Горски експерти от Каталония, Финландия, Италия, Словения, Румъния, Латвия, Ирландия и България споделиха своя опит и добри практики, свързани с усвояването на горски и земеделски отпадъчни продукти за производство на биомаса на работна среща в Латвия.  Форумът се проведе в рамките на проект „Регионални политики за устойчива биоенергия – BIO4ECO“ по програма INTERREG EUROPE на ЕС.

„Най-голямо предизвикателство за България е да се постигне ефективно използване на дървесната биомаса за енергийни цели. В настоящия момент голяма част от суровината се използва в нискоефективни печки с отделяне на големи количества въглероден диоксид. В България усилията трябва да се концентрират в малките населени места, които разполагат с достатъчно суровина и където съвременните инсталации ще повишат енергийната ефективност и ще намалят отделяните твърди частици“, подчерта д-р инж. Деница Пандева, директор на дирекция „Проекти и международни дейности“ в Изпълнителна агенция по горите в презентация на горския сектор на България.

Експерти от Държавния горски институт на Латвия представиха експериментални площи от смърч, в които за наторяване се използват различни концентрации от дървесна пепел, произведена чрез специална технология от остатъчна дървесина.

Участниците в събитието посетиха един от най-големите национални паркове в Латвия, както и лаборатория за експериментални изследвания към Държавния горски институт на страната. 

Публикувана в Новини на часа

Реколтата от слънчоглед в Турция през селскостопанския сезон 2017-2018 г., започващ на 1 октомври, може да нарасне до 1,58 млн. тона от 1,47 млн. тона, прибрани през настоящия сезон, най-вече за сметка на разширяване на засетите площи с маслодайната култура до 730-740 хил. хектара, сочи последната оценка на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ.

Засетите площи със слънчоглед ще бъдат увеличени със 75 хил. хектара спрямо миналия сезон, достигайки най-високия показател за последните 4 години, отчитат от компанията. Като основна причина за този ръст е посочено преориентирането на турските фермери към слънчогледа за сметка на царевицата, както и презасяването на площите с рапицата, засята през есента и пострадала от неблагоприятните метеорологични условия през зимата.

Сеитбата на слънчогледа вече приключи в района на Чукурова и е на привършване в Тракия, а в ключовия производствен регион Анатолия навлиза в активната си фаза.

Ако прогнозите се оправдаят, Турция може да свие внасяните количества слънчогледово олио и соево масло, коментират експертите на компанията.

Публикувана в Растениевъдство

Производството на ранни, пресни картофи още през май-юни има важно значение за задоволяване потребностите от пресни плодове и зеленчуци. Освен това с ранните картофи може да се освободят рано площите за лятно засаждане на картофи и получаване на две реколти в една година. Те се отглеждат през сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните темперутари са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса.

Предшественик при ранните картофи може да бъдат картофи, грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва да се отглеждат след домати, пипер и патладжани, защото са от едно семейство.

Най-подходящи за отглеждане на ранни картофи са леките и отцедливи почви, а тежките, студени глинести почви не са подходящи. При производство на ранни картофи е нужна добра обработка и дълбоко разрохкване на почвата. При лошо обработени почви клубените нарастват трудно и това води до деформирането им.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Производството на птиче месо в държавите-членки на Европейския съюз се е увеличило с 4,4% през 2016 г. до 14,38 млн. тона, но темпото на ръст ще се забави до около 0,7% през тази и 0,8% през следващата година, се посочва в последния доклад за краткосрочните прогнози за пазарите на селскостопанска продукция, изготвен от Европейската комисия.

През миналата година най-силно е било темпото на разширяване на производството в Полша, която е и най-големият производител на птиче месо в ЕС  - 13%. В Италия и Холандия то е нараснало с по 6%, а в Испания – с 5%. Във Франция обаче то е намаляло с 3%.

Оценката на експертите на ЕК за забавяне на ръста на производството се базират на разпространението на птичия грип от октомври 2016 г. на европейския континент. До момента болесста е регистрирана в 23 държави-членки на ЕС, като най-много са огнищата във Франция (386) и Унгария (234), следвани от България (67), Германия и Полша (по 64). В най-голяма степен е пострадало производството на гъше и патешко месо, както и на това от птици, отглеждани на открито, докато при пилетата почти не са регистрирани случаи на болестта.

Потреблението на птиче месо в ЕС се е увеличило с 3,8% през 2016 г. до 26,9 килограма на глава от населението, подпомогнато от ниските цени, до които доведе високото ниво на предлагане на пазара и на запасите. Средната цена за пилешкото месо падна под 185 евро за 100 килограма, или с 10 евро по-малко, отколкото през 2015 г. Според експертите на ЕК през тази година потреблението на птиче месо ще нарасне със същото темпо като производството, или 0,7%, до 27,1 килограма на глава от населението.

Ниските цени обаче въздействаха благотворни върху повишаването на конкурентоспособността на европейското птиче месо на външните пазари, което доведе до ръст на износа до 1,47 млн. тона – с 11% през първата половина на 2016 г. и малко по-слабо темпо през втората заради регистрираните огнища на птичи грип. Най-големите износители на птиче месо от ЕС са Холандия, Франция и Полша, а най-силните клиенти – ЮАР, Хонконг, Саудитска Арабия, Бенин и Филипините. Прогнозите за износа през 2017 г. свеждат ръста до едва 1%, а през 2018 г. се очаква той да се ускори до 2,4 и 1,52 млн. тона.

Публикувана в Бизнес
През 2016 година световното производство на комбинирани фуражи за първи път надхвърли 1 млн. тона, което е с 3,7 на сто повече от 2015 година и с 19 на сто повече от 2012 година. В парично изражение световният пазар на комбинирани фуражи се оценява на 460 млрд. щатски долара.
Лидерите в производството на комбинирани фуражи са Китай, САЩ, Бразилия, Мексико, Испания, Индия, Русия, Германия, Япония и Франция. В тези страни са съсредоточени 56 на сто от всички заводи, произвеждащи комбинирани фуражи в света, като там се произвежда 60 на сто от общото световно количество. При това Китай и САЩ държат 36 на сто от световния пазар. Ръстът в производството през миналата година е обусловен от нарастването на животновъдството в страните от Африка, Азия и Средния Изток.
44 на сто от общото производство на комбинирани фуражи е предназначено за птицевъдството, 27 на сто за свиневъдството, 21 на сто за млечното говедовъдство и 8 на сто за други животновъдства. 
Публикувана в Бизнес

България е произвела 128 милиона литра вино през 2016 година, като очакванията са да бъдат изнесени над 62 милиона литра. Това съобщи в Плевен служебният министър на земеделието и храните проф.д-р Христо Бозуков, предаде БНТ.

Той посочи, че неслучайно на празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан е в Института по лозарство и винарство в Плевен, защото с това иска да даде знак за по-тясна връзка на производителите с българската наука.

Министърът заяви, че метеорологичните условия не са били много благоприятни за лозите и вероятно ще има известен процент измръзвания. Надяваме се това да не се отрази съществено на реколтата, защото тя не зависи само от времето, а и от обработките - от опазването на лозята от болести и неприятели, коментира той.

На журналистически въпрос проф. Бозуков заяви, че ревизията в земеделското министерство тече и до края на месеца ще има резултати, като не пожела да коментира подробности предварително. Той посочи, не целта на земеделското министерство е всички сектори на функционират нормално и засега той не вижда някакви проблеми в тази посока.

Министърът участва в ритуала по зарязване на лозята в научно-производствената база на института в местността Томовското. Празника на института уважиха областният управител на Плевен Ралица Добрева, кметът Георг Спартански, председателят на общинския съвет Мартин Митев, много специалисти, лозари и винари от страната. 

Публикувана в Бизнес

През миналата година производството на мляко в Ирландия е нараснало с 4,4% спрямо резултата от 2015 г. до 6,6 млрд. литра, обявиха от Централната статистическа служба на страната, цитирани от електронното издание AgriLand. Страната е на 8-мо място в ЕС по произведени количества.

Само през декември обаче изкупеното мляко от преработвателните предприятия се оценява на 177,6 млн. литра, или с 2,2% под показателя за същия месец на 2015 г.

Продажбите на мляко за пряко потребление през декември са се увеличили с 5,2% на годишна база до 43,8 млн. литра, а производството на масло е нараснало с 4,7% до 847 хил. тона, отчитат от статистическата служба.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 15 Декември 2016 13:58

Повече крави - повече мляко

След премахването на квотите през изминалата година, следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. Каква е формулата на оцеляването след края на субсидиите?

Лили Мирчева

Ще се издавят ли българските животновъди в морето от мляко, в което се къпе Европа и светът? Колкото и да не им се вярва на българските фермери, цената на млякото се катери нагоре през последните седмици от изминаващата година. Цените на основните млечни продукти, търгувани на електронната платформа Global Dairy Trade (GDT), отбелязаха ново повишение и запазиха възходящия тренд, съобщиха наблюдателите на пазара.

В първата за декември сесия на GDT при изтъргувани 22 472 тона мляко, средният ценови индекс на млечните продукти отбеляза ново повишение с 3,55% до 3 622 долара за тон. Най-голямо повишение от 4,8% регистрира пълномасленото сухо мляко, достигайки 3 593 долара за тон, което е с над 1 000 долара повече в сравнение с цената през миналата година по това време, когато се е търгувало при 2 304 долара за тон. По информация на специализирания немски портал agrarheute.co през октомври ценовият индекс на млякото (със стандартна масленост от 4%), е достигнал 34,2 евроцента за килограм (+3,5 цента/кг през септември).

„Ноемврийските цени за България показват, че цената твърдо е в рамките на 65 стотинки за по-голямата част на страната. Дори и в райони славещи се с ниски цени – Плевен, Благоевград, Добрич – цените също вече са добри. В Хасковска област например фермерите се отърваха от монопола на изкупвачите и сега директно доставят на мандрите и вземат много добри пари за млякото. По-големите ферми вече минават седемдесетте стотинки, а имаме и ферма която получава и по 85 ст, но предава изключително качествено мляко, съобщи изпълнителният директор на Съюза наговедовъдите в България Михаил Михайлов.

Добри ли са новините за повишаване цената на млякото

за българските животновъди? Поскъпването на суровината неминуемо ще доведе и до поскъпване на млечните продукти в магазините. Но с прокъсания джоб на средния български потребител, едва ли печалбите и на фермерите ще тръгнат нагоре. По-скоро – обратното, за пореден път редовият купувач ще затегне колана и ще свие потреблението. Но най-лошият сценарий вещае появата на вносни стоки на по-ниски цени. Дъмпингът на по-евтините млечни продукти вероятно ще „удави“ повечето българските производители. Както прогнозираха от съюза на говедовъдите цените на млякото догодина вероятно ще бъдат в рамките на 70-75 стотинки, със спад до 60 стотинки през летния сезон.

Вече е налице трайна тенденция на увеличаване на изкупните цени на млякото, отчетоха и от фондация ИнтелиАгро. Спадът бе пречупен още през юли и вече четвърти месец кравето мляко бележи малък, но постоянен ръст, коментира Николай Вълканов на форум на животновъдите в Сливен. По думите му през октомври суровината е поскъпнала с малко над 8% спрямо юни тази година. Подобна е тенденцията в 28-те държави на Европейския съюз, но интересно е, че у нас поскъпването изпреварва доста средното за Общността.

Причина за повишаването на цените е недостигът на мляко в Русия и Китай. Но докато в първата държава се предприемат специални мерки за засилване на производството, в Поднебесната империя търсенето далеч надхвърля предлагането. По време на последните два аукциона на новозеландския млекопреработвателен гигант Фронтера, цената на пълномасленото сухо мляко е скочила на световните пазари с почти 20% само за две седмици. Причината е в изключително силен интерес на клиенти от Северна Азия. В резултат - достигнатите ценови нива са най-високите от юли 2014 година. Поскъпват с 6,5% обезмасленото мляко на прах и с 4% маслото.

Докато икономистите вещаят увеличаване на цените, наблюдателите на пазарите отчитат

свиване на млекопроизводството в световен мащаб

Производството на прясно мляко в Нова Зеландия през 2016/17 година се очаква да бъде с 4% по-ниско спрямо първоначалните прогнози на Фронтера, заради лошите климатични условия. Прекалено влажното време през последните месеци доведе до понижение на производството на мляко в Австралия с 9%. Очаква се спадът да се задълбочи с напредването на есента и това определено подхранва настроенията за ръст в цената, коментират от Интелиагро. Но и при другия основен играч в сектора – държавите от Общия пазар, също се очаква спад в производството. През август то е намаляло с 1,9% на годишна база. Към това трябва да се добави и т. нар. субсидирано свиване на производството в ЕС, чрез което фермерите получиха субсидии, за да произведат по-малко мляко между октомври 2016 г. и март 2017 година. (От тази мярка се възползваха много малко български животновъди и тя бе преждевременно затворена, заради изчерпване на бюджета.) Но както отчитат икономистите, търсене от Китай и свиващото се производство ще са в основата на възстановяването на цените на млякото през идващата година.

Потреблението на млечни продукти през 2017 г. ще се увеличи до 7% в глобален мащаб

Какъв ход трябва да предприемат фермерите в такъв случай? Ако погледнем практиката в държавите, които са по на запад от нас, ще видим, че там се предприемат специални селекционни програми, насочени към увеличаване на кравите и техните здравни показатели - продължителност на живот, заздравяване на краката и предпазване от болести по вимето, каквито са маститите. Както пише специализиранотов говедовъдството холандско списание VeeproMagazine, формулата е повече (здрави, бел. ред.)крави - повече (качествено) мляко.

„Сега е моментът фермерите да разиграят много добре картите си – да използват всякакъв вид полезни добавки и премикси, да балансират дажбите, за да получават добро мляко, да проведат наказателна акция срещу маститите и да си направят къде са им резервите за

снижаване себестойността на продукцията

коментира Михаил Михайлов пред животновъди.

Анализаторите от ИнтелиАгро питат - ако временният шок с отпадането на млечните квоти, съчетан с ограничено търсене на международните пазари, постепенно отминава, готови ли са нашите производители за новите реалности? Отговорът е не. Причините за това са много дълбоки и също са коментирани многократно през последните години. Неминуемо първата констатация е, че българското млечно говедовъдство е неефективно. Средната производителност е близо два пъти по-ниска от тази за ЕС 28, а ако се сравним с отличници като холандските фермери, ще видим, че

следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. От друга страна у нас изрядните фермери страдат от огромен сив сектор, който надминава 50% при суровото мляко. Парадоксално е, но мерките на държавата по-скоро стимулират това състояние. Въпреки кампаниите срещу „палмата в сиренето“, липсва адекватен контрол върху преработвателите и млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа.

Но най-големите

изкривявания в животновъдния сектор идват от субсидиите

Т. нар. обвързано подпомагане стимулира притежаването на животни, но не и животновъдството. Вместо поощряване на конкурентноспособните стопанства, субсидират се едва оцеляващи ферми, които нямат бъдеще, т.е. европейските субсидии и държавната подкрепа отиват за социални нужди, а не за производство и стимулиране на продуктивността. Безхаберното харчене на субсидии стана причина и за създаване на развъдни организации, които се нароиха като гъби след дъжд. При тях се отчита тотална липса на контрол и отчетност над развъдната дейност. Вместо да помагат на фермерите да подобряват стадата си, те по-скоро станаха символ на членския внос и вид „субсидирана заетост“ за определени хора.

„Съществуват безброй асоциации, сдружения, национални дружества, регионални, развъдни асоциации и не знам какви си“, коментира Михаил Михайлов. По думите му в говедовъдството има основно два вида организации - едните се занимават с браншова дейност, с други думи - защитават правата на своите членове, и то най-вече икономическите, а другите, които се наричат развъдни организации, се занимават със селекцията.

Развъдните асоциации имат бюджет и от тях зависи много дали фермера ще получи субсидия. Всъщност фермерите не могат да осъзнаят, че тези асоциации са техни, те са ги създали, те могат винаги да искат отчет от ръководствата, защото те са ги избрали. Получава се точно обратното, фермерите ги чувстват като държавни служители и освен това те плащат такса за обслужване и членски внос.

Само в говедовъдството развъдните асоциации са 12

обобщи председателят на браншовия съюз. В същото време в Европейските страни се извършва обединение на развъдните организации и една от причините за това е намаляване на разходите на фермерите. Но докато на запад от нас се търси ключът за увеличаване продуктивността на животните, „техниката ни за замразяване на спермата е за музеите от осемдесетте години на миналия век“. Развъдните асоциации в България съществуват в пълен мрак или по-точно - в сянката на субсидиите, и по никакъв начин не може да се измери свършената от тях работа. Липсва информация какво става реално в сектора на животновъдството, а оттам - не може да се направи нито анализ, нито реална преценка на ситуацията, нито прогноза за бъдещето.

Въпреки пълния мрак в статистиката, вече се отчита тенденцията за

намаляване на малките непазарни и полупазарни стопанства

и производството за собствени нужди. При това остава положението България да е нетен вносител в млечния сектор. През 2015 г. износът ни е за 113 млн. евро, а вносът за 173 млн. евро. И докато внасяме предимно сухо мляко, от което преработвателите правят своите продукти, при износа надделява сиренето.

Как ще се спасяват българските животновъди след 2020 г. когато субсидиите най-вероятно ще отпаднат? Ясно е че дотогава големите стопанства ще стават още по-големи, средните имат малко време за реакция, а повече от малките постепенно ще отпаднат от пазара. Все още у нас няма рецепта за успешна кравеферма. Но пък в Холандия основите на успешното стопанство са добре познати - селекция, правилно хранене, добро управление.

Как ще ги стигнем холандците щом сега българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското? „Както по отношение на средния брой животни в стопанство, така и по производителност на глава добитък и производство средно във фермата показателите изостават значително не само спрямо тези в старите страни-членки, но и спрямо десетте държави, присъединили се през 2004 година. По най-важния показател – средна млечност на глава животно на година, България е на последно място в ЕС, като изостава близо два пъти от средната производителност в старите страни-членки“, става ясно от анализ на ИнтелиАгро. Формулата за успех е три в едно: генетика, т.е. повишаване възможностите на стадото с внасянето на расови юници за разплод и на качествен семенен материал, образование и квалификация на фермерите, и храненето на животните. Който успее да я приложи, ще успее и без субсидии да преплува морето от мляко.

 

До 2026 г. ЕС ще е лидер в млекопроизводството

До 2026 г. Европейският съюз ще надмине Нова Зеландия като лидер в производството на прясно мляко. Въпреки това прогнозата е за умерен ръст с 1,3 млн. тона на година в производството на мляко в следващите 10 години. Това се казва в дългосрочния анализ на Европейската комисия за развитието на пазарите на основни земеделски продукти в ЕС

Въпреки очакванията за силен ръст в износа на мляко и млечни продукти, консумацията в ЕС ще се увеличи с 85% до 2026 г. Намалението в консумацията на мляко ще продължи, но употребата на сирене и масло от домакинствата ще се увеличава. Броят на населението в ЕС се очаква да нарасне.

.

Публикувана в Бизнес

Как влияе продължителното прилагане на органичната система на земеделие на микроорганизмите в чернозема при зърнено-фуражен сеитбооборот

Прилагането на органичното земеделие в света е започнало още през 1970 година. В днешно време този начин на производство се употребява в по-големи мащаби основно в развитите в земеделско отношение страни. Въпреки че органичното земеделие в нашата страна започна да се прилага едва през последните 10-15 години, то намира все повече привърженици и площите с него се увеличават. Но ние все още не знаем всичко за органичното земеделие и за отделни негови елементи. У нас вече масово се прилага оставането на растителните остатъци след жътва. Но дали това е достатъчно, за да направи производството ни органично и как то се отразява на плодородието на почвата? Отговор на тези въпроси ни дава настоящият материал. (Бел. ред.)

Продължителното прилагане на органичната система на земеделие с внасянето като органичен тор само на слама от различни култури води до угнетяване на микробната ценоза в почвата, намалява числеността на микроорганизмите от основните екологофункционални групи в сравнение с почвите, на които продължително време се прилага традиционната система на земеделие. Въпреки това при тази практика освен негативни изменения, има и позитивни. Те се състоят в увеличаване числеността на фосфатмобилизиращите бактерии, засилване на азотфиксиращите, амонифициращите и нитрифициращите способности на почвата и повишаване активността на някои ензими. Резултатите, получени в продължителен стационарен полски опит, са показали, че за поддържането на нормално функциониране на почвената микрофлора в органичното земеделие не е достатъчно само внасянето на растителни остатъци във вид на слама – необходимо е да се внасят и торове от животински произход и сидерати.

Интензивното прилагане на агрохимикали, в това число минерални торове и препарати за растителна защита, в традиционните системи на земеделие, едновременно с повишаване добивите от селскостопанските култури неизбежно предизвиква и странични ефекти. Те се изразяват във влошаване свойствата на почвата (в частност биологичните), замърсяване на околната среда, намаляване качеството на земеделската продукция от натрупването в нея на съединения, вредни за организма на човека и животните. Затова още през 1970 година в развитите страни на света започна да се разпространява органичното производство на селскостопанска продукция.

Главното условие на органичната система на земеделие е предотвратяване замърсяването на почвата и растителната продукция. Заедно с това забраната за прилагане на синтетични минерални торове и препарати за растителна защита, а също така и други ограничения в това производство, едновременно с подобряване качеството на продукцията водят до намаляване на добива. Една от причините за това е изменение на параметрите на биологичните показатели на почвата. За да се разбере в какво направление се изменят биологичните свойства на почвата при продължително прилагане на органичната система на земеделие и навреме да се разработят мероприятия за повишаване плодородието и продуктивността й, е необходимо да се определи състоянието на микробните съобщества в почвения субстрат – тяхната структура, особености на функциониране, активност на осъществяваните от тях биохимични процеси.

Сътрудници от лабораторията по микробиология на почвите в стационарен полски опит са проучили влиянието на продължителното прилагане на органичната система на земеделие относно състоянието на микробните ценози на оподзолен* чернозем.

* Оподзоляване (подзолен процес): Процес, който води до химично (киселинно) разрушаване на глината в горната част на почвения профил, придвижване на продуктите от това разрушаване в средната част на профила и възможност за синтез на нови глинести минерали.

За това експертите сравнили основните биологични показатели на почвата на участъците, където над 20 години отглеждали селскостопански култури в зърнено-фуражен сеитбооборот с прилагането на традиционна и органична система на земеделие. Целта е била да се определят направлението и степента на изменение в структурата и функционирането на микробните съобщества и биологичната активност на почвата.

Микробиологичните и биохимични изследвания са направени в образци почва, взети от прикореновата зона на растенията в изследваните варианти на продължителните стационарни полски опити в отдела по агрохимия, заложени през 1989 година на територията на опитното поле в Института по почвознание и агрохимия в Харковски регион, Харковска област.

Почва – тежкоглинест, оподзолен чернозем. В образците почва, взети в два срока (в началото и в края на вегетацията), определяли числеността на основните групи микрофлора по методите на микробиологичната посявка на почвена суспензия, съответстваща на размножаване на твърда хранителна среда. Разчетените показатели, в частност минерализацията, олиготрофността и микробната трансформация на органичното вещество на почвата, характеризиращи се с напрежение на минерализационните процеси и трофичния режим на почвата, определяли по съотношението на отделните групи микроорганизми, сумарния биологичен показател (СБП) – по методите на относителните величини по Дж. Ацци. Биохимичната активност на почвата установявали по активността на ензимите: инвертаза по фотоколориметричен метод, дехидрогеназа и полифенолоксидаза.

Нитрифициращите и амонифициращи способности на почвата определяли по метода на С. Ваксман, а азотфиксиращата способност на почвата – по ацетиленовия метод. Резултатите от работата обработвали статистически с прилагането на методите на дисперсионния анализ. Традиционната система на производство на растениевъдна продукция в опитите е основана на прилагането на органични и минерални торове в сеитбооброта и химични средства за борба с плевелите. Органичната система на земеделие предопределя прилагането само на органични торове в сеитбооборота и безхербицидни средства за борба с плевелите – в последните 12 години като органични торове са внасяни само растителни остатъци, а именно слама от елда, зимна пшеница и зимна ръж в доза 200 кг/дка.

В опитите са заложени три шестполни сеитбооборота с различна наситеност на окопни култури. Площта на отчитания участък е била 168 м2 (6Х28 м), в четирикратно повторение.

За микробиологични изследвания са били избрани варианти на опита с традиционна и органична система на земеделие – люцерна с подкултура ечемик, люцерна втора година след зимна ръж и елда.

Анализът и обобщението на получените данни показали, че средно за два срока наблюдения на числеността на повечето изследвани групи, микрофлората в почвата от участъка с органична система на земеделие била по-ниска, отколкото микрофлората в почвата от участъка с традиционна система на обработка (Табл.1).

Общата численост на автотрофните микроорганизми в условията на органично земеделие при всички култури средно е била по-ниска от относителното намаление на вариантите при традиционната система на земеделие и представлява от 5 – 50%. За негативното влияние на органичната система на земеделие на трофичния режим на почвата свидетелстват по-високите показатели на олиготрофност на микробната ценоза.

Общото състояние на микробните ценози на почвата в зависимост от системата на торене е оценена с помощта на сумарния биологичен показател (СБП), разчетен с отчитане числеността на микроорганизмите на всички изследвани групи. Средните им значения при органичната система на земеделие отстъпват на традиционната система и средното за вегетацията състояние на микробната ценоза е било влошено (Графика 1), с изключение на почвата под люцерна и елда. Т.е. характерът и степента на влияние на микрофлората на почвата при метода на органично земеделие в определена степен зависи от отглежданите култури.

Както е известно, люцерната е култура фитомелиорант, отглеждането на която осигурява подобряване на физичните и биологични свойства на почвата, в частност подобрява възстановяването структурата на почвата, обогатява я с биологичен азот и други хранителни вещества. Всичко това води до цялостно подобряване на биологичния състав на почвата.

Според данните елдата е способна да влияе положително на почвената микрофлора. Освен това през есента преди елдата са внесени 200 кг/дка слама от зимна пшеница.

Към положителните разлики в биологичните свойства на почвата, в участъците, където продължително се е провеждало органично земеделие, е числеността на фосфатмобилизиращите микроорганизми в началото на вегетацията (Табл. 2).

Така под ечемик участъка почва с органична система на земеделие общото количество микроорганизми, разтварящи минералните фосфати в почвата, е било по-високо, отколкото в почвата от участъка с традиционна система на земеделие с 59%, под люцерна съответно – със 76%, в това число разтварящи калциевия фосфат, образувайки прозрачна зона в хранителна среда на Муромцев, 2,5 пъти.

Общото количество микроорганизми, мобилизиращи органичните фосфати в почвата под люцерна в условията на органична система на земеделие, е било по-високо с 24%, отколкото при традиционната система, в т. ч. активно разтварящи фитина, образувайки прозрачна зона в хранителна среда на Менкин, с 22%.

На снимки 2 и 3 ясно се вижда превъзходството на фосфатмобилизиращите микроорганизми в почвения участък с органична система на земеделие, посети в Петриеви блюда със съответните подбрани хранителни среди.

В края на вегетацията числеността на фосфатмобилизиращите микроорганизми в почвата в условията на органична система на земеделие е била по-ниска.

Обаче увеличението на числеността на микроорганизмите, превръщащи трудноразтворимите минерални и органични фосфати в почвата в по-достъпни за растенията форми, е много важно именно в началото на вегетацията на растенията, когато те се нуждаят от усилено хранене за активен растеж и развитие.

Цялата статия може да прочетете само във вестник „Гласът на фермера“

Публикувана в Растениевъдство

Половината фактури, които ще дойдат по схемата за обвързаната подкрепа ще бъдат по 20 ст. за кг продукция, прогнозира шефката на Арон ЕООД на форум на Селскостопанската академия

Лили Мирчева

„Знаете ли колко македонска, албанска и всякаква продукция тази година беше продадена като българска, за да си докараме евросубсидии? Стига сме чакали някой нещо да ни даде. Целият ни модел е изкривен към това кой – кому - какво ще даде“. Това заяви на форум на Селскостопанската академия Габриела Баранска, главен изпълнителен директор на АРОН ЕООД, фабриката с най-много машини за пакетиране на плодове и зеленчуци в България. По думите й фирмата не е вземала никакви субсидии или помощи от държавата, защото това изкривява бизнес модела. Тя призова чиновниците от МЗХ да направят така, че субсидирането на продукцията наистина да има смисъл. „Нека този, който е реализирал по-голям оборот, защото е направил повече и по-качествена стока, платил си е данъците, тогава да получи помощта. А не защото има хартия, на която пише, че е произвел по 8 тона домати от декар“, коментира Баранска и даде още един пример за неправилно администриране на земеделската продукция с цел отчитането на субсидии. „Вие домати на цена от 20 ст. виждали ли сте? Аз не съм, въпреки че работя в този бранш от 20 години. Половината ви фактури, които ще дойдат за евросубсидии, ще бъдат на 20 ст.“, прогнозира още шефката на Арон ЕООД. По думите й чиновниците не бива да се оправдават с трудности при администрирането на евросубсидиите и средствата да се дават само при отчитането на реализиран оборот, а не с хипотетична продукция от декар.

„Със субсидиите в България се провеждат политики

и е невъзможно да убедим политиците да не ползват субсидиите за политики“, коментира Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите. „Около 10 години атакуваме организацията на пазара с пресни плодове и зеленчуци. Така се нарича и регламентът на ЕС, който в България е хармонизиран на 10 процента. Колкото и да не ви се вярва – 90% не е хармонизиран у нас. Винаги съм твърдял, че най-големите беди в нашия сектор идват от ДДС-то на стоката, което е 20 на сто, и от качеството на продукцията. Това качество е във вреда на производителите, защото болшинството от тях нямат международния сертификат GlobalGAP. Както съобщи Трифонов повече от 10 години се работи по темата как

МЗХ да подпомогне производителите да въведат GlobalGAP

но и „до ден днешен ние чакаме по 3 хил. евро на стопанство за въвеждането на стандарта“. Затова някои от чуждестранните супермаркети в България вече плащат на производителите да си въведат GlobalGAP, за да могат да изкупуват продукцията им. Според Слави Трифонов така супермаркетите внасят чужд, положителен опит в България. Иначе пресконференции, каквато министър Десислава Танева проведе наскоро с представители на Метро България, се превръщат само в евтина реклама за последните. Напразни са призивите на агрочиновниците чуждите търговски вериги да изкупуват стоката на българските градинари, след като последните нямат GlobalGAP, с който да докажат качеството и безопасността на продукцията си. Любопитно е защо министър Танева в края на управлението си избра само един чуждестранен търговец, вместо да покаже опита и на другите му конкуренти в България, но това е друга тема.

Нещо повече – от МЗХ непрекъснато призовават производителите да се обединят в организации, за да можели да реализират продукцията си. „В България от 25 години се говори, че трябва да се организираме. Ние им казваме – помогнете ни да се обединим, а не ни подкрепяйте когато вече сме се организирали“, призова Слави Трифонов. Той обясни, че вече са създадени 54 организации и групи на производители на пресни плодове и зеленчуци. „Новата изненада е, че

20 от тях стоят един месец неразписани

от МЗХ, след като са одобрени. Защо не се подписват, след като толкова много се насърчават фермерите към обединяване – не се знае“, коментира председателят на браншовата организация.

„В сектора на търговията с пресни плодове и зеленчуци контролът би трябвало да се извършва от фитосанитарните органи. Всеки фермер би трябвало да има данни кога е пръскал, защо е пръскал и какви препарати за растителна защита е използвал. Мога да кажа, че нас най-много ни е страх, когато продаваме европейска стока, в това число и българска“, съобщи на форума Габриела Баранска. „Нямам никакви притеснения ако продам стока от трети страни. Тя е сертифицирана, направени са анализи, като

на всеки ТИР се дават по 200-300 евро за анализи

Стоката винаги е минала контрол и аз никога не съм имала проблем с такава стока. С българска - за съжаление съм имала, с гръцка - за съжаление съм имала. Не знам как трябва да се направи контролът, не съм човекът който трябва да каже, но може би трябвало да се засили на първото ниво. Затова трябва да информираме производителите, да им помагаме да се организират, за да станат конкурентноспособни“, предложи директорът на фирмата, която пакетира и преработва стока, доставя я на веригите, работи на нашите борси и тържища, изнася българска стока и внася от много страни.

„Проблемът е такъв, че стоките от трети страни влизат при много строг санитарен контрол, а нашите никой не ги контролира. Нашите производители не могат да си позволят да правят тези изследвания.

Всяка проба е много скъпа

и производителите просто не я правят“, коментира и Слави Трифонов.

Ще припомним, че съществуват два европейски регламента – единият е за хигиената на храните от растителен произход, а другият е за храните от животински произход. В тези регламенти има специални раздели, които третират ангажиментите на операторите на първично производство, в случая това са производителите на земеделска продукция. На практика това означава, че фермерите трябва да имат въведена минимална ХАСЕП система, с която носят отговорност за цялата си дейност. Така гарантират за качеството и безопасността на продукцията, която предлагат по нататък по цялата агрохранителна верига. „Официално в България операторите на първично производство не са част от агрохранителната верига. Официалните власти не упражняват системен контрол така, както се прави с преработвателите.

БАБХ на извадков принцип контролира определени параметри в определени региони, но там няма сертификат за безопасност и качество. До ден днешен в България

производителите на първично производство не са елемент на агрохранителната верига

и не носят своята отговорност за безопасността на храните“, предупреди г-жа Младенова, представител на бранша на преработвателите на плодове и зеленчуци. По думите й целият риск се носи от преработвателя, а не от производителя и е крайно време тази тенденция да се обърне.

Един от акцентите на научно-приложния форум на Селскостопанската академия на тема „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“ бе

дисбалансът в земеделието

породен от неправилни политики на субсидиране. Както бе подчертано по време на срещата на учените, европейските помощи в периода 2007 – 2010 г. бяха направени така, че подпомагаха 30% от себестойността на продукцията, предимно в сектор зърнопроизводство и 1% до 2% в сектор зеленчукопроизводство. Оттам дойде и първото изкривяване на модела за правене на агробизнес в България. Сега идва залитане в другата посока чрез въведената схема за обвързана подкрепа. На практика за първи път фермерите получават субсидии за производството на плодове и зеленчуци, но според наблюденията на мнозина, това става „на калпак“, без да се отчита реално качеството и количеството на реализираната стока.

Най-емблематичният пример в този посока бе даден от министър Десислава Танева. Както съобщи на пресконференция в МЗХ с 210 пъти за една година е нараснало производството на тикви в България. Ако ставката по схемата е била 30 лв. на декар, стана по 200 лв. на дка за плодове и зеленчуци.

„Това изкривяване дойде от обвързаната подкрепа.

Сега тиквата е изключена от пакета култури, които ще се подпомагат по схемата за обвързана подкрепа“, призна министърът в оставка. Както се казва: „Който пил - пил, за останалите - по една студена вода“. Затова няма да е чудно когато се стопи снегът да виждаме стотици декари с изоставена продукция от тикви. Важното е, че субсидиите ще бъдат прибрани. Как иначе ще си обясним скока от 680 дка до 117 000 дка, засети и отгледани тикви в България през тази година? Затова новите правила по мерките за обвързана подкрепа влизат в сила от 2017 г. и ще важат до 2020 година. Но дотогава със сигурност ще се намерят други вратички в субсидирането, които ще пропуснат само фермерите, които поддържат топла връзка с политиците.

„Въпреки това, че сме провокирали растежа и балансирането на

българското земеделие въз основа само на субсидии

то трябва да стане устойчиво, конкурентноспособно и да генерира доходи“, призна и министър Танева. Тя прогнозира, че след 2020 г. вероятно ще има промяна в структурата на първи стълб на директните плащания, включително и на обвързаната подкрепа и призова фермерите отсега да се подготвят за този период чрез производство, което да носи по-висока добавена стойност.

В тази посока са и думите на Илияна Йотова, бивш евродепутат от БСП/ПЕС и бъдещ вицепрезидент на България. В интервю за Нова телевизия тя обяви, че се очаква

пълна промяна във финансирането на целия Европейски съюз

след 2020 г. Вместо за развитие на икономиката и селското стопанство, парите ще се насочат към сигурността и към

големите инфраструктурни проекти

които носят печалба. По думите й сега над 80% от финансирането на българските общини идва от европейските фондове и това носи сериозна заплаха за бъдещето им. Да не говорим, че болшинството български фермери по никакъв начин няма се съизмерват с европейските си колеги по конкурентноспособност на продукцията си. И това няма да се дължи на невъзможността на българите да се организират в групи на производители, а в грешния модел на субсидиране, налагат от политиците ни близо 10 години. Както и министърът в оставка обяви, в Швеция отчитат 80% степен на организираност на земеделската общност. „Така етапите по надграждането на първичното земеделско производство са минали по естествен пазарен ред и флуктуациите (колебанията) на пазара не действат така зле, както в България, където сме на начален етап (на сдружаване на производителите, бел. ред.)“, заяви Танева.

Поредна черна краска в картината на бъдещето за нашето земеделие добави и Свали Трифонов по време на форума на учените-аграрикономисти. По думите му около 20 и повече години селскостопанската наука у нас не е субсидирана. „През втория програмен период на ОСП има мярка за иновации. Сега се очаква тази мярка, залегнала в ПРСР 2014-2020 г., да бъде зачеркната и да бъде дадена на общините, за да се прави политика“, обяви председателят на браншовата организация на градинарите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта