Таксата за нотариална заверка на договори за аренда и наем на земеделска земя да е 10 лева, гласуваха депутатите от земеделската комисия при разглеждане на второ четене на промените в закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Депутати разказаха за случаи, при които нотариуси злоупотребяват със земеделските производители, съставяйки договорите с по-едър шрифт, и събирайки такса от 10 лева на страница. Остра дискусия между депутатите се разгоря по предложението, през нотариална заверка да минават освен договори за аренда и наем на земеделски земи, и такива за съвместно ползване на земята. Според проф. Бъчварова ако се приеме подобна промяна  това  ще доведе до нарушаване правата на кооперациите, дейността на които  както е известно е регламентирана по специален закон според който те са регистрирани в съда със съответните контролни и управленчески органи и са на светло.

На второ четене не беше прието и предложението на Бюрхан Абазов от ДПС за изключване на маломерните земи обработвани в реални граници от доброволните споразумения. Сред мотивите на вносителя беше този, че се касае за земи от по няколко декара, обработвани от възрастни хора в труднодостъпни планински и полупланински райони, и тяхното изключване от доброволните споразумения няма да наруши процеса на доброволна комасация. От МЗХ контрираха, че много малка част от собствениците на земи в реални граници подават декларация, че ще ги обработват , и че в регистрите и кадастъра не излиза информация, дали тези земи в реални граници се обработват от собствениците си. От аграрното министерство се оправдаха също, че не разполагат с информация за броя на земеделските производители, които обработват маломерни земи в реални граници. Стана ясно само  че около 1/3 от земята у нас е върната в реални граници.

Публикувана в Бизнес

14,6 % ръст в цената на земеделската земя през 2017 г., спрямо година по-рано. Това показват данни на НСИ. Средната стойност на декар  достига 872 лв. Увеличение се отчита и стойността на  на нивите – с 13.0%. Постоянно затревените площи пък поевтиняват с 3.4%.

За миналата година най-висока e цената в Североизточния район – 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение спрямо предходната година пък е отчетено в Югозападния район – с 83.4%. През 2017 г. намаление  в цената на един декар има в Северния централен район – с 13.0%.

Средно рентата на декар достига 46 лв., което е с 4.5% по-скъпо. При нивите има ръст с 6.8%, а при постоянно затревените площи – с 6.7%.

Най-скъпо декарът се наема в Североизточния район – 67 лева, като увеличение има във всички статистически райони.

Публикувана в Бизнес

Земеделското министерство и българските управляващи от 10 години насам имат дълбоко пазена тайна – кои чужденци купуват плодородни ниви в България

Лили Мирчева

„Много българска земя вече е изкупена от чужди фирми с незнайни собственици. Вярно е, че Октопода има един милион декара, но поне знаехме, че е български. Сега чужденци тровят земята ни и един ден ще я изгубим напълно“, коментира за в. „Гласът на фермера“ земеделец от Добруджа, който поиска да остане анонимен. По думите му смешни изглеждат отговорите на управляващите, че имало мораториум за покупка на земеделска земя от чужденци и въобще не било ясно кой вече си е напазарувал българска плодородна земя. Не се водел такъв регистър в земеделското министерство! Знаело се само, че има чуждестранни фирми, регистрирана в България, или пък с чуждо участие, но пък собствениците им били неизвестни. Едно нещо със сигурност не се знае – кой политик или чиновник – колко е получил от алъш-вериша с българските ниви.

Мафиотски фирми върлуват и в Словакия

Тези дни „Дойче веле“ публикува кратък филм под наименованието „Земеделската мафия печели милиони“. Става дума, че в източната част на Словакия мафиотски групировки са се специализирали в усвояването на аграрни субсидии от Европейския съюз. С насилие те прогонват стопани от нивите им, които обработват под аренда.

„На това място Юрай Береш е пребит брутално. Земеделецът е отпечатал снимки, направени със смартфон, като доказателство за нападението. Атаката е организирана от негов конкурент. Той не само е изпратил хора, които да пребият Юрай Береш – конкурентът унищожил целите му посеви с рапица и така прогонил 58-годишния земеделец от взетите под аренда ниви.

Береш обработвал държавната земя в продължение на 28 години. Въпросният конкурент изглежда е имал добри връзки с институциите. „Убеден съм, че тези хора имат само една цел – да се докопат до европейските субсидии“, казва фермерът пред „Дойче веле“.

Според Юрай Береш по този начин мафиотски банди отмъкват големи земеделски площи от стопаните, които ги обработват и така касират милиони от европейските фондове. Береш познава поне още 30 земеделци, пострадали по същия начин. Засега обаче той е единственият, намерил смелост да говори открито за това. Информирал е полицията и правосъдните органи, но до този момент властите не са предприели нищо.

„Те разполагат с огромна власт и могат да влияят на полицията, на администрацията и дори на агенцията, която раздава парите от фондовете“, коментира фермерът пред „Дойче веле“.

Мафията не прощава

Именно с тази тема са е занимавал и разследващият словашки журналист Ян Куцияк. Той и приятелката му бяха разстреляни през февруари. След това убийство словашкото общество сякаш се събуди от дълбок сън. В Кошице – най-големия град в Източна Словакия, всеки петък хората излизат на улицата в знак на протест срещу държавната корупция и подкупването на длъжностни лица. След убийството на 27-годишния журналист все повече случаи на корупция излизат на бял свят и все повече хора се осмеляват да говорят по темата. Разказът продължава с открита дискусия, организирана от университетски преподаватели. „Мнозина стигат да извода, че словашката икономика е в подем, но правовата държава отсъства почти изцяло“, коментират от „Дойче веле“.

„Трябва да се променят много неща. Искаме Словакия да стане държава, която уважава правата на хората и в която няма корупция“, казва Ото Худек, организатор на протест. А фермерът Юрай Береш не се е отказал да се бори за земеделската си земя и се надява, че сегашните протести могат да донесат промяна. Той обаче не се надява на помощ от Европейския съюз, защото борбата срещу корупцията си остава задача на държавата, отбелязват от „Дойче Веле“. 

Ще припомним, че пак същата германска медия преди по-малко от година публикува материал с въпроса: В чии ръце е земята на България? В него се припомня прогнозата на Уорън Бъфет, направена през 2012 г., че след 100 години земеделската земя ще е по-ценна от златото. „В Източна Европа, включително и в България, земята вече се превърна в обект на финансови спекулации. С тревожни последици“, предупредиха от „Дойче веле“. Авторите на материала съобщават, че в сърцето на Европа се извършва нещо като

тайна поземлена реформа

– финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора.

„На фона на международната финансова криза земята започна да се възприема като изгодна инвестиция, като конвертируема стока на пазара“, казва евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие в Европарламента. По неговите думи, в страните от Централна и Източна Европа концентрацията на земя със спекулативна цел в малко на брой големи фирми и инвестиционни дружества вече е придобила сериозни размери.

Процесите там се засилиха допълнително поради по-ниските цени на хектар в сравнение със Западна Европа, но и покрай системата на европейските субсидии. Тези субсидии – между 150 и 200 евро на хектар – дават предимство на големите фирми, които развиват индустриализирано земеделие, обясняват немските журналисти.

Според техните наблюдения големите инвестиционни дружества и финансовите спекуланти постепенно изтласкват малките земеделски стопанства от пазара. И не само това – по правило те изтеглят печалбите си от региона и не плащат данъци в местните общини, нито пък се интересуват от опазването на околната среда или от защитата на биологичното разнообразие.

„В България има истински финансови акули със съответните фирмени обръчи около тях. Няколко големи фирми държат близо половината от обработваемата площ в страната“, казва брокер на земя от Варненско, който също държи да остане анонимен.

Системата на европейските субсидии осигурява на тези големи фирми и инвеститори приходи за милиони – и то само защото разполагат с огромни земеделски масиви. Приетата през 2013 г. реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. С това трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира устойчивото земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури, коментират от „Дойче веле“. Според немската медия на практика обаче не са настъпили сериозни промени. Статистическите данни за 2015 г. показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари – тоест тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.

Ситуацията е сходна и в други части на Европа

като

най-лошият пример в това отношение е Румъния

посочва евродепутатът Владимир Уручев. В северната ни съседка най-голямото селскостопанско предприятие притежава приблизително 65 000 хектара земя, а около 30% от земята се стопанисват от чуждестранни инвеститори. В тази връзка румънският президент Клаус Йоханис пледира за допълнителни рестрикции при продажбите на земи на чужденци.

България, Словакия, Унгария, Литва и Латвия вече предприеха опити чрез протекционистки мерки да се защитят срещу разпродажбата на земеделски земи на чужденци. ЕС обаче заведе срещу тях наказателни процедури – заради ограничаване на свободната конкуренция, припомня „Дойче веле“.

Не всички експерти одобряват този подход: „По въпроса за земите Европейският съюз трябва да е готов на по-големи отстъпки по отношение на пазарните правила и на конкурентоспособността. Защото земеделската земя не е обикновена стока“, казва германската евродепутатка Мария Хойбух, член на Комисията по земеделие в Европарламента.

В края на март миналата година Комисията направи конкретни предложения за земеделската политика, като апелира към страните членки да осигурят на малките и средни селски стопани, както и на начинаещите фермери достъп до земеделски земи на нормални цени.

Мария Хойбух е на мнение, че въвеждането на горна граница за покупката на земи, каквато има в Литва например, е легитимно средство срещу прекомерната концентрация на собственост в ръцете на няколко големи фирми. Преди всичко обаче евродепутатката пледира за повече прозрачност при смяната на собствеността. Тя дава за пример съдбата на един бивш отличник от бранша – „КТГ Аграр“. Тази германска фирма беше изкупила огромни селскостопански площи както в Западна, така и в Източна Европа. Но след фалита, обявен миналата година, концернът премина в ръцете на нов инвеститор, без засегнатите общини да могат да окажат каквото и да било въздействие върху тази сделка. „Подобни примери не бива да се повтарят“, казва Хойбух. „Който източва печалбите от региона и взима решенията през главите на местните хора, вреди не само на земеделието, но и на цяла Европа“, предупреждава тя.

Накъде ще продължи злополучната поземлена реформа в България, както и приложението на Общата селскостопанска политика на ЕС, предстои да видим. Управляващите обаче трябва да знаят, че борбата срещу корупцията си остава задача на държавата. Топката е в техни ръце

Публикувана в Бизнес

Цените на земеделска земя продължават да се увеличават, показват офертите от специализирани сайтове за търговия в този сегмент на пазара.

Темповете на ръст не са както през 2012 година, но се усещат. Интересното за отминаващата си година е понижаване на темповете при най-търсените и скъпи райони като Добрич и запазване на ниво от 4-6% в останалите райони с активна търговия на земи.
 
Това означава, че сме близо до установяване на равновесна цена на земеделската земя, коментират експерти от фирмите на пазара.

Добрич остава най-скъпата област на България. Тук декар земеделска земя се продава твърдо над 2000 лева, като в отделни случаи се стига до 2500-3000 лева.

Цените в Пловдивски регион са по-раздвижени. Тук има оферти от 800 до 1700 лева за декар, като средната стойност е около 1100 лева. Малко по-ниски са пазарните стойности на декар в Стара Загора и региона, но и тук средната цена е съвсем близо до 1000 лева.

Прави впечатление постепенното доближаване в цените на земята в региони, смятани за най-евтините у нас от години- Видинско и Врачанско до средните равнища за страната.

Евтините предложения за продажба тук намаляват значително и са по-скоро изключение, ако са в диапазона 300-400 лева на декар. за сметка на това се увеличават офертите с цени от 1000 до 1500 лева за декар. Средната цена обаче в тези региони остава най-ниска за страната-около 650-700 лева.

Запазва се тенденцията купувачите да търсят и да плащат повече за по-големи парцели. Поради раздробеността на земеделската земя в България, при среден размер на парцел около 8 дка и липсата на закон за комасация трудно можете да намерите големи парцели, които да обработвате в реални граници, с изключение на тези, които в минали години са били предмет на замени с Държавния поземлен фонд и които, макар и рядко се предлагат за продажба.

Най-често се предлагат земи с площ между 3 и 30 дка.

Прогнозата за 2018 година е поскъпването на земеделската земя да продължи. Вероятно темповете ще са в рамките на тазгодишните- 4-6%, но ще ги има. Причините са поне две- българските ниви остават най-евтини в ЕС и обработването им е добър начин за получаване на доход. А при моментните  нива на аренда- и добра инвестиция, която се отплаща на собствениците.  
 
Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите изпрати до министъра на земеделието предложения за промени в правилника за прилагането на чл.37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Очаква се адекватен отговор от страна на управляващите

Лили Мирчева

Националната асоциация на зърнопроизводителите изпрати до министъра на земеделието ценни съвети за промяна на наредби и нормативни актове за доброволните споразумения, както и за допълване на текстове в проекта на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Както уточняват от НАЗ, целта на предложенията е да облекчат и дисциплинират не само собствениците и арендаторите, но и администрацията, отговорна за прилагането на чл.37 в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Първата част от препоръките на браншовата организация са за усъвършенстване на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). В тях се настоява в проекторешението на правителството да се въведат няколко промени.

Едната от тях е в чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ да бъдат направени изменения, които да уредят ясно

кои са допустимите промени в предварителните регистри

след срока за подаване на декларации по чл.69 и заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ. Да се предвиди, че промени се допускат само в случаи на корекции на технически грешки. Съответно, в Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ да се въведе легална дефиниция на понятието „корекция на техническа грешка“. Например, че това е отстраняване на допусната техническа грешка при изписване на идентификационни данни (имена, ЕГН, Булстат), номер на имот, НТП и/или неотбелязан имот в деклариран договор.

Друго предложение на НАЗ е Комисията, ръководеща сключването на споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, да предоставя заедно с окончателния регистър предварително изготвен проект на служебно разпределение. При изготвянето на такъв вид „предварително служебно разпределение” да се унифицира

прилагането на един единствен критерий за цялата страна

По този начин ползвателите ще бъдат наясно с разпределението на имотите, в случай че между тях не бъде постигнато доброволно споразумение за създаване на масиви в установения срок.

Следващо предложение е

да не се допуска регистриране на нови договори

за ползване на имоти, след крайния срок за подаване на декларации по чл. 69 и заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Практиката на зърнопроизводителите от предходните години показва, че в общинските служби по земеделие се регистрират договори за наем на земеделски земи и след сроковете по чл. 69, ал. 3 и чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, което затруднява и забавя процеса по сключване на споразуменията по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Така ще се наложи стриктно спазване и контрол на сроковете за регистрация, чието съблюдаване може да бъде обвързано и с административни наказания при нарушения от страна на служителите на общинските служби по земеделие, коментират от НАЗ.

Друг съвет, роден от практиката на зърнопроизводителите, е ползвател, отглеждащ едногодишни култури

да няма възможност да заявява едновременно в едно и също землище

една част от имотите в реални граници, а друга – за участие в доброволно споразумение. По този начин ще се предотврати спекулирането с правно основание, при което даден ползвател заявява част от имотите си в определени масиви за ползване в реални граници (често намиращи се в средата на даден физически блок), а останалите – за участие в доброволно споразумение. Често след това, при процедурата по сключване на доброволни споразумения, заявените в реални граници земеделски терени се използват за изнудване на останалите ползватели в землището и се нарушава принципът на справедливост при създаването на масивите.

Следващо предложение е ползватели, заявили участие в процедурата по създаване на масиви за ползване

да нямат право да оттеглят имотите си след 31 юли

Според браншовата организация натрупаният досега опит от процедурата по създаване на масиви за ползване, налага необходимост от допълнително урегулиране на участието. Оттеглянето на имоти при заявено участие, след като е стартирана процедурата, поражда редица допълнителни затруднения и възпрепятства сключването на доброволно споразумение. Усложненията са свързани със стартирането на нова процедура отначало, изготвянето на нов проект на разпределение и постигане на ново съгласие между ползвателите, като могат да доведат и до невъзможност за сключване, поради непокриване на условието за обхващане на поне две трети площ. Оттеглянето на участие освен това често пъти е свързано с „извиване на ръце“ и упражняване на натиск върху останалите ползватели. Въвеждането на по-стриктен ред и невъзможност за отказ от заявено участие в процедурата по сключване на доброволно споразумение, безспорно ще улесни и подпомогне процедурата за създаване на масиви, а и ще спомогне за облекчаване работата на Комисията, Общинските служби по земеделие и участващите ползватели.

Още едно предложение е да се предвиди ред за осъвременяване на начина на трайно ползване на имотите в КВС по служебен път, след уведомяване на собствениците. Целта е да се създаде процедура, посредством която да се преодолее бездействието на собствениците на земеделска земя, за своевременно отразяване на настъпила промяна в начина на трайно ползване на земята – напр. унищожаване на трайни насаждения след изтичане на амортизационния срок и др. Тази промяна може да бъде посредством изменения в ППЗСПЗЗ или в НАРЕДБА № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, уточняват от браншовата организация. Зърнопроизводителите предлагат

да се предвиди 20-дневен срок за отразяване в КВС на промяната

относно начина на трайно ползване на земята от страна на собствениците и задействане на административна процедура, ако такава промяна не бъде предприета от тяхна страна. В този случай, процедурата за отразяване на промяната може да стартира по искане на ползвателя на земята, за негова сметка, като се уведомява собственика на земята за това.

От браншовата организация настояват предложенията, отправени до министъра на земеделието, да бъдат внесени за разглеждане в Министерския съвет.

Втора група предложения се отнасят към проектозакона за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), който вече се обсъжда от депутатите в парламентарните комисии. Там реалните фермери настояват сумата за ползването на земеделски имоти, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците или

„белите петна“ да се заплащат след приключване на стопанската година

Намираме за уместно, каквато е практиката и в частните взаимоотношения, задълженията за ползване на имоти да се заплащат след края на стопанската година, т.е. след реалното ползване на фактора за производство и след като са налице резултатите от земеделската дейност. Авансовото заплащане в началото на стопанската година представлява допълнителна финансова тежест за земеделските стопани, в момент когато се извършват основните разходи по залагане на новата реколта. Смятаме, че изменението няма да доведе до по-ниска събираемост, тъй като некоректните ползватели ще се превърнат в длъжници, обясняват от НАЗ.

Следващото предложение също е мярка за осигуряване на събираемостта в държавната хазна. Зърнопроизводителите настояват да се измени Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за

създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани

така че лице, което има неизплатени задължения за ползване на имоти от държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд, за полски пътища и за „бели петна”, да не може да се регистрира и пререгистрира като земеделски производител, съответно това лице да не бъде допустимо за подпомагане по схемите за директни плащания. Предложението ни е мотивирано от необходимостта за прекратяване на порочната практика да се дава възможност под определен предлог (например, обещание за погасяване на задължения в бъдещ период) на некоректните ползватели да участват в процедурата за създаване на масиви по чл.37в от ЗСПЗЗ, както и да получават подпомагане по схемите за директни плащания. Чрез нормативното изменение ще се пресече възможността некоректните лица с неизплатени задължения да участват в следваща процедура по сключване на споразумение под нова юридическа форма, каквито примери съществуват. В крайна сметка промяната ще окаже и ефект върху повишаването на постъпленията от ползването на тези имоти, коментират от ръководството на НАЗ.

По този повод зърнопроизводителите имат и съвсем конкретни предложения. Едното е в чл. 3 да се създаде нова ал. 7: “(7) Земеделски стопанин, който има неизпълнени задължения за ползване на имоти от държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд, за полски пътища и по чл. 37в, ал. 7 и ал. 10 от ЗСПЗЗ,

не може да бъде вписан в Регистъра на земеделските стопани.”

От НАЗ искат законопроектът да се допълни така: В чл. 5 да се създаде нова ал. 6: “(6)

Не се заверява регистрационната карта на земеделски стопанин, който има неизпълнени задължения

за ползване на имоти от държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд, за полски пътища и по чл. 37в, ал. 7 и ал. 10 от ЗСПЗЗ. В тези случаи земеделският стопанин губи правата си по чл. 6”.

Браншовата организация иска още да се измени Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, така, че да бъде решен проблемът с признаването на

правното основание за ползване на земеделските земи, в случаи на неприключили делби

Непризнаването на правно основание за ползване на имоти с незавършени делби (намиращи се в процедура на проектоделба), според нас, следва да се преодолее чрез софтуерно свързване на програмата „Ферма - ползване на земеделските земи“ със системата ИСАК. Договорът за ползване да се въвежда в системата с номера на имота, преди стартирането на проектоделбата, и към съответната дата на заявяване за регистрация на правното основание, обясняват от НАЗ.

Всички тези разумни предложения за усъвършенстване на нормативната уредба, по чл.37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), родени от опита на реалните фермери , са изпратени до министъра на земеделието още на 23 юни 2017 г. Очаква се адекватен отговор от страна на управляващите.

Публикувана в Бизнес

Почти две трети от италианските земеделски земи са засегнати от продължителната суша. По предварителни данни, щетите се оценяват на 2 милиарда евро. За това съобщават от сдружението на фермерите Coldiretti.

Под заплахата са около 60% от земята. Най-малко 10 региона в Италия изпратиха доклад за последствията от природното бедствие в Министерството на земеделието. Ведомството обяви откриване на фонд за спешна помощ в размер на около 700 милиона евро, за подобряване на ефективността на системите за напояване на страната.

Земеделският министър Маурицио Мартин каза, че Сенатът е активирал Национален фонд за солидарност за подкрепа на производителите, като добави, че той също e поискал допълнителна финансова подкрепа от Европейския съюз (ЕС).

"Това е необходима мярка в средносрочен план", казва Маурицио Мартин.

Голямата жега засегна домати, маслини и лозя. В две провинции в северната част на Италия е обявено извънредно положение, а жителите на столицата останаха 8 часа без жизненоважни ресурси, след спирането на доставките на вода от близкото езеро.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Във връзка със запитвания и започнала дискусия около промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) Министерството на земеделието, храните и горите уточнява:

С предложения проект в ЗСПЗЗ се цели привеждането в съответствие на българското законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).  С разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ е въведен ограничителен режим за придобиване право на собственост върху земеделски земи за всички физически или юридически лица, включително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години. 

От друга страна, съгласно чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка, се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка. 

Също така, в разпоредбите на горецитирания член е разписано, че свободата на установяване, като основна свобода на гражданите на държавите членки на ЕС, включва правото на предприемане и осъществяване на дейност от самостоятелно заето лице и право на създаване и управление на предприятия с цел постоянна дейност със стабилен и непрекъснат характер, при същите условия, както предвидените от законите на държавата членка за собствените ѝ граждани.  Съгласно чл. 63 от ДФЕС всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки се забраняват.

Това е и причината за започналата наказателна процедура срещу България от ЕК. Минималната еднократно платима сума е 839 000 евро. Кумулативно с тази санкция може да бъде наложена и периодична имуществена санкция (която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава) в минимален размер на 660 евро. Наложените финансови санкции на практика се прихващат от средствата по структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители. 

Във връзка с гореизложеното, се налага отмяна на чл. 3в от ЗСПЗЗ, с оглед зачитане правото на установяване и свободното движение на хора и капитали и с цел да се прекрати започнатата наказателна процедура от страна на ЕК. Остават ограниченията за придобиване и собственост върху земеделски земи в България, които са предвидени в чл. 3 от ЗСПЗЗ и се отнасят за граждани на трети страни или търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. 
               

Публикувана в Бизнес

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 761 лв., ĸoeтo e c 4% пoвeчe в cpaвнeниe c 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa yвeличeниe e oтчeтeнo в цeнaтa нa вcичĸи ĸaтeгopии зeмя пo нaчин нa изпoлзвaнe. Цeнaтa нa пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи ce yвeличaвa c 19.4%, нa oвoщнитe нacaждeния - c 11.3%, нa лoзятa - c 9.1%, и нa нивитe - c 1.2%. Toвa пoĸaзвaт дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт нa бaзa нa cдeлĸитe cъc зeмeдeлcĸa зeмя в Бългapия пpeз минaлaтa гoдинa. Haй-виcoĸa е цeнaтa нa зeмeдeлcĸaтa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 1 157 лв. нa дeĸap, ĸъдeтo e oтчeтeнo и нaй-гoлямo yвeличeниe нa цeнaтa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa - c 11.3%.

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa peнтaтa нa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 44 лв., ĸoeтo e c 4.8% пoвeчe cпpямo 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa нaй-гoлямo e yвeличeниeтo нa peнтaтa зa oвoщнитe нacaждeния - c 28.1%. Oт нaблюдaвaнитe ĸaтeгopии зeмя пoнижeниe нa цeнaтa ce нaблюдaвa пpи пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи - c 16.7%, и пpи лoзятa - c 13.9%. Πpeз 2016 г. нaй-виcoĸa e цeнaтa зa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 64 лeвa. Увeличeниe нa цeнaтa нa peнтaтa cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa ce нaблюдaвa във вcичĸи cтaтиcтичecĸи paйoни, c изĸлючeниe нa Южния цeнтpaлeн paйoн, ĸъдeтo e oтчeтeнo нaмaлeниe c 3.7%.

Публикувана в Бизнес

Всяка спекулация с кодекса за земята, показва непознаване на проблемите с поземлените отношения. Има средства за отваряне на мерките за биологично земеделие, агроекология и за хуманно отношение към животните, твърди бившият министър на земеделието и храните Десислава Танева

Интервю на Мартин Иванов

- Г-жо Танева, освен отваряне на мерки 10 и 11 от ПРСР 2014-2020г., какво друго поискахте на срещата си с премиера Герджиков? Фермерите настояват за отваряне на мярката за групи и организации на производители.

- Да, така е, но там все още наредбата е в процес на подготовка,и тя подлежи на обсъждане. Това, което остро поставихме като въпрос, е отварянето на мярка 14 за хуманното отношение към животните. Незнайно защо, или може би поради административен дискомфорт, тази наредба, чието обсъждане мина, но продължава да се бави и още не е обнародвана. Ето защо тя не беше отворена в кампанията по директните плащания, която тече в момента. Ние поискахме спешно обнародване на наредбата, за да се направи всичко възможно да има прием, тъй като тя е за много чувствителен сектор каквото е животновъдството. Освен това, в нарочно писмо до премиера от екипа на ГЕРБ отговарящ за земеделие, поискахме да се организира техническа среща по въпроса със схемата за директните плащания за обвързана подкрепа. Настояваме да се изпрати доклада за сертифициращия орган до Европейската комисия и да се заредят незабавно правните основания в софтуера за очертаване на площите.

- Фермерите продължават да се оплакват от забавяне на процеса на очертаване на площите. Може ли да се стигне до провал на кампанията или пък срокът да се удължи?

- Не трябва да си помисляме дори за подобен провал. Проблем наистина съществува заради това, че модулът за генериране на правни основания не е качен, но според уверенията на аграрното ведомство от вчера, това ще стане до седмица. Ние апелираме за график за работа в извънработно време на съответните общински служби, за да приключи кампанията навреме. Тази година, както знаете няма да има възможност за удължаване на графика, така, както имаше в предходните две години, съгласно решение на Еврокомисията. Това означава, че оганизацията трябва да е много стриктна, а фермерите да са наясно, че няма да има удължаване на сроковете.

-Освен закона за храните, който се очертава като приоритет на новата законодателна власт, ще се върне ли на дневен ред и законънт за браншовите организации?

- Да, той е предвиден в законодателната програма на бъдещото правителство, както Законът за Селскостопанската академия и приключване на реформата като цяло. Земеделието не е нито червено, нито синьо. Това е един отрасъл, който се развива с много бързи темпове, който е конкурентоспособен и отбелязва растеж всяка година. Изключителна отговорност е да управляваш този сектор по начин, по който тези трендове да продължат, а не да стресираме системата, поради политически реваншизъм или политически задачи, които са ни спуснати и трябва да ги решим.

- Какво се случва с Кодекса за земята? Излязоха информации за целесъобразността на обществената поръчка.

- Категорично продължаваме да работим по него. Той е цел номер едно в програмата ни и неин фундамент. Относно обществената поръчка вече обявих, че тя не е разплатена. Това е най-фундаменталният труд за земята след реституирането й през 1990 година и всяка спекулация по тази тема показва едно - непознаване на генезиса на проблемите с поземлените отношения в България, както и обхвата на регулаторните нормативни актове за собствеността и ползването на земеделските земи. Нещо повече - самата земеделска общественост след проведено обсъждане, настоява за приемането му. Различните регулации в момента са несинхронизирани, а регулаторният режим като цяло е далеч в по-голям ущърб на земеделските производители в сравнение с другите страни, с изключение на Румъния. Всичко това е работа, която е трябвало да се свърши още през 2005 година.

- Знае ли се какъв е процентът на несъответствие на тези регулаторни режими?

- Да, всичко се знае. Това е тежък труд, който няма как да се реализира за една година. Говорим не за написване на поредния неработещ закон, а за кодификация и осъвременяване на цялата система на поземлените отношения. Изкарването на подобна фундаментална тема от контекста с цел политически реваншизъм, е безкрайно несериозно на фона на целия проблем.

В интервюто са използвани и изявления на Десислава Танева в социалните мрежи

Публикувана в Бизнес

Анализ показва, че плодородието на почвите у нас се понижава с драстични темпове през последните 20 години. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години, коментира Борислав Петков, земеделски производител

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Петков, в момента се представяте като земеделски производител, но сте известен и с анализите за цената на земеделската земя, които правехте в качеството си на председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Какво предстои на пазара на земя у нас през близките години?

  • За мен темата - ренти и пазар на земята, е болна. Това са пазарни елементи, които се регулират по определен начин. В момента на пазара има силни корпоративни интереси. Едните казват – цената на земята ще пада, другите твърдят обратното – че ще се качва. Ясно е, че има силно надценена земеделска земя в България. Благодарение на субсидирането, имаме изкуствено създадени ренти и това през следващите 3-4 години няма как да не се коригира. Когато се вдигне цената на земята, тя пада доста трудно, в смисъл, че цената пада с 4 или 5 пъти по-бавно темпо, отколкото се е вдигнала. Това е закономерност. Мога да кажа, че 12 или 13 години съм бил на този пазар и прогнозирам какво ще се случи след пет години. Пазарът на земята и пазарът на рентите са следствие от определени фактори, които се случват в самото земеделско производство. Много е важно да накараме земеделският производител да добави стойност към произвежданата от него продукция, да направи диференциация на културите вътре в стопанството си. Да не произвежда пшеница, ечемик и рапица сам. Това са нетно износими култури и нищо повече. Той трябва да произвежда други продукти, които може да преработи там, където се намира.

  • За целта обаче трябва да се кооперира с други фермери.

  • Да, ще кажа, че през миналата година бях няколко месеца в Холандия, за да проучвам как се прави сдружение на фермери. Там един стопанин със 150 дка земя, отглежда различни култури – зеленчуци, цветя и т.н. Но той не прави консерви от зеленчуците, а ги опакова така, че да ги продава на кооперативния магазин, създаден от всички производители в региона. Тази година фермерът кара домати, другият кара картофи и т.н. На следващата година правят ротация на културите - този, който е карал домати, кара картофите и т.н.

  • Защо не върви кооперирането у нас?

  • Имаме поговорка – двама човека – дружина, трима – дружина с предател. Манталитетът на българина обаче може да се пречупи и това ще стане чрез интереса. Трябва да се даде възможност и да се каже на хората - ако се кооперирате и продавате продукцията си общо, ще получите повече пари. Сдружаването е много трудна мярка за земеделските производители, докато директните плащания са най-лесното нещо – задраскваме квадратчето, очертаваме едни декари, молим се някой да не дойде на проверка, и получаваме едни пари. А какво се случва с тези пари? По-голямата част от тях отива в автомобилната индустрия, другата отива в туроператорите и третата част – в скъпите ресторанти. Ако някой иска да ме обори – аз ще му докажа с цифри за какво става въпрос.

  • Какво земеделие трябва да има в България?

  • Силно семейно, фамилно, прерастващо в регионално. Аз в момента имам фамилно стопанство и искам да го направя регионално, т.е. да обединя около себе си още 3-4 земеделски производители. Заедно можем да направим преработвателно предприятие за остатъците от растениевъдството – слама, биомаса и т.н., да направим гранулиран фураж за животните, от другата част – да направим дървесни пелети и с това да се затвори целия цикъл, а стопанството да няма отпадъци. Оттам натам татък може да се започнат други неща – да се добави животновъдство и съответната преработка. Така може да се изгради една обща кланица, която да обслужва фермерите в района, а може да се мисли и за преработвателен цех, примерно. Всичко трябва да върви поетапно, но земята е първичното.

  • Всичко това звучи с лек привкус на фантастика. Как може да се прави успешно земеделие, като няма напояване

  • Непрекъснато говорят, че Световната банка ни направила стратегия за напояването, но не ни казват къде ги прави тези хидромелиорации – на земята или във въздуха? Харчат се едни пари, включително и за Поземления кодекс. Сега прокуратурата разнищва случая, но преди 15 години се водеше процес за източването на Държавния резерв. Помните ли го? Делото приключи съвсем скоро, но виновни... няма. Някой източи 250 хил. тона зърно и какво от това?

  • Сега усилено се обсъжда Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Как според Вас, трябва да се субсидира агросектора?

  • Според мен подпомагането на земеделските производители след 2020 г. задължително трябва да се обвърже с производството на продукция, и то не просто подкрепа на каквото и да е количество, а да се стимулира все повече и повече продукция. Така произвеждайки повече продукция, фермерът ще получи и повече субсидия. Но все пак той ще търси вариант, какво да прави със земеделската продукция. Единият от начините е да удовлетвори преработвателните предприятия, които вече са изградени. Друг вариант е самият той да изгради преработвателно предприятие за своята продукция, така че да може да прибави добавена стойност към суровината. Освен това, той ще може да обедини и други производители на суровини. Това са елементарни механизма на пазарната икономика и лостовете, с които разполага държавата под формата на субсидията, е да накара земеделските производители да отиват към обединяване и към добавена стойност. Това са двата елемента, които ще помогнат на агросектора. Много бих искал някой да натисне бутона на субсидиите и да ги спре.

  • Какво ще се случи тогава?

  • Ще има отрезвяване в сектора. Сега 40% от себестойността на зърнените култури е субсидия. Предлагам начинът на усвояване на парите да се промени коренно.

  • С какво се занимаваш сега?

  • Обработвам около 15 хил. дка в необлагодетестван район на границата с Турция, като около 2 хил. дка от общата площ са за биоземеделие. Отглеждам тритикале, пшеница, ечемик, грах, нахут, ръж, боб и други. Някои от тях продавам директно в Турция и Гърция. От тази година започвам производството на гранулиран фураж. Инвестирах в малка преработвателна инсталация, която може да поеме капацитета на собственото ми производство и евентуално на още двама колеги. Започнах да прилагам No Till земеделие. Обиколил съм двете основни държави, които прилагат тази система – Аржентина и САЩ. Самата технология е позната в България. Тя е експериментирана и дори прилагана у нас, но си има своите особености. Трябва да се прилага по определена схема. Минималната обработка на почвата предполага определени култури, които да структурират почвата и да извеждат хранителните вещества в горния й слой. Това не е само да сееш и да жънеш, а още куп други неща. Анализ показва, че плодородието на българските почви пада с драстични темпове през последните 20 години. Анализът е неофициален, но ако той излезе успоредно с мой анализ за пазара на земеделските земи, ще изскочат някои истини. Има огромна корелация с това каква земя купуваш и какви са нейните качества. Защото досега тази земя носеше еди-колко си лева на декар, разбирайте директното плащане, респективно и рентите се определяха от това.

  • Каква е причината за резкия спад в плодородието на земята ни?

  • Множеството минерални торове, които се вкарват, са пагубни за микрофлората на почвата. Ефектът, който се постигат с гранулиран тор, е моментен. Оттук нататък химията слиза надолу в почвата и убива бактериите. Затова биопроизводство трябва да се прави на земя, която 20 години не е обработвана. Там да започнеш да отглеждаш култури, но без никакви пестициди. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта