постигане на икономически ръст са предвидени близо 80 млрд. евро, 12,5 млрд. евро трябва да отидат за изследователската програма „Хоризонт 2020”, което е увеличение с 8,4% спрямо предходната година. Други 2,6 млрд. евро са предвидени за образование в рамките на програмата „Еразъм +”, което е ръст с 10,4% на годишна основа. Средствата за инфраструктура в рамките на ConnectingEuropeса увеличени с 34,6% до 3,8 млрд. евро, 233,3 млн. евро са предвидени за инициативи  свързани с повишаване на заетостта на младежите в региони с висока младежка безработица. Кохезионните фондове ще се дотират с 57 млн. евро (+2,8%) а 40 млн. евро ще са за структурните фондове на страните членки. 

Публикувана в Бизнес

Малките фермери няма да изпитат никакъв ефект от преразпределението на субсидиите, коментират немските стопани

Мартин Иванов

След като Брюксел зададе рамките за бюджета на Общността през следващия седемгодишен период, земеделските производители в Европа вече се питат дали това, че за земеделие се предвижда по-малко пари, няма да означава край на финансовия благодат за тях. Целта и намеренията на Европейската комисия са ясни: ”Финансовата дупка от инфлацията, Брекзит и определянето на новите приоритети възлизат между 11 и 12 млрд. евро годишно”, каза комисарят по финанси и бюджет Гюнтер Йотингер в ефира на Първи канал на германската обществена телевизия. Редица страни, сред които и Германия, отправиха сериозни критики към направените предложения. Нещо повече, делът на федералната република в общата каса беше увеличен с близо 2 млрд. евро годишно, което означава, че Германия ще трябва да плаща повече, но и да получава по-малко. Ето защо със страшна сила виси и въпросът как тези средства да бъдат по-правилно и по-справедливо разпределени. Баварският премиер Маркус Зьодерер вече изрази несъгласието си с предложенията на Брюксел за многогодишната финансова рамка, заявявайки пред сп. „Шпигел”: „Германия досега е сред най-големите платци и заслужава да получи повече. Ние не искаме да финансираме излизането на Великобритания”.

А как приемат нещата самите фермери?

Отмар Илхмар е животновъд от Долна Саксония. Стопанството е получил от своя баща в наследство. Отглежда 60 крави и разполага с 60 хектара пасища. Засега оцелява, въпреки че изкупните цени на млякото в момента в региона на Източен Фрисланд не надвишават 30 цента за литър. „В последната година много мои колеги се принудиха да затворят своите ферми, най-малкото защото производството на мляко стана икономически неизгодно. Много е трудно да издържаш семейството си с подобно малко стопанство като моето”, казва Отмар. По думите му трябва да е ясно, че когато от сутрин до вечер са в обора и при все това произвеждат продукция, която е твърде евтина,  фермерите не са в състояние да произвеждат добра продукция, без да получават подпомагане”, казва Йотингер.

За Отмар Илхмар директните плащания, които постъпват в стопанството му, годишно възлизат на 18 хил. евро, тъй като има много малко обработваеми площи. Скоро се очаква източниците на финансиране от европейския бюджет да намалеят още повече. „Само заради Брекзит субсидиите, които имам, ще паднат с 6%. Има и други важни задачи, които ЕС трябва да подсигури финансово в бъдеще”, продължава фермерът.

Какво показват сметките? Само

Брекзит ще отвори дупка от 13 млрд. евро годишно

в европейския бюдже. Освен това Европа се нуждае от повече средства за опазване на границите, за научни изследвания и образование и интеграция на мигрантите. Как иска да плаща Йотингер тези пари? От една страна, чрез пестене на средства, а от друга, – чрез повишаване вноските на отделните страни членки в общия бюджет. Това означава намаляване на средствата за аграрна политика и структурните фондове с по 5% и разделянето им по различен начин. Например въвеждане на таван от максимум 60 хил. евро за  стопанство, без значение от това колко голяма е обработваемата му земя, означава повече пари за източноевропейските фермери. „Смятам, че както фермерите в Западна, така и тези в Източна Европа трябва да получават  повече пари, но е необходимо да се обсъди как правилно да се разпределят  те”, смята Отмар.

Какво мислят експертите

Според независимия експерт Фабиан Цулег е настъпило времето за тотална промяна в системата за субсидиране. „В дългосрочен план трябва да се откажем от директните плащания и да се концентрираме  повече върху пазарите. Има, разбира се, някои неща , които  се нуждаят от финансиране, като например опазването на околната среда, но това трябва да става целенасочено”, казва експертът. Да приключи изливането на златен дъжд над полята? Това е немислимо за земеделското лоби, но умерени съкращения, отпускане на по-малко субсидии на големите стопанства? „Нашият отговор е „Не”. Ние искаме по-голям аграрен бюджет, тъй като 70% от регионите в Европа са селски и един силен бюджет за сектора е добра инвестиция не само за земеделските производители, но и за ЕС като цяло”, смята Йоаким Руквид, председател на Германския браншови съюз на земеделските производители. Според Йотингер обаче от едната страна са фермерите, а от другата – нетните платци, т.е. отделните страни членки, които не искат да плащат повече. „Тъй като получавам критики и от двете страни, аз съм между чука и наковалнята”, допълва Йотингер.

Взаимните обвинения вече започнаха и браншовите организации ще трябва да водят тежки преговори с отделните страни членки за постигане на разбирателство. Дали обаче скоро ще се стигне до някакъв успешен резултат от тях? „Най-голямото ми притеснение е, че всичко е на хартия. Субсидиите за площ ще намаляват все повече, а ние, малките фермери, няма да изпитаме никакъв ефект от преразпределението на субсидиите. За мен намаляването на средствата за земеделие е шанс, за да се помисли за едно напълно ново преразпределение на субсидиите”, казва в заключение немският фермер.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 34

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта