Кога, как и с каква норма да подхраним зимните житни култури Избрана

Измененията в климата изискват промяна на установените практики, които у нас и без друго не се спазват. Съвсем различна е практиката в САЩ, в онези региони, в които условията са много близки до нашите в момента. Има какво да се поучим от американците  

Агр. Петър Кръстев

Допреди няколко години, въпреки забраната, подхранването на зимните житни култури по замръзнала или заснежена почва беше нещо като задължителна част от технологията. Но настоящата зима (както и повечето от последните)  тотално обърка стопаните – почвата не замръзна нито по Коледа, нито по Нова година, а май няма изгледи да замръзне и до пролетта. Или ако замръзне, то е само в ранните сутрешни часове, след което много бързо се размразява.


Странно е отсъствието на каквито и да било указания към земеделските производители от страна на ресорните служби къмМОСВ, МЗХГ, МЗ и Басейнова дирекция, при положение че още на 31 декември м.г. изтече действието на „Правила за добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници“ на МЗХГ, издадена въз основа на изискване Наредба №2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници от 2007 година.  В нея се третират практиките не само в нитратно уязвимите зони, но има задължителни изисквания и за всички земеделци, които използват азотни торове. Без да стигне до тези, до които трябва – земеделските производители,  някъде (?) било казано, че досегашната Наредба №2 щяла да действа до момента на приемането на нова! Резултатите от беззаконието са налице –подхранването на есенниците на някои места в страната започна още в първата десетдневка на януари. Но така и никой от контролиращите специалисти, повечето от които са на позиция експерти, не реагира по никакъв начин. Защо ще си развалят рахатлъка и ще влизат в конфликтни ситуации със земеделските производители, като заплатите им са гарантирани и без да си създават главоболия!? Това, че азотът по това време се хвърля буквално на вятъра и е в пряк ущърб на този, който го прави, въпреки че няма право, никой не се интересува и не го спира! По-лошото обаче е, че това води до значително замърсяване на околната среда поради факта, че няма влага и по-голямата част от продукта излита в атмосферата като вредни емисии.

Затова сега, искам да запозная нашите зърнопроизводители с най-добрите практики в онези американски региони, в които условията са много близки до нашите в момента. Там няма дългосрочна и стабилна снежна покривка, а студовете много бързо се заменят от размразяване само за няколко дни. Информацията за написването на този материал получих от наш сънародник, който работи в Централата на Байер в Сейнт Луис, щата Мисури, САЩ, за което му изказвам искрената си благодарност. 

В град Колумбия, щата Мисури, който влиза в т. нар. царевичен пояс на САЩ, а следователно е част от водещите селскостопански щати, средната минимална температура през януари е – 6,2°С, максималната + 3,6°С, февруари – съответно – 3,9°С и + 6,6°С, март – 1,1 и +12,9 градуса. Средното количеството дни с валежи във вид на сняг през януари са 3,6, през февруари – 3,3 и през март 1,3. В продължение на два поредни сезона са провеждани изследвания за влиянието на сроковете за подхранване на зимната пшеница върху нейната добивност.

Азотът е внасян в норма 77 кг акт. в-во/ха (7,7 кг/дка акт. в-во) в различни срокове: в средата на януари, средата на февруари и в средата на март. Опитът е показал, че при внасяне на азот в средата на март добивът е бил с 6,8 ц/ха (68 кг/дка) по-висок, отколкото при внасянето му в средата на февруари, и с 13,6 ц/ха (138 кг/дка) по-висок, отколкото при подхранване в средата на януари. Освен  това в продължение на 16 години са сравнявани внасянето на такова количество азот в 2 различни срока – в средата на февруари и в средата на март.

И отново при сравнението се е получило в полза на по-късните срокове на подхранване: в този случай добивът е бил по-висок с 4,6 ц/ха (46 кг/дка). Мартенското подхранване е провеждано точно преди фаза вретенене. Това според мнението на учени от Ботаническия факултет в Университета на Мисури е по-доброто време за подхранване на пшеницата с азот на по-голяма част от полетата. В условията на продължителна пролет оптималното време за подхранване с азот се отлага за по-късно –  до началото на април.

Разликата в добивите между февруарското и мартенско подхранване може да бъде компенсирана с по-висока норма на внесен азот през февруари. Опитите са показали, че оптималната норма на внасяне на азот при подхранване през март е 89,5 кг/ха (8,95 кг/дка). В този случай средният добив на пшеницата е бил 4,560 ц/ха (456 кг/дка). За да се получи примерно добив от 435 кг/дка при подхранване на пшеницата през февруари, оптималната норма на внасяне на азот е била 105,3 кг/ха (10,53 кг/дка). Разбира се, по-нисък добив и по-висока норма на внасяне влошава икономическата ефективност на отглеждането –  средно с $87,5 на хектар ($8,75 на декар).

Ако все пак стопанството подхранва пшеницата в по-ранни срокове, учените от Ботаническия факултет на Университета на Мисури съветват внасянето на торове с контролирано освобождаване на азот – например, карбамид в гранули с полиуретаново покритие. Полимерното покритие забавя освобождаването на азота. Така, гранулираният карбамид с полимерно покритие при внасяне в средата на януари осигурява добив пшеница от 10 ц/ха (1000 кг/дка) повече, отколкото обикновеният карбамид, а при внасяне в средата на февруари – с 6,8 ц/ха (680 кг/дка). В същото време при подхранване в средата на март по-висок добив (с 2,7 ц/ха или 270 кг/дка) е показал участъкът, на който е бил внесен обикновеният карбамид.

Единственият случай, когато учените от Ботаническия факултет в Университета на Мисури все още препоръчват ранно подхранване на пшеница – това е, когато тя е слабо братила. В идеалния случай пшеницата трябва да е формирала няколко братя (освен основното стъбло) още есента. Ако пшеницата няма два добре развити братя (освен главното стъбло), тя изисква азотно подхранване във фаза братене. Внасянето на азот в тази фаза стимулира братенето. В този случай на пшеницата е нужен бързодействащ азот, т. е. тор без полимерно покритие. Прекалено слабото братене води до намаляване на добива. Затова, ако гъстотата на стъблостоя в тази фаза не превишава 880 стъбла/м2, то такива полета е по-добре да се подхранват във фаза братене, отколкото преди вретенене. Стимулирането на братенето през пролетта няма да доведе до сгъстяване на стъблостоя до оптимално ниво, ако изнежени стъбла се наблюдават още есента, но това все пак е по-добре, отколкото ако нищо не се направи.  

В някои почвено-климатични условия по-висок добив се постига, ако пролетното подхранване се осъществява не еднократно, а се разделя най-малко на две внасяния. Пример за такива условия са леките почви, в които азотът, внесен есента, лошо се задържа през зимата. Дори азотът, внесен във фаза братене, на такива почви се измива по-дълбоко от кореновата зона.

Карбамидът е прекрасен тор, но с един недостатък: при повърхностно внасяне амонякът има тенденция да се изпарява. В зависимост от климатичните условия загубите на азот могат да обхванат половината от внесения обем. Средният обем загуби могат да достигнат 25%. Предотвратяването на тези загуби може да се осъществи при инкорпориране на тора в почвата, което няма как да стане в посевите с есенни култури. Но как да се случи това, ако работиш по технологии с минимални обработки на почвата? 

Известно е, че изпарението на амоняка е проблем при торене на пролетните култури, като царевицата. Но много селскостопански производители смятат, че при зимните житни култури изпарението на амоняка не е проблем. Последните изследвания, дори в по-студените щати, в т. ч. и Аляска (където благодарение на глобалното затопляне вече се получават стабилни добиви от ечемик и картофи), убедително доказват, че загубите на амоняк от карбамида са в значителни обеми, дори при ниски температури и дори при замръзнала почва.

Това е така, защото разлагането на карбамида в чисто химическа реакция, която протича в почвата, е много по-малко чувствителна към температурата в сравнение с други реакции (например превръщането на азота от амонячна в нитратна форма), протичащи в клетките на живите организми. Изследването в Университета на Мисури е показало, че прилагането на инхибитора на уреазата осигурява допълнителен добив  от 3,4 ц/ха (340 кг/дка), независимо дали срокът на внасяне е в средата на януари, средата на февруари или средата на март.

При подхранване в средата на март загубите на азот от класическия карбамид са били 13,6 кг/ха (1,36 кг/дка), а с прилагане на инхибитора на уреазата – 1,1 кг/ха (0,1 кг/дка). В същото време дъжд, паднал няколко дни след внасянето на класически карбамид, придвижва азота в почвата и предотвратява неговата загуба. Затова, ако прогнозите показват, че ден или два след подхранването се очаква дъжд, според учените от Ботаническия факултет на Университета на Мисури подхранването може да се направи с обикновен карбамид, без инхибитор на уреазата. 

Прочетена 12722 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта