Цинията е цъфтящо многогодишно растение, което в нашите ширини се отглежда като едногодишно. Всеки може без проблем да отглежда това цвете самостоятелно. Цинията може да се размножава по два начина: чрез семена и чрез разсад.

Сеитбата на семената от циния може да се направи директно на открито, но това може да се направи, когато времето се затопли и позволява работа в градината. Тогава трябва да наприте следното:

  • Преди всичко направете отбор на семената от циния. За целта ги завийте във влажна кърпа и ги оставете така за няколко дни. Добрите семена трябва да покълнат.

  • След това изберете място и подгответе площта. Прекопайте почвата и направете малки браздички.

  • Засейте в тях семената и внимателно ги покрийте с пясък.

  • Отгоре на лехата може да поставите полиетиленово платно, за да създадете своеобразен парник, с който ще ускорите поникването.

  • В такива условия семената ще поникнат за около две седмици.

    Ако зимата е сурова и дълга, директната сеитба на семената не може да се направи. Затова тогава се търсят възможностите за другият начин на размножаване – чрез разсад.

    Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Според специалистите, периодът от засяването на семената на подправката, до появата на първите поници зависи не само от метеорологичните условия, но също така и от подготовката на семената. В стандартна ситуация, когато засяването на магданоз на открито място е със сухи семена, растенията се появяват през първите две или три седмици след сеитба.

Трябва да се отбележи, че магданозът е доста невзискателно растение, но най-добри добиви от тази култура могат да бъдат получени, когато се отглежда на слънчево и наторено с органични торове място. Семената на културата кълнят при температура на почвата 5 градуса, но най-благоприятни температури за растението са 15-18 градуса. Семената на магданоза ще покълнат при топло време и подходяща влажност на почвата.

Продължителният период на покълване на семената на магданоза се дължи на присъствието на етерични масла, които възпрепятстват поникването. Тези семена пречат на проникването на влага в семето.

За съкращаване времето на поникване на магданоза се препоръчва накисване на семената преди засяване за 24 часа във вода. За разтваряне на етеричните масла се препоръчва водата да е топла, но не гореща.

Друг метод за подобряване на кълняемоста на семената е да се поставят семената във водка или спирт. На дъното на чиния се налива малко спирт или водка, след това се поставя марля и се изсипват семената. След 20 минути семената се изплакват с вода и се просушават. При сеитба на такива семена магданоз първите кълнове се появяват след 7-10 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Добивът  от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през 2017 година в сравнение с предходния сезон, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL. Като основен фактор за прогнозирания ръст е посочено  увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар, в сравнение с  52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница в Евросъюза  ще нарасне с 7,2 на сто  до 144,8 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

За очертаващото се значимо увеличение на производството на мека пшеница в ЕС през 2017/18 г. основният принос е на Франция, където производството се очаква да нарасне с 38 на сто – от 27,84 млн.т до 38,56 млн.т. Правят впечатление обаче по-слабите реколти очаквани за Румъния и Унгария – 7,80 млн.т и 4,66 млн.т, в сравнение с 8,41 млн.т и 5,22 млн.т, ожънати през миналата година.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишния резултат – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61,01 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

ЕС -28. Производство на мека пшеница в млн. тона 

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

124,55

136,32

148,27

152,10

135,08

144,81

Франция

35,77

36,74

37,45

40,91

27,84

38,56

Германия

22,33

24,87

27,81

26,41

24,42

25,06

Великобритания

13,31

11,92

16,51

16,45

14,41

14,34

Испания

4,60

6,72

5,65

5,45

6,88

5,94

Полша

8,37

9,59

11,48

11,12

        11,10

11,10

Унгария

3,92

5,04

5,23

5,26

5,22

4,66

Румъния

5,01

7,99

7,40

7,52

8,41

7,80

България

3,96

5,06

4,91

4,67

5,84

5,31

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Добив от царевица в основните страни производителки в ЕС, в млн. т

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

56,30

63,18

73,84

58,07

60,62

61,01

Франция

15,50

14,50

17,03

13,13

11,97

13,50

Италия

7,58

7,11

8,50

6,93

6,53

6,26

Румъния

5,41

10,26

11,47

9,20

9,37

9,53

Унгария

4,60

6,72

9,05

6,38

8,45

6,85

Германия

5,14

4,07

5,23

4,04

3,95

4,09

Испания

4,30

4,74

4,41

4,30

3,85

4,09

Полша

3,63

3,65

4,19

2,52

4,20

4,00

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Общата реколта от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през тази година в сравнение с миналата, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание ZOL. Като основна причина за прогнозирания ръст е посочено очакваното увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар от 52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница ще нарасне до 144,1 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишната – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Микориза и електричество за третиране на семената? Не е изключено тези два алтернативни метода скоро да станат хит в агротехниката – предричат германски специалисти

Алекс Петров

Съвременните технологии за предварително третиране на семената предлагат сложни и ефективни решения, включващи химични, биологични и физични методи на обработка. Увлечени от плодовете на т.нар. Зелена революция, дълго време и в глобален мащаб се игнорираше алтернативата на химичните дезинфектанти (препарати за унищожаване или редуциране на микроорганизмите – б.а.), пише по този повод германският аграрен мениджър Катрин Хан. Специалистката представя два нетрадиционни и авангардни метода за третиране на семената, които ще представим условно като турбокорени и електрони в помощ на растенията. Ще ви запознаем с принципите на действие и приложението им, макар и все още скромно, в растениевъдството на Германия.

Предистория на „турбокорените”

Докато идеята за използване на електрони като дезинфектанти е сравнително нова, за положителния ефект от симбиозата между микоризни гъби и кореноплодни растения е било известно преди повече от сто години. През 1885 г. пруският крал наредил на берлинския ботаник проф. Алберт Берхард Франк да отгледа трюфели. При работата си над поставената задача специалистът открил определен вид корени, които винаги се оказвали по-добре развити от другите. Изследванията показали, че тези корени образували симбиоза с определени гъби, хифите на които обвивали и се сраствали с корените на растението. Благодарение на симбиозата, растението получавало по-добър достъп до вода и минерални вещества. Гъбата, от своя страна, значително наедрявала за сметка на приетите даром продукти от „дарителя” при процеса на растителната фотосинтеза. Симбиозата при срастването на гъбните хифи (проводяща част на мицелите) с корените на растенията била наречена микориза от откривателя си Франк.

Микоризата – същност и полза

Микоризата е специфично образувание между хифите на някои гъби и корените на висшите растения. Симбиозата между гъбите и растенията е позната и широко разпространена. На практика 95% от растителното царство живее в симбиоза с гъбите. В зависимост от това дали гъбата се сраства само с обвивката на корена, или прониква до самия корен, микоризата се дели на две (Рис. 1) – Ектотрофна микориза (външна), при която хифите на гъбата образуват външен калъф върху коените на растенията, и Ендотрофна микориза (вътрешна), когато хифите почти изцяло се намират в клетките на корена. „Турбокорените” са продукт на симбиозата между корените на растенията и хифите на гъбите (Рис. 2) .Тя покрива като с паяжина корените, сраства се с тях, като увеличава многократно техния обем и всмукателната им способност.

Взаимоизгодно съществуване и за гъбите, и за растенията

Микоризиращите гъби не могат да произвеждат полизахариди, необходими за техния растеж, а ги получават от растението-гостоприемник. Това обаче не е паразитизъм. Растенията са също заинтересовани от симбиозата с гъбите, защото и те получават много. Покривайки кореновата система с гъста мрежа хифи, гъбите увеличават многократно засмукващата способност на приемника. Така растенията получават повече хранителни вещества и вода от доста големи разстояния. Благодарение на мощните си ферменти, микоризираният корен разлага неразтворимите във вода форми на фосфора, калия и азота, медта, цинка и другите микроелементи, като ги доставя на растението-гостоприемник. С помощта на микоризата се доставят и необходимите минерали, витамини, ферменти, биостимулатори, хормони и други биологично активни вещества.

В процесите на преработка на хранителните елементи гъбите отделят не само ферменти, но и различни токсини, които блокират развитието на редица почвени патогени като питиум, фитофтора, фузариум и т. н., обеззаразявайки почвите.

Тъй като в природата микоризната симбиоза е спонтанно възникваща връзка, поставя се въпросът защо е необходимо да се заразяват растенията с микоризни гъби по изкуствен начин? Няма ли това да стане от само себе си? За съжаление, интензивната обработка на земята, нарастващото използване на пестициди, производството на стерилен посадъчен материал са намалили значително броя на живеещите в почвата микоризни гъбички, поради което е необходимо техният брой да се възстановява.

Буфер на стреса

Микоризата е способна да предотвратява стреса на растенията при засушаване или недостиг на хранителни вещества. Заедно с полизахаридите растенията-гостоприемници подават сигнали за помощ по химичен път до гъбите, на който те реагират. Най-често това се отнася за доставянето на вода, до отделянето на различни ензими, които разтварят и доставят неусвоимите хранителни вещества, при това в желаната от растенията пропорция, до отделянето на токсини, които блокират развитието на патогенните микроорганизми. Срастването на гъбата с корена има и защитно действие, доколкото нематодите (видове паразитни червеи) атакуват точно през места за които се захваща гъбата. Веднъж формирала се, симбиозата остава докато растението е живо и може да отделя полизахариди.

Благодарение на микоризата постигаме

. Увеличаване на приема на хранителни вещества и вода от растенията

. По-ранен и едновременен цъфтеж, следователно и по-добри добиви

. Намаляване на потребността от поливане и използването на торове

. Увеличаване устойчивостта на растенията към различните видове стрес (засушаване, горещини, неравномерно разпределение на валежите, появата на вредители и болести, пресаждане и др.)

. Прекомерно наторяваните почви се почистват и се намалява съдържанието на нитрати в подпочвените води.

. Блокиране развитието на някои патогенни микроорганизми, нанасящи значителни вреди на реколтата.

Науката в полза на практиката

От известно време се забелязва повишен интерес към използването на микоризата в промишлени мащаби, например за инокулация (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми – б.а.) на семената на културните растения със спори на гъбите с цел подобряване развитието на растенията и увеличаване на добивите. До настоящия момент подобен промишлен пробив не е направен. Но прогрес в тази насока има: германският ботаник д-р Артур Шюслер разработва метод за отглеждане на гъби в течна среда и го патентова. През 2014 г. той заедно със свои съмишленици създава компанията Wilhelms GmbH в германския град Клопенбург. Сътрудникът на младото предприятие Фолкхард Майнерс обяснява как става размножаването на спорите: „В течна хранителна среда гъбите се развиват върху корени, които служат за носители. Така получаваме висока концентрация на спори.”

Една партида съзрява в боксовете примерно 5 – 6 месеца, след което се събира „урожаят”. Част от него се използва за повторно размножаване, а другата се преработва в готов продукт. Целият процес протича in vitro, тоест в стерилни системи. Микоризните гъби се смесват с полезни почвени бактерии. Най-ефикасно този продукт се използва за третиране на посевния материал.

Съществуват два способа за използване на продукта

Ръчно третиране. Фермерите могат да третират посевния материал при дозировка от 200 до 500 г/ха. При царевицата например се използва 200 г прах на семена за 1 хектар. В резултат всяко царевично зърно получава 10-12 спори от гъбите.

Професионално третиране. То се провежда при дозировка 20 – 70 г/ха в машини за третиране на семена. Този метод е бил тестиран с водещи производители на оборудвания за почистване и обеззаразяване на семена и може да се прилага в промишлени установки.

Към „турбокорените” на компания Wilhelms GmbH започнаха да проявяват интерес и големи предприятия. Вече са обработени предварително царевични семена от три сорта на двама производители. До този момент са проведени опити с посевен материал на царевица, картофи, зърнени култури, фуражни треви, на участъци с овощни насаждения и лозя. От есента на 2016 година в усилен режим се правят експерименти с обработка на семена на зимна пшеница.

Концепцията на „турбокорените” впечатли дори Федералното министерство на образоването и научните изследвания на Германия, което от края на 2014 година пое субсидирането на компанията. А през миналата година Wilhelms GmbH получи от Министерството на екологията премия за иновативност в сферата на запазване на климата и защита на околната среда.

Следва

Микориза и електричество за третиране на семената? Не е изключено тези два алтернативни метода скоро да станат хит в агротехниката – предричат германски специалисти

Алекс Петров

Съвременните технологии за предварително третиране на семената предлагат сложни и ефективни решения, включващи химични, биологични и физични методи на обработка. Увлечени от плодовете на т.нар. Зелена революция, дълго време и в глобален мащаб се игнорираше алтернативата на химичните дезинфектанти (препарати за унищожаване или редуциране на микроорганизмите – б.а.), пише по този повод германският аграрен мениджър Катрин Хан. Специалистката представя два нетрадиционни и авангардни метода за третиране на семената, които ще представим условно като турбокорени и електрони в помощ на растенията. Ще ви запознаем с принципите на действие и приложението им, макар и все още скромно, в растениевъдството на Германия.

Предистория на „турбокорените”

Докато идеята за използване на електрони като дезинфектанти е сравнително нова, за положителния ефект от симбиозата между микоризни гъби и кореноплодни растения е било известно преди повече от сто години. През 1885 г. пруският крал наредил на берлинския ботаник проф. Алберт Берхард Франк да отгледа трюфели. При работата си над поставената задача специалистът открил определен вид корени, които винаги се оказвали по-добре развити от другите. Изследванията показали, че тези корени образували симбиоза с определени гъби, хифите на които обвивали и се сраствали с корените на растението. Благодарение на симбиозата, растението получавало по-добър достъп до вода и минерални вещества. Гъбата, от своя страна, значително наедрявала за сметка на приетите даром продукти от „дарителя” при процеса на растителната фотосинтеза. Симбиозата при срастването на гъбните хифи (проводяща част на мицелите) с корените на растенията била наречена микориза от откривателя си Франк.

Микоризата – същност и полза

Микоризата е специфично образувание между хифите на някои гъби и корените на висшите растения. Симбиозата между гъбите и растенията е позната и широко разпространена. На практика 95% от растителното царство живее в симбиоза с гъбите. В зависимост от това дали гъбата се сраства само с обвивката на корена, или прониква до самия корен, микоризата се дели на две (Рис. 1) – Ектотрофна микориза (външна), при която хифите на гъбата образуват външен калъф върху коените на растенията, и Ендотрофна микориза (вътрешна), когато хифите почти изцяло се намират в клетките на корена. „Турбокорените” са продукт на симбиозата между корените на растенията и хифите на гъбите (Рис. 2) .Тя покрива като с паяжина корените, сраства се с тях, като увеличава многократно техния обем и всмукателната им способност.

Взаимоизгодно съществуване и за гъбите, и за растенията

Микоризиращите гъби не могат да произвеждат полизахариди, необходими за техния растеж, а ги получават от растението-гостоприемник. Това обаче не е паразитизъм. Растенията са също заинтересовани от симбиозата с гъбите, защото и те получават много. Покривайки кореновата система с гъста мрежа хифи, гъбите увеличават многократно засмукващата способност на приемника. Така растенията получават повече хранителни вещества и вода от доста големи разстояния. Благодарение на мощните си ферменти, микоризираният корен разлага неразтворимите във вода форми на фосфора, калия и азота, медта, цинка и другите микроелементи, като ги доставя на растението-гостоприемник. С помощта на микоризата се доставят и необходимите минерали, витамини, ферменти, биостимулатори, хормони и други биологично активни вещества.

В процесите на преработка на хранителните елементи гъбите отделят не само ферменти, но и различни токсини, които блокират развитието на редица почвени патогени като питиум, фитофтора, фузариум и т. н., обеззаразявайки почвите.

Тъй като в природата микоризната симбиоза е спонтанно възникваща връзка, поставя се въпросът защо е необходимо да се заразяват растенията с микоризни гъби по изкуствен начин? Няма ли това да стане от само себе си? За съжаление, интензивната обработка на земята, нарастващото използване на пестициди, производството на стерилен посадъчен материал са намалили значително броя на живеещите в почвата микоризни гъбички, поради което е необходимо техният брой да се възстановява.

Буфер на стреса

Микоризата е способна да предотвратява стреса на растенията при засушаване или недостиг на хранителни вещества. Заедно с полизахаридите растенията-гостоприемници подават сигнали за помощ по химичен път до гъбите, на който те реагират. Най-често това се отнася за доставянето на вода, до отделянето на различни ензими, които разтварят и доставят неусвоимите хранителни вещества, при това в желаната от растенията пропорция, до отделянето на токсини, които блокират развитието на патогенните микроорганизми. Срастването на гъбата с корена има и защитно действие, доколкото нематодите (видове паразитни червеи) атакуват точно през места за които се захваща гъбата. Веднъж формирала се, симбиозата остава докато растението е живо и може да отделя полизахариди.

Благодарение на микоризата постигаме

. Увеличаване на приема на хранителни вещества и вода от растенията

. По-ранен и едновременен цъфтеж, следователно и по-добри добиви

. Намаляване на потребността от поливане и използването на торове

. Увеличаване устойчивостта на растенията към различните видове стрес (засушаване, горещини, неравномерно разпределение на валежите, появата на вредители и болести, пресаждане и др.)

. Прекомерно наторяваните почви се почистват и се намалява съдържанието на нитрати в подпочвените води.

. Блокиране развитието на някои патогенни микроорганизми, нанасящи значителни вреди на реколтата.

Науката в полза на практиката

От известно време се забелязва повишен интерес към използването на микоризата в промишлени мащаби, например за инокулация (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми – б.а.) на семената на културните растения със спори на гъбите с цел подобряване развитието на растенията и увеличаване на добивите. До настоящия момент подобен промишлен пробив не е направен. Но прогрес в тази насока има: германският ботаник д-р Артур Шюслер разработва метод за отглеждане на гъби в течна среда и го патентова. През 2014 г. той заедно със свои съмишленици създава компанията Wilhelms GmbH в германския град Клопенбург. Сътрудникът на младото предприятие Фолкхард Майнерс обяснява как става размножаването на спорите: „В течна хранителна среда гъбите се развиват върху корени, които служат за носители. Така получаваме висока концентрация на спори.”

Една партида съзрява в боксовете примерно 5 – 6 месеца, след което се събира „урожаят”. Част от него се използва за повторно размножаване, а другата се преработва в готов продукт. Целият процес протича in vitro, тоест в стерилни системи. Микоризните гъби се смесват с полезни почвени бактерии. Най-ефикасно този продукт се използва за третиране на посевния материал.

Съществуват два способа за използване на продукта

Ръчно третиране. Фермерите могат да третират посевния материал при дозировка от 200 до 500 г/ха. При царевицата например се използва 200 г прах на семена за 1 хектар. В резултат всяко царевично зърно получава 10-12 спори от гъбите.

Професионално третиране. То се провежда при дозировка 20 – 70 г/ха в машини за третиране на семена. Този метод е бил тестиран с водещи производители на оборудвания за почистване и обеззаразяване на семена и може да се прилага в промишлени установки.

Към „турбокорените” на компания Wilhelms GmbH започнаха да проявяват интерес и големи предприятия. Вече са обработени предварително царевични семена от три сорта на двама производители. До този момент са проведени опити с посевен материал на царевица, картофи, зърнени култури, фуражни треви, на участъци с овощни насаждения и лозя. От есента на 2016 година в усилен режим се правят експерименти с обработка на семена на зимна пшеница.

Концепцията на „турбокорените” впечатли дори Федералното министерство на образоването и научните изследвания на Германия, което от края на 2014 година пое субсидирането на компанията. А през миналата година Wilhelms GmbH получи от Министерството на екологията премия за иновативност в сферата на запазване на климата и защита на околната среда.

Повече във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Компанията въвежда редица иновации за ускорено създаване на хибриди с ценни стопански показатели

Агр.Петър Кръстев

Велико Търново

Пионер винаги предлага най-качествените семена в страната. Ще се постараем и тази година да поддържаме това високо качество“, каза Чавдар Дочев – Търговски Директор на Пионер за Балканите, бизнесмениджър на Корпорация ДюПон за България, на срещата с ключови клиенти, състояла се в края на януари във Велико Търново. Внушителното присъствие на водещи в земеделието и агробизнеса специалисти бе ясен знак, че времето и мястото на срещата бяха много добре подбрани.

Практиката показва, че вече повече от 90 години Пионер е лидер на световния семенарски пазар.

Пионер с престижни награди за качество през 2016 година

Разрастващият се екип на компанията има още един повод за гордост – през октомври 2016 г. независимата швейцарската организация ICERTIAS е провела маркетингово проучване “QUDAL – QUality meDAL Bulgaria Agriculture 2016/2017” сред български зърнопроизводители – агрономи, собственици на агрофирми, председатели на кооперации. На въпроса: “Посочете производителя или доставчика на ЦАРЕВИЧНИ СЕМЕНА, който според Вашия личен опит или опита на Вашите близки предлага абсолютно най-високо ниво на качество на българския пазар:”, най-много потребители са отговорили: Pioneer. Информацията е била анализирана от независимата организция ICERTIAS, която присъжда „QUDAL – Mедал – Pioneer – №1 в качеството на ЦАРЕВИЧНИ СЕМЕНА“. Признанието е гласувано от самите потребители, а сертификатът е заверен от независимата швейцарска организация ICERTIAS.

Това независимо проучване показва още веднъж високото признание на фирма Пионер сред българските зърнопроизводители. Царевичните хибриди от Optimum® AQUAmax® продуктовата линия на фирмата, са най- предпочитаните от фермерите в страната, заради пластичните им качества и високите добиви, получавани независимо от климатичните условия. Най-добре наложилите се царевични хибриди от тази продуктова линия са P0216, P0023, P9241, P9486 и P9903, които са доказано високодобивни.

През 2016 година Пионер Семена България получи и още една престижна награда – на в. „Български фермер”, който определи компанията за Агротърговец на 2016 година, поради най-големия пазарен дял при семената царевица и слънчоглед.

Съвременно, модерно обслужване в полза на фермерите

Нещо изключително полезно за производителите, което ще се предлага от средата на февруари на уеб страницата на Пионер: фермерите ще имат възможност да проверяват всяка една партида слънчоглед според сеялката, с която ще го сеят, ще могат да научат каква трябва да бъде нейната настройка от гледна точка на вакуум или на въздух, с какви отвори трябва да бъде диска, който да се използва. Всичко това е с цел да се получи възможно най-добро изсяване на семената, т.е да имат над 90% единично попаднали растения на полето. По този начин равномерното гарниране на посева ще дава възможност за много по-добра реализация на генетичния потенциал на семената.

Генетичният потенциал и генбанката, която притежава Пионер, са вече добре известни на българските фермери. Това проличава особено при царевицата, при която благодарение на възможно най-богатия селекционен материал се получават много високи добиви. Optimum®AQUAmax® продуктовата линия е технология с доказани преимущества, резултат на 60-годишни научни изследвания на Пионер в насока сухоустойчивост.

Нов селекционен център в Европа

От миналата година Пионер се сдоби с нов селекционен център в Севиля, Испания, който се състои от 10 декара оранжерийна площ и 40 декара селекционно опитно поле. Там се използват възможно най-новите технологии за селекция на слънчоглед. Това, което досега се е практикувало само в САЩ, вече се прилага и в Европа – както при устойчивост на мана и синя китка, толерантност към фома, фомопсис и други болести, така и за много високодобивни хибриди. Центърът е мултифункционален, в него ще се тестват и най-новите хибриди Optimum®AQUAmax® за сухоустойчивост. Работи се и по отношение на селекция за устойчивост на синя китка и при рапицата. С това Пионер иска да предложи пълна генетична защита от всякакъв тип болести при културите. Във връзка с това Иван Костадинов отбеляза, че миналата година при всички хибриди слънчоглед на Пионер не е имало нито едно поле и растение със системна форма на мана.

Повече за хибридите царевица и слънчоглед четете в следващия брой. 

Публикувана в Растениевъдство

При семенното размножаване на овощните видове при повечето случаи не може да се очаква получаването на растения със същите качества, които има майчиното растение. Причината за това е, че цветовете на голяма част на овощните растения се нуждаят от чуждо опрашване, за да дадат плод. Такива са всичките ябълкови, крушови, черешови, голяма част от вишневите, сливовите сортове и други. Даже и тези, на които цветовете се опрашват от собствения си прашец, като почти всички прасковени, кайсиеви, ягодови и малинови сортове, някои сливови сортове се опрашват от чужд прашец, тъй като насекомите кацат по всички сортове и по този начин извършват опрашването. Същото се отнася и до овощните видове, например ореха, които се опрашват с помощта на вятъра. Новото растение носи качествата на майката и бащата, а също така и на предшествуващите го прародители.

Размножените чрез семена овощни растения започват да плододават по – късно, но са по–жизнени, растат по–буйно, развиват по–добра коренова система и са по–дълговечни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 06 Февруари 2017 13:34

Предстоят промени в Добричкия панаир

Ще успеят ли бизнеса и местната власт да върнат старата слава на изложението в сърцето на Добруджа. Само нова сграда ли е необходима, за да се възроди международната селскостопанска изложба

Лили Мирчева

През 2017 г. пожелавам най-после да намерим дома си –нова изложбена площ, която не е само за Добрички панаир, но и за нашия град. Това си пожела председателят на борда на директорите на „Добрички панаир” АД Агоп Крикорян в първия ден на ежегодното земеделско изложение в сърцето на Добруджа.

Пожелавам на община Добрич да има бюджет поне колкото нашия. С тези думи пък представителят на „Пионер Семена България” се обърна към ръководителите на добруджанския град при получаването на голямата награда и статуетката. Тази година обосновката за номинацията бе - за най-бързо растящ пазарен дял при слънчогледовите хибриди. Отличието бе връчено на тържествена вечеря, след края на първия ден на 23-тата Борса за семена и посадъчен материал. Грамота за дългогодишно партньорство получи фирма “Словбул Соланум Пловдив”.

Лентата при откриването на изложението, обозначено с гръмкото име – международна борса за семена и посадъчен материал, прерязаха областният управител Детелина Николова, зам.-кметът на Добрич Росица Йорданова и изпълнителният директор на “Добрички панаир” АД Звезделина Иванова. 

Радващо е, че този форум за поредна година събира участници от цялата страна, които предлагат на добричлии и гостите на града чудесната възможност да се запознаят и да оценят  висококачествени продукти за сеитбени кампании в овощарството , зеленчукопроизводство, зърнопроизводството, заяви областният управител Детелина Николова.

От своя страна зам.-кметът пожела на земеделските производители да намерят онова, което е най-доброто за сеитба 2017, както и да осъществят най-добрите контакти.

По традиция, наложила се през последните години, на Добричкия панаир не присъства нито един чиновник от висшето ръководство на МЗХ. Пак по традиция бе прочетен поздравителен адрес, този път от поредния служебния министър на земеделието - проф. Христо Бозуков.

Както обявиха организаторите на форума в тазгодишното издание участваха 58 фирми от страната и чужбина. В петте дни на изложението посетителите трябваше да видят продукцията на фирми, предлагащи хладилни съоръжения за съхранение и преработка на свежа и замразена продукция, специализирана техника за бране на меки плодове - малини, арония, касис и костилкови плодове /сливи, череши/. Това би предизвикало огромен интерес сред фермерите, но на практика лютата зима попречи на изложителите да докарат машините си до и без това непочистените, и заледени пространства около спортен комплекс „Простор”, където се помещава панаирът. Най-любопитните посетители можеха само от брошура да научат що за машина за събиране, почистване и опаковане на костилкови плодове – сливи, череши, вишни, е конструирана. Тя става също и за обработка на кайсии, праскови и други плодове, които могат да се използват за производството на ракия. При това процентът на събраните плодове и 95%, като същевременно има пълно отстраняване на попаднали листа, клонки, трева и други нежелани примеси. Нещо повече - през 2006 г., 2007 г. и 2008 г.машината е награждавана със златен медал на Международния селскостопански панаир в Нови Сад. Само дето нашите фермери не успяха да я видят в 5-те дни на изложението.

Организаторите на Добричкия панаир се похвалиха с представянето и на друга иновация - биопрепарати и почвени подобрители за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени и етерично-маслени култури. Тази актуална тема обаче мина почти незабелязано за посетителите заради изключително слабата организация от страна на служителите на Добричкия панаир. При това представянето на иновативен немски биопродукт за увеличаване на плодородието на почвата, бе единственото съпътстващо мероприятие на изложението.

Иначе бяха представените разнообразни продукти – от парници, беседки, оранжерии, навеси за автомобили, до системи за поливане и други помощни материали в работата на фермера, откриха свой потенциален пазар.

На особен интерес тази година се радваха различни разсади за билки, както и производство на посадъчен материал по метода на in vitro размножаването.

Стопаните обсаждаха щандовете на фирмите, предлагащи семена и разсади на лавандула, маточина, безсмъртниче, лайка и др. Фермерите питаха за технологията на отглеждане, изискванията на растенията, цена на разсада и дори за възможен пазар. Мнозина си тръгнаха доволни от направените договори, но и мнозина останаха недоволни от малкото посетители.

Назряло е време за промени в Добричкия панаир и вероятно трябва да се тръгне не само от нова сграда, но и от организацията на изложението, за да не стане – стари грешки в нови дрешки.

Публикувана в Бизнес
Петък, 03 Февруари 2017 11:24

Проверете семената за кълняемост

Наближава времето, когато започва сеитбата на разсадите от зеленчукови култури за ранно полско производство.

Ако семената, които ще сеете са закупени от търговската мрежа в готови разфасовки, за да сте сигурни, че са жизнени задължително преди покупката проверете срока на валидност и процента на кълняемост, които трябва да са отразени на опаковката.

Но тези, които сами са събрали семена от директни сортове зеленчуци и не са сигурни за тяхната кълняемост, трябва предварително да ги проверят за кълняемост.

Това не е никак трудно и може да стане в домашни условия, като единствено е важно температурата на въздуха да е 18-22 °С и семената да са постоянно навлажнени, без да плуват във вода.

За целта е нужно да вземете подходящ плосък съд на дъното, на който да постелете филтърна или друга подходяща хартия, която се навлажнява на 100% и върху нея да подредите предварително преброени семена.

За определяне процента на кълняемост най-често се използват 100 броя семена, но според това с какво количество семена разполагате, техният брой може да бъде и по-малко. От там нататък е необходимо да следите семената да не останат на сухо и температурата на въздуха да е в рамките на посочената по-горе.

След 7-10 дни семената покълват. След като се изброят непокълналите семена, лесно се пресмята какъв е процента на кълняемост.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Редица болести по зеленчуковите култури се пренасят чрез семената, затова обеззаразяването на семената е важно условие за получаване на здрав разсад.

Ето няколко начина за обеззаразяване на семената:

  • Обеззаразяване със син камък . Семената се киснат в продължение на 24 часа в 0,02% разтвор, просушават се леко и веднага се сеят. Синият камък действа токсично на гъби и бактерии, като същевременно повишава жизнеността на кълновете.

  • Обеззаразяване със солна киселина. Семената се киснат 30 минути в 20% техническа солна киселина. След третирането семената се промиват с течаща вода в продължение на 15 минути. Този тип обеззаразяване се използва срещу вируси (повърхностна зараза от ТМV) при домати и пипер и срещу бактерии.

  • Обеззаразяване с натриева основа. Семената се киснат в 2%-ов разтвор на натриева основа за 10 минути и се просушават без да се промиват с чиста вода. Прилага се за обеззаразяване на семена от пипер срещу тютюнева мозайка (ТМV).

  • Обеззаразяване с перхидрол - перхидролът (30% водороден прекис), се разрежда с вода в обемно съотношение 1:10 ( 1 част перхидрол към 10 части вода). Семената се поставят в пластмасов съд, заливат се с приготвения разтвор и се бъркат периодично. Продължителността на третирането е различна в зависимост от вида на семената: домати - 25 мин., пипер – 30 мин., краставици – 20 мин., дребнисеменни – 15 мин.

След третирането, семената се промиват с чиста вода в продължение на 30 минути. Най-добре просушените семена да се засяват веднага, за да се използва стимулиращия ефект на отделящия се кислород, но така обеззаразени семената могат и да се съхраняват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта