България има добри почви, но лошо управление Избрана

Основната заплаха за почвеното здраве е твърде агресивното земеделско производство, твърди американският проф. Харолд ван Ес, добре запознат с проблема у нас

Интервю на Петър Кръстев
Проф. Харолд ван Ес е познат на земеделската общност у нас като научен консултант по проект „Опазване на почвите в България“, осъществен от Русенския университет и земеделски производители от Североизточна България с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Той е преподавател по управление на почвите и водите в Университета „Корнел“ в САЩ и е бил президент на Американската общност на почвоведите.
- Проф. Ван Ес, коя е причината да сте отново в България?
- Една от причините да съм отново тук е, е че ще имаме обучения на земеделски производители по темата за почвеното здраве в България.
- Кои според вас са най-големите замърсители на земеделските земи в глобален мащаб?
- Трябва да мислим за почвеното здраве и състоянието на почвата като за проблем, който има много измерения. Той се изразява във физически аспект, като например уплътняване на почвата, ниво на биологично деградиране, което означава, че живите микроорганизми в почвата са малко или ги няма въобще, а също така и в химически аспект, когато става въпрос за недостиг на хранителни елементи или замърсяване с тежки метали.
Prof Van Es 1- Промишлеността ли е факторът, който замърсява повече или самото селско стопанство?
- Основната заплаха за почвеното здраве според мен е твърде агресивното земеделско производство. Често има структурни икономически сили, които тласкат земеделците в една или в друга посока.
- Какъв според вас трябва да бъде подходът в стремежа ни за опазване на почвата – чрез технологии ли, чрез отглеждане на определени култури или нещо друго?
- Ако трябва просто да отговоря, за да помогнем на почвата и да я запазим, трябва да разберем как работи природата. И вместо да работим в разрез и срещу нея, трябва да работим с нея. Да вземем за пример обработката на почвата. Естествено, почвеният слой, който орем на 35 см, в природата не се обръща. Характерно за природата е и това, че растителните остатъци не се нарушават. В това отношение системата No-till е технологията, която имитира природата. Ще дам и друг пример – в естествената екосистема на природата нутриентите и хранителните вещества са в постоянен цикъл и не излизат от системата. А често в много земеделски практики този цикъл е нарушен и ние добавяме част от тях изкуствено, чрез химични вещества. В този контекст не искам да кажа, че не трябва да торим или че химичните торове са лоши, но това, към което трябва да се стремим, е да ги използваме в по-ограничено количество и да наблягаме на естествените торове.
- Как в Америка са постигнали оздравяване на почвата много повече от нас, в България? Единствено на технологията ли се дължи това и най-вече на прилагането на системите на обработка Strip-till и No-till?
- Опазването на почвите в Щатите не е нещо ново, това е процес с дълга история. През 30-те години на минали век имаше катаклизъм, който накара земеделците да се замислят над това – 6-годишна суша предизвика огромна ветрова ерозия на почвата. Така че оттогава досега и особено през последните години има широко приложение на No-till и Strip-till, както и на други практики, характерни за консервационното земеделие.
- За България вие казвате, че имаме добри почви, но лошо управление. Какви препоръки бихте дали за опазването на тези почви, които в момента съсипваме?
- Като природна даденост вие наистина имате добри почви, но тъй като земеделието ви е силно механизирано и земеделските ви стопанства се управляват в пълен разрез с природните закони, имате много силно уплътняване и ерозия на почвата. Така че, ако почвата е била 60 см, горният слой е ерозирал и вие вече го нямате.
- Това означава ли, че трябва да променим технологиите на обработка?
- Твърдо да, особено в частта с обработките. Но вие трябва да помислите също за сеитбооборота, за покривните култури, чието използване е доста добра идея, както и за по-добрата интеграция между земеделието и животновъдството. Това ще спомогне особено много да се завърти отново естественият цикъл.

- Да се върнем към Проекта за здравето на почвите в България. Какви са основните изводи от него и какви са препоръките, които произтекоха от тях?
- Този проект беше концентриран върху опазване на почвата и конкретно върху използването на Strip-till. Подбрахме тази технология, защото сметнахме, че тя е изключително подходяща за условията на България. Смятаме, че тя е по-добра от No-till, защото почвите са изключително уплътнени. Един от резултатите в проекта е, че наистина Strip-till технологията е успешна в България и дава добри резултати. Освен това се срещнахме с фермери, които независимо от заключенията в проекта, вече използваха Strip-till технологията и получаваха отлични резултати.
- В България вероятно не можем да преминем директно към No-till. Затова смятате ли, че след прилагане на Strip-till у нас ще се създадат условия за преминаване към No-till?
- Да, това, което подозирате, е абсолютно правилно – след като се подобрят качествата на почвата със Strip-till, може да се мине към No-till земеделие. Можете да направите и друго: ако сеитбооборотът е пшеница – слънчоглед, за слънчогледа да прилагате Strip -till, а за пшеницата да правите No-till.
- При посещението ми в Америка преди няколко месеца видях, че сеитбооборотът в щата Илинойс се състои главно от царевица и соя. Това не води ли до негативни процеси в почвата?
- Тези култури действително водят до повече ерозия след себе си, защото по-голямата част от биомасата се изнася извън полето и не остава в цикъла на хранителните вещества. Т.е. тук проблемът не е по-различен от този в България, защото става нарушаване на цикъла на хранителните вещества. Ако трябва да обобщим – това също води до проблем с почвената ерозия. Винаги когато говоря за почвеното здраве, използвам аналогията с човешкото здраве. Ако ти например се храниш с лоша храна, не правиш редовно физически упражнения и освен това си под стрес, всички тези негативни фактори водят до здравословен проблем. Т.е. проблемът не произтича само от една причина, а от повече фактори, в случая от двуполното сеитбообращение.
- Там също не видях и покривни култури.
- Да, само 5% от фермерите, които прилагат този вид сеитбооборот, използват покривни култури. Това идва от факта, че те използват целия сезон, за да си отгледат основната култура. Вече има програми, които насърчават земеделците да отглеждат покривни култури, но все още сме в тези 5%. Конкретно за това има субсидии, защото се търси целева подкрепа. Примерно има програми, които се основават на пряка работа със земеделците. Едната от тях се нарича „Партньорство за почвено здраве“. В това партньорство участва Националната асоциация на производителите на царевица, компанията Монсанто и няколко други организации, правителството и индустрии, които работят заедно.
- Какво според вас трябва да се прави в глобален мащаб за опазване на почвите? Какво е мнението ви за микробиалните торове, които напоследък се предлагат?
- Като цяло тези торове могат да имат много положителен ефект, особено върху почви, които са с много ниско съдържание на органично вещество. Със сигурност те не са лоши, но по-важното е не да ги внасяме изкуствено, а да създадем среда, в която те могат да се развиват и размножават.
- Какво в крайна сметка е вашето впечатление – виждате ли положително развитие на проблема с почвеното здраве в България?
- Радвам се, че земеделците и агрообщността в България са все по-заинтересовани за почвеното здраве. Трябва да знаем, че почвеното здраве се е влошавало редица години назад във времето и на нас също ще ни трябва доста време, за да тръгнем в посока нагоре. Преди 4 години, когато стартирахме проекта за почвеното здраве с Русенския университет, никой не беше чувал и не се интересуваше от този проблем, докато сега вече сме на етап, когато доста хора са заинтригувани. А изключително важно е не само за земеделските производители, но и за по-широк кръг хора да знаят колко е важен този ресурс, за да съществува всичко останало. Защото не можем да гледаме на почвата само като на ресурс, към който добавяме семена, торове и пестициди, и накрая получаваме продукт. В процеса на производството този ресурс не остава в същия си вид и трябва да бъде поддържан.

Прочетена 891 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта