До дни ще бъде платен и първия транш на подпомагането за овце и кози, а останалото- през януари, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на среща със земеделски производители в Търговище. Преди това той откри обновените офиси на общинската земеделска служба в гр. Омуртаг и на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище.
Тази година беше спазен индикативния график на разплащателната агенция, средствата на земеделците бяха изплатени регулярно до края на май, заяви още министър Порожанов. Той увери фермерите, че средствата за директни плащания през новия програмен период за България се запазват и дори има леко увеличение от 0,79%. Въпросът е как по-ефективно да бъде разпределен ресурсът в сектора, коментира Румен Порожанов. Според него трябва да отидат повече пари за биологично земеделие, а не за мерки като сеитбооборот и ерозия за агроекология. Стопаните задаваха въпроси за новия закон за поземлените отношения, подпомаганото на пчеларството, наредбата за горивата, тавана на плащанията в ОСП.

Новият офис на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище е с площ от 340 кв. м и се намира на ул. “Христо Ботев”, 3. В откриването му участваха и областният управител Митко Стайков и директорът на главна дирекция “Земеделие и регионална политика” в министерството Николай Маринов

Публикувана в Бизнес

Започна изплащането на субсидиите по схемите на директните плащания за Кампания 2018 г. ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 055 079 лева на 4855 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1). Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно за първия транш по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-952 от 26.10.2018 г. на министъра на земеделието и храните, както следва:

    * за говеда – по 90.72 лв.

    * за биволи – по 158.76 лв.

    Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

    Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та.

Публикувана в Бизнес

Евродепутати от Италия, Германия, Белгия, Испания, Франция и Полша, които са членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към Европейския парламент (ЕП) се срещнаха с представители на 21 браншови организации у нас.

Евродепутатите са на официално посещение в България от 29 до 31 октомври по покана на българските си колеги Момчил Неков и Владимир Уручев.

По време на дискусия с представители на браншови организации, евродепутатите останаха изненадани от концентрацията на субсидии в България. Те изразиха мнение, че е недопустимо повече от 80 % от субсидиите да се концентрират при по-малко от 6 % от земеделците.

Представителите на браншовите сектори в земеделието изразиха мнение за въвеждане на задължителни тавани от 60 000 евро на преките плащания за земеделските стопани с максимален размер на плащанията на стопанство 100 000 евро. Целта е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията.

Браншовиците от сектор животновъдство се обявиха за повече обвързана подкрепа, като помощта се дава на глава добитък или литър мляко, а не на хектар.

По време на дискусията стана ясно, че в Италия помощта за производителите на плодове и зеленчуци е 4,6 %, а в България само 2-3%. Според италианския евродепутат Херберт Дорфман нашите производители на плодове и зеленчуци няма да са конкурентноспособни, ако това не се промени.

Браншовици и евродепутати, коментираха и необходимостта от въвеждане на специален подход към предпланинските и планински региони.

Участниците в срещата се обединиха около тезата, че целта на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ трябва да е подпомагане на реалните земеделски производители - парите да отиват при истинските производители, а не при кандидатите за субсидии.

Делегацията от Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП проведе

срещи и обмени мнения с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.-министрите Вергиния Кръстева и Лозана Василева, и експерти от МЗХГ.

Еродепутатите се запознаха с различни производства на български традиционни и био продукти в страната. Те посетяха стопанство за производство на биоплодове и зеленчуци, дестилерия за розово масло и масло от лавандула, пчелин над Калофер, както и винарска изба в Асеновград, където дегустираха български вина.

Утре членовете на  Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към ЕП ще се срещнат и с български депутати, представители на ресорната комисия в Народното събрание.

Публикувана в Новини на часа

При положение, че сме получили субсидии през януари тази година, защо трябва да ги декларираме в декември 2017 година?

Въпроса задава Венцислав Митков

Щом парите от субсидиите са получени през януари тази година, те трябва да се декларират за данъчната 2018 година, а не за 2017 година. Това отговори за в. „Гласът на фермера“ Росен Бъчваров, говорител на Националната агенция за приходите (НАП). По думите му данъчната година съвпада с календарната, а не със стопанската година, която е до 1 октомври. Затова всички финансови приходи на фермерите се обявяват в данъчната декларация, като в нея се съблюдава срокът от 1 януари до 31 декември на годината, за която се подава декларацията.

Росен Бъчваров каза още, че близо 20 хиляди земеделци, получили субсидии през миналата година са подали декларации за доходите си след писмена покана или телефонно обаждане от НАП в последния месец. Информационната кампания на приходната администрация продължава, като се очаква броят на декларациите значително да нарасне до края на годината. 

Общият брой на земеделските производители в България, които изобщо не са подали данъчни декларации през 2018 г., е приблизително 50 хиляди, чиито общ сбор на получените субсидии, е на приблизителна стойност от около 120 млн. лв. Данните бяха са предоставени от Държавен фонд „Земеделие“. Към тази група се добавят още около 20 хил. земеделски производители, които са декларирали по-малко. Тоест подали са данъчна декларация, но в нея е отбелязана по-малка сума от получената субсидия. Най-голям брой отклонения са засечени в Кърджали, Хасково и Благоевград, сочи анализът на данъчните.

Общият брой пък на лицата, които имат несъответствия в данъчните декларации или изобщо не са подали такива за цялата страна, е около 70 хил. души. От тях около 13 000 земеделски производители са от Благоевград и региона.

Национална агенция за приходите провежда и в момента информационна кампания към всички земеделски производители, които са допуснали неточности в данъчните си документи. Заедно с уведомленията за корекции, земеделците получиха и специална брошура, която подробно обяснява данъчните и осигурителните им ангажименти към бюджета.

НАП обменя данни с много институции и в резултат от това разполага с информация за доходи, които подлежат на облагане. В момента  приходната агенция изпълнява програма за подобряване данъчната дисциплина  в земеделския бранш.

Публикувана в Бизнес

Българското оризопроизводството е съсредоточено в Пловдивския регион. От засетите с пролетната култура площи през тази година, в размер на 101 700 дка, над 75 000 дка се намират в Пловдивското поле. За Кампания 2017 субсидии по СЕПП са получили 114 земеделски стопани, на обща стойност близо 1, 5 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ Йосиф Ячев по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Той поясни, че в България оризът не е признат за чувствителен продукт, което означава, че оризопроизводителите получават субсидии на декар като всички останали производители на различните видове зърнени култури.

Оризопроизводството изисква специфични условия за отглеждане, свързани с използването на поливни води и съществуването на напоителни системи. Едно от най-големите предизвикателства при отглеждане на културата е жътвата. Поради специфичната технология, площите обикновено са силно преовлажнени, което налага използването на по-специална техника, каза Ячев. Мерките от ПРСР 2014 – 2020 дават възможност за закупуване на нужната техника за засяване и прибиране на оризовата реколта, както и създаване на помещения и предприятия за обработка на продукцията.

Областната дирекция на ДФЗ в Пловдив е най-голямата в страната. Само по схемите и мерките на директните плащания тя обслужва над 7 500 земеделски стопани, подчерта Йосиф Ячев. За Кампания 2017 най-много са земеделските производители - 5925, които за получили подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидиите, които се разпределят между тях са на обща стойност над 41, 678 млн. лв.

За селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП) – са изплатени над 26, 354 млн. лв. на 5881 земеделски стопани от областта.

По Схемата за преразпределително плащане (СПП) са платени над 7, 622 млн. лв. на 5911 земеделски стопани.

1142 земеделски производители са получили близо 3, 573 млн. лв. по подмярка 13.1 (НР1–„Компенсационни плащания в планински райони“) от марка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“.

По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са изплатени близо 1, 646 млн. лв. на 568бенефициенти.

872 земеделски производители са получили общо 6, 460 млн. лева по Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ).

По направление Биологично растениевъдство от Мярка 11 - „Биологично земеделие” 240 стопани са получили близо 2, 884 млн. лв.

По Схемата за млади земеделски стопани (МЗС) са изплатени над 73 хил. лв. на 371 стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове – СП (други) са изплатени над 1, 344 млн. лв. на 590 земеделски стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове - СП (основна група) са изплатени 4, 070 млн. лв. на 960 бенефициенти, каза още Ячев.

Голям беше интересът към „Дните на отворените врати“ в ОД на ДФ „Земеделие“ в Пловдив. По време на инициативата около 100 земеделски производители посетиха дирекцията като голяма част от тях донесоха своите документи за да докажат реализираното мляко и разпределението на телетата в стопанствата си. Земеделските производители изразиха очакванията си да бъде отпуснато финансиране за изграждане на нови и възстановяване на стари напоителни съоръжения по ПРСР. Те обясниха, че това е от голямо значение за развитието на култури като леща, царевица, картофи.

 

Публикувана в Новини на часа

Субсидии няма да се дават според това кой колко земя има, а в зависимост от това дали фермерът помага за опазването на почвата, въздуха и водите

Лили Мирчева

Докато в ЕС обсъждат бъдещето на селскостопанската политика, на Острова вече очертаха приоритетите пред фермерите – биоразнообразие и екосистемни услуги, като подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията.

Ако за болшинството от българските стопани т. нар. „зелени плащания“ са предимно неясни изисквания за сеитбооборот и прилагане на нитратни директиви, английските им колеги знаят, че трябва да превключат „на зелена икономика“.

„Екосистемнитеуслугиседефинираткатоползизахората, коитотеполучаватотоколнатасредадиректноииндиректно“, обяснява Петър Маринов от Института за аграрна икономика. По думите му някоиекосистемниуслугипосвояхарактер представляватпубличниблага, коетоналагадасеосмислятначинитезатяхнотопредоставяне. „Земеделскитестопани, вролятасинаглавнидействащилицапоотношениенауправлениетонаагроекологчнитеекосистеми, попадатвъвфокусанааграрнатаполитиканаЕвропейскиясъюз, катоеднаотцелитейпопътянаустойчивоторазвитиееименнонасърчаванепредоставянетонаагроекологичнипубличниблагаотземеделскитестопанства. НанивоЕвропейскисъюзагроекологичнитедейности, субсидираниотОСПвповечетослучаисевнедряватсамостоятелноидоброволноотфермерите“, коментира още Маринов.

Затова британското правителство обмисля въвеждане на стимули, които ще заменят досега прилаганата система от земеделски субсидии на Европейския съюз. При новия подход ще се подпомагат земеделските производители и собствениците на земя въз основа на „обществените блага“, които предоставят под формата на екологични и социални ползи.

Тази система за управление на земите ще замени сегашната системата за директни плащания по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, при която на земеделските стопани се плаща въз основа на количеството земя, която обработват или притежават.

Сега прилаганият подход на ЕС води до изкривявания, защото най-големите собственици на земя получават най-много финансиране, малките – нищожно, а опазването на природата не носи стойност. Статистиката показва, че водещите 10% от получателите на субсидии вземат почти 50% от общите плащания. В същото време последните 20% получават само 2 процента.

„Устойчивото управление на природните ресурси е свързано с генерирането на разнообразни публични блага, за които земеделието има значителен принос. Публичните блага са следните: качество и наличност на водата, хранителна сигурност и условия за почивка, свързани с ландшафта“, обясни проф. Димитър Николов, директор на Института за аграрна икономика по време на българо-полска научна конференция.

„Природните ресурси са не само ограничени, но и намаляват, което увеличава предизвикателството пред обществата да гарантират своята продоволствена сигурност и жизнен стандарт. Неустойчиви производствени модели са влошавали количеството и качеството на земните ресурси, водата, въздуха и биологичното разнообразие в продължение на много години и са допринесли за появата на необратими климатични промени“, коментира доц. Димо Атанасов от Института по аграрна икономика. По думите му настоящите политики все повече се фокусират върху устойчивостта на микро и макро ниво. „Икономическо развитие при ограничени възможности на екосистемите, което осигурява и социални ползи, би било възможно, ако производствените технологии и управленските практики станат по-ефективни и екологосъобразни. Нужни са усилия в съчетаването на научни знания, практически опит, технологични и управленски иновации, за да се произвежда повече с по-малко“, обясни доц. Атанасов.

„Екологичната ефективност представлява съотношение на икономически показател към индивидуален или комплексен показател за натиска на земеделската дейност върху околната среда. За да се изчисли каква е тя, се използват показатели като брутната добавена стойност, азотен излишък (азотен баланс), ерозия, емисии на парникови газове (въглероден диоксид), емисии на амоняк и относителен дял на използваната земеделска площ в специализираните растениевъдни стопанства“, обяснява Нина Котева от Института по аграрна икономика. По думите й определящо за подбора на показателите е интензивното използване на азотни торове, монокултурното земеделие, незадоволителното управление на почвите и оборския тор. Това води до излишък на азот в почвата и замърсяване на водите, значителен обхват на деградация и ерозия на почвата, емисии на парникови газове и амоняк. А в България се наблюдава приоритетно използване на земеделската земя за растениевъдни култури за сметка на свиващото се животновъдство. Затова констатацията на българските учени е, че екологичната ефективност за България е малко над средната за ЕС-28, което се дължи на ниските нива на емисии от амоняк, заради незначителния дял на животновъдството в агросектора или както учените казват „поради ниската плътност от преживните животни“. Обратно, към снижаване на екологичната ефективност действат основно високите нива на ерозия на почвата и най-високия за Европейския съюз дял на растениевъдни стопанства.

За да балансира вредите от човешката намеса в промените на климата, британското правителство ясно дава да се разбере, че загърбва досегашния модел на подпомагане на земеделските стопани и проправя пътя на нова система на субсидиране. Тя ще финансира само фермерите и собствениците на земя въз основа на способността им да предоставят екосистемни услуги. Както вече обяснихме, това са примерно подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията. Целта на управляващите във Великобритания е да насърчат земеделските стопани да работят за по-добро улавяне на въглерода от атмосферата, за намаляване на вредните емисии и развитие на „зелена икономика“ с нетни нулеви емисии.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 26 Септември 2018 11:38

Кой е истински и кой - фалшив фермер

По-голям контрол за разграничаване и пресяване на реалните стопани от измислените заради усвояване на земеделски субсидии. Това обмисля Европейската комисия през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика след 2020 г. 

Лили Мирчева

Може ли с промяна на една дефиниция да се спрат измамите при усвояването на европарите за земеделие в Европейския съюз? Според Брюксел – може, но самите държави членки трябвало да си я измислят тази дефиниция, за да е ясно кой ще има право на заветните субсидии. Така с един замах ще отпаднат измамниците, а останалите „реални“ стопани ще продължат спокойно работата си.

„Истински фермери“ са тези, които създават стопанства само за целите на някоя мярка от ПРСР или схема от директните плащания, за да получат финансиране. „Неистинският фермер“ не получава субсидии, но продължава да работи, докато другите /истинските/ след 5-6 години ликвидират стопанствата като изтече програмата!“ Такова обяснение направи в интернет пространството неизвестен стопанин.

„Упражнение за чиновници“, нарече цялата работа полският проф. Анджей Ковалски в интервю за в. „Гласът на фермера“  и уточни, че тепърва ще се обмисля дефиницията. Сега усилията на учени, на агроадминистрацията, на браншовите и още куп неправителствени организации, са впрегнати в измисляне на заветната дефиниция. А извън дискусиите хората си казват: Ха дано, схемите с тикви, зайци, калифорнийски червеи, наемане на пасища и ливади от хора без животни и т.н. да спрат, ама надали, като знаем колко изобретателен е българинът. „Всичко е въпрос на информация“, ще каже чиновникът, който контролира парите и знае цената на информацията.

А представяте ли си какво ще стане, когато всяка държава членка представи своята дефиниция и после тя се преведе на брюкселски език?

  Според ЕК проблемът ще се реши с промяна в дефиницията „активен фермер“. След 2020 г. това определение ще носи името „истински фермер“. Как ще стане това, по какви признаци ще бъде определян и разграничаван истинския от фалшивия фермер обаче все още никой не знае.

Този път фермерите имат думата. Вижте какво трябва да бъде определението за „истински фермер“ според Димитричка Търпанова, председател на Добруджански овощарски съюз, Павел Стоименов, зърнопроизводител и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Янка Попова.

„Първо трябва да се реши на национално ниво как ще се формулира понятието „истински фермер“.  В предишния програмен период тези фирми, които имаха по-голям дял на приходи от други дейности – неземеделски, отпаднаха от подпомагане. Първо би трябвало да се определи кои са малките. Така че те да са по други схеми и да бъдат по-облекчени по отношение на подпомагането. Тогава да се прецени кой ще бъде финансиран като реален производител“, коментира Търпанова.

Според Павел Стоименов истинските фермери се познават като отидеш на полето. 

„Истински фермер значи сутрин да става, да вижда изгрева на слънцето, да ходи на полето, да си гледа работата – растенията, обработките, и да бъде иновативен. Истинските фермери се познават като отидете на полето“, каза той.

На въпроса какви трябва да са нормите и правилата, по които да се разграничава „истинския“ от „фалшивия“ фермер, той също има отговор.

„Правилата са на полето, на нивите, всичко се вижда там, а също така могат да се видят и по декларациите за доходите. Там всичко пише, просто е, вижте и ще разберете кой е истински и кой не е“, категоричен е Стоименов.

По думите на Димитричка Търпанова тази дефиниция ще определи какво ще бъде подпомагането за различните земеделски производители, като заедно с това ще се изчистят и изкривяванията в бранша. 

От своя страна Янка Попова каза: 

„В първия програмен период – 2007 -2014 г.,  дори го нямаше понятието „активен фермер“. Това беше напълно разграден двор. Кой ли не беше бенефициент, включително и летища.  После обръчът беше свит и влезе понятието „активен фермер“. Явно сега още повече трябва да го свием. Този активен фермер явно не е достатъчно обстоятелствено понятие и трябва да се мисли в още по-тесни граници. Още не мога да кажа какво точно трябва да влиза в това понятие, но може би трябва да е ясно, че този бенефициент реално се занимава със селско стопанство.  В „активен фермер“ имаше едно условие – 1/3 от доходите му да са от селско стопанство, но може би тук трябва да се задълбае от каква точно селскостопанска дейност, защото пак наблюдаваме бенефициенти, които не са реални. Да си зададем въпроса „Какво благо създава този бенефициент?“. Със сигурност понятието „активен фермер“ трябва да бъде редактирано". 

По този начин го вижда и ЕК, но до колко едно определение може да има подобна тежест у нас. Ще има ли заобикаляне на определението и с какво по-различно ще бъде това за „истински фермер“ от „активен фермер“ предстои да разберем.

Публикувана в Бизнес

Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?

  • Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност. Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни. Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. По време на посещението в Япония на президента Путин една от основните теми на разговорите бе възможността за експорт на суровини и храни за японския пазар. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума - свършва фазата на трактатите.

  • Какво имате предвид?

  • След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Дали Америка след победата на Тръмп е същата? Нещо повече - президентът на САЩ вече обмисля страната му да излезе от Световната търговска организация (СТО). Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусне ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.

  • Какво означава брекзит - дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?

  • Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.

  • Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика след 2020 г.?

  • В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път в разглежданата проектодиректива се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.

  • Какво имате предвид?

  • До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.

  • Какви още нови идеи за финансирането пред следващия програмен период се лансират сега?

  • Всяка държава ще трябва да изработи собствен стратегически план.

  • Но и досега имаше такива планове, ако може да се нарече така Програмата за развитие на селските райони, където парите се разпределят по дадени мерки.

  • Да, по Втори стълб бе задължително да се изработят стратегически планове. Но сега наличие на стратегически план ще е задължително както по Втори (ПРСР), така и по Първи стълб (директните плащания). Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.

  • Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчна е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?

  • В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, ще се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.

  • Какво точно ще означава това?

  • Предстои да бъде дефинирано в близко бъдеще. По същия начин стои въпросът за плащанията на хектар. Но към тези предложения за промени трябва да се гледа в контекста на досега прилаганите практики в съответните страни. Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.

  • Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.

  • Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?

  • Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.

  • Съществува ли в Полша таван на директните плащания?

  • Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.

  • Какви мерки за контрол предлагате да има в Полша след 2020 г.?

  • До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.

  • Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?

  • Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това. Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.

  • Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?

  • Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.

Публикувана в Бизнес
Фермерите, засегнати от сушата в цяла Европа, които не могат да използват земята за земеделски и селскостопански цели заради сушата, ще получат по-рано директната подкрепа. Сушата в няколко европейски държави има сериозен негативен ефект върху земеделските култури, което също оказва влияние върху животновъдния сектор. Експертите очакват по-напред през годината да се усети липса на фуражи в цяла Европа.

„Силно съм загрижен относно проблемите свързани с климатичните промени. Бях в контакт с няколко министри от различни държави, с които обсъдихме ситуацията и направихме оценка на щетите. Както винаги Комисията е готова да подкрепи фермерите, засегнати от сушата, като използва различни инструменти, включително по-високи предварителни плащания, дерогации от изискванията за зелените плащания и държавна помощ. Общата селскостопанска политика вече е предоставила защитна мрежа за фермери, на които се налага да се справят с непредвидими събития. Насърчавам всички държави членки да разгледат всички възможни мерки за подкрепа в нашето законодателство.“, каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, цитиран от пресцентъра на Европейската комисия.

Две допълнителни мерки са предприети в допълнение на съществуващото законодателство относно Общата селскостопанска политика, за подкрепа на фермерите. Най-късно до средата на октомври 2018 г. фермерите ще получат до 70% от своите директни плащания и 85% от плащанията по Програмата за развитие на селските райони, вместо да чакат до декември. Страните-членки могат също така да направят дерогации от зелените изисквания, диверсификация на културите и екологично насочените площи (земята под угар), за да може земята да се използва за производство на фуражи. Освен това се обмислят дерогации от зелените мерки, които да дадат на фермерите повече свобода да произвеждат фуражи.

Актуалната помощ по ОСП е следната:

Според сегашните правила за национална помощ се дава подкрепа за доказани до 80% щети, причинени от суша (или до 90% от зоните с природни ограничения). Закупуването на фуражи може да се подпомага, тъй като ще се води материална щета или загуба на доход.

Компенсация за щети се дава също, без за това да бъде нотифицирана Европейската комисия, което е така наречената помощ de minimis. Държавите членки може да дадат до 15 000 евро на фермер за период от 3 години.

Действащото законодателство предвижда няколко възможности за помощ по Програмата за развитие на селските райони:

  • В случаите, когато Комисията оцени сушата като естествено бедствие, подкрепата за възстановяване на земеделската продукция може да достигне до 100%. Средствата може да се използват например за повторно засаждане на пасища. Тази мярка може да има ретроактивно действие.
  • Фермерите могат да уведомят националните власти за извънредни обстоятелства и може да бъдат освободени от спазването на ангажименти по определени схеми, като например употребата на буфери за фуражи.
  • Страните членки могат да подкрепят фермерите и чрез различни инструменти за справяне с рискове. Те например може да осигурят средства за финансови компенсации на засегнатите фермери. Също така фермерите, които загубят над 30% от средно годишния си доход, ще получат финансова компенсация.

Всяка страна членка може веднъж годишно да променя своята програма за развитие на селските райони, за да включи мерките, описани по-горе.

Освен тези мерки и постоянното проследяване чрез сателити на ситуацията със сушата Комисията поддържа контакт с всички страни членки и получава от тях актуална информация за ефектите на сушата върху дейността на фермерите. До 31 август страните членки трябва да изпратят информация, която да помогне на Комисията да вземе решения и да промени мерките, които вече се взимат така, че да отговарят на реалността.

Публикувана в Бизнес
Земеделието е един от най-силно покровителстваните сектори в световен мащаб. Дори активните подръжници на свободната търгови променят принципите си, когато става дума за селското стопанство. В съответствие с нормативните документи на СТО мерките за държавна подкрепа на земеделието се разделят на три категории .
"Кехлибарената кошница" включва различни продуктови дотации и субсидии, тоест мерките, които непосредствено изкривяват пазарната среда. Нейният размер се регулира от нормите на организацията и е предмет на международни дискусии.
В "Синята кошница"  са програмите, насочени към намаляване на производството, те също могат изкуствено да изкривяват конкуренцията, но по-непосредствено.
И накрая, "Зелената кошница" включва мерки, несвързани с финансирането на земеделските производители - отпускане на средства за развитие на инфраструктурата в селските региони, научни изследвания в аграрния сектор, ветеринарни дейности, екологични програми, падабряване на плодородието на почвите и т.н. Тази подръжка не се поддава на регулиране в рамките на международната търговия и може да се отпуска във всякакъв обем без специално разрешение.
Основният начин на протекционизъм се изразява в огромните субсидии
ЕС, САЩ и Япония ежегодно насочват в земеделието си десетки милиарди долари. Там нивото на държавната подкрепа достига до 35-40 на сто от стойността на земеделската продукция.
Класически пример на протекционизъм е случилото се на пазара на памук в САЩ през последното десетилетие. За да се подобри положението на 40 000 фермери, отглеждащи културата, правителството на САЩ отпуска огромни средства - 4 милиарда щатски долара субсидии. Препроизводството, дъмпингът от страна на националните производители и протестите на международните организации не промениха стратегията на американското правителство, която нанесе смъртоносен удар по памукопроизводството на Мали и други бедни страни по света, като постави под заплаха живота на над 3 млн. души в Западна Африка, зависещи напълно от производството на памук.
Освен това, за да защитят различни сегменти от селското си стопанство, някои страни поставят различни бариери пред вноса. Така например, данъците, митата и таксите върху вносните месни продукти във Финландия и някои продукти на растениевъдството в Япония достигат няколкостотин процента.
Използват се и различни немитнически бариери, като например фитосанитарни изисквания.
Субсидирането в развитите страни не е насочено към увеличаването на производството, а към това отрасълът да стане по-екологичен, а фермерите - по-благополучни. В САЩ, например, по линия на "Зелената кошница" се отделят 30 млрд. щатски долара. По данни на американските изследователи впечатляващият ръст на селското стопанство на страната през последните десетилетия на 50 % е осигурен благодарение на държавното финансиране на земеделската наука.
В същото време най-ефективните земеделски производители - тези в Австралия, Канада и Ново Зеландия работят прекрасно с минимални субсидии.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 27

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта