Рапицата и тази есен е проблемна култура Избрана

Иван Дражев– маркетинг мениджър в CORTEVA Agriscience за Балканите и продуктов мениджър Семена за България, коментира състоянието на маслодайната култура в страната

Петър Кръстев

с. Равно поле, Софийско

На Открития ден „Жътва царевица“ на демонстрационния опит PORTFOLIO Farm2019 в Равно поле, Софийско, разговарям с Иван Дражев– маркетинг мениджър в CORTEVA Agriscience за Балканите и продуктов мениджър Семена за България. Това е специалистът, който може да даде на нашите читатели възможно най-актуалната и компетентна информация за състоянието на проблемната, както се оказва и тази година, зимна маслодайна рапица.

-         Г-н Дражев, какви площи с рапица са засети към този момент в страната и има ли поникнали посеви с културата?

-         Към 26 септември засятата рапица в страната е около 384 хил. декара спрямо 860 хил. дка миналата година по това време. В Северна България нищо от засятото не е поникнало, има поникване само в Южна България.

Есента на 2019-а е много предизвикателна за рапицата от гледна точка на климатичните условия. Няма дъжд от втората половина на юли, тук-там има инцидентни локални слаби дъждове, които могат да дадат малък шанс на рапицата да покълне, поникне и се развие. Общо взето, ситуацията с рапицата е доста комплицирана.

-         В такъв случай има ли необходимост да се вземат мерки за растителната защита на културата?

-         От гледна точка на растителната защита, моят съвет е да се действа според конкретната ситуация на полето. Предвид това, че е сухо и няма почвена влага, бих препоръчал на производителите да не използват почвен хербицид преди поникване, тъй като тези препарати работят най-малко при 75-80% от ППВ. В момента в слоя 0-20 см няма почти никаква влага, особено в Северна България. В Южна България рапицата поникна и е в различни фази – от котиледони до 2-ра – 3-та двойка, благодарение на локалните валежи.

-         Където посевите са поникнали, какъв съвет ще дадете на земеделците за борба с плевелите?

-         Контрола на плевелите трябва да осъществи според видовете плевели, които са поникнали, разбира се, трябва да се съобразяваме с фазата на рапицата. Може да се пръска след фаза котиледони, а най-добре след кръстосване – първа двойка същински листа. Тогава в зависимост от плевелните асоциации – житни плевели и/или самосевки от житни култури, или широколистни плевели, трябва да се ползва вегетационен хербицид, който работи и при липса на влага. Т.е. за житни плевели и самосевки могат да се използват всички регистрирани препарати за контрол на житни плевели при широколистни култури, включително рапица. Те са с няколко активни вещества – клетодим, флуазифоп-П-бутил, циклоксидим, квизалофоп-П-етил, пропаквизафоп. Няма никакъв проблем всеки един продукт със съдържание на тези активни вещества да се използва след фаза кръстосване на рапицата и съобразно фазата на житните плевели. Оптимално едногодишните житни плевели и самосевките се контролират най-добре от фаза шип, 1-ви – 2-ри лист до начало на братене. Ако житните плевели „влязат“ във вретенене, те се контролират доста по-трудно, а и дозата на хербицидите трябва да се вдигне, което е равнозначно на допълнителни средства на дeкар.

-         Какво препоръчвате в случай на заплевеляване с широколистни плевели?

-         При широколистни плевели в конвенционалната технология рапица имаме две решения, които могат да се ползват в практиката след поникване на плевелите. Това са препаратите на база клопиралид, който контролира основните едногодишни широколистни, но за съжаление, той не е ефикасен срещу някои важни широколистни плевели. От кръстоцветните – това са див синап и дива ряпа, на второ място – див мак. При наличие на такива плевели трябва да се използва втората възможност за широколистни плевели през вегетацията – тройна комбинация на клопиралид плюс пиклорам, плюс аминопиралид. Вегатационният хербицид с тези три активни вещества хваща всички най-важни едногодишни широколистни плевели с изключение на кръстоцветните (див синап). Т.е. в конвенционалната технология при рапица в момента няма ефикасно решение за див синап, но от догодина в практиката ще бъде внедрен нов хербицид, който контролира кръстоцветните плевели в тази технология. Препаратът е на база активно вещество Арилекс –съвършено ново активно вещество, което отлично контролира див синап и дива ряпа в комбинация с вече внедреното активно вещество клопиралид. Активно вещество Арилекс е доста универсално и ще може да се използва както при рапица, така и при слънчоглед и пшеница.

-         Как стои въпросът с опазване на рапицата от Clearfield технологията от плевели?

-         При Clearfield технологията при рапица имаме пълен контрол на всички житни и широколистни плевели, както едно- така и многогодишни. Препаратът е на база имазамокс плюс метазахлор, които контролират всички плевели. Но предвид това, че Clearfield технологията при рапица е само на 30-35% от площите, той може да бъде използван само на тези площи. Докато хербицидите в конвенционална технология могат да влязат в Clearfieldтехнологията при рапица, обратното не може.

-         Какъв друг проблем ще посочите при рапицата в момента?

-         При поникналата рапица има масово нападение от бълхи и рапична листна оса. Затова съветвам земеделците всеки ден да правят оглед на полетата си с рапица, за да видят дали има нагризани и нападнати от неприятели растения. Моята препоръка е – дори да видят само едно нападнато растение, те трябва да пръскат, без да чакат. Защото за 24 часа това, което е поникнало, може да бъде „изядено“ както от бълхите, така и от рапичната листна оса.

-         Кои са препаратите за тази цел?

-         Наборът от препарати срещу неприятели в рапицата е известен: комбинация на органофосфорни с пиретроидни. Може да се използва и само чист органофосфорен препарат на база хлорпиприфос етил или хлорпиприфос метил, а иначе комбинацията от тези две активни вещества с циперметрин (пиретроид) е перфектна. Третият вариант е да се използват препарати на базата на неоникотиноидите, които все още са разрешени в практиката и специално при рапицата. Едното е ацетамиприд, а второто – тиаклоприд. Тиаклопридът има готова формулация с делтаметрин, което е перфектно решение за контрол на тези неприятели.

-         Има ли опасност от болести по рапицата в момента?

-         В това топло и сухо време, дори рапицата да е поникнала, по нея няма как да се развият болести. Това става в малко по-късен етап, когато има повече атмосферна и почвена влага. Наесен е добре да се прави третиране с типичните растежни регулатори. Есенното приложение на регулатори спомага за по-доброто вкореняване на растенията, за повишаване нивото на студоустойчивост, образуване на по-здрава коренова шийка, вследствие на което растението много по-лесно презимува при екстремно ниски температури – рапицата издържа до 17-18 градуса под нулата. Като се приложи регулатор, може със сигурност да се разчита, че рапицата ще оцелее. В България има два типични растежни регулатора с допълнително фунгицидно действие, които са регистрирани. Единият е на базата паклобутразол плюс дифеноконазол, а вторият е метконазол плюс мепикват хлорид. Това са двата типични препарата като регулатори и фунгициди, които са регистрирани както за есенно, така и за пролетно третиране. За момента това е растителната защита при рапицата. Ако към края на месеца условията се променят, в зависимост от развитието на рапицата ще можем да дадем и по-конкретни препоръки за опазване на рапицата от болести, неприятели и плевели.  

Пояснение за търговските имена на продуктите:

. Вегетационни хербициди срещу житни плевели в конвенционална рапица с посочените по-горе активни вещества: Клетодим (Селект, Центурион Супер, Шадоу), Флуазифоп-П-бутил (Фузилад форте), Циклоксидим (Стратос ултра, Фокус ултра), Квизалофоп-П-етил (Тарга Супер, Уиш Топ, Тайгър Платинум, Торнадо, Леопард), Пропаквизафоп (Ажил, Зетрола)

. Вегетационни хербициди срещу широколистни плевели с посочените активни вещества в конвенционална рапица – Клопиралид (Лонтрел), Клопирад+Пиклорам+Аминопиралид (Галера супер)

. Органофосфорни инсектициди – Хлорпирифос-етил (Дурсбан) и Хлорпирифос-метил (Релдан)

. Комбинирани инсектициди – Нуреле Дурсбан, Агрия 1050, Терагард Плюс, Пиринекс Сюприм;

Тиаклоприд+Делтаметрин (Протеус)

Пиретроиди – Вазтак, Карате Зеон, Децис, Суми Алфа, Фюри, Евур, Маврик, Ефциметрин, и др.

Растежни регулатори – паклобутразол+дифеноконазол (Топрекс); метконазол+мепикват-хлорид (Карикс).

В следващия брой на „Гласът на земеделеца“ очаквайте ексклузивно интервю с Иван Костадинов – търговски мениджър CORTEVA България , за тенденциите на площите и пазара на маслодайните култури за следващата година.

Прочетена 1695 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта