Почвопокривните култури връщат живота в почвата Избрана

Пренастройването на производството към дългосрочна система No-Till оздравява почвата и намалява плътността на плевелите. Репортаж от стопанството на американски фермер от Илинойс

Все повече земеделски производители вземат решение за пренастройване производството си към системата No-Till. Подходящо време за стартиране на този тип производство е към настоящия момент - след жътвата на пшеницата. В тази връзка винаги е полезно да се почерпи опит от земеделци, които вече прилагат и имат постигнати положителни резултати в тази нестандартна, но набираща популярност система. С тази цел ви предлагаме опита на американския фермер Бред Цимерман, който разказва как след прилагането на No-Tillи с помощта на покривни култури е постигнал оздравяване на почвата в площите, които обработва.

Pokr No Till1

В детството си Бред Цимерман харесвал всичко, което ставало във фермата на неговото семейство в щата Илинойс, където отглеждали царевица и соя. „Аз не исках да ходя на училище, а просто да съм с татко на трактора“, спомня си той. В детството си Бред отглеждал в градината цветя и зеленчуци. След като пораснал, той решил да продължи да се занимава с фермерство, като баща си и дядо си. Когато неговият баща починал през 2013 година, Цимерман, вече заедно със своето семейство, хванал юздите в свои ръце. Той станал управител на ферма на 300 акра (малко над 1200 декара). Получил земята в добро състояние.

„Баща ми беше един от първите последователи на No-Till. Той оставяше растителните остатъци на повърхността на земята за защита на почвата. Така че структурата и дренажът на почвата в нашата ферма бяха добри“, споделя фермерът.

Почвата е жив организъм

Но Бред решил да не спира до постигнатото: „В колежа аз учих биология. И когато започнах да се занимавам със селско стопанство, знаех, че почвата е жив организъм и че биологичната активност е важна“.

Pokr No Till2

Посещението на семинари и гледането на видеозаписи позволили на Цимерман да повиши квалификацията си и да придобие ценни знания за практиката. В знак на признание на неговите усилия за подобряване на почвата той бил наречен „шампион по охрана на почвата“ от Националния съюз на природозащитниците.

Първата промяна, която Цимерман направил, е била модификация на методите на торене на посевите. Знаейки, че безводният амоняк потенциално оказва негативно влияние на живота в почвата, Цимерман прекратил използването му есента, когато подготвял почвата за отглеждане на царевица за следващата година. В същото време продължил да внася сухи торове – фосфор и калий есента. Течен азот той прилагал само пролетта в норма 60 фунта на акър (около 8,4 кг/дка). „В крайна сметка аз искам да внасям всички торове, необходими на растенията само в браздата, а не да ги разпръсквам по цялото поле“, казва фермерът.

Почвопокривните култури са полезни в много насоки

През 2014 година Цимерман започнал да отглежда почвопокривни култури, като рапица и ръж. „Рапицата има осев (централен) корен, който разрушава уплътнението на в почвата, а също помага в борбата със соевата цистообразуваща нематода“, разказва той. За да осигури по-дълъг вегетационен период на ръжта и рапицата до есента, Цимерман препоръчва сеитбата им да става в поникналата царевица, когато растенията й израснат примерно до коляно.

„Почвопокривната култура пониква до момента, когато листата на царевицата засенчат земята. След което тя „бездейства“ (спира да се развива), до момента когато листата на царевицата изсъхнат и започнат да падат. Теоретично почвопокривната култура ще получи предимство месец напред и ще даде голям прираст есента“, казва фермерът.

Pokr No Till3

Следващата пролет, когато ръжта достигне 20-30 см височина, в зелената култура се сее соя, а няколко дни след сеитбата на соя, ръжта се прибира.

Разрушаване на почвената кора е едно от предимствата при отглеждане на почвопокривните култури. В резултат на това соята пониква много по-дружно и по-добре, което дава възможност на Цимерман да намали сеитбената норма, като получава много добър краен резултат в добива.

„В миналото ние сеехме соята при норма 150 000 семена на акър (около 37 500 на декар), казва той. – В момента аз сея 100 000 семена на акър (25 000 на декар). Оценявам икономията на 15 долара на акър от разхода за семена, намалявайки сеитбената норма. Това почти покрива 17-те долара на акър, които са стойността на семената за покривните култури.“

Земеделецът е одобрил още една почвопокривна култура, която според него си заслужава да се сее – едногодишен райграс, който Цимерман сее в микс с репички, ряпа и детелина: „Аз използвам едногодишен райграс в тези смески вместо ръж, защото, според мен райграсът не свързва азота в почвата така, както ръжта. Когато сея царевица в ръж, царевицата жълтее, докато при райграса това не се случва“.

Земеделецът внася въздушно в соята микса от почвопокривни култури, след като листата на соята започват да пожълтяват, но още не са опадали, обикновено в началото на септември.

И още нещо полезно – покривните култури способстват намаляване количеството на плевелите в полето: „По-рано ние имахме много проблеми с конския хвощ, но в последно време плевелът започна да намалява“.

Най-важното е, че почвата се променя към по-добро

„Почвата е рохкава и лесна за сеитба. Когато аз вкарвам лопата в земята, имам усещането, че разрязвам шоколадова торта. Намирам много дъждовни червеи, обитаващи средния слой почва, и членестоноги, които се хранят със семената на плевелите и дълбаят дренажни канали. И в такъв момент аз съм щастлив и уверен, че всичко, което правя, е правилно“, обобщава опита си Бред.

Pokr No Till4

В близко време американският фермер иска да добави зимната пшеница като почвопокривна култура в сеитбооборота царевица/соя, за да има възможност след прибиране на основната реколта да пасе животни,за да може едновременно да наторява полето с оборски тор.

Прочетена 2668 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта