Не се мъчете да ги откриете, сега малко преди цъфтежа на ягодите те излизат от мястото на зимуване – под опадали листа, бучки пръст, повърхностния почвен слои. Това са малки до 3 мм тъмно кафяво до черно хоботниче. Да се видят е почти невъзможно, но те са там не се съмняваите. Една част са зимували във вашата градина, а други са прелетели от съседите. Тези дребни хоботничета надупчват листата, листните дръжки, и пъпките. Това не е голямата беда.

Проблема идва със снасянето на яйцата в периода на бутонизация. Женската прогризва цветната пъпка и снася по едно яйце. След няколко дни цветната пъпка опадва. По- силно се нападат сортовете с по- дълги цветни дръжки. Най – силно страдат ранните сортове и бедата е в това, че се повреждат първите цветни пъпки, които дават най- ранните и най- едрите плодове.

Борбата се извежда по време на бутонизацията при 15% нападнати растения. Няма официално регистрирани препарати. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През следващия селскостопански сезон, започващ на 1 юли, държавите-членки на Европейския съюз ще приберат с 6,3% повече зърно, отколкото през настоящия, или общо 313 млн. тона, стана ясно след публикуването на последната оценка на Европейската комисия, цитирана от електронното издание ZOL.

От изпълнителния орган на ЕС предвиждат производството на пшеница в общността да нарасне с 6,5% до 143 млн. тона благодарение на очакваното повишаване на добивите и въпреки прогнозираното свиване на засетите площи с мека пшеница 1,3% до 23,8 млн. хектара. Според експертите на комисията реколтата от пшеница във Франция ще се увеличи с 26%, а ще нарасне и в Германия и Полша, но ще се понижи в Италия, Испания и Унгария, докато във Великобритания ще остане приблизително колкото прибраната през настоящия сезон. Производството на твърда пшеница вероятно ще намалее с 2,2% до 8,8 млн. тона. Оценката на ЕК за засетите площи със зърнената култура през следващия сезон е за свиване с 1,8% до 26,3 млн. хектара.

Реколтата от ечемик в държавите-членки се очаква да нарасне с 5% до 62,7 млн. тона, на ръж – с 13,7% до 8,3 млн. тона, а на царевица – с 10,3% до 66,6 млн. тона, най-вече за сметка на увеличаване на площите, засети със зърнената култура в основните държави-производителки.

Потенциалът за износ на зърно от ЕС се прогнозира да нарасне до 42,8 млн. тона от 35,2 млн. тона през настоящия сезон, от които меката пшеница ще бъде 28,9 млн. тона (спрямо 24 млн. тона през сезон 2016-2017), твърдата пшеница – 1,3 млн. тона (при 1,6 млн. тона година по-рано), ечемикът – 9,8 млн. тона (при 7,1 млн. тона през предходните 12 месеца) и царевицата – 2,5 млн. тона (спрямо 2,3 млн. тона през настоящия сезон).

Оценката за крайните запаси от зърно в ЕС е за минимално свиване със 100 хил. тона до 10,2 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Въпреки зимните студове и ведостига на влага в почвата при сеитбата реколтата от рапица във Франция може да надхвърли първоначалните очаквания, обявиха от френския изследователски институт Terres Inovia, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт. Основанията на експертите на института за това предвиждане са, че студът се усилваше постепенно и растенията успяха да привикнат, а посевите, навлезли в зимата в слабо състояние, понесоха добре ниските температури.

Заради свиването на засетите през есента площи обаче реколтата едва ли ще надхвърли миналогодишната. Текущите оценки на министерството на селското стопанство на Франция сочат, че с рапица са били засети със 7% по-малко земи в сравнение с есента на 2015 г., или общо 1,44 млн. хектара. При това ниското ниво на влага в почвата продължава да притеснява френските фермери.

В Германия очакват по-силна реколта от миналогодишната благодарение на благоприятните метеорологични условия през зимата и разширяването на засетите площи през есента с 0,8% спрямо 2015 г. Фермерите отчитат като съществен риска от щети от вредители по маслодайната култура заради забраната за използване в Европейския съюз на пестицидите от групата на неоникотиноидите. Според тях за момента липсва алтернативно средство за защите на растенията с толкова висока ефективност.

В Полша засега липсват оценки за загубите от зимните студове. Фермерите обаче се надяват на увеличаване на реколтата до 2,7-2,8 млн. тона от 2,2 млн. тона през 2016 г. заради разширяването на засетите площи с между 6% и 12% спрямо есента на 2015 г.

Трите страни са най-големите производителки на рапица в ЕС.

Публикувана в Бизнес

Всички овощни култури – семкови и костилкови се нападат от голям брой болести и неприятели. Това обуславя необходимостта от комплексни растителнозащитни мерки. Зимното пръскане е основна част от тези мерки.

В края на зимата постепенно напускат зимните си убежища и започват развитието си зимуващите стадии на насекомите и акарите. Това е и моментът, в който те са най-уязвими към пестицидите.

Времето, за зимно пръскане е лесно за определяне - просто дръвчетата трябва да са в покой. Вероятно сте направили ранното зимно пръскане след листопада на дръвчетата преди началото на зимата, което също е много важно. Но в случая говорим за късното зимното пръскане, което трябва да се направи в края на зимата, след преминаване на студовете от средата на февруари до към средата на март, непосредствено преди набъбване на пъпките.

В края на зимата е наложително да се приложат две различни зимни пръскания – едното срущу болести, а другото срещу вредители.

Сред най-разпространените средства за зимно пръскане срещу болестите са варта, съчетана с медни или серни средства (меден сулфат и множество сапунени разтвори на базата на калиева сол). Срещу неприятелите се използват парафинови масла -пара зомер) или акарзин и Масло РЗ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Асоциацията на южноафриканските износители на десертно грозде (SATI) публикува актуализирана прогноза на южноафриканския гроздобер през сезон 2016/2017. Прогнозата е, че производителите от Южна Африка в текущия сезон ще пуснат на пазара приблизително 275-283,5 хил. т грозде.
Въпреки относително лошите климатични условия в настоящия сезон, реколтата на десертно грозде в Южна Африка се развива добре.
Възстановяване на количествата за износ на гроздова реколта в страната се дължи и на въвеждането на нови сортове грозде, които имат по-висок добив и продаваемост.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия, която през 2016 г. прибра впечатляващите 119 млн. тона зърно, е на път да получи нова „добра” реколта от есенниците и през тази година благодарение на разширяването на засетите площи и нарасналите продажби на торове, се посочва в доклад на бюрото в Москва на министерството на селското стопанство на САЩ, цитиран от електронното издание AgriMoney.

Официалните оценки на министерството на селското стопанство на Русия сочат, че през есента руските фермери са засели със зърнени култури 17,4 млн. хектара, надхвърляйки както миналогодишния показател от 16,3 млн. хектара, така и поставената от министерството цел.

Разширяването на засетите площи се дължи отчасти на „благоприятното време и условия за сеитба”, се отбелязва в документа. Там са подчертани обаче и „високите цени на зърното” на вътрешния пазар, които „увеличиха приходите на зърнопроизводителите”.

„Според анализатори от бранша по-високите цени на зърното, маслодайните и останалите култури през селскостопанския сезон 2015-2016 г. и лятото  на 2016 г., както и относително високата възвращаемост дадоха възможност на фермерите да финансират подобаващо есенната сеитба”, се изтъква в резюмето на доклада. Нещо повече, руското правителство бе доста щедро по отношение на отпусканите кредити, осигурявайки от пролетната сеитба на 2016 г. досега 330,2 млрд. рубли (около 5,5 млрд. долара), или с 32% повече, отколкото за предходните 12 месеца.

Част от средствата бяха използвани за закупуването на торове – факт, който само подкрепя предвижданията за силна реколта през тази година. Данни на руското министерство на селското стопанство сочат, че продажбите на торове през миналата година са нараснали с 11,2% до 2,78 млн. тона, а като допълнителен стимул са послужили по-ниските цени на азотните и фосфорните торове, макар при калиевите да е налице известно поскъпване. Като се има предвид, че „нуждите от минерални торове през 2016 г.” за сезонната полска дейност се оценяват от местните власти на общо 2,6 млн. тона, закупените количества са дали възможност за известно натрупване на запаси, достигащи вече около 3 млн. тона, или с 333 хил. тона повече, отколкото преди 12 месеца.

В сряда руската компания за производство на фосфатни и азотни торове „ФосАгро” съобщи за „впечатляващ” ръст от 30% на продажбите на торове на вътрешния пазар през 2016 г., като те са достигнали 2,1 млн. тона. „През миналата година руският пазар остана сред най-бързо растящите в световен мащаб, захранван от силното развитие на селскостопанския сектор в страната”, заяви генералният директор на „ФосАгро” Андрей Гуриев.

От московското бюро на министерството на САЩ добавят, че и съобщенията за състоянието на посевите също са окуражаващи. При положение, че есенниците осигуряват основната част от зърнената реколта, перспективите изглеждат чудесни.

„Макар че е прекалено рано за каквито и да било прогнози, по-големите площи с есенници, по-силните от миналогодишните вложени торове при сеитбата и по-добрите условия за есенниците в края на есента на 2016 г. подсказват, че през 2017 г. се очаква силна зърнена реколта”, коментират оттам.

Оптимистичните им предвиждания за силните перспективи пред реколтата в Русия през годината съвпадат с тези на други анализатори на пазара. От руския Институт за конюнктурата на пазара на селскостопански продукти във вторник обявиха, че производството на зърнени култури в страната през тази година може да достигне 112-114 млн. тона. Спадът спрямо миналогодишната реколта се очертава изцяло за сметка на пшеницата – 67 млн. тона спрямо 73 млн. тона, ожънати през 2016 г., прогнозират от института.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия увеличи прогнозата за добив на зърно през 2017 г. Според новите данни ще бъде събрана 134, 1 млн. тона пшеница, като в предишния доклад се очакваха 133, 8 млн. т. Оценката за брутната реколта от царевица се увеличава от 59, 1 млн. т до 60, 2 млн.

За другите култури се запазват тенденциите от последния доклад – очакват се 8, 9 млн. т твърда пшеница, 59, 3 млн. т ечемик и 7, 9 млн т ръж.

ЕК обсъжда възможността да намали наполовина изискването за наличие на биодизелна компонента в дизела дистрибутиран от рафинериите. В момента нормативното задължение е от 7%. Фермерски организации като Copa-Cogeca изразяват опасение, че това сериозно ще засегне цените и доходите, специално за производство при рапица и другите маслодайни култури, отбелязват анализаторите на САРА.

През последните 4-5 години значително нарасна интересът в страните от Черноморския регион към слънчогледа. По данни на UkrAgroConsult, площите със слънчоглед в  Украйна  съставляват 71% от почти 9 млн.ха маслодайни култури. През 2017/18 година се отчита увеличение на засетите площи с рапица заради силното търсене и добрите цени от тазгодишната реколта. Площите със слънчоглед ще бъдат по-малко за следващата кампания, но ще останат на високи нива.

Почти 25% от търговията през 2016/17г. с пшеница ще бъде изнесена от Русия и Украйна. Това засилва ролята на този регион във формирането на световната цена. Силната конкуренция от тези страни кара американските производители да планират засяване на по-малко пшеница около 20 млн. ха, за сметка на соя и царевица. Европейските производители се очаква да се придържат към традиционно доминиращите площи с пшеница.

Разходите за зърнопроизводство в Русия и Украйна са по-ниски в сравнение с България. За сравнение, през 2016 г. средните цени на амониевия нитрат в Русия, с ДДС – 210 евро/т, за България, около 245 евро/т, урея – 285 евро/т, срещу 320 евро/т. Предимствата у нас се свеждат до действащите програми за подпомагане, както и по-ниските логистични разходи при износ
.

Публикувана в Растениевъдство

По данни на Министерството на земеделието на Великобритания (AHDB), през 2016 г. значително са паднали добивите от картофи в страната.
По предварителни оценки добивите от картофената реколта през 2016 година е трябвало да бъдат 5,22 милиона тона, което е с 5% по-малко от предходната година. Според мониторинг на Министерството на земеделието (AHDB), добивите от тази реколта са едни от най-ниските от 1960 г. насам.

Ситуацията с картофи предизвиква интереса на AHDB от факта, че добивите падат, въпреки разширяването на площите, засети с тази култура - тази година са засети 116 000 хектара, с 4% повече. Средният добив от тазгодишната реколта е 45 т/ха, което е с 8% по-нисък в сравнение с миналата година. Експерти смятат, че причина за падането на добивите от реколтата от картофи е главно поради неблагоприятните метеорологични условия.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През тази година Румъния събра 8,47 млн. тона царевица, обявиха от министерството на селското стопанство и регионалното развитие на страната, цитирани от електронното издание ZOL. Спрямо миналата година производството е намаляло с 5,6%, а в сравнение с рекордната реколта от 2014 г. – с 25%.

Добивите са паднали до малко над 3,45 тона от хектар заради недостига на влага през летните месеци. Това е и най-ниският показател за държава-членка на Европейския съюз, при това с над 40% по-малко от средната за общността.

За сметка на това страната запазва второто си място по абсолютен обем на произведената царевица в ЕС след Франция благодарение на засетите 2,45 млн. хектара – най-голямата площ с царевица сред държавите-членки.

Публикувана в Бизнес

През тази година в Украйна фермери прибраха рекордна за историята на страната реколта от слънчоглед – 12,9 млн. тона, или с 1,7 млн. тона повече, отколкото през миналата година, съобщиха от пресцентъра на украинското министерство на селскостопанската политика и храните, цитирани от местната агенция УНИАН. От ведомството очакват през селскостопанския сезон 2016-2017 г., започнал на 1 септември, преработвателните предприятия в Украйна да произведат около 5,5 млн. тона слънчогледово олио, от които около 5 млн. тона да заминат за чужбина, става ясно от изказване на министър Тарас Кутовой.

„Вземайки предвид резултатите от настоящата жътвена кампания, страната е в състояние да произведе 5,5 млн. тона слънчогледово олио и да осигури износа му на ниво от 5 млн. тона”, привежда съобщението думите на министъра.

Ако тези очаквания се оправдаят, Украйна ще запази водещата си позиция в света в производството на слънчогледово семе и олио. От министерството прогнозират, че през настоящия сезон делът на Украйна в световното производство на слънчогледово масло ще достигне 31%, на олио – 34%, а в износа на олио – 57%.

От УНИАН припомнят последните прогнози на браншовата организация Укролияпром, според които производството на олио през сезона ще надхвърли 5,5 млн. тона, а износът му – 4,9 млн. тона. За сравнение – през миналия сезон износът бе едва 4,5 млн. тона. По данни на асоциацията само за първите 2 месеца на настоящия сезон производството на олио в Украйна е нараснало с 24,5% спрямо същия период на миналия сезон до рекордните 916 хил. тона, а доставките за чужбина са се увеличили с 24,7%.

Украйна изнася слънчогледово олио в 105 държави, като основните клиенти са държавите-членки на ЕС (с дял от общо 32%), Индия (31%) и Китай (13,8%).

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта