България да премахне мерките, задължаващи търговските вериги да излагат на видно място и да осигуряват специални места за продажба на местни стоки.Това поиска Европейската комисия в официално уведомително писмо към София. Според Брюксел наложените на търговците задължения ограничават свободното движение на стоки, както и свободата на търговците.

Мерките бяха приети от правителството с постановление през месец април - то задължи търговските обекти, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители. „Местата за продажба следва да са с площ, достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На тези места следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители“, пише в постановлението. За неспазване на изискванията са предвидени санкции, които бяха записани в Закона за извънредното положение - 15 до 25 хил. лв., а при повторно нарушение - от 30 до 50 хил. лв.

"Такива ограничения могат да бъдат оправдани само с императивни съображения от общ интерес, като например общественото здраве, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел. Поради извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване", пише в съобщението на еврокомисията.

От МЗХГ реагираха с позиция, изпратена до медиите - по повод уведомителното писмо, изпратено от Брюксел.

„Предприетата мярка не засяга свободното движение на стоки, произведени в други държави, тъй като Постановлението, издадено на основание на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не предвижда забрана и ограничения за предлагане на продукция от държави членки на ЕС и трети страни. По никакъв начин не се нарушават досегашните доставки в търговските обекти  на продукти, внесени от други държави и продукти, които могат да се предлагат на пазара във всички търговски обекти  в страната.

Чрез приетото ПМС № 70 бяха предприети спешни мерки на национално ниво, които целят  гарантиран и улеснен достъп на потребителите до продукцията на регионални (местни) производители. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители за запазване на поминъка им предвид карантинирани райони, затруднени транспортни връзки и риск от пренасяне на заразата при транспортиране.“

В чл. 2 от приетото Постановление се определят норми за сурово мляко и за предлагане на млечни продукти, като същото е в процес на промяна след съгласуване със заинтересованите страни.

Въведените мерки не водят до изкривяване на конкуренцията и вътрешния пазар, а са в ползва на потребителя без да засягат каквито и да е правила. Същите са приети в условията на безпрецедентна и глобална здравна, икономическа и дори търговска криза.

МЗХГ ще изпрати в срок обосновано становище до Европейската комисия относно приетото Постановление за осигуряване на регионална продукция в търговските вериги.“

Публикувана в Бизнес

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ дари на 7 май 2020 г. лични предпазни средства и дезинфектанти на Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Те бяха предоставени лично от председателя на асоциацията Стайко Стайков на Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в МЗХГ. Помощта е предназначена за служителите на Областните служби по земеделие, които работят активно на терен. Дарението е на стойност 14 423,43 лв. и включва: 1000 л. денатуриран етилов спирт /96%/, 6 000 бр. предпазни маски за лице /трипластови и двупластови/ и 24 000 ръкавици за еднократна употреба.

„За всички са важни предпазните средства, които явно ще продължим да използваме още дълго време. В сектора предстои активна работа и много дейности, свързани с участието на институциите, в това число и на служителите на Министерството на земеделието, храните и горите“, каза председателят на асоциацията Стайко Стайков. Той поясни, че половината от дарените маски са изработени от Трудово- производителна кооперация "Мара Денчева" в Плевен от хора в неравностойно положение. „По този начин дадохме възможност на това предприятие да работи и да изплаща заплати, независимо от множеството отменени поръчки“, допълни Стайко Стайков.

„В трудни времена на световна пандемия всички трябва да сме отговорни. Искам да изкажа специална благодарност от името на Министерството на земеделието, храните и горите на БАСЗЗ за това, че те ни потърсиха, за да ни дарят предпазни средства“, заяви Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в МЗХГ. „Министерството също е осигурило предпазни средства на служителите, но разбира се винаги има нужда от още.Сега е приемът на заявления за подпомагане по директните плащания на площ, като всяка година имаме 1300 души наши служители, които работят на първа линия с над 100 хиляди земеделски стопани. БАСЗЗ е първата и единствена асоциация, която е направила подобен жест. Дарението ще бъде доставено с транспорт на асоциацията до всички 28 областни служби по земеделие, за което още веднъж благодарим“, допълни Николай Маринов.

Това е второто дарение, което БАСЗЗ прави като част от кампанията на асоциацията „Заедно срещу Ковид 19“. В края на април т.г. асоциацията дари сумата от 5 000 лева на Българската академия на науките, за да подкрепи „Проект за научни разработки, свързани с борбата с Ковид-19 и други инфекциозни заболявания“. Събраната сума е предоставена от членовете на асоциацията, които продължават да набират средства за подпомагане на други институции и организации.

Публикувана в Новини на часа

На запитване от страна на „Гласът на земеделеца“ - на какъв етап е работата по отварянето на подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, от МЗХГ ни отговориха така:

Към настоящия момент Управителният орган на ПРСР разработва насоки за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ - във връзка с предвидения прием на проектни предложения през 2020 година.

Работи се в посока приемът на проектните предложения да стартира в началото на м. юни с бюджет в размер на около 30 млн. евро. 

Приемът по подмярката ще бъде целеви – насочен изцяло към сектор „Животновъдство“, като ще предостави възможност за подпомагане на инвестиции, свързани с повишаване на конкурентоспособността на животновъдните стопанства. 

На проведеното през месец януари 2020 г. заседание на Комитета по наблюдение на Програмата бяха приети критериите за оценка за предстоящия целеви прием, чрез които приоритет по подмярката ще бъде предоставян на проектни предложения с включени инвестиции за повишаване на биосигурността в стопанствата, както и на проектни предложения, които се реализират в райони в по-голяма близост до зони, в които е възникнала епизоотична обстановка. 

Максималният размер на разходите за един проект за предстоящата процедура възлиза на 500 хил. евро, а размерът на финансовата помощ възлиза на 50% от одобрените за подпомагане разходи.

Предстои провеждане на Тематична работна група за обсъждане с бранша на проекта на насоки за кандидатстване по подмярката.

Публикувана в Бизнес

До момента са подадени 1917 заявления за регистрация на розопроизводители, розопреработватели и производители на продукти от цвят на маслодайна роза. Заявените розови насаждения са 21 029 дка, което представлява около половината от площите, засадени с маслодайна роза в страната. Това стана ясно по време на Консултативен съвет по маслодайна роза, който бе проведен днес чрез видеоконферентна връзка. До края на месец май всички реални производители и преработватели на розов цвят трябва да подадат заявление за регистрация и декларация за сключени договори.

По време на срещата министър Танева прие предложението на Професионална асоциация на розопроизводителите в България - при договорирането производителите да посочват входящ номер на подадено заявление за регистрация. Тази възможност ще бъде валидна за производителите на розов цвят, които все още нямат издадена заповед за регистрация. Председателят на Асоциацията Христо Николов коментира, че няма проблем от страна на администрацията при обработването на заявленията.
В началото на кампанията по розобера ще започне и идентификацията на насажденията от маслодайна роза. Това ще се извърши във фенофаза „цъфтеж“ от назначени комисии, включващи представители на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Института по розата и етерично маслените култури и представители от съответната областна дирекция по Земеделие. Индентификацията ще даде информация за вида на насажденията – колко от площите са засадени с Rosa damascena и Rosa alba.

Обсъдено бе и придвижването на работниците през КПП, които ще бъдат ангажирани в розобера. Съгласно заповед на министъра на здравеопазването от 10.04.2020, водачите на транспортни средства, превозващи земеделски работници до обработваемите селскостопански площи представят служебна бележка от работодателя на сезонните работници, в която е посочен маршрут и списък на пътниците. Заповедта гласи още, че работодателят е длъжен да осигури лични предпазни средства – защитни маски за лице и ръкавици, а превозвачът е длъжен да дезинфекцира транспортното средство преди отпътуването.
,,Очакваме решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. При условие, че мярката бъде приета, нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция. В хода на програмирането й тя ще бъде консултирана с бранша“, заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Относно работната ръка, министър Танева припомни, че към момента регистрираните  безработни могат да бъдат наети за прибиране на реколтата като получават едновременно, както своите обезщетения за безработица, така и възнаграждения за труда си в селското стопанство. „Призовавам земеделските производители да заявят необходимостта си от работна ръка в бюрата по труда“, заяви Танева. Тя коментира, че държавата не може да се меси в процеса по изкупуване на розов цвят и призова при договориране на цените, производителите и преработвателите  да направят взаимен компромис. „Имате дългосрочни отношения и трябва да намерите баланса помежду си, като се обедините с една единствена цел, а именно да се прибере реколтата“, изтъкна министърът.
 „Срокът за отчитане и представяне на документи по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период” беше удължен до 15 май. Към момента има подадени 340 заявления от производители на маслодайна роза за площи от 1983 ха, като изплащането на помощта е до 30 юни“, обяви заместник-изпълнителният директор на ДФЗ Иван Капитанов. ДФЗ ще обработи в максимално кратки срокове заявленията, за да може бенефициентите да получат възможно в най-кратки срокове плащанията си. Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие, Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредите на физически лица чрез одобрените за целта търговски банки.

Публикувана в Агроновини

Търговските вериги предлагат да обособят фермерски пазари с български производители на паркингите си. Около това предложение се обединиха Сдружението за модерна търговия и представителите на търговските вериги. Това стана по време на видеоконферентен разговор с министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, иницииран от Сдружението за модерна търговия. Частните оператори могат да поемат този крактосрочен ангажимент във всеки обект, където имат паркинг, като предоставят площ от него, на която родни производители да предлагат продукцията си. Срокът за осъществяване на тези пазари да бъде обвързан с извънредното положение в страната.

,,Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители и запазване на поминъка им“, заяви министър Танева. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат. Десислава Танева коментира, че предложението на търговските вериги ще бъде включено в предложенията на МЗХГ и изпратено до браншовите организации в сектор „Земеделие“ за становище. По него ще бъде даден срок до петък, когато окончателно ще се оформи проектното предложение за подкрепа на местно производство.

 По искане на Сдружението за модерна търговия още днес бе създадена работна група между МЗХГ и търговските вериги. Нейн председател е директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“.

Публикувана в Бизнес

Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет по повод искането на Министерството на земеделието, храните в търговските обекти да се предлагат повече български стоки от местни (регионални производители). Тя бе категорична, че ще бъде въведено такова задължение въпреки отказа на веригите . „Няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на доставки, логистика и разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим като държава, за да съхраним поминъка на народа ни“, категорична бе министър Танева. Тя припомни, че МЗХГ води от доста дълго време опит за диалог с веригите по темата, но без резултат.

Десислава Танева припомни и някои от мерките, които държавата предприе в подкрепа на земеделските производители. „Осигурихме 30 млн. лв., от които 5 млн. лв. само за оранжерийно производство. По този начин ще подкрепим търговците в различни области на страната, които ще осъществят прекия достъп на потребителите до произведените в оранжериите пресни краставици, домати и пипер“, допълни още тя. Със средствата ще се компенсират част от разходите на търговските обекти за транспорт, логистика и реализация на свежи български зеленчуци, оранжерийно производство в търговската мрежа. Земеделският министър благодари на всички над 160 местни търговци в страната, които имат повече от два обекта в съответната област, и са проявили загриженост, интерес и отговорност към българското производство.

Десислава Танева обясни, че останалите 25 млн. лв. ще бъдат дадени на земеделските производители под формата на нисколихвени заеми с обезпечение само на обвързаната подкрепа, която вече е за следващата година в размер на 75 %. Бенефициентите на тази подкрепа са производителите на плодове и зеленчуци. Тя припомни, че е взето решение и за удължаване срока на договорите по инвестиционната помощ в сектор „Растениевъдство“ и „Животновъдство“, която беше пусната миналата година. С удължаването на срока й, бенефициентите ще могат да изпълнят инвестиции в растениевъдството за хладилници, а в животновъдството за мобилни мандри и кланични пунктове“, каза още тя.

Министър Танева допълни, че са взети всички необходими мерки до пазара да стигне българско прясно месо за Великденската трапеза на потребителите. По думите й, има достатъчно българско производство на агнешко месо, което да задоволи националното потребление. Тя съобщи още, че овцевъди ще могат да колят животните си във фермите и клиентите да имат достъп до тях. „Това е възможно за всички стопани, които имат съответните условия и тази дейност ще става по разписани указания от Българската агенция по безопасност на храните,  в присъствие на официален ветеринарен лекар“, допълни още тя. МЗХГ ще предостави на МВР списъци с фермите, които имат право да колят, за да могат клиентите да стигнат до тях безпрепятствено и да се снабдят с българско прясно агнешко месо. Десислава Танева благодари и на 64-те опериращи кланици в страната, на които държавата предостави подкрепа в размер на 7 лв. на агне, за да достигнат до българския производител на агнешко месо.

Министър Танева призова земеделските производители да бъдат активни в комуникацията си с Бюрата по труда по области и да заявят навреме необходимия персонал, който ще им е нужен за прибиране на реколтата. „Започваме с розобера следващия месец, и това ще ни е първото изпитание“, допълни още тя.

От своя страната министърът на труда и социалната политика Деница Сачева съобщи, че в момента всички земеделски производители могат да заявят свободни работни места. Тя поясни, че по места Бюрата по труда приоритетно ще насочват в следващите седмици безработни лица, които имат желание да работят в селското стопанство и ще ги информират за тази възможност. „Всички, които се включат в периода на извънредното положение и в рамките на 90 дни в цялата година, могат да получават едновременно, както своите обезщетения за безработица, така и възнаграждения за труда си в селското стопанство“, допълни още Сачева.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепя мерките, предложени от Министерство на земеделието, храните и горите, за предлагане на повече българска продукция в търговските обекти.

В извънредното положение, в което се намира целият свят, е важно да подпомогнем българските производители на земеделска продукция и храни.

Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

В моментите на криза българското земеделие е този двигател на икономиката, който може да осигури не само изхранването на населението, но и предоставя работни места, приходи в държавния бюджет и стабилност в страната. Вярваме, че предлагането на повече българска продукция в търговските обекти ще подпомогне всички производители в сектор земеделие.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите предлага в търговските обекти да бъде излагана повече българска продукция на местни (регионални) производители в съответния обект. Регионалните производители са производители или организации на производители с място на осъществяване на дейност на територията на областта, в която се намира съответният търговски обект или до 200 км. от областния център.

Търговските обекти се задължават да обособят площи, в които да се предлагат само мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; месо и месни продукти; ориз; брашно; хляб; яйца и яйчни продукти; масла и мазнини; мед; картофи и кореноплодни; зеленчуци – сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове; плодове – пресни (полски и оранжерийни), замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид. Проектът на Постановление бе изпратен до всички заинтересовани страни за становище. Той е иницииран след комуникация между МЗХГ и Сдружението за модерна търговия, която имаше за цел да стимулира доброволно търговските вериги да подкрепят българското производство и българските производители. Разговорите не доведоха до никакви действия и разбиране от страна на частните операторите, което наложи настоящото предложение. С него не се въвеждат регулации в дейността на частните оператори, а само се задължават обектите да предлагат продукцията на местни български производители.

Позицията на Сдружението за модерна търговия, която бе разпространена в медиите, е манипулативна по отношение на заплахите за покачване на цените. В предложените текстове има само въвеждане на едно единствено задължение - площи за предлагане на продукцията на местното население. По никакъв начин обособяването на площи, специално определени за български продукти не би могло да бъде намеса в прилаганите модели на търговските вериги, още по-малко фактор за нарастване на цените на стоките.

Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители запазване на поминъка им.

Голяма част от родната продукцията е насочена към ресторантьорството и хотелиерството, които заради пандемията в момента са затворени. Чрез "монополното" си положение на пазара в България, търговските вериги могат да помогнат за съхраняването на българските земеделски производители, а не да злоупотребяват с тяхната ниска организираност и недостатъчна логистична подготвеност.

Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

МЗХГ следи ценовото равнище на основните хранителни стоки, и ако сметнем, че има необосновано повишаване на цените на българското производство, сме в правото си да предприемем съответните мерки.

Големите търговски вериги са против идеята на Министерство на земеделието в хранителните магазини да бъдат обособени места, където да се продават само български храни. Това заявяват те в позиция, изпратена от Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което влизат най-големите вериги. 

Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) предвидените мерки ще забранят утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат „качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството“. Това пък може да доведе до повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество. 

Търговците добавят, че проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. „Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители“, смятат те. Веригите апелират Министерския съвет да не приема постановлението.

„Въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги“.

От Сдружението добавят, че тези промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България. 

Търговските вериги споделят мнението, че трябва да се помогне на производителите, но с тази мярка това няма да се постигне. Според тях проектът прави българските производители по-неконкурентоспособни и защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“. Според Сдружението за модерна търговия основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното.

Публикувана в Бизнес

В седмия ден от извънредното положение, някак започваме да свикваме със ситуацията. А и днес за първи път сигналите от Националния кризисен щаб са в положителна посока: ако спазваме ограниченията, до три месеца може би ще се справим с кризата.

В аграрния сектор картината на пръв поглед изглежда спокойна. „Който казва, че знае какво ще се случи – лъже. Ясно е, че нищо вече няма да е същото. Но хляб винаги ще трябва да има на масата“, категоричен е председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Коронавирусът, сушата, рестриктивната наредба за пръсканията, неясното бъдеще - това е кръгът от проблеми, които се очертават пред зърнения бранш. Засушаването през последните години отдавна не е новина за българските земеделци. И те реагират според ситуацията. Дали ще се забави сеитбата с една седмица или не, няма особено значение. Във всеки регион се реагира според съответните показатели – температура и влажност, състояние на горния почвен слой и т. н.

Остава и напрежението между зърнопроизводителите и пчеларите. Последните искат пръсканията да се извършват само нощем, опция, която от НАЗ категорично отхвърлят. „Направили сме своите предложения до МЗХГ в тази посока и се надяваме към казуса да се подходи отговорно и с разум“, коментира Костадинов.

Някои от стопаните обаче остават тревожни в друга посока – какво би се случило, ако някой от работниците в стопанството се окаже с положителна проба за KOVID-19? Това ще ограничи ли работата на полето или не? Специални инструкции в тази посока от аграрното министерство няма, в подобни случаи важат общите правила, спуснати от Националния кризисен щаб – 14-дневна карантина и дезинфекция. В момента

стопаните взимат всички възможни мерки

– не допускат струпване на работници на едно място, осигурили са маски и ръкавици, а и естеството на работата е такова, че една машина се обслужва от един човек и така рисковете се минимализират.

Притеснени са земеделци, чиито площи са в близост до села с ромско население. В момента то масово се прибира от чужбина, не се знае дали стриктно ще спазва задължителната 14-дневна карантина, под съмнение е и контролът в малките населени места. Още по-голям е рискът за сектор „Плодове и зеленчуци“, който обикновено работи с този контингент. Засега масова работа на полето няма, по-големите притеснения на овощарите са свързани с резките промени във времето и на доста места в страната вече има измръзнали овошки. Прогнозата за рязък спад на температурите през следващата седмица още повече тревожи бранша. Коронавирусната криза на първо четене отваря възможности пред „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и месо“. Цели сектори ще освободят работна ръка. Но дали тя ще хукне към земеделието или ще предпочете да получава помощи за безработица и да очаква кризата да отмине, не е много ясно. Малко наивно е да се смята, че сервитьори, готвачи, фризьори, маникюристки, рецепционистски и т. н. ще хукнат към полето. Кризата има и добри страни.

Искат, не искат, фермерите ще трябва да се електронизират

Както за два дни учители и ученици успяха да се организират и да започнат работа в онлайн режим, даже стана видно, че и електронното правителство е възможно, така и земеделците ще трябва да се преборят със своята съпротива да работят през интернет. А и сега внуците са си вкъщи, има кой да помага, както се казва.

В подобен момент е нужна солидарност – областните и общинските земеделски служби не са спрели да работят, помощ може да бъде оказана и дистанционно. Услугите на Националната служба за съвети в земеделието са безплатни. Че Системата за електронно управление /СЕУ/ е сложна за работа, така е. Веднъж обаче човек като мине стъпка по стъпка, по-нататък става по-лесно. Сега е моментът да блеснат във фонд „Земеделие“ – един кризисен кол център ще свърши страхотна работа.

В ситуация на подобна криза всички трябва да са изключително внимателни и да не усилват излишно напрежението. Да, ще има забавяне на доставки с препарати за растителна защита, но пък и фермерите да не се презапасяват излишно. Да, ще има трудности при реализацията на пазара, но засега търговията не е спряна – макар и със забавяне, ЕС пропуска стоките по зелени коридори. Излишното мрънкане и извиване на ръце в ситуация на обявена пандемия меко казано е неморално. Ясно е, че за всички е трудно. Паниката обаче е излишна. Старите битки и днес остават същите. Защо пък това да не подейства мобилизиращо? Въпреки наложителната изолация, ключът към спасението се крие в солидарната отговорност. А тя е в ръцете на всички хора.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Четвъртък, 05 Март 2020 11:04

Вируси без корони

Всички чакаме коронавируса. Направо е някак обидно, че все още ни подминава. И докато медиите осъмват и заспиват с тази новина, едни други вируси – без корони, тихомълком щъкат из държавата.

Заради Африканската чума по свинете, Източнобалканската свиня е на път да изчезне. 60 нови случая на АЧС са констатирани при дивите свине. Но на кой му дреме. На този вирус отдавна му падна короната. Може да се превърне в новина, само ако заболяването удари поредния голям свинекомплекс.

Друг вирус от години дреме в земеделското министерство и в Държавен фонд земеделие. На човек му трябва специален навигатор, за да открие на интернет страницата на МЗХГ така чакания от всички Наръчник за кандидатстване за директни плащания за Кампания 2020. Ами че сложете го на видно място, фермерите нямат време да се ровят в интернет, мястото им е на полето, не пред компютъра.

От фонд „Земеделие“ се скъсаха да призовават земеделците да се регистрират в Системата за електронно управление, която ще ги улесни да подават своите заявления по директните плащания. Стопани обаче алармират, че от няколко дни опитват, но нищо не могат да направят. Пустият му вирус без корона – уж се славим с най-добрите IT специалисти, а един софтуер не можем да направим като хората! Затова е съвсем оправдано очакването и тази година кампанията по директните плащания да е с удължени срокове.

Един друг чиновнически вирус дреме в списъка на експертите, които влизат в Тематичната работна група и ще пишат националния стратегически план. От заповед на земеделския министър Десислава Танева става видно, че хората, които се ангажират с тази сложна задача са 85 на брой и още над 100 са посочени като резерва. Ако обаче човек се вгледа внимателно, трудно ще намери сред тях реални земеделци. Далновидно чиновническо представителство, нищо повече. Да не се учуди някой после в МЗХГ, че ще има недоволни от националния стратегически план. Политиките се пишат от експерти, но дали работят на терен знаят най-добре фермерите. Да се надяваме, че гласът им е бил чут на по-ранен етап – по време на дебатите.

Колкото и неясно време да се задава за българското земеделие, крайно време е българските стопани да спрат да мрънкат. Този вирус е най-упорит през годините, няма спор. Всички знаем коя е причината – субсидиите. Съберете най-после кураж, уважаеми земеделци, и правете нещата професионално. Извадете от сметката субсидиите, спрете да следите ставките, за да си натаманите стопанствата според най-високото подпомагане, мислете единствено за пазара. И тогава нещата сами ще се подредят. А успехът ще сложи невидима корона на вашия бизнес – ако съумявате да изхранвате семейството си, да ви излиза аритметиката когато теглите чертата в края на стопанската година. От мрънкането полза няма. Проучване, планиране, работа – това е простото решение.

Най-лошият вирус обаче е в нашите глави. Липса на общностно мислене – така се нарича. Докато не се научим, че да гледаш в паницата на другия не те прави по-богат, трудно ще станем успешни земеделци. Обречени сме да чакаме коронавируси и да сме със слепи очи за онези, невидимите – без корони. А те най-много тровят българското земеделие.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта