Сбъдването на една мечта! Избрана

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Прочетена 1286 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта