Агенцията за защита на околната среда на САЩ одобри три нови сорта картофи, получени чрез генно инженерство. Производството на фирмата JR Simplot Co. Айдахо получи разрешение да засажда ГМ картофи тази пролет, а през есента те вече ще са в търговската мрежа.

Трите нови сорта картофи: Russet Burbank, Ranger Russet и Atlantic са били одобрени от Агенцията за защита на околната среда (EPA) и Министерството за контрол на качеството на храните в САЩ (FDA), съобщава Associated Press. По-рано, тези сортове са били одобрени от Министерството на земеделието на САЩ (USDA).

Според Асошиейтед прес, ГМ картофите са устойчиви на фитофтора, по-малко податливи на черни листни петна, а друго предимство е, че те съдържат по-малко вещества, които при високи температури (например при пържене на картофи) се превръщат в канцерогенни. Също така, при отглеждането на новите сортове са необходими 50% по-малко фунгициди за контрол на вредителите.

От компанията твърдят, че новите сортове картофи по вкус, текстура и хранителна стойност не са по-различни от обикновените картофи. Но за сега няма доказателства за безопасността на генетично модифицираните продукти. Компанията "Макдоналдс" е отказала да използва картофите от Simplot Company за приготвяне на пържени картофи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Площите с пшеница са намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година, твърди Тодор Губатов, собственик на селекционна компания „Агроном“.

Интервю на Лили Мирчева

–                  Г-н Губатов, как оценявате тазгодишното издание на международната селскостопанска изложба АГРА?

–                  Мисля, че е по-добро от миналата или предишните години. Има и повече изложители.

–                  С какви очаквания и нагласи дойдохте на панаира?

–                  За това, което предлагаме, сезонът не е точно през месеците февруари и март, но се запознаваме с изключително много нови клиенти, които пристигат на изложението. Пловдивският панаир е място, където се събират абсолютно всички земеделски производители или хора, които участват в земеделското производство по един или по друг начин. Това е мястото, където те могат да бъдат срещнати и съответно – да бъдат създадени нови контакти, както и да бъдат затвърдени по-старите връзки.

–                  Странен е животът на панаирите в България. Примерно Добричкият панаир бе един от основателите на селскостопанските изложения у нас, но в последните години едва крета. Споменавам това, защото фирмата Ви е базирана в Добрич.

–                  Когато Добричкият панаир започна да функционира веднага след това, в рамките на 2-3 години, във всички окръжни градове започнаха да се организират подобни изложения. Сега тях ги няма, а Добричкият панаир все още продължава. Мисля, че голямата грешка е в общината и в държавната администрация, а не толкова в хората и бизнеса. Частният бизнес е пластичен – като види, че няма почва за развитие някъде, веднага си търси друго място, но продължава да се развива. Така че – да му мисли държавната администрация. И ако в България стане много трудно, българският частен бизнес ще намери почва за изява, ако трябва да е в чужбина – няма нищо невъзможно. Европа е голяма и много лесно се работи навсякъде.

–                  Какво предложи селекционната компания „Агроном“ на панаира АГРА 2017?

- На това изложение показахме основно продукти, които са от новата генерация сортове пшеница, създадени от нас. Надявам се, че читателите на в. „Гласът на фермера“ знаят много добре какво представлява нашата фирма, знаят, че имаме нова селекция и чисто нова генерация, където се съчетават съвсем нови показатели и признаци, които носят показаните сортове. Те се доказват много добре в опитите, които извеждаме не само в страната, но и извън нейната територия. Това, което показахме на панаира и оттук нататък ще предлагаме, не е само ноу-хауто, което традиционно предлагаме, но и елементи от технологията на отглеждане на тези наши сортове. Целта е по този начин да постигнем изключително високи стойности на добивност, незапомнени досега в рамките на нашата държава. Това се дължи на новостите, които имаме в генетиката на нашите сортове и на новите елементи, които вкарваме в технологията на отглеждане на семената. Нашата цел е крайният резултат да е много добър за фермера, т.е. българският земеделец да печели добре. Ние не искаме да продаваме нашите семена, които да бъдат много хубави, много високодобивни, но в края на краищата фермерът да не може да спечели от тях. Стопанинът трябва да печели. Ние разчитаме изключително много на високодобивните сортове, които носят такива показатели, че фермерът да може да продаде стоката си и днес, и утре, и след 6 месеца, като вземе най-добрата цена. А не просто да направи производство, където да хвърли изключително много усилия, средства и труд, и в края на краищата да не може да реализира приходите, които очаква, както и цената, която иска да получи. Нашите румънски колеги така са „завъртели курса“ в тази посока, че там чисто фуражни пшеници и да искате, няма къде да намерите. Те отдавна ги изхвърлиха и се върнаха там, където бяха преди. Сега ползват румънски сортове, които стават и за фураж, но носят качеството и на хлебните пшеници. В Румъния принудиха всички  фирми, които внасят семена и произвеждат, или размножават семена от пшеница, да носят генетиката на качествените пшеници.

- Как ги принудиха – чрез закон ли?

- Много просто ги принудиха и не законодателно, а само с  много разяснителна работа. Сега фирмите, които купуват пшеничените зърна, не искат да купуват други, защото по този начин не могат да реализират необходимата печалба. Тази разяснителна работа доведе до там, че румънските фермери сега са много по-информирани и знаят предварително какво да правят. Веднага ще дам пример - в момента всички в България се стремят да ограничат площите, засети с пшеница, защото смятат, че от нея не могат да спечелят. Ако българският земеделски производител продължава да върви в посоката – аз гоня високия добив, но в края на краищата  не печеля нищо, защото пшеницата е с ниска цена, това ще е резултатът. През стопанската 2016-2017 година  много от нашите фермери намалиха площите си с пшеница, а в същото време в Румъния фермерите са засели много повече от тази култура. По Коледа се оказа, че заради информацията, която имат румънските фермери, са взели изключително правилно решение, като са увеличили площите с пшеница. Оказа се, че в Европа, в Северна Америка и в много други държави, площите с тази култура са намалени изключително много.

- Това само на срива на цените и свръхзапасите ли се дължи?

- Ние не знаем какви са цените, но площите са драстично намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година. Българският земеделски производител трябва да има тази  информация, отнякъде трябва да я получава, а не да разчита само на това, което се разпространява от уста на ухо.

- Какво направи румънският фермер?

- Първо увеличи производството на пшеница, защото тази година в света ще се произведат по-малко количества, заради по-малкото засети площи. Второ – той премахна  и се отказа от производството на фуражните сортове в името на висококачествени сортове. По този начин румънските фермери ще реализират по-висока печалба.

-Какво да прави българският фермер?

- Малко повече да се вслушва в българските фирми, а не само в мултинационалните компании, защото там всичко е реклама. При нас има повече професионализъм, отколкото реклама, но това е мое мнение. Фактите обаче потвърждават думите ми.

- Мит ли са климатичните промени, според Вас и съответно - съобразяването на сортовия състав с нови условия?

- Пшеницата е много особена култура. Тя изглежда като много лесна, но е изключително трудна за отглеждане и създаване. Новите промени, които настъпват, така или иначе, са факт. Едва ли някой може да каже за период от 5 или 10 години дали имаме трайно засушаване, трайно затопляне, или други промени. Най-вероятно това е елемент от развитието и състоянието на самата планета, защото тя има периоди на разширение и на свиване. Това са естествени неща и ние не можем да ги променим или да им повлияем. Има години, които са по-сухи, има години, които са по-влажни, има други, когато е по-студено или по-топло. Ако досега връзката беше – ако годината е по-суха, съответно е и по-топла, аз искам да попитам - тази година каква е? Тази зима каква е - има ли сняг - няма ли, суха ли е годината, топла ли е? Нещата са много различни, защото ако през месец май няма валежи, може да се окаже, че снеговалежът, който имахме, няма да е достатъчен за влагозапасяване. Може влагата, която съществува в дълбоките слоеве на почвата, да не се свърже с горните слоеве. Това на практика означава, че растенията автоматически ще изпитат невероятен стрес в резултат на сушата, а тава ще рефлектира изключително върху добивите в края на годината. Изобщо нещата са много непредсказуеми. Климатичните промени са процес, с който трябва да се съобразяваме.

- Как  трябва да се нагаждат към тях селекционерите?

- Пшеницата е много особено нещо и ние го знаем това. В нашата фирма селекцията се извършва изключително по правилата на занаята. Нямаме никакви забежки и авантюри при  нас. За да бъде регистриран един сорт, ние спазваме всички изисквания, иначе няма да го дадем за тестване и изпитания в Държавна сортова комисия. Той може да е високодобивен, но в същото време да е податлив на суша и да не може да преживее засушаванията. За нас е много важно сортовете да са комплексно устойчиви, а добива да е елемент на тази устойчивост. Само тогава сортът може да е стабилен и полезен за фермера, т.е. да му гарантира, че всяка година може да разчита на него. В това отношение ние не правим компромиси в нашия селекционен процес.

- България е малка страна, но регионите се различават дори климатично. Имате ли семена, които да препоръчвате за отглеждане в различните райони в страната?

- Има такива семена, има такива сортове. Преди години беше достатъчно сортът да бъде регистриран и предложен на практиката , а неговото райониране се извършваше от самите земеделски производители. Един го харесва, друг – не, но при нас не е така. Ние правим ежегодно тестване на  сортовете. Имаме опитни участъци в цялата страна, където тестваме по-голямата част от тях, след  което събираме много информация. Имаме над 150 участъка в страната и на практика след жътвата отчитаме добивите, както и всички качествени показатели. Правим много задълбочен анализ на данните и по този начин успяваме да постигнем крайните заключения. Така можем да кажем – този сорт става за тук, този сорт- не става за тук. Примерно, сортът „Невен“ върши перфектна работа в южната част на страната, защото се представя много добре въз основата на базовите високи добиви, които носи в себе си. Той е много устойчив на болести. Но нещата са много различни. „Фактор“ примерно е сорт, който много обича водата и добрите условия, ако мога така да се изразя. Той реализира изключително високи добиви, но става толкова голям, че в един момент класовете му започват да полягат. Ние даваме рецепта какво трябва да направи фермерът, за да реализира добиви в порядъка на стотина килограма по-високи от тези, които нормално би изкарал. Това означава ръст от 15% и е сериозен добив. Тези подробности водят до по-добър краен резултат за фермера. Районирането е елемент от отглеждането на сортовете. Не е възможно всичко да се направи наведнъж, но ние работим по този въпрос.

- Оптимист ли сте или песимист относно чуждото нашествие на семена в България?

- Защо да съм песимист. Трябва да ви кажа, че много се радвам, че чуждите фирми ги има. Ние в края на краищата сме фирма, която не само създава, но трябва и да печели.  При нас работят много хора и всички са специалисти. Смея да заявя, че ние имаме много добро заплащане и сигурно е едно от най-добрите в страната. Когато западната селекция не беше стигнала до нас, ние имахме голям проблем. Аз нямаше как да продам един тон семена, примерно, който е база и е с перфектно качество, носи всички ценности на едно семе. Аз не можех да го продам на цените, на които мога сега. Не говоря за цените, на които западните фирми продават. Ако обикновената пшеница е примерно 30 стотинки, аз го продавам на 35-36 ст., но нямаше кой да ми го купи.

- С една дума –  летвата се вдигна.

- Летвата я вдигнаха западните семенарски компании и ние сме длъжни да следваме тази тенденция.

- Докъде може да стигне надскачането?

- Това води до там, че ние се принуждаваме да работим все по-точно, все по-прецизно, все по-високотехнологично, което значи, че ние растем непрекъснато, благодарение на тях. Ние не можем да се съизмерваме със себе си и растем когато виждаме какво прави конкуренцията и какво тя предлага. Само когато си кажеш, че трябва да си като нея или да си по-добър от нея, само тогава един бизнес расте. Така че – добре дошли са и колкото повече нови фирми идват, толкова по-добре е за нас. Ние сме свикнали отдавна с тяхното присъствие. Първо влязоха препаратите, после – семената, а след това и торовете. Добре дошли са – който може – ще го прави, който но може – няма да го прави. Ние нямаме никакъв страх от тях. Факт е, че успяхме да се преборим с българската конкуренция, не без успех се преборваме и с държавните институти. Вярно е, че западните мултинационални компании имат много повече възможност и ресурси, но нямат нашето ноу-хау. Смея да кажа, че по въпроса с пшениците в България, много трудно някой ще успее да вкара друга генетика. Това се е ечемик, не е царевица, не е слънчоглед... Много трудно може да направи нещо по-добро от нас, защото ние изпитваме всички сортове на място, тук в България. Разбирате, че когато оценяваме или регистрираме наши сортове, ние няма да се сравняваме с нашите, а с най-рекламираните и прехвалени техни сортове. Когато ние трябва да регистрираме наши сортове, смятате ли, че ще дадем нещо, което е по-лошо от тяхното? Щом даден хибрид е създаден тук, той е адаптиран към условията, означава, че нашите сортове са по-добри, било от позицията на стреса, било по отношение на добиви. И те са по-добри, което показва и практиката. Ние ги сравняваме и знаем всеки един от техните сортове къде издиша. Ако  има едно, друго – няма. Българските сортове носят комплексната устойчивост и качества на сорт, който е създаден тук, а не просто внесен отвън. Така че сме спокойни в тази насока и смея да твърдя, че колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-силни ставаме, защото за нас тя е като кислорода и въздуха.

-Пожелавам Ви все по-високо да скачате.

- Ще скачаме. Няма друга алтернатива.

Публикувана в Растениевъдство

Нови и стари сортове, както и хибриди на семена от фасул и грах се произвеждат в Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив. Селскостопанската академия (ССА) наблюдава огромен интерес към българските сортове семена и най-вече към старите такива, отличаващи се с традиционен вкус.

Най-търсен в последните години се оказва сортът „Розово сърце“. Земеделците търсят семена за разсад още от 2014г., когато сортът беше създаден и се изпитваше. През следващия сезон продукцията беше вдигната 8 пъти, но това се оказа недостатъчно. Миналата година производството беше вдигнато с още 50%.

Потребители и производители са насочили вниманието си и към българските сортове зеле, въпреки чуждестранната конкуренция. Семената на пъпешите също се оказват недостатъчни спрямо търсенето.

За последната година семепроизводството на сорта „Куртовска капия1“ на родния пипер се е увеличило с 12%, спрямо търсенето. С над 50% е увеличено и търсенето на „Букетен 50“, съобщават от института по зеленчуците.

Публикувана в Растениевъдство

Овощни градини

През февруари голяма част от овощните видове и сортове са във фенофаза на принудителен покой, т.е. изискванията на пъпките към студ са задоволителни и те са в покой само заради неблагоприятните метеорологични условия. Ето защо нетрадиционните затопляния през този месец могат да доведат до активизиране на жизнените процеси, отслабване на закалката и при повторно понижение на температурите – до повреди на вегетативните и плодните органи. Най – бързо реагират на затоплянето лешникът, дрянът, кайсията, бадемът, прасковата, джанката и сливата, следвани от черешата, вишната, крушата, ябълката, дюлята и мушмулата.

Довършва се изкореняването на болните, остарелите и изсъхналите неплододаващи вече дървета. Продължава ремонтът на старите и изграждането на новите телени конструкции. Продължава зимната резитба за производство и подмладяване на семковите овощни видове. При затопляне на времето се засаждат дръвчетата в новите овощни насаждения. При благоприятно време започва резитбата за производство на костилковите овощни видове.

Изрязване на изсъхнали клони с цел унищожаване на натрупана зараза от ранно кафяво гниене, брашнеста мана по ябълката и прасковата, шарка по сливата, бактериално изсъхване, корояди, дървесинояди и други вредители. Премахване на старата кора с цел унищожаване на някои видове акари, плодови червеи и други.
През този месец започва и резитбата за плододаване. Най-добре е да се извърши след преминаване на зимните студове, от началото на сокодвижението (т.е. за 2012г. от средата на февруари до средата на март). При тази резитба се извършват две операции: съкращаване на клонките и прореждане. Преди резитбата всяко дърво се оглежда внимателно и се преценява какво трябва да се направи. На-напред се премахват всички счупени, изсъхнали и повредени клони. След това се пристъпва към така нареченото просветляване на короната - отстраняват се всички клонки, които растат успоредно или навътре и взаимно си пречат. На плододаващи, но с по-слаб растеж дървета трябва да се извърши  по-силно съкращение на плодните клонки. Обратно - при по-силни дървета - съкращаването на плодните клонки е по-слабо.

Извършва се оран на дълбочина 18-20 см. с цел заораване на окапалите листа, върху които се намира заразата на различни болести - струпясване по ябълката и крушата, червени листни петна по сливата, ръжда по малината, сиви листни петна по касиса и др. Унищожават се зимуващи форми на някои неприятели (листоминиращи молци и др.) и се създават неблагоприятни условия за тяхното развитие.

Овощни разсадници

Започва засаждането на подложките в питомника. Преглеждат се околираните през предходната година подложки. Премахват се превръзките (ако не е извършено през есента ). Присаждат се на калем подложките, чиито окуланти са загинали през зимата. Изрязва се дивата част на подложката над пъпката. Голямо значение има мероприятието да се проведе преди започване на сокодвижението, защото в противен случай младото растение отслабва. Подложките се изрязват на 2-3 см над присадената пъпка с наклон на отреза, обратен на страната на пъпката.

Изрязване на подложката на чеп на 12-15 см над присадената пъпка се практикува в разсадници, изложени на силни ветрове. Тогава младия летораст се привързва за чепа за предпазване от откъсване. При подходяща влага се извършват първите обработки в междуредието с култиватор или дискова брана, а в реда – с фреза с отклоняваща се секция, за да се подготви почвената повърхност за третиране с почвени хербициди.

Събират се калеми за предприсаждане на дърветата от малоценни сортове и пропаднали през зимата пъпки в овощните разсадници.

Лозя

При необходимост се извършва ремонт  на телената конструкция. Обследват се  лозята за евентуални измръзвания на  плодните пъпки. Извършва се оран и резитба. Съветват ни от Националната служба за съвети в земеделието.

Публикувана в Растениевъдство

   Вид формировка          Винени сортове           Десертни сортове    

Чашовидна- къса с чепове с по 1-3 очи Димят, Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка, Мискет, Юни блан  
Оригинален Гюйо – смесена – чеп с 2 очи и плодна пръчка с 10-12 очи Мерло, Алиготе, Врачански мискет, Димят, Гъмза, Каберне совиньон, Мискет отонел, Мавруд, Памид, Ризлинг, Ркацители, Тамянка, Сензо, Саперави, Траминер розов, Шардоне, Шевка, Широка мелнишка, Червен мискет, Юни блан Суперран болгар, Брестовица, Алфонс Лавеле, Тракиййски мискет, Плевен, чауш, Надежда, Шасла доре, Царицата на лозята, мискет русенски, Хамбургски мискет, Италия
Стъблен Гюйо – смесена – чепове с по 1-2 очи и плодни пръчки с по 10-12 очи   Болгар, Брестовица, Алфонс лавеле, Суперран болгар, Царицата на лозята, Италия, Плевен, Надежда, Султанина, Кардинал, Хамбургски мискет

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Прозведеното в домашни условия кисело зеле има висока хранителна и биологична стойност. То съдържа витамините А, В1, В2, и С, захари, аминокиселини, микро и макроелементи и други съставки, които са полезни за човешкия организъм, особено в зимните месеци. Правилно приготвеното кисело зеле съдържа до 40 мг витамин С. Българската кухня се нуждае от такъв продукт с който се приготвят типично български ястия, като зелеви сърми, свинско със зеле и др. Не по-малко вкусна е салатата от кисело зеле с червен пипер и олио и др. Да не говорим за обожаваната от всички българи зелева чорба (известна с лечебните си свойства срещу махмурлук, особено в дните около празниците!), която с люта чушка и праз е истински елексир от витамини и други полезни за здравето вещества.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Прозведеното в домашни условия кисело зеле има висока хранителна и биологична стойност. То съдържа витамините А, В1, В2, и С, захари, аминокиселини, микро и макроелементи и други съставки, които са полезни за човешкия организъм, особено в зимните месеци. Правилно приготвеното кисело зеле съдържа до 40 мг витамин С. Българската кухня се нуждае от такъв продукт с който се приготвят типично български ястия, като зелеви сърми, свинско със зеле и др. Не по-малко вкусна е салатата от кисело зеле с червен пипер и олио и др. Да не говорим за обожаваната от всички българи зелева чорба (известна с лечебните си свойства срещу махмурлук, особено в дните около празниците!), коятос люта чушка и праз е истински елексир от витамини и други полезни за здравето вещества.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

След царевицата, вече и пшениците в страната са почти само вносни


Агр. Петър Кръстев

С всяка изминала година разходите по отглеждане на основната култура – пшеницата, нарастват. Причините за това са от различен характер – било поради необходимостта от третиране на семената с комбинирани, но и по-скъпи продукти (инсектофунгициди) срещу болести и неприятели, които се развиват още есента, било поради топла зима с благоприятни условия за развитие на инфекции, което предполага повече фунгицидни пръскания напролет и др. На фона на провокациите от климатично и биологично естество, консумативите за производството също поскъпват, защото се произвеждат все по-качествени и с по-широк спектър на действие продукти.

Разходите, вложени за пшеничната реколтата през отиващата си година, стигнаха високи нива от 115 – 120 лв., а в същото време изкупните цени в момента са значително по-ниски от миналогодишните, търсенето свито.

Как при тези условия зърнопроизводството може да бъзе успешен бизнес?

Трудно е да се намери формулата на успеха, по-скоро в момента валидно е правилото – всеки да се спасява, както може!

При тези обстоятелства никак не е странно, че зърнопроизводителите масово зарязаха качествените български сортове пшеница с високи хлебопекарни качества и отидоха на пшеници, вносна селекция – австрийска, френска, немска.

Тенденцията да се залита към чуждата пшеница, която се очертава от няколко години, тази година вече стана правило. В полетата на България трайно заеха място вносните сортове, чиито качества повечето специалисти и експерти определят като фуражни. Зърнопроизводителите обаче не мислят така – голяма част от тях тази година действаха драстично, като хвърлиха семената от българските сортове пшеница, произведени за посев, на купа със зърното от масовите посеви. Към тази крайна мярка ги тласнаха резултатите от жътвата. Всеки, който беше сял и наши, и чужди сортове, се убеди на практика, че вносните дават по-висок добив с над 10%. Така и при по-ниска изкупна цена производителят възвръща вложените разходи и дори излиза на печалба. Освен това фермерите са на мнение, че по качество вносните сортове конкурират българските. Този спор, разбира се, може да бъде разрешен след анализ във всяка една лицензирана и независима лаборатория.

Вносните пшеници наваксват развитието си и при късна сеитба

Последните години се наблюдава и една друга тенденция, която е в резултат от смесени фактори, но преобладават обективните – сухи есени, трудна обработка на почвата и невъзможност за ранна сеитба. В резултат, основната част от сеитбата е късна – от средата на октомври и през целия ноември.

Оказва се, че тази късна сеитба, която тази година е на над 50% от площите, също е по-подходяща основно за чуждите сортове. Причината е, че те братят масово през пролетта, но за разлика от нашите, пролетните братя са продуктивни и дават нормално озърнен клас. При българските сортове това по-често не се случва и пролетните братя не са продуктивни и изсъхват.

Височината на вносните сортове също е характеристика в тяхна полза. Повечето от тях са нискостъблени, което ги предпазва от полягане. Освен това този показател има голямо значение и за разходите при жътва. По-малкото слама не натоварва комбайните и разходите за гориво са значително по-малки, отколкото при високостъблените сортове.

Късната сеитба спестява разходи

Още нещо, което е в полза на по-късната сеитба – непоникналите рано наесен посеви или в начални фази от развитие в късна есен не се нападат от множеството неприятели и болести. По-този начин се избягват разходите за есенно третиране срещу житни мухи, въшки, акари, брашнеста мана и др.
От друга страна, късната сеитба е възможна при повечето от зърнопроизводителите, защото те разполагат с достатъчно високопроизводителна техника, имат добър организационен опит и есенната сеитба може да бъде направена в максимално кратък срок.

Повод за този коментар ни даде и допитването-дискусия с наши читатели фермери, почти всички от които изразиха мнение в полза на вносните сортове. В крайна сметка, всяко едно производство се прави с цел печалба и ако има фактори, които го водят към загуба, те се елиминират. Дошло е време, нашите селекционери да се ориентират към създаване на сортове пшеница, които удовлетворяват нуждите на производителите, а не да ги водят към загуба.

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки високите добиви зърнопроизводителите могат да се окажат на ръба на оцеляването

Стопанската година, която си отива, напълни хамбарите в Добричко с 671 000 тона хлебно зърно – най-богатата пшеничена реколта от десетилетия, но земеделските производители правят тежка равносметка. Зърнопроизводството в региона достигна равнището от 1986 – 1987 година, но заради ниските изкупни цени на продукцията стопани могат да се окажат на ръба на оцеляването, заяви за БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.
Цените на зърното продължават да са ниски
Несигурният пазар на зърното може да се окаже по-голям удар от лятната суша, коментира и Младен Мартинов от управата на Регионалната асоциация на зърнопроизводителите, който е и председател на една от най-големите земеделски кооперации в Добричко. По думите му тон пшеница тази есен върви по 265 – 270 лева при 300 лева по същото време миналата година. Слънчогледът е поевтинял още повече: до 650 – 660 лева за тон при 780 – 800 лева година по-рано. Спадът при царевицата е с трийсетина лева за тон – до 270 лева. Не само добрата реколта в целия Черноморски район свали цените на земеделската продукция, сред причините са и събитията в Северна Африка, смята Мартинов. Според него в този район, откъдето традиционно се е изнасяло българско зърно, дългогодишни пазарни връзки и партньорства са поставени под въпрос.
Разходите всяка година се покачват
През отиващата си стопанска година разходите по отглеждането на пшеницата достигнаха високи нива – до 110 – 115 лева за декар, заради болестите, необичайно топлото време през зимата и последвалото засушаване, посочва Костадин Костадинов.

Според него и есенната сеитба е започнала при трудни условия – без запаси от влага, но след падналите октомврийски валежи ситуацията се е променила. Зърнопроизводителите в Добруджа разполагат с достатъчно техника, имат добър организационен опит и есенната кампания е към финала, допълва Костадинов. Според данни на браншовия съюз около 80% от предвидените площи вече са засети с хлебната култура.
Значими стопански валежи не бяха падали от 15 юни и в началото на есенната сеитба обработката на почвата вървеше трудно. С октомврийските дъждове в повърхностния почвен слой се натрупаха около 30 литра на квадратен метър, семената са във влага и до седмица ще поникнат. Трябва обаче да паднат още валежи, за да има запаси в дълбочина, пояснява Младен Мартинов.
Чуждите сортове пшеница масово са предпочитани пред нашите
На въпроса защо местните зърнопроизводители сеят все повече чужди сортове пшеница за сметка на българската селекция, която има многогодишни традиции в Добруджанския земеделски институт, Младенов отговаря с аргументи, изпитани вече четири-пет години на полето: чуждите сортове дават с над 10 на сто по-висок добив и съперничат по качество на българските.

Българската пшеница е по-качествена, но по-нискодобивна, а разликата в изкупната цена на хлебното и фуражното зърно е само пет лева, добавя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Според директора на Добруджанския земеделски институт доцент д-р Илия Илиев, цитиран от БТА, след увлечението по чуждата селекция интересът на зърнопроизводителите към българските сортове скоро ще се възвърне, защото нашите пшеници са създадени за местните климатични условия и са устойчиви на студ и болести.

След края на сеитбата идва времето и за раздаване на рентите. Колко ще получат собствениците на земя, засега е трудно да се каже. Размерът на рентата, който в Добричко в минали години достига до 100 – 120 лева за декар, е най-високият в страната. Рентата е част от борбата за земя в региона, казва Костадинов и предупреждава, че надпреварата в стойността й "надува балон". (ГФ)

Публикувана в Бизнес

Близо 30 000 посетиха най-голямото професионалнo винeно изложение за Бенелюкс – „Мегавино"

Megavino 4Вчера следобед най-добрият белгийски сомелиер Ерик Бошман представи български вина по време на най-голямoтo професионалнo винeно изложение за Бенелюкс (Белгия, Холандия, Люксембург) – „Мегавино". Събитието, което се провежда от 21 – 24 октомври 2016 в Брюксел, събра близо 30 000 посетители.

Ерик Бошман, професионален дегустатор и журналист, носител на десетки престижни награди, сред които признанието за „Най-добър сомелиер на Белгия", проведе мастър клас с всички български вина, които участваха на българския щанд, организиран от Probegex („Пробежекс"). Той представи типичните за България сортове и българския тероар. В мастър класа се включиха сомелиери, енолози, представители на ресторанти и хотели, търговци на вино и любители.

„Подготвихме това специално събитие, за да дадем една допълнителна възможност на българските винопроизводители да бъдат забелязани от възможно най-много специалисти и търговци", коментират Меглена Михова и Кристоф Сепулведа от „Пробежекс", организаторите на нашето участие. „Бенелюкс е един от най-важните външни пазари за вино и участието в изложението отваря много врати пред родните изби. Тази година интересът към България е още по-голям, тъй като Пловдив беше домакин на най-престижния независим винен конкурс в света Concours Mondial de Bruxelles тази пролет", допълват от там.

На 18-тото издание на „Мегавино" бяха представени над 1000 вина от 35 страни, сред които над 100 вина от България. Родните изби бяха на централно разположен щанд от 72 кв.м в непосредствена близост до щанда на партньорите на събитието - Concours Mondial de Bruxelles. Българският щанд беше отново най-големият от всички над 400 щанда на „Мегавино".

Винарските изби, които представят България на българския щанд на „Мегавино" тази година, са: „Братя Минкови", „Винзавод Асеновград", „Винекс Славянци", „Домейн Бойар", „Домейн Беса Валей", „Едоардо Миролио", „Логодаж", „Нерагора". Над 80% от винарните, които участват, имат наградени вина от тазгодишния Concours Mondial de Bruxelles.

Ерик Бошман посети България през април тази година като член на журито на Concours Mondial de Bruxelles в Пловдив.

Той е дългогодишен член на журито на Конкурса. Автор е на 8 книги и справочници за виното и кухнята в света. Създател и водещ на предаването Wine Man Show. Работи като винен консултант за големи международни компании, включително в Абу Даби. Като експерт по виното организира събития по цял свят, редовно води рубрики в списания и вестници, участва в  радио и телевизионни предавания. Основава своя собствена Академия по хранене и вино (Food and Wine Academy).

„Пробежекс" (Probegex) е официалният партньор на Concours Mondial de Bruxelles за България и организатор на българския щанд на „Мегавино".

„Мегавино" е най-голямoтo професионалнo винeно изложение за Бенелюкс (Белгия, Холандия, Люксембург). За  последните 5 години изложителите на събитието са се увеличили с 30%, а посетителите с над 20%.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта