Кога да засеем пшеницата, за да получим отлични добиви Избрана

Неподходящи са както прекалено ранните, така и късните срокове за залагане на основната зърнена култура, показват многогодишните изследвания на украински учени при условия, идентични с българските

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, в резултат на което растат и се развиват различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното. Предлагаме ви резултатите от изследване на украински учени, които могат да ви бъдат полезни, защото са направени в условия, идентични с българските.

С многогодишни изследвания, проведени в Института по земеделие в Украйна, е установено, че за получаване на висок добив от пшеница на черна угар най-добрите срокове за сеитба са в периода от 25 септември до 5 октомври. Ако пшеницата се сее в тези срокове, растенията успяват да братят есента, да формират по 3 – 4 братя и добре развита коренова система, да придобият висока зимоустойчивост. Такава интензивна технология на отглеждане на пшеница осигурява най-висок добив зърно.

Отклонение от оптималните срокове на сеитба води до намаляване на добива

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха.

Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка.

ozyma pshenytsya mal.2

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затормозва растежните процеси. Затова късно засятата пшеница изостава в растежа, има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат на това снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават много неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Златното правило е

пшеницата да бъде засята в такива срокове

че да може да влезе в зимата с добре братили растения, формирали по 3 – 4 братя, да има добре развита коренова система и да е придобили висока устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване. Освен това оптималният срок за сеитба на пшеница значително се изменя ежегодно, което зависи от конкретните природни условия на годината. Средно за 22-годишни изследвания, най-висок добив пшеница е осигуряван при сеитба на 25 септември. Но през тези години са наблюдавани и доста големи отклонения в оптималния срок от указаните дати. Разминаването между оптималните срокове по години е 30 – 45 дни. Затова, когато се разчита на получаването на максимален добив пшеница, не трябва да се използва средната дата. Добрите срокове на нейната сеитба следва да се определят чрез отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Сроковете на сеитба на пшеница в значителна степен зависят от влажността на почвата

Изследванията на научните институти в Украйна са установили, че най-добрите условия за растежа и развитието на растенията и формиране на висок добив от пшеница на черна угар се получават при сеитба от 20 септември до 5 октомври за северните райони и от 10 – 20 октомври за южните райони (тези срокове са валидни и за условията на България – бел. на ред.). След неокопни предшественици, които обикновено ограничават запасите от влага в почвата, зимната пшеница е добре да се сее седем-десет дни по-рано, отколкото на черна угар, за да могат растенията да успеят да братят есента.

Следователно при наличие на влага в почвата, първо следва да се сее пшеницата след неокопни предшественици, а след това на заетите от угар площи.

А какво трябва да се прави, когато оптималните срокове на сеитба са настъпили, почвата е добре подготвена, но на дълбочината на заравяне на семената е суха? Тогава сеитбата следва да се отложи до допустимите срокове. Ако и през това време няма дъждове, трябва да се сее в суха почва, защото в този период настъпва хладно време и семената по-малко се повреждат, а посевите не се изтеглят. В противен случай ще се изгубят пет-седем дни, което задържа поникването и влошава развитието на растенията есента. Освен това за сеитба на пшеница в допустимите и по-късните срокове трябва да се използват сортове, адаптирани към късна сеитба и увеличаване на посевната норма с 15 – 20%, както и намаляване дълбочината на заравяне на семената до 3 – 4 сантиметра. Установено е, че пшеницата, която се сее в по-късни срокове, осигурява по-висок добив, отколкото ако се сее ечемик. Опитите с пшеница, която е отглеждана по описаната технология, показват, че добивът на зърно е бил 383 кг/дка, при същите условия ечемикът е дал едва 239 кг/дка.

Срокът на сеитба на пшеница в значителна степен зависи от сорта

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва с пластични сортове пшеница, които есента се развиват бавно и задържат растежа при намаляване продължителността на деня. За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове трябва да се използват сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

При опити на сеитба на пшеница на черна угар рано (5 септември), средно за 36 години добивът на зърно е бил 375 кг/дка, в оптималните срокове (25 септември) – 400-420, а в късни (15 октомври) – 266 кг/дка. Тези данни говорят, че късните срокове на сеитба на пшеница са неподходящи, защото дават най-нисък добив на зърно.

За съжаление, в резултат на лоши предшественици, ниско техническо оборудване, ненавременна подготовка на почвата и др., част от стопанствата ежегодно не успяват да засеят пшеницата в оптималните срокове: над 40% от площта се засява късно, от което се губи голямо количество зърно.

Важно е да се отбележи, че оптималните срокове на сеитба на пшеница не са постоянни: те се променят във времето под влияние на много фактори. Така, учените от Института по земеделие в Украйна още през 1980 година сравнявали оптималните срокове на сеитба на пшеница от 1948 – 1960 година, когато отглеждали сортове от екстензивен тип, с тези от 1961– 1977 г., когато получили разпространение сортовете Безостая 1, Одесская 51. Установено било, че оптималните срокове значително се променили – от 1 – 7 на 7 – 15 септември. А сега по данни на същия институт оптималните срокове за сеитба на пшеница са 20 – 25 септември.

Следователно тези данни говорят, че оптималните срокове за сеитба на пшеница постепенно преминават към по-късни дати и този процес продължава и до днес. Анализът на данните полски опити в Института по земеделие показва, че през 1967-1980 година оптималните срокове на сеитба на пшеница на черна угар е бил 15 – 20 септември, а по данни на опитите от 1981 – 1994 г. и 2006 – 2008 година, високият добив е осигуряван, когато сеитбата е направена в по-късни срокове – 25 септември – 5 октомври.

И така, оптималният срок за сеитба на пшеница за този период се е изместил примерно с 10 дни, което може да се обясни с промените в климата, еволюция в селекцията на сортовете и други. Затоплянето на климата през есенните месеци предизвиква силно братене на растенията и голямо прерастване в ранни срокове на сеитба, затова по-късните сеитбени срокове влияят положително на развитието на растенията. При късни посеви от пшеница може да се получи добив с 50 – 80 кг/дка по-висок, но все пак този добив ще бъде значително по-нисък, отколкото при посев в оптимален срок.

Аналогично изместване на оптималните срокове на сеитба на пшеница са установили и други научни учреждения в Украйна. На това основание в последните години се препоръчва преместване на посевните срокове на тази култура с осем-десет дни по-късно, мотивирайки тези изменения с климата и биологичните особености на съвременните сортове. Сега стопанствата използват срокове на сеитба според изследванията на научните учреждения, които постоянно провеждат опити със сроковете на сеитба на пшеницата, уточняват ги и ежегодно препоръчат на производителите кога е най-добре да се сее културата. Стопанствата просто трябва да се придържат към оптималните срокове на сеитба, които препоръчват научните учреждения в конкретната година.

По данни на Хидрометеорологичната служба в Украйна в оптималните срокове за сеитба на пшеница успяват да се вместят 47% от стопанствата, а закъснение се получава в 43% от тях. Затова средно на 25% от посевите с пшеница влизат в зимата със слабо развити растения и слаби посеви, което обуславя ежегодна загуба на 10% от добива на зърно.

Правилно е да се постави въпросът за необходимостта от сведения за минимума в стопанствата както от късните, така и от ранните посевни кампании, т. е. оптимизиране сроковете на сеитба на зимна пшеница. За да засяват пшеница в оптималните срокове и да прибират висок добив зърно, стопанствата следва примерно на 5% от площите да сеят посевите в по-късни срокове, а на около 40% от площта обратно, да сеят с осем-десет дни по-рано. Това ще подобри състоянието и развитието на посевите с пшеница и значително ще повиши нейната добивност. В случай че 40% от площите с пшеница са с късни посеви, не може да се мисли за високи добиви – такива например каквито получават водещите стопанства или стопанствата в страните от ЕС, където добивите от зимната пшеница достигат 700 – 750 кг от декар.

За да се съвместят ранните срокове на сеитба с по-късните, не са необходими никакви допълнителни разходи, необходима е само технологична дисциплина. А проблемът с късните срокове на сеитба в съвременни условия може да се реши чрез подобряване на техническата осигуреност, за да успеят стопанствата качествено да подготвят почвата до оптималните срокове за сеитба.

Бел.ред.: Днес повечето от стопанствата у нас имат много добра материално-техническа обезпеченост, която им дава възможност в оптимални срокове да осъществят есенните полски работи. Това предполага, че за нашите зърнопроизводители оптималните срокове за сеитба на пшеница могат да бъдат спазени, което ще им позволи значително да увеличат производството на зърно.

Агр. Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

Прочетена 5921 пъти Последно променена в Вторник, 06 Август 2019 15:19
Оценете
(0 гласа)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    Валентин Четвъртък, 08 Август 2019 22:59

    Ако господ е рекал да ни храни ще ни храни ако е рекал че няма значи няма. Година с година няма.

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта