Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Слънчогледът, не само при мен, стои от миналата година, коментира Георги Христов,председател на „Земеделска кооперация -21 век“, с. Владимирово

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, кога бе учредена „Земеделска кооперация 21 век“ и с колко земя започнахте?

  • Тръгнахме с 18 хил. дка през 1994 г. В района има още една кооперация. В момента имаме към 29 хил. дка земя във Владимирово и в още няколко съседни села.

  • Какво отглеждате основно?

  • Тази година сме засели 4200 дка рапица, пшеница – 11200 дка, ечемик - 800 дка, царевица – 4300 дка и около 7 хил. дка слънчоглед.

  • С каква техника разполага кооперацията във Владимирово?

  • Техниката ни е 90% нова и е много хубава. Имаме трактор FENDT 3936, два малки Fendt 312, имаме три трактора Valtra и два New Holland.

  • Ползвахте ли европейски средства чрез проекти по Програмата за развитие на селските райони, за да купите тези машини?

  • Осъществихме навремето два проекта и си купихме двата FENDT и два комбайна. Останалите машини взехме със собствени средства. Сега имаме четири комбайна - два броя CLAAS LЕXION серия 660, CLAAS TUCANO 440  и John Deere966 е последният, който си купихме.

  • Смятате ли, че кооперациите имат по-различни проблеми в сравнение с останалите арендатори?

  • Кооперациите запазиха имота на хората, сградите и машините навремето. Но в този си вид вече не могат да издържат на конкуренцията. Казвам това, защото на събранията, които правим всяка година с отчет пред член-кооператорите, идват по 40-50 човека. Никой не задава друг въпрос на събранието, освен –рента, колко рента ще получим? Друго изобщо не ги интересува. Тази форма на стопанисване вече отмира. Това е мое мнение, но така смятат и доста мои колеги. Да, запазихме имота на хората, но трябва да се търсят други форми на работа в бъдеще.

  • Как, според Вас, ще се трансформират арендните отношения?

  • Трудно е да се каже. Разделянето на земята, което стана по много лош начин, и с навлизането на нови маслодайни култури от рода на лавандула, маточина, бял равнец, не вещаят добро бъдеще. Аз имам обяснение защо навлизат „екзотични“ култури - защото хората нямат работа и търсят поминък. Ако навремето, когато връщаха земята на собствениците й, бяхме повторили опита на Унгария, на Испания, Италия, сега положението у нас щеше да е по-добро. Там казаха на собствениците, че имат определени декари с дадена категория, без да казват къде се намира земята им. Затова сега имат плантации и държавата регулира добре агробизнеса. Казват, примерно, този блок става за круши, този – за лозя, тук за маслини, малини и т.н., и са направили плантации. А ние какво направихме? – Дадохме земята в реални граници: от майка му – на едно място, от баща му – на друго, от баба му – на трето. Но човек не може да я комасира и да засее определени култури, които позволяват ползване на високопроизводителна техника. Това е голям проблем.

  • Подготвя се нов закон за кооперациите – какво ще постигне той?

  • Нищо няма да постигне. Аз не виждам кой ще го направи този закон и как ще е по-сполучлив от сегашния. Ако направим равносметка и видим кой – какви пари внася в държавата от земеделие – това са кооперациите.

  • Известно е, че земеделските кооперации помагат и за изграждане на инфраструктурата по места, създават работни места, осигуряват социални придобивки в селата..

  • Ние поддържаме селата във всяко отношение – и през лятото, и през зимата. Като падне снегът – няма кой да го почисти. И без това селата обезлюдяха.

  • В новите мерки на ПРСР непрекъснато се говори за създаване на сдружения…

  • Българинът сдружения не прави, защото един на друг си нямаме доверие, а това е необходимо. Аз съм в този бранш от 1969 г. Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Ето, слънчогледът не само при мен стои от миналата година. Складовете са пълни, а жътвата чука на вратата. Никой обаче не казва отгоре какво ще правим със слънчогледа, с царевицата. Жътвата идва и трябва да обгазим складовете. Оставени сме сами на произвола на съдбата, което е жалко. А в България земеделието трябва да е един от приоритетите на държавата. Историята показва, че още от 1939 г. земеделието спасява държавата ни от икономически кризи.

  • Сега много се говори за периода след 2020 г. и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Вие какво очаквате да стане?

  • Ще отпаднат много селскостопански производители. Малките ще отпаднат, защото са неконкурентноспособни. Ще стане един хаос. Аз не виждам много светлина в бъдещето - тунелът е тъмен. А добруджанци, а и не само те, хората са работливи. Вижте само каква култура на земеделие имаме.

  • Какво трябва да се направи?

  • Трябва сериозно да се седне на масата и да има държавна политика. Тази година все още не сме получили субсидии - закога? И никой не казва – дали ще ги получим или не. Ще има ли или няма да ги има в бъдеще. Говорим само за пътища, пътища и пътища… Хубаво е, че се говори за туризъм. Всъщност туризъм и хранително-вкусова промишленост – това може да храни България. В магазините по селата, щом раздадем рентата, търговците виждат как оборотът им расте. Казват: пенсионерът със 150-160 лв. пенсия вземаше обикновено по 200 г сирене, сега взема 1 килограм. Това е временно. Хората в Добруджа имат средно по 5 дка и какво да правят с тях, какви пари могат да вземат от тях? Така че върху земеделието трябва много да се мисли. Виждат как е в другите държави, непрекъснато обменят опит. Да видим какво правят хората и да го направим и ние. Ние се задоволихме само с това - раздадохме земята на хората и им казахме: „Работете си земята, господа!“. А някъде на един парцел от 20 дка има по 30 наследници. Голяма грешка беше връщането на земята в реални граници. Ето сега и примерът с лавандулата. Във Франция вече приключиха с тази култура заради някаква болест, но и при нас утре ще свалят цените заради свръхпроизводство, и пак ще сринат стопаните.

  • Има ли млади специалисти, които искат да работят при вас?

  • Още преди 10 години казах, че във всяка една област вече нямаме кадри. Изчезнаха и специализираните училища, които имаше доскоро. Не от всяко дърво става свирка, е казал народът ни. Един ще стане доктор, друг – учител, инженер, кравар, механизатор. Преди 7-8 години директорът на Техникума по механизация ми казва, че е изпратил две момчета на практика при мен, но никой не ги е виждал в стопанството. Намерихме ги на плажа на Албена. Те нямат желание, нямат тръпка, не са заинтересовани. Сега всички казват – завършвам и заминавам в чужбина

  • Миналата година съобщиха, че комбайнер в Добруджа взема по 4 хил. лв. заплата по време на жътва. Вярно ли е?

  • Има пари за тези, които работят. Моите комбайнери като отидат на борсата, получават средно по 1000 лв., което значи, че им даваме хубави заплати. Но само с механизатори не става, трябват и животновъди – кравари, овчари... А при това изчезващо население – къде да ги намерим?

Публикувана в Бизнес

Ако добивът е висок, качеството и цената ще са ниски – започват психологическата си атака търговците

Агр. Петър Кръстев

Отдавна не е имало година като тази, която да дава толкова много надежди на земеделските производители. Въпреки колебливия характер на времето през миналата есен и последната пролет, ранното лято предостави отлични възможности за растеж и развитие на културите – както есенните, така и пролетните. Дъждовете, които започнаха през май, продължиха и през юни и позволиха на есенниците да пълнят класовете, а на изоставащите от хладната пролет пролетни култури да наваксат развитието си. Всички тези предпоставки зареждат с оптимизъм земеделските производители, изпълват ги с положителни очаквания. В същото време започват и техните тревоги, защото производството има и друга, не по-малко съществена страна – реализацията. И както винаги в подобни ситуации, търговците започват да спекулират и да дават прогнози, че цената на продукцията ще бъде ниска, защото качеството няма да е високо, а и се очаква голямо предлагане. В крайна сметка, точните параметри на количеството и качеството на реколтата, както и на цените ще станат ясни, когато зърното влезе в хамбарите.

На тази тема разговаряхме със Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ с. Обнова, Плевенско, който от първа ръка ни сподели своите виждания за ситуацията.

  • Г-н Минчев, колко дъждове ви валяха през май?

  • Специално в Обнова от стопяването на снега досега имахме 5 литра дъжд на кв. метър. Но от зимата се задържа постоянна влага, която помогна на културите. За пролетниците има достатъчно влага. Очакваме още дъждове, а като се вдигне слънчогледът още малко, той засенчва междуредието и запазва влагата.

  • Каква реколта очаквате тази година от есенниците?

  • Много е рано да се каже, при пшеницата очаквам средно около 650 кг/дка. Но още отсега предлагат цена по 22-23 ст. на килограм., докато преди 20 дни пшеницата се продаваше на 32 ст./кг. Точно сега, преди жътвата, цената драстично падна. Дотогава има време, но при 700 кг добив се опасявам, че търговците ще се наговорят за цените, което най-много ни притеснява нас, производителите. Ние продаваме на големите търговски представители от Варна и Бургас.

  • Колко и каква пшеница отглеждате?

  • Отглеждам 7000 дка пшеница и 100 дка рапица. Произвеждаме повече фуражна пшеница, защото при нас, в Обнова, има две мелници, но те изкупуват хлебната пшеница на ниски цени, поради което не си заслужава да я гледаме. Повечето ни сортове са вносни, български нямаме, защото създадените от нашия институт не ни удовлетворяват като добив. А оттам няма и предлагане, няма достатъчно дистрибутори.

  • Какви са очакванията ви при рапицата и къде я реализирате?
    – Рапичните посеви полудяха тази година, в отлично състояние са. Изкупуват ни рапицата от Сливо поле, Русенско, защото там има много голяма рафинерия.

  • Ясно е, че очаквате добър добив от рапицата, а имате ли идея за изкупната й цена?

  • Тази прогноза няма кой да ни я даде. Аз от 7 години сея рапица – при отглеждането й има доста тънкости, но и голям късмет, защото ако есента не падне дъжд навреме, няма поникване.

  • Отглеждате ли ечемик?
    – Всяка година отглеждаме и по малко ечемик. Тази година отглеждаме пивоварен за бирената фабрика на френската фирма в Плевен. Оттам всяка година обещават добри цени, убеждават все нови и нови клиенти, но старите бягат – така че вероятно има нещо, което не е съвсем наред.

  • В какво състояние са пролетниците?

  • Много е рано да се говори за тях. Засега се развиват нормално и нямаме проблеми.

Снимка
Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ в Обнова е притеснен от цената на зърното, която се коментира преди жътва

Публикувана в Растениевъдство

В началото на жътвата изкупната цена може да стартира от 240-255 лв. за фуражна и 250-270 лв. за тон  хлебна пшеница. Средната цена за 2017/18 г. се очаква да бъде 250 лв. за тон за фуражното зърно и 275 лв. за тон – за хлебното. При рапицата средната цена по предварителни изчисления ще е около 670 лв. на тон.

Това сочат прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА.

Според анализаторите има голяма вероятност през 2017 г. да наблюдаваме обърната ценова скала, като изкупните цени от началото на жътвата да са по-високи отколкото през втората й половина.

Предварителните предвиждания сочат, че площите с есенните култури за новата реколта са:  пшеница – 1,16 млн.ха, ечемик 0,17 млн. ха и рапица – 0,17 млн. ха. Тези площи са почти същите от 2016 г., единствено се очаква 11% при ечемика.


По прогнози на европейските изследователски центрове MARS-JRC от май 2017 г., добивът при пшеница ще достигне 466 кг от дка (САРА прогнозира 453 кг от дка), ечемик – 433 кг от дка (според САРА 411 кг от дка), рапица – 284 кг от дка (САРА – 248 кг от дка).

Изчисленията на САРА преди началото на жътвата показват, че общото производство на пшеница ще бъде около 5,2 млн.тона, ечемикът около 670 хил.тона, а рапицата - 450 хил.тона.

Публикувана в Бизнес

Намаляват цените на посевния и посадъчния материал - с 1.3%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 4.9%, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2017 г. е с 1.4% надравнището на същото тримесечие на предходната година и с 1.7% спрямо 2016 година, показва статистиката.

През първото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. се увеличават единствено цените на електроенергията и горивата - с 9.4%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 1.2%, на минералните торове - с 12.3%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 4.5%.

През първото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 6.3%. 

 Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2017 година

(Проценти)

  2010 = 100 Съответното тримесечие на 2016 = 100 2016 = 100
Общо 104.2 101.4 101.7
Посевен и посадъчен материал 102.5 98.8

98.7

Електроенергия, горива и други 97.5 109.4

106.3

Минерални торове 100.8 87.7

100.5

Продукти за растителна защита 104.5 100.0

99.8

Ветеринарномедицински продукти 106.2 95.5 95.1
Фуражи 109.0 100.7

100.5

Поддръжка и ремонт на превозни средства

115.6

100.1

100.2

Поддръжка и ремонт на селскостопански сгради

106.4

99.9

100.1

Други стоки и услуги 106.0 101.0

100.8

Публикувана в Бизнес

Розопроизводители от Казанлък се оплакват от ниски цени при изкупуването на розовия цвят тази година, предаде БГНЕС. На фона на увеличаващите се насаждения с рози проблем е липсата на берачи. В региона има голяма вероятност полета от розов цвят да останат необрани. Причините са няколко - забавянето на брането на розите, липсата на работна ръка и ниската изкупна цена на розовия цвят. Цената за килограм набран розов цвят в дестилериите само за последните два дни е паднала от 4,40 на 3 лева за килограм.

В началото на кампанията розовият цвят се е изкупувал на цена от 4,20 и 4,30 лева за килограм, е съобщил пред БТА председателят на Националния клонов съюз на производителите на етеричномаслените култури Зара Клисурова. По нейни данни в момента цените вече са достигнали около 3,80 лева за килограм, даже розоварни изкупували на 3 лева. По неофициална информация се очаквало обаче изкупната цена да достигне до 2,70-2,80 лева за кг. Ако това стане, тази кампания няма да бъде успешна за розопроизводителите, прогнозира експертът. Клисурова казва, че след последните разговори с тях е станало ясно, че ако цената продължи да пада, спират беритбата и в розоварните няма да влезе повече нито един розов цвят. След това предупреждение те очакват розопреработвателите да се вразумят и да помислят и за земеделските производители, като дадат една разумна цена, която според експертите в бранша е над 4 лева за килограм.
Според нея тази година розоберът е малко по-различен от преходните, защото ниските температури са забавили развитието на розовите насаждения. За разлика от минали година, когато розоберът започваше на 3-4 май, тази година първото бране бе след 15 май, казва още Клисурова. Като причини за това тя посочва и частичното измръзване, което е оказало влияние върху първите цветове - те са с деформации и по-леки.
В момента имало достатъчно цвят, розоварните били затрупани със суровина и розопреработвателите си позволявали да "бутнат" цената на розовия цвят дори на 3 лева за килограм. Моето мнение е, че тази цена не е достатъчна за розопроизводителите, защото липсата на работна ръка ги принуждава да дават висока надница на розоберачите, коментира Клисурова. Според изчисленията й при изкупна цена от 3 лева и при цена 1,20 лева за килограм на берач за производителите остават по 1,80 лева и като се извадят разходите им, на тях остават някакви стотинки. По думите й коментарите за това са еднозначни - по-добре да си берач и да си получиш чисти парите, отколкото целогодишно да се грижиш за насажденията и накрая да получиш стотинки.

Председателят на Националния клонов съюз на производителите на етеричномаслени култури казва, че от бранша продължат да настояват пред Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за преференциални плащания за маслодайната роза. Искането е те да бъдат изравнени с останалите земеделски стопани, което по думите й ще покрие част от разходите и така стопаните могат да си позволят и по-ниска изкупна цена.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През изминалите седем дни (12-18.05.17 г.) цените на пшеницата на международните пазари продължиха да се плъзгат надолу под пресата на рекордните глобални запаси и подобрение на агрометеорологичната обстановка на Стария континент и в Щатите. Според първата официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) производството на пшеница в ЕС през новата 2017/18 маркетингова година ще нарасне с 5,5 млн.т - до 151,0 млн.т. Възстановяването на производството след спада през текущия сезон позитивно ще се отрази върху износа – 31 млн.т, с 4 млн.т повече спрямо 2016/17 г.

Впрочем най-коментираната новина за пазара в Европа бяха резултатите от мащабния египетски търг за внос на мелничарско зърно, в който отново основният дял (61%) извоюва черноморската пшеница. На 18 май Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 295 хил. тона пшеница, в това число:

60 хил. т руска пшеница по $ 198,00 /т FOB ($208,49/т C&F);

60 хил.т украинска пшеница по $ 197,05 /т FOB ($208,74 /т C&F)

60 хил.т румънска пшеница по $ 197,49 /т FOB ($207,18/т C&F)

55 хил. т пшеница от САЩ по $ 185.40/т FOB ($207.90/т C&F)

60 хил. т пшеница от САЩ по $ 186.75FOB ($207,25/т C&F)

Специално внимание заслужава и първото успешно от 2014/15 г. насам участие на американска пшеница в търга за Египет. Този факт безспорно допринесе за понижение на цените на борсата в Париж, от EUR 170/т до EUR 165,75/т в края на седмичния период. С 4 евро спаднаха и експортните котировки на мелничарското зърно на френския пазар – до EUR 166/т FOB Руан за френска пшеница (11-12,5% протеин), но в същото време цените на германската пшеница 12,5% протеин останаха почти непроменени – около EUR173/т СРТ Хамбург (EUR156/т и EUR159/тсъответно на 18.05.16 г.).

Експортните котировки на царевицата също бяха подчинени на низходящия тренд. На 18-19 май френската царевица се предлагаше за износ по EUR 172/т FOB Бордо, в сравнение с EUR 176 в края на предходната седмица и EUR 167/т FOB Бордо на 18.0516 г.

. Със слаб тон на развитие през изминалите седем дни бяха цените на пшеницата (12,5% протеин) на руския и украинския пазар $182- 186/т FOB черноморско пристанище.Анализаторите отбелязват рекордните темповете на износа на зърнени храни от Украйна – 39,14 млн.т (1.07.16 г. – 17.05.17 г.), в това число: 16,28 млн.т пшеница; 17,5 млн. царевица и 5,14 млн.т ечемик.

Публикувана в Бизнес

С 30-40% са поскъпнали краставиците, зелената салата, репите и зрелият чесън през април спрямо същия месец на миналата година, показват данните на Държавната комисия за стокови борси и тържища. При доматите увеличението е с 14%. Поскъпване на годишна база се наблюдава също при картофите и морковите.

По-скъпи станаха и яйцата – с 18% спрямо април 2016 г. Най-голям ръст има в цената на  фасула – с 26%, което е резултат от трайното му поскъпване през пролетта и лятото на предходната година, обясняват експертите.

Увеличение има и при цените на млечните продукти за година, като по-силно е изразено то при кравето масло – с 15%. Кравето сирене и кашкавал „Витоша“ са се покачили със 7% в сравнение със същия месец на миналата година.

Мръвката обаче ни излиза по-евтино тази пролет. Най-голям спад от 8-10% има при цената на свинското месо, пилешките гърди и трайния салам. С между 2-4% е намалението на пилешкото месо, пилешкия бут, кренвиршите, малотрайните салами и каймата.

По-скъпо плащаме за копърката и сафрида – с 8-14%, и пангасиуса и хека – с около 4 на сто.

Публикувана в Бизнес
При вносните оранжерийни краставици се отчита рязък спад с почти 34% до 1,35 лв./кг, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ). Българските краставици също са поевтинели до 1,86 лв./кг. Разликата между вносните и българските оранжерийни домати е 0,80 лв./кг като очаквано по-скъпи са произведените в България. През изминалата седмица те са се повишили с 5% до 2.94 лв./кг, докато цената на вносните домати по тържищата е средно 2.11 лв./кг. 
 През изминалата седмица се отчита намаление в цената на пресните картофи с почти 21%. За разлика от предходната седмица, когато цената за килограм картофи беше 2,45 лева, сега те се предлагат на цена от 1,94 лв./кг.
Репите и зелената салата продължават да поевтиняват като цената им през изминалата седмица е съответно 0,56 лв./бр. и 0,50 лв./брой, сочат още данните на ДКСБТ.  
Публикувана в Новини на часа

С 25% може да е по-евтино агнешкото месо по магазините за Гергьовден”. Причината за спада на цените е, че много български агнета са останали непродадени преди Великден в кошарите на стопанит., коментира „Монитор

Според Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите, причината за спада на цените е и в нелоялния внос преди Възкресение. 

„Така във фермите останаха много непродадени агнета и сега търговците на едро натискат стопаните да им го дават и по 4 лв. за килограм живо тегло”, обясни браншовикът.

По думите му хората са принудени да продават по-евтино, защото това е последният им шанс да си пласират отгледаната стока. По този начин обаче по-голяма печалба ще остане у прекупвачите, смята Синапов.

По Великден изкупната цена стигна 6 лв. Животновъдът смята, че е време държавата да вземе мерки за защита на родните производители.

2 дни преди Великден по месарниците на Женския пазар агнешката плешка се продаваше от 11,30 до 11,50 лв. кило, а бутчето бе около 13,50 лв. Според търговците преди Гергьовден цените се очаква да бъдат поне с лев-два по-ниски.

Има вероятност и в големите търговски вериги агнешкото да е по-евтино, отколкото по Възкресение, когато цените варираха в широки граници от 14,90 за плешката до 20 лв. за бутче. Запознати прогнозират, че по Гергьовден целите агнета по месарниците ще са още по-изгодни.

За предишния голям празник те вървяха от 12 до 14 лв. за килото. Агнешките главички на Разпети петък вървяха по 3,50 лв./кг, сега се очаква цените им да паднат поне с 50 -60 ст.

Отново се очаква по магазините да се появи и замразено месо, докарано от далечни земи, което да бъде представяно като родно производство, прогнозират от бранша

По информация на бТВ животновъди от Крайдунавска Добруджа са разтревожени от импорта на агнета и агнешко месо от съседна Румъния. Те се оплакват още и от по-ниските изкупни цени, налагани им от търговците.

Публикувана в Бизнес

Големите играчи на пазара се преориентират към по-малко известни продукти като киноа или органически земеделски продукти с високо търсене от страна на потребителите, които искат да се хранят здравословно, пише агенция Bloomberg.

Доходите от търговията с водещите зърнени култури спаднаха, след като фермерите започнаха да отглеждат по-големи количества, отколкото са необходими на пазара. Този период продължава вече 4 поредни години. Това подбуди големите играчи на пазараq като немската компания BayWa AGq да търсят други ниши, например домати или биологични зърнени култури, където доходите са по-високи. Други насочиха своето внимание към безглутеновите култури.

Брокерската къща Grain Services Srl, например, получава 30 на сто от доходите си от безглутенови, биологични и нишови продукти, като киноа, ориз, амарант и леща, въпреки, че те са едва 7 на сто от обема на цялата продукция, с която търгува.

Безглутенови продукти

Потребителското търсене прави безглутеновите и биологичните продукти едни от най-динамично развиващите се сегменти на пазара. Производството на безглутенови продукти ще нараства с 10 на сто ежегодно, а световните обеми на продажбите им до 2020 година ще се увеличават до 7 милиарда щатски долара годишно.

baywa logo2

Компания BayWa се превключва на билогично и оранжерийно производство.

Френската групировка Soufflet, която е най-големият купувач на зърно в Европа, започва търговия с бобови култури.

Дори такива гиганти в бранша като Glencore и Bunge се насочиха към различни от зърното сегменти. Bunge, която е търговска компания вече 200 години купи производител на зехтин от Турция, а Glencore търгува със зехтин от офиса си в Мадрид. По данни на FAO, обемите на световната търговия с бобови култури са по-малко от 6 на сто от световния пазар на пшеница през 2013 г. Но все повече големи играчи се ориентират към тези култури като допълнение на зърненото си портфолио, за да компансират спадащите световни цени на зърнените култури.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 21

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта