Можем ли да икономисаме семена и препарати за растителна защита и да получим добър добив? Избрана

Можем ли да икономисаме семена и препарати за растителна защита и да получим добив, който да възстанови вложените средства и да ни донесе печалба? Подобен въпрос в периоди на криза си задават много производители на растениевъдна продукция

Производството на земеделска продукция е пряко свързано с процесите, протичащи както в националната, така и в международната икономика. Тези процеси оказват съществено влияние, като повишават или намаляват себестойността на продукцията на вътрешния пазар. Напоследък тенденцията е към повишаване цените на всички вносни стоки, като торове, семена, препарати за растителна защита(ПРЗ) и др. Пред фермерите изниква въпросът: как да намалят разходите? Много от тях мислят, че намаляването на разходите води до неизбежно намаляване и на добивите. Това е вярно, но за сметка на какво се намалява добивът? Дали е за сметка на съкращаване на нивото на химизацията? Дали става въпрос за икономии на семена, или за преминаване към по-малко разходни и екстензивни технологии при отглеждане на културите?

Основателни съмнения

По време на прехода през 90-те години, нарушаването на производството и на доставките в резултат на кризата доведе до дефицит на торове. По-възрастните агрономи помнят, че след като се икономисваха торовете в продължение на 2 – 3 години подред, добивите при основните култури не намаляха много, което позволи да бъдат смекчени последствията от кризата. По-скоро пострадаха тези стопанства, които спестяваха от семена и препарати за растителна защита. Евтините семена с непроверено качество от непознати или съмнителни източници и икономисването на ПРЗ проваляха добива. Качеството на продукцията беше изключително ниско, така че тя трудно можеше да се реализира или се реализираше на възможно най-ниски цени.

Естествено, не толкова драматичното намаляване на добивите се обясняваше с последействието на внесените по-рано торове и естественото плодородие на почвата в този момент. Да допуснем, че две години стопанството може да преживее без минерални торове, без да забравяме за сидератите и биологизацията на производството, доколкото това е възможно. Но препаратите за растителна защита и семената „работят“ една година – на тях дълго не можеш да разчиташ. Можем ли да икономисваме семена? Вероятно да, но качествени семена днес могат да се купят на достъпни цени. На този пазар съществува голяма конкуренция и винаги може да се намери добро предложение. Въпреки това ползвателят е длъжен да направи необходимата проверка и проучване на доставчика. А що се отнася до препаратите за растителна защита, тук въпросът е по-сложен. Как да икономисаме от разходите?

Насищане с пестициди

От година на година показателите за реколтата имат своя дефицит. Добивността, или разликата между потенциалните възможности на добива и фактическия, всяка година се определят от няколко фактора:

Агротехнологичните и биологични условия (климатични и метеорологични условия, посевен материал, торове, ПРЗ, използвана технология, спектър на плевелния състав и вредители)

Социално-икономически фактори (ниво на цени на пазара, разходи за производството, стабилност на валутата, политически фактори).

На много фактори, такива като нашествие на вредители, скок в цените, правителствена политика и курс на валутата, агрономът не може да повлияе. Той може да работи над технологията, традицията и знанията. Така че като обогатява знанията си и усъвършенства технологията, агрономът държи коз в ръката си.

Един от добрите показатели за добра работа на стопанството е стабилността. За съжаление, от колебанието на цените на продукцията стабилният добив невинаги гарантира стабилност в печалбата. За пример: по данни на селското стопанство на САЩ в последните години цената на царевичното зърно на международния пазар падна с 40 – 50%. В продължение на повече от две години намалението е със 130 долара за тон (3,32 за бушел), което е еквивалентно на стойността на един тон царевично зърно през юни – юли 2019 година. Това означава, че за една година стопанството може да прибере 8 тона царевица от хектар и да получат същите приходи, колкото е получило и от седем тона година по-рано.

Подобна ситуация се наблюдава и при зърното на обикновената зимна пшеница. Така по данни на Световната банка цената на зърното на твърдата пшеница в периода от октомври 2013-а до октомври 2014 година падна с 50 – 70 долара за тон, а максималното намаление на цената е 127 долара за тон (ноември 2012 година – август 2015 година), което е еквивалентно на стойността на 0,5 – 0,6 тона.

За гарантиране на финансовата стабилност агрономът е длъжен да има коз в ръката си, т. е. допълнителна добивност, която не само да повишава печалбата, но да не я понижава под нивото на средната величина за последните пет – седем години.

Да разгледаме ситуация, когато стопанството опростява технологията по защита на добива, намалявайки интензивността на химичните обработки, а на световния пазар цените на зърното или на маслодайните култури падат. Имайки по-нисък добив и по-ниски цени на продукцията, ние можем да не покрием своите разходи, дори в случай, когато сме ги намалили. Ето защо намаляването на добивите по този начин е опасно. Изводът е, че намаляването на насищането на почвата с пестициди е критично за добива. А какво ще стане, ако не съкратим обема на внасяните химически препарати, но съкратим разходите по тях без загуба на качеството. Това е възможно. В сезона през 2015 година ръководствата на много стопанства решиха да опростят технологията.

Да разгледаме подробно отделните фактори.

Неправилни икономии

Често под икономия на ПРЗ разбираме покупка на по-евтини средства за растителна защита. Но до какво ниво можем да намалим тази част от разхода? От време на време продавачите предлагат почти минимални цени. Не е тайна, че голяма част от препаратите или техните активни вещества се произвежда в Китай. Поднебесната е закрита страна, но експортната експанзия е открита. В интернет има сайтове, на които е посочена официална статистика по цени на продуктите, обновяваща се на всеки 10 дни. Лесно може да се проследи например цената на 1 литър технически глифозат 95%. Отиваме на сайта, изтегляме отчета и гледаме цените. През май 2015 година цената на такъв глифозат е около 2,5 – 3 долара за литър. Подобен глифозат (като активно вещество) не е готов за внасяне. Той подлежи на разреждане, добавят реактивни вещества, аджуванти и сърфактанти, транспортират го за далечни земи. Общувайки с представители на китайските производители, ние разбираме, че цената на готовия препарат не може да бъде по-ниска от цената на неговото производно, пускано в много по-голяма концентрация. Да, и обикновената логика потвърждава това. Тогава каква е тази стока, предлагана за 2 – 3 долара за литър с доставката до стопанството? Не така рядко, разбира се, има и случаи на неоправдано високи цени на препаратите. Затова е необходимо да се търсят ПРЗ на адекватни цени. В тази връзка не бива да се забравя и за възможностите за корупционни схеми при сделките. Един от елементарните начини за икономия на разходи при покупка на химични препарати е провеждането на открити търгове. Например в едно голямо стопанство или сдружения от стопанства стойността на необходимите ПРЗ би била една (по-висока) до провеждане на търг и съвсем друга (по-ниска) след неговото провеждане.

Трябва ли да се харчат пари за новости?

Въпреки че ежегодният списък на одобрените готови препарати съдържа стотици продукти, пазарът на активните вещества е доста ограничен. Затова е необходимо да се гледат детайлите из основи – т.е. съставът на активните вещества, тяхната ефективност, а не името на самия препарат. Повечето препарати на пазара представляват продукти от постпатентно производство, познати у нас като генерични. Ярък пример за това е хербицидът с тотално действие Раундъп на компанията „Монсанто” (неговото активно вещество е глифозат).

До 2000 година молекулата на глифозата беше защитена с патент. Единствено компанията „Монсанто” можеше да произвежда хербициди на тази основа. През 2000 година патентната защита изтече и след това портфолията с хербициди на почти всички компании на пазара за ПРЗ се попълниха с нови продукти. Освен това клонингите на Раундъп струват скъпо, въпреки че не са оригинални. Има значение и международният патент. Аналогична е ситуацията и с такива активни вещества, като ацетохлор, имидаклоприд е др. Изхождайки от темповете на развитие и внедряване в производството на нови активни вещества, най-добрата схема за защита на растенията е в пропорция 9:10 – т.е. 9 от използваните препарати могат да са генерици, но като минимум един продукт трябва да бъде от патентованите нови продукти. Новостите трябва да се гледат отблизо – да се оценят и да се използват в качеството на алтернатива, за да се избегне формирането на резистентност.

Какво още помага за правилно построяване на схемата на защита на растенията? Разбира се, фитосанитарният контрол на посевите и препоръките на специалистите по растителна защита. Само ако познавате добре спектъра на вредителите и плевелната растителност на вашите полета и ако отчитате прогнозата на специалистите за развитието на патогените, вие ще можете правилно да построите системата за защита на добивите.

Заедно с изучаването на болестите и вредителите, характерни за едно или друго поле, и правилния подбор на препаратите, е необходимо да се пристъпи към промяна в някои традиционни агрономически подходи. Експортното направление на много от селскостопанските култури и курсът на внедряване на продоволствената безопасност в съответствие с международните стандарти могат внезапно да прекратят достъпа към обичайни стари препарати, към които се придържат агрономите. Ако тези препарати бъдат забранени, значи има съответни причини... Няма ли да е шок за агронома, когато в един момент той остане без тези препарати, активните вещества на които се забраняват в много страни, в това число и вЕС-28? Няма ли това да се отрази на добива? За такава ситуация трябва да се готвим отрано, като на неголяма площ по възможност отработваме схемата за защита с разрешените в други страни нови препарати.

Необходима ли е защитата на растенията?

А трябва ли въобще да защитаваме посевите? На този въпрос ще отговорим с диаграма, на която са показани реалните и потенциалните загуби на добива на основните селскостопански култури в случаите на проведени мероприятия по растителна защита, както и без такива. Може да се убедите, че разходите за защита на добива почти винаги се отплащат, независимо от културата (Графика 3).

Заключение

Независимо от ръста на цените на всички съставни производства, отделните стопанства могат да имат приемливи финансови резултати, ако избягват падането на добивите на своите полета. Това става възможно благодарение на внимателния подход към защитата на добива и правилния избор на посевния материал с незначително съкращаване на разходите за обработка на почвата, а така също и за сметка на биологизацията на производството. Стремежът трябва да е към „златна печалба“, а не за „злато“ от стойността на реколтата.

Агр. Петър Кръстев

Прочетена 1219 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта