Пшеница 2020 беше подложена на стрес фактори Избрана

Бързото преодоляване на негативните последици може да стане със спасителни практики

Агр. Петър Кръстев

Тази пролет целият свят е в стрес, а самият термин „стрес“ е актуален повече от всеки друг път. Тук ще говорим конкретно за селското стопанство, тъй като сполетялата ни пандемия от COVID-19 като че ли измества всички други теми. Но ако в момента не предприемем и не направим нищо в земеделието, през юли ще бъдем още по-стресирани от получената реколта.

На първо място, разбира се, става въпрос за основната култура у нас – пшеницата, и нейното състояние към момента. Обследванията на специалистите показват, че картината е една и съща с малки нюанси за всички райони на страната – стрес от недостиг на влага и повреди от възвратните студове – сланите.

Както при всички земеделски култури, така и при пшеницата стрес факторите са достатъчно много. Но основните са тези, които се причиняват от самия човек (всяка пестицидна обработка), и тези, които са вследствие на природни явления като студове, високи температури, суша, градушка, наводнения и др.

Сред най-значимите стрес фактори за пшеницата тази пролет са:

  • Недостигът на влага поради крайно ниските запаси в почвата след аномално топлата и безснежна зима.

  • Наличие на значителен брой възвратни студове след разкаляване на растенията и възобновяване на пролетната вегетация.

Някои агрономи смятат, че след като пшеницата е способна да преживее много ниски отрицателни температури през зимата, понижението им до минус 2 – 5°С през пролетта няма да повлияе на нейното физиологично състояние. Но физиологията на зимните култури е проектирана така, че след размразяването (възобновяване на пролетната вегетация) веществата, които защитават клетките от ледени кристали, наречени криопротектори, се разпадат.При следващите резки спадове на температурите на въздуха пшеницата няма време да реагира, а самите молекули на водата вътре в клетката се превръщат в ледени кристали, които разкъсват клетъчните стени и причиняват непоправими щети.

Sled slanite

За облекчаване на стреса при пшеницата през 2020 г. са препоръчителни следните дейности:

  1. Следене на валежите и третиране на растенията с фитохормони на растежа.

  2. Възстановяването на растенията може да се подпомогне с продукти на базата на аминокиселини.

  3. Внасяне на фосфорно-калиеви торове, което е важно не само есента.

  4. Внасяне на листни торове с комплекс от микроелементи.

  5. Проверка на качеството на водата при приготвяне на разтворите за третиране на посевите.

Особености на листното подхранване след повреди от измръзване

Днес пазарът на агрохимикали предлага богата и разнообразна гама от стимулатори на растежа, антистрес продукти, течни комплексни торове с формулации за възстановяване на зимните култури след измръзване и др. В тази сложна обстановка за земеделците е доста трудно да се ориентират и да изберат най-правилното решение.

Не бива да забравяме, че времето за сеитба на пшеницата миналата година беше доста удължено. Поради недостига на влага, сеитба се извършваше октомври, ноември, че дори и декември. В резултат на това посевите са много разнообразни – на едни площи пшеницата влезе в зимата добре развита и братила, на други — поникна през февруари. За отбелязване е също така, че през зимата растенията почти през цялото време вегетираха за сметка на положителните температури (около и над биологичния минимум 5°С) и не успяха да натрупат въглехидрати, което би им позволило по-леко да понесат възвратните студове. 

Sled slanite4

В края на януари– началото на февруари 2020 г. зърнопроизводителите започнаха да внасят азотните торове, което доведе да стимулиране на интензивен растеж на вегетативната маса. Всички запасни хранителни вещества бяха изразходвани за този процес. Като краен резултат: колкото по-добре е била развита пшеницата, толкова по-силно тя пострада от възвратните студове. Посевите във фаза втори-трети лист понесоха по-леко замръза от сланите, а добре развитата пшеница пострада доста силно. Да вземем за пример местата, където през есента имаше валежи, пшеницата беше рано засята и се разви нормално, а през пролетта бе внесено оптимално количество торове и стимулатори. Какво се случи с тези посеви сега? След силните и с продължително времетраене слани, голяма част от вегетативната маса измръзна и впоследствие изсъхна. В тези най-тежки случаи листното внасяне на хранителни елементи трябва да стане, след като израснат новите листа.

Полезна стратегия

За силно пострадалите от слани посеви е необходимо да се изчака пет-седем дни. Ако точката на растеж е жива и кореновата система е здрава, растението ще започне да стимулира нарастването на нова вегетативна маса. Задачата на земеделеца е да работи за братене, като направи кореново подхранване с комбинирани торове. В този случай е важен комплексният подход с внасянето на следните торове:

  • азот – работи върху развитието на вегетативната маса;

  • фосфор – стимулира развитието на вторична коренова система;

  • калий – засилва всички физиологични процеси. 

Начини на внасяне на торовете

Ако се очакват валежи, торовете могат да се разхвърлят повърхностно. Агрономите знаят, че ако падне дъжд, той ще разтвори тора и ако нитратният азот проникне дори на два сантиметра в почвата, той няма да се изпари и ще бъде достъпен за кореновата система. Разбира се, ако падналите валежи са два-три милиметра, дъждът е непродуктивен, без стопанска стойност. А 10 мм и повече вече се смятат за панацея.

Ако не се предвиждат валежи, по-добре е сложните торове да се внесат със сеялка за торовнасяне. Тази практика у нас не е много разпространена при културите със слята повърхност, каквата е пшеницата, но предвид все по-честите пролетни засушавания, вероятно ще се наложи. И когато полето видимо се изравни и позеленее, тогава е много добре да се внесат комплексни листни торове с микроелементи и стимулатори на растежа.

Прочетена 4173 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта