Министър Танева взе участие в неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на ЕС

Ключовите теми за България в дебата за бъдещата ОСП остават по-амбициозна външна конвергенция, продължаването на обвързаната подкрепа и запазването на Националната преходна помощ. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на ЕС. По думите й, именно последните две подпомагат уязвимите и недофинансирани сектори в земеделието. Министър Танева допълни, че страната ни настоява за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността. Българският министър приветства обявяването на амбициозните цели в Зелената сделка. „Това е осъзната обществена необходимост и ние трябва да дадем достатъчно финансова възможност на нашите фермери да бъдат съществена част от постигането на тези цели. Имплементирането им в стратегическите ни планове трябва да бъде в съответствие с националните специфики“, категорична бе Десислава Танева. Тя подчерта, че поради това трябва да се определят достатъчно надеждни индикатори за оценка на всяка страна.

Министър Танева изтъкна, че всички фермери в Европа очакват с интерес приключването на дебата за ОСП 2021-2027 г. и приемането на Многогодишната финансова рамка. Тя подчерта, че Хърватското председателство е постигнало значителен напредък, а докладът му е база за продължаване на дебата за следващия програмен период. Десислава Танева изрази надежда, че по време на Германското председателство новата ОСП ще бъде финализирана.

По време на срещата днес министрите обсъдиха и съобщението на ЕК до европейския парламент и до Съвета : „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и ориентации за 2021 г.“. По отношение на Черно море, което се отличава със своето специфично рибарство, министър Танева отбеляза, че е постигнат напредък в рамките на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море. Тя бе категорична, че трябва да бъдат оценени и усилията на България и Румъния за подобряване на събирането на данни и на ефективността на извършвания контрол. „Огромно предизвикателство остава установяването на ефективен модел за управление на споделените с трети страни запаси в Черно море. Прилагането на единни мерки и действия от всички черноморски страни е ключова стъпка към устойчивото рибарство в този воден басейн в дългосрочен план“, каза още земеделският министър. По думите й, бъдещите решения за Черно море следва да се базират преди всичко на ясни научни данни и препоръки. Министър Танева уточни, че по този начин ще се гарантира равнопоставеност между държавите в приноса им за постигане на целите за устойчивост в рибарството. Тя увери колегите си министри, че страната ни ще продължи да сътрудничи на всички нива за преодоляване на трудностите при прилагането на регионалния подход в Черно море.

Публикувана в Агроновини

Настояваме за силен бюджет на ОСП и справедливо финансиране на фермерите за прилагане на по-високите екологични изисквания, казва евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Адемов, вече има конкретни параметри за отпускането на компенсации за фермерите по извънредната мярка „Covid - 19“ – 7 хил. евро на фермер и 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Как и до кого ще стигнат тези пари?

- Веднага бързам да уточня - до 7 хил. евро на фермер и до 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Това означава, че вероятно не всеки ще получи пълния размер на тази сума, в зависимост от броя на подадените заявления. Целта е подкрепата да стигне до повече от малките и средните стопани, които са претърпели загуби заради кризата с Covid – 19. Същото се отнася и до преработвателните предприятия. Министър Десислава Танева ще изработи заедно с бранша правилата и критериите, по които ще се отпускат тези пари. Те обаче няма да са на калпак, а за загуба на доход и за компенсации за извънредно направени разходи, свързани с противоепидемичните мерки по време на пандемията. Ако един фермер или едно предприятие са претърпели загуба на доход в сравнение с предишен период и могат да докажат това с документи /фактури/, ще бъдат обезщетени. Затова подпомагането ще стигне до онези, които изрядно са водили своето счетоводство и са работили на светло. Държа да подчертая, че тази извънредна хоризонтална мярка е изцяло заслуга на България и на усилията на земеделския министър Десислава Танева. В началото имаше известна съпротива срещу мярката, но българските евродепутати успяхме да убедим ЕК, че има нужда от такава подкрепа. Написах писмо до еврокомисаря по земеделие Войчеховски, в което го призовахме да бъде създаден такъв временен регламент и много от нашите колеги в комисията ни подкрепиха. Преборихме се да бъде увеличен и процентът на средствата – от 1 на 2 от неизразходваните средства от бюджета на ПРСР. Това е голяма победа за България. Мярката ще действа до края на месец юни, 2021 година.

- Имам към вас въпроси, които ни задават фермерите – ясно, че ще има преходен период от 1 или 2 години – това означава ли, че той ще „изяде“ част от следващия програмен период и от къде ще дойде финансирането по време на този преходен период?

- Още не са приключили преговорите за многогодишната финансова рамка /МФР/. На този етап има решение преходният период да е 1 година, но ако се наложи, той може да бъде удължен на 2 години. Относно парите по Предходния Регламент - реално през 2021 плащанията ще са от новата бюджетна рамка на ЕС, но на нивата, заложени за 2020 година, защото още нямаме приета окончателна финансова рамка. За държавите, които трябва да довършат изпълнението на ПРСР, но не са им останали средства, ще могат през 2021 да приключат дейностите с парите от новата МФР. Но всичко това не означава, че преходният период ще „изяде“ парите от новия. Целта е да се осигури плавен преход между сега действащата и новата ОСП, без това да бъде в тежест на фермерите - т.е. да има непрекъснатост на плащанията до влизане на новите правила в сила - вероятно от 1 януари 2022 или 2023 година.

- Брюксел определи безпрецедентен спасителен пакет от 750 млрд. евро за възстановяване от кризата след Covid – 19 – вярно ли, е че 16 млрд. евро ще бъдат заделени за земеделие и на какъв принцип ще се отпускат тези пари?

- Наистина около 15 млрд. евро от тези 750 млрд. евро са предвидени за увеличение на бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това обаче минава през призмата на постигането на целите по отношение на климата и на околната среда. Няма как тези пари да не са обвързани със зеления курс, по който Европа вече афишира, че поема. А парите, които България трябва да получи по възстановителния пакет са около 15 млрд евро, като нека припомня, че пакетът още не е гласуван. Нека обаче никой не си представя, че Европа ще ни сложи парите в чувал, ще ни ги даде и ние ще правим с тях каквото си искаме. Срещу всяко евро трябва да стои идея, проект за реформа в даден сектор – съживяване и растеж на икономиката, нови работни места, внедряване на иновации. И това касае всички области на икономиката. Крайната цел е по-високи доходи, по-добър живот за хората.

- Това какво означава реално за земеделските производители?

- Означава, че ще има изисквания за по-чисто земеделие, за по-малко пестициди, за по-малко наторяване, за биоразнообразие. Зеленият пакт неминуемо ще даде отражение и при разпределението на тези средства.

- Българските фермери вече са запознати с двете стратегии „От фермата до вилицата“ и за запазване на биоразнообразието – важно е да уточним в какъв период от време ще се разположат те?

- Зеленият пакт е със заложени дългосрочни цели, но те ще се изпълняват стъпка по стъпка. До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. До 2030 година трябва да бъде намалено с 50% използването на пестициди, поне с 20% да се намалят изкуствените торове и препарати и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Всичко това не означава забрани и санкции, а поетапна работа. Стратегията „От фермата до вилицата“ има за цел не просто да щади природата и околната среда, но да щади и човешкото здраве – като се консумира по-качествена храна.

- Каква е цената, която земеделците ще трябва да платят за Зелената сделка – икономисти казват, че няма как да се прави рентабилно и пазарно ориентирано земеделие и в същото време да се прилагат щадящи екологични практики?

- От Европейската народна партия, крайнодесните, либералите сме изтъквали подобни аргументи и в комисия, и в пленарна зала. Настоявали сме за по-малки проценти и за по-дълъг период в постигането на целите на Зеления пакт. Но в крайна сметка, при гласуването в Европейския парламент надделя желанието на онези гласове, които са за по-зелена Европа – зелените, крайнолевите и въобще – лявата част на залата. Може би има известна доза популизъм в тези решения, но такива са реалностите в момента в Европейския парламент. Ние смятаме, че ако ще се върви към изпълнението на Зеления пакт, трябва да си поставим реалистични срокове и постижими цели, за да не останат те само на хартия - като едни красиви пожелания. А фермерите трябва да бъдат достатъчно добре финансово стимулирани, за да пренастроят своите производства – да си закупят всичко необходимо, включително и земеделска техника.

- Ще бъдат ли въведени тавани на плащанията за фермерите – има ли дебат по този въпрос в Европейския парламент?

- Приетият текст от ЕП към месец май 2019 година е за таван от 100 000 евро, но преговорите продължават. Лично съм питал предишния еврокомисар по земеделието Фил Хогън защо има неравнопоставеност по директните плащания между отделните страни-членки, между Източна и Западна Европа. Той беше директен човек и ми отговори следното: „Ами, въведете тавани и ще получите по-справедливо разпределение на европейските субсидии“. В момента разискванията в парламента са посветени на новата зелена архитектура на ОСП. Наред с агро-екологичните мерки по Втори стълб (развитие на селските райони), ще се въведат т.нар. еко-схеми в Първи стълб, а директните плащания ще бъдат обвързани със спазването на основни стандарти и изисквания по отношение на климата и околната среда, общественото здраве, здравето на растенията и животните, както и хуманното отношение към животните. Според мен би било добре плащанията за прилагане на по-високите екологични изисквания (напр. еко-схемите) да бъдат извадени от тавана, за да има стимул за прилагането им.

- Коментират ли се в Брюксел българските скандали в земеделието от последните дни?

- Не, този случай не получи гласност в Европарламента. Дори и с онези думи, че ако българските производители правят нарушения, то това не е за хвалба, министър Танева показа своята загриженост за българските фермери. И я подкрепям не защото сме съпартийци, а защото тя наистина полага големи усилия. Атакуваха я грозно и брутално, тя определено не заслужава такъв удар. Корона кризата ни показа едно – че трябва да се научим да живеем по правила. Не може едни да карат през просото, други да работят на светло, а накрая всички да искат европейска подкрепа и солидарност.  

Публикувана в Интервюта

Шестото издание на международното селскостопанско изложение в Пловдив отново събира в рамките на 5 дни 650 фирми от 30 държави и над 40 хиляди посетители

Анета Божидарова

За шеста поредна година Агра 2020 символично постави началото на активния земеделски сезон. Всеки, който се интересува от аграрен бизнес, не пропуска изложението. Тук може да се види всичко – от семепроизводство и посадъчен материал, през земеделска техника, наука и иновации, до атрактивните палати с храни и напитки.

Тази година за първи път дефилират елитни месодайни разплодни животни – знак, че браншът върви упорито в професионална посока. Внушителна картина и атракция за посетителите са

млади и породисти бикове от порядъка на 1000 килограма

Фактът, че ги притежават български животновъди, показва, че фермерите са разбрали едно от най-важните неща в този тежък занаят – компромис с качеството на всички нива е недопустим, ако искаш да си успешен пазарен играч. По правилата тепърва предстои работа и се започва от самото начало. Само така ще се сложи ред в месодайния бранш.

По традиция отделните земеделски сектори провеждат значими форуми в рамките на изложението Агра – за поредна година биопроизводителите седнаха на една маса с администрацията. Стопаните имат конкретни питания и искат да получат още по-конкретни отговори – особено на важния за бранша въпрос –

ще успее ли да се рестартира българското биопроизводство

след 3 години на застой? Вече са обещани и преразпределени 40 млн. евро по мярка 11 „Биологично земеделие“. Новият биорегистър е в процес на актуализиране на данните. И въпреки, че фермерите обичайно се притесняват от всяка промяна, от земеделското министерство уверяват, че всеки, който има сертификат като биопроизводител, ще си получи финансирането по мярката - въпреки неточностите в биорегистъра, които своевременно могат да бъдат поправени. Важен детайл – всеки стопанин разполага само с 10 дни, за да коригира и потвърди своите данни в биорегистъра.

Без съмнение,

най-голямото предизвикателство пред целия земеделски бранш са т. нар. зелени политики

свързани с бъдещия програмен период и новата Обща селскостопанска политика. Тя още няма конкретни параметри, защото те са свързани с гласуването на многогодишната финансова рамка за целия ЕС. След Брекзит картината е леко напрегната и даже няма яснота дали до края на тази календарна година европейските държави ще постигнат съгласие по бюджета. Което не пречи на България да работи в аванс. И да има повече и добре обмислени варианти за възможните предизвикателства, които ще ни поднесе Зелената сделка.

До края на 2020 година националният стратегически план за земеделието трябва да бъде готов, а от аграрното министерство очакват активност от страна на цялата земеделска общност в тази посока.

По традиция, лентата на Агра прерязва земеделският министър Десислава Танева. „2020 година е ключова за българското земеделие.

Каквото посеем, това ще жънем през следващите 7 години

обясни на езика на фермерите предстоящите предизвикателства през целия аграрен бизнес министър Танева.

Тя припомни, че за 5 години в сектора са направени инвестиции за 7,7 млрд. лева, а процентът, с който земеделието участва в образуването на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната се движи между 3,5 и 3,8 на сто. Не е нужно човек да е голям икономически експерт, за да прецени, че инвестициите надхвърлят очакваните резултати. Което подсказва, че още има какво да се иска по отношение на изсветляването на българското селско стопанство.

Иновациите са ключ към модерното земеделие и имат своето запазено място на Агра. Особено любопитни са онези, които са разработени от млади хора – с идеята да направят работата на фермерите по-ефективна. За тях ще разкажем отделно – в следващите броеве на „Гласът на земеделеца“.

На Агра любителите на храната и на виното могат с часове да обикалят съпътстващите изложения „Фуудтех“ и „Винария“. За поредна година Италия присъства със своите специфични и ненадминати вкусове. Автентичната българска храна обаче винаги се радва на верни почитатели – на изложението могат да бъдат видени от най-малкия производител до онези, които вече са се наложили като утвърден бранд на пазара.

Това й е хубавото на Агра – всеки може да намери онова, което търси. Може да проведе директен разговор с експерт от държавната администрация, да потърси контакт с научните среди, да срещне клиент или бъдещ бизнес партньор. Ако тази година не успее, може да го направи следващата.  

Публикувана в Агроновини

"Планираме през лятото да започнем разписването на мерките в рамките на координационното звено, а в края на годината националният стратегически план да бъде готов. Надявам се да начертаем заедно със земеделските стопани един добър стратегически план, който да доведе до по-добри резултати за земеделието и хранително- вкусовата промишленост". Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева в рамките на информационен семинар в Разград, организиран със съдействието на Звеното за управление на Национална селска мрежа (НСМ).

„Призовавам земеделските производители да бъдат активни с предложения по новата ОСП и да имаме диалог, за да намерим правилни решения за развитието на едно конкурентно земеделие“, подчерта Кръстева пред над 200 земеделски производители. Създаден е специален email адрес - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. за предложение и коментари във връзка с новата ОСП.

Тя посочи, че селското стопанство е сред основните отрасли в икономиката на област Разград. През 2018 г. то формира близо 14% от Брутната добавена стойност от всички сектори на икономиката на областта, което я нарежда на второ място по този показател в рамките на Северен централен район, след Силистра.

„За периода 2014-2019 г. земеделските производители в областта са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 435,6 млн. лв., като 51 млн. лв. от тях са по инвестиционни мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)“, каза зам.-министър Вергиния Кръстева.

Мария Христова, координатор на Координационната група за Общата селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП), сформирана към МЗХГ запозна  присъстващите земеделски стопани с хода на преговорния процес на ниво ЕС относно ОСП 2021-2027 и предложените от Европейската комисия преходни разпоредби за 2021 г.

„2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители. 30 % от бюджета на бъдещата ПРСР ще бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение“, уточни Христова. Тя допълни, че се въвежда задължителен елемент държавите да въведат механизъм за управление на риска. „Първоначално за България предвиждаме да се покирва риска от градушки, а в последствие и други рискове. Водим преговори за запазване на националната преходна помощ и след 2021 г., както и за по-висок процент за обвързана подкрепа.“, заяви още Христова.

Експертите на МЗХГ разясниха новостите около приемите през 2020 година по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014- 2020), както за инвестиционните, така и за компенсаторните мерки.

Фермерите от областта бяха запознати и с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“, както и с възможностите за подкрепа за покриване на новите изисквания за биосигурност, които целевите приеми по следните подмерките на ПРСР 2014-2020 ще предоставят през 2020 г: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки“, 5.2 „Инвестиции за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал“ и 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“.

От животновъдния сектор, в област Разград най-силно развити са птицевъдството и свиневъдството, като през 2018 г. тук се отглеждат близо 18% от общия брой птици в страната и над 6% от общия брой свине. В рамките на периода 2014-2018 г. се наблюдава съществено нарастване на броя на отглежданите пчелни семейства – с близо 51%, птици – с над 49% и свине – с 12%., стана ясно по време на срещата.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Много от стопаните ще се откажат от финансовите стимули по зелените политики и ще разчитат на пазара, прогнозира професорът

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Мишев, най-големите страхове на българските земеделци са свързани с т. нар. Зелена сделка – какво показва вашият поглед на икономист – това ще доведе ли до промяна на структурата на земеделието у нас, до свиване мащабите на стопанствата, до фалити?

- За мен лично, това позеленяване на ОСП малко е свързано с PR. Какви ли не мерки се въвеждат – с цел земеделието да се направи природно ефективно. Но то няма как да бъде ефективно, ако е позеленяло. Икономическите изисквания се бият с природните, с екологичните. Най-природосъобразно е примитивното. То обаче не е рентабилно, не намира добри пазари. Това се постига само с ефективно земеделие, с мащаб на производството. По-едрите стопанства са по-ефективни. Позеленяването на ОСП ще обремени нашите земеделски стопани, тъй като ще постави пред тях нови изисквания.

- Вече се говори за финансови стимули към фермерите – за да прилагат зелените политики. Къде е капанът?

- „Ще получите един пари, ако направите еди-какво си….“ – това казва Брюксел. Очаквам много от стопаните у нас да се откажат от тези пари. И да започнат да разчитат на пазара.

- Не граничи ли това с някаква истерия?

- То си е пълна истерия. За мен е икономически необективно. Но е модерно – всички говорят за зелен пакт, зелена сделка – каквото и да значи това. За да е ефективна обаче една икономика, тя натоварва природните ресурси. И няма как да бъде иначе – такава е икономическата логика на нещата. Брюксел явно следва друга логика. И затова по-вероятно е ограниченията към земеделските производители, свързани със зелените политики, да продължат.

- Възможен ли е по-разумен и по-спокоен отговор на климатичните промени и как би изглеждал той?

- Не вярвам, че разумът ще надделее. Промените в климата, намаляването на природните ресурси – всичко това се използва като аргумент за позеленяване. Въпросът се поставя ултимативно – ако не следваме зелените мерки, чакат ни катастрофи. За мен обаче има обективни фактори – просто няма валежи тази година, всички го виждаме. Тази зима още не сме видели сняг. Но дали човекът и неговите действия са единствените виновни за това? Брюксел казва: „Да!“ Затова нека не се надяват българските земеделци, че позеленяването ще ги отмине. Даже напротив – тази тенденция ще става все по-силна. И от една страна ще трябва да спазваме позеленяването, а от друга – да произвеждаме ефективно и да продаваме, да се борим с големите на световните пазари.

- Слаб пазарен играч ли е българският земеделец?

- Зависи за кое направление говорим. Големите зърнопроизводители у нас са много добри световни играчи. И ние сме известни с това. В сектор „Плодове и зеленчуци“ нямаме толкова големи успехи, там пазарът е труден. Ако фермерите се сдружават, по-лесно ще стигнат до пазара. Колкото си по-малък, толкова по-трудно стигаш до световния пазар. Затова съюзяването, кооперирането е добро решение за тях.

- Обвиняват зърнопроизводителите, че изнасят суровина, че не диверсифицират, не преработват, не произвеждат висока добавена стойност – това основателна критика ли е?

- Моето мнение е по-различно. Фактът, че страни като Австралия, САЩ, Канада изнасят зърно, значи това е стока, която се търгува. В какво да преработим зърното – в месо или в брашно? Брашното обаче не се търгува лесно. Ако се произвеждат фуражи за животновъдството, тогава става дума за съвсем друг тип производство. И щом българските зърнопроизводители не го правят, значи това не е рентабилно за тях, казано просто – не върви. Затова не мисля, че е лошо, че изнасяме зърно. Това производство е ефективно, за него има добър пазар и той е реален. Иначе тези приказки звучат хубаво, но не са много реални от гледна точка на икономическата ефективност.

- Всяка година милиарди се наливат в българското земеделие, но то остава слаб сегмент в българската икономика – каква е причината, защо се получава така?

- Вярно е, че се наливат много пари. Нашите земеделци никога не са получавали толкова голямо подпомагане, каквото има сега – от Европа и от националния бюджет. Големият процент от парите отиват при по-едрите стопани, защото такава е схемата на директните плащания – на единица площ. И малките се чувстват ощетени. За мен лично, субсидията не е добър елемент. Един човек свикне ли на субсидии, отпиши го като производител. Той започва да разчита на тях и да се оплаква. Лежи си пред телевизора, чака да му дойде субсидията и не се вълнува особено от това какво ще произведе. Какъв земеделец е това? Една от причините за недобрия ефект от наливането на средства за земеделие е начинът на тяхното изразходване и структурата на земеделието у нас. Парите отиват при големите. И те вече стигнаха до положението да казват, че не се интересуват от тези средства. Защото получиха достатъчно и каквото можаха – изградиха. Има и друг въпрос по отношение на субсидиите. Това са публични средства – защо не отиват за публични дейности? Няма друг сектор, в който публични средства да отиват за производствени дейности. Единствено в земеделието е така. Затова и тенденцията е дребните производители да намаляват, да остават едрите и средните стопанства, които са най-устойчиви икономически и по-ефективно използват тези средства. Но пък точно заради това ще им бъдат налагани различни ограничения от Европейската комисия – позеленяване, тавани и т. н. Така се борят в Брюксел с такива като нас. Нашите производители реват защо се внасят домати. Внасят се, защото под такъв договор сме се подписали, когато сме влизали в Европейския съюз. И Германия е подписала такъв договор, но тя произвежда и мерцедеси, които изнася. А ние нямаме мерцедеси, ние произвеждаме домати. Тежко е това положение, нали?

- Основната критика към Програмата за развитие на селските райони е, че тя работи на парче – какви са изводите от вашия swot анализ?

- Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е полезна от гледна точка на това, че влизат пари в страната. Нашият анализ установява, че положителният ефект е свързан с увеличаване на броя на микропредприятията в селските региони, създават се заетост. По отношение на критиката, че програмата работи на парче – да, ПРСР финансира отделни дейности, за регионите като цяло има други програми – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството например - „Региони в растеж“. И тъй като Програмата за развитие на селските райони работи на друг принцип, печелят най-инициативните. А след това по-малко инициативните възразяват. На тях им помагат Местните инициативни групи, които работят по подхода Лидер – Водено от общностите местно развитие (ВОМР). Те имат задачата да стимулират по-слабо активните фермери. И както се разбира – правят го успешно.

- Два програмни периода от прилагането на ОСП се говори за опростяване на административната тежест, фермерите постоянно се оплакват от твърде сложното администриране в земеделието, от две години проекти и заявления се подават само по електронен път – в тази посока какво може да се направи?

- Като чуя, че говорят за опростяване, знам, че всъщност ще стане по-сложно. Погледнете какво прави сега Брюксел с тези национални Стратегически планове, които изисква от държавите – членки на Европейския съюз. Администрацията в Брюксел реално облекчава своята работа, защото ще работи с 26 готови документа. Но така стоят нещата – който дава хляба, той държи и ножа. Хубаво е да има опростяване на ОСП, но нека не забравяме, че това е свързано с въвеждането на нови технологии. Това също обременява бенефициентите и администрацията, защото изисква от тях нови познания и компетентности. И те пак ще се оплакват. Все по-трудно всъщност става да се напише един проект. Все повече страни участват в него, изискват се техните подписи и т. н. Казвам го от личен опит. Така че, облекчаване на административната тежест няма да има, ще има въвеждане на нови технологии. Фермерите трябва да свикнат с тази идея. Електронизацията е неизбежна, от сега нататък всяко администриране ще бъде свързано с интернет и със съответните електронни платформи. Това е световна тенденция. Знам, че е обременително, защото голяма част от стопаните нямат достъп до интернет или мрежата е слаба, но такива са реалностите у нас.

Публикувана в Интервюта
Според Рихенхаген, обявената подкрепа за германските фермери от 1 млрд. евро е евтин политически ход, който няма да доведе до подобрение на икономическото им положение. Легендарният шеф на корпорацията AGCO заяви в интервю пред германското издание TOPAGRAR, че политиците нямат идея какво всъщност правят и прибягват до популистки, но икономически неиздържани, ходове.

Президентът и СЕО на концернът за производство на земеделска техника AGCO, проф. д-р Мартин Рихенхаген каза, че отпуснатият от германското правителство 1 млрд. евро за германските фермери е опит на политиците да въздействат върху земеделците с пари. Освен това, той е загрижен за липсата на информация за конкретните условия на разпределянето на тези пари. "Кльокнер няма много полезни ходове за отпускане на тези пари в рамките на ОСП", каза Рихенхаген, който не крие мнението си за ограничената икономическа компетентност на политиците.

Според него, на практика този милиард означава по 700 евро на стопанство. Рихенхаген коментира: "Забравете! Никой не може да направи нищо със 700 евро". Според него, вместо пари на парче, фермерите се нуждаят от ясни правила относно храненето на животните и торенето във връзка с екологичните изисквания. "Политиците трябва най-накрая да установят правила за следващите 20 години, а не такива, които се променят на всеки няколко месеца. Всяка година на земеделците се налага отново и отново да обясняват на политиците от какво се нуждаят! Това е уморително!"

Според Рихенхаген, градските жители нямат представа за какво става дума в земеделието и са под въздействието на НПО-та с неясно финансиране и интереси. Президентът на AGCO предлага разширяване на работата за разбиране на труда на земеделците и съвместни проекти с научните среди за намирането на дългосрочни, устойчиви решения за земеделие, базирани на факти, а не на плашещи митове и легенди.

Шефът на AGCO вярва, че субсидиите за фермерите трябва да бъдат изоставени от политиците, и вместо това те трябва да провеждат политики, които гарантират на производителите по-добри цени. Рихенхаген вярва в създаването на социален договор, който да включва животновъдството и опазването на околната среда, в който да е фиксирано задължение на обществото да плаща за труда на земеделците. "10 % върху продажбите, трябва да е целта", предлага Рихенхаген.

Публикувана в Бизнес

В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) всички ние трябва да се стремим към опазване на околната среда, модернизиране на стопанствата и производство на качествена храна, но най-важното е да се има предвид спецификата на всяка държава членка. Когато говорим за единен пазар, единна политика и правила следва да се има предвид, че с отпадането на преходната национална помощ и предложения по-нисък процент на обвързаната подкрепа се получава драстично намаление на подкрепата за уязвимите в България сектори. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева на среща с парламентарния държавен секретар на Федералното министерство на прехраната и земеделието на Германия г-н Уве Файлер, в Берлин.

По думите й, въпреки, че намалението на цялостния бюджет на ОСП се предвижда да бъде около 5 %, при обвързаната подкрепа се получава рязък спад от 25% за България през 2021 г. спрямо 2019 г., и спад от 21% през 2027 г. спрямо 2019 г. “Това означава значително намаление в нивата към определени земеделски стопани именно в секторите, които са в най-затруднено положение и същевременно са приоритетни за нас. Ситуацията поставя в риск много фермери, защото може да ги доведе до фалити”, категорична беше Кръстева.

Заместник-министърът разясни на г-н Уве Файлер, че подпомаганите чрез  обвързаната подкрепа сектори “Плодове и зеленчуци” и “Животновъдство” традиционно се нуждаят от повече работна ръка, осигуряват заетост на населението в селските райони и недостатъчния размер на помощта ще застраши доходите на 40 % от хората, работещи в земеделието.  “Подкрепата трябва да отива при “активни фермери” и пазарно ориентирани земеделски стопанства. Те съставляват 22% от всички бенефициенти по директни плащания през годината.”, обясни Кръстева.

По-рано през деня заместник-министър Кръстева, заедно с председателят на Комисията по земеделие и храни Мария Белова и народните представителите Бюрхан Абазов, Кръстина Таскова, Георги Стоилов, Георги Станков и Росен Живков, се срещнаха с председателя на немската Комисия по земеделие в германския Бундестаг.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

основен акцент в Годишния семинар на НСЗК, започнал край Варна

Какви са перспективите пред земеделските кооперации у нас – това е основният въпрос, който ще дискутират земеделските стопани от цялата страна на тридневна годишна конференция, която започна край Варна /22-24.01.2020 г./.

Необходима е национална стратегия за развитие на земеделието в условията на Общата селскостопанска политика, категорични са членовете на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра. В нея трябва да залегнат най-спешните проблеми в българското селско стопанство, уточни Кирил Боянов, председател на браншовата организация. В дискусията за ОСП ще се включи министърът на земеделието Десислава Танева на 23 януари.

„Законът за кооперациите изостава от сложните поземлени отношения и би следвало с проекта за Закона за земеделските земи да се внесе и проект на Закона за кооперативите”, подчерта Боянов. Той е категоричен, че изминалите почти 30 години са доказали, че кооперативното земеделие е съхранило българското село. „Там, където има работещи земеделски кооперации, има живот в селата”, изяснява социалната роля на кооперативите Боянов. По думите му в годините на недалновидната поземлена реформа са ликвидирани над 2000 кооперации.

Сложните поземлени отношения у нас също ще бъдат обект на разискване с ръководството на Министерството на земеделието по време на годишната среща на земеделските кооперации.

Повече от година се работи за нов Закон за кооперирането, който да отговаря на съвременните поземлени отношения, допълни още Кирил Боянов. Чрез него ще могат да се сформират кооперативи на собствениците на земя и кооперативи на фермери. С новия норматив трябва да се даде възможност за промяна в начина на трайно ползване на площите чрез т.н. договор за управление, посочва още Кирил Боянов. По думите му разумното и ефективно използване на водните ресурси чрез изграждане на хидромелиоративна структура е важна предпоставка за устойчиво, конкурентно и екологично земеделие.

Според ОСЗК е необходима и нова категоризация на земеделските земи. Кирил Боянов посочва, че това е нужно заради намаляващото почвено плодородие, ветровата ерозия, употребата на минерални торове и продукти за растителна защита. Не на последно място той поставя нарушеното равновесие между растениевъдство и животновъдство и затруднения и неправилен сеитбооборот.

В момента кооперативите, които членуват в Областния съюз на земеделските кооперации край Дунава, са 31. В тях се обработват общо 370 000 дка земя, която представлява една четвърт от общата обработваема площ в Силистренска област, възлизаща на 1 млн.723 хил. дка.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Борислав Петков обработва около 15 хил. дка земя в района на община Елхово. Изцяло работи по технологията No – Till, една част от стопанството е биологично. Земеделецът отглежда 17 култури - основно зърнени, технически и маслодайни. Устойчиво ползване на земята и диференциране на културите – това е гаранция за стабилност на стопанството, смята Борислав Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, т. нар. зелена архитектура в бъдещата ОСП се очертава като най-голямата въпросителна пред земеделците – какъв е вашият коментар?

- Неяснотите около зелената архитектура – това е, което притеснява бранша. Всички сме наясно, че тази е посоката. Тя е зададена още преди 6-7 години – когато бяха въведени зелените плащания. В този смисъл не е нещо непознато за нас. Притеснението днес е, че няма яснота и няма позиция. Това, което се чува, което четем и което виждаме е, че голяма част от тези мерки ще бъдат дадени като задължителни за изпълнение на всяка една държава-членка на Европейския съюз. И това буди много въпросителни. Каквито и да са изискванията, земеделските производители ще ги изпълняват под една или друга форма. Има ли правила, тогава няма да има проблем. Има ли неясно написани правила, тогава проблемите стават много.

- Кои земеделски стопанства се оказват устойчиви във времето и пред какви предизвикателства ще се изправят земеделците през следващия програмен период?

- Устойчиви са онези, които имат устойчиво ползване на основния ресурс – земята. Независимо дали е собствена или дългосрочно наета. Когато имаш гарантирано ползване на този ресурс, имаш устойчивост в стопанството. Другият елемент е свързан с правилното разпределяне и диференциране на културите. Това създава възможност да се реагира на всяка пазарна ситуация – при волутивните стоки, каквито са пшеницата, ечемика, рапицата и при останалите – така се постига постоянна ликвидност в стопанството. Много пъти съм го казвал – ако Брюксел натисне червения бутон и спре субсидиите, много стопанства за секунди ще изчезнат от картата на бенефициентите. И ще останат онези, които наистина могат да работят и без субсидии. Така че, устойчиво е онова стопанство, което може работи и без субсидии.

- Какви са другите параметри, за да бъде едно стопанство успешно – освен диференциране на културите, какво още носи добавена стойност?

- В сравнение с останалите европейски държави, особено с по-старите страни-членки, където параметрите на устойчивите стопанства се движат между 3 и 5 хил. дка, в България картината е друга. Имаме големи стопанства с по 100-150 хил. дка и те са стабилни. Това не означава, че не са устойчиви и онези с по 5 хил. дка – зависи как се управляват. Затова не смятам, че критерият за площ е определящ. По-важно е портфолиото. Растениевъдство + животновъдство и затваряне на цикъла образуват и по-висока добавена стойност. Дали стопанството ще е от 5 хил. дка и с 200 животински глави или от 200 хил. дка и със 150 хил. глави – няма огромно значение, когато зад това стоят хора, които могат да управляват.

- За пореден път беше отложено законодателството, свързано с поземлените отношения – колко голям е батакът в този процес?

- Батакът е много голям и не е от вчера. Закон, който е променян 122 пъти, няма как да е добър закон. Бъдещият Закон за земята трябва да зададе посоката, да определи философията в управлението на поземлените отношения, да осигури на земеделците яснота и спокойствие за техния бизнес за години напред. Скептик съм, че това ще се случи лесно и в съгласие между всички заинтересовани страни. Ако продължаваме да разсъждаваме, че медалът има две страни, доникъде няма да стигнем. Докато се разделяме на два фронта – собственици и ползватели на земя, няма как да сме продуктивни при изработването на законодателството. Водещ в този процес е въпросът: кои са условията, които правят едно земеделие устойчиво и печелившо? Това са хидромелиорациите, комасацията и начинът на земеползване.

- Те не са ли нестабилни и критични от години?

- Нестабилни са и създават непредвидимост за аграрния бизнес. А когато нямаме предвидимост, няма как да очакваме нещо добро. Нямаме работеща процедура, по която да се случва комасацията. Държавата тотално абдикира от този процес, категоричен съм в това си мнение. Когато бъде създаде държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя, с което да спомага процеса на комасация, тогава можем да кажем, че държавата е съпричастна и е поела конкретен ангажимент. Комасацията е изключително фундаментален процес за развитието на сектор „Земеделие“. И хидромелиорациите зависят от това. Посочете ми някой външен инвеститор, който ще инвестира в хидромелиоративно съоръжение върху некомасирана земя. Няма такъв, сигурен съм. Ако намерите, лично ще му стисна ръката. Новото законодателство, свързано със земята, не трябва да обслужва нечия политическа повеля. То трябва да обслужва аграрния бизнес. Браншът има нужда от ясни правила, улеснени административни процедури и от предвидимост в дългосрочен план. Ако някой прави земеделие година за година, той е от онези хора, които са зависими от субсидиите. Пак казвам, ако те бъдат спрени, в утрешния ден такъв земеделец няма да съществува никъде в правния мир.

- По данни на земеделското министерство онези, които само чертаят площи, за да източват субсидии са около 100 души. Как ще коментирате това число?

- Бих го умножил по 10. И вероятно ще добием по-голяма яснота за любителите на очертаването на постоянно затревени площи и пасища, които само получават субсидии и не произвеждат нищо, нямат никакъв принос към образуването на брутния вътрешен продукт на страната. Тези хора не са реални земеделци, но са наели сериозни площи земя и усвояват значителни финансови средства. Защото законът го позволява. Но нека аграрното министерство да изнесе справка – колко от бенефициентите са заявили за подпомагане само и единствено постоянно затревени площи и пасища за изкосяване. Нека ги видим кои са.

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта