Субсидията покрива само загубите на говедовъда Избрана

Фермерът трябва да обработва земя, да имаи зърнопроизводство, ако гледа животни0 В противен случай кравите се "самоизяждат"

Висока рентабилност има само с производство на краен продукт, твърди Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Няма отрасъл в земеделския сектор, в който

някой друг да ти определя продажната цена

Това е най-големият проблем на животновъдството, така започва разговорът ни с Христо Друмев за състоянието на млекопроизводството у нас. И пояснява с пример от своята практика на животновъд: поради проблеми в стадото в началото на пролетта миналата година няма мляко от кравите и май месец, когато започват отелванията,

себестойността на млякото му е 62 ст., а го продава на 50 ст./л

Без да си математик, ти става ясно, че се работи на абсолютна загуба. Какво се случва по-нататък: като дойде субсидията, с нея фермерът покрива загубата, за да не е задлъжнял. И пак нищо, пак е на нула. Затова най-правилното е фермерът да съчетае обработка на земя и зърнопроизводство с отглеждане на животни. Опитът на много от българските фермери показва, че само с отглеждането на животни не става, не излиза сметката. И ако нямаш собствена земя или под аренда, наистина животните се "самоизяждат". Субсидията ти покрива само загубите, но си на нулата. И тогава всичко се обезмисля, защото процесът не се развива. Ти стоиш на едно място и нищо не се случва, обяснява г-н Друмев.

На дневен ред обаче има вече и друг, не по-малко сериозен проблем:

Какво става, ако общините нямат земя за животновъдите

В Гостилица, например, имат само 17 дка от Държавен поземлен фонд. Общински земи има, но са останали само недостъпни, каменисти, гористи склонове и сипеи, които на практика за нищо не може да се ползват. Пасищата ги няма - земята или е разорана, или се е превърнала в гора. Г-н Друмев е в район, в който земята не достига. По документи земя има, но реално няма, обяснява фермерът, и допълва: Сега се говори, че общините ще направят пасищни планове, но каквото и да се направи, пасищата ги няма. И отново конкретен пример: Г-н Друмев има тежък терен земя и биволите и кравите вървят нагоре по стръмното, защото самите животни са си направили стъпала. Но има още двама негови колеги в района, чиито животни няма къде да пасат. Така че и те пасат върху неговата земя. В същото време общината отдава пасища под аренда, на които се садят лешници. И така де факто пасища отново липсват. Как може да се реши проблемът?

Трябва да има баланс между обработваеми площи и зелена площ

категоричен е г-н Друмев. Затова и когато пътуваш из страната, не виждаш животни да пасат по тучните ни ливади. Защото фермерите нямат правно основание да ги изкарат на паша на тези терени. Добре че у нас животновъдството се развива пасищно-оборно. А е така, защото нямаме пасищно животновъдство в чистата му форма, тъй като никъде в програмите не е заложено като приоритет.

Следващ проблем:

Губи се връзката между хората на терена и администрацията

Изключително много бумащина, а при изготвянето на проект една грешка в десетките страници и пропускаш срока за кандидатстване.

Проблемите в млекопроизводството непрекъснато се натрупват - след пасищата идва цената на млякото, а след това е проблемът за малките количества на качественото мляко у нас. Затова задължително трябва да се търсят показателите на млякото от всеки млекопроизводител, е позицията на г-н Друмев.

И още:

У нас се наблюдава процес на окрупняване на фермите, което е характерно за индустриалното производство. А програмата, по която са всички плащания и субсидирани проекти, е за развитие на селските райони. Какво ще стане, ако се закрият всички малки ферми, те ще взривят окончателно селските райони. По този начин не се подпомагат селските райони, не се създава поминък.

И не на последно място е

сивият сектор в млекопроизводството - той нанася най-много щети

Продажбата на мляко в бутилки от багажници и по тротоари трябва да се прекрати. Вярно е, че тези дребни млекопроизводители "изпаднаха" от системата и вече нямат кой знае какви възможности. И резултатът стана сериозен социален проблем. Но той трябва да се реши по начин, който да не "подкопава" качеството на млекопроизводството. Затова трябва да се огледат слабите звена по веригата и да се вземат правилните решения.

И когато говорим за качество и пари, за съжаление не можем да подминем факта, че

у нас скъпият продукт не е гаранция за качество

Ето, идеята за фермерските пазари е много добра, а в основата й е Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Христо Друмев е участвал в създаването й. Може би с тази наредба животновъдите ще наберат малко смелост и повече производители ще започнат да излизат на тези пазари. Новият проблем, който се заформя, е че

фермерските пазари ще намерят своите потребители в големите градове

Истината е, че в малък град няма потребители, които ще платят цената, която желаят да получат фермерите за своите продукти. Остава надеждата, че с направената промяна да се продава в две съседни области, ще се увеличи възможността животновъдите да намерят своята пазарна ниша. Въпреки всичко обаче програмата трябва да се доразвива. Но за съжаление у нас много бавно се развиват нещата и ни трябва време. Надявам се, че няма да дойде момент, в който българинът да изгуби вкуса към истинските български млечни продукти - различните видове млека и млечните продукти от тях, споделя г-н Друмев. Така е, защото ние винаги сме били земеделска страна, имаме ги дадености и нещата трябва да се случат. Ако, разбира се, и европейските субсидии не спрат. Но случи ли се, целият сектор трябва да разчита единствено на държавата, а тя не е в много добро състояние, всички знаем.

В дългата верига от проблеми, идва ред и на

селските райони, а те са са обезлюдени

Самият Христо има проблеми с работниците. Принуждава се да намали стадото биволи, за да може да се оправи. Сега с подрастващите са 39, а са били 136. Има и още 30 крави от породата Симентал - за мляко и за месо, от които получава изключително качествено мляко. И с всичко това се справя цялото семейство. Имат само един пастир. А работниците са много ценен кадър в животновъдството. Освен битовите условия и заплатата, и то сравнително добра, най-често фермерът и ги обучава. Заплатата за гледачи на животни в сектора от години не е под 500 лв. И това не е ниска заплата, защото те нямат разходи за вода, ток, храна, отопляване и т.н. Така заплатата автоматично надхвърля 500 лв. Но въпреки това много трудно се намират качествени хора за гледачи на животни.

В държавата се изляха много пари

за животновъдите под формата на държавни плащания и европейски субсидии. Но това не доведе до желаните резултати за периода 2007-2014. Например по програмата "Млад фермер" се дадоха огромни средства и няма нищо налице. Голяма част от т. нар. млади фермери от предишния програмен период отдавна вече не са фермери. След 5-ата година на контрол няма нищо налице. Ако бяха приели предложението ни да се прави типов проект за ферма и младият фермер да не се занимава с нищо друго освен с отглеждането на животните, може би нямаше да е така, разсъждава г-н Друмев. Защото логично е, ако има нещо изградено, всяка сериозна инвестиция ще те ангажира. Особено когато след 5-ата година вече има възвращаемост, ти ще продължиш да се развиваш.

Но независимо от неразборията в животновъдството, Христо Друмев е оптимист за бъдещето. Защото вижда, че за момента се прави всичко възможно нещата да потръгнат.

Прочетена 3865 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта