Земеделският производител Стефка Боева:

Във всеки областен град може да има пазар за прясно месо – ако фермерите си подадат ръка

Анета Божидарова

Фамилната ферма „Мерата“, която предлага качествено прясно телешко месо, е една от най-успешните у нас. Семейството започнало преди 20 години със зърнопроизводство. През 2009 г. решило да надгражда. Днес отглежда над 750 месодайни говеда, със затворен цикъл на производство. Животните са от породите Абърдийн Ангус, Блонд а`китен, италианските породи Кианина и Маркиджана и съответно кръстоски. Какъв е пътят от фермата до пазара?

Мобилни магазини за фермерска продукция

Стефка Боева, мениджър на „Мерата“ започва да работи по пилотен проект, който заимства от Европа. Във Франция тя вижда мобилни магазини за фермерска продукция. Идеята й харесва, защото една бърза аритметика показва, че така се спестяват пари от ежегодна поддръжка на стационарен търговски обект. Като жена и домакиня, Стефка бързо пресмята, че едно семейство обикновено пазарува месо веднъж в седмицата. В този смисъл е лесно да се планира график на един мобилен магазин за месо и хората от различни населени места да знаят в кои дни могат да пазаруват от него.

stefka 2a

 

Към днешна дата Стефка Боева има два мобилни магазина за месо и през тях успява да реализира част от продукцията от семейната ферма. В нея се развиват и двата процеса: работи се на ниво технологично стадо „майка с теле“ и отделно има телеугоително стопанство. Капацитетът на стопанството е по-голям и затова то е разделено на два сегмента: продават се живи животни за клане, работи се на ишлеме, като се коли в регистрирана кланица и месото се продава през двата мобилни магазина.

Трудно ли е узаконяването на този тип продажби

За да продава прясно месо, фермата на Стефка Боева е регистрирана по Закона за храните – това се оказало предизвикателство дори за експертите от ведомството. Документацията, която се изисква за подобна регистрация, е като за всеки магазин: вход и изход, чисти и мръсни процеси, място за санитарни принадлежности и т. н. Програмите на ХАСЕП са приложими в този процес. Детайл: за адрес се води регистрационният номер на мобилния магазин-камион. В наредба 26, която обхваща директните продажби, няма разписан сегмент, който да покрива дейността на фермата „Мерата“, която иска да продава прясно месо. Прилагайки обаче обхвата на наредба 26, стопанството на Боева, което е в региона на Монтана и граничи със София област и със София град, се позиционира предимно в столицата. Веднъж в седмицата мобилните магазини отиват и в Пловдив.

Stefka 2

 

Пазарски неволи по български

Разказано така, изглежда просто, но всъщност е доста сложно, признава Стефка. Защото пазарските неволи са типично по български: добре организираните тържища и пазари в България, със задължително осигурени течаща вода и тоалетна за персонала, със спокойно позициониране на мобилния камион в определено пространство, са малко. Обикновено се налага допълнителна организация на място, обяснява Боева. А това отнема ценно време, струва нерви и създава несигурност за едно предварително оповестено присъствие. Въпреки, че за него има платено разрешително. Пазарът в София, например, не се ангажира със заделяне на място. Това не е проблем за хората, които продават своята продукция на сергии. Когато обаче става дума за продажба на месо, условията са по-специфични – изисква се хладилна среда, за да може нормално да се осъществи целият процес по съхранението и последващата реализация на месото. От тази гледна точка пазарът е труден и сложен.

Обединени или всеки сам да се спасява

Ако фермерите са обединени в името на пазара, това може да осигури целогодишно прясно месо в цялата страна, разсъждава Стефка Боева. Не е сериозно един месец да се работи и да си на пазара, след това три месеца да няма никой. Това е добра ниша за малките фермери – те трябва просто добре да се организират и да планират продукцията си така, че тя да бъде разпределена във времето за една година напред. И това ще е полезно за всички. И би било приложимо във всеки областен град, в който има организиран пазар. Малкото специализирани фермерски пазари у нас, които прохождат едва от няколко години, не покриват сегмента „прясно месо“.

Липсата на работна ръка – факт и фактор за инвестиции във високи технологии

Стопанството на Стефка Боева е успешно, защото тя инвестира във високи технологии. Дефицитът на квалифицирана работна ръка и в този сектор от години е факт и фактор. Има и друг проблем – високите технологии изискват и специалисти от висока проба, с отношение към автоматизацията на процесите. Такива още по-трудно се намират у нас. Въпреки това, и в зърнопроизводството, и в животновъдството семейството залага на високите технологии. Посланието да се механизираш, за да избегнеш проблема с работната ръка не е красиво, но е изход за нас, казва Стефка.

Във фермата се обработват около 60 хил. дка земя. Преди 10 години семейството решава да диференцира портфейла и се насочва към месодайното животновъдство. Подобно решение повече е въпрос на личен избор, а не непременно на държавни стимули, смята Боева. Диференцираното стопанство, в което е включено животновъдство, иска съвсем различна експертиза, различна организация на работния процес. Без съмнение, зърнопроизводителите разполагат с перфектните условия да отглеждат и угояват животни. Но дали ще го направят – решават сами.

Месодайното е лесно – това е погрешна мантра

„Когато решихме да се занимаваме с говеда, и то с месодайни породи, общата мантра беше: Лесно е, нищо не правиш! Не ги доиш, те си излизат на паша, лесно е! Това изобщо не е вярно“, казва Стефка. Но отново би извървяла този труден път. Защото така успехът е по-сладък. И най-вече – по-осмислен. Не е нужно обаче всички да правят едно и също.

Ако могат да се произвеждат качествени месодайни животни в планинските и полупланинските райони, като се ползва суровината от зърнопроизводителите, които са в равнината, за да се финализира процесът на угояване в животинските ферми, това би било доволно, честно и справедливо за всички по веригата. Възможно ли е това при доказано

трудната нагласа на българския фермер да се сдружава

„Нямаме избор! Поединично няма как и за кога да продължаваме да работим. Сдружаването е житейски доказана практика, никой в нищо не може да успее сам“, възкликва Боева. Вярва, че узряването в тази посока ще дойде, когато бъдат въведени и правила: утвърдени стандарти във всички посоки и на всяко ниво – за изискванията в производствения цикъл, за суровинната база, за технологията на отглеждане, за живите животни, за месото и т. н. И когато всеки фермер се научи първо да смята, преди да се увлича да прави всичко на всяка цена, тогава сам ще намери своето място в един толкова дълъг и сложен процес, какъвто е животновъдството. При добро и разумно планиране, положителните резултати няма да закъснеят. Защото всички земеделци в крайна сметка работят за това – за висока принадена стойност и добра печалба.

Публикувана в Животновъдство

Парите за развъдните организации скачат от 5,5 на 7,1 млн. лева

De minimis за източнобалканската свиня - заради АЧС

За първи път до края на календарната година ще бъдат изплатени на 100% средствата за подпомагане в сектор "Животновъдство", обяви на форум в София земеделският министър Десислава Танева.

УС на ДФЗ-РА утвърди общ финансов ресурс до 13 280 202 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 г.

През октомври ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от общо 15 775 520 лева на 6 963 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3), за Кампания 2019.

 Припомняме, че преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г., като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та. През Кампания 2019 г. средствата за всяка от схемите за Преходна национална помощ може да достигне максимум 55% от бюджета на съответната схема за национални доплащания през 2013 г.

Управителният съвет на ДФЗ утвърди финансов ресурс в размер на 776 000 лв. за земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018. 

Помощта се предоставя на стопани, които са заявили за подпомагане схемата за обвързана подкрепа за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 г., и които не са могли да представят документи за реализация на мляко в пълен обем.
На база на данните, предоставени от ДФ „Земеделие" за Кампания 2018, броят на допустимите за подпомагане животни, за които земеделските стопани не са могли да докажат реализация на мляко по Схемата овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол са 19 588 броя на 312 земеделски стопани. 

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

От 5,5 млн. лева, бюджетът по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ скача на 7,1 млн. лева, реши още Управителният съвет на ДФ „Земеделие“.

Помощта се предоставя на развъдните организации/ИАСРЖ/ за извършените от тях услуги и не включва директни плащания към бенефициерите. По линия на помощта се подпомагат до 100% от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните.

Разпределя се допълнителен финансов ресурс за 2019 г. по схема на „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга за определяне продуктивността и генетичните качества на животните в размер на 1 676 000 лв.

Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Държавен фонд „Земеделие” отпуска 90 000 лева по de minimis на земеделските стопани, които отглеждат автохтонната порода Иизточнобалканска свиня” - за да бъдат преодолени последиците от заболяването „Африканската чума по свинете”.

Финансова подкрепа имат право да получат регистрирани земеделски стопани със сключен договор за развъдна дейност с Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня. Финансовото подпомагане, което стопаните ще получат по линия на минималната държавна помощ, е в размер до 75 лв. за едно животно за закупуване на фураж за неговото изхранване до края на 2019 г. Подкрепата има за цел да компенсира част от производствените разходи по изхранване на животните и за справяне с последиците от ограничителните мерки, наложени във връзка с АЧС. Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.)

Публикувана в Агроновини

- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта
Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 30 Октомври 2019 06:02

Различната енергия на СТЕКСПО

Обичам да ходя на СТЕКСПО. Защото има смисъл. Изложение като изложение, ще каже някой. Не е съвсем така. В СТЕКСПО се усеща една по-различна енергия. Не просто да покажеш нещо, а да покажеш най-добрите в професионалното животновъдство – у нас, в Европа и по света. За да може човек да си свери часовника. Това определено е знак за качествен скок в мисленето.

Харесвам животновъдите, които посещават СТЕКСПО. Те не мрънкат за субсидии, те имат любопитен поглед и внимателно слушат всички лекции. Просто искат да се учат от най-добрите. Защото са ново поколение.

Фактът, че правят опит да съберат под шапката на една браншова Камара на месодайното животновъдство всички модерно мислещи български фермери, е повече от показателен. И отново е знак за качествен скок в мисленето. Нещо повече – опит за мислене в една посока и за генериране на обща енергия за общ успех. Повече от похвално на фона на тъжното разединение в земеделието и животновъдството у нас през последните 30 години. Тези момчета и момичета не желаят да бъдат част от това, не гледат в паницата на другия. Гледат напред, мислят професионално и вярват, че пазарът сам намира най-качествената стока.

От СТЕКСПО човек си тръгва окрилен. Имал е редкия шанс да си поговори на чаша бира със световни топ експерти в областта на професионалното животновъдство. За младите български животновъди това не е проблем – преди да се захванат с този труден бизнес, повечето са видели това и онова по широкия свят. И знаят езици, разбира се. Това също е скок в мисленето, колкото и да изглежда периферен по важност.

Професионалното животновъдство е тънък занаят. Човек трябва да е готов за аптекарска прецизност и висш пилотаж в познанието -  за развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга. СТЕКСПО е безценен в тази посока.

Най-вече защото създава мостове. По които по-лесно може да се прекрачи трудния брод на съдбата ни българска – да имаме прекрасни условия и традиции за развитие на животновъдство, но днес да се налага да се учим отново на това.

Налага се, защото светът вече е друг. И трябва да си сверяваме часовника по най-добрите. Нищо по-логично. И достатъчна причина човек да поиска да бъде част от СТЕКСПО. За да направи своя личен скок в мисленето. Без него успехът е труден.

 Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Нови мерки за по-висока биосигурност в животновъдните обекти предвиждат изменения в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Тя е публикувана на сайта на Министерство на земеделието, храните и горите за обществено обсъждане.

Във връзка с навлязлото в страната заболяване „Африканска чума по свинете“ (АЧС) бяха преразгледани и оценени действащите към момента изисквания за биологична сигурност в животновъдните обекти. Разработени са допълнителни изисквания при отглеждане на свинете в личните стопанства, фамилните и индустриалните ферми, с които да се минимизират рисковете от проникване и разпространение на заразни заболявания.

С цел подобряване на биосигурността ще бъде намалена бройката на отглежданите свине в личните стопанства от пет на три, като предназначението на животните ще бъде само за угояване. При тези обекти е необходимо да обособят ограждения за биологична сигурност, както и осигуряване на постоянен достъп до вода, място за съхранение и обеззаразяване на тор и място или съоръжение за дезинфекция.

Във фамилните ферми ще могат да се отглеждат до 10 свине майки и приплодите им, но не повече от 200 броя свине общо. Въвеждат се и изисквания, свързани с определяне на площ, фронт на хранене, достъп на хора и животни, дезинфекция и съхранение на тор.

При фамилни и индустриални ферми трябва да има обособени места и/или съоръжения за съхранение на фуража, които трябва да са покрити и заградени. Всяка сграда за отглеждане на животните трябва да има филтър, помещение или място на изхода за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства. Животновъдните обекти – пасища, също трябва да имат ограждения, осигуряващи безопасност, навеси, съоръжения за бързо залавяне и фиксиране на животни. Всички отвори в индустриалните ферми за свине трябва да са обезопасени с мрежи. В случай, когато в обекти, животни се разпределят в две или повече самостоятелни производствени групи, е необходимо да се въведат отделни мерки за биосигурност за всяка група.

Собствениците на люпилни и животновъдни обекти с индустриален характер за отглеждане на птици и свине и фамилна ферма за свине се задължават да имат изготвени индивидуален план за биосигурност. В него трябва да са определени критичните контролни точки в обекта и процедури за тяхното управление. Необходимо е стопаните да имат план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразно заболяване, одобрени от БАБХ.

С цел повишаване на биосигурността в обектите за свине, е необходимо да се предприемат мерки за ограничаване достъпа на външни лица във фермите, особено за тези, които извършват дезинфекция, дезинсекция и дератизация в животновъдните обекти. Същото се отнася и за обекти за отглеждане на птици и люпилните във връзка със заболяването „Инфлуенца по птиците“. Предвидено е люпилните и животновъдните обекти с индустриален характер за отглеждане на птици и свине да имат програма за почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, одобрена от БАБХ.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1).

Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно за първия транш по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-947 от 09.10.2019 г. на министъра на земеделието и храните, както следва:

* за говеда – по 96.44 лв.

* за биволи – по 168.76 лв.

Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 14 Октомври 2019 14:28

Кооперации на кръстопът

Земеделската кооперация „Единство“ от монтанското село Комощица е изправена пред труден избор: под каква форма да запази сектор „Животновъдство“, който работи на загуба и гълта пари от растениевъдството

Анета Божидарова

В България има над 900 земеделски кооперации. Повечето се занимават със зърнопроизводство, малка част от тях развиват и животновъдство. Причината – секторът е трудоемък, изисква инвестиции, работна ръка и търсене на пазар. Затова кооперациите, които отглеждат и животни, често са изправени пред дилема: как да продължат да развиват един критичен сегмент от своята дейност.

Пред подобен казус са изправени и член-кооператорите на ЗК „Единство“ от монтанското село Комощица. Решението е в ръцете на Общото събрание, в което влизат всичките 84 член-кооператори. Те ще делегират права на Управителния съвет на ЗК „Единство“ - какви мерки да бъдат предприети, за да се оздрави финансово структурата.

Всяка година кооперацията обработва около 28 хил. дка земя. Отглеждат се предимно зърнени и маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна за силаж на двете животновъдни ферми.

Както при всички земеделци, и тук

проблемите в растениевъдството са идентични

Все по-честите засушавания през последните години поставят в риск добивите, разказва младият агроном Емил Иванов. Семената и препаратите за растителна защита поскъпват, поливането е невъзможно – един път е трудно да се случи по чисто административни причини, след това – свързано е и с огромно финансиране.

Председател на кооперацията в село Комощица от 4 години е Даниел Димитров. „В момента растениевъдството храни животновъдството и ежегодно търпим загуби от порядъка на 100 – 200 хиляди лева“, разказва той. „Трябва да намерим работещо решение по този въпрос, защото така

рискуваме да фалира цялата кооперация

смята нейният председател.

А ЗК „Единство“ се слави като една от най-успешните в региона. Заплатите на заетите в нея над 80 души са повече от добри, а рентата е една от най-високите – 70 лева на декар. Двете животновъдни ферми обаче от години теглят финансовия баланс надолу.

В кооперацията се отглеждат 250 млечни крави и 400 овце-майки. Цялото поголовие гони близо 1000 броя животни. Те са под селекционен контрол, поради което субсидиите на глава са малко по-високи. Въпреки това,

и двете ферми не могат да излязат на печалба

признава Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ . Той работи повече от 10 години в кооперация „Единство“ и смята, че не може с лека ръка да бъдат ликвидирани животните. „Изкупните цени на млякото, на агнетата и на телетата са ниски. Ветеринарната грижа за стадата също изисква средства, субсидиите покриват част от загубите, но не можем да излезем на печалба“, казва Иванов. От няколко години цената на суровото краве мляко се движи между 65 и 75 стотинки за литър, а на овчето е 1 лев и 05 стотинки. Агнетата живо тегло се търгуват на 5 лева за килограм, толкова обаче струва и една бала сено. При тези цени, аритметиката не излиза и от години се работи под себестойност.

Ръководителят на сектор „Животновъдство“ в кооперацията Владислав Иванов обмисля дали двете ферми, по пътя на кръстосването, да не се пренасочат

от млечно към месодайно направление

Но тук изниква друг въпрос – този за пазара. „През последните години се отчита засилен интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство, но няма как да бъдем сигурни за пазара“, отчита Владислав Иванов.

„Овцефермата е на загуба, не се знае до кога ще съществуваме“, тежко въздиша Даниела Крумова, отговорник за този сегмент в кооперацията.

Крумова се чуди защо трудно се намират работници на 900 лева заплата, след като овцете се гледат предимно оборно, пашата е два месеца в годината. „Трябва само да им се зареди храната и да се почисти“, обяснява Даниела, подпряна на мераклийски направената ограда на обора с овцете.

Затваряне на цикъла на производство

–        това възможно решение ли е за двете животновъдни ферми? „Обмисляли сме и този вариант“, казва председателят Даниел Димитров. Страховете в тази посока обаче са основателни и всички ги споделят на глас: няма гаранция, че след като се вложат средства в построяването на мандра, инвестицията ще се изплати. Причината отново е свързана с пазара. Колкото и днес да е модерно да се консумират фермерски храни, пазарът е труден. Така може да се окаже, че едни солидни количества сирене и кашкавал дълго ще залежават в някой склад на кооперацията, защото трудно ще намерят купувач. А и този процес е свързан с наемането на специалисти и технолози, което означава нови работни места и високи заплати. От години големите и наложили се вече на пазара млекопреработватели у нас се оплакват, че стоката им залежава. Тези продукти са на висока цена, защото такава е тяхната себейстойност. Но

българинът масово купува евтините имитиращи млечни продукти, защото те са по джоба му

Въпреки високите заплати в кооперацията, кадрите и тук са проблем. „Всеки иска да му е леко, да е в канцелария и зад бюро“, ядосва се Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“. Кооперацията може да се похвали с повече от приличен машинен парк, но и за него трудно се намират подготвени хора. „Това е така, защото вече не е престижно да се учи в земеделски училища, както беше едно време“, разсъждава Борисов.

Един болт струва 2 лева, а един килограм пшеница – 20 стотинки

Как да се борим ние, че да го поддържаме това българско земеделие и да я работим тая земя?“, риторично пита Владимир Борисов.  

Въпреки, че думата кооперация в България все още носи негативен смисъл, модерното земеделие в Европа се развива тъкмо на основата на кооперативния принцип. А близо хилядата кооперации у нас

поддържат селата живи

не просто обработват земята, но дават хляб на младите хора, задържат ги в местната общност. Освен това, те извършват огромна по обем социална дейност. В ЗК „Единство“ има създаден специален стол за хранене на член-кооператорите в преклонна възраст. Подпомагат се всички обществени дейности селото, раздават се подаръци по празниците.

Кооперацията всъщност е едно голямо семейство и проблемите в нея трябва да се решават по пътя на съгласието. Според агронома Емил Иванов, възможно решение е да се намалят заплатите и рентата. Младият мъж обаче веднага признава, че това би било трудно изпълнимо, след като веднъж летвата е вдигната толкова високо. По-разумен вариант е да се оптимизира работата в двете животновъдни ферми и да се прецени дали е възможно да се свие щатът на наетата работна ръка. „Фирмите за земеделска техника непрекъснато ни ухажват и ни предлагат машини, които ще оптимизират работата на полето. Няма да изискват толкова работници. Но ние не търсим непременно този ефект, защото една от важните задачи пред всяка кооперация е да създава заетост, да ангажира хората от населеното място“, коментира председателят Даниел Димитров, разпънат между емоциите и отрицателния финансов баланс на кооперацията.

Пазарно решение би било

сектор „Животновъдство“ да се отдели от сектор „Растениевъдство“

като на двете ферми бъде отпуснат заем от кооперацията и така да стане кристално ясно дали те могат да излязат първо на нула, а после и да гонят рентабилност.

Решението е в ръцете на Общото събрание на кооперацията. Със сигурност споровете ще бъдат разгорещени. Защото в тях ще се срещнат емоциите и числата. Каквото и да е решението, то трябва да бъде продуктивно. За да може да оцелее и да продължи да работи кооперация „Единство“ - основен фактор село Комощица все още да е живо на българската карта. Нека обаче не забравяме, че в условията на свободна пазарна икономика земеделието първо е бизнес. И в него логиката на числата е неумолима.

Daniel predsedatel

Даниел Димитров, председател на кооперация „Единство“ – с. Комощица, Монтана:

Трябва да намерим работещо решение

През последните години кооперацията търпи големи загуби от двете животновъдни ферми. Ако продължаваме така, рискуваме да фалираме, колкото и да изглежда невероятно. Затова трябва да намерим работещо решение за съдбата на кооперацията. Ако искаме да продължаваме да работим, да поддържаме машинния парк, да си плащаме заплатите на работниците, рентата и хората да продължават да ни вярват, трябва да вземем такива мерки, които да направят дейността на кооперацията рентабилна. За селото е важно да ни има.  

Daniela ovce

Даниела Крумова, отговорник за овцефермата в кооперация „Единство“:

При такива изкупни цени, работим на загуба

Положението в овцефермата не е добро. Общото поголовие при овцете е 660 животни. Въпреки, че работата е добре платена, работници трудно се намират. Сметката не излиза, защото изкупните цени на млякото и на агнетата са ниски. Един килограм агне живо тегло е 5 лева, толкова е и цената на една бала сено. Как да сме на печалба? Обичам си работата, но работим на загуба, това е истината.

Vladimir 1.00 00 19 11.Still001

Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“ в кооперация „Единство“:

До кога ще я караме така?

Ако направим мандра и затворим цикъла на производство, как ще пробием на пазара? Кой ще ни пусне нас в големите търговски вериги? Ще хвърлим едни пари и пак не е ясно какъв ефект ще постигнем. О началото на годината до сега сме натрупали 130 хил. лева загуби от животните. До кога ще я караме така и колко време можем да издържим? Трябва да се вземе решение, защото накрая ще опропастим цялата кооперация. Въпросът е сериозен.

Vladislav kravi

Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ в кооперация „Единство“:

Обмисляме преминаването към месодайно направление

Двете животновъдни ферми съществуват повече от 25 години. Не можем с лека ръка да ги ликвидираме. Обмисляме да направим кръстоски и да преминем от млечно към месодайно направление. Засега субсидиите за животните в овцефермата и в кравефермата покриват част от загубите, но все още работим под себестойност. Надяваме се субсидиите за животни под селекция да останат, това ще ни помогне да удържим положението. Пазарът обаче остава труден – и в млечното, и в месодайното направление. Ще търсим решение, но фермите трябва да се запазят.

Emil 1.00 07 23 05.Still002

Емил Иванов, агроном в кооперация „Единство“:

Молим се за дъжд и за високи добиви

Добре е да се намалят заплатите и рентата, но това ще бъде трудно, защото летвата вече е вдигната високо. И в растениевъдството срещаме трудности: семената и препаратите за растителна защита стават все по-скъпи, сушата е голям проблем. Затова остава да се молим за дъжд и за високи добиви. Има ли такива, кооперацията ще оцелее.

Публикувана в Агроновини

Определен е размерът на плащането по Схемите за преходна национална помощ за говеда,  биволи, кози и овце-майки за 2019 г.,  става ясно от заповед на ресорния министър Десислава Танева.

Утвърдената и одобрена ставка за 2019 г. е в размер на 175.34 лв. за говеда и 306.84 лв. за биволи. Подпомагането ще бъде изплатено на два транша, като за говеда животновъдите ще получат по 96.44 лв. през месец октомври 2019 г. и по 78.90 лв. през месец януари 2020 г. 


За биволи, животновъдите ще получат по 168.76 лв. през месец октомври 2019 г. и по 138.08 лв. през месец януари 2020 г.

Размерът на плащането за едно животно, за кампания 2019, по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството е от 37.58 лева. Подпомагането ще се изплаща на първи транш  по 20.67 лева през октомври 2019 г. и втори на стойност 16.91 лева през януари 2020 година. 


На заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ бе решено първият транш по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързани с производството (ПНДЖ1) и по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 да бъде  изплатен до 18 октомври. Утвърдените средства са в размер до 35 630 208 лева.

Публикувана в Животновъдство

Най-големите имена в животновъдния сектор идват в Пловдив на 1 и 2 ноември

В очакване на СТЕКСПО 2019 - форумът за професионалните животновъди, са не само родните фермери, преработватели, ресторантьори и медии, но и чуждестранни експерти. Известността на форума отдавна премина границите на страната, като в тазгодишното четвърто издание, участие ще вземат експерти от САЩ и Европа.

СТЕКСПО 2019 ще се проведе на 1 и 2 ноември в Международен панаир в Пловдив. Форумът се организира от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ), със съдействието на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

И в двата дни на събитието е предвидена

богата лекционна програма

със световни експерти от САЩ, Франция, Шотландия, Германия и други.

Освен професионален форум, СТЕКСПО е и образователно събитие, което помага на фермерите да повишат знанията и уменията си. А заедно с това и качеството на родната продукция.

Благодарение на всички експерти от България и чужбина, СТЕКСПО 2019 се превръща безспорно в ненадминат в експертизата си форум в животновъдния сектор.

Wiliam McLaren от Netherton Aberdeen-angus, Шотландия, който ще представи японската месодайна порода Wagyu. Той ще запознае фермерите и с тайните на развъждането и отглеждане на говедата за постигане на премиум качество месо. Освен това, McLaren ще запознае родните производители с информация от извора на породата Абърдийн Ангус или какви са съвременните тенденции в развъждането на най-популярната порода в света.

CraigGuffeyот Канзас, САЩ, ще води лекциите за подбор на женските животни в стадата. Неговите лекции ще бъдат свързани още с развъждането на породата Абърдийн Ангус и фамилиите крави. Guffey ще разкрие и своята тайна за това

как 12 години поддържа пасищата си без изкуствени торове

Освен лекционната част, топ експертът ще е първият американец, който ще бъде съдия на професионално събитие за говедовъдство в България.

MattHigginsот KeenanALLTECH е експертът от Ирландия, който ще даде светлина на многобройните фермерски въпроси относно технологиите в храненето на животните. Специалистът ще представи новостите в технологиите за хранене.

SeanAkardi e изпълнителен директор на AGRIC-BIOFORMATIC, САЩ. Експертът има над 13 години опит в областта на биотехнологиите и животновъдството. Заедно със своя екип, той разработва иновативната платформа AgBoost, която позволява на всеки фермер лесно и удобно да управлява и да следи животните в стопанството си. AgBoost предоставя генетично профилиране на всяко едно отделно животно в стадото. Освен това приложението дава достъп до BIG DATA, които лесно могат да се използват за решения за развъждане, маркетинг и управление на фермата. На СТЕКСПО 2019, Akardi ще изнесе интересна лекция за новото поколение платформи за данни в сектор“Животновъдство”.

Млечното овцевъдство пък ще бъде представено от високата експертиза на Bruno Crassous, изп. директор на GID LACAUNE – Асоциацията за Лакон във Франция. През последните години броят на овцете от породата Лакон във Франция е намалял от 1,2 – 1,3 млн. на 890 хил. За сметка на това обаче средната млечност на породата се повишава. Докато през 1960 г. тя е била около 70 литра за доен период, то последните резултатите от контрола на млечната продуктивност показват средна млечност от 317,9 литра за 170 дневен доен период (данни към 2016 г.). Експертът ще изнесе лекции на тема:

Съвременно управление на млечна овцеферма

и "Организация на селекцията на Lacaune Milk във Франция (геномна селекция и селекция по потомство)".

Специално за СТЕКСПО 2019 идва и Йордан Василев. Той е на 26 години, родом от Горна Оряховица, но в момента живее в малко селце в Централна Германия. Там той гледа крави порода Симентал от четири години. Отива в Германия преди доста време, като не подозира, че ще се занимава с животновъдство. В последствие той се запознава с бащата на шефа си, който има ферма. Така Йордан Василев започва да помага във фермата и така до днес, като вече има договор за собственост за период от 30 години. Той ще изнесе лекция затова как се подготвят животни за аукцион.

Друго българско участие е това на Светлозар Петров от JOB TIGER. Той ще засегне една много болезнена тема за родните животновъди, а именно работната ръка. Светлозар Петров ще изнесе лекция на тема: “Предизвикателства пред пазара на труда в земеделския сектор и внос на работна ръка”.

Част от специалните гости на СТЕКСПО 2019 ще бъде и

първата в България компания за ембрионален трансфер при крави

Фермерите отблизо ще могат да се запознаят със специалистите и да научат повече.

Всички те са само част от звездния тим от топ специалисти, които ще представят на живо пред гостите на СТЕКСПО последните тенденции в развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга на месодайни овце и говеда, както и на млечни овце в световен мащаб.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта