×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 659

Малките овцевъди – мераклии по наследство Избрана

Георги Ценов от село Цар Асен отглежда близо 200 овце, но само меракът дали е достатъчен

Репортаж на Калина Стефанова

Малките овцевъди у нас носят различни имена, но техният профил е един и същ – ревниво пазят бащината заръка за вярност към дома и корена, и сърце не им дава да продадат стадото. Такъв е младият Георги Ценов от пазарджишкото село Цар Асен. Той отглежда близо 200 овце и не смята да променя живота си.

56466280 574407786402888 1856561615843885056 n 1

27-годишният чобанин е доволен от съдбата си – привързан е към животните и към земята. Въпреки, че може да си позволи да живее в града, Георги не би го направил. „Какво, да отида да работя на някой за 300 лева – просто няма как да стане“, отсича младият фермер. И въпреки, че е щастлив със своите 200 овце, никак не е доволен от политиката в животновъдството – субсидиите са мизерни, проектите не били за случайни хора, смята Георги. Затова и не се опитва да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони. „То са един милион документи, кой да ти се разправя с това. Аз достатъчно работа си имам с овцете“, казва фермерът от Цар Асен. За субсидиите обаче се ядосва – не стига, че са малко, ами и никога не е ясно кога ще ги получи човек – та да си направи по-добре сметката.

Пустите му субсидии – що народ се захвана да гледа животни само заради тях! Все по-често обаче се чуват и гласове против субсидиите – тогава на терен щели да останат реалните фермери. Онези, които имат истински мерак за работата. А и

без субсидии, всеки животновъд ще започне да прави реалната пазарна аритметика на своето стопанство

„То по-добре да не ги дават тези субсидии – после ни ги взимат като такси, като осигуровки и какво ли още не“, разсъждава фермерът. Колоритният животновъд от Цар Асен минава от проблем на проблем. „И ветеринарната система е сбъркана, разсъждава Георги – докторите само пари ни искат“. То тъкмо системата май е виновна - не превърна ли тя лекарите в еднолични търговци и не постави ли фермери и ветеринари от двете страни на барикадата? Ситуация, повече от абсурдна – нали всичките са в един сектор и грижата за здравето на животните трябва да е обща.

А държавата – никаква я няма. „Кой ни мисли нас, дребните фермери – никой! Оправяме се както можем! Кърпим положението, имаме какво да сложим на масата, с пари разполагаме, но не смеем планове да правим за по-големи работи“, изрежда стопанинът.

Според Георги Ценов, един от най-болните въпроси пред българския животновъд остава липсата на пасища. Този проблем е знак за сбъркания модел на българското земеделие. Вярно е, че производителите на зърно пълнят държавната хазна, защото са сред първенците в експорта, но всички сме наясно: наближило е времето да се разбере

какви плодове ще берем от монокултурния модел на земеделието у нас

„Абе, лоша държава, не помага на истинските животновъди – това е истината“, обобщава 27-годишният стопанин.

Гледам този чуден овцевъд Георги, верен на бащиния занаят и на семейните традиции. Вярвам, че ще намери своето момиче, защото още е ерген. А той ме гледа и се смее: „Че коя ще дойде тука, при овцете? Те сега жените искат да са лакирани, парфюмирани и по молове да ги водиш, а не в кошарата....“

Чудя се обаче какви са другите млади хора в селото? „Аз и още един овцевъд има в Цар Асен – чичо ми“, обяснява младият мъж. „Другите ги мързи да работят. Предпочитат да седят в кръчмата на по едно кафе и да чакат на социални помощи. Ама нали са ми приятели – все ги черпя, какво да ги правя?“

Тия, дето чакат някой да ги почерпи, са ясни. Какво да правят обаче онези, другите – дето от сутрин до вечер се бъхтят подир стоката. И не знаят нито делник, нито празник. „На такива като мене държавата трябва да помага – защото аз от тука няма да мръдна и все овце ще гледам. Друго и не искам“, казва Георги. И макар, че не се оплаква от живота си, оцеляването в бранша никак не е лесно: пазарът на агнетата е случаен, изкупната цена на млякото – ниска. А на управниците Георги казва: да се стягат и да работят за хората, а не само за себе си. Усещам колко е кротък Георги, кротък е, даже когато се ядосва. И съм сигурна, че даже и след 10 години да отида, пак там ще го намеря – при верните кучета, в топлата и суха кошара, до новородените агънца. Едно е сигурно – с хора като Георги Ценов малкото овцевъдство ще го бъде. За да се модернизира обаче този сектор, държавата трябва да има специална политика към него. На прага на европейските избори и на новата ОСП, въпросът е повече от уместен.

 

Прочетена 3779 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта