Почти две трети от италианските земеделски земи са засегнати от продължителната суша. По предварителни данни, щетите се оценяват на 2 милиарда евро. За това съобщават от сдружението на фермерите Coldiretti.

Под заплахата са около 60% от земята. Най-малко 10 региона в Италия изпратиха доклад за последствията от природното бедствие в Министерството на земеделието. Ведомството обяви откриване на фонд за спешна помощ в размер на около 700 милиона евро, за подобряване на ефективността на системите за напояване на страната.

Земеделският министър Маурицио Мартин каза, че Сенатът е активирал Национален фонд за солидарност за подкрепа на производителите, като добави, че той също e поискал допълнителна финансова подкрепа от Европейския съюз (ЕС).

"Това е необходима мярка в средносрочен план", казва Маурицио Мартин.

Голямата жега засегна домати, маслини и лозя. В две провинции в северната част на Италия е обявено извънредно положение, а жителите на столицата останаха 8 часа без жизненоважни ресурси, след спирането на доставките на вода от близкото езеро.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Във връзка със запитвания и започнала дискусия около промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) Министерството на земеделието, храните и горите уточнява:

С предложения проект в ЗСПЗЗ се цели привеждането в съответствие на българското законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).  С разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ е въведен ограничителен режим за придобиване право на собственост върху земеделски земи за всички физически или юридически лица, включително и българските, които не са пребивавали или установени в България повече от 5 години. 

От друга страна, съгласно чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка, се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка. 

Също така, в разпоредбите на горецитирания член е разписано, че свободата на установяване, като основна свобода на гражданите на държавите членки на ЕС, включва правото на предприемане и осъществяване на дейност от самостоятелно заето лице и право на създаване и управление на предприятия с цел постоянна дейност със стабилен и непрекъснат характер, при същите условия, както предвидените от законите на държавата членка за собствените ѝ граждани.  Съгласно чл. 63 от ДФЕС всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки се забраняват.

Това е и причината за започналата наказателна процедура срещу България от ЕК. Минималната еднократно платима сума е 839 000 евро. Кумулативно с тази санкция може да бъде наложена и периодична имуществена санкция (която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава) в минимален размер на 660 евро. Наложените финансови санкции на практика се прихващат от средствата по структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители. 

Във връзка с гореизложеното, се налага отмяна на чл. 3в от ЗСПЗЗ, с оглед зачитане правото на установяване и свободното движение на хора и капитали и с цел да се прекрати започнатата наказателна процедура от страна на ЕК. Остават ограниченията за придобиване и собственост върху земеделски земи в България, които са предвидени в чл. 3 от ЗСПЗЗ и се отнасят за граждани на трети страни или търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. 
               

Публикувана в Бизнес

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 761 лв., ĸoeтo e c 4% пoвeчe в cpaвнeниe c 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa yвeличeниe e oтчeтeнo в цeнaтa нa вcичĸи ĸaтeгopии зeмя пo нaчин нa изпoлзвaнe. Цeнaтa нa пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи ce yвeличaвa c 19.4%, нa oвoщнитe нacaждeния - c 11.3%, нa лoзятa - c 9.1%, и нa нивитe - c 1.2%. Toвa пoĸaзвaт дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт нa бaзa нa cдeлĸитe cъc зeмeдeлcĸa зeмя в Бългapия пpeз минaлaтa гoдинa. Haй-виcoĸa е цeнaтa нa зeмeдeлcĸaтa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 1 157 лв. нa дeĸap, ĸъдeтo e oтчeтeнo и нaй-гoлямo yвeличeниe нa цeнaтa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa - c 11.3%.

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa peнтaтa нa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 44 лв., ĸoeтo e c 4.8% пoвeчe cпpямo 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa нaй-гoлямo e yвeличeниeтo нa peнтaтa зa oвoщнитe нacaждeния - c 28.1%. Oт нaблюдaвaнитe ĸaтeгopии зeмя пoнижeниe нa цeнaтa ce нaблюдaвa пpи пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи - c 16.7%, и пpи лoзятa - c 13.9%. Πpeз 2016 г. нaй-виcoĸa e цeнaтa зa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 64 лeвa. Увeличeниe нa цeнaтa нa peнтaтa cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa ce нaблюдaвa във вcичĸи cтaтиcтичecĸи paйoни, c изĸлючeниe нa Южния цeнтpaлeн paйoн, ĸъдeтo e oтчeтeнo нaмaлeниe c 3.7%.

Публикувана в Бизнес

Всяка спекулация с кодекса за земята, показва непознаване на проблемите с поземлените отношения. Има средства за отваряне на мерките за биологично земеделие, агроекология и за хуманно отношение към животните, твърди бившият министър на земеделието и храните Десислава Танева

Интервю на Мартин Иванов

- Г-жо Танева, освен отваряне на мерки 10 и 11 от ПРСР 2014-2020г., какво друго поискахте на срещата си с премиера Герджиков? Фермерите настояват за отваряне на мярката за групи и организации на производители.

- Да, така е, но там все още наредбата е в процес на подготовка,и тя подлежи на обсъждане. Това, което остро поставихме като въпрос, е отварянето на мярка 14 за хуманното отношение към животните. Незнайно защо, или може би поради административен дискомфорт, тази наредба, чието обсъждане мина, но продължава да се бави и още не е обнародвана. Ето защо тя не беше отворена в кампанията по директните плащания, която тече в момента. Ние поискахме спешно обнародване на наредбата, за да се направи всичко възможно да има прием, тъй като тя е за много чувствителен сектор каквото е животновъдството. Освен това, в нарочно писмо до премиера от екипа на ГЕРБ отговарящ за земеделие, поискахме да се организира техническа среща по въпроса със схемата за директните плащания за обвързана подкрепа. Настояваме да се изпрати доклада за сертифициращия орган до Европейската комисия и да се заредят незабавно правните основания в софтуера за очертаване на площите.

- Фермерите продължават да се оплакват от забавяне на процеса на очертаване на площите. Може ли да се стигне до провал на кампанията или пък срокът да се удължи?

- Не трябва да си помисляме дори за подобен провал. Проблем наистина съществува заради това, че модулът за генериране на правни основания не е качен, но според уверенията на аграрното ведомство от вчера, това ще стане до седмица. Ние апелираме за график за работа в извънработно време на съответните общински служби, за да приключи кампанията навреме. Тази година, както знаете няма да има възможност за удължаване на графика, така, както имаше в предходните две години, съгласно решение на Еврокомисията. Това означава, че оганизацията трябва да е много стриктна, а фермерите да са наясно, че няма да има удължаване на сроковете.

-Освен закона за храните, който се очертава като приоритет на новата законодателна власт, ще се върне ли на дневен ред и законънт за браншовите организации?

- Да, той е предвиден в законодателната програма на бъдещото правителство, както Законът за Селскостопанската академия и приключване на реформата като цяло. Земеделието не е нито червено, нито синьо. Това е един отрасъл, който се развива с много бързи темпове, който е конкурентоспособен и отбелязва растеж всяка година. Изключителна отговорност е да управляваш този сектор по начин, по който тези трендове да продължат, а не да стресираме системата, поради политически реваншизъм или политически задачи, които са ни спуснати и трябва да ги решим.

- Какво се случва с Кодекса за земята? Излязоха информации за целесъобразността на обществената поръчка.

- Категорично продължаваме да работим по него. Той е цел номер едно в програмата ни и неин фундамент. Относно обществената поръчка вече обявих, че тя не е разплатена. Това е най-фундаменталният труд за земята след реституирането й през 1990 година и всяка спекулация по тази тема показва едно - непознаване на генезиса на проблемите с поземлените отношения в България, както и обхвата на регулаторните нормативни актове за собствеността и ползването на земеделските земи. Нещо повече - самата земеделска общественост след проведено обсъждане, настоява за приемането му. Различните регулации в момента са несинхронизирани, а регулаторният режим като цяло е далеч в по-голям ущърб на земеделските производители в сравнение с другите страни, с изключение на Румъния. Всичко това е работа, която е трябвало да се свърши още през 2005 година.

- Знае ли се какъв е процентът на несъответствие на тези регулаторни режими?

- Да, всичко се знае. Това е тежък труд, който няма как да се реализира за една година. Говорим не за написване на поредния неработещ закон, а за кодификация и осъвременяване на цялата система на поземлените отношения. Изкарването на подобна фундаментална тема от контекста с цел политически реваншизъм, е безкрайно несериозно на фона на целия проблем.

В интервюто са използвани и изявления на Десислава Танева в социалните мрежи

Публикувана в Бизнес

Анализ показва, че плодородието на почвите у нас се понижава с драстични темпове през последните 20 години. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години, коментира Борислав Петков, земеделски производител

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Петков, в момента се представяте като земеделски производител, но сте известен и с анализите за цената на земеделската земя, които правехте в качеството си на председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Какво предстои на пазара на земя у нас през близките години?

  • За мен темата - ренти и пазар на земята, е болна. Това са пазарни елементи, които се регулират по определен начин. В момента на пазара има силни корпоративни интереси. Едните казват – цената на земята ще пада, другите твърдят обратното – че ще се качва. Ясно е, че има силно надценена земеделска земя в България. Благодарение на субсидирането, имаме изкуствено създадени ренти и това през следващите 3-4 години няма как да не се коригира. Когато се вдигне цената на земята, тя пада доста трудно, в смисъл, че цената пада с 4 или 5 пъти по-бавно темпо, отколкото се е вдигнала. Това е закономерност. Мога да кажа, че 12 или 13 години съм бил на този пазар и прогнозирам какво ще се случи след пет години. Пазарът на земята и пазарът на рентите са следствие от определени фактори, които се случват в самото земеделско производство. Много е важно да накараме земеделският производител да добави стойност към произвежданата от него продукция, да направи диференциация на културите вътре в стопанството си. Да не произвежда пшеница, ечемик и рапица сам. Това са нетно износими култури и нищо повече. Той трябва да произвежда други продукти, които може да преработи там, където се намира.

  • За целта обаче трябва да се кооперира с други фермери.

  • Да, ще кажа, че през миналата година бях няколко месеца в Холандия, за да проучвам как се прави сдружение на фермери. Там един стопанин със 150 дка земя, отглежда различни култури – зеленчуци, цветя и т.н. Но той не прави консерви от зеленчуците, а ги опакова така, че да ги продава на кооперативния магазин, създаден от всички производители в региона. Тази година фермерът кара домати, другият кара картофи и т.н. На следващата година правят ротация на културите - този, който е карал домати, кара картофите и т.н.

  • Защо не върви кооперирането у нас?

  • Имаме поговорка – двама човека – дружина, трима – дружина с предател. Манталитетът на българина обаче може да се пречупи и това ще стане чрез интереса. Трябва да се даде възможност и да се каже на хората - ако се кооперирате и продавате продукцията си общо, ще получите повече пари. Сдружаването е много трудна мярка за земеделските производители, докато директните плащания са най-лесното нещо – задраскваме квадратчето, очертаваме едни декари, молим се някой да не дойде на проверка, и получаваме едни пари. А какво се случва с тези пари? По-голямата част от тях отива в автомобилната индустрия, другата отива в туроператорите и третата част – в скъпите ресторанти. Ако някой иска да ме обори – аз ще му докажа с цифри за какво става въпрос.

  • Какво земеделие трябва да има в България?

  • Силно семейно, фамилно, прерастващо в регионално. Аз в момента имам фамилно стопанство и искам да го направя регионално, т.е. да обединя около себе си още 3-4 земеделски производители. Заедно можем да направим преработвателно предприятие за остатъците от растениевъдството – слама, биомаса и т.н., да направим гранулиран фураж за животните, от другата част – да направим дървесни пелети и с това да се затвори целия цикъл, а стопанството да няма отпадъци. Оттам натам татък може да се започнат други неща – да се добави животновъдство и съответната преработка. Така може да се изгради една обща кланица, която да обслужва фермерите в района, а може да се мисли и за преработвателен цех, примерно. Всичко трябва да върви поетапно, но земята е първичното.

  • Всичко това звучи с лек привкус на фантастика. Как може да се прави успешно земеделие, като няма напояване

  • Непрекъснато говорят, че Световната банка ни направила стратегия за напояването, но не ни казват къде ги прави тези хидромелиорации – на земята или във въздуха? Харчат се едни пари, включително и за Поземления кодекс. Сега прокуратурата разнищва случая, но преди 15 години се водеше процес за източването на Държавния резерв. Помните ли го? Делото приключи съвсем скоро, но виновни... няма. Някой източи 250 хил. тона зърно и какво от това?

  • Сега усилено се обсъжда Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Как според Вас, трябва да се субсидира агросектора?

  • Според мен подпомагането на земеделските производители след 2020 г. задължително трябва да се обвърже с производството на продукция, и то не просто подкрепа на каквото и да е количество, а да се стимулира все повече и повече продукция. Така произвеждайки повече продукция, фермерът ще получи и повече субсидия. Но все пак той ще търси вариант, какво да прави със земеделската продукция. Единият от начините е да удовлетвори преработвателните предприятия, които вече са изградени. Друг вариант е самият той да изгради преработвателно предприятие за своята продукция, така че да може да прибави добавена стойност към суровината. Освен това, той ще може да обедини и други производители на суровини. Това са елементарни механизма на пазарната икономика и лостовете, с които разполага държавата под формата на субсидията, е да накара земеделските производители да отиват към обединяване и към добавена стойност. Това са двата елемента, които ще помогнат на агросектора. Много бих искал някой да натисне бутона на субсидиите и да ги спре.

  • Какво ще се случи тогава?

  • Ще има отрезвяване в сектора. Сега 40% от себестойността на зърнените култури е субсидия. Предлагам начинът на усвояване на парите да се промени коренно.

  • С какво се занимаваш сега?

  • Обработвам около 15 хил. дка в необлагодетестван район на границата с Турция, като около 2 хил. дка от общата площ са за биоземеделие. Отглеждам тритикале, пшеница, ечемик, грах, нахут, ръж, боб и други. Някои от тях продавам директно в Турция и Гърция. От тази година започвам производството на гранулиран фураж. Инвестирах в малка преработвателна инсталация, която може да поеме капацитета на собственото ми производство и евентуално на още двама колеги. Започнах да прилагам No Till земеделие. Обиколил съм двете основни държави, които прилагат тази система – Аржентина и САЩ. Самата технология е позната в България. Тя е експериментирана и дори прилагана у нас, но си има своите особености. Трябва да се прилага по определена схема. Минималната обработка на почвата предполага определени култури, които да структурират почвата и да извеждат хранителните вещества в горния й слой. Това не е само да сееш и да жънеш, а още куп други неща. Анализ показва, че плодородието на българските почви пада с драстични темпове през последните 20 години. Анализът е неофициален, но ако той излезе успоредно с мой анализ за пазара на земеделските земи, ще изскочат някои истини. Има огромна корелация с това каква земя купуваш и какви са нейните качества. Защото досега тази земя носеше еди-колко си лева на декар, разбирайте директното плащане, респективно и рентите се определяха от това.

  • Каква е причината за резкия спад в плодородието на земята ни?

  • Множеството минерални торове, които се вкарват, са пагубни за микрофлората на почвата. Ефектът, който се постигат с гранулиран тор, е моментен. Оттук нататък химията слиза надолу в почвата и убива бактериите. Затова биопроизводство трябва да се прави на земя, която 20 години не е обработвана. Там да започнеш да отглеждаш култури, но без никакви пестициди. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години. 

Публикувана в Бизнес

Разликите между договора за наем и договора  за

            аренда на земеделска земя са многобройни. Тези два договора се уреждат от различни закони. Договорите за наем се уреждат в Закона за задълженията и договорите /чл.228-чл.239/, а договорите за аренда се уреждат в специалния  Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/. Последният закон урежда отдаването под аренда само на земеделски земи и недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Законът за задължението и договорите /ЗЗД/ урежда отдаването под наем на всякакви движими и недвижими вещи, включително на земеделски земи и недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Следователно, ЗЗД има по-широко приложение спрямо ЗАЗ по отношение предмета на договорите за наем , т.е. за земеделската земя могат да се сключват както договори за аренда, така и договори за наем.

                        Какви са по-основните разлики в двата вида договори:

                        При  наема няма минимален срок на договора, а при арендата има – 5 години. При наема има максимален срок на договора – 10 години или 3 години /чл.229 от ЗЗД/, а при арендата няма максимален срок. Той може да се сключи и пожизнено.

                        Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и се вписва в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. При прекратяване на договора за аренда процедурата е същата. За договора за наем няма такива изисквания.

                        При арендата се дължи арендно плащане, което може да бъде в пари или в натура, докато при наема се дължи определената цена, т.е. плащането е в пари. Начинът за определяне размера на арендното плащане е уреден в ЗАЗ –чл.8, ал.2, докато наемната цена се договаря свободно.

                        Обикновено арендаторите се стремят да сключат договори за аренда по ЗАЗ, тъй като имат интерес по-дългосрочно да ползват земята / минималния срок на аренднаия договор, както беше посочено по-горе е 5 години/. Освен това, ЗАЗ защитава в по-голяма степен интересите на арендаторите, отколкото на наемателите по ЗЗД. В обратния смисъл, някои от собствениците на земеделска земя предпочитат да сключват договори за наем за една година, които да подновяват всяка година, а не да се обвързват с договори за аренда за най-малко пет и повече години. Една от причините за това е, ако собственикът реши да продаде земята, купувачите предпочитат земята да не е отдадена под аренда за продължителен период от време, защото в тези случаи арендаторът за разлика от наемателя имат доста права спрямо новия собственик.

Адвокат Виолета Андрейчина

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието и храните стартира предвиденото за 2016 г. ново самолетно заснемане. Същото е планирано да обхване около една четвърт от територията на страната и е част от изпълнението на четиригодишен проект за изготвяне на нова цифрова цветна ортофото карта (ЦОФК) на цялата страна, до 2019 г.


Съгласно изготвен от изпълнителя график, заснемането за 2016 г. трябва да приключи до края на месец септември и обхваща части от области Перник, София, София област, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Сливен, Бургас, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил (съгласно приложената карта).


Заснемането се извършва с два самолета, оборудвани с високотехнологични цифрови камери, осигуряващи необходимото високо качество на получената цифрова ортофото карта.


В резултат на дешифрацията (разчитане) на новата ЦОФК, както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки проведени през годината, ще бъде определен обхватът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2016 г.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 08 Септември 2016 18:17

Как се движат рентите в страната

Тримесечните данни за договорите за аренда на земеделска земя дават донякъде ясна представа за това къде пазарът е по-развит в сравнение с останалите градове на страната.

Добрич е известен с това, че именно там са най-скъпите земеделски земи у нас, но регионът за поредно тримесечие не е на челна позиция при договорите за аренда. За периода 1 април - 30 юни 2016 г. там се отчитат 759 арендни договора, като единствено Плевен е с повече - 934.

Трети се нарежда Ловеч, а топ 5 се допълва от Лом и Провадия. За първите три месеца на 2016 г. начело бе Лом, изпреварил Плевен и Провадия. Обобщените данни за полугодието сочат общо 28 870 договора спрямо 33 638 за първите шест месеца на 2015 г. и 31 483 до 30 юни 2014 г.

Данните на Националния статистически институт /НСИ/ сочат, че през 2015 г. под аренда са отдадени 10.4 млн. дка, като средната цена за страната е 42 лв./дка спрямо 41 лв. за година по-рано и 23 лв. през 2010 г. Повишението за периода 2010 - 2015 г. е от близо 83 на сто.

Най-висока рента у нас се плаща в Балчик - 90 лв./дка, докато в селата на Добрич средните цени са 84 лв./дка. С по над 80 лв. рента на декар земеделска земя могат да се похвалят в Крушари, Генерал Тошево, Добрич и Шумен.

Цени между 70-80 лв./дка може да ви донесе притежавана земя в Шабла, Каварна, Главиница, Тервел, Ситово, Дулово, Вълчи дол и Силистра, показват още данните на националната статистика.

Между 60 и 70 лв. на декар се заплащат в Тутракан, Алфатар, Брацигово, Кайнарджа, Завет и Суворово. Най-евтина земеделска земя пък може да се наеме в Смолян, Карлово, Чепеларе, Девин, Черноочене, Ковачевци, Кюстендил и Пирдоп.

Публикувана в Бизнес

Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило обществената поръчка, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени, коментира доц. Въто Христов

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, необходимо ли е да се прави изцяло ново законодателство за земята?

  • Категорично – да. Ние имаме закон, приет 1991 г., който третира земеделската земя и нейното използване (ЗСПЗЗ). С неговото приемане се възстанови изконното право на собственост. Досега той е изменян и допълван повече от 60 пъти и е станал истинска джунгла, в която трудно могат да се оправят и юристи. С неговото приемане се увеличи броят на дребните собственици. Ето и числата: до 1944 г. собствениците (главно фамилни) бяха 880 хиляди. В края на 50-те години при завършване на кооперирането те стигнаха 1.3 млн. поради това, че при влизането в ТКЗС родителите предоставяха земя на синове и дъщери, с която те ставаха членове на стопанствата. В случая земята не се разделяше, а се включваше в кооперативните блокове.
    Със ЗСПЗЗ те станаха повече от 2 млн., а парчетата от 12 млн. на 20 млн., като техният размер намаля още повече. Работата по възстановяване на собствеността не е довършена. Законът позволява по-нататъшно раздробяване. Много от собствениците са в чужбина. Оплакванията до различни инстанции са многобройни.

  • От земеделското министерство обявиха, че канят три адвокатски кантори да се явят на търг за обществена поръчка за съставяне на Кодекс за земята. Това ли е правилната посока към нов закон?

  • Добре съм запознат с процеса. С Решение № 52-28 от 8 август т.г. министър Десислава Танева обяви процедура за изготвяне на проект на нормативен акт "Кодекс за поземлените отношения" чрез обществена поръчка. За участие в изпълнението са поканени три адвокатски дружества. Прогнозната стойност на проекта е до 400 хил. лева без ДДС, а срокът за изпълнение 15 ноември 2016 г. С решението е одобрена и Техническа спецификация или задание, по което да бъде извършена услугата. Там е посочена правната рамка, въз основа на която да се разработи проектът на Кодекса - кои закони, отнасящи се за земеделието, да включва.

  • Има ли какво още да се желае от нея?

  • Трудно може да се добави още нещо. Когато човек чете Техническата спецификация, добива впечатление, че в нея добре е обоснована необходимостта от подобен нормативен документ и какви цели се поставят с неговото разработване. Написана е от хора, добре запознати със съществуващите закони за поземлените отношения, а също така и с пропуските, и противоречията, които съществуват в тях. За това, естествено, са спомогнали и много оплаквания на собственици и ползватели на земеделска земя.

  • Всъщност изготвянето на Кодекс за земята не е нова идея.

  • Да, идеята за изготвяне на Кодекса има двегодишна история. Тя е на Румен Христов - председател на комисията по земеделие и храни в 43-то НС и на министър Танева. Споделям необходимостта от подобен нормативен документ, какъвто е Кодексът, но в същото у мен възникват няколко въпроса.

  • Кои са те?

  • Защо Министерството на земеделието и храните възлага подготовката на проекта на Кодекса за поземлените отношения на адвокатско дружество. То може да е много добро, но едва ли е запознато в дълбочина със съществуващите закони и наредби, отнасящи се до поземлените отношения, противоречията между тях и още по-малко възникналите проблеми от приложението им, както и многото оплаквания от собственици и арендодатели.

  • Не смятате ли, че юристи най-добре ще се справят с подобна материя?

  • В земеделското министерство има юристи и други подготвени специалисти – в Дирекция "Поземлени отношения и комасация” (ПОК), както и в Държавен фонд "Земеделие". Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило поръчката, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени. Такива случаи изобилстват у нас, а и Законът за обществените поръчки го позволява. Питам защо министър Танева не издаде заповед, а не решение, с която проектът да се разработи от държавни служители в министерството, главно от специализираната дирекция? Те са оставени да правят заданието, да контролират, консултират разработващите, да одобряват разработеното и какво ли още не.

  • Вероятно така щяха да бъдат спестени на данъкоплатците 500 хил. лева, колкото струва обществената поръчка с ДДС, но пък агрочиновниците ще получат по-малко възнаграждение?

  • Изглежда е по-лесно да се похарчат пари на данъкоплатците и да се имитира дейност. Ако тези държавни служители имат съвест и достойнство, трябва да се обидят, че други ще им вършат работата. Учудващо е, че в Техническата спецификация като място за изпълнение на задачата е посочено МЗХ. Дали първоначално се е мислело, че дирекция "Поземлени отношения и комасация” ще изпълни проекта или сега адвокатското дружество ще работи в МЗХ? Загадка.

  • Не е ли прекалено кратък срокът за изпълнение на обществената поръчка – 15 ноември тази година?

  • Не мога да си представя, че такъв документ като Кодекс за поземлените отношения, обхващащ няколко закона и много подзаконови наредби, може да се подготви за 2-3 месеца. Едно огромно законодателство и наредби, творени, изменяни и допълвани в продължение на повече от 25 години, може да бъде осмислено и подредено за такъв кратък срок. Мисля, че Кодексът не трябва да реши само такива задачи като синхронизиране, унифициране и кодифициране на съществуващото законодателство, като се премахне или прибави някой член, алинея или точка. Подходи ли се по този начин, няма да се решат не само поземлените отношения, а и многото цели, които са поставени в Техническата спецификация.

  • България е на едно от последните места в Европа по общ доход на декар земеделска земя. Поставен ли е този въпрос в Кодекса и търси ли се решение?

  • В заданието този въпрос е поставен, като се говори за създаване на достатъчно на брой окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени направления като производство на зеленчуци, плодове, месо, мляко и други. Окрупнени стопанства по използване на земята имаме - тези, които обработват над 1000 дка, стопанисват над 78% от обработваемата земя, но имат само 5-6 животновъдни единици, но 1000 дка срещу 50-60 за техните европейски колеги.

  • Сега сме в сезона на пожарите, които нанасят огромни щети в цялата страна. Както стана ясно, повечето са причинени от фермери, които палят храсти за пасища или пък изорани ниви.

  • Това са неизпасаните треви заради липса или недостатъчно тревопасни животни - овце, кози, говеда и биволи. В миналото заедно с тях по ливадите, мерите и пасищата бяха и десетки хиляди пастири, а сега обикновено търсим неизвестен извършител (понякога го намираме) и срещу огъня изправяме пожарникарите, войници и граждани.

  • Както се казва – имаме прекрасни закони, но никой не ги спазва. Няма ли да се случи това и с новия Кодекс за земята?

  • В Техническата спецификация се говори за изграждане на административен капацитет за прилагане и контрол на законодателството. Терминът "липса или недостатъчен административен капацитет" доби гражданственост. Аз още не съм разбрал неговото съдържание, но в българския език има по-точно и разбираемо определение за него. Явно е, че той е недостатъчен на национално равнище, а въобще липсва на областно, общинско и кметско равнище. Колегите от Добричката селска община ми подсказаха, че тя обхваща повече от 60 села, но за земеделието никой не отговаря. Град София има 7 заместник председатели и повече от 450 хил. дка земеделска земя, но за земеделието и тук никой не се грижи. Така е в цялата страна. Всичко е концентрирано в земеделското министерство.

  • Имате ли представа как ще се извършва търговията със земеделска земя според новия Кодекс?

  • Държавата не ръководи, не направлява и не контролира търговията със земеделска земя. Тук опасността идва от факта, че голям брой физически, юридически лица, чужденци и фондове за недвижими имоти са закупили десетки и стотици хиляди декари. Дори се появиха и собственици на милион декари. Такава безконтролна търговия със земя в Европа няма. Основателен е въпросът защо държавата не изкупува земеделска земя, а фондове за недвижими имоти са изкупили около 2 млн. декара. Сега държавата започна да изкупува горски площи, но не и земеделски.

  • Ще има ли структура, която да се занимава с комасацията?

  • Сега с нея се занимават частни фирми, но както протича процесът и 100 години няма да ни стигнат. Ние на юруш раздробихме и възстановихме собствениците на земята, а сега се чудим и мъчим как да оправим положението.

  • Остават ли много неясноти около бъдещото законодателство?

  • Не става ясно от Техническата спецификация ще бъдат ли решени редица важни проблеми, нетретирани от сегашното законодателство или предизвикани от него. Ще продължи ли по-нататъшното раздробяване на земеделската земя, ако се спре, как ще бъдат обезщетени наследниците, неполучаващи земя? Ще се ограничи ли размерът на собствеността? Известно е до какви размери достигна тя. Ще имаме ли нови закони за арендата, за земеделските кооперации, за кооперативите на земеделските производители? Как ще се регулира пазарът на земеделската земя? Известно е, че у нас той се направлява от богатия и силния. Това са все въпроси с повишена трудност, които аз не виждам, че ще бъдат решени с Кодекса, още повече, че те не са ясно и категорично поставени в заданието.

  • Означава ли това, че сте песимист по отношение на новото законодателство и реалното му действие в поземлените отношения?

  • Представям си как ще протече тази сага. Изпълнителят ще направи проекта, възложителят (МЗХ) ще назначи комисия, която да го приеме. Сигурно ще има поправки.  Ще последва "обсъждане" от тези, които са облагодетелствани от тези закони (знаят се кои са), те ще го приемат. Пътят по-нататък е ясен – Министерския съвет и Народното събрание. Резултатът е предизвестен. Затова се бърза. Ще се намерят ли партийни лидери, държавници, депутати и други влиятелни лица, които да разберат замисъла и спрат процедурата или недопуснат приемането на Кодекса в този вид. Имам лошо и тягостно предчувствие, че с разработвания проект на Кодекс за земята ще се препотвърди и бетонира статуквото на сегашното законодателство. Акцентира се на неговата унификация и кодификация, а не на неговата промяна и нови закони, от които има огромна нужда.

Публикувана в Бизнес

Вече има окрупняване по ползване, но трябва да се постигне и комасация по собственост. Предстои обществено обсъждане на предложенията

Лили Мирчева

Министерството на земеделието и храните покани три адвокатски дружества - “Георгиев, Тодоров и Ко“, “Токушев и съдружници“ и “Велчев и Ко“ да се включат в търг за обществена поръчка на ведомството за изработване на Кодекс за земята. До началото на месец септември печелившият кандидат трябва да изготви дългоочаквания документ, който трябва да обедини разпокъсаното законодателство за ползване на земеделската земя.Процедурата е пряко договаряне, работата по Кодекса ще струва 400 хил. лв. без ДДС, уточняват от агроведомството.

Ще успеят ли консултантите да обединят за толкова кратко време над 30 закона и нормативни актове, които сега регулират поземлените отношения у нас? Както се казва – ножът вече е опрял до кокал, тъй като правната уредба е фрагментарна, съдържа вътрешни противоречия и често регулира един казус в няколко нормативни акта, но използвайки различен подход.

Всеизвестно е, че Законът за земята претърпя над 100 „ремонта” досега и създава хиляди главоболия на юристи, на обикновени собственици на имоти и арендатори на ниви. Затова и очакванията на обществото са големи. Като Дамоклев меч над главите на всички виси огромният въпрос с раздробените парцели и невъзможността на собствениците да проследят какво се случва със земята им.

Вярно е, че там, където земята се обработва, вече има окрупняването по ползване, но трябва да се постигне и комасация по собственост. Този ребус ще трябва да се разреши с новия Кодекс. Според Николай Вълканов от ИнтелиАгро, трябва да се отговори много точно на два въпроса – как да се отвори пазарът на земя за нови играчи, за да има просперитет в отрасъла и как реално да се постигне окрупняване на имотите.

Агрочиновниците са подготвили анализ за логическите грешки или несъвместимост в нашите закони. Вече е приключен докладът за юридическите несъотвествия, установени са текстовете в наредби или в закона.

На втория етап на работа е изготвен обзор на поземленото законодателство в почти всички европейски държави. „Имаме вече базовите правила на 90% от страните членки в ЕС”, похвали се зам. министърът на земеделието Свилен Костов. По думите му нормите, които определят земеделската земя като особен вид актив, който носи блага и става все по-ценен, ще са гръбнакът на Кодекса. Затова и в законодателството ще бъде включено почвеното плодородие, което е основна характеристика на този актив.

Какви ограничения или скрити изисквания ще има при покупката на земя, все още не се знае. Важното е да има добра почва за навлизането на нови играчи на пазара на земя, а не да се налагат полуфеодални отношения.

Не е известно ще има ли предложение да се въведе някакъв данък, дори и за пустеещите ниви. За преодоляване на най-големия недъг на българското земеделие – раздробената земя с многобройни собственици, от МЗХ предлагат да се направи обобщаване на информацията за собствеността и ползването на отделните парцели. На практика регистрите на Общинските служби по земеделие ще станат публични. Така всеки собственик ще може да се запознае с текущото състояние на земята си и дали някой я обработва. /Нелека задача за агроведомството, предвид пропадането на информационната система през тазгодишната кампания по регистрация на обработваемата земя/.

„Държавната намеса ще се изрази в посока вменяване на задължение на всеки собственик да изрази намерения по отношение на земята си чрез подаване на декларация”, открехна леко завесата на бъдещото законодателство Свилен Костов.

Предвид отварянето на мярката за напояване от новата програма за селските райони, в подготвянето на Кодекса ще залегнат и редици препоръки от Световната банка, която изготви доклад за хидромелиорациите. Основните проблеми тук са в осигуряване на сервитути за преминаване на съоръжения за напояване през частни имоти, което е основна предпоставка за поливно земеделие. Това също ще бъде регламентирано в Кодекса.

В момента се анализират основни критерии за ограничения и процедури за размяна на поземлена собственост. Въпросът е не само как да се подобрят условията за напояване.Търсят се форми на сдружаване на собствениците. Това ще са нов тип организации – регионални сдружения на собствениците, които ще служат като мост между ползватели и собственици, или като тип посредник, който управлява земеделските земи. Обмислят се мерки от рода на принудителна комасация и замяна с общински парцели. Примерно ако даден собственик не се интересува повече от 5 години от своята земя, държавата ще има право да направи замяна с общинска или държавна земя. Така примерно пет малки имота в равнинната част на землището ще бъдат заменени с терени в планински райони. Но всичко това ще става при ясна базова информация за плодородието на земята, уточниха от МЗХ. Обмислят се и ограничения при продажбата на земеделски земи или ред, при който се извършва разпоредителна сделка със земя. Дали първо ще се предложи на арендатори или съседа, предстои да се обсъжда.

Въпросите за разрешаване са много, но те трябва да се справят справедливо с философското решение как да управляваме земята, която ни храни.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта