Държавен фонд „Земеделие“ е изплатил до момента 19,8 млн. лв. (19 813 128 лв.) по двете схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ за учебната 2020/2021 г. От тях близо 16,5 млн. лв. (16 521 512 лв. лв.) са за реализирани доставки на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, на пресни плодове и зеленчуци в училищата и детските градини. Останалите средства, в размер на 542 188.62 лв., са за възстановяване на разходи за доставка на пчелен мед. ДФЗ изплати и 3 291 616 лв. за възстановяване на Данък добавена стойност (ДДС) на одобрени фирми – изпълнители.

През учебна 2020/2021 г. по двете схеми са обхванати над 430 хиляди деца, които посещават 3329 училища и детски градини в цялата страна. За учебна 2020/2021 г. да доставят продукти бяха одобрени 121 бр. заявители - еднолични търговци, търговски дружества, производители и учебни заведения.

Европейските схеми „Училищно мляко“ и „Училищен плод“ са разработени с цел да възпитат трайни навици в децата за консумация на пресни плодове, зеленчуци и качествени млечни продукти, както и да повишават информираността на децата, учениците и на техните родители за принципите за здравословно хранене, но изхранването на децата в учебните завадения е дейност към която Държавен фонд „Земеделие“ няма пряко отношение. От доставките по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, които се финансират от ЕС и се прилагат от почти всички страни-членки на Общността, се възползват децата от подготвителните групи и учениците от І до IV клас включително, които посещават държавните, общинските и частните училища и детски градини.

3366 учебни заведения с над 430 хиляди деца са заявили участие по двете схеми „Училищен плод" и „Училищно мляко" за предстоящата учебна година 2021/2022 г. Така европейските схеми ще обхванат над 90 % от всички деца и ученици в страната попадащи в целевата група.

ДФ „Земеделие“ изплати 9 808 740 лв. на 7 252 земеделски стопани по помощта de minimis за плодове, зеленчуци, маслодайна роза и винени лозя. Периодът, в който фермерите можеха да кандидатстват по схемата продължи от 19 август до 2 септември 2020 г.

    Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ утвърди 19 363 000 млн. лв. по помощта. Финансовата подкрепа има за цел да помогне на стопаните за покриване на загуби заради сушата и като облекчение заради пандемията от коронавирус (COVID-19).

    Ставките за подпомагане са:

   • Картофи, лук и чесън – до 150 лв./ха;

   • Картофи (за регистрирани площи за фитосанитарен контрол в БАБХ до 31 юли 2020 г.) – до 400 лв./ха;

   • Моркови, зеле, дини и пъпеши – до 150 лв./ха;

   • Домати, краставици, корнишони и патладжан – до 200 лв./ха;

   • Пипер – до 300 лв./ха; • Зеленчуци - оранжерийно производство – до 2 000 лв./ха;

  • Ябълки, круши, праскови/нектарини, кайсии/зарзали, череши, вишни, ягоди и малини – до 250 лв./ха; • Сливи и десертно грозде – до 150 лв./ха;

  • Винени лозя – до 250 лв./ха; • Маслодайна роза – до 200 лв./ха;

 • Земеделски култури (плодове и зеленчуци) под 100% пропаднали площи, вследствие на неблагоприятни климатични събития настъпили през 2020 г. – до 400 лв./ха.

    Още 3 200 земеделски стопани ще получат плащане по схемата след извършване на административни проверки.

Производителите на зеленчуци у нас - полско и оранжерийно производство - ще получат допълнителна финансова подкрепа през тази година – по линия на предложената от България хоризонтална мярка COVID-19 в обхвата на ПРСР 2014-2020 г. Съгласие за този тип подпомагане чакаме от Брюксел през месец май.

Идеята за целева подкрепа е на земеделския производител Красимир Кумчев, който по инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов е провел среща с премиера Бойко Борисов и земеделския министър Десислава Танева. На нарочна пресконференция в Министерския съвет, Кумчев сам представи параметрите на новата мярка за целева подкрепа към сектор „Зеленчуци“.

 Субсидията за подкрепа на зеленчукопроизводителите няма да се изчислява на декар или на тон произведена продукция, а на базата на отчетен доход от нейната продажба. Така секторът ще бъде стимулиран да излезе на светло, защото в момента продукция се осчетоводява като продадена на силно занижени цени, за да се избегнат данъци, обясни стопанинът от Пловдивско.  

За отглеждането на зеленчуков разсад са необходими 30-40 дни, така че тази допълнителна подкрепа няма да е закъсняла. 15 юни е последният технологичен срок за залагането на зеленчуков разсад, уточни Кумчев.

Колкото по-високи са отчетените доходи от реализирана продукция, толкова по-голяма ще е помощта за земеделските производители, обясни още веднъж идеята на целевото подпомагане Красимир Кумчев. Той смята, че мярката ще бъде посрещната добре и от малките стопани, които работят предимно в сивия сектор.

• това е атрактивното предложение на Анна и Николай Тодорови, които предлагат саксии със салати и различни видове билки

• От 2005 г. до сега фермерите произвеждат в село Круша край река Камчия екологично чисти плодове и зеленчуци

• Фермерите се грижат за реколтата си от семенцето до обирането й

Габриела Събева

Преди 15 години младо семейство избира собствения си път – да отглежда зеленчуци. Това се случва не къде да е, а в китното предбалканско село със звучното име Круша, община Аврен. Хълмовете, гората, чистият въздух, близостта на река Камчия, отдалечеността от „предимствата” на цивилизацията правят мястото уникално. Именно там Анна и Николай Тодорови отсядат за постоянно, там отглеждат детето си, там развиват и бизнеса си. Почитатели на природосъобразния начин на живот, те пренасят това свое усещане в отглеждането на зеленчуци и плодове. Искат на масата им винаги да има чиста храна, желаят всеки, който е опитал от тяхната продукция, да е категоричен за вкус и качество.

„Стараем се да отглеждаме стоката си изцяло на почва, без препарати, химия и изкуствено торене. Работим само с природни продукти, затова използваме тор от калифорнийски червеи”, разказва Николай. Той допълва, че стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но това не пречи да спазват принципите му и да се стараят да отглеждат чиста продукция. „Ние сме семейство, имаме си дете и искаме да го отглеждаме както трябва – с натурална и чиста стока, за да бъде здрава дъщеря ни”, допълва Анна.

Районът на село Круша е изцяло горски, в подножието на Балкана, близо до река Камчия. „Тук природата е много чиста и запазена. Всичко е истинско. Ние живеем целогодишно на това място, което е много добро за зеленчукопроизводство”, разказва още стопанката. Размерът на фермата е 10 дка и в нея се отглеждат овощни дръвчета от сливи, ябълки и малко круши, 1,200 дка оранжерии, има и място за зеленчуци на открито. Разчитат основно на даровете на природата според сезона, затова продукцията им се състои в момента от салати, лук магданоз, зелен чесън и лук. През летния период асортиментът става по-богат – тиквички, краставици, домати.

„Занимаваме се и с производство на разсад. Първите растения вече са заложени. Оранжериите ни не се отопляват, отопление има само при разсада, за да има нужните условия да покълнат и поникнат семената. Разсадопроизводството ни не е голямо по мащаб. Задоволяваме само собствените си нужди и на колеги около нас, които са установили, че могат да разчитат на нашата продукция и качеството, което предлагаме”, разяснява още Николай. Семейството произвежда разсад от най-търсените сортове домати. „Най-харесвани са розовите – ръгби, розова магия, фантазия и хармония. Това са едни изпитани сортове, които са доказани във времето. Освен това сеем и безколови домати”, поясняват фермерите.

За да отговорят на климатичните предизвикателства, които природата поднася дори и в предпланинските райони на страната с продължителните и сериозни засушавания, Анна и Николай изграждат преди години сондаж и оттам напояват. Зеленчуците изискват много вода. „Освен това използваме и технологията мулчиране, което намалява разхода на вода до 50 %”, разкрива част от тайните на производството Николай. А Анна уточнява, че по този начин се опазват растенията от плевели и болести. „Например доматите не се маносват, боледуват по-малко, защото при интензивни горещини и температури от 40 градуса, растенията успяват да се запазят в качествен външен вид и това после дава резултати. И обратно – при студове се предпазват от прекалена влага. Така успяваме да произведем повече. В противен случай загубите са по-големи”, уточнява още за технологията Анна. Семейството не открива топлата вода с мулчирането, това вече е популярно при зеленчукопроизводителите. Установява обаче, че при тях технологията работи много добре. Според Анна и Николай чрез мулчиране се контролира по-лесно средата за зеленчуците.

Николай е музикант по професия. „Музикант къща не храни, а зеленчукопроизводител? Няма кой знае каква разлика. С много усилия и труд успяваме да се справим. Нямаме помощ, нямаме работници, а имаме нужда”, обяснява още фермерът. В стопанството няма наети хора, тъй като липсата на работна ръка се усеща и в община Аврен. „2019 година беше горе-долу добре. Успяхме да реализираме произведената продукция от зеленчуци. Ние си знаем как. Трудното наистина е в липсата на работна ръка. Всъщност хора има, но те са некомпетентни и неквалифицирани, а всяко производство изисква своето. В зеленчукопроизводството също има много тънкости”, допълва препатилият стопанин. Що се отнася до овощната градина, там загубите са тотални през 2019 г. Ябълките и сливите са били ударени от градушка. „В момента на завръз ни удари бедствието и не остана нищо по дърветата, нямаше нито едно плодче дори да опитаме. Надяваме се тази година да се получи”, не крие надеждите си Николай.

Семейството се справя само с цялото производство. На помощ идва бащата на Николай, когато има възможност. „Нямаме избор и трябва да продължаваме, щом сме се захванали. С това се изхранваме”, категоричен е производителят. Анна също изцяло е ангажирана със зеленчуковото стопанство. Двамата движат и реализацията на стоката по фермерски пазари във Варна и Добрич, тъй като смятат, че там е мястото на чистата храна. „Хората се научиха да ценят истинското. Проблем са големите търговски вериги, които не допускат местни производители. Крайният потребител търси чистите и свежи зеленчуци, но с право е недоверчив. Затова ние се стараем, от толкова години си градим име, което защитаваме чрез продукцията си”, категорична е младата дама. Доволни са от първите срещи с потребителите в Добрич, тъй като бързо са продали стоката си.

Провокация за потребителите по фермерските пазари са саксиите с живи билки и салати. Идеята е потребителите да виждат как се развива растението, от какво има нужда и как му влияят външните фактори като вода, светлина и подхранване. „Така и децата могат да се научат да отглеждат собствена продукция у дома”, допълва Анна. Тя уточнява, всеки може да си закупи „жива” салата или билка в саксия и да изчака да порасне до желаните размери. Може да се отгледа както в домашни условия, така и да се пресади в градината.

Форумът за продажби на плодове и зеленчуци събира производители и търговци на 31 януари в София

Един от водещите търговци на плодове и зеленчуци в Европа – швейцарската Bardini+KellerAG, идва на InteliFresh 2020 в търсене на българска продукция и партньори. В зоната за B2Bсрещи на форума участниците ще могат да установят директен контакт с представител на компанията и да обсъдят изискванията и възможностите за сделки и дългосрочни партньорства.

На 31 януари в Интер Експо Център София InteliFresh 2020 ще срещне производителите с големите търговски вериги в страната, други български и международни търговци, преработватели и доставчици на технологии, продукти и услуги от градината до щанда.

Berdini+Keller вече има 60 години опит в търговията с плодове и зеленчуци. Асортиментът включва над 60 разновидности плодове и над 100 вида зеленчуци. Търгува с конвенционална продукция, но преди 10 години, разчитайки тенденциите в търсенето в премиум пазарите, започва програма за предлагане на био плодове и зеленчуци. Днес те заемат все по-голям дял в портфолиото ѝ.

Компанията продава плодове и зеленчуци в Швейцария, Германия, Полша, Австрия, Италия, Швеция, Унгария и др. Закупува продукция целогодишно и от контрагенти от цял свят – от Италия и Испания, през Турция, до Чили и Перу. Освен купувач, Bardini+Keller е и инвеститор в различни производства заедно с местни партньори.

Постоянно високото качество и стриктните мерки за безопасност на продукцията са сред основните ѝ принципи на работа. Bardini+Kellerе сертифицирана по редица международни и швейцарски стандарти: GlobalGAP, SwissGAP, ISO 22000, BioSuisseKnospe. Сертифицирането по международни стандарти е задължително условие и за нейните доставчици, а компанията прави редовни посещения при производителите.

Bardini+Keller изисква от доставчиците си високо качество, пълно отговаряне на търсената от клиента спецификация на продукцията, активна комуникация и планиране на наличните количества и качеството, пълна проследимост на продукцията. В замяна, компанията предлага достъп до едни от най-добрите пазари в Европа, трайни и лоялни търговски ангажименти, посещения и техническа експертна помощ при производството и подготовката на продукцията, инвестиции в съвместни проекти.

На InteliFresh 2020 нови доставчици и разширяване на портфолиото си от прясна продукция ще търси и един от водещите български търговци – Арон. Благодарение на партньорите си в България и цяла Европа, компанията предоставя на производителите възможности за добра реализация на продукцията. В B2Bзоната ще можете да договорете партньорства и сделки директно с мениджмънта на Арон.

Традиционно, InteliFresh 2020 ще даде възможности за срещи и сделки с големите търговски вериги в страната –Кауфланд, Билла, Т Маркет, Фантастико и Лидл.

Участието в InteliFresh 2020 е само с предварителна регистрация на www.agroevents.eu. Местата са ограничени, а крайният срок за записвания е 27 януари.

InteliFresh 2020

Николай Вълканов, управител на ИнтелиАгро:

Всяко производство трябва да бъде изцяло ориентирано към пазара

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вълканов, за трета поредна година организирате форума InteliFresh – какво постигнахте до сега и с какво надграждате тази година?

- Участници в предишните два форума вече успешно реализират своята продукция в големите търговски вериги. Тази година, в активния летен сезон, по щандовете на супермаркетите видяхме български череши и български малини - в мащаби и качество, каквито до момента не бяхме виждали. Това ни вдъхновява. Това ни радва. Имаме вече добри примери и бихме искали те да се увеличават. Същевременно, даваме си сметка, че една част от производството в страната на плодове и зеленчуци още в самия си зародиш не е структурирано така, че да може бързо да се появи на щандовете в търговските вериги. В тази посока са необходими по-дългосрочни усилия. Затова един от новите акценти в тазгодишното издание на InteliFresh е върху новите сортове и новите технологии в производството.

- Какъв е ключът за успеха на българското производство на плодове и зеленчуци?

- Когато се планира създаването на една овощно стопанство с хоризонт от 20-30 години напред, изключително важно е то да бъде създадено по най-ефективните методи за отглеждане и с най-новите сортове. Потребителското търсене в Европа се променя, все по-силен е интересът към пазара на прясна продукция. Изискванията към качеството, към вкусовите характеристики са изключително завишени. Сортовете, които масово са заложени в България, просто не отговарят на новите пазарни изисквания. Ние работим в посока на това българският производител да се цели нависоко – във висококачествено производство, в пресен пазар – там, където цената и съответно печалбата са най-високи за производителите, където надниците са най-високи за работниците. Затова на изложението искаме да покажем кои са новите сортове, на които трябва да се заложи в овощарството. Ще говорим за овощарството на бъдещето. Поканили сме някои от най-големите специалисти, производители на посадъчен материал от Италия и смятаме, че те имат ценен опит, който да споделят с нашите фермери – в посока на това как и в какво трябва да се инвестира.

- Мотото на вашия форум е „От градината до щанда“ – кои са най-големите препятствия по този път?

- Всяко производство трябва да бъде изцяло ориентирано към пазара – това е най-важното послание, което искаме да стигне до производителите. Едно производство не бива да бъде ориентирано към получаването на субсидии, към работа с наличен посадъчен материал и т. н. . Когато искаме да работим успешно и да печелим повече, трябва да се съобразяваме с глобалните изисквания. А те са: модерна сортова структура, интензивно и ефективно производство, сертифициране по международните стандарти, заготовка на продукцията, добра опаковка. Всичко това продава – продава навън, продава и на вътрешния пазар. Изискванията на търговските вериги по отношение на вътрешния пазар вече се изравняват с тези в Западна Европа и българският производител трябва да е готов за това. И трябва да го направи не само, за да продължи да съществува като производител в този бизнес, а и за да бъде по-успешен и да не е толкова зависим от субсидиите. Българският производител трябва да бъде зависим единствено от това какво произвежда и колко може да спечели от него.

- Обичайната представа на българския фермер е, че пътят до голямата търговска верига е сложен и труден – вярно ли е това?

- През последните години виждаме, че търговските вериги се отварят към земеделските производители. Смея да твърдя, че за това известна заслуга има и форумът InteliFresh. И тази година ще имаме присъствие от повечето големи търговски вериги. Хората ще могат да се срещнат на живо с представители на Кауфланд, на Била, на Т-маркет, на Фантастико и на още няколко големи търговци в страната. Производителите ще могат директно да разберат какво точно се търси от веригите, какви количества и т. н. Това е важен първоначален контакт, който всеки може да направи по време на форума, за да могат всички след това да работят по-лесно.

- Означава ли това, че на форума на InteliFresh контактите между производителите и търговските вериги могат да стигнат до контракти, до подписване на договори?

- Разбира се, това зависи и от двете страни. Производителите трябва да имат предвид изискванията на веригите: вид на продукцията, което означава, че тя трябва да е сортирана. Тя трябва също да е преминала през заготовка, тоест – да е охладена. Няма как от полето директно да се отиде на щанда. Изисква се сертификация – поне по стандарта GLOBALG.A.P. На миналогодишния форум на тази тема беше отделено специално внимание. И от там нататък – въпрос на цена.

- С какво още ще изненадате участниците в InteliFresh?

- Изненадите са много. За първи път сме поканили маркетингова агенция, която да покаже какви са потребителските нагласи при покупката на пресни плодове и зеленчуци. Последните данни показват не толкова голяма ценова чувствителност на българския потребител. Той търси хубав и качествен продукт и е готов да плати за него. Което означава, че факторът „цена“ не трябва вече толкова да ни притеснява.

Друга изненада е, че всички посетители на InteliFresh ще имат възможност да получат напълно безплатно нашия нов анализ, който е свързан с пазарите на череши, сливи, кайсии, домати, краставици и пипер – международните пазари, платежоспособните пазари, пазарите с най-голям обем търгове на продукция, движение на цените и количествата по месеци. Това е основна и съществена информация за всеки, който иска да произвежда за износ – да има ориентир за европейските пазари и да вземе по-лесно решение към кои точно да се насочи.

- От няколко години сектор „Плодове и зеленчуци“ е поставен в графата „чувствителни“. До колко европейските и национални политики на подпомагане изкривяват пазарната картина и в каква степен българският фермер трябва да разчита на субсидиите?

- Нашето мнение относно политиката на подпомагане е малко по-различно от стандартното. Ние вярваме, че средствата, дори и тези по обвързаната подкрепа, могат да бъдат разходвани много по- ефективно през Втори стълб – чрез Програмата за развитие на селските райони, като отново бъдат изцяло заделени за сектор „Плодове и зеленчуци“ и то за инвестиции. Единственият начин едно стопанство да бъде конкурентноспособно, устойчиво на пазарните колебания, на капризите на времето – това е чрез инвестиции, които покриват всички възможни рискове. Инвестиции в нови сортове, в напояване, в защита против градушки, в заготовка и в пакетиране. Това те прави силен и устойчив, атрактивен за търговците – в България и по света. Прави те печеливш в дългосрочен план. Няма държава или производител, който да е бил успешен просто защото са му давали едни пари.

- Според вашите анализи, какъв е профилът на едно устойчиво стопанство в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Зависи към какви пазари е ориентирано. За европейските търговци интерес представляват едри за нашия мащаб овощни и зеленчукови стопанства – от порядъка на 400-500 дка. Имаме добри примери за такива успешни стопанства в страната. Те активно изнасят в Германия, Англия, Холандия. Това са стопанства с по 600-700 дка овощни или зеленчукови насаждения. Когато говорим за вътрешния пазар, стопанства от порядъка на 300 до 500 дка са с подходящ обем, който да задоволява растящото търсене от търговските вериги. Но нека не забравяме, че има и други начини на реализация и в този смисъл малките производители изобщо не са обречени. Било чрез директни доставки, било чрез попълване на количества на големите производители, те имат варианти за реализация на своята продукция. Не винаги един голям производител е в състояние да изпълни всички поръчки, за които е поел ангажимент. Затова големите не могат без малките и малките не могат без големите. Това е важно да бъде осъзнато от всички. Не е нужно всеки да обработва големи площи и да прави големи инвестиции. Можеш да бъдеш успешен дори и с 20-30 дка - ако заложиш на правилните сортове, (един или два, а не 22), ако ги отглеждаш както трябва, можеш да ги реализираш при някой голям производител. Той при всички случаи ще даде по-добра цена от един прекупвач. Това е добър пример за пазарно мислене. Важно е българските производители да имат такова.

Анета Божидарова

Нови 15 млн. лева отиват в сектор „Плодове и зеленчуци“ през 2019 година. Новината съобщи за „Гласът на земеделеца“ зам.-министърът на земеделието, храните и горите Чавдар Маринов. Решението за допълнителните средства идва след проведена среща с бранша. Парите ще се отпускат под формата на държавна помощ – за съхранение, пакетиране и калибриране на продукцията. Със средствата производителите на плодове и зеленчуци ще могат да си закупят мини хладилници и необходимото оборудване за процесите на калибриране, съхранение и пакетиране. Браншът трябва да даде предложение конкретно в каква посока да бъде отпускана новата държавна помощ, за да може до края на месец декември тя да бъде нотифицирана пред Европейската комисия. Земеделското министерство вече е определило критериите за допустимост на кандидатите – регистрирани земеделски производители, както и групи и организации на производители. „Тези 15 млн. лева са адекватна и целева подкрепа към сектор „Плодове и зеленчуци и имат задачата да повишат качеството на предлаганата от фермерите продукция, което да им гарантира по-висока цена“, убеден е Чавдар Маринов.

Обратното начисляване на ДДС в сектор „Плодове и зеленчуци“ засега остава на ниво намерение. Предложението за подобна мярка в момента се обсъжда във финансовото министерство, обясни ресорният зам.-министър. „Ние сме си свършили работата, механизмът за доказване на тези данъчни измами е труден и върху това работят във финансовото министерство. Считаме, че до месец февруари ще имаме готовност по мярката и след това ще можем да я подадем за одобрение към Европейската комисия“, уточни Маринов. Намаляване на ДДС не се обсъжда, в оборот е единствено темата за обратно начисляване на данък добавена стойност при плодовете и зеленчуците. Анализите на Националната агенция за приходите показват, че този механизъм от години работи успешно при зърнените и техническите култури, така че е въпрос на време да бъде въведена и при градинарите, каза още Чавдар Маринов.

Екипът на ресорния зам.-министър продължава да работи и по темата „Пазари“. Местата за търговия трябва да бъдат ясно урегулирани, а стоковите борси и тържищата – ясно позиционирани. В момента нормативната уредба / Наредба Н-18 / позволява регистриран земеделски производител със 100 квадрата домати да продава целогодишно всякакъв вид продукция /включително цитруси/ и в неограничени количества, без да е задължен да издава фискални бонове. Става дума за безпроблемното сдобиване с т. нар. „зелени картончета“, с които търговците се представят за производители. Чавдар Маринов признава, че тази битка няма да бъде спечелена лесно, но вижда решението в създаването на регистър на търговците на плодове и зеленчуци. Регистърът все още е в проект, проведена е работна среща и има схема за неговото създаване и функциониране, предвид сложната миграция на данни между Агенция „Митници“, НАП, БАБХ. Регистърът трябва да бъде вързан и с МЗХГ, както и с всеки земеделски производител. До края на тази година заданието по създаването на регистъра трябва да е готово. Процедурата след това е дълга, защото и свързана и с промяна в законодателството – ще се наложат промени в Закона за обща организация на пазарите на земеделска продукция. За Чавдар Маринов е важно, че е проявена воля да се работи в тази посока. А на земеделските производители им остава само едно – да чакат. Дали всички тези добри идеи и намерения ще сработят добре на терен – времето ще покаже.

Световни имена на третото издание на форума в София представят дългосрочни решения

InteliFresh 2020 ще представи решения за качествено производство и добра реализация на български плодове и зеленчуци на международна конференция на 31 януари 2020 в Интер Експо Център - София. Следвайки мотото си „От градината до щанда“, третото издание на престижния бизнес форум отново срещне производителите на плодове и зеленчуци с всички големи търговски вериги, български и чужди търговци и преработватели, както и с доказани доставчици на технологии и услуги.

Събитието се организира от Фондация ИнтелиАгро с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия. За първи път гостуват водещи експерти от Италия и Унгария, традиционно във форума участват и холандски анализатори. Регистрациите за InteliFresh 2020 вече започнаха на www.agroevents.eu.

През последните пет години площите и производството на плодове и зеленчуци в България растат, увеличава се и износът, а все по-често първокачествена българска прясна продукция с международни сертификати намира място по щандовете на търговските вериги в страната. Делът ѝ, обаче, все още е малък. Продължават и хаотичните и морално остарели инвестиции, които насищат вътрешния пазар с нискокачествена стока. Външните пазари остават химера. Форумът InteliFresh 2020 ще представи успешни и дълготрайни бизнес решения.

Преминаването към качествен растеж в сектора започва още със самото планиране на производството. Пиет Схотел от Fruit Consultancy Europe (Холандия) ще запознае участниците с потенциалните печеливши ниши в Европа. За да се възползват от тях, българските производители следва да са в крак с тенденции в производството. Макар и новите градини да са много, огромната част от тях са създадени със сортове, които са били „нови“ някога. Затова на InteliFresh 2020 идват експерти на два от най-големите овощни разсадника в Италия – Salvi и TopPlant. Гостите на форума ще могат да научат от тях кои са сортовете, покоряващи европейския пазар днес, какви са последните достижения в селекцията и производството на посадъчен материал, както и да разберат ценно know-how за създаването и поддръжката на една модерна овощна градина.

Водещи български и международни доставчици на технологии ще са на разположение на участниците в InteliFresh, за да споделят своя опит в грижата за овошките и зеленчуците, иновациите за прецизно и автоматизирано производство, подготовката на продукцията за пазара - от следберитбената обработка, през окачествяването, сортирането, опаковането и съхранението. Финансовите експерти на ДСК Агро отново ще са в готовност да подпомогнат цялостното осъществяване на успешна инвестиция – от градината до щанда.

Организаторите обръщат специално внимание през това издание на оранжерийното производство, а какъв по-добър източник на знания и опит в тази сфера от Нидерландия и Rabobank, световния лидер във финансирането на агробизнеса. Синди ван Райсвик ще представи спецификите и глобалните тенденции при оранжеристите.

Все още голяма част от българското производство на плодове и зеленчуци е насочено за преработка, а преходът към премиум пресни пазари изисква време, затова програмата на форума предвижда дискусии по коренно различен бизнес модел. За изискванията и тенденциите в отглеждането на череши и сливи за преработка ще говори най-големият преработвателв България - Микеле Санторели. Той ще представи и възможностите, които разкрива съвместен проект с италианския гигант Фереро за развитие на лешникови насаждения в България.

InteliFresh ще предостави на над 400-те участници възможности за преки бизнес контакти с всички компании на форума в специалната зона за B2B срещи. Производителите ще могат директно да договорят сделки с търговските вериги, други български и чуждестранни търговци и преработватели, както и да поставят началото на дълготрайни партньорства с водещи доставчици на технологии, техника и услуги.

„Виждаме все повече положителни ефекти от InteliFresh и примери за успех в развитието на редовните производители, участващи във форума. Това ни мотивира да предложим още по-интересна и полезна програма и специални гости, както и да достигнем до повече производители. Вярваме, че ще помогнем българските плодове и зеленчуци да стъпят по-уверено на световната карта, а потребителите да имат по-голям избор на качествена родна продукция“, казва Николай Вълканов – директор на ИнтелиАгро.

Псевдоземеделски производители продават тонове прекупена продукция като земеделски производители

Агр. Петър Кръстев

Когато тръгнеш да пътуваш из страната ни, навсякъде продавачи-прекупвачи зад крайпътни сергии предлагат от пиле мляко, все представящи се като „земеделски производители“. Прави впечатление, че както в Северна, така и в Южна България предлаганите плодове и зеленчуци са едни и същи сортове – странно, така ли всички отглеждат едни и същи домати, ябълки и др., как са постигнали тази унификация?! Още от пръв поглед става ясно откъде е стоката – от борсите в Гърция и Турция.

Кой кого лъже или по-точно – докога ще ни лъжат?

Едва ли някой вярва на тези некоректни прекупвачи, че действително са производители! Но въпреки това те се възползват от законови облекчения и директно ни бъркат в джоба – веднъж с цената и кантара (който никой не проверява) и втори път, че не плащат данъци като търговци, защото нито са регистрирани като такива, нито имат касов апарат. Но пък зелени картончета на производители имат! Питаме чиновниците от МЗХГ – докога ще се допуска тази порочна, дори криминална практика да се осъществява из цялата страна.

Създават се нови дирекции в ресор „Растениевъдство“ в МЗХГ, какво точно правят тези експерти?! Къде са резултатите от работата им?! Дирекциите да свършат работа ли се създават или…да се намери работа на „наши“ хора!?

Тази продължаваща с десетилетия недомислена практика пречи на истинските земеделски производители да осъществяват своята дейност и да получават цената, която заслужават. Впрочем, по тези места, за които говоря – крайпътните сергии, едва ли ще срещнем реалните производители. Те са заети с отглеждане на културите си на полето и не са на сергиите, където изкупената на безценица тяхна продукция се продава 4-5 пъти по-скъпо. Този прекупвачески алъш-вериш обезсмисля труда им и вложените средства, защото производителите получават минимална стойност, която често не покрива разходите им. А печалбата отива в мнимите наши герои със зелените картончета.

Каква е цената на зеленото картонче?

Зам. -министър Чавдар Маринов обяви, че в МЗХГ се работи по регистър на търговците на плодове и зеленчуци, както е в цяла Европа. Създаването му ще позволява да се прави пълно проследяване на стоката – къде е произведена, откъде идва и т. н. Но кога ще е готов този регистър, той безкрайно много закъсня. И още един важен въпрос: кои са тези чиновници, дето безогледно раздават зелените картончета, без да се помръднат от бюрата си и да удостоверят дали ги дават на производител, или не? Видели ли са градината му, с какво я е доказал? Вероятно картончето си има цена… Дали тя е кеш или в натура?! Колко ли струва едно такова картонче, с което се продават стотици тонове плодове и зеленчуци (в т.ч. цитруси, банани и други екзотични плодове, които у нас не виреят) не само по пътищата, но и по всички общински пазари в страната?

То, ако се види и етническият състав на тези „земеделски производители“, ще излезе, че всички мургави братя са наследили пословичната в миналото слава на българите като зеленчукопроизводители! А някой да ги е видял по полето да произвеждат?! Изключение правят бостанджиите в Добруджа, които действително отглеждат дини и пъпеши там. А пипер, домати, картофи, грозде, ябълки и др., мнимите производители не знаят дори как изглеждат като растения. Но на пазара идват и вадят зелените картончета!

В Европа за търговците на плодове и зеленчуци е абсолютно задължително да имат регистрация като търговец в съответната община и касов апарат. За земеделските производители във всяка община има ден от седмицата и специално определено място за пазар, на който директно да предлагат продукцията си. А не както нашите търговци – отидат примерно в Солун, напълнят цял бус със стока и след това със зеленото картонче я продават като производители.

Питаме отговорните инстанции: докога ще позволяват да ни лъжат и на практика – да ни крадат?

Зам.-министърът на земеделието Чавдар Маринов разказва за подготвяния регистър на търговците на плодове и зеленчуци и за предимствата от съюзяването на индивидуалните земеделски производители в общи структури

Интервю на Петър Кръстев

След 12-годишна пауза във Велинград бе възобновен Празникът на картофите. Възраждането на тази добра традиция бе съчетано и с делово събитие – Кръгла маса по актуални въпроси на картофопроизводителите, състояла се в зала „Велинград“ на Бизнес центъра в града. Възползвах се от участието на зам.-министъра по земеделието Чавдар Маринов, с ресор политиките в областта на растениевъдството и биологичното производство, който бе любезен да отговори на въпросите ми за в. „Гласът на земеделеца“.

• Г-н Маринов, по време на Кръглата маса с картофопроизводителите обявихте, че започва анализ на стопаните, заявили участие в мярката за обвързана подкрепа, тъй като се е оказало, че 28 хил. декара са били на мними стопани.

• Както вече знаете, риск-анализът беше увеличен от 5 на 20%, което даде своите резултати. Проверките са приключили, в момента резултатите се обобщават и след като имаме окончателно данни, ще се направи анализ колко точно ще бъдат „хванатите“ мними земеделски производители. В хода на проверките се установи, че има доста такива подадени декари с култури, които на практика не са засявани или засаждани.

• Означава ли това, че за обвързаната подкрепа ще се получи по-високо заплащане за тази година. Говори се, че за картофопроизводството сумата ще е от 160 лева?

• Все още не мога да дам конкретни данни за размера.

• Ще защитите ли по-голяма обвързана подкрепа в новата ОСП?

• Да, това е обща политика на МЗХГ, целим се в по-високи нива на обвързаното подпомагане. Очакваме поне да бъдат запазени, а не да бъдат намалявани, защото ще бъде трудно да обясним на земеделците защо има колебания в техните доходи по отношение на субсидиите. Така че считам, че вървим в правилната посока – обвързаната подкрепа е изключително важна за нашите земеделски производители.

До 3% от директните плащания могат да бъдат предоставяни на организациите на производители от всички 11-12 подотрасъла, от които се изготвят оперативни програми. Това е финансов инструмент за въвеждане на капиталови разходи за закупуване на необходими съоръжения, което ще подпомогне съюзяването и сближаването на индивидуални земеделски производители в общи структури.

• Вие призовахте фермерите да се сдружават, по каква причина и защо?

• Да, за да може, когато почука новата ОСП на нашата врата, ние да сме подготвени, а не тепърва да създаваме организации. Опита го имаме, имаме доста създадени организации на производители. Вратите на МЗХГ са отворени, и ако на някого нещо не му е ясно, да заповяда, експерти ще му отговорят на всички въпроси.

• Казахте, че ще има нов бюлетин за аналитична информация и база данни, както и регистър на търговците на плодове и зеленчуци?

• Да, това е наша инициатива и Бюлетинът за плодове и зеленчуци вече има две издания, които са на страницата на Министерството на земеделието. Това е начин за адекватна корективна връзка със земеделците. Хората не искат само таблици, искат и анализ. По отношение на регистъра на търговците на плодове и зеленчуци в министерството работим по инициатива за въвеждане на промяна в Закона на общата организация на пазарите за земеделски продукти в ЕС. Там ще бъде отразено, че ще има такава база данни и ще бъдат упоменати санкциите за търговците, които не са се вписали и не са в режим на регистрация.

• Какъв ще е ефектът от този регистър?

• Регистърът ще урегулира търговците на плодове и зеленцуци. Ще се знае всеки един откъде ги доставя и дали са спазени всички правила. Ако търговецът не е регистриран, той няма право да продава тази продукция, която според законодателната инициатива ще бъде конфискувана или унищожавана. Всеки един търговец трябва да знае, че е необходимо да има склад, пакетираща техника… и че не може да продължава по този начин. Българските земеделски производители трябва да имат място на нашите пазари. Не да отиде някой в Гърция, да мине границата с тон и половина продукция и след това да покаже картончето, че е земеделски производител. Много често освен домати и краставици се продават дори и банани от т.нар. земеделски производител.

• Докъде стигна разработването на експортната стратегия и какво включва тя?

• В момента сме изградили скелета за експортната стратегия. Според ангажимента, който сме поели, тя трябва да бъде финализирана до края на годината. Стратегията включва конкретни мерки, дейности и продукти, на които искаме да повишим износа. Всичко това ще бъде обсъдено със земеделския бранш. За повишаване обема на търговията на наши плодове и зеленчуци трябват няколко стъпки. Най-напред трябва да осигурим защита на земеделските производители от нелегален внос, да имат адекватно подпомагане и да промотираме нашите продукти на външни пазари. Това е целта на стратегията.

• Има ли развитие в процедурата по създаване на браншовите стандарти?

• Обмисляме и отново подканваме с писма всички браншови асоциации, ако имат предложения, да ги дадат, и се залавяме за работа. Заедно с Агенцията по храните да изработим такива стандарти, за да може българинът да знае, че като види определено лого, то му гарантира високо качество и сигурност, че ще консумира здравословни продукти.

• Докъде стигна обратното начисляване на ДДС?

• Ние сме подали акуратна информация към Министерството на финансите, разширили сме списъка и конкретно сме посочили кои продукти да влязат. Предстои да видим как ще се реши този проблем.

• Създадохте дирекция „Биологично производство“, какви са нейните функции?

• Новата дирекция включва два отдела. В „Политика и методология“ е предвидено да има 6 щатни бройки. Там ще се формират политиките и ще се изработват процедурите за работа. В дирекция „Делегиране контрол на надзора“ е предвиден числен състав от 14 експерти. Това е звеното, което ще извършва надзорните проверки на контролиращите лица и операторите.

• Тези контролиращи лица са извън структурите на държавните органи?

• Да, това са частни фирми, които кандидатстват по определена процедура, след което министърът на земеделието им делегира правото и им дава разрешение да упражняват този контрол.

• Смятате ли, че тези фирми имат експертния капацитет да преценят доколко производството е биологично?

• Да, те са компетентни. Разбира се, би следвало да имат достатъчно наличен персонал, за да могат да обхванат многото оператори, които вече са 6660, да имат необходимото оборудване и система на контрол, така че контролиращите лица работят в тази насока. Това е и целта на нашата надзорна дейност – ако има нещо некоректно, да бъде отстранено и да вървим в правилната посока. Нашата задача е да гарантираме тази верига на доверие между производител и потребител.

• Кога ще бъде готова да заработи тази дирекция?

• Тя е създадена, но сме задействали процедура за назначаване на нови кадри.

• Какви професионалисти трябва да бъдат тези кадри?

• Трябват ни агрономи, животновъди, икономисти и юристи, разбира се – одитори задължително. Просто проверките, които се извършват, са всеобхватни и е необходимо да имаме различни специалисти.