Как се отглеждат теленца с майчино мляко Избрана

Месодайното стопанство на братята Беноа и Адриен в подножието на планината Юра е останало единствено в областта О-Бюже. Младите фрeнски животновъди отглеждат 90 крави от породата Шароле и очакват активна подкрепа от местното Сдружение на комуните – репортаж на сп. France Agricole

ВМЕСТО УВОД. В по-развитите в месодайното направление държави има точно определени критерии за килограмите и качеството на говедата, докато у нас те все още са разтегливо понятие сред животновъдите. Посветените знаят, че има три вида месо от говеда, според възрастта, хранителния режим и отглеждането на животните, от които е добито. Единственото месо, което може да се нарече „телешко”, ебейби бийф (млечно телешко, от сукалчета) . Добива се от отбити телета на възраст до десет месеца. Важна особеност е, че това се отнася за месодайни телета, които поне 6-7 месеца са бозаели мляко от майките си! Истинското телешко се отличава от младото говеждо – масовия вид месо в магазините в Западна Европа.. Това е класическият „бийф” или („бьоф” във Франция), който по странна причина се нарича у нас “телешко”. Добива се от говеда на възраст между 10 и 24 месеца. Има отличителни вкусови характеристики и носи следа от вида храна, с която е угоявано (само трева и/или зърно).

В репортажа на френското сп.France Agricole е представено стопанството за млечно телешко на двама млади мъже от района Оверн-Рона-Алпи (Източна Франция), по-конкретно в департамента Ен (Ain), разположен в подножието на планината Юра.

„Живея в О-Бюже, (Haut-Bugey) планинската област на департамента Ен, където летните бури и порои са обичайно явление. Миналия юли обаче беше необикновено сух, получихме добра фуражна реколта – сено, отава и царевица, но в недостатъчно количество. Това ми създаде трудности при изхранването на животните, но аз обичам моя занаят, който ме изправя пред предизвикателства” – Така започва разказа си симпатичният млад мъж – Беноа Морел пред сп. France Agricole. Той е само на 22 години и се е посветил на отглеждането на млечно телешко. В началото на 2003 г. с диплома от селскостопански техникум в джоба (и нищо друго освен нея – както сам уточнява) Беноа се установява при своя полубрат Адриен Бурле в селцето Утриа в Ен, което наброява 250 жители. Година по-рано Адриен се е преселил при своя баща Клод, увеличавайки двойно мъжката сила. „Тогава бях на 19 – продължава Беноа. – Купихме 350 декара, с които разширихме семейното стопанство, считано дотогава предостатъчно за двама. Увеличихме стадото с още двайсетина дойни крави и стигнахме 90 броя от породата Шароле. За да укрепим стадото, като компенсираме недостатъчните за пълноценно изхранване пасища, ние подсилихме дажбите с царевица. Покупките на минерални торове ограничихме до 1,2 тона годишно за 1400 дка, от които 60 са засети с царевица.

Целта ни е всяка крава да си има по едно теленце всяка година

Отелванията се планират за октомври и ноември. Отбитите теленца, укрепнали от пашата из ливадите и храненето в обора, се продават в края на лятото. Животновъдите определят бременността на животните с помощта на ехографи и синхронизират разгонването на част от кравите. „Отелванията по групи позволяват да се работи на партиди. Така осеменяването е по-лесно и по-практично”, твърдят двамата братя, съдружници в GAEC (Абревиатура на Селскостопанско сдружение за обща експлоатация, специфична кооперативна форма във Франция –б.ред.).

Разширяването на обора, покупките на трактор, балировачка, както и на животни струваха на Беноа 300 000 евро.„Млечното говедовъдство, чийто страничен продукт е телешкото месо, изисква голям капитал и много вложения при лимитирана рентабилност, обяснява той. – Ние живеем в трудни условия – в планината, където зимите са дълги, а цената на месото е същото, както произведеното в равнината. Ето защо, отчитайки допълнителната работа и крайната печалба, предпочетохме да угояваме няколко юници. Имаме късмет, че местната кланица е на двайсетина километра оттук” – продължава Беноа.

За щастие, на тези говедовъди държавата предоставят помощи

Директните плащания по ОСП (първи стълб) покриват 40% от експлоатационните разходи. По тази причина Беноа и Адриен признават, че се стремят да поддържат добри отношения с местните представители на управлението. „Една трета от фермерите тук са на възраст над 55 години – споделя наблюденията си Беноа. – От 40-те млади земеделци, с които се учехме заедно четири години, само 5 се заеха със селско стопанство.”.А Адриен добавя: „Около нас има млечни стопанства, които произвеждат продукти със защитен произход (ЗНП). Ние избрахме по-трудното – отглеждаме теленца с естествено кърмене от майките. В Утрия има само едно такова стопанство – нашето!” – изрича с гордост той.

Младите животновъди споделят тревогите си, че в планинския им район са плъпнали купувачи на земя, което ще отслаби земеделието. „Страхуваме се, че нашите подходящи за обработване парцели утре ще бъдат урбанизирани. А трябва да се борим срещу тенденциите да се унищожават селскостопанските площи, разположени в близост до населените места.”

Беноа Морел и Адриен Бурле разказаха и за новосъздаденото Сдружение на комуните в О Бюже, което включва 37 населени места с различна големина и 30 по-малки с под 1000 жители. „Подкрепата на нашите избраници е жизненоважна за запазване на селскостопанския потенциал” – убедени са те. – Сдружението е неотменим фактор за активизиране на европейските фондове за региона Рона-Алпи. „За да получим помощи по втория стълб, беше изработен проект за земеделската и климатичната среда. Но зад този проект стоят десетки събрания в продължение на 6 месеца с местни сдружени колективи...” – завършват разказа си двамата братя пред сп. France Agricole.

Стопанството

ПЛОЩ. 1400 дка, от които 60 са засети с царевица, а останалите –с трева. Парцелът е комасиран благодарение на размени

ДОБИТЪК. 90 крави шароле. Отелване – през есента (октомври-ноември). Отбитите телета се продават в края на лятото

РАБОТНА РЪКА: 2 души в кооператив тип GAEC

 

Съединението прави силата

Братята Беноа Морел и Адриен Бурле доброволно влизат в Сдружението на комуните в областта О Бюже, убедени, че сами не могат да постигнат това, което могат да сторят заедно със своите събратя. Във Франция селскостопанските производители се организират в кооперации за изкупуване и за преработка на продукцията, в асоциации за развъждане на породите, във всевъзможни сдружения, чрез които да бранят интересите си и да вършат работата си. Някои фермери са членове на няколко различни сдружения за зашита на цялата си разностранна дейност. Това все още е непонятно за нашите земеделци и животновъди, макар че без сдружения съвременно фермерство не се получава. Една от причините за тази пасивност е натрупаният идеологически баласт от времето на ТКЗС–тата, в които старото “колективно” стопанисване беше обща работа, лишена от лична инициатива. Но днешният фермер е стопанин, който действа по собствени подбуди, гони собствени цели и защитава свои интереси. Това той може да направи по-добре по пътя на сдружаване с производители и професионалисти като него, за да накарат заедно държавата да се съобразява с техните интереси, както и да привлекат вниманието на цялото общество към проблемитеим. Всяко голямо дело се започва с малки стъпки.

Прочетена 2482 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта