Събота, 08 Декември 2018 21:09

Сега е време за вземане на калеми

За зимното и ранно пролетно присажданекалеми могат да се събират през целия период на дълбокия покой на дърветата – от декември до февруари. Но най-добре е това да става в по-топли дни или след преминаване на зимните студове – от средата на февруари до първите дни на март.

Калемите от костилковите овощни видове се събират по-рано от тези при семковите. Това е така, защото костилковите имат по-кратък дълбок покой и ако се закъснее със събирането на калемите е възможно пъпките да се развият и да са негодни за облагородяване. В масовата практика се е наложило като правило, материалът за присаждане да се събира няколко седмици преди самата операция.

Калемите се вземат само от здрави, силни и продуктивни дървета от желаните сортове. За тази цел в любителската практика трябва да се вземат леторасти за калеми само от плододаващи дървета, които дават гаранция, че сорта е автентичен и е този който желаем. За препоръчване е те да се вземат предимно от южната страна - от връхните и периферни части на короната.

Не трябва да се вземат за калеми от клончета с цветни пъпки по тях. Разпознаването не е трудно - растежните (листни) пъпки са тесни и заострени, а цветните са закръглени и по-дебели. Не се вземат калеми и от силни лакомци, израстнали в основата на скелетните клони.

Каква да бъде дължината на калемите? Около 25-30 см, с десет-петнадесет пъпки. И в никакъв случай не бива да се реже целият летораст, а да се оставят поне 3-4 пъпки, които напролет да се развият и по този начин дървото да се възстанови. Калемите се събират по възможност от различни дървета, за да не им се причиняват големи щети.

Петър Кръстев

В България са разпространени два вида златки - черна и медна златка. Особеното и при двата вида е, че те нападат по-често костилковите видове - слива,череша, вишня, кайсия и праскова, но ако такива липсват, нападат и семковите овощни видове - ябълка, круша и други.

Особено големи поражения нанасят в овощни разсадници и млади овощни градини,т.е. предпочитат по-нежни растителни тъкани. Затова по-старите дървета почти не се нападат от тези неприятели.

Как да се ориентирате има ли ги в градината ви тези неприятели?

Възрастните насекоми излизат от коренообитаемия слой и нанасят незначителна вреда и на листата на дръвчетата - те прегризват дръжките им.

Ако вашето дръвче не върви, а под короната му има опадали листа, значи то сигурно е нападнато именно от златки.

Ларвите се хранят, като издълбават ходове в главния корен, стигайки и до кореновата шийка, а впоследствие повреждат и тънките корени.

Една ларва е в състояние напълно да унищожи едно дръвче, но най-често при нападение ларвите са повече от една.

Борбата е насочена главно срещу възрастните насекоми, когато са завършили ларвното си развитие и са в летеж.

Средствата за борба са широкоспектърни инсектициди. Времето за пръскане е през вегетацията на овощните дървета (от май до септември) и съвпада с времето, когато се извежда борбата с основните неприятели по тези култури.

Петър Кръстев

След листопада част от натрупаните резервни вещества се придвижват от върховете към по-долните части на дървото. При резитба, извършена непосредствено след листопада, овощните дървета губят частта от запасните хранителни вещества, която все още не се е придвижила от върховете към долните части на дървото. Когато зимните студове преминат и започне затопляне на времето се активизира сокодвижението и резервните вещества се преместват от долните части на дървото към върховете на клончетата. Това е причината за по-голямата загуба на хранителни вещества при закъснялата резитба, особено при силно набъбнали и започнали да се разпукват пъпки.

Изключително вредно въздействие има късната зимна резитба при младите овощни дървета. Извършена при силно набъбнали пъпки, особено при вече започнали разпукването и разлистването си, загубата на хранителни запаси от органични вещества е значителна и останалите резерви са недостатъчни за нормалното развитие на по-ниско разположените пъпки, които дават слаб прираст. Слабото развитие на листата и леторастите се отразява неблагоприятно и върху развитието на кореновата система, тъй като малкото на брой и по-дребни листа имат по-ниска фотосинтетична активност, образуващи по-малко пластични вещества, което в крайна сметка отслабва растежа във всички части на дървото.

Петър Кръстев

Извършването на зимната резитба може да започне непосредствено след листопада и да продължи до средата на месец март, докато овощните дървета все още са в принудителен покой. Желателно е да се започне с резитба на по-старите плододаващи дървета, а след това да се премине към по-младите. С цел избягване на рисковете от измръзване при рязко застудяване, най-рано се режат по-студоустойчивите видове - ябълка, круша и слива, а след това по-топлолюбивите - праскова, кайсия, череша и вишня. Прасковите може да се режат и на два етапа - преди настъпването на по-трайно застудяване и след това към средата на март. В такъв случай, при резитбата на дърветата късно наесен, трябва да се оставят повече плодни клончета за резерв при евентуално измръзване. В края на зимата се извършва преглед и се отчита степента на повредени от студовете плодни пъпки, след което се извършва и втората резитба, с цел осигуряване на оптимално натоварване на дърветата с плодове.

В райони с много ниски зимни температури резитбата трябва да се прави в края на зимата и началото на пролетта след преминаване на големите студове. Резитбата, извършена преди преминаване на зимните студове води не само до по-продължително засъхване на раните, но ги излага и на негативното въздействие на ниските температури върху откритите рани, което причинява загиването на много клетки и затруднява зарастването им.

В южните райони, където зимата е по-мека и няма опасност от екстремно ниски температури извършването на резитбата може да започне още през есента след листопада и да завърши преди началото на вегетацията през пролетта. Важно е да се знае, че прекалено ранната резитба след листопада, както и много закъснялата резитба след започване на сокодвижението и набъбване на пъпките и особено при напреднало набъбване на пъпките отслабват значително овощните дървета.

Петър Кръстев

В резултат на прекалено силна резитба вместо към плододаване, дръвчето се насочва към образуване на ненужна дървесина, което затруднява извършването на следващите резитби и увеличава трудовите разходи. Освен това се забавя формирането на короната и се отдалечава началото на плододаването. При младите дръвчета по-силна резитба се извършва само след засаждането, докато през следващите няколко години, когато дървета растат интензивно, трябва да се правят по-слаби резитби. През този период се прави предимно прореждане (отстраняват се цели клончета и клонки), а в по-малка степен - съкращаване (премахва се част от дадено клонче или клонка). Чрез правилното прилагане на резитбите се постига формирането на добра корона с добре разположени и здраво сраснали скелетни клони.

След встъпване на дърветата в период на пълно плододаване резитбата допринася за поддържането на баланс между вегетативния растеж и плододаването като засилва умерено растежа. През този период надземната част на растенията вече е толкова голяма, че кореновата система не е в състояние да я снабдява пълноценно с хранителни вещества и вода. Затова се прилагат по-силни резитби, подпомагащи растеж на надземната част, който е в съответствие с възможностите на кореновата система.

С напредването на възрастта на дърветата растежът отслабва, качеството на продукцията се влошава и се засилва нередовното плододаване. Чрез резитбата при застаряващите дървета се стимулира растежа, като се сменят изсъхналите и застаряващи клонки с по-млада и жизнена плододаваща дървесина.

Петър Кръстев

Събота, 08 Декември 2018 20:58

Резитбата влияе върху растежа

Резитбата на овощните дървета през периодa на покой засилва растежа през следващата вегетация, което се дължи на подобреното снабдяване на растежните точки с резервни асимилати. Съкращаването или пълното премахване на клончета, клонки и клони предизвиква осезателно засилване на растежа в близост до направените отрези, новите леторасти са с по-силен и по-продължителен растеж, а листата по тях са по-големи и тъмнозелени.        Стимулираният вследствие на резитбата по-силен растеж на леторастите през пролетта продължава и през лятото, като се използват главно новообразуващите се вследствие на фотосинтезата асимилати. Причината за това е, че се подобрява снабдяването с вода и хранителни вещества, което се дължи на снабдяването на по-малък брой растежни точки, както и на по-краткия път от корените до леторастите. Тъй като запасните хранителни вещества през зимата се съхраняват в многогодишните части на растението (кореновата система, стъблото и дебелите клони), които не се засягат при извършване на резитбата, с това мероприятие се засягат по-отдалечените от кореновата система части на короната и почти няма загуба на хранителни вещества.

Силата на резитбата не е еднаква през различните възрастови периоди от живота на овощните растения. Така например, прилагането на резитба (особено, когато е по-силна) при младите неплододаващи дръвчета, характеризиращи се със силен растеж), има негативен ефект - предизвиква се прекалено силен вегетативен растеж, короната се сгъстява прекомерно и за да се постигне просветляването й, през следващата година е наложително извършването на повторна силна резитба.

Петър Кръстев

Повредите от ниски стойности на температурата са познато явление за условията на нашата страна.

Те могат да предизвикат както локални поражения по растителните тъкани, така и пълно измръзване на дърветата.

Признаците в градината могат да се проявят по различни начини.

Те могат да са под формата на измръзване на кореновата шийка и основната част на стъблото. Листата на измръзналите дървета напролет могат да бъдат дребни, хлоротични и деформирани и да ви заблудят, че дръвчетата боледуват от други болести.

От периферията на листата могат да тръгнат пригори, които постепенно предизвикват пълно изсъхване на листата.

Обезлистените корони на измръзналите дървета се различават отдалеч между здравите - това става по-късно напролет. При отделяне на кората в областта на кореновата шийка може да се види, че слоят под кората (камбият) е потъмнял силно.

По ствола и дебелите скелетни клони на дърветата повредите от ниски температури се проявяват под формата на надлъжна ивица. Тя постепенно се вдлъбва и загубва нормалния си цвят. Тези повреди се получават най-често при слънчеви дни през януари и февруари, когато независимо от ниската въздушна температура стъблото от южната и югозападна страна се загрява силно - затова е необходимо варосването на дръвчетата.

Нагряването на ствола е съпроводено със загуба на студойчивост, поради това при следващи студове отделни негови участъци могат допълнително да измръзнат - кората хлътва и потъмнява. Получават се т.нар. мразобойни раковини от по-тъмна и хлътнала кора. В последствие тази повредена кора подпухва и се отделя лесно.

При нашите условия сравнително често се наблюдава измръзване на пъпките- листни и цветни. Те почерняват и не се развиват напролет, а цветните пъпки са по-силно чувствителни от листните.

Петър Кръстев

. Най-чувствителни на измръзване са сортовете Болгар и Султатина, които са от Ориенталската екологогеографска група. Зимните очи при тях се повреждат при температури минус 15, минус 17°С.

. Най-студоустойчиви са сортовете Ризлинг, Каберне совиньон, Пино шардоне, Пино ноар, Алиготе и др., които принадлежат към Западноевропейската екологогеографска група. Зимните очи при тях издържат ниски температури до минус 18, минус 21°С.

. Отглежданите в нашата страна културни сортове се делят по студоустойчивост на три групи:

- към първата група - най-студоустойчиви спадат сортовете: Каберне совиньон, Мискет червен, Ркацители, Совиньон, Ризлинг, Пино шардоне, Алиготе, Мускат отонел, Мерло, Саперави и Памид,

- към втората група средно студоустойчиви спадат сортовете: Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, Шасла доре, Широка мелнишка лоза, Мавруд и мискет хамбургски,

- към третата група - най-слабо студоустойчиви спадат сортовете: Болгар, Димят, Юни блан, Гъмза, Алфонс Лавеле, Тамянка, Кардинал и Чауш.

Петър Кръстев

Многогодишните части на лозата - рамене, кордони и стъбла са значително по-устойчиви на ниски зимни температури от пръчките и зимните очи по тях.

. Повреди от измръзване по тях могат да се появят едва след продължително въздействие на температури под минус 24°С.

. Студоустойчивостта на тези части се дължи на натрупаната с годините дървесина и намаленото водно съдържание в органите. Затова младите лозички на 2-3 години, които нямат достатъчно многогодишна дървесина и органите им съдържат повече вода, измръзват много по-често от стари лози.

Корените са най-чуствителното нещо на лозата и асмата!

. От всички органи на лозата корените са най-беззащитни към студа. Те са по-чуствителни от пръчките и зимните очи, и измръзват дори при температура минус 5, минус 7°С.

. Най-главното условие за успешното презимуване на лозите и предпазване на отделните им органи и части от измръзване има тяхната студоустойчивост.

. Отделните сортове лози имат различна устойчивост към ниски температури и тя се определя от протичащите в края на лятото и есента биологични процеси. Най-важни от тях са навременното преустановяване на растежа на леторастите и преминаване на зимните очи в състояние на покой, нормалното узряване на леторастите, закаляването на лозите преди настъпване на студовете.

Петър Кръстев

Зимата вече е в своя разгар и не са много нещата, които можем да свършим в лозето или по асмата. Но ако се питаме, как нашите лози ще презимуват, отговорът е, че до голяма степен това зависи от всичко свършено до тук от ранна пролет до късна есен.

Освен всичко, което е зависело от нас обаче, има и редица други фактори, от които, от нас зависи как ще презимуват лозите. Има и фактори срещу които сме безсилни да се изправим.

България се намира в климатична зона, където често през зимата лозите силно измръзват. Освен това, повече или по-малко зимни повреди ще има, това ще зависи и от района и микрорайона на местообитанието на лозето в различните части на страната.

В някой райони на Северна България температурите през зимата често се понижават под -14°, -15°С и там опасността от измръзване на лозите е по-голяма в сравнение с Южна България.

От това как са подготвени лозите за зимуване зависи и това, дали те са повече или по-малко податливи на измръзване.

Според степента на понижение на температурите и продължителността им на въздействие, отделните органи и части на лозата измръзват в различна степен.

Най-чуствителни са зимните очи, по-малко чуствителни са едногодишните пръчки, и най-устойчиви на студ са многогодишните части на лозата.

При зимните очи, които се състоят от главна и замесващи (резервни) пъпки, най-лесно измръзва главната пъпка, тъй като е съставена от нежна тъкан.

Значителен процент от главните пъпки на по-слабоустойчивите на измръзване сортове лози, загиват при температура -15°, -18°С.

Освен това студоустойчивостта на зимните очи зависи и от това, къде са разположени по пръчката, колко дебела е тя и други.

Най-чуствителни към студ са не пъпките в основата на пръчката, а 4-та-5-та пъпка от основата - след тях студоустойчивостта на пъпките към върха нараства.

Зимните очи по дебелите пръчки са по-чуствителни към студа от тези по тънките пръчки, които са по-добре узрели.

Най-устойчиви на ниски зимни температури са спящите пъпки по многогодишната дървесина. На тях именно се дължи голямата възстановителна способност на лозовото растение след измръзване.

Петър Кръстев

Причинените повреди от измръзването зависят от бързината, с която се понижават температурите - при рязко застудяване те са значително по-големи.

През периода на покой повредите са предимно върху плодните пъпки, особено при прасковата, кайсията и бадема.

При покой по-слаби са пораженията при ябълката, сливата, крушата.

Месторазположението на овощното насаждение също влияе върху силата на поражение от студовете. Високите открити и ветровити места, както и затворените котловини създават условия за по-големи измръзвания. С цел намаляване на повредите от ниските температури в насажденията трябва да се използват студоустойчиви сортове и правилно да се подбира площта за създаването на овощната градина.

Някои агротехнически мероприятия влияят върху студоустойчивостта на овощните видове - така например, чрез редовно извършвани и правилни резитби се осигурява наличието на здрава и силна плодна дървесина.

Претоварените с плод дървета са изтощени и по-слабо запасени с хранителни вещества, което ги прави по-чувствителни на ниските температури.

Пораженията от болести и неприятели могат да намалят студоустойчивостта на овощните растения, затова е необходимо редовното провеждане на растителнозащитни мероприятия. Азотното торене наесен не трябва да е с високи норми, за да не се удължава вегетативния растеж до късно през есента и дърветата да не успеят да се закалят и запасят с хранителни вещества.

Петър Кръстев

Ниските зимни температури често са причина за повреждането на овощните дървета. Колко издържат на студ те?

. Студоустойчивостта на някои овощни видове е достатъчно висока и те могат да преодолеят студа, затова са пригодни за отглеждане в студените райони.

. Измръзванията могат да доведат до загиване на пъпки, леторасти, клони, а често и цели дървета.

. Върху издръжливостта на дърветата на ниски температури влияят видовите и сортови особености, закаляването, фазата на развитие при настъпване на студовете, агротехниката.

. Студоустойчивостта на овощните дървета е най-малка непосредствено след листопада, а най-висока през януари.

. С приближаването на началото на вегетационния им период - март-април, дърветата стават по-чувствителни на измръзвания под въздействието на краткотрайните затопляния.

Петър Кръстевь

Събота, 08 Декември 2018 20:46

Притъпквайте снега около стъблата

Това важи и за ягодоплодните култури - малини, къпини, касис, цариградско грозде

Редовно утъпквайте снега около стъблото, като по възможност засипвайте и неговата основа, за да предотвратите слънчевите пригори и мразобойните рани.

. Притъпквайте снега и около цариградското грозде, малините, касиса, къпините и декоративните храсти.

. Внимавайте почвата да не се оголи от снега, защото това може да доведе до измръзване на корените.

. Минималният слой сняг, който трябва да оставите е 12-15 см.

. За защита от мишки отъпквайте снега около стъблата (няколко пъти през зимата) - гризачите не обичат да се движат под плътен сняг. Правете това обикновено в меки дни, когато пада мокър сняг.

Петър Кръстев

Краят му обвържете със зебло

Силните снеговалежи, особено в периода на периодично зимно затопляне, могат да доведат до големи повреди - счупване или отцепване на клони от основата на овошките в градината.

. Затова ако на клонките забележите, че се наслои много сняг, той трябва да се стръсква - започнете от начало от ниско разположените клонки, а след това продължете към по-високите.

. За целта ще ви свършат работа подходящи дълги пръти, края на които трябва да обвържете със зебло или друга мека тъкан.

. Задължително е да премахвате снега от дървета, в чийто корони са направени присаждания през миналата пролет. Развитите едногодишни леторасти на младите присадки не са достатъчно здраво свързани с подложката и е възможно да се отчеснат.

Петър Кръстев

В повечето случаи градинарите се ограничават в работата си в градината около обработка на пристъбления кръг. Почти всички са на мнение, че обработката на пристволния кръг, равен на кръга на короната на дървото е достътъчна. Торовете внасяни в градината са също в пристволния кръг или покрая му.

Но кореновата система на ябълките е разположена далече зад границите на короната.Среща се преплитане с корените на съседните дървета. При разкопки на дървета се установява следното:

-          при радиус на короната на ябълката 1,4 м дължината на корените достига до 3,4м;

-          при радиус на короната 1,6 м дължината на корена е 3,6 м;

-          ако радиуса на короната е 2 м, кореновата система е с дължина до 5,8 м;

-          корона с радиус 2,4 м има коренова система с дължина до 9 м.

Противоестествено е и практически е невъзможно да се обработва кореновата система на всяко дърво. Нормално е да се прави площна обработка на почвата в градината.

При избор на обработка, да се предпочита междуредовата пред тази на пристволния кръг. Обработките (оран или дисковане) в овощната градина би трябвало да се извършват на дълбочина най-много 15 см – в горния слой почва е най- гъстата мрежа от корени.

Подхранването на градината също е добре да бъде площно, равномерно, със заравяне. Торовете е най- добре да се внасят есента с плитка оран, или напролет с разрохкване на почвата.

Петър Кръстев

Страница 1 от 389

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта