Торенето на царевицата с азот изисква специална стратегия Избрана

Бавното и контролирано действие гарантира максимално усвояване на хранителните елементи без замърсяване на околната среда

Агр. Петър Кръстев

Производителите на минерални торове постоянно подобряват своите продукти с цел повишаванена тяхнатаефективност. Това е особено важно за азотнитеторове, но също така е необходимо да се намали неблагоприятното въздействие на този вид агрохимикали върху околната среда като еутрофикацията*, замърсяването на подпочвените води и др.

Постигането на повишенаефективност от азотните торове не е лесна задача, тъй като растенията усвояват азотаот почвения разтвор с кореновата си система във формата на нитратни или амониевийони. При това амониевата форма на азота, за разлика от нитратната, се фиксирав почвения поглъщателен комплекс, затова почвата и растениятасе конкурират за амониевия азот, намиращ се в почвата или внесен с азотните торове.

Такава конкуренция за амониев азот е основен проблемпри определянена дозите за внасяне на минералниторове, тъй като само част отелемента може да бъде използвана от растениятапрез вегетационния период. От практична гледна точка ефективността от използване нахранителните вещества може да се определи чрез разликата между частта от общото количество достъпни форми азот в почвата или постъпилия с торовете, с усвоения от културата за определено време. Повишаване ефективността от използване нахранителните веществав минералните торове от културите винаги е било и си остава важен изследователски проблем.

Стратегия, повишаваща ефективността от минералния азот

Различните видове азотни торове, използвани в селското стопанство, все повече подлежат на контрол с цел подобряване на глобалния азотен баланс както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Най-важната задачаепо-нататъшното повишаване на ефективното им усвояване. Известно е, че при внасяне на минерални торове през първата година растенията използват само 50 – 60% азот, 10 – 25% фосфор и 50 – 60% калий. Поради това че значителна част от азота в торовете се губи в годината на внасяне, дозата му трябва да бъде балансирана с оглед максимално задоволяване нуждите на растенията с хранителния елемент. Това изисква вземането на определени агротехнически решения, фокусирани върху технологии, които позволяват да се достигне максимална съвместимост между потребността на културата и постъпването на азот от всички източници, в това число и от торовете. Тази стратегия включва:

  • стимулиране растежа на кореновата система за сметка на подобряване структурата и оптимизиране киселинността на почвата (алкализиране), повишаване съдържанието нахумус, способност за запазване достъпността нахранителните вещества;
  • извършване напочвен и растителен анализ за съдържание на хранителни вещества, а също така и на постоянен мониторинг на растежа и развитието на селскостопанските култури;
  • определяне дозите хранителни вещества, съответстващи на потребностите на земеделските култури и на условията на отглеждане;
  • избор на оптимална форма на минерален тор и начин на неговото внасяне, например инкорпориране в зоната на кореновата система.

Много добър начин за повишаване ефективността на минералния азот е използването наторове с бавно и контролирано действие, коитопостепенно освобождават хранителните вещества в съответствие с потребностите и динамиката на усвояване от конкретната култура.

Формула за идеален тор

Идеалният тор трябва да има следните характеристики:

  • При еднократно внасяне да осигурява достатъчно количество хранителни вещества на растенията, необходимизатехния оптимален растеж и развитиепрез целия вегетационен период.
  • Съдържа максималенпроцентхранителни елементи, за да се получи най-голяма възвръщаемост на инвестицията.
  • Има минимално неблагоприятно въздействие върху почвата, водата и околната среда.

В голяма степен на тези изисквания отговарят торовете със забавено и особено с контролирано освобождаване на азот и стабилизираните торове. С тяхна помощ е възможно повишаване коефициента на използване на хранителните вещества при минимално количество тор и намаляване негативното въздействие на околната среда. Трябва да се знае, чегрешките, допуснати в технологията на отглеждане на културите, не могат да се поправят с помощта на тези специални видове азотни торове.

Минералният азот: задграничен опит

В катедрата по агрономство в Университета по естествени науки в Познан, Полша, в продължение на няколко години в полски опити е наблюдавана реакцията на хибридите царевицакъм различните форми азотни торове. Внасяне на 140 кг N/ха (14 кг N/дка) във вид на азотен тор Super N46 е оказалопо-голямо влияние върху добива – съответно с 12,1 и 8%, в сравнение с амониевата селитра или карбамида. За отбелязване е, че тези резултати са били получени в много сухата и гореща 2018 година.

Азотът и хибридите царевица

При разработката на технологии за торене на царевица с азот много важно е да се отчита генетичният профил на избрания хибрид. При класическите хибриди, царевичните растения усвояват от 85 до 100% от азота в периода на активен вегетативен растеж. Във фаза наливане на зърното при същите започва процес на реутилизация (повторно използване) на органичните азотни съединенияот натрупаните по-рано ресурси в растението и частично от почвата. Този механизъм е присъщ само на класическите хибридии не важи за различните технологични линии хибриди. Индексът на реутилизация (придвижване) на азота и другите хранителни вещества за класическите хибриди е положителен, т. е. във фаза на генеративен растеж (наливане на зърното) те използват резерви, натрупани във фаза на вегетативен растеж.

От друга страна, механизмът на усвояване на азота от хибридите отразлични технологични линиие диаметрално противоположен и индексът на реутилизация на азота при тях е отрицателен. Това се отнася също за фосфора и магнезия. С други думи, основен източник на азот за растенията от различните технологични линии царевица в периода на наливане на зърното е почвата. Тази особеност на хибридите изисква прилагането на азотниторове със забавено действие (карбамид, амониев сулфат с полимерни покрития) или внасяне на азота на части, което е значително по-трудно при високи растения.

В изследванията, проведени в полската катедра по агрономство, хибридите от различини технологични линииса показали по-висок добив на фона на всичкипроучвани видовебавнодействащи азотниторове. Най-голям допълнителен добив зърно е бил получен във вариантите с карбамид и притора Super N46 . Затова, необходимо условие за внедряване на прогресивни хибриди от различните технологични линии царевица изисква промяна в стратегията на внасяне на торовете, базирана на знания за конкретната физиология на хранене.

*еутрофикация - „цъфтеж“ на водните басейни, в резултат на намножаване на определен вид водорасли от замърсяването с химични елементи от торовете

Прочетена 5492 пъти Последно променена в Вторник, 18 Февруари 2020 13:43
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта