Заради нестабилната ситуация на валутния пазар и влошаването на състоянието на икономиката на Турция като цяло страната се очаква да внесе само 4 млн. тона пшеница през настоящия селскостопански сезон, приключващ на 30 юни, или с 800 хил. тона по-малко от прогнозираното досега, се посочва в ежемесечния отчет на министерството на селското стопанство на САЩ, цитиран от електронното издание АПК-Информ.

Корекцията в посока на понижение е следствие до голяма степен от усложнилите се търговско-икономически отношения с Русия, която по традиция е основен доставчик на пшеница в Турция. След 15 март обаче руска пшеница вече може да се внася на турския пазар за преработка или реекспорт само при мито от 130%, което прави продажбите неефективни. Мярката бе предприета от турското министерство на икономиката заради отказа на Москва да възстанови вноса на домати от южната ни съседка, забранен от 1 януари 2016 г. заедно с този на много други селскостопански продукти, ограниченията за които впоследствие бяха премахнати.

Според експертите на американското министерство настоящата ситуация ще доведе до ограничаване на предлагането на пшеница с високо съдържание на протеин за турските преработващи предприятия и до забавяне на ръста на запасите от зърнената култура в страната.

Тяхната оценка за следващия селскостопански сезон 2017-2018 г. сочи, че вносът на пшеница в Турция ще нарасне до 4,4 млн. тона, но това ще бъде недостатъчно за попълване на запасите до необходимото ниво и в края на сезона те ще паднат до 648 млн. тона – най-ниският показател от 1960 г. насам.

Публикувана в Бизнес

Във връзка със зачестилите въпроси към агрономите на БАСФ за поява на РИНХОСПОРИУМ по пшеница и ефикасността на фунгицидите на БАСФ за справяне с нея, от компанията заявяват категорично:

Ринхоспориум по пшеница не съществува. Твърдението, че през 2016 година в Германия и Полша е наблюдавано масово нападение от Ринхоспориум в пшеница е невярно. В тези две страни, както и в останалите, Ринхоспориум в пшеница не съществува като болест. Ринхоспориум е заболяване по ечемик, ръж и тритикале!

Както в немски, така и в български лаборатории бяха изършени посевки и анализирани микробилогични проби от различни сортове пшеница, събрани от над 20 различни района в страната. Всички листа бяха със сходни симптоми (светли, обградени от тъмен ореол петна по старите листа от долните етажи), и в пробите на нито едно от тях не се доказа наличието на Ринхоспориум.

В лабораторни условия се установиха конкретните инфекциозни и неифекциозни причинители и се доказа, че Ринхоспориум не е сред тях.

Неинфекциозни причинители:

  • част от пробите показаха некрози от измръзване, което е в резултат на дългата и тежка зима.

Сред инфекциозните причинители в различните проби ясно се разграничиха:

  • наличие на бактериоза – рядко срещано заболяване, изключително вредоносно, което не може да се контролира чрез фунгициди;

  • наличие на Fusarium nivale (Monographella nivalis), известна като снежна плесен - при определени условия снежната плесен може да се развие и върху листата на растенията, контрол срещу заболяването се постига чрез обеззаразяване на семената чрез високачествени обеззаразители. През пролетта покачването на температурите блокира заболяването.

  • наличие на септориози (Septoria nodorum) - патоген който засяга класовете и от там попада върху семената по време на жътва; сеитба на заразени семена довежда до признаци на заболяването през есенните или ранните пролетни месеци.

До момента няма потвърдени данни в научната литература (статии) и разработки, че Ринхоспориум напада пшеницата! Резултатите от проведените лабораторни тестове в Германия и България неоспоримо потвърждават това. РИНХОСПОРИУМ по пшеница НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Растенията сега са отслабени от зимата и измръзванията, и са по-лесно податливи на заболявания.

Очакваната предстояща вълна от заболявания са Дрешлера, Базично гниене, Септориоза и на местата с по-гъсти посеви - Брашнеста мана. Когато избирате ПРЗ вниманието Ви трябва да бъде насочено към предстоящите заболявания, които ще се развият върху отслабените от тежката зима посеви.

Да се провокира в съзнанието на земеделците в България несъществуваща заплаха, чрез средствата за масова информация остава горчив привкус, в тези, които искат и знаят как да стигнат до истината. А истината е в изследванията, в техния обстоен и съвкупен анализ, предупреждават специалистите на БАСФ!

Публикувана в Растениевъдство

Около 450 килограма зърно от декар е очакваният добив от новата пшенична реколта в Добричка област според прогнозата на експерти след първото обследване на масивите.

В много добро състояние са 50 на сто от полетата със зърнената култура, съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в областната дирекция “Земеделие“. Експертната комисия е оценила като “добро“ състоянието на 45 на сто от полетата, а като “средно“ — на 5 на сто.

В Добричка област, която е най-големият производител в страната на пшеница, площите със зърнената култура през тази стопанска година надхвърлят 1 200 000 декара.

В площите с посевите няма болести, за което благоприятства и студеното време. Полски мишки са установени в отделни полета, в които има от единични дупки до 1–2 активни колонии на декар, поясниха от областната дирекция “Земеделие“.

Около 45 на сто от масивите с ечемик са в много добро състояние, а останалите полета — в добро, допълват от дирекцията. Очакваният среден добив от културата е 400 килограма според първата прогноза. И пшеницата, и ечемикът са в обичайната за това време фаза на развитие — братене.

Комисията от експерти е обходила част от площите с пшеница и ечемик, като до прибирането на реколтата ще бъдат направени още няколко обследвания за развитието на посевите.

Публикувана в Растениевъдство

5,83 млн. т пшеница се очаква да произведе страната ни за сезон 2016/2017, съобщават от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Това е с малко над 20 хил. т повече, в сравнение с миналогодишната историческа реколта, която бе в размер на 5,6 млн. тона. При ечемика се очакват 780 хил. тона, царевица 2,12 млн. т, слънчоглед 1,63 млн. т и рапица 530 хил. т.
Предварителните предвиждания на САРА за реколта 2017/2018 год. за площите с основните 5 зърнено-маслодайни култури, са: пшеница – 1,1 млн.ха, ечемик – 0,15 млн.ха, царевица – 0,46 млн.ха, рапица – 0,18 млн.ха и слънчоглед – 0,81 млн.ха.
Общата площ през 2016/17 год. се изчислява на 2,73 млн.ха, а през новата 2017/18 год. може да има леко намаление до 2,72 млн.ха. Намаление с около 9% се очаква при площите с ечемик и с около 2% при пшеницата. Предвижда се да има около 8% увеличение на площите със царевица и 3% при рапицата.

Публикувана в Растениевъдство

Общата реколта от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през тази година в сравнение с миналата, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание ZOL. Като основна причина за прогнозирания ръст е посочено очакваното увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар от 52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница ще нарасне до 144,1 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишната – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Реколтата от пшеница в Германия през тази година ще нарасне с 2,2% в сравнение с миналата до 25,13 млн. тона, прогнозират от Съюза на германските кооперативи, цитирани от електронното издание ZOL. Още по-оптимистични са оценките за реколтата от рапицата, засята през есента, които предвиждат ръст от 5,6% до 4,86 млн. тона.

Посевите с двете култури са в чудесно състояние благодарение на меката зима, през която студовете не са им нанесли почти никакви щети.

Публикувана в Бизнес

Площите с пшеница са намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година, твърди Тодор Губатов, собственик на селекционна компания „Агроном“.

Интервю на Лили Мирчева

–                  Г-н Губатов, как оценявате тазгодишното издание на международната селскостопанска изложба АГРА?

–                  Мисля, че е по-добро от миналата или предишните години. Има и повече изложители.

–                  С какви очаквания и нагласи дойдохте на панаира?

–                  За това, което предлагаме, сезонът не е точно през месеците февруари и март, но се запознаваме с изключително много нови клиенти, които пристигат на изложението. Пловдивският панаир е място, където се събират абсолютно всички земеделски производители или хора, които участват в земеделското производство по един или по друг начин. Това е мястото, където те могат да бъдат срещнати и съответно – да бъдат създадени нови контакти, както и да бъдат затвърдени по-старите връзки.

–                  Странен е животът на панаирите в България. Примерно Добричкият панаир бе един от основателите на селскостопанските изложения у нас, но в последните години едва крета. Споменавам това, защото фирмата Ви е базирана в Добрич.

–                  Когато Добричкият панаир започна да функционира веднага след това, в рамките на 2-3 години, във всички окръжни градове започнаха да се организират подобни изложения. Сега тях ги няма, а Добричкият панаир все още продължава. Мисля, че голямата грешка е в общината и в държавната администрация, а не толкова в хората и бизнеса. Частният бизнес е пластичен – като види, че няма почва за развитие някъде, веднага си търси друго място, но продължава да се развива. Така че – да му мисли държавната администрация. И ако в България стане много трудно, българският частен бизнес ще намери почва за изява, ако трябва да е в чужбина – няма нищо невъзможно. Европа е голяма и много лесно се работи навсякъде.

–                  Какво предложи селекционната компания „Агроном“ на панаира АГРА 2017?

- На това изложение показахме основно продукти, които са от новата генерация сортове пшеница, създадени от нас. Надявам се, че читателите на в. „Гласът на фермера“ знаят много добре какво представлява нашата фирма, знаят, че имаме нова селекция и чисто нова генерация, където се съчетават съвсем нови показатели и признаци, които носят показаните сортове. Те се доказват много добре в опитите, които извеждаме не само в страната, но и извън нейната територия. Това, което показахме на панаира и оттук нататък ще предлагаме, не е само ноу-хауто, което традиционно предлагаме, но и елементи от технологията на отглеждане на тези наши сортове. Целта е по този начин да постигнем изключително високи стойности на добивност, незапомнени досега в рамките на нашата държава. Това се дължи на новостите, които имаме в генетиката на нашите сортове и на новите елементи, които вкарваме в технологията на отглеждане на семената. Нашата цел е крайният резултат да е много добър за фермера, т.е. българският земеделец да печели добре. Ние не искаме да продаваме нашите семена, които да бъдат много хубави, много високодобивни, но в края на краищата фермерът да не може да спечели от тях. Стопанинът трябва да печели. Ние разчитаме изключително много на високодобивните сортове, които носят такива показатели, че фермерът да може да продаде стоката си и днес, и утре, и след 6 месеца, като вземе най-добрата цена. А не просто да направи производство, където да хвърли изключително много усилия, средства и труд, и в края на краищата да не може да реализира приходите, които очаква, както и цената, която иска да получи. Нашите румънски колеги така са „завъртели курса“ в тази посока, че там чисто фуражни пшеници и да искате, няма къде да намерите. Те отдавна ги изхвърлиха и се върнаха там, където бяха преди. Сега ползват румънски сортове, които стават и за фураж, но носят качеството и на хлебните пшеници. В Румъния принудиха всички  фирми, които внасят семена и произвеждат, или размножават семена от пшеница, да носят генетиката на качествените пшеници.

- Как ги принудиха – чрез закон ли?

- Много просто ги принудиха и не законодателно, а само с  много разяснителна работа. Сега фирмите, които купуват пшеничените зърна, не искат да купуват други, защото по този начин не могат да реализират необходимата печалба. Тази разяснителна работа доведе до там, че румънските фермери сега са много по-информирани и знаят предварително какво да правят. Веднага ще дам пример - в момента всички в България се стремят да ограничат площите, засети с пшеница, защото смятат, че от нея не могат да спечелят. Ако българският земеделски производител продължава да върви в посоката – аз гоня високия добив, но в края на краищата  не печеля нищо, защото пшеницата е с ниска цена, това ще е резултатът. През стопанската 2016-2017 година  много от нашите фермери намалиха площите си с пшеница, а в същото време в Румъния фермерите са засели много повече от тази култура. По Коледа се оказа, че заради информацията, която имат румънските фермери, са взели изключително правилно решение, като са увеличили площите с пшеница. Оказа се, че в Европа, в Северна Америка и в много други държави, площите с тази култура са намалени изключително много.

- Това само на срива на цените и свръхзапасите ли се дължи?

- Ние не знаем какви са цените, но площите са драстично намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година. Българският земеделски производител трябва да има тази  информация, отнякъде трябва да я получава, а не да разчита само на това, което се разпространява от уста на ухо.

- Какво направи румънският фермер?

- Първо увеличи производството на пшеница, защото тази година в света ще се произведат по-малко количества, заради по-малкото засети площи. Второ – той премахна  и се отказа от производството на фуражните сортове в името на висококачествени сортове. По този начин румънските фермери ще реализират по-висока печалба.

-Какво да прави българският фермер?

- Малко повече да се вслушва в българските фирми, а не само в мултинационалните компании, защото там всичко е реклама. При нас има повече професионализъм, отколкото реклама, но това е мое мнение. Фактите обаче потвърждават думите ми.

- Мит ли са климатичните промени, според Вас и съответно - съобразяването на сортовия състав с нови условия?

- Пшеницата е много особена култура. Тя изглежда като много лесна, но е изключително трудна за отглеждане и създаване. Новите промени, които настъпват, така или иначе, са факт. Едва ли някой може да каже за период от 5 или 10 години дали имаме трайно засушаване, трайно затопляне, или други промени. Най-вероятно това е елемент от развитието и състоянието на самата планета, защото тя има периоди на разширение и на свиване. Това са естествени неща и ние не можем да ги променим или да им повлияем. Има години, които са по-сухи, има години, които са по-влажни, има други, когато е по-студено или по-топло. Ако досега връзката беше – ако годината е по-суха, съответно е и по-топла, аз искам да попитам - тази година каква е? Тази зима каква е - има ли сняг - няма ли, суха ли е годината, топла ли е? Нещата са много различни, защото ако през месец май няма валежи, може да се окаже, че снеговалежът, който имахме, няма да е достатъчен за влагозапасяване. Може влагата, която съществува в дълбоките слоеве на почвата, да не се свърже с горните слоеве. Това на практика означава, че растенията автоматически ще изпитат невероятен стрес в резултат на сушата, а тава ще рефлектира изключително върху добивите в края на годината. Изобщо нещата са много непредсказуеми. Климатичните промени са процес, с който трябва да се съобразяваме.

- Как  трябва да се нагаждат към тях селекционерите?

- Пшеницата е много особено нещо и ние го знаем това. В нашата фирма селекцията се извършва изключително по правилата на занаята. Нямаме никакви забежки и авантюри при  нас. За да бъде регистриран един сорт, ние спазваме всички изисквания, иначе няма да го дадем за тестване и изпитания в Държавна сортова комисия. Той може да е високодобивен, но в същото време да е податлив на суша и да не може да преживее засушаванията. За нас е много важно сортовете да са комплексно устойчиви, а добива да е елемент на тази устойчивост. Само тогава сортът може да е стабилен и полезен за фермера, т.е. да му гарантира, че всяка година може да разчита на него. В това отношение ние не правим компромиси в нашия селекционен процес.

- България е малка страна, но регионите се различават дори климатично. Имате ли семена, които да препоръчвате за отглеждане в различните райони в страната?

- Има такива семена, има такива сортове. Преди години беше достатъчно сортът да бъде регистриран и предложен на практиката , а неговото райониране се извършваше от самите земеделски производители. Един го харесва, друг – не, но при нас не е така. Ние правим ежегодно тестване на  сортовете. Имаме опитни участъци в цялата страна, където тестваме по-голямата част от тях, след  което събираме много информация. Имаме над 150 участъка в страната и на практика след жътвата отчитаме добивите, както и всички качествени показатели. Правим много задълбочен анализ на данните и по този начин успяваме да постигнем крайните заключения. Така можем да кажем – този сорт става за тук, този сорт- не става за тук. Примерно, сортът „Невен“ върши перфектна работа в южната част на страната, защото се представя много добре въз основата на базовите високи добиви, които носи в себе си. Той е много устойчив на болести. Но нещата са много различни. „Фактор“ примерно е сорт, който много обича водата и добрите условия, ако мога така да се изразя. Той реализира изключително високи добиви, но става толкова голям, че в един момент класовете му започват да полягат. Ние даваме рецепта какво трябва да направи фермерът, за да реализира добиви в порядъка на стотина килограма по-високи от тези, които нормално би изкарал. Това означава ръст от 15% и е сериозен добив. Тези подробности водят до по-добър краен резултат за фермера. Районирането е елемент от отглеждането на сортовете. Не е възможно всичко да се направи наведнъж, но ние работим по този въпрос.

- Оптимист ли сте или песимист относно чуждото нашествие на семена в България?

- Защо да съм песимист. Трябва да ви кажа, че много се радвам, че чуждите фирми ги има. Ние в края на краищата сме фирма, която не само създава, но трябва и да печели.  При нас работят много хора и всички са специалисти. Смея да заявя, че ние имаме много добро заплащане и сигурно е едно от най-добрите в страната. Когато западната селекция не беше стигнала до нас, ние имахме голям проблем. Аз нямаше как да продам един тон семена, примерно, който е база и е с перфектно качество, носи всички ценности на едно семе. Аз не можех да го продам на цените, на които мога сега. Не говоря за цените, на които западните фирми продават. Ако обикновената пшеница е примерно 30 стотинки, аз го продавам на 35-36 ст., но нямаше кой да ми го купи.

- С една дума –  летвата се вдигна.

- Летвата я вдигнаха западните семенарски компании и ние сме длъжни да следваме тази тенденция.

- Докъде може да стигне надскачането?

- Това води до там, че ние се принуждаваме да работим все по-точно, все по-прецизно, все по-високотехнологично, което значи, че ние растем непрекъснато, благодарение на тях. Ние не можем да се съизмерваме със себе си и растем когато виждаме какво прави конкуренцията и какво тя предлага. Само когато си кажеш, че трябва да си като нея или да си по-добър от нея, само тогава един бизнес расте. Така че – добре дошли са и колкото повече нови фирми идват, толкова по-добре е за нас. Ние сме свикнали отдавна с тяхното присъствие. Първо влязоха препаратите, после – семената, а след това и торовете. Добре дошли са – който може – ще го прави, който но може – няма да го прави. Ние нямаме никакъв страх от тях. Факт е, че успяхме да се преборим с българската конкуренция, не без успех се преборваме и с държавните институти. Вярно е, че западните мултинационални компании имат много повече възможност и ресурси, но нямат нашето ноу-хау. Смея да кажа, че по въпроса с пшениците в България, много трудно някой ще успее да вкара друга генетика. Това се е ечемик, не е царевица, не е слънчоглед... Много трудно може да направи нещо по-добро от нас, защото ние изпитваме всички сортове на място, тук в България. Разбирате, че когато оценяваме или регистрираме наши сортове, ние няма да се сравняваме с нашите, а с най-рекламираните и прехвалени техни сортове. Когато ние трябва да регистрираме наши сортове, смятате ли, че ще дадем нещо, което е по-лошо от тяхното? Щом даден хибрид е създаден тук, той е адаптиран към условията, означава, че нашите сортове са по-добри, било от позицията на стреса, било по отношение на добиви. И те са по-добри, което показва и практиката. Ние ги сравняваме и знаем всеки един от техните сортове къде издиша. Ако  има едно, друго – няма. Българските сортове носят комплексната устойчивост и качества на сорт, който е създаден тук, а не просто внесен отвън. Така че сме спокойни в тази насока и смея да твърдя, че колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-силни ставаме, защото за нас тя е като кислорода и въздуха.

-Пожелавам Ви все по-високо да скачате.

- Ще скачаме. Няма друга алтернатива.

Публикувана в Растениевъдство

Цените на храните са продължили да се повишават през февруари в световен мащаб, стимулирани от поскъпването на зърнените култури, обявиха от Организацията за земеделие и прехрана, цитирани от Ройтерс. Индексът на храните, изчисляван от агенцията към ООН и отразяващ месечните промени в цените на избрани зърнени и маслодайни култури, млечни и месни продукти, както и захарта, се е повишил с 0,5% спрямо януари до 175,5 пункта – най-високото му ниво от февруари 2015 г. Спрямо същия месец на миналата година ръстът е достигнал 17,2%.

С най-голям принос за увеличаването на цените е поскъпването на зърнените култури, достигнало 2,5% в рамките на месеца най-вече заради повишаването на цените на пшеницата и в по-малко степен – на царевицата и ориза. От организацията вече очакват световната зърнена реколта да достигне 2,6 млрд. тона през настоящия селскостопански сезон, приключващ на 30 юни, като прогнозата е завишена с 0,3% спрямо предвиждането от януари. В първата си оценка за следващия сезон нейните експерти очакват световната пшенична реколта да намалее с 1,8% до 744,5 млн. тона, оставайки все пак над средния показател за последните 5 години.

Освен това през февруари е отчетено повишение с 1,1% на подиндекса на цените на месото, стимулирано от поскъпването на говеждото заради свитото предлагане в Австралия, където фермерите обновяват стадата си.

„Подиндексът на цената на захарта нарасна с 0,6% през февруари, тъй като недостатъчното предлагане от Бразилия бе компенсирано само отчасти от увеличаването на площите в СЕ, засадени със захарно цвекло”, се отбелязва в съобщението.

Млечните продукти са поскъпнали незначително вследствие на повишаването на цените на маслото и сухото пълномаслено мляко.

За сметка на това подиндексът за растителните масла се е понижил с 4,1% през февруари на фона на забавянето на ръста на световното търсене на палмово масло, както и благодарение на подобрените прогнози за реколтата от соя в Бразилия и Аржентина – две от големите страни-износителки на маслодайната култура.

Публикувана в Новини на часа

През следващия селскостопански сезон, започващ на 1 юли, държавите-членки на Европейския съюз ще приберат с 6,3% повече зърно, отколкото през настоящия, или общо 313 млн. тона, стана ясно след публикуването на последната оценка на Европейската комисия, цитирана от електронното издание ZOL.

От изпълнителния орган на ЕС предвиждат производството на пшеница в общността да нарасне с 6,5% до 143 млн. тона благодарение на очакваното повишаване на добивите и въпреки прогнозираното свиване на засетите площи с мека пшеница 1,3% до 23,8 млн. хектара. Според експертите на комисията реколтата от пшеница във Франция ще се увеличи с 26%, а ще нарасне и в Германия и Полша, но ще се понижи в Италия, Испания и Унгария, докато във Великобритания ще остане приблизително колкото прибраната през настоящия сезон. Производството на твърда пшеница вероятно ще намалее с 2,2% до 8,8 млн. тона. Оценката на ЕК за засетите площи със зърнената култура през следващия сезон е за свиване с 1,8% до 26,3 млн. хектара.

Реколтата от ечемик в държавите-членки се очаква да нарасне с 5% до 62,7 млн. тона, на ръж – с 13,7% до 8,3 млн. тона, а на царевица – с 10,3% до 66,6 млн. тона, най-вече за сметка на увеличаване на площите, засети със зърнената култура в основните държави-производителки.

Потенциалът за износ на зърно от ЕС се прогнозира да нарасне до 42,8 млн. тона от 35,2 млн. тона през настоящия сезон, от които меката пшеница ще бъде 28,9 млн. тона (спрямо 24 млн. тона през сезон 2016-2017), твърдата пшеница – 1,3 млн. тона (при 1,6 млн. тона година по-рано), ечемикът – 9,8 млн. тона (при 7,1 млн. тона през предходните 12 месеца) и царевицата – 2,5 млн. тона (спрямо 2,3 млн. тона през настоящия сезон).

Оценката за крайните запаси от зърно в ЕС е за минимално свиване със 100 хил. тона до 10,2 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Египет купи още 360 хил. тона пшеница от Черноморския регион на последния търг, проведен в края на миналата седмица, като средната цена достигна 207,23 долара за тон с включено навло при 203,96 долара за тон на предишния търг, проведен 3 седмици по-рано, когато бе сключена сделка за 410 хил. тона руска пшеница, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Закупените сега количества трябва да бъдат доставени между 16 и 26 март.

Общо 240 хил. тона руска пшеница ще пътуват за Египет, включително: 60 хил. тона от Aston при 197 долара за тон франко борда и 11,60 долара за тон навло, 60 хил. тона от Grainbow при 196 долара за тон и същите транспортни разходи, 60 хил. тона от AOS при 195 долара за тон франко борда и 9,85 долара за тон навло и още 60 хил. тона от Daewoo при 196 долара за тон и същите транспортни разходи.

Освен това бяха сключени сделки за 60 хил. тона румънска пшеница с компанията Nidera при цена от 197,50 долара за тон и 10,85 долара за тон навло и за 60 хил. тона украинска пшеница при 195,50 долара за тон франко борда и 12,60 долара за тон разходи за транспортиране по море.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 30

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта