Понеделник, 04 Март 2013 11:39

Светът е заплашен

от високи цени на хранителните продукти

Не е изключена и нова продоволствена криза – ако сушата и жегите продължават. А може да ни застигнат и други стихийни бедствия. Едновременно с това експертите заявяват, че половината от произведените храни в световен мащаб отиват на сметището

Продоволствената и селскостопанска организация на ООН (ФАО) прогнозира, че през 2013 година цените на храните ще останат стабилно високи, а по някои критерии могат още съществено да скочат. През есента на миналата година много експерти пророкуват повторна продоволствена криза. „Има показателни факти, които предполагат, че може да се повтори ситуацията от 2007-2008 година“ - предупреждава водещият икономист на ФАО Абдолрез Абасиан. Експертите припомнят, че тогава недостигът на храни и ръстът на цените доведе до размирици в много страни. Някои международни организации прогнозират, че след 10-15 години цените на основните хранителни продукти ще нарастнат повече от два пъти. Например, цените на зърнените култури ще нарастнат 120-180 на сто. Една от основните причини за толкова рязкото увеличение на цените на пазара на храните е глобалната промяна на климата. Съществува и още една основна причина за проблема: всяка година до 50 на сто от произведената селскостопанска продукция не се оползотворява. Именно тези данни разкрива Institution of Mechanical Engineers в доклада си „Проблеми на глобалната хранителна промишленост“. Особено плачевно е състоянието в гъстонаселените развиващи се страни. Заради несъвършенства в технологията на отглеждане, лошо развита инфраструктура на зърнохранилищата и слабата логистика Пакистан всяка година губи до 16% (около 3,2 млн. тона) от произведената в страната пшеница. Милиардната Индия по тези показатели надминава чувствително своите съседи като губи до 21 млн. тона пшеница всяка година. За сравнение, това е повече от средния годишен добив от тази култура на целия континент Австралия. Подобно е състоянието и в страни.


В Украйна, например 25-30% от произведеното зърно се губи по пътя от полето до магазина. В САЩ и Европа разходите са други. „Ако става дума за развиващите се страни, то основните загуби са в първите звена в процеса на производството и потреблението на хранителните продукти, т.е. На етапа между полето и магазина, - казва ръководителят на отдела по енергетика и екология IME Тим Фокс. - В развитите страни загубите произтичат заради несъвършенства в процеса на реализицията на продукцията и поведението на потребителите. Например до 30 на сто от всички плодове, отглеждани във Великобритания остават на полето, просто заради това, че големите търговски вериги бракуват продукция, която няма привлекателен външен вид. Експертите обръщат внимание на свръхпроизводството, прекомерно строгите срокове на годност, огромните заявки на едро, маркетинговата политика на супермаркетите, които подбуждат клиентите да купуват по-голямо количество продукти, от това, което им е нужно. Съществуват и просто капризи на покупателите. В същите тези Съединени щати половината от закупената храна се изхвърля. В крайна сметка за година по света за година се изхвърля повече от 2 милиарда тона храни. Това е повече от една трета от всичките храни, продназначени за изхранването на човечеството. Заедно с продуктите се изразходват и огромни количества природни ресурси и невъзобновяема енергия. В частност за производството на хранителни продукти, които въобще не стигат до потребителите се изразходват гигантски обеми вода – до 550 млрд. куб. м. годишно.


Агенцията по анализи AgriSurvey и Украинския агробизнес клуб след направено социологическо проучване стигна до мнението, че само след коледните и новогодишните празници украинците са изхвърлили храна, която практически се равнява на 1 милиард гривни (1 укр. гринна =0,09357 евро). Става дума за развалени продукти и изхвърлена храна.


След запитване на общественото мнение експертите достигнали до извода, че след традиционната празнична вечеря на 4 възрастни и две деца се изхвърля храна за 180 гривни. Не е трудно да се изчисли, че за цялото градско население на Украйна хранителните отпадъци след празниците са достигнали баснословната сума от 930 млн. гривни или над 87 млн. евро. Председателят AgriSurvey Тарас Гагалюк изчислява, че по време на празниците на боклука са отишли продукти, чийто еквивалент са 13 хил. т. твърдо сирене и 7500 т. колбас или 60 хил. т. мандарини. Експертите споделят, че по време на допитването 59 на сто от анкетираните признават, че поне 5% от закупените продукти за празниците се развалят, а при 5 процента от запитаните изхвърлените продукти са над 25 насто. Тези резултати от анкетата говори за това, че има още много какво да се желае по отношение културата на потребление.


Според специалистите в глобален мащаб трябва да се решават две взаимосвързани задачи. На първо място е проблемът с високите цени и недостъпността на храните за бедните слоеве от населението. Вторият въпрос е за подобряванена производството, съхранението, продажбите и културата на потреблението на хранителните продукти. На международната организация и на правителствата им предстои да предприемат редица мерки, за да се промени стереотипа в работата на фермерите, земеделските предприятие, търговската мрежа и потребителите.

Публикувана в Агроновини

Международният съвет по зърното (IGC) повиши прогнозата за крайните запаси от пшеница в света през настоящия сезон с 2 млн. тона до 176 млн. тона заради по-високите запаси от зърно в Индия и Китай.
Най-големите износители на пшеница в света - Аржентина, Австралия, Канада, ЕС, Казахстан, Русия, Украйна, САЩ, към края на сезона ще имат запас от 50 млн. тона пшеница, което е с 1 млн. тона по-малко от прогнозираните по-рано. В края на миналия сезон запасите от пшеница в тези страни бяха 70 млн. тона.
Очаква се през следващия сезон, който започва от 1 юли, общото количество на пшеницата в света да се повиши с 4%.
Световният баланс на тази култура ще остане напрегнат, тъй като ръстът на производството ще бъде изцяло погълнат от увеличеното потребление. Крайните запаси ще останат на ниско ниво, което само с 2 млн. ще надвиши показателя на настоящия сезон.
Обемът на световната търговия с пшеница през сезона 2013/14 няма да се промени съществено. Началните запаси от пшеница в страните-износителки от Черноморския регион ще са по-ниски от средните, което ще увеличи търсенето на зърно от конкурентите.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 25 Февруари 2013 15:32

2 тона жито от декар

ПРОГРАМАТА 20:20 - Учените от Ротамстедския научно-изследователски институт в Англия са убедени, че този ден наближава

Пшеницата представлява повече от една пета от световното хранително потребление. Тя е най-популярната зърнена култура в много райони на Европа. Потенциалът на добивите днес достига до 15 тона от хектар в Англия, въпреки, че средно фермерите там прибират по 8 тона от хектар. Цифра, която се е увеличила само с 1 на сто през последните 20 години.
Работата на Изследователският институт в Rothamsted може да промени тази ситуация. Нов проект под названието „Пшеница 20:20“ цели да увеличи потенциалът на добивите с 5 тона от хектар до 20 тона от хектар през следващите 20 години.
1-1Решаващ фактор за добивите е кумулативната фотосинтеза през целия период на растеж. Сравнителни анализи, проведени в оранжерии, на повече от 30 генотипа, отгледани при  обогатена с CO2 атмосфера показват, че засилването на фотосинтезата води до увеличаване на добивите.
Капацитетът и ефективността на процеса на фотосинтезата са важен инструмент за повишаване на добивите от пшеница. Дори малки подобрения в продължителността на фотосинтезата, или в нетната степен на фотосинтезата, могат да имат значително въздействие върху продукцията на биомаса, и върху добивите. Главната цел на програмата 20:20 обаче е идентифицирането и/или създаването на линии пшеница с повишена степен и продължителност на фотосинтеза. По тази причина учените променят културата, за да подобрят усвояването на светлина от листата, както и засилването на нейната вегетация.
Създаването на пшеница с повишена фотосинтеза изисква внасянето на значителни количества азот. Торовете са един от най-големите разходи при производството на реколтата. Ето защо друга основна цел на проекта е постигането на по-добра ефективност на азотните торове в производството на зърнени култури. Със съществуващите вариетети на пшеницата увеличаването на прилагането на азотните торове води само до леко увеличаване на съдържанието на растителния протеин и леко увеличаване на общите добиви, или дори никакво. Поемането на азот от растенията не увеличава пропорционално добивите.
Допълнително увеличените добиви обикновено означават намалено съдържание на протеин в зърното. Ако не се постигне успех при повишаването на ефективността на прилагането на азота, за да се постигнат 20 тона от хектар днешните норми на внасяне трябва да бъдат увеличени два пъти. Начинът да не се стигне до това, би трябвало да се търси в подобряването на ефективността от внасяния азот чрез коригиране на съотношението растително стъбло: зърнена маса и биохимичния процес за изхранване на зърното. По този начин важна бъдеща цел за проекта 20:20 е анализирането на тези характеристики, изследването на тяхното въздействие върху качеството на зърното и ефективното усвояване на азота.
Удължаване фазите на наливане на зърното
Един от начините да се подобри ефективността на азота е удължаването на периода на наливането на зърното. Това може да бъде постигнато, например, чрез комбинирането между ранно формиране на класа и късно зреещи типове пшеница. Освен това, ефективността на асимилирането на азота е бъдещ решителен фактор за високото усвояване на торовете и способността на растението да складира високо хранително съдържание в зърното. Учените смятат, че изискванията към растенията да дават 20 тона от хектар включват тяхната значителна способност да складират азот. Учените възнамеряват да подобрят отлагането на азот в стъблото и листната маса чрез по-ефективно преразпределяне. Това може да бъде постигнато или с повече стъблена и листна маса и/или чрез промяна в отлагането на протеини.
Ефективността на съхраняването и репозиционирането по време на фазата на наливането на зърното зависят от нивото на растеж, размера на растението, морфологията на стеблото и популацията на растенията. Последната Зелена Революция използва интродуцирането на полувджуджаващи гени, като основа за подобряването на добивите при пшеницата и ориза. Това не само подобри относителните пропорции при добивите на зърнените култури, но повиши и резистентността  към по-високи норми на азотни торове. При пшеницата този ген доведе също и до недостатъци – например, до намаляване на кълняемостта, намаляване на листната маса, намаляване на размера на зърната и редуциране на фертилността на полена, особено при стрес. При някой растения-образци вече са идентифицирани компоненти от сигналната фитохормонална система. При определени условия те имат потенциал да променят структурата на растението на пшеницата, така че да се проявяват по-малко негативни ефекти.
Плодородие и топлинен стрес
По-високи добиви могат да се постигнат и ако плодородието под топлинен стрес бъде подобрено. Това може да се окаже важно предвид прогнозите за глобално затопляне. Високите температури по време на цъфтежа могат да доведат до много проблеми:
- да въздействат върху времето и продължителността на цъфтежа
- да рефлектират върху синхронизирането на узряването на полена и развитието на яйчника
- да причинят дефекти в полена и яйчниците
- да намалят периода на наливане на зърното.
Плодородието на растенията също се контролира от хормони. В програмата учените искат да установят молекулярната база за тези процеси и да разработят стратегии, които могат да доведат до по-сигурни реколти и по-високи добиви, дори при високи температури.
Друга основна цел на проекта е разбирането на механизмите, чрез които взаимодействат корените с характеристиките на почвата. Най-важните акценти са поемането на влагата,  усвояването на хранителните вещества и ограничаване на кореновото гниене. Учените искат да разработят класификация, позволяваща еволюция на развитието на корените, както в лабораторията, така и навън на полето. Всичко това после ще бъде приложено върху избрани генотипове, за да се оценят възможните комбинации от абиотичен стрес, който може да намали добивите във връзка с генотипа и типа на почвата. Като например, изследването на разработването на корени, които имат способността да пробиват преуплътнена почва.
ПРОГРАМАТА 20:20 Е АМБИЦИОЗЕН ПРОЕКТ
Добивите от 20 тона от хектар за пшеницата са част от много амбициозен проект – дори когато става въпрос тази цифра да се постигне като потенциал, а не като средни добиви на практика. Изследователи от целия свят работят заедно за постигането на тази цел. Но повишаването на добивите и в практиката също е обект на изследване. Но програмата изисква общите усилия на учени от много направления. Най-важните цели са:
- Максимализиране на потенциала и надеждността на добивите от пшеница
- Изследване на взаимодействието между растенията и почвата
- Трансфер на резултатите в реалното фермерство
- Повече генетични вариетети и прецизни комбинации от характеристики.
Успехите на учените през последните години доведоха до повишаването на добивите от пшеница, дори и в райони с по-лоши условия. Все още обаче, има някои процеси, които ограничават биомасата и потенциала на добивите. Учените искат да вземат генетичното разнообразие, което е получено и да представят нови видове, там, където е необходимо, постигайки това по генно технологични методи.
Оптимизирането на една индивидуална характеристика може би няма да доведе до желаното увеличение на добивите. Много по-вероятно е това да стане чрез комбинирането на различни характеристики. За това се разчита и на компютърни симулации.
Целта на учените е създаването на моделна рамка, която да позволи предвидимост на поведението на генотиповете на пшеницата в различните условия на средата като ключова характеристика за подобряването на гените на растенията.
ГМО вариетети с повече зърно в класа
Австралийският изследователски център CSIPRO прилага генно инженерство в разработването на пшеница с повече зърно в класа. При опити, проведени в оранжерии тези линии са дали с 30 % по-високи добиви.Добивите от пшеницата в Австралия са малко повече от 2 тона от хектар, но тези опити ще позволят да се събере важна информация, която може да помогне за реалното увеличение на добивите, по-добро хранене на растенията и по-високо ниво на топлинна толерантност. Това е причината, поради която Bayer CropScience се включи в тези опити.

Публикувана в Агроновини

Преходните запаси от пшеница в ЕС ще са най-малки от 5 години насам

Игор ВАЛЕНТОВИЧ
През изминалите седем дни (17-23.01.) климатичният фактор беше определящ за развитието на зърнените пазари. Прогнозите за навлизането на влажен атмосферен фронт в засегнатите от суша територии на пшеничния пояс на САЩ и валежите в Бразилия и Аржентина намалиха градуса на напрежението на борсите в Чикаго и Париж и котировките там отстъпиха от пиковите месечни стойности. На 23 януари мартенските контракти пшеница и царевица затвориха в Чикаго на равнище $284-285/т, в сравнение с около $288/т на 16.01.13 г. ($224-227/т - 23.01.12 г.). В Париж най-високи месечни стойности бяха регистрирани на 21-22 януари - EUR 253,00/т - пшеница и EUR 243,25/т - царевица, като на 23.01 котировките там ерозираха до EUR 251,50/т и EUR 242,00/т съответно (EUR 205,75/т и EUR 202,75/т - 23.01.12 г.). Цените на експортния пазар останаха непроменени - EUR258-260/т FOB Руан за френска мелничарска пшеница 1 клас (11-12,5% протеин 220 Хагберг), EUR275-280/т FOB Балтийско море за германско хлебно зърно „В” качество (мин. 12% протеин, 225 Хагберг) и EUR244-246/т FOB Бордо за царевица (EUR207/т FOB Руан, EUR220/т FOB Хамбург и EUR206/т FOB Бордо - 24.01.13 г.). Борсата в Будапеща на 23.01.13 г. затвори както следва (за доставка през март): хлебна пшеница - $312/т ($314/т - 16.01.13 г.); фуражна пшеница - $310/т ($312/т); царевица - $300/т ($295/т) и фуражен ечемик - $295/т ($311/т).
Засилването на износа вследствие на драстичното намаление на експортния потенциал на Русия и Украйна е основен подкрепящ цените фактор за европейския пазар. Световният съвет по зърното прогнозира, че същественото увеличение на експорта на пшеница при по-слаба реколта ще доведе до редуциране на преходния запас в ЕС в края на 2012/13 г. до 9,9 млн. т, което е най-ниското равнище от 5 години насам. Очертаващото се рязко намаление на крайните наличности прави пазара много чувствителен към информациите за състоянието на посевите и прогнозните данни за размера на новата реколта. Според доклада на европейската аналитична компания Strategie Grains от 17.01. добивът от мека пшеница в ЕС през 2013/14 г. ще нарасне с 7,8 на сто в сравнение с 2012/13 г. до 132,3 млн.т. Търговците обаче отбелязват, че новата оценка на експертите от Strategie Grains е почти с 2 млн.т по-ниска от декемврийската им прогноза.
Междувременно производителите в Русия провеждат политика на задържане на продажбите, което обуславя рекордните изкупни цени - $395-415/т СРТ в южните райони на страната ($200-210/т - към 23-24.01. 2012 г.). Сред местните експерти обаче преобладават настроения за предстоящо скорошно прекъсване на възходящия тренд. Президентът на Руския зърнен съюз Аркади Злочевски е на мнение, че в Русия няма дефицит от зърно и през февруари се очаква увеличение на предлагането, тъй като пазарът „е прегрял” и „скоро вноса ще стане по-евтин отколкото покупката от вътрешния пазар.” Явно и правителството на Русия има подобна нагласа. На 22 януари първият вицепремиер на РФ Дворкович, категорично опроверга пред Reuters слуховете, че Кремъл подготвя премахването на 5%-то мито при вноса поради напрегнатия зърнен баланс.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта