За Кампания 2019 г. земеделските стопани получиха директни плащания от близо 1,9 млрд. лева (1 884 000 840 лв.). При повечето от схемите и мерките оторизацията на средствата беше изтеглена по-рано от миналата година, като плащанията бяха извършени при стриктно спазване на заложения индикативен график.

Най-голямото плащане, което получиха стопаните, е по схемата за единно плащане на площ ( СЕПП). Над 714 млн. лв. (714 125 843 лв.) бяха разпределени между 60 159 земеделски производители.

Втората по размер на бюджета е Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). По нея бяха изплатени близо 455 млн. лв. (454 590 954 лв.). Подпомагане получиха 60 143 земеделски стопани, които спазват изискванията за зелените плащания.

По схемата за преразпределително плащане (СПП) над 60 хиляди производители получиха 106 млн. лв. (106 144 223 лв.).

Преводът на субсидиите по Схемите за обвързана подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци” беше извършен в средата на март - с половин месец по-рано от миналата година. Овощарите и зеленчукопроизводителите получиха общо над 77 млн. лв. (77 303 098 лв.). Средствата се разпределиха между 13 800 стопани, сред които и биопроизводители. Общият размер на изплатените средства по схемите за обвързано подпомагане за плодове е над 39 млн. лв. Преведените субсидии за зеленчуци са над 29 млн., а оранжерийните производители получиха над 8 млн. лв.

По осемте схеми за обвързана подкрепа за животни по банковите сметки на фермерите постъпиха общо над 114 млн. лв.

По ПНДЖ1 бяха разпределени над 35 млн. лв. между 4 479 животновъди, а по ПНДЖ 3 – над 28 млн. лв. - на 6 984 стопани, като и двата транша бяха платени в рамките на календарната 2019 г.

Тютюнопроизводителите за първи път получиха субсидиите си през февруари месец. Плащането беше преведено с два месеца по-рано от миналата година. Финансовата помощ, в размер над 75,6 млн. лв. (75 678 249 лв.), достигна до 40 510 земеделски стопани.

По всички направления на мярка 10 „Агроекология и климат“ са преведени близо 62 млн. лв. Най-очакваните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. също бяха извършени в рамките на обявения индикативен график за директните плащания.По сметките на земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“ за Кампания 2019 постъпиха над 38 млн. лв.

Плащанията по мярка 12 „Натура-2000” и Рамковата директива за водите” бяха изтеглени с 13 дни по-рано спрямо 2019 г. Изплатени са близо 46 млн. лв. (45 926 147 лв.) на 11 502 земеделски стопани.

По мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ (НР1/НР2) са изплатени над 92 млн. лв. на 32 801 кандидати.

113 памукопроизводители бяха подкрепени с близо 5 млн. лв. (4 820 156 лв.) по Схемата за специално плащане за памук за Кампания 2019 г.

ДФЗ преведе близо 30,5 млн. лева по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за Кампания 2019. Средства получиха 17 070 производители на територията на цялата страна, които отглеждат фасул, леща, нахут, грах фъстъци, соя, бакла, люцерна и др.

Над 4,7 млн. лв. подпомагане получиха стопаните по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) и по схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС), подали заявления за Кампания 2019.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ изплати допълнително близо 4,3 млн. лв. (4 270 397 лв.) по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2019. От тях над 2,7 млн. лв. (2 770 398 лв.) са доплатени на 13 221 земеделски стопани, които получиха субсидиите си на 17 март тази година. Още 1,5 млн. лв. са оторизирани на бенефициентите, за които към момента на плащането през март не бяха приключили административните проверки.

Бюджетът по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2019, в размер на 80 млн. лв., е усвоен максимално. Общо над 77 млн. лв. (77 303 098 лв.) подпомагане са получили близо 13 800 земеделски стопани.

През месец юни, преди приключване на срока за изплащане на директните плащания за 2019 г., беше направен допълнителен разчет, който даде възможност за доплащане по схемите за плодове и зеленчуци, без това да води до риск от надхвърляне на бюджета. Затова, въз основа на подадените от ДФЗ актуализирани допустими площи по схемите, със заповеди на министъра на земеделието, храните и горите бяха определени нови завишени ставки. Новите ставки водят до изплащане на почти пълния размер на бюджета по схемите, при отчитане на механизма за финансова дисциплина.

Новите, преизчислени ставки, определени със Заповеди на Министъра на земеделието, храните и горите са както следва:

Схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци предоставят по-високо подпомагане за първите 30 хектара (съгласно приложение № 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г.). Ставките са определени със Заповеди на министъра на земеделието, храните и горите.

    1. Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - от 1 820,85 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 876,42 лв./ха.

    - от 1 213,90 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 1 250,95 лв./ха.;

   2. Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) - от 1 040,70 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 076,93 лв./ха;

    - от 693,80 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 717,95лв./ха.;

    3. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) - от 1 361,01 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 415,50 лв./ха;

     - от 907,34 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 943,67 лв./ха.;

    4. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) - от 1 942,72 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 996,50 лв./ха;

    - от 1 295,15 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 1 331,00 лв./ха.;

    5. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - от 1 351,36 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 402,15 лв./ха;

    - от 900,91 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 934,77 лв./ха.;

    6. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) - от 881,05 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 913,19 лв./ха;

    - от 587,37 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 608,79 лв./ха.;

    7. Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗО) - от 13 205,49 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 14 014,48 лв./ха.

Припомняме, че в България съгласно Регламент (ЕС) №1307/2013 от 1 януари 2016 г. е въведен механизъм за финансова дисциплина. При него всички суми по схемите на директни плащания се намаляват с определен процент, ако субсидията надвишава левовата равностойност от 2 000 евро за конкретна кампания.

Правилата на ЕС не разрешават надхвърляне на бюджетите по схемите за директни плащания и това подлежи на стриктен контрол от ЕК. При определяне на ставката се взима предвид размерът на намалението на директните плащания, като част от механизма за финансова дисциплина, което за 2019 г. беше определено с Регламент на ЕК на 1,43%. Удържаните средства са предназначени за попълване на резерв за кризи в селскостопанския сектор. Ако средствата в натрупания кризисен резерв от Кампания 2019 г. не се използват, те се възстановяват на страната – членка, която от своя страна ги връща на бенефициентите. Отделно, от бюджета на всяка схема се заделя около 1%. Тези средства остават като резерв за решаване на възникнали бъдещи казуси.

Припомняме, че Механизмът на финансовата дисциплина е въведен с цел годишният бюджет да е в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР).

Публикувана в Агроновини

Министерство на земеделието, храните и горите предлага разработване на три подмерки за компенсиране на земеделските стопани, както и за предприятия, преработващи селскостопански продукти, по извънредната помощ COVID-19. Това стана ясно по време на видеоконферентна среща заместник-министрите на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева и Вергиния Кръстева с представители на браншовите организации. На нея бяха обсъдени условията за допустимост за отпускане на допълнителни средства на засегнатите сектори от пандемията. Зам.-министър д-р Лозана Василева припомни, че програмирането на извънредната мярка COVID-19 стана възможно по инициатива на България,която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни-членки на ЕС. „Тя ще бъде в размер на до 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Предвиждаме по мярката да се задели ресурс от около 100 млн. лв. Таваните на финансовата помощ за земеделските производители е до 7 хил. евро, а за предприятията е до 50 хил. евро“, подчерта още тя. По думите й, с тези средства ще се компенсират разходите за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията.

Д-р Василева съобщи, че на фона на ситуацията ще се работи в кратки срокове и заседанието на Комитета по наблюдение на ПРСР за изменение на Програмата и включване на мярката, ще се проведе чрез писмена процедура. „Мярката бе разработена по няколко критерии, като идентифицирахме секторите, които изпитват най-големи проблеми с ликвидността, поради прилагане на мерките за ограничаване на разпространението на пандемията. В тези сектори направихме анкетни проучвания. Целта ни беше да определим какви са допълнителните разходи, които стопаните са извършили за осигуряване на безопасни условия на труд, във връзка с ограниченията и забраните, които бяха наложени. Относно загубите от затруднената реализация , все още нямаме официални данни, тъй като не е приключила селскостопанската година“, обясни заместник-министърът на земеделието. Тя допълни, че разходите на стопаните са изчислени на база на един зает за дезинфекция и закупуване на лични предпазни средства.

От своя страна заместник-министър Вергиния Кръстева заяви, че се работи в посока, мярката да е лесна за кандидатстване от страна на земеделците, а също така и за прилагане от страна на администрацията. Тя допълни,че по този начин финансовият ресурс ще стигне бързо до нуждаещите се земеделски стопани.

По време на дискусията бяха представени критериите и условията за кандидатстване по мярката. По първата подмярка COVID-1 ще се подпомагат земеделски стопани, кандидатствали за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020. То ще се предоставя на кандидати за размера на допустимите площи и/или брой животни през 2019 кампания, но за не повече от заявените такива през 2020 кампания. Финансовата помощ ще бъде за производители на плодове и зеленчуци, розопроизводство, винено грозде, фермери, отглеждащи селскостопански животни и пчелари. В сектор „Пчеларство“ се предоставя подпомагане за пчелни семейства на допустими кандидати, участвали за държавна помощ de minimis през 2019 г. , но за не повече от наличния брой пчелни семейства през 2020 година.

За сектор „Растениевъдство“ помощта за отглеждане на плодове е в размер на 500 лв/ха. За оранжерийни зеленчуци ставката е 5400 лв/ ха. Относно подпомагането за отглеждане на зеленчуци на открито бяха обсъдени два варианта. Първият от тях е за подпомагане на производителите в размер на 650 лв./ хектар. Втората възможност е 6,5 % от прихода от реализацията на продукцията, добита от отглежданите култури, но не повече от 650 лв./ хектар. Участниците в срещата се обединиха около прилагането на първия вариант, като по-целесъобразен. По първата подмярка ще се подпомогне и отглеждането на рози по 900 лв./ха. Финансовата помощ за отглеждане на винени лозя е в размер на 300 лв./ха. В сектор „Животновъдство“ финансовата помощ ще бъде разпределена , както следва: за овце и кози-10 лв. на глава животно; говеда - 53 лв. на глава животно и за биволи 63 лв. на глава животно. Пчеларите ще получат по 5 лв. за едно пчелно семейство.

По втората подмярка COVID-2 се предвижда да се подкрепят земеделски стопани поради необходимостта от въвеждането на противоепидемични мерки в рамките на земеделските стопанства. Тази подмярка има за цел да запази здравето на заетите в селското стопанство. Финансова помощ ще се предоставя на фермери, осъществяващи дейност по отглеждане на свине, птици и други селскостопански култури. Тя е на база средносписъчен брой на персонала за периода март-юни 2020 г. По нея стопаните ще получат 30 лв. за едно заето лице в земеделски стопанства, отглеждащи други селскостопански култури. 245 лв. ще се изплащат за едно заето лице за земеделски стопанства, отглеждащи свине, а за отглеждащите птици ставката е 430 лв.

Третата подмярка COVID-3 предвижда да компенсира малки и средни предприятия за преработка на селскостопански продукти. В предложения вариант финансовата помощ ще се предоставя, ако е установен спад на приходите от продажби на преработени селскостопански продукти с най – малко 20 на сто по данни за периода март - юни на 2020 г., спрямо периода март - юни на 2019 г. Относно посочените месеци се получиха различни предложения, които ще бъдат обсъдени.

По нея ще могат да кандидатстват производствени сектори, засегнати най-много от пандемията. Подпомагането ще бъде 5 % от декларираните приходи за календарната 2019 г.

Представителите на бранша изказаха благодарност за възможността да бъдат подкрепени в условията на пандемия. Заместник-министър Лозана Василева отправи апел към тях в кратък срок да изпратят становища и предложения по изготвените критерии за кандидатстване по трите подмерки. Тя допълни, че мерките и ставките ще бъдат обсъдени и със службите на ЕК.

Публикувана в Бизнес

България да премахне мерките, задължаващи търговските вериги да излагат на видно място и да осигуряват специални места за продажба на местни стоки.Това поиска Европейската комисия в официално уведомително писмо към София. Според Брюксел наложените на търговците задължения ограничават свободното движение на стоки, както и свободата на търговците.

Мерките бяха приети от правителството с постановление през месец април - то задължи търговските обекти, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители. „Местата за продажба следва да са с площ, достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На тези места следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители“, пише в постановлението. За неспазване на изискванията са предвидени санкции, които бяха записани в Закона за извънредното положение - 15 до 25 хил. лв., а при повторно нарушение - от 30 до 50 хил. лв.

"Такива ограничения могат да бъдат оправдани само с императивни съображения от общ интерес, като например общественото здраве, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел. Поради извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване", пише в съобщението на еврокомисията.

От МЗХГ реагираха с позиция, изпратена до медиите - по повод уведомителното писмо, изпратено от Брюксел.

„Предприетата мярка не засяга свободното движение на стоки, произведени в други държави, тъй като Постановлението, издадено на основание на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не предвижда забрана и ограничения за предлагане на продукция от държави членки на ЕС и трети страни. По никакъв начин не се нарушават досегашните доставки в търговските обекти  на продукти, внесени от други държави и продукти, които могат да се предлагат на пазара във всички търговски обекти  в страната.

Чрез приетото ПМС № 70 бяха предприети спешни мерки на национално ниво, които целят  гарантиран и улеснен достъп на потребителите до продукцията на регионални (местни) производители. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители за запазване на поминъка им предвид карантинирани райони, затруднени транспортни връзки и риск от пренасяне на заразата при транспортиране.“

В чл. 2 от приетото Постановление се определят норми за сурово мляко и за предлагане на млечни продукти, като същото е в процес на промяна след съгласуване със заинтересованите страни.

Въведените мерки не водят до изкривяване на конкуренцията и вътрешния пазар, а са в ползва на потребителя без да засягат каквито и да е правила. Същите са приети в условията на безпрецедентна и глобална здравна, икономическа и дори търговска криза.

МЗХГ ще изпрати в срок обосновано становище до Европейската комисия относно приетото Постановление за осигуряване на регионална продукция в търговските вериги.“

Публикувана в Бизнес

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ дари на 7 май 2020 г. лични предпазни средства и дезинфектанти на Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Те бяха предоставени лично от председателя на асоциацията Стайко Стайков на Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в МЗХГ. Помощта е предназначена за служителите на Областните служби по земеделие, които работят активно на терен. Дарението е на стойност 14 423,43 лв. и включва: 1000 л. денатуриран етилов спирт /96%/, 6 000 бр. предпазни маски за лице /трипластови и двупластови/ и 24 000 ръкавици за еднократна употреба.

„За всички са важни предпазните средства, които явно ще продължим да използваме още дълго време. В сектора предстои активна работа и много дейности, свързани с участието на институциите, в това число и на служителите на Министерството на земеделието, храните и горите“, каза председателят на асоциацията Стайко Стайков. Той поясни, че половината от дарените маски са изработени от Трудово- производителна кооперация "Мара Денчева" в Плевен от хора в неравностойно положение. „По този начин дадохме възможност на това предприятие да работи и да изплаща заплати, независимо от множеството отменени поръчки“, допълни Стайко Стайков.

„В трудни времена на световна пандемия всички трябва да сме отговорни. Искам да изкажа специална благодарност от името на Министерството на земеделието, храните и горите на БАСЗЗ за това, че те ни потърсиха, за да ни дарят предпазни средства“, заяви Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в МЗХГ. „Министерството също е осигурило предпазни средства на служителите, но разбира се винаги има нужда от още.Сега е приемът на заявления за подпомагане по директните плащания на площ, като всяка година имаме 1300 души наши служители, които работят на първа линия с над 100 хиляди земеделски стопани. БАСЗЗ е първата и единствена асоциация, която е направила подобен жест. Дарението ще бъде доставено с транспорт на асоциацията до всички 28 областни служби по земеделие, за което още веднъж благодарим“, допълни Николай Маринов.

Това е второто дарение, което БАСЗЗ прави като част от кампанията на асоциацията „Заедно срещу Ковид 19“. В края на април т.г. асоциацията дари сумата от 5 000 лева на Българската академия на науките, за да подкрепи „Проект за научни разработки, свързани с борбата с Ковид-19 и други инфекциозни заболявания“. Събраната сума е предоставена от членовете на асоциацията, които продължават да набират средства за подпомагане на други институции и организации.

Публикувана в Новини на часа

На запитване от страна на „Гласът на земеделеца“ - на какъв етап е работата по отварянето на подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, от МЗХГ ни отговориха така:

Към настоящия момент Управителният орган на ПРСР разработва насоки за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ - във връзка с предвидения прием на проектни предложения през 2020 година.

Работи се в посока приемът на проектните предложения да стартира в началото на м. юни с бюджет в размер на около 30 млн. евро. 

Приемът по подмярката ще бъде целеви – насочен изцяло към сектор „Животновъдство“, като ще предостави възможност за подпомагане на инвестиции, свързани с повишаване на конкурентоспособността на животновъдните стопанства. 

На проведеното през месец януари 2020 г. заседание на Комитета по наблюдение на Програмата бяха приети критериите за оценка за предстоящия целеви прием, чрез които приоритет по подмярката ще бъде предоставян на проектни предложения с включени инвестиции за повишаване на биосигурността в стопанствата, както и на проектни предложения, които се реализират в райони в по-голяма близост до зони, в които е възникнала епизоотична обстановка. 

Максималният размер на разходите за един проект за предстоящата процедура възлиза на 500 хил. евро, а размерът на финансовата помощ възлиза на 50% от одобрените за подпомагане разходи.

Предстои провеждане на Тематична работна група за обсъждане с бранша на проекта на насоки за кандидатстване по подмярката.

Публикувана в Бизнес

До момента са подадени 1917 заявления за регистрация на розопроизводители, розопреработватели и производители на продукти от цвят на маслодайна роза. Заявените розови насаждения са 21 029 дка, което представлява около половината от площите, засадени с маслодайна роза в страната. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по маслодайна роза, който бе проведен днес чрез видеоконферентна връзка. До края на месец май всички реални производители и преработватели на розов цвят трябва да подадат заявление за регистрация и декларация за сключени договори.

По време на срещата министър Танева прие предложението на Професионална асоциация на розопроизводителите в България - при договорирането производителите да посочват входящ номер на подадено заявление за регистрация. Тази възможност ще бъде валидна за производителите на розов цвят, които все още нямат издадена заповед за регистрация. Председателят на Асоциацията Христо Николов коментира, че няма проблем от страна на администрацията при обработването на заявленията.
В началото на кампанията по розобера ще започне и идентификацията на насажденията от маслодайна роза. Това ще се извърши във фенофаза „цъфтеж“ от назначени комисии, включващи представители на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Института по розата и етерично маслените култури и представители от съответната областна дирекция по Земеделие. Индентификацията ще даде информация за вида на насажденията – колко от площите са засадени с Rosa damascena и Rosa alba.

Обсъдено бе и придвижването на работниците през КПП, които ще бъдат ангажирани в розобера. Съгласно заповед на министъра на здравеопазването от 10.04.2020, водачите на транспортни средства, превозващи земеделски работници до обработваемите селскостопански площи представят служебна бележка от работодателя на сезонните работници, в която е посочен маршрут и списък на пътниците. Заповедта гласи още, че работодателят е длъжен да осигури лични предпазни средства – защитни маски за лице и ръкавици, а превозвачът е длъжен да дезинфекцира транспортното средство преди отпътуването.
,,Очакваме решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. При условие, че мярката бъде приета, нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция. В хода на програмирането й тя ще бъде консултирана с бранша“, заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Относно работната ръка, министър Танева припомни, че към момента регистрираните  безработни могат да бъдат наети за прибиране на реколтата като получават едновременно, както своите обезщетения за безработица, така и възнаграждения за труда си в селското стопанство. „Призовавам земеделските производители да заявят необходимостта си от работна ръка в бюрата по труда“, заяви Танева. Тя коментира, че държавата не може да се меси в процеса по изкупуване на розов цвят и призова при договориране на цените, производителите и преработвателите  да направят взаимен компромис. „Имате дългосрочни отношения и трябва да намерите баланса помежду си, като се обедините с една единствена цел, а именно да се прибере реколтата“, изтъкна министърът.
 „Срокът за отчитане и представяне на документи по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период” беше удължен до 15 май. Към момента има подадени 340 заявления от производители на маслодайна роза за площи от 1983 ха, като изплащането на помощта е до 30 юни“, обяви заместник-изпълнителният директор на ДФЗ Иван Капитанов. ДФЗ ще обработи в максимално кратки срокове заявленията, за да може бенефициентите да получат възможно в най-кратки срокове плащанията си. Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие, Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредите на физически лица чрез одобрените за целта търговски банки.

Публикувана в Агроновини

Търговските вериги предлагат да обособят фермерски пазари с български производители на паркингите си. Около това предложение се обединиха Сдружението за модерна търговия и представителите на търговските вериги. Това стана по време на видеоконферентен разговор с министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, иницииран от Сдружението за модерна търговия. Частните оператори могат да поемат този крактосрочен ангажимент във всеки обект, където имат паркинг, като предоставят площ от него, на която родни производители да предлагат продукцията си. Срокът за осъществяване на тези пазари да бъде обвързан с извънредното положение в страната.

,,Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители и запазване на поминъка им“, заяви министър Танева. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат. Десислава Танева коментира, че предложението на търговските вериги ще бъде включено в предложенията на МЗХГ и изпратено до браншовите организации в сектор „Земеделие“ за становище. По него ще бъде даден срок до петък, когато окончателно ще се оформи проектното предложение за подкрепа на местно производство.

 По искане на Сдружението за модерна търговия още днес бе създадена работна група между МЗХГ и търговските вериги. Нейн председател е директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“.

Публикувана в Бизнес

Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет по повод искането на Министерството на земеделието, храните в търговските обекти да се предлагат повече български стоки от местни (регионални производители). Тя бе категорична, че ще бъде въведено такова задължение въпреки отказа на веригите . „Няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на доставки, логистика и разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим като държава, за да съхраним поминъка на народа ни“, категорична бе министър Танева. Тя припомни, че МЗХГ води от доста дълго време опит за диалог с веригите по темата, но без резултат.

Десислава Танева припомни и някои от мерките, които държавата предприе в подкрепа на земеделските производители. „Осигурихме 30 млн. лв., от които 5 млн. лв. само за оранжерийно производство. По този начин ще подкрепим търговците в различни области на страната, които ще осъществят прекия достъп на потребителите до произведените в оранжериите пресни краставици, домати и пипер“, допълни още тя. Със средствата ще се компенсират част от разходите на търговските обекти за транспорт, логистика и реализация на свежи български зеленчуци, оранжерийно производство в търговската мрежа. Земеделският министър благодари на всички над 160 местни търговци в страната, които имат повече от два обекта в съответната област, и са проявили загриженост, интерес и отговорност към българското производство.

Десислава Танева обясни, че останалите 25 млн. лв. ще бъдат дадени на земеделските производители под формата на нисколихвени заеми с обезпечение само на обвързаната подкрепа, която вече е за следващата година в размер на 75 %. Бенефициентите на тази подкрепа са производителите на плодове и зеленчуци. Тя припомни, че е взето решение и за удължаване срока на договорите по инвестиционната помощ в сектор „Растениевъдство“ и „Животновъдство“, която беше пусната миналата година. С удължаването на срока й, бенефициентите ще могат да изпълнят инвестиции в растениевъдството за хладилници, а в животновъдството за мобилни мандри и кланични пунктове“, каза още тя.

Министър Танева допълни, че са взети всички необходими мерки до пазара да стигне българско прясно месо за Великденската трапеза на потребителите. По думите й, има достатъчно българско производство на агнешко месо, което да задоволи националното потребление. Тя съобщи още, че овцевъди ще могат да колят животните си във фермите и клиентите да имат достъп до тях. „Това е възможно за всички стопани, които имат съответните условия и тази дейност ще става по разписани указания от Българската агенция по безопасност на храните,  в присъствие на официален ветеринарен лекар“, допълни още тя. МЗХГ ще предостави на МВР списъци с фермите, които имат право да колят, за да могат клиентите да стигнат до тях безпрепятствено и да се снабдят с българско прясно агнешко месо. Десислава Танева благодари и на 64-те опериращи кланици в страната, на които държавата предостави подкрепа в размер на 7 лв. на агне, за да достигнат до българския производител на агнешко месо.

Министър Танева призова земеделските производители да бъдат активни в комуникацията си с Бюрата по труда по области и да заявят навреме необходимия персонал, който ще им е нужен за прибиране на реколтата. „Започваме с розобера следващия месец, и това ще ни е първото изпитание“, допълни още тя.

От своя страната министърът на труда и социалната политика Деница Сачева съобщи, че в момента всички земеделски производители могат да заявят свободни работни места. Тя поясни, че по места Бюрата по труда приоритетно ще насочват в следващите седмици безработни лица, които имат желание да работят в селското стопанство и ще ги информират за тази възможност. „Всички, които се включат в периода на извънредното положение и в рамките на 90 дни в цялата година, могат да получават едновременно, както своите обезщетения за безработица, така и възнаграждения за труда си в селското стопанство“, допълни още Сачева.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепя мерките, предложени от Министерство на земеделието, храните и горите, за предлагане на повече българска продукция в търговските обекти.

В извънредното положение, в което се намира целият свят, е важно да подпомогнем българските производители на земеделска продукция и храни.

Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

В моментите на криза българското земеделие е този двигател на икономиката, който може да осигури не само изхранването на населението, но и предоставя работни места, приходи в държавния бюджет и стабилност в страната. Вярваме, че предлагането на повече българска продукция в търговските обекти ще подпомогне всички производители в сектор земеделие.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта