Понеделник, 14 Октомври 2019 14:28

Кооперации на кръстопът

Земеделската кооперация „Единство“ от монтанското село Комощица е изправена пред труден избор: под каква форма да запази сектор „Животновъдство“, който работи на загуба и гълта пари от растениевъдството

Анета Божидарова

В България има над 900 земеделски кооперации. Повечето се занимават със зърнопроизводство, малка част от тях развиват и животновъдство. Причината – секторът е трудоемък, изисква инвестиции, работна ръка и търсене на пазар. Затова кооперациите, които отглеждат и животни, често са изправени пред дилема: как да продължат да развиват един критичен сегмент от своята дейност.

Пред подобен казус са изправени и член-кооператорите на ЗК „Единство“ от монтанското село Комощица. Решението е в ръцете на Общото събрание, в което влизат всичките 84 член-кооператори. Те ще делегират права на Управителния съвет на ЗК „Единство“ - какви мерки да бъдат предприети, за да се оздрави финансово структурата.

Всяка година кооперацията обработва около 28 хил. дка земя. Отглеждат се предимно зърнени и маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна за силаж на двете животновъдни ферми.

Както при всички земеделци, и тук

проблемите в растениевъдството са идентични

Все по-честите засушавания през последните години поставят в риск добивите, разказва младият агроном Емил Иванов. Семената и препаратите за растителна защита поскъпват, поливането е невъзможно – един път е трудно да се случи по чисто административни причини, след това – свързано е и с огромно финансиране.

Председател на кооперацията в село Комощица от 4 години е Даниел Димитров. „В момента растениевъдството храни животновъдството и ежегодно търпим загуби от порядъка на 100 – 200 хиляди лева“, разказва той. „Трябва да намерим работещо решение по този въпрос, защото така

рискуваме да фалира цялата кооперация

смята нейният председател.

А ЗК „Единство“ се слави като една от най-успешните в региона. Заплатите на заетите в нея над 80 души са повече от добри, а рентата е една от най-високите – 70 лева на декар. Двете животновъдни ферми обаче от години теглят финансовия баланс надолу.

В кооперацията се отглеждат 250 млечни крави и 400 овце-майки. Цялото поголовие гони близо 1000 броя животни. Те са под селекционен контрол, поради което субсидиите на глава са малко по-високи. Въпреки това,

и двете ферми не могат да излязат на печалба

признава Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ . Той работи повече от 10 години в кооперация „Единство“ и смята, че не може с лека ръка да бъдат ликвидирани животните. „Изкупните цени на млякото, на агнетата и на телетата са ниски. Ветеринарната грижа за стадата също изисква средства, субсидиите покриват част от загубите, но не можем да излезем на печалба“, казва Иванов. От няколко години цената на суровото краве мляко се движи между 65 и 75 стотинки за литър, а на овчето е 1 лев и 05 стотинки. Агнетата живо тегло се търгуват на 5 лева за килограм, толкова обаче струва и една бала сено. При тези цени, аритметиката не излиза и от години се работи под себестойност.

Ръководителят на сектор „Животновъдство“ в кооперацията Владислав Иванов обмисля дали двете ферми, по пътя на кръстосването, да не се пренасочат

от млечно към месодайно направление

Но тук изниква друг въпрос – този за пазара. „През последните години се отчита засилен интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство, но няма как да бъдем сигурни за пазара“, отчита Владислав Иванов.

„Овцефермата е на загуба, не се знае до кога ще съществуваме“, тежко въздиша Даниела Крумова, отговорник за този сегмент в кооперацията.

Крумова се чуди защо трудно се намират работници на 900 лева заплата, след като овцете се гледат предимно оборно, пашата е два месеца в годината. „Трябва само да им се зареди храната и да се почисти“, обяснява Даниела, подпряна на мераклийски направената ограда на обора с овцете.

Затваряне на цикъла на производство

–        това възможно решение ли е за двете животновъдни ферми? „Обмисляли сме и този вариант“, казва председателят Даниел Димитров. Страховете в тази посока обаче са основателни и всички ги споделят на глас: няма гаранция, че след като се вложат средства в построяването на мандра, инвестицията ще се изплати. Причината отново е свързана с пазара. Колкото и днес да е модерно да се консумират фермерски храни, пазарът е труден. Така може да се окаже, че едни солидни количества сирене и кашкавал дълго ще залежават в някой склад на кооперацията, защото трудно ще намерят купувач. А и този процес е свързан с наемането на специалисти и технолози, което означава нови работни места и високи заплати. От години големите и наложили се вече на пазара млекопреработватели у нас се оплакват, че стоката им залежава. Тези продукти са на висока цена, защото такава е тяхната себейстойност. Но

българинът масово купува евтините имитиращи млечни продукти, защото те са по джоба му

Въпреки високите заплати в кооперацията, кадрите и тук са проблем. „Всеки иска да му е леко, да е в канцелария и зад бюро“, ядосва се Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“. Кооперацията може да се похвали с повече от приличен машинен парк, но и за него трудно се намират подготвени хора. „Това е така, защото вече не е престижно да се учи в земеделски училища, както беше едно време“, разсъждава Борисов.

Един болт струва 2 лева, а един килограм пшеница – 20 стотинки

Как да се борим ние, че да го поддържаме това българско земеделие и да я работим тая земя?“, риторично пита Владимир Борисов.  

Въпреки, че думата кооперация в България все още носи негативен смисъл, модерното земеделие в Европа се развива тъкмо на основата на кооперативния принцип. А близо хилядата кооперации у нас

поддържат селата живи

не просто обработват земята, но дават хляб на младите хора, задържат ги в местната общност. Освен това, те извършват огромна по обем социална дейност. В ЗК „Единство“ има създаден специален стол за хранене на член-кооператорите в преклонна възраст. Подпомагат се всички обществени дейности селото, раздават се подаръци по празниците.

Кооперацията всъщност е едно голямо семейство и проблемите в нея трябва да се решават по пътя на съгласието. Според агронома Емил Иванов, възможно решение е да се намалят заплатите и рентата. Младият мъж обаче веднага признава, че това би било трудно изпълнимо, след като веднъж летвата е вдигната толкова високо. По-разумен вариант е да се оптимизира работата в двете животновъдни ферми и да се прецени дали е възможно да се свие щатът на наетата работна ръка. „Фирмите за земеделска техника непрекъснато ни ухажват и ни предлагат машини, които ще оптимизират работата на полето. Няма да изискват толкова работници. Но ние не търсим непременно този ефект, защото една от важните задачи пред всяка кооперация е да създава заетост, да ангажира хората от населеното място“, коментира председателят Даниел Димитров, разпънат между емоциите и отрицателния финансов баланс на кооперацията.

Пазарно решение би било

сектор „Животновъдство“ да се отдели от сектор „Растениевъдство“

като на двете ферми бъде отпуснат заем от кооперацията и така да стане кристално ясно дали те могат да излязат първо на нула, а после и да гонят рентабилност.

Решението е в ръцете на Общото събрание на кооперацията. Със сигурност споровете ще бъдат разгорещени. Защото в тях ще се срещнат емоциите и числата. Каквото и да е решението, то трябва да бъде продуктивно. За да може да оцелее и да продължи да работи кооперация „Единство“ - основен фактор село Комощица все още да е живо на българската карта. Нека обаче не забравяме, че в условията на свободна пазарна икономика земеделието първо е бизнес. И в него логиката на числата е неумолима.

Daniel predsedatel

Даниел Димитров, председател на кооперация „Единство“ – с. Комощица, Монтана:

Трябва да намерим работещо решение

През последните години кооперацията търпи големи загуби от двете животновъдни ферми. Ако продължаваме така, рискуваме да фалираме, колкото и да изглежда невероятно. Затова трябва да намерим работещо решение за съдбата на кооперацията. Ако искаме да продължаваме да работим, да поддържаме машинния парк, да си плащаме заплатите на работниците, рентата и хората да продължават да ни вярват, трябва да вземем такива мерки, които да направят дейността на кооперацията рентабилна. За селото е важно да ни има.  

Daniela ovce

Даниела Крумова, отговорник за овцефермата в кооперация „Единство“:

При такива изкупни цени, работим на загуба

Положението в овцефермата не е добро. Общото поголовие при овцете е 660 животни. Въпреки, че работата е добре платена, работници трудно се намират. Сметката не излиза, защото изкупните цени на млякото и на агнетата са ниски. Един килограм агне живо тегло е 5 лева, толкова е и цената на една бала сено. Как да сме на печалба? Обичам си работата, но работим на загуба, това е истината.

Vladimir 1.00 00 19 11.Still001

Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“ в кооперация „Единство“:

До кога ще я караме така?

Ако направим мандра и затворим цикъла на производство, как ще пробием на пазара? Кой ще ни пусне нас в големите търговски вериги? Ще хвърлим едни пари и пак не е ясно какъв ефект ще постигнем. О началото на годината до сега сме натрупали 130 хил. лева загуби от животните. До кога ще я караме така и колко време можем да издържим? Трябва да се вземе решение, защото накрая ще опропастим цялата кооперация. Въпросът е сериозен.

Vladislav kravi

Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ в кооперация „Единство“:

Обмисляме преминаването към месодайно направление

Двете животновъдни ферми съществуват повече от 25 години. Не можем с лека ръка да ги ликвидираме. Обмисляме да направим кръстоски и да преминем от млечно към месодайно направление. Засега субсидиите за животните в овцефермата и в кравефермата покриват част от загубите, но все още работим под себестойност. Надяваме се субсидиите за животни под селекция да останат, това ще ни помогне да удържим положението. Пазарът обаче остава труден – и в млечното, и в месодайното направление. Ще търсим решение, но фермите трябва да се запазят.

Emil 1.00 07 23 05.Still002

Емил Иванов, агроном в кооперация „Единство“:

Молим се за дъжд и за високи добиви

Добре е да се намалят заплатите и рентата, но това ще бъде трудно, защото летвата вече е вдигната високо. И в растениевъдството срещаме трудности: семената и препаратите за растителна защита стават все по-скъпи, сушата е голям проблем. Затова остава да се молим за дъжд и за високи добиви. Има ли такива, кооперацията ще оцелее.

Публикувана в Агроновини

Определен е размерът на плащането по Схемите за преходна национална помощ за говеда,  биволи, кози и овце-майки за 2019 г.,  става ясно от заповед на ресорния министър Десислава Танева.

Утвърдената и одобрена ставка за 2019 г. е в размер на 175.34 лв. за говеда и 306.84 лв. за биволи. Подпомагането ще бъде изплатено на два транша, като за говеда животновъдите ще получат по 96.44 лв. през месец октомври 2019 г. и по 78.90 лв. през месец януари 2020 г. 


За биволи, животновъдите ще получат по 168.76 лв. през месец октомври 2019 г. и по 138.08 лв. през месец януари 2020 г.

Размерът на плащането за едно животно, за кампания 2019, по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството е от 37.58 лева. Подпомагането ще се изплаща на първи транш  по 20.67 лева през октомври 2019 г. и втори на стойност 16.91 лева през януари 2020 година. 


На заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ бе решено първият транш по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързани с производството (ПНДЖ1) и по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 да бъде  изплатен до 18 октомври. Утвърдените средства са в размер до 35 630 208 лева.

Публикувана в Животновъдство

Най-големите имена в животновъдния сектор идват в Пловдив на 1 и 2 ноември

В очакване на СТЕКСПО 2019 - форумът за професионалните животновъди, са не само родните фермери, преработватели, ресторантьори и медии, но и чуждестранни експерти. Известността на форума отдавна премина границите на страната, като в тазгодишното четвърто издание, участие ще вземат експерти от САЩ и Европа.

СТЕКСПО 2019 ще се проведе на 1 и 2 ноември в Международен панаир в Пловдив. Форумът се организира от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ), със съдействието на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

И в двата дни на събитието е предвидена

богата лекционна програма

със световни експерти от САЩ, Франция, Шотландия, Германия и други.

Освен професионален форум, СТЕКСПО е и образователно събитие, което помага на фермерите да повишат знанията и уменията си. А заедно с това и качеството на родната продукция.

Благодарение на всички експерти от България и чужбина, СТЕКСПО 2019 се превръща безспорно в ненадминат в експертизата си форум в животновъдния сектор.

Wiliam McLaren от Netherton Aberdeen-angus, Шотландия, който ще представи японската месодайна порода Wagyu. Той ще запознае фермерите и с тайните на развъждането и отглеждане на говедата за постигане на премиум качество месо. Освен това, McLaren ще запознае родните производители с информация от извора на породата Абърдийн Ангус или какви са съвременните тенденции в развъждането на най-популярната порода в света.

CraigGuffeyот Канзас, САЩ, ще води лекциите за подбор на женските животни в стадата. Неговите лекции ще бъдат свързани още с развъждането на породата Абърдийн Ангус и фамилиите крави. Guffey ще разкрие и своята тайна за това

как 12 години поддържа пасищата си без изкуствени торове

Освен лекционната част, топ експертът ще е първият американец, който ще бъде съдия на професионално събитие за говедовъдство в България.

MattHigginsот KeenanALLTECH е експертът от Ирландия, който ще даде светлина на многобройните фермерски въпроси относно технологиите в храненето на животните. Специалистът ще представи новостите в технологиите за хранене.

SeanAkardi e изпълнителен директор на AGRIC-BIOFORMATIC, САЩ. Експертът има над 13 години опит в областта на биотехнологиите и животновъдството. Заедно със своя екип, той разработва иновативната платформа AgBoost, която позволява на всеки фермер лесно и удобно да управлява и да следи животните в стопанството си. AgBoost предоставя генетично профилиране на всяко едно отделно животно в стадото. Освен това приложението дава достъп до BIG DATA, които лесно могат да се използват за решения за развъждане, маркетинг и управление на фермата. На СТЕКСПО 2019, Akardi ще изнесе интересна лекция за новото поколение платформи за данни в сектор“Животновъдство”.

Млечното овцевъдство пък ще бъде представено от високата експертиза на Bruno Crassous, изп. директор на GID LACAUNE – Асоциацията за Лакон във Франция. През последните години броят на овцете от породата Лакон във Франция е намалял от 1,2 – 1,3 млн. на 890 хил. За сметка на това обаче средната млечност на породата се повишава. Докато през 1960 г. тя е била около 70 литра за доен период, то последните резултатите от контрола на млечната продуктивност показват средна млечност от 317,9 литра за 170 дневен доен период (данни към 2016 г.). Експертът ще изнесе лекции на тема:

Съвременно управление на млечна овцеферма

и "Организация на селекцията на Lacaune Milk във Франция (геномна селекция и селекция по потомство)".

Специално за СТЕКСПО 2019 идва и Йордан Василев. Той е на 26 години, родом от Горна Оряховица, но в момента живее в малко селце в Централна Германия. Там той гледа крави порода Симентал от четири години. Отива в Германия преди доста време, като не подозира, че ще се занимава с животновъдство. В последствие той се запознава с бащата на шефа си, който има ферма. Така Йордан Василев започва да помага във фермата и така до днес, като вече има договор за собственост за период от 30 години. Той ще изнесе лекция затова как се подготвят животни за аукцион.

Друго българско участие е това на Светлозар Петров от JOB TIGER. Той ще засегне една много болезнена тема за родните животновъди, а именно работната ръка. Светлозар Петров ще изнесе лекция на тема: “Предизвикателства пред пазара на труда в земеделския сектор и внос на работна ръка”.

Част от специалните гости на СТЕКСПО 2019 ще бъде и

първата в България компания за ембрионален трансфер при крави

Фермерите отблизо ще могат да се запознаят със специалистите и да научат повече.

Всички те са само част от звездния тим от топ специалисти, които ще представят на живо пред гостите на СТЕКСПО последните тенденции в развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга на месодайни овце и говеда, както и на млечни овце в световен мащаб.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 08 Октомври 2019 12:30

Пазителят на породата Пи руж

Известният френски животновъд Реми Бриян отглежда стадо от 70 крави и развива качествата на породата с прецизна генетична селекция

Мила Иванова

Брелес е малко селце (900 жители), разположено в самия северозападен край на френския департамент Финистер в региона Бретан. Обрамчено е от водите на Атлантика, с мeк океански климат под влияние на Гълфстрийма. В това елегантно с див привкус селище се намира стопанството на известния френски животновъд Реми Бриян, председател на Сдружението на фермерите, отглеждащи породата Пи руж.

2.jpg

„Пи руж (Pies rouges в превод „пъстро червена“)е типично френска говедовъдна порода със смесено направление – мляко и месо – представя я Реми Бриян. – Създадена е през 1966 г. в региона Бретан от кръстосването на френска, холандска и германска породи. През 80-те години за подобряване на млекодайните й качества бе използвана и Холщайн, от която е наследила пъстрата си кожа с червени петна. Пи руж принадлежи към средноголемите породи, кравата с ръст 145 см тежи средно 750 кг, а бикът е с височина 150 см срещу 1000 кг. Добивът на мляко е от порядъка на 8000 кг при лактационен период 329 дни. Млякото има 4,3% мазнини и 3,3% протеини.Притежава добра морфология, с рентабилни стойности на трупното месо.“

Реми Бриан е

истински радетел за разпространението на Пи руж

Заедно със семейството си той отглежда 70 крави, но ръководи стадото си така, че да развива качествата на породата. А това преминава през прецизна генетична селекция със събирането на зародиши и продажба на разплодни бикове.

Семейство Бриан се установява в най-западния край на Бретан и създава Gaec „Рубините“ (Земеделско сдружение за колективна експлоатация), в което участват Реми, съпругата му Натали и двете им деца Людвик и Еманюела. С 900 декара земя, 250 свине майки и 70 млечни крави, четиримата съдружници имат не малко работа. „В селцето Брелес сме от две години – обяснява Реми Бриан. – По-рано бяхме създали Gaec със сестра ми и зет ми, но решихме всеки да поеме по своя път.“

3. Haltica oncours bovin pie rouge

Сега фамилното стадо Пи руж произвежда 600 000 литра мляко при средна производителност 8000 литра на крава. Доенето е роботизирано. „Всъщност роботът изпраща кравите на пасбището – те излизат от 10 до 16 часа, а после от 22 до 4 часа.“ Животните разполагат с 90 декара около фермата. Фрмерът си дава сметка, че това пространство не е достатъчно и затова им доставя прясна трева в коритото всеки ден. „Животните се хранят със зелен фураж 360 дни в годината. Менюто им започва с трева сутринта, преди да излязат от обора. Освен това им даваме царевица и минерали вечерта. Соята и ечемикът се подават от робот. Стремим се да ги храним наполовина с фуражи, наполовина с царевица, но това зависи и от периодите: царевицата може да достигне 90 на сто през зимата срещу 30 на сто през пролетта“ – уточнява Реми.

Възпроизводството: най-деликатната фаза в отглеждането

„Моите родители вече отглеждаха Пи руж, съставът на стадото не се е променил оттогава. Но нашата цел сега е да оптимизираме средствата за производство, дажбите и съдържанието на млякото, за да получим максимална печалба, а не да гоним литражите мляко“ – обяснява Реми Бриан.

Женските телета се отглеждат с мляко на прах. „Концентрираме млякото за 6 хранения седмично. За сметка на това мъжките телета са хранени изцяло с мляко от кравите, разпределено на 13 хранения седмично.“

  • След като ги отбият, юниците се отглеждат на друго място. Хранят ги със силажна царевица и сено. Най-добрите се използват за получаване на зародиши. Част от тях е подложена на конвенционално осеменяване. Друга част от юници се опложда чрез сексирана сперма, като по-малко добрите служат за реципиенти на зародиши. „Задържаме женските животни във фермата, защото искаме да раждат тук, а не в станцията. От една млекодайна крава получаваме между 6 и 10 ембриона годишно (вместо един) – обяснява животновъдът и допълва: – Стремим се юниците да се отелват на 24 месеца, въпреки че с имплантираните ембриони ражданията стават по-скоро след 26 или 27 месеца.“

4.jpg

Що се отнася до мъжките екземпляри, фермерите запазват някои от тях, а другите продават. „Миналата година продадохме 14. По-малко добрите си тръгват още първия месец, най-добрите – след 5 месеца“ – разказва Реми.

Всички крави, на които им предстои да раждат, са в един и същи бокс и остават там до самото отелване. „Те имат достатъчно пространство, а когато са заедно, стресът намалява. Почти никога не се намесваме в раждането, с изключение, разбира се, когато то протича зле“ – споделя френският животновъд.

Пи руж: между холщайнка и нормандка

  • Реми Бриан има още едно високо признание: освен че е своеобразен пазител на породата Пи руж, той бе избран за вицепрезидент на сдружението Évolution (Еволюция) – първия кооператив за услуги в осеменяването на говеда не само във Франция, но и в света. Тази институция с членска маса 27 000 животновъди извършва дневно 12 000 акта за възпроизводство в говедовъдството….) На обществената дейност Реми Бриян посвещава два дни в седмицата.

„Пи руж е от семейство Холщайн. Нейният произход действително е от Германия и Холандия, но там кравите от тази порода са селектирани като холщайнки. Във Франция е различно – от Пи руж се очаква по-малко мляко, но повече протеини, плодовитост и здраве на вимето. По-ниското производство на мляко се компенсира с другите му стойности. Пи руж е добър компромис между Нормандската порода и Прим Холщайн: благодарение на съдържанието, изкупуват млякото й на еднаква цена с тази от нормандката“ – уточнява компетентно Реми Бриан.

maxresdefault

Топманекенките на фермата „Рубини“

Елитни екземпляри от фермата „Рубини“ участват в множество конкурси – местни, национални, а също и в престижните международни изложения – Салона по земеделие SIA в Париж  и Spaceв Рен. „Това ни позволява да рекламираме нашето животновъдство, както и породата Пи руж в глобален мащаб“ – допълва Реми Бриан. Негови животни неведнъж са се окичвали с най-високите награди – шампионки. „Във Франция има вписани 104 животновъди с 20 000 крави Пи руж под млечен контрол срещу 400 000 в Германия. Така че германците наистина имат потенциал да покажат изключителни животни, но и ние няма от какво да се червим: във Франция също работим добре – споделя с гордост животновъдът. – За разлика от Германия ние разполагаме с програма по селекция със станция за донори, която позволява да оптимизираме най-добрите женски животни. Взаимната селекция на Холщайн и Пи руж увеличава все повече възможностите.на пъстрочервената ни порода“ – казва в заключение Реми Бриан.

Gaec „Рубини“ в числа
4 съдружници (Реми, Натали и двете им деца) + 1 човек по договор за специализация
900 дка земеделска площ, от които 700 дка царевица и пасбища и 200 ечемик 

250 свине (родилки и за угояване)
70 млечни крави Пи Руж
600 000 литра мляко
8000 литра от крава
Средни равнища: 4,3% мазнини и 3,3 % протеини

Публикувана в Животновъдство

Земеделското министерство изготви указания към земеделските стопани, които доказват реализация на животни по схемите за обвързано подпомагане за Кампания 2019.

Изискванията се прилагат за първи път и се отнасят за Схемите за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ), за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-месо) и за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК). Тези указания имат за цел да улеснят земеделските стопани при доказване реализацията на животните по схемите за обвързано подпомагане за месодайни животни.

Реализацията на животните за целите на директните плащания трябва да е придружена от Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни, когато се касае за реализация на живи животни в границите на страната. Изискват се и сертификат за вътрешна търговия е ЕС и/или Сертификат за здравословно състояние при износ, когато реализацията на живи животни е извършена извън границите на страната, както и счетоводни документи. Документите за доказване на реализираните на пазара животни трябва да са издадени в периода от 1 октомври 2018 г.

до 30 септември 2019 г. Те трябва да бъдат представени в срок от 5 до 31 октомври 2019 г. в съответната  областна  дирекция  на  ДФ  „Земеделие“-РА. В системата на БАБХ–ВЕТИС, движението на животните в съответствие с издаденото ветеринарномедицинско свидетелство, трябва да е със статус „завършен“, а статусът на придвижените животни трябва да е „пристигнало“, за да бъде зачетена реализацията. Незавършени движения на животни във ВЕТИС, независимо от това дали са придружени от счетоводни документи и номер на ветеринарномедицинско свидетелство или сертификат, няма да се считат за валидна реализация.

Срокът, в който животните,  заявени  по  схемите  за  подпомагане,  следва  да  останат в  стопанството за Кампания 2019 е 05.09.2019 г. включително за животните, заявени за обвързано подпомагане по схемите (СМКЮ, ЕЖСК-месо и ДПЖСК).  За животните, заявени по схемата за Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки (ПНДЖ 3) срокът е 25.09.2019 г. включително. Минималната реализация по СМКЮ е 0,2 бр. животни от същия вид на допустимо за подпомагане животно по схемата, а за тези под селекционен контрол е 0,25 бр. За ДПЖСК изискванията се различават в зависимост от заявената порода .

Публикувана в Животновъдство

Младият животновъд от селце в кантона Берн разчита на автоматиката и предоставя пълна свобода на своите 75 крави

Мила Иванова

Селцето Тьорисхаус в кантона Берн,Западна Швейцария,   е обрамчено със зелени ливади от едната страна, а от другата протича река Сенжен. Малко извън селището, на леко полегат хълм се намира стопанството на Юрг Думермут, което се простира на 550 декара, разпределени с пшеница, царевица и ливади. През 2008 г. младият мъж поема фермата от родителите на съпругата си Сузане и се впуска в производство на мляко. Днес 44-годишният Юрг отглежда стадо от 75 крави в частично съдружие със свой съселянин. Оборът е обширен, с добра вентилация, а в големите горещини се разпръскват парни облаци. Още от самото начало швейцарският фермер се обзавежда с доилен робот с капацитет 2500 литра дневно. През него преминава задължително всяка от кравите, ако иска да излезе на ливадите, което животните извършват охотно. 

Фермата

Юрг Думермут описва себе си като «фермера с мобилните телефони».

Неговият смартфон го информира за всяка от млечните крави, за всичко, което трябва да знае – кога за последен път тя е доставила мляко в доилния аппарат, доколко се е нахранила, какъв е здравният й статус, кога проявява признаци за разгонване и още много други данни и параметри. Всичко това показва, че съвременният мениджмънт в животновъдството е все по-тясно свързан с високотехнологичните системи за наблюдение и отглеждане на стадото – те следят не само състоянието, но и поведението на животните във фермата. За швейцарския фермер

първостепенната грижа е благосъстоянието на животните 

Според метода на отглеждане на Юрг кравите сами могат да решат кога да ядат или да легнат, кога да бъдат издоени и да отидат на пасбището. Животните могат да излязат навън по всяко време на деня и нощта. Това стана възможно благодарение на електропастира с инсталираната система врата, която позволява свободното влизане и излизане от електрозаграждението в работен режим. Модерните технологии действително са практични, спестяват много време и труд на фермера. Но въпреки това той не пренебрегва ръчните манипулации, а контактът му с животните остава централен. Юрг знае всяка крава поименно и поддържа «лични» отношения с всяко животно.

2. В обора

Юрг Думермут се гордее със семейството си – със съпругата си Сузане имат три момичета, които отсега приучват да помагат според силите си във фермата. Сузане, учителка по професия, дели времето си между селското школо, фермата и домакинството. Тя е поела счетоводството на стопанството и периодично влиза в ролята на гид на групи от фермери и деца, които посещават фермата, за да се запознаят с нейните постижения. "Най-хубавото е, че сами сме си шефове, че можем сами да проектираме всичко" – казва Юрг. Благодарение на автоматизацията и разпределението на задачите със съдружника си, той си позволява да отсъства един ден седмично от фермата, за да извършва други професионални задачи. Сузане го допълва: "Животът ни е изключително пълноценен, доставя ни положителен стрес".

Автоматизацията предоставя гъвкавост на селянина, но и допринася за спокойствието на стадото. „Индивидуалният ритъм на всяко животно се спазва благодарение на робота. Забелязвам, че кравите са по-малко стресирани, което е добре за тяхното здраве и за качеството на млякото“ – споделя стопанинът. Юрг предава продукцията си директно на концерна Emmi, или 750 000 килограма годишно. „Като производител за Emmi, съм удовлетворен – предприятието, което произвежда голям асортимент на млечни продукти, ме поддържа. Само на няколко километра от моето село, познавам животновъди, които работят за подобна структура, но получават по-ниска цена на литър мляко. Смятам, че по принципцените трябва по-добре да възнаградят всички производители“ – проявява солидарност Юрг с други производители на мляко в областта.

4 На животните с любов Една от дъщерите

Добавка от 3 сантима за литър мляко

Фермата на Юрг Думермут е част от 16 577-те стопанства в немскоговоряща Швейцария (срещу 19 568-те в цялата страна), които през 2017 г. произведоха 2 628 400 тона мляко, или 77% от общото швейцарско производство. По принцип обаче в романската (френска) и германската части на Швейцария има големи разлики в най-ниските и най-високите цени на млякото.

Ясно е, че производителите на мляко искат да бъдат по-добре възнаградени за техните усилия, още повече че обявените от преработвателите печалби следват възходяща тенденция.

„Трябва да работим заедно, при равни условия. И производители, и преработватели, са принудени да правят инвестиции. Нямаме нищо против, че Emmi прави половината от своя оборот в чужбина, но ние, производителите, също искаме да се възползваме от това. Още повече че ние допринесохме за нейното увеличение на оборота. Затова е справедливо в този случай участието ни да бъде възмездено“ – това каза пред швейцарския аграрен седмичник Agri Андреас Хитц, президент на Mittelland Milch, организация, която включва 2000 директни производители на Emmi (360 милиона кг мляко годишно. А концернът Emmi– лидер в производството на сирена, масла и йогур в Швейцария, преработва 38% от млякото на страната и реализира оборот от 3,4 милиарда франка през 2018 г. или 2,8% увеличeние в сравнение с 2017 г. Ще припомним, че през октомври 2011 г. швейцарските медии разкриха, че групата внасяла 150 тона масло от Холандия годишно, докато излишъците от произведено масло в Швейцария достигали 8000 тона. Това внесено масло било използвано за производство на сирене фондю, предназначено за износ…

3. Кравите

Ето защо производителите на мляко приветстваха постигнатото споразумение в бранша, наречено Tapis vert (Зелен килим), което предвижда добавка от 3 сантима върху цената за литър мляко от клас А от септември т. г. За да се възползват от това добавка, производителите на мляко трябва да отговорят на редица изисквания, които включват хуманно отношение към животните, честота на доенето (най-малко два пъти дневно), норми на хранене (палмовото масло е изключено от дажбите), употреба на антибиотици само по предписание на ветеринар и т.н.

Tapis vert преследва две цели – производителят да получи 3 сантима допълнително за литър мляко, а потребителят, който има широк избор от млечни произведения в супермаркетите, да се солидаризира и идентифицира с него, като се съгласи да плати 3 сантима повече, за да поддържа националното производство с швейцарски етикет.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 09 Септември 2019 18:45

Търговия на животни през … Фейсбук

Първата браншова камара на месодайното животновъдство у нас вече е факт. Идеята е добра, намеренията са чисти, битките предстоят. Зад идеята, преди близо година, застанаха двете развъдни асоциации: АРМПГБ и НАМГБ. Те са съмишленици на новата браншова организация и помагат на ниво експерти.

Дали ще се осъществи заявеното желание на последното извънредно Общо събрание на АРМПГБ в Сливен – да бъде създадено търговско дружество, с цел пазарна реализация на животни, предстои да разберем. Защото

пазарът от години работи на случаен принцип

Търговци от Албания, Гърция и Турция изкупуват телета от отделни ферми, но обективен поглед върху тези процеси няма. Пазарът се случва и в социалната мрежа. Във форумите и групите гъмжи от снимки на телета, които се продават. Някои от тях – без ушни марки. Което е лош знак и говори за изначално сбъркания генезис на процесите в месодайния сектор.

В посока на правилното му подреждане вървят от браншовата Камара на месодайното животновъдство. Те ще направят опит да създадат вътрешна информационна система за ценовите нива на реално сключените търговски сделки на територията на цялата страна. Това ще даде представа за общата картина в сектора и всеки месодаен животновъд

ще може да си свери часовника на какви цени да продава

Истинските животновъди не продават през Фейсбук. Това просто е несериозно. Когато няма правила, и социалната мрежа се явява поле за пазар. Тъжно, но факт. Катастрофална и стряскаща, обаче е официалната статистика на МЗХГ за дейността на кланиците за червенo месo и за производството на месо в България през 2018 година. Данните показват огромен сив сектор във всички въдства, с изключение на свиневъдния, който е изцяло индустриализиран.При над 60% сив сектор в месодайното животновъдство, сериозно ли е изобщо да се мисли за външни пазари? Кой уважаващ себе си търговец ще се върже на тая въдица, ако няма гаранции, че се играе по правилата.

При създаването на общ вътрешен пазар, каквато идея имат от браншовата Камара на месодайното животновъдство, макар и само на ниво информация, железните правила са неизбежни, в противен случай това ще излезе ялова идея. В този ред на мисли е резонен известен скептицизъм към заявеното намерение от страна на АРМПГБ за създаване на депо за животни.

Животновъдите имат нелеката задача да отгледат породисти, качествени и добре гледани и хранени телета. След това да ги транспортират до съответното депо по всички санитарно-хигиенни правила и изисквания. Зад вратата на депото правилата вече са други и са друга отговорност.

Това са живи животни, това не са ябълки и круши

и някой трябва да поеме повече от тежкия ангажимент да се грижи за стоката, докато тя стигне до купувача. Това по-скоро би било по силите на търговците, отколкото на самите животновъди. Достатъчно е последните да успеят да поемат относително твърд и ежегоден ангажимент за това колко животни могат да закарат за продан. Вярно е, че пазарът сам намира качествената стока, но неговата организация е сложно нещо и трябва добре да бъде внимателно обмислена, със съответната експертиза.

В тази схема държавата няма място. Субсидирането в сектора обаче изкривява пазара. Такъв е ефектът и от последните промени в условията за подпомагане по линия на обвързаната подкрепа. Не че фермерите няма да се справят. Но са планирали едно, а в движение ще трябва да променят нещата. Това, от своя страна е предпоставка за лоши практики, публично известно е. Да не говорим, че малкото говедовъди у нас, които искат да работят по утвърдени стандарти, трябва да се борят с онези, които преминават от сектор „Млечно направление“ в сектор „Месо“, защото не могат да покрият изискванията или просто за да вземат едни субсидии. И в този батак МЗХГ изобщо не слага ред и не му се вижда края.

Управниците трябва да си съберат акъла и

да дадат ясен знак към българските животновъди

И без друго ще се пише в скоро време национален стратегически план. Ако в него ясно е заложено, че до 5 години трябва да се увеличи поголовието в месодайния сектор, примерно: овцете да станат два милиона, а кравите милион и половина, всеки ще може да вземе ясно и осъзнато решение дали да се хване на това трудно хоро, наречено животновъдство. Иначе напусто сме пращали млади фермери да гледат и да преглъщат по чуждия опит.

Можем да го направим и у нас, стъпките са прости, иска се само последователност и предвидимост на политиките. И да се спре наливането на пари от пусто в празно. Какъв е смисълът, например, да бием барабана, че имаме ДНК-лаборатория, а все още да не можем да използваме капацитета й по предназначение? За какво са ни учените глави, ако реално не работят в полето на генетиката в животновъдството? Няма, разбира се, да подминем и българския животновъд. Промяната започва от него. Или работи по правилата или хленчи за поредния Deminimis. Това е въпрос на лично узряване и всеки сам изминава пътя си.

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Ефективност и ритмичност са ключовите думи в ирландската угоителна ферма в графство Мийт на могъщата хранителна компания Кепак груп. Животните се хранят със смески „домашно” производство, но дозирани индивидуално на компютър

Мила Иванова

Говеждото месо е големият бизнес на Ирландия – страната произведе 615 000 тона през 2017-а, което й позволи да изнесе продукция за 2,5 милиарда евро същата година. Над половината от ирландското говеждо месо се продава във Великобритания, но пред надвисналия Дамоклев меч на Брекзит, Ирландия, която е член на Европейския съюз, трескаво търси нови международни пазари. Засега на ирландската оферта е откликнал Китай, готов да внесе замразено говеждо месо за 100 милиона евро, като се предполага, че това е само върхът на айсберга...

С цел да изпълни националните и експортните поръчки, могъщата ирландска хранителна компания Кепак груп (Kepak Group) управлява вещо 12 месодобивни завода на територията на Великобритания и Ирландия, един от които се намира в селцето Клоуни (826 жители) в графство Мийт, до град Дънбойн. Фирмата закупува едър рогат добитък от цялата страна и лансира брандовете Big Al’s, Rustlers и Kepak Gold. Освен това тя притежава и собствена угоителна ферма, на 15 минути път от кланицата в Дънбойн , в която екип от двама души на пълен работен ден и още един на половин, под ръководството на мениджъра Сам Майлс предават на заколение 3500 животни годишно.

1. Sam Myles

Разположена на площ от 3200 декара, фермата беше закупена в началото на 80-те години от Ноел Кийтинг (вече покойник), който с предприемчивия си дух създаде Кепак груп. Днес в стопанството се отглеждат царевица, пшеница, бобови и силажна трева – тази „домашно” произведена храна влиза във формирането на дажбите на животните. Фермата „Кепак” има капацитет за 1800 глави добитък, но обикновено броят им е около 1500 – всичките се угояват средно по 120 дни, за да бъдат предадени в месодобивния завод.

Всяка седмица 70 – 80 говеда напускат фермата за кланицата

– мястото им веднага се заема от нова партида в същия брой, за да не се наруши ритмичността на цикъла. Политиката на фермата е да закупува 60 на сто от животните директно от стопанства вместо от тържищата, защото практиката е показала, че фермерските животни са по-здрави и имат по-ниска смъртност. Сам Майлс и екипът му угояват млади животни – бичетата се закупуват на възраст от 10 до 14 месеца, а юниците – между 12 и 24 месеца, като представляват 60 на сто от стадото. Животните пристигат с тегло 400 – 500 кг.

„Ние предпочитаме да купуваме бичетата директно от фермите и тогава ги настаняваме в същите колективни сектори, в които са били на предишното място – разказва мениджърът Сам. – Правим го, защото животните вече са си създали собствена социална група, свикнали са помежду си и не се чувстват стресирани. А ние искаме да избегнем именно стреса.”

2. Юниците

Четирима купувачи кръстосват надлъж и нашир Ирландия, за да изберат най-качествените добичета за фермата и да осигурят непрекъснат приток за месодобивния завод. Между тях съществува своеобразна конкуренция, защото показателите на всички доставени животни се записват и в края на цикъла се вижда кои очи са били най-проницателни и кой ще си заслужи премията.

Още с пристигането си във фермата бичетата и юниците са настанени в помещения със сламена постелка и в първите 24 до 48 часа им се дава прясна вода, за да се намали стресът. След това те преминават през здравен контрол, окачват им ушните марки с уникалния идентификационен код за всяко животно, ваксинират ги срещу пневмония и клостридни заболявания, дават им определени дози срещу паразити и накрая ги претеглят. Стадото се тества за туберкулоза веднъж годишно. Когато влязат в новия си дом, те могат да се движат или да си почиват върху дъсчен под, покрит на места с гума – най-вече за бичетата, или пък със слама – за юниците.

Животните се хранят с пресен микс веднъж дневно, използвайки прочутия ирландски патент на фирмата „Кийнън” –

вагона-смесител с монтирана InTouch система

Услугата InTouch осъществява наблюдение и подкрепа на живо от квалифицирани специалисти по хранене, които използват новаторски технологии, за да гарантират, че животните получават точно това, от което се нуждаят, последователно всеки ден. От фермата се изпращат данни за животните в информационния център Alltech в Дънбойн, където след обработка и анализ специалисти по хранене дават конкретни препоръки на фермерите за подобряване здравето на стадото, за формулацията на дажбите, теглото, желания прираст, контрола на разходите.

Но тъй като стадото се състои от разнородни и на различна възраст животни, които изискват и различни дажби, мениджърът отчете, че с постоянната смяна на параметрите в контролния блок, монтиран на вагона-смесител, храненето с InTouch работи много бавно. След като Сам поговори с персонала на „Кийнън”, решението бе намерено: в смартфона му ще бъде вградено ново приложение за фермата му, което ще направи храненето по-бързо и по-лесно. „Фирмата вече разработва модела, така че ние ще можеш да вкараме номера на животните от всяка секция в приложението на нашите телефони и то ще инструктира смесителя да разпръсква храната съобразно потребностите” – обяснява в очакване на бъдещата си придобивка ирландският фермер

Хранене и наддаване

Сам Майлс и неговият екип искат да финишират юниците на възраст под 22 месеца, докато за бичетата амбицията е да бъдат подготвени до 16 месеца, с толеранс до 22. Юниците се хранят с различни предкланични дажби, съдържащи 5 кг пивоварни зърна, 9 кг царевичен силаж, 8,7 кг премикс и 0,6 кг житна слама на глава дневно. Дажбите за бичетата са 4 кг пивоварни зърна, 5,5 кг царевичен силаж, 10,1 кг премикс и 0,8 кг пшеничена слама. Бичетата наддават с 1,7 кг живо тегло на ден, докато юниците с 1,3 кг, пояснява Сам. „Ние отглеждаме наши собствени зърнени храни, включително ечемик и бобови, и правим две коситби на силажната трева. Всеки ден трябва да смесваме осем заготовки във вагона-смесител, за да нахраним добитъка веднъж на ден” – разказва за трудовото си всекидневие фермерът.

Породите на животните във фермата „Кепак” включват Шароле, Лимузин, Белгийско синьо говедо и Обрак. „Шароле се представят по-добре от другите – хвали ги Сам. – Но те са и много по-скъпи като покупка. Освен това сукалчетата телета в Ирландия непрекъснато намаляват, а това може да се окаже пагубно за снабдяването ни в една по-дългосрочна перспектива” – споделя страховете си ирландецът.

Заключение. Фермата „Кепак” се използва като образователен център и се посещава от различни групи през цялата година. Здравето на животните има първостепенно значение за стопаните, както и поддържането на ниско ниво на стреса. Лишената от стрес атмосфера може да се почувства при обиколката на помещенията със 700 юници, а после и с 500-те бичета – всичките те изглеждат спокойни и са най-вече тихи – а това е един от най-верните показатели за доброто самочувствие на животните.

Публикувана в Животновъдство

Земеделецът и животновъд Милко Миланов от село Станьовци:

Отглеждам лимец в подходящите за културата условия, но няма пазар за него, а и работна ръка не се намира

. Най-трудното във фермерската работа е намирането на квалифицирани работници или поне такива, които да умеят да работят

Това сподели земеделецът и животновъд Милко Миланов от брезнишкото село Станьовци. Той е станал фермер преди 6 години, когато се е завърнал от Гърция, където е живял и работил в продължение на 11 години. Милко решил да вложи личните си средства, време и труд в родния си край, където обработва около 1300 декара ниви, 700-800 декара ливади и пасища и отглежда 120 овце и 14 крави. В земите му преобладават културите лимец и ечемик.  За него отглеждането на 4-5 овце не е животновъдство, а е просто тръпка.

Напористият фермер споделя, че се е завърнал в България не заради кризата в Гърция, а по собствено желание. Неговото семейство е отглеждало животни и е обработвало земи. От там и той решил да се занимава с този вид дейност. "Взех земята под аренда, която никой не я обработваше. Причината е, че в района на Станьовци и околните села климатът е друг. В Брезнишко има една планина, която събира всички северозападни ветрове, които остават откъм нашата страна. Земята в района не е плодородна, високо е и е много студено. Зимите са може би по-студени от тези в Кнежа, Трън и други райони на страната. Ето, миналата година ми измръзна житото точно преди да паднат снеговете. Имаше три денонощия с температури от -17, -18 и -19 градуса без сняг. Хем миналата година сеях жито.", спомня си Милко Миланов. През летния месец август температурата през нощта в близкото село Кошарево пада до 15, а в село Станьовци - до 7-8 градуса над нулата. Разликата в температурите смачква растенията, които се засаждат в района на брезнишкото село. Нулеви температури през пролетта са също сред честите аномалии в климата на Станьовци.

Житото, което бил засял преди да измръзне било от двама брезнишки земеделци, които са сред най-големите в общината. Милко взел от тях фуражно жито за семе, което измръзнало вследствие на студовете. Лимецът, който е сред модерните култури на 21-и век също не спасява фермера, тъй като пазарът в България е стеснен или няма такъв. "Не мога да се класирам никъде - нито в Европа, нито в България. Търсенето на лимец е много малко. Ето сега например съм си хранил животните с лимец. Не мога да сменя културата, защото лимецът иска височина, иска постна почва - точно този климат, който го имаме ние. Качественият лимец е над 900 метра надморска височина. Аз имам ниви на 1100 метра надморска височина и го отглеждам там, но българите сме бедни за тази култура. Народът не може да си позволи да си купува този хляб и брашно от истински лимец. Това, което се продава в магазините, не мога да гарантирам какво е, защото виждам различни нюанси на брашното. Земята не става за отглеждане на друго. Не смея да засея нито слънчоглед, нито царевица. Страх ме е дали ще успея да го ожъна заради студовете и влагата", споделя още Милко. Той е опитвал да предлага лимеца си на фурни, но те му искали по 50 или 100 килограма брашно. Фермерът е категоричен, че няма необходимото време, за да се разправя за подобни количества брашно. Той е отправил оферта на френски купувачи за лимеца си и се надява офертата му да бъде одобрена.

Милко е имал намерение да пласира културата си и в Австралия, но за там му искали минимум по 5 тона лимец всеки месец. "Къде да го произведа този лимец? Бяхме пратили проба, която показа, че по всички показатели лимецът ми отговаря на изискванията. Никой от другите колеги, които произвеждат културата не искат да губят пазара си, ако са се закачили някъде и затова няма с кого да се съдружа за Австралия.", казва още той.

Друг проблем, който е по-основен за Милко, е липсата на квалифицирана работна ръка. По думите му не се намират хора, които да могат да работят в земеделието и животновъдството. "Обикалям сутрин по селата в района да събера 5 човека, които да работят и няма кой да намеря. Това, което е останало всичко е тотална деградация, алкохолици, мързеливци. Няма кой да работи! Брат ми е покрай мен. Взимам и хора от селото, но работници не могат да се намерят, защото няма. Ходил съм и по Северна България и по Гоце Делчев, но няма кой! Основният проблем е, че никой не разбира и няма кой да разбира. Ти не можеш да намериш овчар. Ако тръгнем да обикаляме в цяла Югозападна България не можем да намерим овчар, който да знае как да дои, да остриже, да изроди... Това са много специфични неща. Тази дейност в нашите региони е приключена.", казва Милко.

В началото фермерът не се е възползвал от програмите, които Европейския съюз е предлагал, защото е имал средствата за започване на бизнеса. Според него, ако след 2020 година ако положението не се стабилизира, той ще се принуди да се откаже от земеделието и животновъдството. В селата около Станьовци фермерите се броят на пръсти заради трудностите, които срещат всекидневно.

Публикувана в Бизнес

Повечето ферми в страната се развиват по американски и канадски модел. Репортаж от три млечни стопанства в Московски регион

Мартин Иванов

Млекопроизводството е един от приоритетните сектори в Русия, а правителството си е поставило амбициозната задача да се повиши годишното средно потребление на глава от населението от 220 на 300 килограма млечни продукти. Цената за това са модерните технологии и многомилиардни инвестиции. Държавата също подпомага млечното говедовъдство чрез специална програма, която позволява на фермерите да кандидатстват за преференциални дългосрочни кредити. В резултат на това все повече ферми в страната прилагат най-съвременните практики за изхранване на животните, а доенето чрез роботи вече е повсеместно.

Мнозина биха определили подобно земеделие като прецизно, но не и самите руснаци, които признават, че прецизното земеделие е за малките стопанства, но не и за големите, поне в техните руски измерения. Големите агрокомплекси, които се развиват по канадски и американски модел, разполагат с неограничен поземлен ресурс, често извън традиционните представи.

В това се убедихме група журналисти от цяла Европа, които посетихме два огромни агропромишлени комплекса и една млечна ферма в Московски регион.

Snimka 01

Във ферма „Роста” преработват млякото чрез най-съвременния метод на микрофилтрация

В стопанството на „АгроПромКомплексация” отглеждат  предимно фуражни култури върху 100 хил/ха. То разполага със зърнохранилища с общ обем 250 хил. тона зърно и две фуражопреработвателни мощности с капацитет от по 60 тона дневно. Всичко това служи за отглеждането на поголовие от 15 хил. крави и 1 млн. свине. „АгроПромкомплексация” работи на територията на три области, в които доставя своята продукция – Московска, Тверска и Рязанска.

Картината в млечния сектор в Русия е толкова разнообразна, че има място и за големи, и за малки фермери. Но може би най-големият е германецът Щефан Дюр, който е създал стопанство с 60 000 крави и обработва 200 хил. хектара земеделски земи.

8 млрд. рубли инвестиции в Подмосковието през миналата година

Само през 2018 година по данни на местната администрация в млекопроизводството в Подмосковието са инвестирани около 8 млрд. рубли, а за периода от 2014 до 2015 година инвестициите в сектора са надминали 15 млрд. рубли. (1долар е равен на 66,9 рубли на 20 август т.г.– бел. а.)

През 2017 година в структурата на млечното говедовъдство в Русия семейните ферми с между 15 и 50 крави са наброявали 24 000, други 8000 големи стопанства са отглеждали между 300 и 2000 крави и 20 компании – между 4000 и 20 000 крави. Освен това близо милион стопанства отглеждат между 1 и 2 крави.

Snimka 02

Благотворно влияние върху развитието на сектора оказва внедряването на все повече нови технологии, които са позволили повишаване на средния млеконадой от крава от 2000 – 3000 литра годишно до 8000 – 9000, даже до 11 000 литра годишно. Общото производство на мляко в страната за последните три години се е увеличило от 15,8 млн. на 18 млн. литра през 2018 година. Производството на мляко на глава от населението също е отбелязало ръст от 117,8 килограма през 2016 година на 122,5 килограма през 2017 година. Въпреки това дефицитът в производството на мляко в страната достига до 4,5 млн. литра.  

Във ферма „Роста” подлагат млякото на микроферментация

Един от показателните примери как се прилагат новите технологии в млечното говедовъдство е ферма „Роста”, където отглеждат 3800 крави, 1900 от които дойни. Стопанството е затворило цикъла с изграждането през 2014 година на нови преработвателни мощности с капацитет 60 тона дневно. Един оператор ръководи целия процес от постъпването на суровината за преработка до излизането на готовите продукти. Чрез използването на специален софтуер се следи пътят на вече преработеното мляко до млековозите, като се вижда с каква температура постъпва млякото, налягането и качествените показатели. При проблем с тези показатели, системата има три нива на защита, като автоматично се блокира целият производствен процес, а произведеното мляко се изхвърля.

Компанията се гордее, че е една от малкото в Русия, въвела процеса на микрофилтрация на млякото, който позволява удължаване срока на годност на пастьоризираното мляко до 26 дни.

„Микрофилтрацията е процес на обработка, позволяващ да се запазят хранителните качества на млякото, без да се подлага на високотоплиннна обработка, като заедно с това се удължава срокът на съхранението му. Осъществява се чрез специален микроферментационен монтаж с керамични мембранни филтри”, обясни техноложката в предприятието. Използването на тази технология е свързано със спазване на изключително ниво на чистота на суровината. Ето защо във ферма „Роста” са въвели специален мониторинг върху постъпващото за преработка мляко. Процесът на микрофилтрация е двустепенен, като млякото се разделя на пълномаслено и нискомаслено.

В преработвателното предприятие са приложени всички най-съвременни технологии за преработка на млякото, като голяма част от оборудването е произведено от швейцарска компания.

Суровината е с масленост най-малко 3,4%, което е повече от определения държавен стандарт. До края на годината стопанството ще пусне и линия за производството на извара. Интересното е, че в млекопреработвателното предприятие сами произвеждат опаковките си от нискополимерна пластмаса, а капацитетът на линията е 42 хил. бутилки дневно.

В совхоз „Ленин“ се отглеждат над 1000 животни

Snimka 03

Млечното говедовъдство заема не малко място и в дейността на най-големия совхоз, който се намира в околностите на столицата Москва. В совхоз „Ленин” разполагат с 1212 хектара пасища, а в млечната ферма с осем доилни робота се отглеждат 1050 животни, от които 423 млечни крави с годишен млеконадой от 9723 литра на крава през 2017 година . „През миналата година от крава сме издоили по 10 885 литра мляко, като сами произвеждаме нашите фуражи”, казва Данило, зам.-председател на совхоза. За разлика от Европа, уточнява той, млекопроизводството в Русия е силно зависимо от фуражите, а телетата растат доста по-бавно и по-късно започват да произвеждат мляко. Допълнително в стопанството през тази година са изпитвали затруднения в млекопроизводството заради необичайно високите температури, оказали негативно влияние и върху добивите от фуражни култури.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 37

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта