Почвеният анализ е база за правилни решения Избрана

Правим ли всичко, за да може почвата да оправдае нашите очаквания и надежди?

Агр. Петър Кръстев

Днес, както ние, така и земеделците по цял свят очакват от почвите си повече отвсякога. Но дали те са в състояние да оправдаят нашите надежди, ако се експлоатират безогледно, без да се прилагат каквито и да било мерки за тяхното опазване и попълване на изчерпващите се запаси от хранителни вещества. Какви са нашите възможности за управление храненето на селскостопанските култури? Нека да разгледаме най-важните въпроси, свързани с показателите, от които зависи плодородието на почвата.

Редовна и подробна почвена диагностика

Съвременните високопродуктивни технологии при отглеждане на земеделските култури са все по-взискателни към хранителните вещества. В стопанствата, използващи тези технологии на земеделско производство се изисква по-често и по-обширно тестване на почвите, отколкото при традиционните технологии. Вземането на почвени проби от полето е важна процедура и само прилагането на качествени методи на пробовземане може да даде максимално точни резултати от лабораторния анализ.

Редовната и детайлна диагностика на почвата помага да се осъществява правилен контрол на нейното състояние. В съчетание с редовното торене, тестването на почвите осигурява максималната им производителност в продължение на текущия сезон и помага тяхното плодородие да се поддържа за дълго време.

Тъй като до 60% от реколтата зависи от плодородието на почвата, подготовката на всеки нов вегетационен период трябва да започва със земята. Съществуват 17 основни хранителни вещества, необходими на селскостопанските култури. Те се подразделят на първични макроелементи, вторични макроелементи и микроелементи. Законът за минимума гласи, че хранителното вещество, присъстващо в най-малко относително количество, ограничаващо нормалното хранене на растенията. С други думи, дори съдържанието на всички хранителни вещества да е в оптимални граници, достатъчен е само един „дефицитен“ хранителен елемент, който ще попречи да се получи висок добив. В тази връзка е необходимо още веднъж да се върнем към технологията на вземане на проби от почвата и техния анализ.

Начини за изследване на почвата

Резултатите от анализа на почвата в пълна сила съответстват на показателите на качествата на взетите проби. Затова на практика е важно точното спазване на условията на пробовземане:

. Използвайте качествен уред за вземане на проба (сонда), а не лопата. Вече има фирми, които предлагат механизирано пробовземане със самоходна сонда.

. Вземете минимум от 8 до 12 проби почва, за да получите точно представяне на всеки интересуващ ви участък, като осредните пробите по клетъчна схема.

. Пробите почва трябва винаги да се вземат с единаква дълбочина. Стандартни дълбочини от връхния слой почва за отбор на проби се смятат 15, 20 и 25 сантиметра. Изключение прави дълбочината за вземане на почвени проби за трайни насаждения.

. Не накланяйте пробовземача при вземане на пробите. Сондата трябва да бъде под ъгъл от 90° спрямо повърхността на земята.

. Смесвайте пробите почва в чист пласмасов съд (подцинкованите съдове могат да повлияят на резултатите от тестовете) и ги поставяйте в торба, маркирана за тестване на почва (по една за всяко поле/участък).

. Напишете наименованието на селскостопанската култура, предполагаемия обем на добива и друга значима информация, каквато изисква съответната лаборатория по тестване на почвата.

Като правило, колкото повече проби почва вземете, толкова по-точни ще бъдат анализите, които ще получите от лабораторията. На полета, където се отглеждат високодобивни култури с прилагане на интензивни технологии, препоръчително е вземането на проби да се прави на всеки две години.

Подвижни и неподвижни форми хранителни вещества

Повечето земеделски производители вземат проби от повърхностния слой почва на дълбочина от 15 до 20 см за анализ на концентрацията на фосфор и калий. Съществуват обаче ситуации, в които вземането на проби почва да става от по-голяма дълбочина. Например мобилните хранителни вещества при проливни дъждове или при груба текстура на почвата могат да се придвижат в дълбочина на почвения профил. Хранителни вещества, като нитратния азот (NO3-N), сулфатната сяра (SO4-S), бор (B) и хлор (Cl), могат да изискват вземането на проби от по-дълбокия слой почва. При отглеждане на люцерна или други фуражни култури препоръчително е пробите да се вземат както от почвен слой по-близо до повърхността, така и от по-дълбок слой.

Осреднените проби почва от различни дълбочини дават представа за наситеността с хранителните вещества от цялото поле. За всяка дълбочина се изисква вземане от 8 до 12 проби, събрани от цялата площ на участъка земя. С помощта на тази стратегия всички получени проби се смесват в един пакет за анализ.

Отборът на пробите по клетъчния метод е най- разпространеният от всички методики за отбор на проби и може да се счита ефективен за тестване на почвата. Най- разпространените клетъчни схеми са: 4 дка, 10 дка, 20 дка или 40 дка. Пробите обикновено се вземат от центъра на клетките. Съвременното програмно осигуряване може математически да оцени показателите за участъците почви, които не влизат в клетъчната схема, гарантирайки точността на тези показания за качеството на почвата за всеки такъв терен.

Основни показатели в анализа на почвата

След като получите резултатите от проведеното изследване на почвата, трябва да проверите дали показателят киселинност на почвата (рН) е в оптимален диапазон за прилагания сеитбооборот. За повечето земеделски култури най-добра е почвата с рН от 6 до 6,5 единици. Изключение правят люцерната и някои други фуражни култури, за които рН от 6,5 до 7 е най-подходящо.

Определянето киселинността на почвата е базов тест, извършван в лабораториите за анализ на почва, в който се смесват равни части почва и вода. Измерването след това става с помощта на електроди. Когато киселинността на почвата е ниска, към пробата се добавя буферен разтвор. След протичане на реакцията отново се прави измерване. Тази стойност характеризира способността на почвата да променя своята киселинност. Ако разликата между pH на почвата и буферния pH е голяма, това означава, че киселинността на почвата лесно може да се промени. Затова е необходим относително малък разход на варуващи материали. Ако след реакцията на буферния разтвор рН на почвата се измени незначително, нивото на киселинност в нея трудно ще бъде променено. Т. е. изисква се внасяне в почвата на голямо количество варуващи материали.

В почвените проби е важно е да се анализира и показателят за съдържание на органична маса, тъй като тя е резервоар на хранителни вещества и буферен механизъм за почвата. Често лабораториите използват процента съдържание органично вещество, за да установят съдържанието на азот (N) или сяра (S), които могат да са достъпни за растенията за сезона. Повишаване нивото на органичното вещество влияе на структурата на почвата, нейната водозадържаща способност, минерализацията, биологичната активност и скоростта на проникване на вода и въздух в нея.

Показателите на почвата за установяване наличието на неподвижните хранителни вещества, каквито са фосфорът (P) и калият (K), се анализират и обработват по различен начин от този на подвижните хранителни вещества. Резултатите за стойностите на неподвижните хранителни вещества в почвата не са показател за общото им количество, а доколко тези вещества ще бъдат достъпни за растенията през вегетационния период.

Катионообменната емкост (КОЕ) е количеството положително заредени катиони, които са в състояние да се задържат в определен обем почва и могат значително да влияят на подвижността и поглъщането на хранителни вещества от растенията. Базовият набор от катиони включва Са2 +, Mg2 +, К + и Na +. Известно е, че почвата като цяло има отрицателен заряд. В случай на по-голям отрицателен заряд, тя може да задържа по-голям брой положителни катиони като водород, магнезий, калций, калий, амоний и натрий, които могат да се прикрепят като магнити. Всички тези подробности от анализа са важни данни, които дават яснота за хранителния режим на растенията.

Настоящите високодобивни хибридни сортове извличат от почвата по-големи количества хранителни вещества, отколкото обикновените хибриди от предишни поколения. Това изисква по-прецизен и постоянен мониторинг на процеса на намаляване на хранителните вещества в почвата и колебанията на показателите за плодородието й, които се проявяват в нейния профил. Затова все повече земеделци предпочитат по-често да изследват състоянието на почвата в техните полета.

Прочетена 2908 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта