Понеделник, 27 Юли 2020 16:19

Като няма хляб, пийте бира

Кабинетът „Борисов - 3“ се бръкна в държавния портфейл и извади 2 млрд. лева, за да запуши народното недоволство. Явно бившият здравен министър Кирил Ананиев, прочут като безспорен финансист, бързо е направил аритметиката и премиерът смело е развързал кесията.

Мерките обаче едва ли ще спасят правителството. И не за друго, а защото даже да са правилно разчетени като харч, съвсем не са далновидни като политики на подкрепа.

Унизително е да се купува благоразположението на пенсионерите с мизерните 150 лева, дадени на три пъти. Това са горе-долу 3 прилични обяда в среден клас ресторант, ако човек е решил да започне с питие и салата и да завърши с десерт. Българските пенсионери обаче отдавна са забравили какво е ресторант. С 200-300 лева на месец, те броят стотинките за хляба и за киселото мляко. И имат точен разчет колко пъти в седмицата ще си позволят да ядат месо.

Вместо правителството да им подхвърля това подаяние, да беше направило друго – да изкупи продукция от български фермери /плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, консерви, брашно, захар, олио/ и да я раздаде на хората. Така ще се помогне на две групи – на бизнеса и на най-уязвимите. В това могат да бъдат впрегнати и общините – кой, ако не местната власт, най-добре познава местния бизнес? Да уточним – става дума за малки и средни производители, а не за онези, дето са си надвили на всички масрафи и могат да си позволят известни загуби.

В целия този разговор за мерки при криза къде е земеделското министерство, къде са синдикатите, къде са браншовите организации? От МЗХГ изкрънкаха едни 100 млн. лева от Брюксел и решиха, че стига им толкова извънредна подкрепа на българските фермери. Кой ще се класира за нея, е съвсем отделен въпрос.

За политики на подкрепа се иска държавническо мислене. Не да раздаваш пари на калпак и напосоки, а наистина да се поставиш на мястото на другите. На онези, които се чудят къде да си продадат стоката и на онези, които едва свързват двата края.

А сега какво излиза – като няма хляб, пийте бира. Щото й свалихме ДДС-то на 9%. Правителството обаче не отчита един простичък факт: когато 30 години си пил студена вода, трудно се хващаш на такава въдица. И не ти е нито до вино, нито до бира. Ами ти идва да хванеш кривака.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 27 Юли 2020 10:24

Въпроси с повишена трудност

Ще има ли ясно заявени политики от всеки бранш в националния стратегически план, който трябва да бъде готов тази есен

Анета Божидарова

Кой е казал, че да се занимава човек с документи е леко и приятно. От земеделското министерство удължиха срока за обществено обсъждане на Проекта на идентифицирани потребности за Новата Обща селскостопанска политика (ОСП). На какво, на какво – това би попитал всеки нормален човек, несвикнал на брюкселски език. Толкова ли беше трудно да се сложи едно заглавие „Какво земеделие искаме през следващите 10 години?“, пък отдолу да се напише сложното словосъчетание, което вероятно е изискване тъкмо на Брюксел? Уви, явно още много вода трябва да изтече, докато родната администрация проумее, че работи с живи хора, а не само с документи.

По подобен начин са написани още редица базови документи, които ще залегнат в бъдещия национален стратегически план. Колко от фермерите имат време да ги четат и да подават предложения и бележки, не е ясно. Добре е обаче да си направят този труд. За да имат своите аргументи и да не останат изненадани от написаното в националния стратегически план.

Това означава, че всеки бранш трябва да се въоръжи с експертно подготвени хора в тази посока. Които

да четат и между редовете

дето се казва. Повече от сигурно е, че особено внимателно трябва да се разчита заложеното като зелени политики. По този повод от МЗХГ публикуваха цял наръчник с добри земеделски практики, които публикуваме регулярно на нашия сайт https://zemedeleca.bg/. Общественото обсъждане в тази посока е до 10 август.

Бързо поглед на коментарите под публикациите в социалната мрежа показва, че мнозина от фермерите считат подхода към материята по-скоро формален, отколкото визионерски. Колко по-човешко би било да се разкаже за един добър пример – такива у нас се намират. Това е работа на журналистите, биха контрирали от МЗХГ. Да, няма спор. Но когато властта по-често показва, че и тя е с човешко лице, това й носи само позитиви, нали?

По повод средствата, които се очаква да получи България през новия програмен период по линия на ОСП, земеделският министър Десислава Танева оповести на своя фейсбук профил следното:

В рамките на Общата селскостопанска политика, България ще има достъп до над 7 млрд. евро, над 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

Приключилият Европейски съвет е един от най- продължителните в цялата история на ЕС. След дискусии продължили, пет дни и четири нощи, държавните глави постигнаха съгласие за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. и за Пакета за възстановяване от кризата, наречен „Следващо поколение ЕС“. Особено важно за България е, че беше договорено запазване на нивото на европейско финансиране за Общата Селскостопанска политика.

Споразумението, постигнато от държавните глави на Европейския съвет е по цени 2018 г. Експерти от министерство на земеделието, храните и горите направиха предварителни прогнозни изчисления по текущи цени на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване от Европейския съвет на разбивките за отделните държави-членки. Министерство на земеделието, храните и горите ще публикува окончателните данни след получаване на официална подробна информация за средствата за ОСП за България от Европейския съвет.

Съгласно приетите заключения на Европейския съвет, за директни плащания и пазарни мерки са предвидени повече от 258 млрд. евро. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи

повишаване на средствата за директни плащания за България прогнозно с около 5%

в сравнение с текущия финансов период и от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро. За всички земеделски стопани е важно, че продължава процеса на постепенно сближаване на директните плащанията между държавите членки (външна конвергенция) чрез запазване на приложимия до момента механизъм. Именно прилагането на механизма за външна конвергенция стои в основата на увеличаването на пакета за директни плащания на България. Прогнозно осредненото плащане на хектар следва до 2027 г. да достигне 219 евро/ха.

За ПРСР са предвидени повече от 85 млрд. евро на ниво ЕС. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи повишаване на средствата за развитие на селските райони за България с 250 млн. евро от ЕЗФРСР, или 10% повече в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г. С увеличението спрямо 2018 г. средствата за ЕЗФРСР от 1.97 млрд. евро стават 2.2 млрд. евро по текущи цени. С увеличението ще се осигури относително запазване на средства, които ще са на разположение на земеделските производители. Бенефициентите ще имат достъп до същото ниво на финансиране по мерките за развитие на селските райони предвид демаркацията с Оперативна програма „Региони в растеж“, предвид че населени места над 15 хил. жители ще са в обхвата на същата.

Представената информация е базирана на предварителни изчисления на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване на разбивките за отделните държави-членки от Европейския съвет. Представените данни в заключението на Европейския съвет и оповестени от Правителството са по цени за 2018г. По цени за 2018 г. средствата за директни плащания за България са в размер на 5,06 млрд. евро като за сравнение за периода 2014-2020г. сумата е в размер на 4,7 млрд. евро, което представлява увеличение от 305 485 млн. евро.

Пакетът за Многогодишна финансова рамка предстои да бъде представен за съгласуване с Европейския парламент. Приемането на стабилен бюджет за ОСП ще осигури сигурност, стабилност и предвидимост за осигуряване на добро планиране от всеки зает в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, повишаване на конкурентоспособността и по-добри доходи през следващия програмен период.

Въпреки, че в текста, публикуван от Танева, всичко е обяснено относително ясно и просто, колко земеделци ще разберат няколко изключително важни неща:

нито един от обявените по ОСП параметри не е окончателен

докато не бъде гласуван от Европейския парламент. Да, европейските пари за развитие на българското земеделие се запазват, дори ще получим повече, но къде е дебатът по важните за фермерите въпроси: как и с какви финансови стимули ще бъдат заложени зелените практики, които Брюксел изисква като задължителни по линия на Зелената сделка? Ако е сигурно, че въвеждането на тавани в подпомагането е доброволно, това означава, че всяка държава сама ще решава за това. Ако е близко до ума, че зърнопроизводителите вероятно с лекота ще извоюват най-доброто решение за себе си, то има ли всъщност реален и публичен дебат по тази тема?, ще попитат мнозина.

Какво се случва при животновъдите, при производителите на плодове и зеленчуци? Ако за тях определено е добра новината, че обвързаната подкрепа и преходната национална помощ ще продължат поне още две години, каква е визията на бранша за новия програмен период? Отново ли всички политики ще бъдат отвоювани с крясъци или със самотни гласове, с един основен аргумент – чувствителни сектори.

Националният стратегически план със сигурност е базов документ за развитие на българското земеделие през следващите 10 години. Никой не си прави илюзията, че той ще бъде написан ясно и просто. То няма и как. Зад витиеватите административни изрази обаче е добре да стоят ясно заявени позиции от страна на всеки бранш. За да няма сърдити след това.  

Публикувана в Коментари

Важно е земеделците да ги познават, защото практиките ще залегнат в националния стратегически план

Земеделското министерство публикува списък на земеделските практики от полза за климата и околната среда. Представените практики имат информативна цел и нямат обвързващ характер. Те са в режим на обществено обсъждане до 10 август и ще бъдат част от националния стратегически план. Какво пише в документа по отношение за системите за производство и управление на обработките в стопанството?

Консервационно земеделие. Обработки, целящи запазване на почвения ресурс

Ефективното консервационно земеделие се основава се на три основни принципа:

  • минимални механични нарушения на почвата (т.е. без оран) чрез директно поставяне на семена и / или тор;
  • постоянно почвено органично покритие, с най-малко 30% с остатъци от култури и / или покриващи култури;
  • диверсификация на културите, отглеждани последователно и/или в асоциация.

Без обработка – директна сеитба

Директна сеитба без оран в предварително наличната покривна растителност – жива или унищожена, например мулч.

Ползи: Намалени разходи, свързани с предсеитбените обработки, които не се извършват. Намаляване на заплахите от ветрова и водна ерозия на почвата. Намаляване на уплътняването на почвата и увеличена биоактивност. Намаляване на изпарението и прекомерната загуба на влага в почвата, често пъти в критични за развитието на земеделските култури. По слабо развитие на плевелите в дългосрочен план, водещо до по-малка употреба на хербициди.

Недостатъци: Трудности за ефективен контрол на плевелите, покривната растителност и мулч. Увеличени разходи, свързани с механичния контрол на плевелите. Необходимост от специални машини, като сеялка за директна сеитба и други специализирани машини.

Минимални обработки на почвата

Strip-Till (обработка на ивици) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда.

Ridge-till – (обработка на лехи) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда. Сеитбата се извършва на гребена на лехата и обикновено включва премахване на върха ѝ. Растителните остатъци остават на повърхността между лехите. Борбата с плевелите се извършва посредством химични средства, понякога комбинирани и с механична обработка, по време на която се възстановяват лехите.

Mulch-till – (мулчираща обработка) - представлява управление на количеството, ориентацията и разпределението на остатъци (растително-стъблена маса) от културни и други видове растения върху почвената повърхност целогодишно докато се развиват растенията. Специфично за системата е, че докато при no-till и strip till обработките, където се обработва малка част от повърхността на полето (до 30 %), при мулч тил се прилага слята обработка на повърхността.

Opti-till или Minimum-till - Характеризират се с минимални, частични, слети обработки на почвата, една, две или три на брой в зависимост от вида почва и от конкретните климатични условия. Това е технология, при която дълбоките почвени обработки се заменят от изграждане на биологична еко-система на почвата. В нея микроорганизмите, корените и другата почвена фауна, поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества. Минималните обработки запазват въглерода в почвата, предпазват я от водна и ветрова ерозия, предотвратяват уплътняване, подобряват почвеното плодородие. Плодородието на почвата (хранителните вещества и водата) се регулира, чрез управление на почвената покривка от предходната култура, частичните обработки на почвата и контрол върху плевелите. Използват се сертифицирани семена, защото сертифицираните семена са здрави, едри с добра кълняема енергия. Покриването на почвата с растителни остатъци от предходната култура, задържа влагата в почвата, което спомага за биологичната активност в така наречената жива почва, по този начин въглерода се запазва в почвата и се използва като храна за следващата култура. При тези обработки количеството на химичния фосфор и химичния азот е силно намалено, поради подобрената биологична активност на почвата, която се превръща в храна за растенията. Спазва се подходящ сеитбооборот. Внасят се бактерии в почвата, които от една страна разграждат растителните остатъци и от друга допринасят за почвеното плодородие. Добрата биологична активност на почвата способства за добър имунитет на растенията, поради този факт използването на химични вещества се намалява на 50% от съответната доза. Веднага след жътва в полето се влиза с иглен култиватор, това е обработка на 2-3см, която цели да разпредели сламата равномерно върху почвата и да затвори капилярите на почвата, при повторно влизане в полето с игления култиватор се унищожават плевели и самосевки без да се налага пръскане с хербицид. Следващото влизане в полето е с инвентар за минимални, слети, частични обработки - култиватор, таралежки и др., след което се засява културата с директна сеялка. Слетите минимални обработки по-лесно се практикуват, тъй като изискват по-малко разходи и по-малко инвестиция в дигитализация, но за успешното й реализиране е необходима висока степен на информираност и обмен на опит на добри практики. За въвеждането на Opti-till или Minimum-till в едно стопанство не е необходима висока степен на обучение и може да се прилагат независимо от формата на полето.

Изводи:

• При многократното преминаване по повърхността на почвата с цел обработката й, обемната и́ плътност се променя в хоризонта 10 см. до 80 см. и достига стойности от 1,68-1,70 t/m3 , а в някои случаи и по-високи. Казано по друг начин - почвата се уплътнява.

• При намален брой обработвания на почвата се увеличава обемната плътност и съпротивлението срещу проникване на твърдо тяло в почвата, което не води до оптимизиране на въздушния режим в първите две-три години на приложение, но води до увеличаване на органичното вещество в повърхностния слой с около 0,15 - 0,20% на година.

• При обработване на почвата и при използване на водоакумулиращи материали, рязко се увеличава количеството на поетата от почвата вода, а водната ерозия се намалява. При наклон на терена от 3% и след обработване по контура, почвата може да поеме до 90 mm/m вода при интензивен валеж, без да се активира водна ерозия. В реални условия може да се „спестят от едно до две поливания“, което е и най-голямото предимство на тези начини за обработване на почвата.

• Температурата на почвата в повърхностния 8-10 сm слой е по-ниска при нулевото обработване на почвата, вследствие на което сеитбата трябва да се провежда при достигане на температура от 8о С на дълбочината на полагане на семената.

• При обработване на почвата с внасяне на минерални торове в дълбочината на обработване се наблюдава с 30% по-добро развитие на кореновата система, 21-32% по-добро усвояване на водата и увеличаване на добивите с 12 - 30%.

• При този вид обработвания се наблюдава намаление на енергийните и трудови разходи с 12-15%.

• Приложението на естествени водоакумулиращи материали не води до промяна на рН и химичните свойства на почвите.

Ползи:

• възможност за активизиране на микробиологичната дейност в почвата при развитие на кореновата система на растенията и усвояването на хранителните елементи;

• доближаване на агроекосистемите до природните екосистеми при повисоко възпроизводство на органично вещество и запазване и/или повишаване на почвеното плодородие;

• запазване на няколко слоя органични остатъци по повърхността на почвата – разложени, полуразложени и свежи, с което се изпълняват най-малко две изключително важни условия – защита на почвата от водна и ветрова ерозия и възможност за намаляване на водния стрес, когато растенията се отглеждат без напояване и при тенденции за удължаване на сушавите периоди;

• създаване на предпоставки за икономия на горива и енергия поради периодичното елиминиране на най-тежките и скъпоструващи основна и предсеитбена обработка на почвата и окопаване по време на вегетацията.

Недостатъците:

• Влошаване на водно-физичните свойства на почвата, особено в първите 2-3 години, вследствие на уплътняването, причинено от намаления брой обработвания и изразяващи се в ниска хидравлична проводимост и аерация на почвата;

• Неблагоприятно влияние на големите количества растителни остатъци, намиращи се по повърхността на почвата, върху поникването и растежа на растенията;

• При липса на подходяща техника - невъзможност за дълбоко внасяне на органични и минерални торове и последяващ слаб ефект върху храненето на растенията;

• Увеличение на популациите на вредителите, населяващи почвата, чиято численост се регулира с обработката на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

През юли трябва да бъде отворен прием по подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони. Той ще бъде изцяло целеви – за стопани, които имат регистрирани и животновъдни стопанства. Бюджетът по подмярката е близо 60 млн. лева.

Във връзка с множество читателски запитвания, свързани с проблемния за животновъдите чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, зададохме няколко въпроса към аграрното министерство: Допустими ли са кандидати, които нямат регистрация по чл. 137?  Те ще могат ли да кандидатстват, ако са в процес на регистриране на фермата като животновъден обект - само с предписания, дадени от БАБХ? Задължително условие ли е да са получили регистрация по чл. 137 преди подписване на договор по 4.1?

Ето и отговорът на ведомството:

„Във връзка с поставените въпроси, подпомагането в предстоящия целеви период на прием по подмярка 4.1 е насочено към земеделски стопани, които са собственици или ползватели на действащи животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това е планиран критерий за допустимост, който  се доказва към момента на подаване на проектното предложение.“

Това означава, че животновъди, които нямат регистрация по чл. 137, не могат да кандидатстват по подмярката 4.1. Общественото обсъждане на условията за кандидатстване приключи на 22 юни.

Публикувана в Бизнес

За Кампания 2019 г. земеделските стопани получиха директни плащания от близо 1,9 млрд. лева (1 884 000 840 лв.). При повечето от схемите и мерките оторизацията на средствата беше изтеглена по-рано от миналата година, като плащанията бяха извършени при стриктно спазване на заложения индикативен график.

Най-голямото плащане, което получиха стопаните, е по схемата за единно плащане на площ ( СЕПП). Над 714 млн. лв. (714 125 843 лв.) бяха разпределени между 60 159 земеделски производители.

Втората по размер на бюджета е Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). По нея бяха изплатени близо 455 млн. лв. (454 590 954 лв.). Подпомагане получиха 60 143 земеделски стопани, които спазват изискванията за зелените плащания.

По схемата за преразпределително плащане (СПП) над 60 хиляди производители получиха 106 млн. лв. (106 144 223 лв.).

Преводът на субсидиите по Схемите за обвързана подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци” беше извършен в средата на март - с половин месец по-рано от миналата година. Овощарите и зеленчукопроизводителите получиха общо над 77 млн. лв. (77 303 098 лв.). Средствата се разпределиха между 13 800 стопани, сред които и биопроизводители. Общият размер на изплатените средства по схемите за обвързано подпомагане за плодове е над 39 млн. лв. Преведените субсидии за зеленчуци са над 29 млн., а оранжерийните производители получиха над 8 млн. лв.

По осемте схеми за обвързана подкрепа за животни по банковите сметки на фермерите постъпиха общо над 114 млн. лв.

По ПНДЖ1 бяха разпределени над 35 млн. лв. между 4 479 животновъди, а по ПНДЖ 3 – над 28 млн. лв. - на 6 984 стопани, като и двата транша бяха платени в рамките на календарната 2019 г.

Тютюнопроизводителите за първи път получиха субсидиите си през февруари месец. Плащането беше преведено с два месеца по-рано от миналата година. Финансовата помощ, в размер над 75,6 млн. лв. (75 678 249 лв.), достигна до 40 510 земеделски стопани.

По всички направления на мярка 10 „Агроекология и климат“ са преведени близо 62 млн. лв. Най-очакваните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. също бяха извършени в рамките на обявения индикативен график за директните плащания.По сметките на земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“ за Кампания 2019 постъпиха над 38 млн. лв.

Плащанията по мярка 12 „Натура-2000” и Рамковата директива за водите” бяха изтеглени с 13 дни по-рано спрямо 2019 г. Изплатени са близо 46 млн. лв. (45 926 147 лв.) на 11 502 земеделски стопани.

По мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ (НР1/НР2) са изплатени над 92 млн. лв. на 32 801 кандидати.

113 памукопроизводители бяха подкрепени с близо 5 млн. лв. (4 820 156 лв.) по Схемата за специално плащане за памук за Кампания 2019 г.

ДФЗ преведе близо 30,5 млн. лева по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за Кампания 2019. Средства получиха 17 070 производители на територията на цялата страна, които отглеждат фасул, леща, нахут, грах фъстъци, соя, бакла, люцерна и др.

Над 4,7 млн. лв. подпомагане получиха стопаните по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) и по схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС), подали заявления за Кампания 2019.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите предлага разработване на три подмерки за компенсиране на земеделските стопани, както и за предприятия, преработващи селскостопански продукти, по извънредната помощ COVID-19. Това стана ясно по време на видеоконферентна среща заместник-министрите на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева и Вергиния Кръстева с представители на браншовите организации. На нея бяха обсъдени условията за допустимост за отпускане на допълнителни средства на засегнатите сектори от пандемията. Зам.-министър д-р Лозана Василева припомни, че програмирането на извънредната мярка COVID-19 стана възможно по инициатива на България,която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни-членки на ЕС. „Тя ще бъде в размер на до 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Предвиждаме по мярката да се задели ресурс от около 100 млн. лв. Таваните на финансовата помощ за земеделските производители е до 7 хил. евро, а за предприятията е до 50 хил. евро“, подчерта още тя. По думите й, с тези средства ще се компенсират разходите за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията.

Д-р Василева съобщи, че на фона на ситуацията ще се работи в кратки срокове и заседанието на Комитета по наблюдение на ПРСР за изменение на Програмата и включване на мярката, ще се проведе чрез писмена процедура. „Мярката бе разработена по няколко критерии, като идентифицирахме секторите, които изпитват най-големи проблеми с ликвидността, поради прилагане на мерките за ограничаване на разпространението на пандемията. В тези сектори направихме анкетни проучвания. Целта ни беше да определим какви са допълнителните разходи, които стопаните са извършили за осигуряване на безопасни условия на труд, във връзка с ограниченията и забраните, които бяха наложени. Относно загубите от затруднената реализация , все още нямаме официални данни, тъй като не е приключила селскостопанската година“, обясни заместник-министърът на земеделието. Тя допълни, че разходите на стопаните са изчислени на база на един зает за дезинфекция и закупуване на лични предпазни средства.

От своя страна заместник-министър Вергиния Кръстева заяви, че се работи в посока, мярката да е лесна за кандидатстване от страна на земеделците, а също така и за прилагане от страна на администрацията. Тя допълни,че по този начин финансовият ресурс ще стигне бързо до нуждаещите се земеделски стопани.

По време на дискусията бяха представени критериите и условията за кандидатстване по мярката. По първата подмярка COVID-1 ще се подпомагат земеделски стопани, кандидатствали за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020. То ще се предоставя на кандидати за размера на допустимите площи и/или брой животни през 2019 кампания, но за не повече от заявените такива през 2020 кампания. Финансовата помощ ще бъде за производители на плодове и зеленчуци, розопроизводство, винено грозде, фермери, отглеждащи селскостопански животни и пчелари. В сектор „Пчеларство“ се предоставя подпомагане за пчелни семейства на допустими кандидати, участвали за държавна помощ de minimis през 2019 г. , но за не повече от наличния брой пчелни семейства през 2020 година.

За сектор „Растениевъдство“ помощта за отглеждане на плодове е в размер на 500 лв/ха. За оранжерийни зеленчуци ставката е 5400 лв/ ха. Относно подпомагането за отглеждане на зеленчуци на открито бяха обсъдени два варианта. Първият от тях е за подпомагане на производителите в размер на 650 лв./ хектар. Втората възможност е 6,5 % от прихода от реализацията на продукцията, добита от отглежданите култури, но не повече от 650 лв./ хектар. Участниците в срещата се обединиха около прилагането на първия вариант, като по-целесъобразен. По първата подмярка ще се подпомогне и отглеждането на рози по 900 лв./ха. Финансовата помощ за отглеждане на винени лозя е в размер на 300 лв./ха. В сектор „Животновъдство“ финансовата помощ ще бъде разпределена , както следва: за овце и кози-10 лв. на глава животно; говеда - 53 лв. на глава животно и за биволи 63 лв. на глава животно. Пчеларите ще получат по 5 лв. за едно пчелно семейство.

По втората подмярка COVID-2 се предвижда да се подкрепят земеделски стопани поради необходимостта от въвеждането на противоепидемични мерки в рамките на земеделските стопанства. Тази подмярка има за цел да запази здравето на заетите в селското стопанство. Финансова помощ ще се предоставя на фермери, осъществяващи дейност по отглеждане на свине, птици и други селскостопански култури. Тя е на база средносписъчен брой на персонала за периода март-юни 2020 г. По нея стопаните ще получат 30 лв. за едно заето лице в земеделски стопанства, отглеждащи други селскостопански култури. 245 лв. ще се изплащат за едно заето лице за земеделски стопанства, отглеждащи свине, а за отглеждащите птици ставката е 430 лв.

Третата подмярка COVID-3 предвижда да компенсира малки и средни предприятия за преработка на селскостопански продукти. В предложения вариант финансовата помощ ще се предоставя, ако е установен спад на приходите от продажби на преработени селскостопански продукти с най – малко 20 на сто по данни за периода март - юни на 2020 г., спрямо периода март - юни на 2019 г. Относно посочените месеци се получиха различни предложения, които ще бъдат обсъдени.

По нея ще могат да кандидатстват производствени сектори, засегнати най-много от пандемията. Подпомагането ще бъде 5 % от декларираните приходи за календарната 2019 г.

Представителите на бранша изказаха благодарност за възможността да бъдат подкрепени в условията на пандемия. Заместник-министър Лозана Василева отправи апел към тях в кратък срок да изпратят становища и предложения по изготвените критерии за кандидатстване по трите подмерки. Тя допълни, че мерките и ставките ще бъдат обсъдени и със службите на ЕК.

Публикувана в Бизнес

България да премахне мерките, задължаващи търговските вериги да излагат на видно място и да осигуряват специални места за продажба на местни стоки.Това поиска Европейската комисия в официално уведомително писмо към София. Според Брюксел наложените на търговците задължения ограничават свободното движение на стоки, както и свободата на търговците.

Мерките бяха приети от правителството с постановление през месец април - то задължи търговските обекти, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители. „Местата за продажба следва да са с площ, достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На тези места следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители“, пише в постановлението. За неспазване на изискванията са предвидени санкции, които бяха записани в Закона за извънредното положение - 15 до 25 хил. лв., а при повторно нарушение - от 30 до 50 хил. лв.

"Такива ограничения могат да бъдат оправдани само с императивни съображения от общ интерес, като например общественото здраве, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел. Поради извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване", пише в съобщението на еврокомисията.

От МЗХГ реагираха с позиция, изпратена до медиите - по повод уведомителното писмо, изпратено от Брюксел.

„Предприетата мярка не засяга свободното движение на стоки, произведени в други държави, тъй като Постановлението, издадено на основание на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не предвижда забрана и ограничения за предлагане на продукция от държави членки на ЕС и трети страни. По никакъв начин не се нарушават досегашните доставки в търговските обекти  на продукти, внесени от други държави и продукти, които могат да се предлагат на пазара във всички търговски обекти  в страната.

Чрез приетото ПМС № 70 бяха предприети спешни мерки на национално ниво, които целят  гарантиран и улеснен достъп на потребителите до продукцията на регионални (местни) производители. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители за запазване на поминъка им предвид карантинирани райони, затруднени транспортни връзки и риск от пренасяне на заразата при транспортиране.“

В чл. 2 от приетото Постановление се определят норми за сурово мляко и за предлагане на млечни продукти, като същото е в процес на промяна след съгласуване със заинтересованите страни.

Въведените мерки не водят до изкривяване на конкуренцията и вътрешния пазар, а са в ползва на потребителя без да засягат каквито и да е правила. Същите са приети в условията на безпрецедентна и глобална здравна, икономическа и дори търговска криза.

МЗХГ ще изпрати в срок обосновано становище до Европейската комисия относно приетото Постановление за осигуряване на регионална продукция в търговските вериги.“

Публикувана в Бизнес

На запитване от страна на „Гласът на земеделеца“ - на какъв етап е работата по отварянето на подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, от МЗХГ ни отговориха така:

Към настоящия момент Управителният орган на ПРСР разработва насоки за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ - във връзка с предвидения прием на проектни предложения през 2020 година.

Работи се в посока приемът на проектните предложения да стартира в началото на м. юни с бюджет в размер на около 30 млн. евро. 

Приемът по подмярката ще бъде целеви – насочен изцяло към сектор „Животновъдство“, като ще предостави възможност за подпомагане на инвестиции, свързани с повишаване на конкурентоспособността на животновъдните стопанства. 

На проведеното през месец януари 2020 г. заседание на Комитета по наблюдение на Програмата бяха приети критериите за оценка за предстоящия целеви прием, чрез които приоритет по подмярката ще бъде предоставян на проектни предложения с включени инвестиции за повишаване на биосигурността в стопанствата, както и на проектни предложения, които се реализират в райони в по-голяма близост до зони, в които е възникнала епизоотична обстановка. 

Максималният размер на разходите за един проект за предстоящата процедура възлиза на 500 хил. евро, а размерът на финансовата помощ възлиза на 50% от одобрените за подпомагане разходи.

Предстои провеждане на Тематична работна група за обсъждане с бранша на проекта на насоки за кандидатстване по подмярката.

Публикувана в Бизнес

Търговските вериги предлагат да обособят фермерски пазари с български производители на паркингите си. Около това предложение се обединиха Сдружението за модерна търговия и представителите на търговските вериги. Това стана по време на видеоконферентен разговор с министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, иницииран от Сдружението за модерна търговия. Частните оператори могат да поемат този крактосрочен ангажимент във всеки обект, където имат паркинг, като предоставят площ от него, на която родни производители да предлагат продукцията си. Срокът за осъществяване на тези пазари да бъде обвързан с извънредното положение в страната.

,,Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители и запазване на поминъка им“, заяви министър Танева. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат. Десислава Танева коментира, че предложението на търговските вериги ще бъде включено в предложенията на МЗХГ и изпратено до браншовите организации в сектор „Земеделие“ за становище. По него ще бъде даден срок до петък, когато окончателно ще се оформи проектното предложение за подкрепа на местно производство.

 По искане на Сдружението за модерна търговия още днес бе създадена работна група между МЗХГ и търговските вериги. Нейн председател е директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“.

Публикувана в Бизнес

Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет по повод искането на Министерството на земеделието, храните в търговските обекти да се предлагат повече български стоки от местни (регионални производители). Тя бе категорична, че ще бъде въведено такова задължение въпреки отказа на веригите . „Няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на доставки, логистика и разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим като държава, за да съхраним поминъка на народа ни“, категорична бе министър Танева. Тя припомни, че МЗХГ води от доста дълго време опит за диалог с веригите по темата, но без резултат.

Десислава Танева припомни и някои от мерките, които държавата предприе в подкрепа на земеделските производители. „Осигурихме 30 млн. лв., от които 5 млн. лв. само за оранжерийно производство. По този начин ще подкрепим търговците в различни области на страната, които ще осъществят прекия достъп на потребителите до произведените в оранжериите пресни краставици, домати и пипер“, допълни още тя. Със средствата ще се компенсират част от разходите на търговските обекти за транспорт, логистика и реализация на свежи български зеленчуци, оранжерийно производство в търговската мрежа. Земеделският министър благодари на всички над 160 местни търговци в страната, които имат повече от два обекта в съответната област, и са проявили загриженост, интерес и отговорност към българското производство.

Десислава Танева обясни, че останалите 25 млн. лв. ще бъдат дадени на земеделските производители под формата на нисколихвени заеми с обезпечение само на обвързаната подкрепа, която вече е за следващата година в размер на 75 %. Бенефициентите на тази подкрепа са производителите на плодове и зеленчуци. Тя припомни, че е взето решение и за удължаване срока на договорите по инвестиционната помощ в сектор „Растениевъдство“ и „Животновъдство“, която беше пусната миналата година. С удължаването на срока й, бенефициентите ще могат да изпълнят инвестиции в растениевъдството за хладилници, а в животновъдството за мобилни мандри и кланични пунктове“, каза още тя.

Министър Танева допълни, че са взети всички необходими мерки до пазара да стигне българско прясно месо за Великденската трапеза на потребителите. По думите й, има достатъчно българско производство на агнешко месо, което да задоволи националното потребление. Тя съобщи още, че овцевъди ще могат да колят животните си във фермите и клиентите да имат достъп до тях. „Това е възможно за всички стопани, които имат съответните условия и тази дейност ще става по разписани указания от Българската агенция по безопасност на храните,  в присъствие на официален ветеринарен лекар“, допълни още тя. МЗХГ ще предостави на МВР списъци с фермите, които имат право да колят, за да могат клиентите да стигнат до тях безпрепятствено и да се снабдят с българско прясно агнешко месо. Десислава Танева благодари и на 64-те опериращи кланици в страната, на които държавата предостави подкрепа в размер на 7 лв. на агне, за да достигнат до българския производител на агнешко месо.

Министър Танева призова земеделските производители да бъдат активни в комуникацията си с Бюрата по труда по области и да заявят навреме необходимия персонал, който ще им е нужен за прибиране на реколтата. „Започваме с розобера следващия месец, и това ще ни е първото изпитание“, допълни още тя.

От своя страната министърът на труда и социалната политика Деница Сачева съобщи, че в момента всички земеделски производители могат да заявят свободни работни места. Тя поясни, че по места Бюрата по труда приоритетно ще насочват в следващите седмици безработни лица, които имат желание да работят в селското стопанство и ще ги информират за тази възможност. „Всички, които се включат в периода на извънредното положение и в рамките на 90 дни в цялата година, могат да получават едновременно, както своите обезщетения за безработица, така и възнаграждения за труда си в селското стопанство“, допълни още Сачева.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта