Ягоди през септември радват добруджанци Избрана

-         Стойко Стойков от варненското село Рудник отглежда вкусния плод целогодишно

-         Основният проблем при производството е работната ръка, брането на ягоди е специализиран труд, смята земеделецът

Габриела Събева

Има една българска гатанка, събрала в себе си не само мъдростта на вековете, но и сладостта на природния дар: Мъничко, червеничко, Царя то пътя отбива! Що е то? Разбира се, ягодата.

От десетина години вкусният и ароматен плод се произвежда целогодишно в Европа, тази тенденция навлиза и в България. Това сподели при срещата ни Стойко Стойков, производител от варненското село Рудник. Пред прясно обраните дъхави ягоди разговаряме за началото на този бизнес и за трудностите, които го съпътстват.

St Stoykov

Стойко отглежда 18 дка с червените плодчета. Захванал се е с ягоди преди 4 години, а преди 35 години запретва ръкави и се заема със зеленчукопроизводство - краставици, домати, люти чушки. „След като посетих Англия и натрупах опит там, се насочих към ягоди и малини. Друг е въпросът, че консумацията на плодове у нас е твърде ниска и пазарът е твърде свит. Това е основанието за високата цена на плодовете”, коментира още Стойко Стойков.

Каква е тайната на вкусната ягода?

„Всяко едно растение зависи от слънчевото греене и от температурите, при които расте. Например ягодата е по-свежа през пролетта и есента, тъй като е по-студенолюбива, но през лятото е по-сладка”, разкрива земеделецът. Според него има един-два сорта ягоди, подходящи за целогодишно отглеждане в Добруджа.

„Тук става много топло, с екстремно високи температури. Ягодата трябва да издържа на дъждове, изобщо на атмосферните условия. В Испания и Англия се гледат под полиетилени. При нас установихме, че има 2 сорта, които стават за отглеждане на открито”, споделя още от опита си Стойко. За да стигне до потребителя обаче, ягодата зависи и от берачите. И тук идва големият проблем, подчертава още стопанинът. При производството на ягоди високата цена се определя от работниците. В момента трима души заедно със Стойко се справят целогодишно с 18 дка ягоди. „Въпреки че в района съм монополист, всичко е много трудно. Оказва се, че когато отида на борсата във Варна, съм само аз, няма други производители на ягоди. Но това не означава, че мога да диктувам условията”, пояснява още стопанинът. Той е категоричен, че ако има работна ръка, ще има и ягоди. „Аз продавам в момента най-скъпата ягода в света. Никъде няма по 10 лв. за килограм. Но пак казвам, причината е в работниците”, разказва още Стойко Стойков и допълва: „От догодина се очертава да имам повече работна ръка, да имам 7-8 пъти по-голямо производство и съответно много по-евтина ягода. Това са мои планове, дано се случат”.

Брането на ягоди е много специализиран труд. Това е майсторлък – или го можеш, или не, смята Стойко. „Бих го нарекъл интелектуален труд, защото трябва да можеш да береш бързо, да пазиш плодчето, да не го притискаш, да го откъснеш както трябва, да го сортираш, да го почистиш. С една дума неграмотни хора не могат да берат ягоди. Дори в Англия признаха, че това е един много труден занаят, деликатен и изискващ усет. Берачът трябва да прави и съобразява много неща едновременно”, не крие трудностите производителят. Той разказва още, че един берач на ягоди може да си докара 100 лв. надник на ден. „Ще ви дам пример от Англия – имаше българи, които събираха за час 3-4 кг ягоди, докато жени от Литва – по 30 кг в час, т.е. 10 пъти по-ефективно. Така разбрах, че този бизнес у нас може да се развива и да бъде печеливш” , не крие Стойко. Дали обаче сега е така?

„Това е една лудост. Чувствам се Дон Кихот, дори нещо повече. В Испания например работодателят има за задача да наблюдава как излиза продукцията. Нито продава стоката, нито търси разсади, нито се занимава с растителна защита. У нас аз се занимавам с всички тези неща, свързани с отглеждането и производството на ягодите. На бюрокрацията дори не обръщам внимание”, разказва още Стойко и уточнява, че е ангажиран денонощно с производството.

„Моите работници могат да изкарват повече от 60 лева надник. Обаче 4 години аз все още не мога да произведа това, което изисквам и което може да даде производството. Сега ще внедрявам нови сортове, с които ще се увеличи количеството и съответно надникът на берачите. Какво означава повече количество? Бране на поне 25-30 кг ягоди на час”, пояснява земеделецът. Работниците живеят при него в село Рудник и още от вечерта се определя графикът за следващия ден. „В големите жеги прекъсваме, ако се наложи след обяд продължаваме. Когато например усетя, че не мога да реализирам ягодите, спираме с беритбата”, не крие Стойко. Той допълва, че пазарът иска по-едри ягоди, но не винаги те са по-качествени. Не е случайно, че дребните горски ягоди са много вкусни въпреки размера си. „У нас не са добри условията за производство на плодове и зеленчуци”, не крие разочарованието си фермерът и споделя още: „Тази година експериментирах с пъпеши и малко домати. Идеята беше да създам още работни места. Имам и идеи за развиване на пазара на дребно във Варна, тъй като поради липса на пазар на едро през миналата година изхвърлях ягоди. Всичко е бизнес”. Стойко Стойков уточнява, че именно изчисленията го карат да унищожи плантация от един декар малини, тъй като отглеждането им е нерентабилно за него. Скъпият труд на берачите и ниската производителност правят производството непривлекателно.

Въпреки несгодите „по български”, земеделецът не смята да се отказва – поел е по пътя към царския плод, към дъхавите и ароматни ягоди.

Прочетена 1869 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта