През селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 септември, България ще излезе на първо място по производство на слънчоглед сред държавите-членки на Европейския съюз с 2,035 млн. тона, се посочва в септемврийската прогноза на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирана от електронното издание УкрАгроКонсалт. За сравнение – през сезон 2016-2017 г. в страната бяха прибрани 1,7 млн. тона слънчоглед. Втора според предвижданията на търговското лоби ще остане Румъния с 1,976 млн. тона при реколта от 1,95 млн. тона през миналия сезон, следвана от Унгария, където производството се очаква да намалее до 1,7 млн. тона от 1,89 млн. тона, и Франция с 1,25 млн. тона при произведени 1,19 млн. тона през миналия сезон.
От търговската асоциация повишиха прогнозата си за производството на слънчоглед в ЕС като цяло през сезон 2017-2018 г. с 300 хил. тона спрямо оценката си от май, като вече очакват реколтата да достигне 8,43 млн. тона. По този начин, макар и минимално, ще бъде надхвърлен резултатът от миналия сезон. Според търговците в основата на положителната корекция е увеличаването на засетите площи до 4,196 млн. хектара от 4,1 млн. хектара през миналия сезон. ЗА сметка на това горещото време се е отразило неблагоприятно върху добивите, които се очаква да намалеят до 2 тона от хектар от 2,03 тона от хектар през миналия сезон.

Публикувана в Бизнес

Добивът на картофи през 2017 година ще бъде значително по-нисък поради лоши агрометеорологични причини. В много областибяха регистриранизагуби, поради което обема на произведената продукция ще бъде по-малък“, заяви председателя на Националната асоциация на производителите на картофи (НАК) Венцеслав Каймаканов.

Лошото време повлия на всички основни производствени зони, включително Самоковския регион и околностите на гр. Пазарджик, Смолян, Гоце Делчев и др., където основно е съсредоточено картофопроизводството. Аналогична е ситуацията и в съседните страни, поради което българските картофопроизводители очакват конкурентоспособни цени.

Венцеслав Каймаканов заявява, че за задоволяване на вътрешното търсене на България са необходими не по-малко от 450 хиляди тона картофи годишно. При благоприятни климатични условия местните производители могат да отгледат от 200 до 250 хиляди тона. Останалите 200 - 250 хиляди тона трябва да се набавят от внос.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Според анализаторите Oil World, продължителното сухо време в САЩ влошава перспективите за производство на соя реколта 2017/18 г, което доведе до понижаване на прогнозите от експерти на маслодайна култура с 2 милиона тона в сравнение с предишната прогноза - до 113 милиона тона, което също е с 4,2 млн. тона по-ниско от рекордните показатели през 2016 г.

Анализаторите не изключват възможност за допълнително понижаване на прогнозното производството, ако метеорологичните условия не се подобрят.

Търсенето на продукцията на американски маслодайни култури 2017/18 г, според експерти, ще е доста ниско и общия обем на превозите извън страната се очаква да достигне 56 млн. тона при 56,9 млн. тона през 2016/17 г. Тази тенденция се дължи както на високата конкуренция от южноамерикански продуктите , така и от намаленото търсене от страна на Китай, който досега е сформирал рекордни запаси соя.

В резултат запасите в САЩ през 2017/18 г. на маслодайни семена може да достигне истори чески максимум от около 13 млн. тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В Силистренско и Русенско фермери са получили 800 - 900 кг пшеница от декар. И тази година българските производители ще имат средства за инвестиции в земеделска техника, независимо от спада на цените на продукцията, коментира Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника

Лили Мирчева

Тази година има рекордни добиви на пшеница в много райони на страната, коментира за в. „Гласът на фермера“ Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника. По думите му местата, които градушката пощади, добивите ще са много добри, което ще компенсира ниските цени на продукцията.

Както сподели Христов, елитна кооперация в Силистренско е получила среден добив над 700 -800 кг зърно от декар и то на поле от 15 хил. дка. „Такъв резултат не е постиган никога досега. Друг голям фермер в Русенско, където правихме демонстрация на нашите машини, показа добиви от 800 -900 кг от декар. Ще имат средства за инвестиции българските фермери, независимо от спада на цените на продукцията“, прогнозира шефът на Мегатрон за България.

„2017-та е трудна година предвид спада на цените на зърното на борсата. В някои региони има сериозни поражения, но пък за останалите, годината беше доста добра. Очакваме около 20% намаление на продажбите тази година в сравнение с миналата година“, прогнозира още Христов.

Мнозина експерти са на мнение, че в момента интелигентността на земеделската техника надминава тази на автомобилната техника. „Всичко, което е софтуер и хардуер за безоператорна обработка, е вече готово“, обясни Стефан Христов. В момента компаниятаJohn Deereможе да предложи един оператор да извършват едновременна обработка с 5-6-7-8 трактора на полето.

„Инженерите на компанията работят по варианта за електрификация на машините, както и за усъвършенстване на комуникацията, която имат машините с офиса, с дилъра и със сервиза. Нашите машини работят избирателно и правят както почвени анализи, така и за листно подхранване, за да включат необходимата техника. Мисля, че това е бъдещето. Фирмите, които произвеждат семена, препарати и торове, също се ориентират към интелигентно земеделие. Машините на John Deere могат да торят, да пръскат избирателно, като извършват предварителни проби за състоянието на почвите. Земеделието става все по-ефективно и трябва да поддържа такава тенденция, предвид на цените на продукцията“, коментира Христов. По думите му става наложително да се произвежда все повече продукция с по-малко енергия и разходи.

Доказано е, че в следващите няколко години производството ще расте много по-бързо, отколкото популацията на хората. Според експерта основната цел на земеделието отново ще е производството на храни за изхранване на човечеството. В този контекст в последно време се промени и стратегията на Европейския съюз, като бе загърбена тенденцията, отбелязана през през 2006 -2007 г. - земеделски култури да се ползват за енергийни източници, за биогорива и други.

„Така че в момента земеделието основно произвежда храни и не се очаква в близките 2-3 години потреблението на храни да е по-голямо от производството, освен ако няма световен катаклизъм. А България като нетен износител на храна, ще бъде облагодетелствана в дълъг период от време“, обясни Стефан Христов развитието на агросектора в глобален план. По думите му българските земеделци могат да са спокойни, защото страната ни винаги е била и си остава страна, която ще произвежда храни и ще храни останалия свят. „От тази гледна точка земеделието е бъдещето на страната. Като погледнем глобално, цялото развитие на човечеството през последните десет хилядолетия е насочено към производството на храна, за да може да се изхранва. България в това отношение е облагодетелствана като климатични условия, а качеството на нашите фермери, качеството на мишините, торовете и семената, на цялото производство, расте с години.

Публикувана в Растениевъдство

Горски експерти от Каталония, Финландия, Италия, Словения, Румъния, Латвия, Ирландия и България споделиха своя опит и добри практики, свързани с усвояването на горски и земеделски отпадъчни продукти за производство на биомаса на работна среща в Латвия.  Форумът се проведе в рамките на проект „Регионални политики за устойчива биоенергия – BIO4ECO“ по програма INTERREG EUROPE на ЕС.

„Най-голямо предизвикателство за България е да се постигне ефективно използване на дървесната биомаса за енергийни цели. В настоящия момент голяма част от суровината се използва в нискоефективни печки с отделяне на големи количества въглероден диоксид. В България усилията трябва да се концентрират в малките населени места, които разполагат с достатъчно суровина и където съвременните инсталации ще повишат енергийната ефективност и ще намалят отделяните твърди частици“, подчерта д-р инж. Деница Пандева, директор на дирекция „Проекти и международни дейности“ в Изпълнителна агенция по горите в презентация на горския сектор на България.

Експерти от Държавния горски институт на Латвия представиха експериментални площи от смърч, в които за наторяване се използват различни концентрации от дървесна пепел, произведена чрез специална технология от остатъчна дървесина.

Участниците в събитието посетиха един от най-големите национални паркове в Латвия, както и лаборатория за експериментални изследвания към Държавния горски институт на страната. 

Публикувана в Новини на часа

Реколтата от слънчоглед в Турция през селскостопанския сезон 2017-2018 г., започващ на 1 октомври, може да нарасне до 1,58 млн. тона от 1,47 млн. тона, прибрани през настоящия сезон, най-вече за сметка на разширяване на засетите площи с маслодайната култура до 730-740 хил. хектара, сочи последната оценка на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ.

Засетите площи със слънчоглед ще бъдат увеличени със 75 хил. хектара спрямо миналия сезон, достигайки най-високия показател за последните 4 години, отчитат от компанията. Като основна причина за този ръст е посочено преориентирането на турските фермери към слънчогледа за сметка на царевицата, както и презасяването на площите с рапицата, засята през есента и пострадала от неблагоприятните метеорологични условия през зимата.

Сеитбата на слънчогледа вече приключи в района на Чукурова и е на привършване в Тракия, а в ключовия производствен регион Анатолия навлиза в активната си фаза.

Ако прогнозите се оправдаят, Турция може да свие внасяните количества слънчогледово олио и соево масло, коментират експертите на компанията.

Публикувана в Растениевъдство

Производството на ранни, пресни картофи още през май-юни има важно значение за задоволяване потребностите от пресни плодове и зеленчуци. Освен това с ранните картофи може да се освободят рано площите за лятно засаждане на картофи и получаване на две реколти в една година. Те се отглеждат през сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните темперутари са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса.

Предшественик при ранните картофи може да бъдат картофи, грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва да се отглеждат след домати, пипер и патладжани, защото са от едно семейство.

Най-подходящи за отглеждане на ранни картофи са леките и отцедливи почви, а тежките, студени глинести почви не са подходящи. При производство на ранни картофи е нужна добра обработка и дълбоко разрохкване на почвата. При лошо обработени почви клубените нарастват трудно и това води до деформирането им.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Производството на птиче месо в държавите-членки на Европейския съюз се е увеличило с 4,4% през 2016 г. до 14,38 млн. тона, но темпото на ръст ще се забави до около 0,7% през тази и 0,8% през следващата година, се посочва в последния доклад за краткосрочните прогнози за пазарите на селскостопанска продукция, изготвен от Европейската комисия.

През миналата година най-силно е било темпото на разширяване на производството в Полша, която е и най-големият производител на птиче месо в ЕС  - 13%. В Италия и Холандия то е нараснало с по 6%, а в Испания – с 5%. Във Франция обаче то е намаляло с 3%.

Оценката на експертите на ЕК за забавяне на ръста на производството се базират на разпространението на птичия грип от октомври 2016 г. на европейския континент. До момента болесста е регистрирана в 23 държави-членки на ЕС, като най-много са огнищата във Франция (386) и Унгария (234), следвани от България (67), Германия и Полша (по 64). В най-голяма степен е пострадало производството на гъше и патешко месо, както и на това от птици, отглеждани на открито, докато при пилетата почти не са регистрирани случаи на болестта.

Потреблението на птиче месо в ЕС се е увеличило с 3,8% през 2016 г. до 26,9 килограма на глава от населението, подпомогнато от ниските цени, до които доведе високото ниво на предлагане на пазара и на запасите. Средната цена за пилешкото месо падна под 185 евро за 100 килограма, или с 10 евро по-малко, отколкото през 2015 г. Според експертите на ЕК през тази година потреблението на птиче месо ще нарасне със същото темпо като производството, или 0,7%, до 27,1 килограма на глава от населението.

Ниските цени обаче въздействаха благотворни върху повишаването на конкурентоспособността на европейското птиче месо на външните пазари, което доведе до ръст на износа до 1,47 млн. тона – с 11% през първата половина на 2016 г. и малко по-слабо темпо през втората заради регистрираните огнища на птичи грип. Най-големите износители на птиче месо от ЕС са Холандия, Франция и Полша, а най-силните клиенти – ЮАР, Хонконг, Саудитска Арабия, Бенин и Филипините. Прогнозите за износа през 2017 г. свеждат ръста до едва 1%, а през 2018 г. се очаква той да се ускори до 2,4 и 1,52 млн. тона.

Публикувана в Бизнес
През 2016 година световното производство на комбинирани фуражи за първи път надхвърли 1 млн. тона, което е с 3,7 на сто повече от 2015 година и с 19 на сто повече от 2012 година. В парично изражение световният пазар на комбинирани фуражи се оценява на 460 млрд. щатски долара.
Лидерите в производството на комбинирани фуражи са Китай, САЩ, Бразилия, Мексико, Испания, Индия, Русия, Германия, Япония и Франция. В тези страни са съсредоточени 56 на сто от всички заводи, произвеждащи комбинирани фуражи в света, като там се произвежда 60 на сто от общото световно количество. При това Китай и САЩ държат 36 на сто от световния пазар. Ръстът в производството през миналата година е обусловен от нарастването на животновъдството в страните от Африка, Азия и Средния Изток.
44 на сто от общото производство на комбинирани фуражи е предназначено за птицевъдството, 27 на сто за свиневъдството, 21 на сто за млечното говедовъдство и 8 на сто за други животновъдства. 
Публикувана в Бизнес

България е произвела 128 милиона литра вино през 2016 година, като очакванията са да бъдат изнесени над 62 милиона литра. Това съобщи в Плевен служебният министър на земеделието и храните проф.д-р Христо Бозуков, предаде БНТ.

Той посочи, че неслучайно на празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан е в Института по лозарство и винарство в Плевен, защото с това иска да даде знак за по-тясна връзка на производителите с българската наука.

Министърът заяви, че метеорологичните условия не са били много благоприятни за лозите и вероятно ще има известен процент измръзвания. Надяваме се това да не се отрази съществено на реколтата, защото тя не зависи само от времето, а и от обработките - от опазването на лозята от болести и неприятели, коментира той.

На журналистически въпрос проф. Бозуков заяви, че ревизията в земеделското министерство тече и до края на месеца ще има резултати, като не пожела да коментира подробности предварително. Той посочи, не целта на земеделското министерство е всички сектори на функционират нормално и засега той не вижда някакви проблеми в тази посока.

Министърът участва в ритуала по зарязване на лозята в научно-производствената база на института в местността Томовското. Празника на института уважиха областният управител на Плевен Ралица Добрева, кметът Георг Спартански, председателят на общинския съвет Мартин Митев, много специалисти, лозари и винари от страната. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта