След края на коледните и новогодишните празници търговията на международните и представителните регионални зърнени пазари бързо навлезе в нормалния си делови ритъм. През първата работна седмица на Новата 2019 г. котировките на основните зърнени култури в Европа и САЩ се движеха във възходяща посока, подкрепени от надеждите за раздвижване на експортния фронт. Очакванията за активизиране на износа на пшеница от ЕС за трети страни се базираха главно на прогнозите за намаляване на темпото на руския експорт. Същият фактор подкрепяше и цените на пшеницата в Щатите. При царевицата и соята основната причина за положителните ценови отклонения беше отчетеният от екипа на Тръмп напредък в преговорите с Китай, което предполагаше бързото засилване на износа на соя и царевица от Щатите. И в двата случая обаче реалната ситуация се размина с оптимистичните нагласи. През последните два дни цените на пшеницата и царевицата на борсите в Чикаго до голяма степен заличиха спечеления аванс, тъй като надеждите за рязко намаление на износа на пшеница от Русия не се оправдаха, а и новите сделки с Китай се оказаха значително по-малки.

Най-коментираната новина сред европейските търговци и производители в момента е изненадващо доброто представяне на руска пшеница в първия за тази година мащабен международен търг.

Вчера Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 9 януари на 415 хил. тона само руска мелничарска пшеница за товарене от 10 февруари до 10 март 2019 г. Фобните цени при сделката се движат в границите $248-250,50/т, което при навло $15,45-16,20/т еквивалентно на $263,45-265,958/т C&F(стойност+ фрахт) Египет.

Повишението на курса на еврото също изигра депресираща роля за промяната на вектора на ценовото развитие на европейския пазар през последните два дни.

В крайна сметка, след двупосочните ценови колебания мартенският контракт пшеница завърши седмичния период (4-10.01.) на борсата в Париж с минимално положително отклонение от 0,50 евро, на равнище EUR203,50(EUR161 – 10.01.18 г.). От високите седмични стойности (EUR 211) отстъпиха и фобните котировки на френската пшеница в Руан – до EUR 209/т към 11.01.19 г. (EUR 162/т – FOB Руан – 11.01.18 г.). В началото на изминалия седмичен период цената на германскотохлебно зърно (мин 12,50% протеин) се изкачи до ЕUR209CPT Хамбург и EUR214FOB Балтийско море, но в края на седмицата котировките ерозираха до ЕUR207/т и EUR211/т FOB съответно (ЕUR165CPT Хамбург и EUR170/т - 01.01.18 г.).

Царевицата на европейския пазар запази цената си от края на предходния период – EUR180,50за мартенската позиция на борсата в Париж и EUR185-187/т FOB Бордо (EUR157-159/т- 01.01.18 г.) .

В Русия и Украйна фобните цени на пшеницата поне засега остават непроменени - $236-238/т FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин ($187-192/т FOB – 11.01.18 г.). В същото време украинските търговци информират за умерено повишение на цените на царевицата за износ от $171/т до $174/т FOB ($167/т FOB– 11.01.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес

През 2018 г. руските фермери са прибрали общо 112,9 млн. тона зърно, пише topagrar.com, позовавайки се на данни от руската статистика. За сравнение през 2017 година бяха прибрани рекордните 135,2 млн. тона зърно. Производството на пшеница през миналата година е достигнало до 72,1 млн. тона спрямо 86 млн. тона преди година. В същото време фермерите са ожънали 17 млн. тона ечемик и 11 млн. тона царевица.  Това са съответно с 3,6 и 2 млн. тона под миналогодишното ниво.

Публикувана в Бизнес

Производителите на хлебни изделия в Грузия определиха повишаването на цените на пшеницата на международните пазари като една от основните причини за поскъпването на хляба с 5-10%, тъй като страната внася до 90% от зърното, което потребява, съобщи казахстанската телевизия „Хабар 24”. „В продължение на няколко месеца удържахме цените, използвайки ресурсите на компанията. На този етап обаче вече няма смисъл да очакваме стабилизиране на цената на пшеницата на световния пазар. Към днешна дата цената на чувал пшенично брашно се колебае между 47 и 50 лари (15,27-16,24 евро, бел. ред.) докато през август стойността му бе 33-35 лари”, заяви Мариам Гогишвили, ръководител на отдела за връзки с обществеността в компания за производство на хлебни изделия.

Производителите изтъкват, че освен брашното са поскъпнали опаковъчните материали, техниката и особено бензинът, което е увеличило разходите за зареждане на търговските обекти. Те не изключват възможността цената на хляба да продължи да се повишава.

Според икономиста Вахтанг Чарая обаче въпреки обективните причини разходите на отделните компании не биха могли да се повишат в еднаква степен, при това по едно и също време. „Някои купуват пшеницата от Казахстан, други – от Русия, а трети – от Украйна. Четвърти пък са съхранили запаси. А в закона пише, че съгласуваното ценообразуване от страна на производителите в ущърб на интересите на потребителите е нарушение. Затова проблемът трябва да бъде проучен от Агенцията за конкуренцията”, настоява Чарая.

Публикувана в Бизнес

Анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) показва, че през 2017 г. българското зърнопроизводство е достигнало най-високия си показател за конкурентоспособност за последните 18 години. Самият анализ е подготвен в края на 2018 г. и се основава на индекса за конкурентоспособност, който се прилага от икономистите от 2000 г. досега.

При максимална стойност на индекса от 1, която практически не може да бъде достигната от никоя страна в света, през 2017 година България е отбелязала индекс от 0,77, което означава, че в продуктово и стойностно изражение страната превишава с между 4-6 пъти средните световни показатели на човек от населението.

Само да припомним, че лятото на 2017 година се оказа едно от най-плодородните по отношение на качеството на българската пшеница. Благодарение на тези високи показатели зърнопроизводителите отбелязаха и изключително добра реализация за своята продукция.

Предишната най-добра година по този показател е била 2014 г., когато индексът на конкурентоспособност е бил 0,76.

През последните години се отчита видимо подобрение в стойностната компонентна на индикатора, което свидетелства, за приближаване по-близко до средните световни износни цени, посочват от центъра за анализи.

Според прогнозите на икономистите от САРА цените на зърното през зимните месеци ще се движат в следните рамки - за фуражна пшеница (Североизточен район) – 330-340 лв/т, хлебна пшеница – 350-360 лв/т, царевица (Централна Б-я) – 260-270 лв/т, ечемик (Югоизточна Б-я) – 340-350 лв/т, слънчоглед (Централна Б-я) – 520-530 лв/т.

През декември 2018 г. FOB цените на зърнените култури от Украйна отбелязаха леко покачване, като се отбелязва свиване на разликата между цените на хлебна и фуражна пшеница, които от 20-25 долара за тон, вече са в рамките на 10 щ. д./т. Хлебната пшеница и ечемика се изнасят на цена от 238 долара за тон, фуражна пшеница – 224 щ. д./т. При царевицата цената нараства до 173 долара за тон.

В следващите 2-3 месеца, влияние върху пазара на пшеницата ще оказва предлагането от южното полукълбо, както и новините за развитието на новите посеви. Цените извън Европа леко поевниняват и ако еврото повиши своя обменен курс, цената ще продължи надолу, докато в противен случай ще остане висока.

По данни на Oilworld производството на биогорива през календарната 2018 г. ще достигне 40,2 млн.т, с 11% повече в сравнение 2017 г. През 2019 г. се очаква нов скок до 44 млн.т. Това ще попречи на ценовото повишение поне до лятото на следващата година.

Цените на всички маслодайни семена са насочени надолу, с изключение на рапицата, където цените заради ниската тазгодишна реколта и послабото очакване за новата вървят нагоре.

Публикувана в Бизнес
В края на октомври 2018 г. т. нар. група ABCD (Archer Daniels Midland Co., Bunge Ltd., Cargill, и Louis Dreyfus Company) издаде съвместно прессъобщение. Четиримата гиганта в агробизнеса, които в продължение на дълги години водеха ожесточена конкуренция помежду си за зърнените пазари, обявиха, че планират да работят съвместно над модернизирането на глобалните операции за търговия със земеделски продукти.
Компаниите заявиха, че възнамеряват да използват блокчейн технологията и изкуствен интелект за стандартизиране и дигитализация на международната търговия със зърно. Първата цел на групировката ABCD е автоматизирането на продажните процеси при зърнените и маслодайните култури.
"Много аспекти от търговията със земеделски стоки са излишно ръчни и скъпоструващи - хартиени документи, ксерокопия, ръчно препечатване на данни и т.н. Много сделки и досега използват хартиени преводи на документите", се отбелязва в прессъобщението.
 
Какво всъщност е технологията  blockchain и как тя може да подобри процесът на търговията със зърно?
 
С две думи blockchain е общ запис на данни, поддържан от мрежа от компютри, а не от проверена трета страна. За целите на международната търговия със зърно това е нещо като цифрова книга, в която са изброени всички операции, които са се случили на blockchain платформата. Новите транзакции винаги могат да бъдат добавени в книгата, но съществуващите общи данни в блокчейн никога не могат да бъдат променени или отстранени, тъй като на всички компютри съществуват аналогични версии. Веднага след като сделката се въведе в книгата, продавачът на стоката знае, че са му платили, а парите се намират във виртуалния му портфейл. Купувачът знае, че вече притежава правото на собственост върху стоките. Продавачите получават подобрена безопасност на плащането, виждайки че парите се превеждат незабавно, а кпувачите получават по-добър достъп до веригата на доставките.
Сега остава да видим дали към  blockchain движението ще се присъединят и други големи международни търговци на зърно, като китайската компания Cofco и японската Mitsui. Най-вероятно това ще се случи. Когато се отваря възможност да се внедри проверена от времето търговска практика за изключване на посредници, това води до спестяване на средства и повишена ефективност, а компаниите рядко се колебаят. Някои от най-големите групировки в света, включително Microsoft, Samsung и Nestle, вече използват подобна технология за различни цели.
За отбелязване обаче е фактът, че изследванията на компания Делойт през 2017 г, са показали, че 39 на сто от ръководителите на големите американски корпорации имат малко или недостатъчно знания за технологията blockchain.
Разбира се, няма нищо идеално и един от недостатъците на този вид технологии е потенциалното закриване на работни места не само в земеделието, но и във всички отрасли. Но тук няма нищо ново, тъй като зърнопроизводителите, производителите на брашно и фуражи, вече десетилетия съкращават разходите за работна ръка в името на новите технологии. Например, мелниците и фуражопроизводителните заводи, които преди се нуждаеха от десетки работници сега са високоавтоматизирани и изискват много по-малко работна ръка.
Въпреки това, потенциалът на технологията  blockchain ще помогне на компаниите да работят по-ефективно, независимо дали става въпрос за оптимизиране на търговията със зърно или по-добро проследяване на глобалните вериги на доставки и ще има цялостно положително развитие с дългосрочни ефекти. Технологията  blockchain вече не е измислена концепция от научната фантастика. Тя е реалност и ще оказва голямо влияние върху търговията със зърно и други аспекти на агробизнеса в скоро бъдеще.

 

Публикувана в Бизнес

„В България зърнопроизводството е на световно равнище като технология и  ефективност. Посоката ви на развитие е само една- напред и нагоре. Тази година има проблем с качеството, затова пък цената се вдигна с 22%, което не допусна загуби за сектора, а на много места по света сушата провали реколтата. За сметка на по-ниските добиви от пшеница,  с 30%  са по-големи при царевицата, а с почти 13% на слънчогледа”. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на Осмия Национален агросеминар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Той информира, че в момента се подготвя задание за т. нар. SWOT- анализ, свързан с подготовката на стратегическите планове в новата Обща селскостопанска политика. Това е най-важния документ, който ще изведе целите, инструментите и начина по който ще бъдат финансирани плащанията, каза министър Порожанов.

„Темата за бюджета е много важна. България го запази, като абсолютна сума със съвсем леко увеличение  на директните плащания в рамките на целия програмен период“, каза още министърът на земеделието.

„Приветствам изкючително обединената Асоциация на зърнопроизводителите, която освен, че защитава Вашите професионални интереси, дава сигурност в търговски аспект“, обобщи Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес

През изминалия седем дневен период (2-8.11.) зърнените пазари в Европа и САЩ се характеризираха с липсата на значими ценови промени. Участниците в зърнената търговия предпочетоха да се въздържат от нови значими сделки и заеха изчаквателна позиция на пазара предвид предстоящото оповестяване на важни за посоката на ценовото развитие данни - доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Докладът беше оповестен вечерта на 8 ноември и този път мина без традиционни изненади. Актуализираните прогнозни показатели в балансите на пшеницата и царевицата се оказаха в рамките на очакваните от търговските среди равнища. USDA увеличи прогнозата си за глобалната реколта от пшеница - 2,6 млн.т, в сравнение с набелязаното в септемврийския доклад равнище – от 730,9 млн.т на 733,5 млн. т. Ревизирането на прогнозните данни се дължи почти изцяло на промяната в оценката за размера на реколтата в Китай – от 128 млн.т на 132,5 млн.т. Китай обаче не влиза в групата на основните играчи на пазара на пшеницата, а неговият внос има решаващо значение за пазарите на соя и царевица. Оценките на Министерството за добивите, размера на вътрешно потребление и износа на други страни големи производителки остана непроменена. Анализаторите коментират най-вече запазването на прогнозираните през септември обеми на износа в държавите от черноморския регион и преди всичко в Русия и Украйна – 35,0 млн.т и 16,5 млн.т съответно (41,4 млн. т и 17,8 млн. т – 2017/18 г. ). В баланса на царевицата за 2018/19 г. анализаторите отбелязват намаление на оценката за добив от царевица в ЕС – от 61,0 млн.т до 59,0 млн.т. В рамките на глобалния баланс обаче, този минус се компенсира от увеличената оценка за рекордното производството на царевица в Украйна - 33,5 млн.т, в сравнение с 31,0 млн.т, очаквани допреди един месец и 24,1 млн.т реколтирани през 2018/19 г.

В крайна сметка след ограничените двупосочни колебания котировките на пшеницата и царевицата на борсите в Чикаго и Париж в края на седмичния период изглеждаха почти непроменени. На 8 ноември пшеницата в Чикаго затвори на равнище около $187/т, а царевицата - $147/т съответно ($157/т и $134/т - 8.11.17 г. ). На борсата в Париж цената на мелничарската пшеница зацикли на равнище около EUR 200/т, а царевицата - EUR 170-173/т (EUR 160и EUR 158/т – 8.11.17 г. ). Значими промени липсваха и на експортния фронт. В момента френска мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) се предлага за износ от Руан по EUR 205FOB, а френската царевица - по EUR173-177/т Рейн/Бордо (EUR 164FOB Руан и EUR 159/т FOB Бордо - 08.11.18 г.). Германската пшеница качество „В” (мин. 12,5% протеин)в края на миналата седмица (към 9.11.) поскъпна с 2 евро – до EUR 205/т СРТ Хамбург.Руската и украинската пшеница 12,5% протеин в Новоросийск и Одеса запази цената си от края на предходния период - $227-228/т FOB ($192-195/т FOB - 08.11.17 г.).

Цената на слънчогледа на френския пазар леко коригира надолу – от EUR 315 до EUR 310 СРТ Сант Назар (EUR 325 – 9.11.17 г.), но суровото слънчогледово масло в Ротердам се задържа в тесен ценови коридор $690-700($800 – 09.11.17г. ). На украинския и руския пазар цените на маслото останаха подчинени на низходящ тренд, мотивирани от рекордните добиви. Според данните на Aгрител украинското сурово слънчогледово масло в момента се предлага за износ по средна цена $644FOB, в сравнение с около $760FOB през същия период но 2017 г.

През изминалия седем дневен период (2-8.11.) зърнените пазари в Европа и САЩ се характеризираха с липсата на значими ценови промени. Участниците в зърнената търговия предпочетоха да се въздържат от нови значими сделки и заеха изчаквателна позиция на пазара предвид предстоящото оповестяване на важни за посоката на ценовото развитие данни - доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Докладът беше оповестен вечерта на 8 ноември и този път мина без традиционни изненади. Актуализираните прогнозни показатели в балансите на пшеницата и царевицата се оказаха в рамките на очакваните от търговските среди равнища. USDA увеличи прогнозата си за глобалната реколта от пшеница - 2,6 млн.т, в сравнение с набелязаното в септемврийския доклад равнище – от 730,9 млн.т на 733,5 млн. т. Ревизирането на прогнозните данни се дължи почти изцяло на промяната в оценката за размера на реколтата в Китай – от 128 млн.т на 132,5 млн.т. Китай обаче не влиза в групата на основните играчи на пазара на пшеницата, а неговият внос има решаващо значение за пазарите на соя и царевица. Оценките на Министерството за добивите, размера на вътрешно потребление и износа на други страни големи производителки остана непроменена. Анализаторите коментират най-вече запазването на прогнозираните през септември обеми на износа в държавите от черноморския регион и преди всичко в Русия и Украйна – 35,0 млн.т и 16,5 млн.т съответно (41,4 млн. т и 17,8 млн. т – 2017/18 г. ). В баланса на царевицата за 2018/19 г. анализаторите отбелязват намаление на оценката за добив от царевица в ЕС – от 61,0 млн.т до 59,0 млн.т. В рамките на глобалния баланс обаче, този минус се компенсира от увеличената оценка за рекордното производството на царевица в Украйна - 33,5 млн.т, в сравнение с 31,0 млн.т, очаквани допреди един месец и 24,1 млн.т реколтирани през 2018/19 г.

В крайна сметка след ограничените двупосочни колебания котировките на пшеницата и царевицата на борсите в Чикаго и Париж в края на седмичния период изглеждаха почти непроменени. На 8 ноември пшеницата в Чикаго затвори на равнище около $187/т, а царевицата - $147/т съответно ($157/т и $134/т - 8.11.17 г. ). На борсата в Париж цената на мелничарската пшеница зацикли на равнище около EUR 200/т, а царевицата - EUR 170-173/т (EUR 160и EUR 158/т – 8.11.17 г. ). Значими промени липсваха и на експортния фронт. В момента френска мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) се предлага за износ от Руан по EUR 205FOB, а френската царевица - по EUR173-177/т Рейн/Бордо (EUR 164FOB Руан и EUR 159/т FOB Бордо - 08.11.18 г.). Германската пшеница качество „В” (мин. 12,5% протеин)в края на миналата седмица (към 9.11.) поскъпна с 2 евро – до EUR 205/т СРТ Хамбург.Руската и украинската пшеница 12,5% протеин в Новоросийск и Одеса запази цената си от края на предходния период - $227-228/т FOB ($192-195/т FOB - 08.11.17 г.).

Цената на слънчогледа на френския пазар леко коригира надолу – от EUR 315 до EUR 310 СРТ Сант Назар (EUR 325 – 9.11.17 г.), но суровото слънчогледово масло в Ротердам се задържа в тесен ценови коридор $690-700($800 – 09.11.17г. ). На украинския и руския пазар цените на маслото останаха подчинени на низходящ тренд, мотивирани от рекордните добиви. Според данните на Aгрител украинското сурово слънчогледово масло в момента се предлага за износ по средна цена $644FOB, в сравнение с около $760FOB през същия период но 2017 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (19-25.10.18 г.) цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ останаха подчинени на низходящ тренд. По- динамичен спад наблюдавахме в Щатите, вследствие повишението на курса на американската валута. В рамките на седмичния период експортните котировки на червената зимна пшеница там се понижиха с 4-5 долара - до $213-214 FOB, но все пак останаха доста над стойностите регистрирани през същия период на миналата година ($190/т FOB). Ценовите отклонения на Стария континент бяха значително по-ограничени - 1,5-2,50 евро за тон. На 25 октомври френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ от Руан по EUR203/т FOB, а германска пшеница се котираше по EUR202СРТ Хамбург (EUR161/т - EUR164/т на 24-26.10.17 г.). По-стабилното развитие на европейския пазар се обяснява преди всичко с поевтиняване на еврото и успешното класиране на френската пшеница в мащабен международен търг. На 23 октомври държавната алжирска агенция (OAIC) завърши тръжната процедура с покупката на 500-600 хил. тона мека мелничарска пшеница по цена $256-258 /т C&F (стойност + фрахт) за доставка през м. декември. Според търговски източници основният обем в сделката е френска пшеница. Понижението на международните котировки рефлектира за прекъсване на ценовото покачване на руския и украинския пазар. Експортните котировки на мелничарската пшеница 12,5% протеин в Новоросийск и Одеса в края на миналата седмица се стабилизираха на равнище $228-231/т FOB в сравнение с $230-233/т FOB в края на предходния период и $190-195/т FOB - 26.10.17 г.,

При фуражното зърно векторът на ценовото развитие беше насочен надолу. Под натиска на реколтната преса експортните котировки на царевицата в Щатите в рамките на изминалите седем дни се понижиха с 7-8 долара – до $162-164FOB. С 3-4 евро спадна цената на френската царевица – до EUR 166/т на борсата в Париж и EUR 170-172/т FOB Рейн. С 3-5 долара поевтиня и украинската царевица през същия период – до $163-164FOB, а това са най-ниските стойности от една година насам.

Водещите западноевропейски и руски анализатори прогнозират промяна в тенденциите на пазара с навлизането в зимния период.

Директорът на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР Москва) Дмитри Рилко, например, прогнозира повишение на експортните котировки на руската пшеница 12,5% протеин до $240FOB към началото на 2019 година. Министърът на селското стопанство на Русия Дмитри Патрушев на 23 октомври коментира, че очаква ценови стойности от около $235-240/т FOB в началото на лятото на 2019 г. Търговците са на мнение, че поскъпването на руското зърно ще се отрази здравословно върху цените не само в региона, но и на световния пазар.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (13-19.10.18 г.), за разлика от предходния период, наблюдавахме едно по-спокойно развитие на зърнените пазари в Европа и в САЩ. Ехото на новите прогнозни данни на Министерството на земеделието на САЩ започна да отшумява и климатичният фактор отново излезе на преден план. След спирането на валежите в Средния Запад темпото в прибирането на новите реколти от царевица и соя в САЩ рязко се засили. Под натиска на реколтната преса котировките на тези култури на борсата в Чикаго прекъснаха възходящия тренд и се върнаха към нивата от края на предишната седмица. Слабият тон в развитието на цените на фуражното зърно рефлектира и за умерено понижение на цените на пшеницата в Щатите. Търговците споделят, че възможностите за по-изразени положителни ценови отклонения са ограничени най-вече от разочароващите темпове на износа. Основният тренд на този пазар обаче продължава да сочи нагоре и повечето експерти залагат на по-високи ценови стойности в по-дългосрочна перспектива, главно предвид очаквания съществен спад в руския експорт през зимния период.

На 18 октомври мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ на нивата от началото на месеца - $218-220 FOB, но доста над стойностите, регистрирани на 18.10 17 г. - 190-193/т FOB.

Към нивата от началото на месеца се върнаха и цените на пшеницата на борсата в Париж. На 18 октомври декемврийският контракт мелничарското зърно затвори там на равнище EUR201,75/т, в сравнение с EUR201,25/т на 1.10.18 г. и EUR161,50/т – 18.10.17 г.Експортните котировки на западноевропейското хлебно зърно в рамките на седмичния период ерозираха с 2-2,50 евро – до EUR 205/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин, и EUR203,50/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (EUR163/т FOB Руан и EUR164/т СРТ Хамбург на 18.10.17 г.).

Прекъсването на възходящия тренд в Чикаго и увеличеното предлагане на царевица от черноморския регион подкопа цените на фуражното зърно на борсата в Париж до EUR169/т за доставка през ноември, в сравнение с EUR174,25/т на 12.10.18 г. и EUR147,50/т – на 18.10.17 г. С ограничено отрицателно отклонение от 2 евро завърши седмичния период френската царевица и на експортни пазар -EUR 205/т FOB Бордо (EUR152/т на 18.10.17 г.).

В Русия и Украйна мелничарското зърно в рамките на седмичния период поскъпна с 1-2 долара и пшеница 12,5% протеин се предлага за износ по $230-233/т FOB ($193-196/т FOB - 18.10.17 г.), а пшеница 11,5% протеин – по около $222/т FOB черноморско пристанище. Цената на черноморската царевица следва низходящия тренд и според търговските източници в момента украинското фуражно зърно се предлага по $167-169/т FOB($163/т FOB - 18.10.17 г.),

Френското слънчогледово семе през изминалите седем дни поевтиня с 2 евро – до EUR 305/ СРТ Saint-Nazaire (EUR325/т – (11.10.17 г.), но суровото слънчогледово масло в Ротердам запази цената от края на предходния период - $712-715/ ($790/т 18.10.17 г.).

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 34

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта