Понеделник, 05 Август 2019 11:42

Лятно-есенни грижи

Какви плодове ще берем следващата години зависи от работата с пчелите в края на лятото

Величко Величков
Всяка година в българското пчеларство се повтаря една и съща картина – масова зимно-пролетна смъртност, безкрайни грижи по възстановяване на семействата и слаби резултати в оползотворяване на пашите. Предлагаме една статия, публикувана преди повече от 35 години, която може би дава отговор на въпросите около загубите на пчели през зимата и пролетта. Бел. ред.
Грижите за пчелните семейства са целогодишни. През първата половина на сезона те са насочени към подготовката им за най-пълно използване на пашата, а през втората половина – за лятно-есенното развитие. Съчетано с правилното зазимяване, то гарантира успешно презимуване.
Подготовката на пчелните семейства за следващата година трябва да започне веднага след главната паша. В какво се състоят лятно-есенните грижи, ще опишем по-долу.

Още при центрофугирането на меда, независимо от системата на кошера, се оставят минимум 6-7 кг мед, с който да се гарантира храна на семейството до есенното подбудително подхранване. Обща грешка на пчеларите е, че не проверяват има ли мед в плодниците или няма, центрофугират всичкия мед от магазините (корпусите).
В нормални години през юли все още има поддържаща паша за пчелите, затова след като им се отнеме меда от магазините, семействата продължават да се развиват без намесата на пчеларя и се подготвят за зимуването. Но случват се и сушави години, каквито бяха например 1973, 1974 г. В някои райони не само че нямаше развитие на семействата през юли и август, но значителна част от семействата останаха с малко пчели и то физиологично остарели. През есента по необходимост на тези семейства трябваше да се дават големи количества захарен сироп за зимно запасяване, тъй като липсваше храна в кошера. Преработката на сиропа изтощи пчелите и през зимата и особено през пролетта загинаха голяма част от семействата.
Ето защо, ако в гнездото няма поне 6-7 кг мед, той трябва да се допълни с мед от магазните и тогава да се центрофужи останалия. За всяко семейство се запазват по 3 пити с мед за зазимяването.
Особено важно е да се осигурят условия на майката за активно снасяне на яйца през лятно-есенния период
В полските райони след прецъфтяването на слънчогледа, а в полупланинските след окосяването на ливадите, пашата почти прекъсва, а развитието на семействата започва да се ограничава. Календарно това настъпва по различно време, но най-често към средата на юли. Изключение правят само високопланинските райони, където косенето приключва по-късно и пчелите използват пашата и в първата половина на август. За да продължи активното развитие на семействата през този период, когато няма нектар, в кошера трябва да има млади, физиологично неизтощени и с добре развити яйчници майки. С много по-малко грижи от страна на пчеларя за семействата такива майки активно снасят яйца и през юли, август и септември и осигуряват голям брой пчели – гаранция за успешно зимуване.
Както през ранна пролет, така и в края на лятото и есента, майките избягват да снасят яйца в питите, в които не е люпено пило.. Това налага всички новоизградени пити, в които да средата на юли не е отглеждано пило, да се извадят от гнездото и да се изместят в двата края. В центъра се поставят светлокафяви пити с малко мед към горната летва. Това позволява на майката да снася яйца в горната половина на питите, където през храдните вече нощи по-добре се поддържа оптималната температура за развитието на пилото. Особено подходящи за това са, както вече споменахме, светлокафявите пити. На всяко семейство трябва да се осигурят от 3 до 5 такива пити, в зависимост от свободните площи по останалите пити в гнездото и от силата на семейството. Ако повече от 1/3 от площите на питите в центъра на гнездото е запълнена е целесъобразно да се подберат подходящи пити без пило, да се центрофугират и да се поставят в средата на семейството.
Голямо значение за активно снасяне на яйца има и наличието на източници на нектар и прашец. В години с по-чести валежи пчелите почти във всички райони от страна се осигуряват сами с храна и през юли и август семействата се развиват нормално. Поради засушавания се случва обратното – радстителността е почти прецъфтяла, пчелите събират по малко прашец, но нектар изцяло липсва.
Това налага да се извърши есенно подбудително подхранване
Трудно може да се определи момента на есенното подбудително подхранване, тъй като той зависи от валежите и температурите, но обикновено подхранването трябва да започне през третата десетдневка на юли или най-късно от началото на август. Колкото по-скоро слезд последната паша започне, толкова по-добър е ефектът от неговото прилагане. В първите 20 – 25 дни на семействата се дават през вечер по 0,5 – 0,6 л силно разреден сироп (2 части вода, 1 част мед). Ако хранителните запаси са недостатъчни и след този период (20-25 дни), концентрацията на сиропа се увеличава до 1:1, а към края на август, ако се налага, запасите се допълват с още по-гъст сироп.
Есенното подбудително подхранване е по-ефективно, когато в кошерите постъпва по-голямо количество прашец и майката не е намалила или прекъснала да снася. Именно това налага то да се извършва по-рано и по-продължително време.
През втората половина на сезона и особено след август, пчелите не бива да се принуждават да преработват големи количества захарен сироп, дори и за зимно запасяване. Особено вредно е това през годините, когато е имало лятно засушаване и пчелите почти не пренасят прашец през периода на усиленото хранене.
През последните години много обществени и любителски пчелини пострадаха в значителен размер от късното хранане и изтощаване на пчелите, затова крайнто време е да се преустанови тази погрешна практика.
Независимо от това какво количество захар се дава на пчелните семейства, тя трябва да се преработи до средата или края на август от пчелите, които се вече физиологично стари и няма да останат до зимата. Излюпените през втората половина на август и следващите месеци не бива да участват в преработката на захарен сироп.
Към края на лятото и през есента подхранването се съчетава и с профилактика срещу заболявания на пилото и на възрастните пчели. Важно е още през текущата година да създадем условия за силни и високопродуктивни пчелни семейства през следващата година.
Бел.ред.: В следващия брой продължаваме темата за подготовката на семействата.

Публикувана в Пчела и кошер
Неделя, 07 Юли 2019 11:46

След градушки при ягодите

След градушка е необходимо да се предприемат няколко незабавни мероприятия, за да могат ягодовите растения да се възстановят максимално бързо.

Какво да направите на пострадалото от градушка насаждение с ягоди?

. Направете подхранване с амониева селитра - дозата да е 1-1,5 кг на 100 м2.

. Направете една качествена обработка на междуредията като добре разрохкате почвата

. Не забравяйте и една добра поливка, ако почвената влага намалее, за да помогнете да се образува по-бързо новата листна маса.

Ако насаждението ви е на 2-3 години най-добре е да окосите листната маса и да я изнесете от насаждението. По този начин ще премахнете болните листа и ще ограничите до минимум инфекцията от листни петна, хоботници, акари и други неприятели. В същото време ще дадете възможност да покарат нови, здрави листа и да се заложат повече плодни пъпки за следващата година. Коситбата не препоръчваме за ягоди І-ва година, а също и на слаби насаждения.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 28 Юни 2019 11:01

При ягодите след беритба

Ако искаме да имаме добра реколта от ягоди и през следващата година, сега трябва да извършим редица важни мероприятия и да заложим успеха.
Ако насаждението е на 2-3 години най-добре е да окосите листната маса и да я изнесете, след което да наторите с 1-1,5 кг на 100 м² азотен тор и да полеете растенията. По този начин ще премахнете болните листа и ще ограничите до минимум инфекцията от листни петна, хоботници, акари и други неприятели. В същото време ще дадете възможност да покарат нови, здрави листа и да се заложат повече плодни пъпки за следващата година. Междуредията трябва да се поддържат чисти от плевели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 14 Юни 2019 11:31

В градината през юни

През юни се извършва двукратно или трикратно окопаване на пипера с едновременно внасяне на азотен тор. При нужда се използват листно подхранващи торове. Особено важно е да не се закъснява с прекопаването след поливка. Задължително мероприятие е извеждане на борбата с листните въшки, като се използват препарати с дълъг карантинен срок. Това мероприятие продължава почти до края на вегетацията, като по време на плододаване се използват препарати с къс вегетационен срок. Извършват се профилактични пръскания срещу маната по пипера.

При краставиците през юни се провеждат редовно пръскания срещу кубинската и брашнестата мана, много често се явяват акари, оранжерийна белокрилка и листни въшки. Води се комплексна борба. При интензивно плододаване растенията трябва да се подхранят с листни торове. Преди първата беритба растенията се подхранват с азотен тор. Препоръчително е използването на комбинирани торове, но те не трябва да се слагат като заместители на азотното подхранване.

При зелето през юни продължават третиранията срещу листните въшки, зелевия молец, зелевите бълхи, кръстоцветните дървеници и др., като се използват препарати с по-дълъг карантинен срок. Продължава подхранването. До 15 - 20 юни трябва да се засеят семената за разсад за производството на късното зеле.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Често хората се заблуждават, че не е необходимо градината да се напоява след дъжд.
Не всеки дъжд овлажнява почвата до необходимата дълбочина. Ако той е силен, но краткотраен, тогава почвата се намокря на незначителна дълбочина, а градината трябва да се полива допълнително.
За да определите дали градината се нуждае от допълнително напояване, достатъчно е да се направи копка на почвата в градината. В идеалния случай, ако мокрият слой е с дълбочина пълна дължина на лопата това означава, че в градината не е нужно да се полива още 5-7 дни. Когато почвата е мокра само на 20 см дълбочина, тогава трябва да добавите още 10 литра вода на квадратен метър. Когато почвата е мокра мо на 10 см, ще трябва да полеете с 20 л/м2. Ако дъждът само препръска, ще трябва да поливате обилно.
Как да защитим градината от преовлажняване?

Повечето растения не обичат излишната влага. За нормално се приема, когато само 60-70% от порите на почвата се запълнят с вода. Останалото трябва да е въздух. Ако това съотношение се наруши, на кореновата система на растенията ще липсва кислород, семената ще гният и няма да покълнат.
Излишната влага не причинява по-малко щети, отколкото сушата. За нормалното хранене на растенията балансът на водата и въздуха в почвата трябва да бъде балансиран. Ако влагата е изместила кислорода, растенията се задушават. Това се случва при продължително дъждовно време. За да избегнете застояването на водата, окопавайте почвата. Така ще се избегне уплътняването й. Добри помощници в тази работа са земните червеи- ако ги има много, не се притеснявайте за окопаване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 20 Май 2019 12:31

В лозето през май

През май започва пръскането на лозята за опазването им от мана, оидиум и неприятели. В зависимост от валежите се извършва съответния брой третирания. За да има ефект от третирането с препарати трябва да се прави цялостно напръскване на лозите, особено от долната им страна.

ВНИМАНИЕ! Ако е започнал цъфтеж, не се пръска със син камък, защото предизвиква абортиране на цветовете!

Хубаво е преди цъфтежа да извършите и лятната обработка на почвата в реда и междуредията за отстраняване и унищожаване на плевелната растителност. Тя трябва да е плитка - на 8-10 см.

Когато лозите започват да цъфтят, са много чувствителни, затова в този период се избягват резитби и почвени обработки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 06 Май 2019 21:36

В градината през май

Поливайте пипера, само ако наистина се засуши, а две седмици след разсаждането леко разрохкайте почвата. Доматените растения се загърлят при първото окопаване, за да стане по-силна кореновата система. Когато окопавате градинския фасул, не пропускайте да проредите стръковете.

В случай, че сте отгледали разсад от дини и пъпеши и той вече има 3-4 листа, време е да го настаните в градината. Някои смятат за по-лесно да засяват директно семената навън, до края на май спокойно могат да свършат тази работа.

Плодните дървета имат нужда от подхранване с азотни торове през пролетта. Преди това обаче окопайте около стъблата и премахнете плевелите, защото ще отнемат хранителните вещества и влагата през лятото.

Ако и след естественото окапване на завързите все още има много завръзи от ябълки и круши, трябва да ги проредите. В противен случай плодовете ще останат недохранени и ситни.

Окопайте малините и премахнете издънките, които растат между редовете. Огледайте храстите и ако са прекалено гъсти, е добре да ги разредите. Обикновено се изкореняват най-слабите и най-силните. Наторете с около 20 г на квадрат амониева селитра и окопайте отново. Ако се засуши, полейте и ще се радвате на едри малини.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Алгоритъмът на действията ще бъде приблизително следния:
- Отрязване на прецъфтелият цвят
- Преместване в по-голяма саксия
- Засаждане на открито в почва в края на пролетта
- Изваждане на луковицата през юли, за да й дадете „почивка“
- Засаждане през септември-октомври
- През април се насладете отново на цъфтежа.

Да, зюмбюлът в саксия след цъфтеж изисква много внимание. Понякога в някои източници съветват веднага след цъфтежа луковицата да бъдеизвадена от саксията и съхранявана до есенното засаждане. Всъщност, луковицатапри цъфтежа е изтощена, още повече в една малка саксия, е толкова изтощена, че до края на лятото ще ви остане една мумифицирана, нежизнеспособна луковица. Ето защо, преди да съхраните луковицата на зюмбюла, трябва да я „нахраните”, дайте й сила.

Ако на зюмбюла в саксия след прецъфтяване пожълтеят листата, не се притеснявайте. Това е нормален физиологичен процес. Растението е решило, че му е дошло време да почива. Прекратяват се поливките. И отново се следва реда по дадената по-горе схема.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Водният лук, наричан още каба или сладък лук, по-успешно се отглежда чрез разсад. Оптималният срок за сеитба на семената е още в края на февруари или най-късно в началото на март.

Сортовете воден лук, които са разпространени и се отглеждат в нашата страна са Испанска каба 428 и 483, Самоводска каба, Гюмюрджинска каба и Асеновградска каба 5. Първите три сорта са със сламеножълта обвивна люспа, а Асеновградската каба е с тъмномиолетова обвивна люспа. Всички тези сортове са с много добри вкусови качества, почти без лютивина и се използват за прясна консумация и салати.

Семената за производство на разсад се сеят на високи студени лехи. Те трябва да бъдат широки около 1 м и дълги според това, какво количество разсад ще ви е необходимо. За да прецените това, трябва да знаете, че за 1 кв.м са необходими 8-10 г семена, разсадът, от който е достатъчен за засаждане на 25 кв.м.

Почвата, на която ще произвеждате разсада от воден лук трябва да е добре обработена, чиста от плевели и наторена. За предшественици са подходящи всички късни зеленчуци с изключение на зелеви и лукови култури.

След подготовката на високите лехи, семената се разхвърлят равномерно по повърхността на лехата и се покриват с пласт от 1,5-2 см добре разложен и пресят оборски тор. Уплътняването на почвата след сеитбата е задължително, за да се осигури достъп на влага до семената и се ускори поникването. То може да се направи с дъска или малко валяче. Накрая лехите се поливат с лейка, но много внимателно, за да не се оголят семената.

Грижите след поникване се състоят в плевене и редовни поливки, за да може до края на май растенията да са готови за засаждане. Добрият разсад трябва да има 3-5 развити листа, височина 25-30 см и дебелина на стъблото около 8 мм.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За реализирането на дизайнерски решения и създаване на оригинален ландшафт в градината много любители използват иглолистни растения. Тези култури придават благороден вид на озеленената площ и украсяват градината през цялата година. Особено ефектно изглеждат те в есенно-зимния период, придавайки тъмномастилен пейзаж от сочни зелени цветове. 

Но понякога вечнозелените дървета и храсти вместо да оживяват градината в зелено, неизвестно защо пожълтяват. Тук не става въпрос за възрастни растения, чиято подмяната един път на 3-8 години е нормално явление, а за пожълтяването на младитеиглолистни, което е повод да се анализира допускането на грешки или намирането на причините за това.

Преди всичко, още при покупката младото иглолистнодръвче може да не е здраво, за което подсказват признаци като светла окраска и неразвита корона. При покупката трябва да се избират дръвчета с корона в наситен яркозелен цвят и добре развита коренова система. За да се избегне пресъхването на корените, добросъвестният търговец задължително обвива корените с тъкан, в която има навлажнени стърготини.

Първо трябва да се разбере дали правилно е било засаждено иглолистното дръвче. Ако това е било направено прекалено късно есента, дръвчето може да не успее да оцелее. Дълбоко засаждане в почвата, близост на подпочвени води, внасяне на големи количества минерални торове при засаждане, отсътствие на мулчиращи покрития, задържащи изпарението на влага от почвата, също могат да повлияят отрицателно на здравето и имунитета на дръвчето. Освен това, при засаждане на иглолистни дръвчета в тежка глинеста почва трябва да се добави пясък за разрохкване. 

Неправилното поливане също може да е причина за пожълтяване на иглолистните дръвчета. Продължителната суша и недостатъкът на влага са вредни за тези растения не по-малко, отколкото прекомерно преовлажнената почва. А отсътствието на предзимна влагозапасяваща поливка може също да причини пожълтяване на короната на растенията в ранна пролет. 

Пожълтяването в есенния период на иглолистните дръвчета може да се получи също вследствие на студ и зимна суша. Не всички иглолистни растения са студоустойчиви. Топлолюбивите такива през зимата се нуждаят от защитни укрития с естествени материали.

Опасно за иглолистните растения е и палещото във февруари-март слънце. При отсътствие на засенчване, младите растения, чиято коренова система е недостатъчно развита, губят много влага, което се отразява на състоянието на им. Слънцегреенето се отразява негативно на иглолистните растения и в друго време на годината, затова е добре те да се засаждат на полусянка.

Иглолистните не понасят и задимяване, на което също реагират с пожълтяване, затова близо до тях не бива да се пали огън.

Иглолистните могат да жълтеят и при недостиг на хранителни вещества. Този проблем лесно се решава с внасянето на комплексни минерални торове за този вид растения.

Ако при покупката сте придобили здраво дръвче и не сте допуснали грешка при неговото засаждане, поливане, грижи и подготовка за зимата, то причината за пожълтяване на иглолистните могат да бъдат гъбни заболявания - фузариум, ръжда и други. За пборба с тях могат да се използват съответстващи фунгицидни препарати.  

Също така, причина за пожълтяване короната на иглолистните растения могат да бъдат и вредители – смърчов молец, акари и много други. Прилагането на инсектициди ще помогне за справяне със ситуациата. Най-лошо е, ако в кората са се заселили корояди или бръмбари. С тях практически борбата е невъзможна, затова в какъв случай иглолистните се изкореняват и изгарят за избягване разпространението на тези опасни вредители.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта