На пазара на царевица се наблюдава трудна ситуация. Поради излишъците цената на зърното пада. Към това се добавя и друг проблем - в проби от миналогодишната реколта е установено наличието надеоксиниваленол(DON). Сега, земеделските производители, които купуват зърно за храна на свине и птици, трябва да проверяват всяка партида.

Токсинът в царевицата причинява заболяване при животните, а може да повлияе и на здравето на човека. В миналото, в няколко щата на САЩ имаше огнища с DON. Сега заразата е разпространена основно в щатите Индиана, Охайо, Уисконсин, Айова и отчасти в Мичиган.

Търсенето на царевица е паднало значително, а най-големите производители на месо и птици не купуват родна продукция. През май, в западните пристанища се очаква кораб с царевица от Парагвай.
Фирма за производство на фураж от Кентъки казва, че е открила токсина в повече от 70% от продукцията. Други компании потвърждават същото. Като резултат, цените на тестовете за определяне на съдържанието на токсини се увеличават с почти 30%.
Проблемът с микотоксините е резултат от проливните дъждове през последната година, а зърното се съхранява влажно. Едва тази пролет са видни последствията от това неправилно съхранение.
Заразеното зърно се изпраща за преработка и за производство на етанол.
Земеделските производители притежаващи чиста от токсини царевица, използват ситуацията в своя полза. Те вдигат цената на зърното например една от компаниите на Индиана с 10 цента за бушел.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Почти на 100 процента са унищожени черешите в Кюстендилско, съобщи за БТА доц. д-р Николай Христов - селекционер по черешите при Института по земеделие в Кюстендил. По думите му в района на института реколтата е напълно унищожена, възможно е да има малки количества спасени насаждения в подножието на Конявската планина, но тепърва ще се правят проучвания.

Черешите измръзнаха още при януарските студове, когато температурите паднаха до минус 29,5 градуса. В събота температурите в района бяха минус 3,7 градуса, а днес бяха измерени минус 6 градуса. При нас щетите са 100-процентови, казва доц. Христов.

Местни овощари коментират, че през миналата година са оцелели дръвчетата във високите полета, а сега са измръзнали и там. 

Публикувана в Бизнес

Дръвчетата не могат да задържат и да изхранят толкова плодове, колкото са всичките им цветове.

Овощарите знаят, че при всеки овощен вид има съответен процент на оплождане и задържане на определено количество плодове.

Костилковите овощни видове - череша, вишна, слива, праскова, кайсия задържат и изхранват по-голям процент от цветовете - около 12 на сто от цветовете при тях дават плод.

Семковите видове "превръщат" по-малка част от цветовете си в плодове - 7-8 на сто от цветовете при тях дават плод.

Дръвчетата имат още особености: една част от цветове по тях са дефектни, други не са опрашени, трети се повреждат от болести или неприятели.

А и препълнени с плод дървета също не са за голяма радост - в такива случаи често се появява алтернативно плододаване, при което овошките започват да раждат през година.

Не на последно място за това колко плод ще има играят голяма роля пчелите. Да ги щадим и по време на цъфтеж да избягваме пръскането с инсектициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Запасите от зърно в Русия към началото на април превишават с 18,6 на сто показателите за аналогичния период на предходната година. Според данни на Росстат, в страната са налични  28,29 млн т зърно срещу 23,84 година по-рано. По данни на аналитическата агенция ПроЗерно, началните запаси от зърно в този сезон са били равни на  13,16 млн т, а експортът се прогнозира на нива от 36-37 млн ​​т. Така при добиви през 2016 година от  120,7 млн ​​т остатъчните количества зърно в края на сезона ще надвишат 20 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство
Бащата на Зелената революция
 
Зелената революция започва през 1940 г, когато президентът на Мексико се обръща във Фонда на Рокфелер за решаването на проблема с катастрофалната реколта в страната. Фондът изпраща на помощ група агрономи, сред които и Норман Бърлоуг. В Мексико ученият остава 12 години, като кръстосва местни сортове пшеница и миниатюрни сортове от Япония и в резултат получава високодобивни сортове пшеница, устойчиви към полягане. Благодарение на тези новополучени сортове, през 50-те години Мексико вече е в състояние да задоволи собствените си нужди от зърно и дори започва износ.
След този успех Бърлоуг е канен в Пакистан и Индия, а филипинските учени, вдъхновени от мексиканския опит, отгледали високодобивен сорт ориз. След това агрономът започва да разработва програми за повишаване на реколтите, които предвиждат използването на земеделска техника, торове и пестициди. Така, Норман Бърлоуг, в същност сформира съвременния начин на земеделие.
Програмите на Бърлоуг са подлагани на критика от страна на еколозите във връзка с използването на пестициди и торове, но те са помогнали да се повишат добивите от земеделските култури и са спасили много страни от глад. За достиженията си агрономът получава Нобелова премия през 1970 г.

 

Публикувана в Агроновини

В Румъния, която е на второ място по производство на царевица в Европейския съюз, фермерите планират да засеят през тази година 2,62 млн. хектара със зърнената култура при 2,5 млн. хектара през миналата година, обявиха от министерството на селското стопанство на страната, цитирани от електронното издание ZOL. През 2016 г. румънските фермери прибраха 10 млн. тона царевица, или с 12% повече, отколкото година по-рано.  В южната част на страната сеитбата на зърнената култура е почти завършена, а в северната върви на пълни обороти и вероятно ще приключи в началото на май.

В Германия площите, засети с царевица, могат да се увеличат с 12% в сравнение с миналата година до 466 хил. хектара, сочат данни на националната Асоциация на фермерските кооперативи. Прогнозите за реколтата са за ръст от 22% спрямо 2016 г. до 4,4 млн. тона.

Във Франция, която е лидер в ЕС по производство на царевица с прибрани 11,5 млн. тона през 2016 г., фермерите ще свият засетите площи, насочвайки се към по-рентабилна култура като захарното цвекло в подготовка за премахването на квотите за производството му в общността през тази есен, става ясно от проучване на местната агенция Arvalis.

Въпреки това експертите са на мнение, че Франция ще събере по-богата реколта, отколкото през миналата година, тъй като тогава метеорологичните условия в страната бяха изключително неблагоприятни. Сравненията са по-скоро с 2015 г., когато производството достигна 13 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Около 450 килограма зърно от декар е очакваният добив от новата пшенична реколта в Добричка област според прогнозата на експерти след първото обследване на масивите.

В много добро състояние са 50 на сто от полетата със зърнената култура, съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в областната дирекция “Земеделие“. Експертната комисия е оценила като “добро“ състоянието на 45 на сто от полетата, а като “средно“ — на 5 на сто.

В Добричка област, която е най-големият производител в страната на пшеница, площите със зърнената култура през тази стопанска година надхвърлят 1 200 000 декара.

В площите с посевите няма болести, за което благоприятства и студеното време. Полски мишки са установени в отделни полета, в които има от единични дупки до 1–2 активни колонии на декар, поясниха от областната дирекция “Земеделие“.

Около 45 на сто от масивите с ечемик са в много добро състояние, а останалите полета — в добро, допълват от дирекцията. Очакваният среден добив от културата е 400 килограма според първата прогноза. И пшеницата, и ечемикът са в обичайната за това време фаза на развитие — братене.

Комисията от експерти е обходила част от площите с пшеница и ечемик, като до прибирането на реколтата ще бъдат направени още няколко обследвания за развитието на посевите.

Публикувана в Растениевъдство

5,83 млн. т пшеница се очаква да произведе страната ни за сезон 2016/2017, съобщават от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Това е с малко над 20 хил. т повече, в сравнение с миналогодишната историческа реколта, която бе в размер на 5,6 млн. тона. При ечемика се очакват 780 хил. тона, царевица 2,12 млн. т, слънчоглед 1,63 млн. т и рапица 530 хил. т.
Предварителните предвиждания на САРА за реколта 2017/2018 год. за площите с основните 5 зърнено-маслодайни култури, са: пшеница – 1,1 млн.ха, ечемик – 0,15 млн.ха, царевица – 0,46 млн.ха, рапица – 0,18 млн.ха и слънчоглед – 0,81 млн.ха.
Общата площ през 2016/17 год. се изчислява на 2,73 млн.ха, а през новата 2017/18 год. може да има леко намаление до 2,72 млн.ха. Намаление с около 9% се очаква при площите с ечемик и с около 2% при пшеницата. Предвижда се да има около 8% увеличение на площите със царевица и 3% при рапицата.

Публикувана в Растениевъдство

Производството на рапица в държавите-членки на Европейския съюз през селскостопанския сезон 2017-2018 г. ще нарасне несъществено до 20,95 млн. тона от 20,53 млн. тона през настоящия сезон, прогнозират от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт.

Оценката за по-силна реколта се базира изцяло на подобрените очаквания за добивите до 3,26 тона от хектар при 3,15 тона от хектар през настоящия сезон, тъй като от асоциацията предвиждат свиване на засетите площи до 6,43 млн. хектара от 6,52 млн. хектара през сезон 2016-2017 г. Въпреки увеличаването на площите с рапица в Източна Европа и по-конкретно в Румъния, Унгария и Полша големите производители в ЕС – Франция, Германия и Великобритания – ще свият значително засетите масиви с маслодайната култура.

Доста по-различна е настоящата прогноза на Европейската комисия, според която се очаква значителен ръст от над 10% в производството на рапица, макар и от по-ниска база – до 22,1 млн. тона от 20 млн. тона през настоящия сезон. Експертите на ЕК предвиждат също повишаване на добивите през следващия сезон до 3,3 тона от хектар от 3,1 тона от хектар през настоящия, както и разширяване на засетите площи до 6,62 млн. хектара от 6,49 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

Не се мъчете да ги откриете, сега малко преди цъфтежа на ягодите те излизат от мястото на зимуване – под опадали листа, бучки пръст, повърхностния почвен слои. Това са малки до 3 мм тъмно кафяво до черно хоботниче. Да се видят е почти невъзможно, но те са там не се съмняваите. Една част са зимували във вашата градина, а други са прелетели от съседите. Тези дребни хоботничета надупчват листата, листните дръжки, и пъпките. Това не е голямата беда.

Проблема идва със снасянето на яйцата в периода на бутонизация. Женската прогризва цветната пъпка и снася по едно яйце. След няколко дни цветната пъпка опадва. По- силно се нападат сортовете с по- дълги цветни дръжки. Най – силно страдат ранните сортове и бедата е в това, че се повреждат първите цветни пъпки, които дават най- ранните и най- едрите плодове.

Борбата се извежда по време на бутонизацията при 15% нападнати растения. Няма официално регистрирани препарати. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 17

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта