Земята не е безкрайна величина, риск е да я обработваш, казва Радостина Жекова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Жекова, трудна изглежда срещата между собствениците на земеделска земя и онези, които я обработват – наематели и арендатори. Има ли нещо дълбоко погрешно в основата на този задочен разговор и започналия спор за изплащането на високи ренти в трудна година?

- По начина, по който сега се води дебата, трудно ще се срещнем. Собствениците на земеделска земя защитават своя личен интерес и това е нормално. Българското земеделие обаче не е безкрайна величина, то е риск. И ние, в Добруджа, знаем това най-добре. Хубаво, извадиха на показ хората с милиони, спечелени от земеделие. Защо обаче никой не извади на показ каква е междуфирмената задлъжнялост в сектора? Какви кредити са теглили земеделците, за да го работят същото това земеделие. В един момент да не се окаже, че милионерите в земеделието на практика ще се окажат длъжници? Всяко едно производство, за да съществува, трябва да има пари да се възпроизведе. Това е дял от 30% от нашите приходи. Той задължително трябва да остане като капитал у фермера, за да може той да се развива. Ако една година аз не инвестирам в техника, на следващата вече мога да се окажа изхвърлена от пазара. Това е истината. Още 30% от приходите трябва да отидат при собствениците на земята. При година като сегашната обаче се получава друго: за да платим високите ренти в Добруджа, ние трябва да се лишим от целия си приход.

- Негативното настроение към сектора не идва ли поради факта, че има няколко ползватели на милиони декари със земя и това обикновено се коментира в контекста на партийни зависимости?

- Да, има такива ползватели. Ако те са нарушили закона, нали има Прокуратура. Да ги разследва, да ги накаже. В НАЗ имаме различни ползватели – има хора с 5 хил. дка обработваема земя, има и с 50 хил. дка – никой на никого не се сърди, никой не гледа в паницата на другия. Кой колкото е могъл – толкова е наел. Това е реалността. Защо българинът обича да мрази някой, който е успял? Защо един успял човек да е виновен за неуспеха на другия? Според мен няма такава логика.

Развиваме нашия семеен бизнес от 30 години. Започнали сме с един трактор и с кредити до ушите. Защо през 1992 година малцина излязоха от своите топли обувки и поеха риска да се занимават с аграрен бизнес? И през всичките тези години ние се борим да сме на пазара и да се развиваме. Не разбирам хора, които не виждат реалностите, защото явно джиповете им са твърде високи, за да видят земеделската кал. В момента в Добруджа жънем от 0 до 300 кг пшеница от декар. Това е трагедия. Имам колеги, които направо влизат с дисковите брани. Цинично е на фона на тази картина да създаваш у хората илюзорна представа и да им образуваш напразни очаквания. От друга страна, българинът е беден – с рентата той иска да си оправи борчовете, да си помогне на децата, да се лекува. Но няма как рента върху 10 дка земя да ти запуши всички дупки, които са се отворили през годината. Невъзможно е. В Добруджа още през май започват да звънят и да питат за рентите. А те се плащат през ноември. У нас е така, защото хората живеят от рентата, в останалия свят никой не чака на това.

- Ваши колеги признават, че в голяма степен браншът сам е причина за вдигането на рентите – така ли е?

- Така е, ние сме си виновни. Проявили сме лакомия. В стремежа да станеш по-голям, наемаш земя. И понеже това става все по-трудно, имаш една единствена възможност – обещаваш по-високи ренти. И като я вдигнеш, ето я – добър ден, рентата идва при теб и трябва да я плащаш. При година като сегашната обаче – как да стане?

- Как може да се поправи това, какво се случва в другите европейски държави с рентите?

- В другия свят, който определяме като цивилизован, държавата, понеже е преценила, че земеделците не са съвсем грамотни, когато става дума за икономика, казва: „Ние ще определим рентата“. И на базата на справки в отделните региони, на разходите и на добивите, държавата определя годишната рента. И няма никакви битки и дебати по темата.

- У нас обаче къде е държавата в този процес?

- У нас държавата е решила, че ние живеем в условията на свободна пазарна икономика и рентата е въпрос на свободно договаряне между собственик и ползвател на земя. На практика обаче какво се получава – див капитализъм. Ако колега е обещал 120 лева рента, ти си принуден да дадеш същата – за да останеш на пазара. Това е пагубно и тази година ще има фалити. Защото в нашия бизнес, ако пропуснеш една година да инвестираш в техника, от следващата ти вече си никой. Така стоят нещата. Явно ще бъде по-добре държавата да се намеси и да се въведат регулации. Каквато практика има в други европейски държави. Примерът, който дадох, е от Франция.

- Европейската политика предопредели ли развитието на българското земеделие – ако е ясно, че бързо ще станеш богат от зърно, защо да отглеждаш праскови? А и първото не е ли по-лесно от второто?

- Не е по-лесно. Аз отглеждам и зърно, и праскови. Само че за първото има пазар, а за второто – няма. В момента бера праскови и не знам какво ще правя с тях. Моите праскови няма как да са конкурентни на евтиния и силно субсидиран внос. Проблемът не е кое производство е по-лесно, а за кое има пазар. Понеже сме в ЕС, всички стоки от европейските страни влизат у нас безмитно. Гърция е най-големият вносител на праскови у нас. Моята цена автоматично е с 20% нагоре /заради ДДС/, без значение на каква себестойност работя. При гръцката праскова няма ДДС. Като прибавим и нерегламентирания внос, става ясно защо за българските плодове няма вътрешен пазар. С кого да се борим?

- Всички повтарят: добавена стойност, добавена стойност – има ли нещо погрешно в разчитането и на тази мантра?

- Произвеждам сок от плодовете, които не мога да реализирам на пазара. За да има изобщо някакъв смисъл от това, което правя, следва да продавам моя сок на 3.50 лева. Вие бихте ли си купили толкова скъп сок, при условие, че масовата цена е под 2 лева? Нищо, че в моя има плодове, а в другите – не е ясно. Кой изобщо в България би си купил сок на цена от 3.50 за литър? Никой. И така великият израз „добавена стойност“ започва да губи смисъл, ако в него няма пазарен резултат. Никога не съм го крила – занимавам се с овощарство, защото мога да си го позволя – с приходите от зърнопроизводството. Иначе не бих се захванала. Просто ще бъда един горд собственик на качествен плодов сок, който не мога да продам. Горд собственик на висока добавена стойност – и какво от това? Но мога да го преглътна, да си позволя подобна загуба. Няма как обаче да гледаш два месеца 1 декар с домати и да искаш да живееш от тях останалите 10 месеца от годината. В това няма никаква икономическа логика. Никъде в света няма такава икономика.

- В самото начало ли се обърка моделът на земеделие у нас, къде сгрешихме?

- Още по време на предприсъединителната програма САПАРД, Европа ни предупреди: „Вие ще станете големи“. Но за да кандидатстваш тогава по САПАРД за закупуване на комбайн, изискването беше да обработваш минимум 4-5 хил. дка земя с договор поне за 5 години. Така започна окрупняването. И е логично като обработваш 4-5 хил. дка земя, да искаш да се развиваш, да растеш. За да бъдеш конкурентноспособен. Сега какво искат от нас – да станем малки и да искаме помощи от Европа. Каква икономическа логика има в това?

Публикувана в Интервюта

Средната цена на земеделската земя в Добрич достига почти 2000 лв. на декар през 2019 г., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Миналата година средната цена на сделките в района с най-скъпа земеделска земя у нас е достигнала 1964 лв., като се доближава до нивата си от 2017 г., когато е била 2032 лв. и е поскъпнала с 15,7% спрямо 2018 г. За сравнение през 2010 г. цената на земята в Добрич е била едва 531 лв. за декар, което е ръст от 270% за десетгодишния период.

През 2019 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1053 лв. за един декар, което е със 7,4% повече в сравнение с 2018 година, сочат данните на НСИ. Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1 027 лв. за декар, а на сделките между юридически лица - 1122 лева. Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2019 г. достига 300 лв. за един декар и също отбелязва увеличение спрямо предходната година с 37,6%.

През 2019 г. най-висока e цената на сделките с ниви в Североизточния район - 1462 лв. на декар, което е със 7,7% повече спрямо предходната година. В Северния централен район цената на сделките с ниви достига 1138 лв. на декар, а в Северозападния район - 967 лв. на декар. Спрямо предходната година увеличението в цената в двата района е съответно с 3,6% и 9,4%. Повишение в цената на сделките с ниви през 2019 г. спрямо предходната година е отбелязано във всичките шест статистически района.

По градове след Добрич най-скъпа е земеделската земя в Силистра – средно 1382 лв. на декар през 2019 г., което е минимално повишение спрямо 1379 лв. година по-рано. На трето място се нарежда София с 1135 лв. за декар, което е значително повишение спрямо 2016 г. (за 2017 г. и 2018 г. не са налични данни), когато средната цена на земеделската земя в столицата е била едва 540 лв.

Средната цена на декар земеделска земя през 2019 г. е над 1000 лв. и във Враца (1024 лв.), Разград (1091 лв.), Русе (1092 лв.) и Варна (1069 лв.)

През 2019 г. цената на земеделската земя е нараснала в почти всички големи градове у нас, включени в статистиката на НСИ. Най-голям спад е отбелязан в Шумен и Търговище със съответно 14,4% и 10,7%. Земеделската земя е поевтиняла и в Ловеч и Пловдив.

Рентите

През 2019 г. средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 49 лв., което е с 2% по-малко спрямо 2018 година, сочат данните на НСИ. Средната цената за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи обаче е отбелязала значителен ръст от 43,8% спрямо предходната година и достига 23 лв.

През 2019 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Североизточния район - 69 лв., като спрямо 2018 г. тя отбелязва незначителен спад с 1,4%. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви в Северния централен район, достига през 2019 г. 60 лв., а в Северозападния - 50 лева. И в двата района е отчетено увеличение на цената на рентното плащане спрямо предходната година - съответно с 1,7 и 4,2%. Спрямо предходната година цената на рентата на ниви в Югозападния и Южния централен район остава без промяна.

Отново най-високи са рентите в Добричка област – 87 лв. на декар, което обаче е лек спад спрямо 91 лв. на декар през 2018 г. На второ място е Силистра със 78 лв. на декар, без промяна спрямо 2018 г., и Разград с 62 лв. на декар спрямо 59 лв. през 2018 г.

В същото време в Габрово средната рента за декар земеделска земя е едва 12 лв. спрямо 20 лв. през 2018 г. В Перник и Кърджали тя е съответно 24 лв. и 26 лв. за декар. Като цяло в Южна България рентата за декар земеделска земя се движи между 20 и 40 лв., докато на север рядко пада под 50 лв. за декар, показват данните на НСИ.

Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, каква е картината в Добруджа – паднаха ли валежи, ще бъде ли спасена реколтата от пшеница?

- Доста пъстра е картината – паднаха локални валежи, по 1-2 литра на квадратен метър. Има една стара приказка: Летен дъжд в Добруджа, единият вол - мокър, другият - сух. Такъв беше характерът на валежите. Надяваме се да продължи да вали, защото досегашните количества дъжд са почти без стопанско значение – по отношение на тотално пропадналата до момента пшеница.

- Има ли яснота какъв е размерът на пропадналите площи с пшеница в Добруджа?

- До края на миналата седмица имаше заявления за обследване на около 270 хил. дка пропаднали площи, 50 хил. дка ще бъдат разорани. Комисиите продължават да обследват посевите. Картината е лоша – от Балчик нагоре, Каварна, Шабла, Генерал Тошево, Добричка община. Заявленията за обследване на посевите с пшеница продължават да валят.

- Какво е положението в останалата част на страната?

- Критична е картината в района на Карнобат, Сливен и Бургас, както и в част от земеделските площи около Враца. Най-тежка е сушата в Добруджа. Пшениците масово са подкосени. След последните дъждове поне ще има възможност да се изоре. Надявам се да падне хубав дъжд, поне такива са прогнозите. Той ще помогне на пролетниците, които са в много добро състояние и на онази пшеница, която има шанс да оцелее след такава невиждана суша. От нея едва ли ще могат да се приберат повече от 100-150 килограма от декар, но няма какво да се прави – това е положението. В момента се обследват 100% площите с пшеница в цялата страна. Вероятно другата седмица ще имаме обобщена информация от страна на земеделското министерство. Като цяло картината в България е добра, падналите дъждове допълнително ще налеят зърното. В споменатите вече региони обаче ще има значителни щети.

- Бюджетът по директните плащания беше увеличен със 140 млн. лева - това ще компенсира ли загубите от сушата?

- Това решение се взе на заседание в МЗХГ с представители на всички браншове – всички бяха „За“ тази антикризисна мярка. В процентно изражение за зърнопроизводителите увеличението е с 9%, за обвързаната подкрепа - с 11%. За зърнения бранш това прави около 2.70 лева на декар. Разходите по пшеницата до момента са в размер на 80-90 лева на декар, загубите ще бъдат големи за колегите, пострадали от сушата. Засега това е единствената целева и допълнителна подкрепа за сектор „Зърно“, за което благодарим. На 29 май по наше искане е насрочен Консултативен съвет за зърното. Този път по-малко ще си говорим за добиви и повече - за оцеляването на зърнопроизводителите от някои региони в страната. 

Коментар за намеренията на Брюксел да налее милиарди за т. нар. Зелена сделка, за българското поземленото законодателство, поставено на трупчета, за мерките на подкрепа към устойчивия бизнес, за българското земеделие и политиките, които се пишат за него – очаквайте продължение на разговора с Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ

Публикувана в Интервюта

Колкото и валежи да паднат сега, липсата на зимна влага ще е определяща за бъдещата реколта

Агр. Петър Кръстев

Картината със земеделските култури в страната остава сложна и непредвидима. Най-потърпевша от неблагоприятните условия е крайморска Добруджа, където е съсредоточено основното производство на пшеница в страната. Очакваният голям дъжд по Гергьовден, който синоптиците прогнозираха, така и не се състоя или падна само на отделни места. Валежите бяха локални – дори в едно и също землище имаше участъци с дъжд до 30-35 л/м2 и такива – без капка. Естествено че там, където валя, посевите с пшеница и ечемик, които вече изкласиха, могат да издържат до юни, но ако през това време не вали, ситуацията отново ще се влоши. В резултат от сушата почти всички братя са отпаднали и пшениците, които впоследствие получиха живителна влага, могат да дадат добив от 200-300 кг/дка. Такава е картината в общините Каварна, Шабла, Генерал Тошево – на места от февруари досега има едва 8 л/ м2, а последната седмица на други има до 50 л/м2. Но никак не са малко местата без никакви валежи. На фона на всеобщата критична картина обаче има и посеви в отлично състояние, където по прогноза на местни специалисти добивите могат да стигнат до 600-700 кг/дка.

Тревожна е картината и във Варненска област, където се стигна до разораване на напълно изсъхнали посеви с пшеница. Стопаните са пред дилема дали и с какво да засеят разораните площи, защото ако не вали, ще имат само още допълнителни разходи.

Няма спор, че екстремните условия на изминалата зима и настоящата пролет са основната причина за състоянието на есенниците, но има допуснати и технологични грешки, споделят специалисти от района на Добруджа. Без да се вземе предвид липсата на влага, на места пролетното подхранване е направено с високи дози азот, който е подействал фитотоксично на и без друго силно стресираните растения. В резултат на това в момента се наблюдава интересна картина – стопаните, които по едни или други причини (включително поради липса на средства) не са торили с азот или са торили с по-малка норма, имат значително по-добри посеви, от тези, които са торили с големи дози.

Непредвидимостта остава и за пролетните култури

Засетите слънчоглед и царевица вече никнат, защото влагата за поникване е достатъчна, но ако сушата продължи, не може да се очаква добра реколта.

Най-характерно за сезон 2019-2020 е отсъствието на снеговалежи и липсата на зимно влагозапасяване на почвата. Пролетните и летните валежи са ефективни, когато влагата от тях се среща с почвената влага в дълбочина. Когато такава няма, тези валежи имат краткотраен ефект и нямат голяма стопанска стойност, защото влагата от тях много бързо се изпарява и не може да бъде на 100% оползотворена от растенията.

За кой ли път отново можем да направим констатацията, че в земеделието година с година никога не си прилича. Винаги има нещо, което не се случвало, независимо дали в положителен или май по-често в отрицателен план. Този селскостопански сезон също не прави изключение. Освен всичко, той съвпадна и с пандемията, която обхвана целия свят! Слава Богу, че все пак отрасълът земеделие, в частност зърнопроизводството, е един от малкото, за който карантината не създаде сериозна пречка за извършване на сезонните работи на полето. Независимо от това, в завода на открито производството зависи най-вече от обективния фактор – природата, която все по-често е непредвидима!

Публикувана в Растениевъдство

На места в Добруджа пшеница няма да се жъне тази година, каза в интервю за „Гласът на земеделеца“ агробизнесменът Станимир Статев. Прогнозите са за 4-5 литра дъжд през следващите дни, но това е нищо и няма съществено да промени положението на полето. В момента няма никакъв запас от влага.

По отношение на цената на зърното Станимир Статев също не е оптимист. Той припомни, че сушата в Добруджа започна още от миналата година. И тогава добивите са били ниски, в Добрич са жънали по 400 кг пшеница от декар. При 30 стотинки цена производителите са получили по 120 лв от декар. Арендаторите са принудени от пазара да плащат високи ренти, подписали са договори и нямат полезен ход

По отношение на напояването, агробизнесменът пита - как да напояваш пшеница на 30 стотинки? Колко пари трябва да извадиш и къде ще излезе сметката да вадиш вода от 600 м? При техническите култури има сметка да се прави напояване, но не и при пшеницата.

За изхранване на населението и тази година ще има пшеница и царевица, но земеделците едва ли ще имат печалби. Затова и в момента те се въздържат от всякакви инвестиции в техника и други разходи.

Според Станимир Статев, едва ли зърнопроизводителите ще бъдат компенсирани от държавата, защото сушата няма да е тотална и те все нещо ще приберат. Това няма да е основание за нулева година и зърнопроизводителите все пак няма да останат без пари да засеят следващата реколта.

При етерично-маслените култури се надяваме поне някакъв добив да има, каза Станимир Статев. Работата е печална, не е оптимист той.

При боба, който от няколко години се отглежда в семейното стопанство на Статеви, също се очакват много ниски добиви и не се знае какви количества български боб ще има на пазара тази година. Производителите на боб в България се броят на пръстите на едната ръка. Производството на боб изисква много работа и огромни инвестиции. Самата фамилия Статеви е започнала с тази култура, тъй като в семейството много го обичат и решили да възродят това традиционно производство. Шансът им е бил, че по програма успели да закупят американски машини за вадене на боб, които са много скъпи. Необходим е и роторен комбайн със специален подбирач. В стопанството са автоматизирали напълно отглеждането на културата, защото ако се използва работна ръка, разходите само за ваденето му са 50-60 лв на декар.

В стопанството отглеждат твърда пшеница, булгур, произвеждат тиквени и слънчогледови семки и масла от тях. Вече присъстват и в търговските вериги, но стъпването им там е отнело години борба и никак не е лесно, показва техният опит.

Според Станимир Статев коронавирусът не е попречил на земеделието у нас, за разлика от сушата.

„Българинът е свикнал да се справя с всякакви ситуации, но не изключвам и фалити. Надяваме се, Господ и природата да се смилят над нас.“, е неоптимистичното заключение на агробизнесмена.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес
  • Невижданото засушаване застрашава етерично-маслените култури, особено младите насаждения

  • Пазарът на масло е в застой, цената е едва 60 лв./кг

Габриела Събева

Сушата в Добруджа се разраства все повече. Поредното изпитание, което природата ни поднася, поражда сериозни тревоги сред земеделските стопани в Добричка област. Липсата на дъжд сериозно може да навреди на една култура, известна със своята устойчивост на суша и горещини. Площите с лавандула през последните години в Добруджа рязко нараснаха и надхвърлиха вече 90 000 дка. Ароматната билка дава препитание на много земеделски стопани, които разшириха производството и дори изградиха дестилерии за етерично-маслени култури.

„В постоянна тревога сме. Сушата ще се отрази негативно на новите насаждения от лавандула, създадени през миналата и тази година”, коментира Петър Христов, председател на Асоциацията на производителите на етерични масла. Производителят уточнява, че старите лавандули няма да изсъхнат, но при тях ще се забавят вегетационните процеси. По-сериозният проблем в момента е при младите растения. Факт е обаче, че насажденията от различни възрасти ще пострадат, но в различна степен.

Цяла Североизточна България е обхваната от незапомнено засушаване. Проблемът се изостря както от липсата за поредна година на зимна влага, така и от липсата на пролетни валежи. Петър Христов отглежда 1000 дка с различни етерично-маслени култури в Шуменска област – лавандула, бял равнец, маточина, римска лайка. Изградил е разсадник в село Тригорци, Добричка област. „Миналата година по това време моите полета с бял равнец достигаха на височина 45-70 см. В момента растенията са около 15-20 см високи. Сушата оказва влияние върху абсолютно всички етерично-маслени култури”, категоричен е стопанинът.

Петър Христов не крие своите опасения, че липсата на влага по време на вегетация ще рефлектира върху добивите.

„При нормална вегетация имаме повече зелена маса и повече разклонения. Ако продължи така, сушата ще окаже влияние върху количеството етерично масло”, допълва Христов. 120 души членуват в Асоциацията, учредена през август 2020 г. в Добрич. Мястото не е избрано случайно – 40 % от лавандулата в България се отглежда именно в Добруджа. Целта на браншовата организация е да се постигнат по-добри условия за реализация на произведеното етерично масло. В момента обаче срещите и разговорите на Асоциацията са затруднени, въпреки онлайн възможностите за комуникация.

Тревожен е фактът, че 80-85 % от земеделските стопани от Добричка област не са реализирали продукцията си. В момента има непродадено лавандулово масло, произведено през 2018 г. Пандемията от коронавирус оказва негативно влияние върху пазара. „Няма никакви сделки. Ако някой търси лавандулово масло, то той дава 60 лв. за килограм качествена продукция. 250-270 лв./кг се търгуваше маслото през по-миналата година”, припомни още Петър Христов. „Тогава имахме колеги, които не продадоха на тази цена, тъй като изчакваха тя да се вдигне може би до 300 лв./кг. Така маслото остана. През миналата година цените започнаха от 80-90 лв./кг и се сринаха до 60 лв./кг масло”.

Проблемите със сушата започнаха още със жътвата на 2019 г., анализира Юлия Пенкова. „Още тогава нямаше никакви дъждове и влага. После тази зима се оказа безснежна. Стигна се до лошо наслагване на неблагоприятни фактори”, коментира Юлия, която отглежда със семейството си етерично-маслени култури още от 2010 г.

„През миналата година имаше ниски добиви, тази година се очертава пак така. Не се събуждат добре растенията, няма хубави леторасли, малко са на брой, не са изхранени”, описва ситуацията младата дама.

Очертава се нисък добив от лавандула. Това обаче може да донесе ползи на тези стопани, които имат останало непродадено масло. При очакваната лоша стопанска година количествата могат да бъдат продадени, не крие оптимизма си Юлия Пенкова. Тя допълва, че нейното стопанство е сертифицирано за биологична продукция и това страшно помага в търговията на маслото, добито от 200 дка лавандула.

Проблемите, породени от извънредната ситуация с коронавируса могат да имат още положителни последствия. „Сезонните работници са тук. Това са хора, научени да работят качествено в Европа, за да си заслужат възнаграждението. Сега у нас вършат много добра работа на полето, особено в стопанства, които разчитат особено много на ръчния труд”, не крие чаровната производителка.

„За толкова години успяхме да се срещнем с различни проблеми в отглеждането на ароматната билка. Установихме, че който има желание и е решил да се занимава с това, който усеща, че етерично-маслените култури са му на сърце, остава и се бори. Имаше обаче и хора, които засадиха лавандула с желанието за бързи печалби. Още при първите трудности се отказаха”, анализира чаровната стопанка. Според нея вече е започнало редуцирането на броя на производителите, част от които разпродадоха площите си с лавандула. Други все още търсят цена за насажденията си в различни обяви, а трети директно пристъпиха към разораване на туфите. Това са естествените процеси за регулиране на сектора в действие, допълва още Юлия.

Ниските добиви и ниската цена на лавандуловото масло през 2019 г. доведоха след себе си и срив в цената на разсада. Ако година по-рано един стрък се е търгувал по 18-25 стотинки, то през октомври-ноември миналата година пазарът се срива до 10 ст. на стръкче лавандула. Тогава се залагат новите насаждения и разсадниците бързаха да реализират произведените резници.

Юлия Пенкова е убедена, че лавандулата и стопаните ще се справят с поредното предизвикателство. „Не мисля, че сушата и свитият пазар ще сринат сектора! Да, той ще се свие. Въпреки това ще има реколта, но Господ ще каже каква!”, отново с оптимизъм допълва Юлия.

Публикувана в Бизнес
Георги Катранджиев е земеделец от с. Спасово, общ. Генерал Тошево. Заедно със семейството си  обработва около 30 000 дка земеделска земя. Продължава работата на своя баща - известния агробизнесмен Димитър Катранджиев. В Добрич той сподели тайната на успеха в земеделието пред "Гласът на земеделеца":
Основната причина за нашата дългогодишна успешна работа са добрите професионалисти, каза фермерът. Имаме много добър агроном. Всичките ни работници са изключително отговорни и ние по всякакъв начин се стремим да ги запазим. Залагам и на съветите на моя баща - Димитър Кантранджиев, който дълги години се занимава със земеделие. Разбира се, залагаме изключително на добра техника, отлични семена и препарати. 
Относно ситуацията на полето, Георги Катранджиев каза:
- Тази година не сяхме рапица. Поради лошите 2-3 години в Добруджа рапицата изчезна като култура. Има я на много малко места, но виждам, че където я има е в много добро състояние. Пшеницата на този етап е добре. Падналите в началото на февруари валежи се отразиха много добре на нейното развитие, пшеницата поникна равномерно навсякъде, но поради високите температура прераснаха някои от пшениците. Лошото е, че сега отново влязохме в период на засушаване. За сеитбата е още рано да се каже, но определено влагата не е достатъчно.
Виждам, че притеснението сред колегите е голямо. Особено за царевицата. На голяма част от полетата, които ще бъдат засяти с царевица имаше междинни култури като предшественик. Тази година преди разораването, междинните култури се бяха развили много добре и прораснаха. При нас в Добруджа, масово се прилага комбинация от житни и нежитни култури. Повечето колеги прилагат комбинацията на пшеница с рапица. Но рапиците прораснаха и извлякоха влагата, която имаше от есента. Когато през декември започнахме да разораваме междинните култури, на места, където рапицата беше по-гъста, почвата беше пресушена и при оран излизаха големи буци и нямаше никаква влага. Засега чакаме.
Публикувана в Интервюта
  • Гостуваме във ферма, в която от няколко години се отглежда френската порода

  • Проблемите са сериозни – млякото е на безценица, няма пазар, а сушата е на път да „изяде” фуражите

Габриела Събева

„Аз съм родом от село Опанец. Аз съм селянин, това ми е кръвта. Затова отглеждам животни”. С тези думи започна срещата ни ветеринарният лекар д-р Васил Стоев. Разказва за баща си, дядо си, чичовците си, които са били животновъди в село Опанец. И тъй като кръвта вода не става, д-р Стоев завършва Селскостопанския техникум в гр.Каварна /днес Професионална земеделска гимназия/, в паралелка по животновъдство. След това заминава за Стара Загора, за да изучи „докторлъка”. „През всичкото това време – и като ученик, и като войник, и през студентските години, винаги съм имал животни”, допълва ветеринарният лекар.

Още преди да се дипломира, строи обори и складове в селото, за да гледа стоката. „По-късно, когато се ожених, си взех апартамент в Добрич, но между четири стени не можах да издържа. През 2004 г. при ликвидацията успях да закупя сграда от бившия овцекомплекс в Опанец. Той беше част от АПК. Тук се гледаха 4500-5000 овце от североизточната тънкорунна порода. Такова стадо в момента се поддържа в Добруджанския земеделски институт, там пазят генофонда”, разказва още животновъдът.

Младият тогава ветеринар поставя началото с 4-5 кози, добавя 5 агнета, после една крава и две прасета. Започва да се грижа и за стадото овце на кооперацията, които са от породата Ил дьо Франс. Броят им стига до 215, но неволята принуждава да ги продадат на купувачи от Турция.

Днес в стопанството в село Опанец д-р Стоев и семейството му отглеждат овце от породата Лакон. Родоначалник е чистокръвно мъжко животно. „В момента отглеждам 55 майки, 15 шилета и около 70 агнета. Смятам от тях да оставя още 30-на, така че ще се заформи едно стадо от 100 овце. Мисля да ги направя 150 животни, за да е по-рентабилно. Дали обаче ще издържим, е друга работа”, разсъждава д-р Васил Стоев. „Тези животни се развъждат бързо, само трябва да имаш търпение и храна. Правим поглъщателно кръстосване и лека-полека ги увеличаваме”.

Явно личният пример и уроците без думи са много важни, тъй като синът на д-р Стоев продължава по неговите стъпки. Георги е израснал сред животните още от 5-6 годишен. Сега е студент в Аграрния университет в Пловдив, но при всяка възможност се връща в Опанец във фермата. Той става причина във фермата да започнат да отглеждат Лакон, тъй като по негово настояване се насочват към породата. Предстои до края на годината да вземат още чистопородни кочове от фермата от Съединение.

Всяка порода овце си има специфика. Лакон са първенци по млеконадой, дават по 6 литра мляко от овца. Отначало д-р Стоев не вярва, но се убеждава с очите и ръцете си. „Аз съм израснал с овце, мога да издоя цяло стадо от 300 овце, но тук ме заболяха пръстите. Осакатях дори”, смее се фермерът. Вече си е осигурил доилен апарат и с него ще се облекчи работата във фермата.

Голямата болка на семейството е липсата на пазар на млякото. „Това е овче мляко, а ни предлагат по 0,90 лв. Това е безумие. Трябва да бъде поне два пъти повече. В началото се договаряме за 1,20 лв./л, но после все нещо измислят по пробите и ти смъкват цената. Подобен проблем имат и моите колеги от района. В началото всички проби са добри, после при плащането стават лоши и така ти смъкват цената до 80-90 ст.”, разкрива „тайните” на пазара фермерът.

Овчето мляко лекува! Това старите хора го знаят и разказват. Овчето мляко е най-ценният продукт, категоричен е д-р Стоев. Дава примери от българската история с ген. Владимир Вазов, който в продължение на една година се е лекувал с овче мляко и сирене и успял да изненада лекарите. А френските доктори пък казвали, че ако човек иска да живее дълго, трябва да яде българско овце саламурено сирене.

Млякото е чист и безценен продукт. „Овцете са чисти животни, пасат цвета на тревата, пият само чиста вода. Нашите животни се гледат пасищно. От 15 април всяка година са на паша”, допълва още д-р Стоев. През това време в стопанството сами си произвеждат фуража. „Отглеждаме 25 дка. Сеем люцерна, царевица, малко пшеница. Балираме и останки от фасул”, допълва разказа на баща си младият Георги. В момента той е студент 3 курс в Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растениевъдство и полевъдство”. Всеки свободен момент Георги е във фермата при баща си. Ежедневието му е твърде различно - става в 5 часа, вечер работи до 9-10 ч.

„За да изглеждат добре овцете, да дават качествено мляко и да са здрави, те имат нужда от качествена храна. Годишно правим 15-20 000 бали слама, люцерна, боб, просо”, разкрива младият агроном. Основното му задължение е да се грижи за площите, от които се изкарва прехраната на овцете. „Доставя ми удоволствие, харесва ми да се грижа за животните. Харесва ми да съм на полето”, не крие той и през смях добавя: „Няма връщане назад, хванахме се на хорото, продължаваме!”. Има обаче и сериозни притеснения. Вече няколко зими поред няма сняг, няма валежи. Липсата на зимна влага ще затрудни производството на фураж. „От няколко дни култивираме, влагата е само на повърхността. Отдолу е камък, суша. Няма валежи, няма да има реколта, това ще оскъпи храната на животните”, тревожи се Георги.

Много сериозен е проблемът с реализацията на млякото, връща се към основния проблем д-р Стоев. Въпреки че във Франция от млякото от овцете Лакон се прави прословутото сирене Рокфор, у нас това мляко няма пазар. „Ето, предстои да започне доенето, малките агнета пораснаха. До момента само вкарваме средства, а трябва да имаме и приходи. Една мандра да направим, пак са инвестиции. За цех с капацитет от 250 литра трябва да заделим 12 500 лв. за оборудване”, изчислява още ветеринарят.

Той уточнява, че нито е търсил, нито е получил някакви субсидии по проекти или държавни помощи. „На нас субсидии не ни трябват, искаме пазар. Субсидиите развалиха животновъдството”, смята д-р Стоев и допълва, че те са за тези, които не са истински животновъди. „Не искам помощ от държавата, искам само да не ми пречи. Обаче не се получава”, смята стопанинът.

Тъй като „лаконите” се славят и с много вкусно месо, във фермата вече имат изгледани агънца за предстоящите пролетни празници. До миналата година цената е била 6 лв. на кг живо тегло, сега се очертава 7 лв./кг. „От едно агне от 30 кг ще ни останат около 30 лв. печалба. Това обаче е нищо на фона на всичките разходи. Но при по-висока цена никой няма да купи. Хората нямат пари! Това е!”, наясно са фермерите с реалностите .

„Изчезнаха животните и докторлъкът също замря”, допълва ветеринарният лекар и уточнява: „Няма какво да лекувам. Тъй като съм специалист по конете, обслужвах 27 конюшни, сега не знам дали и 10 има. Коневъдите също закъсаха”.

Д-р Стоев дава пример с родното си село Опанец, в което в момента има цифром и словом 3 овце. Крави и прасета също няма. „На 10 км сме от Добрич, но в селото има 50-60 души. Да не говорим за по-далечните населени места, в които постепенно няма да остане никой. Нито животни, нито хора. Сякаш бомба е паднала”, описва песимистична картина фермерът.

Публикувана в Животновъдство
  • Повтаря се ситуацията от предходната зима със засушаването, анализира председателят на ПТК „Житница” в добруджанското село Житница

Габриела Събева

Различна, странна, трудна – това са само част от определенията, които земеделските стопани от Добруджа дават на изминалата 2019 г. Факт е, че климатичните предизвикателства поставиха на сериозно изпитание възможностите, познанията и уменията на производителите. Своеобразен тест минаха още както селекцията, така и продуктите за растителна защита. Факт е, че природата подготвя все по-сериозни „изпити” за земеделските стопани, които трябва да работят в невиждани и непредвидими условия.

Как се справи една от земеделските кооперации в Добруджа? Преди 27 години в село Житница, Добричка област, е създадена ПТК „Житница”. В началото обработваемите земи са били 8 000 дка, днес – 19 600 дка. През годините кооперацията нееднократно е получавала награди за стопанство с най-добри икономически резултати в цяла Добричка област. Зад постигнатите успехи се крият много труд, много усилия, икономически и агрономически познания. От създаването на кооперацията до преди година председател е бил Стоян Тодоров. Заради напреднала възраст той си подава оставката и стопанството преминава в ръцете на Венко Божанов. „Сега имам сериозно наследство, тъй като предишният председател беше човек с голям опит”, не крие новият ръководител. „Нормално е да те сравняват, сега чест чувам думите „предишният председател каза или направи”… Но трябва да се върви напред”, допълни още Божанов.

V Bozhanov

 

Каква е равносметката? „Измина една особена година. От пшеницата ожънахме средно по 470 кг/дка. Такова чудо не сме виждали. Толкова усилия положихме, за да стигнем до тези добиви”, разказва председателят на кооперацията.Той уточнява, че през миналата есен пшеницата дори не се е вкоренила, а полетата останали оголени. „После през пролетта на 2019 г. започнахме подхранване с течни торове и успяхме да закърпим положението. Но беше много трудно. Не съм срещал до сега подобно нещо. Затова и 470 кг/дка го отчитаме като успех на фона на това как изглеждаха посевите”, не крие още Венко Божанов.

За жалост картината се повтаря и тази зима – отново не валят дъждове или снегове. Отново няма възможност за натрупване на така жадуваните почвени запаси от влага. „Оказва се, че уж декември трябва да е най-студения месец, а то имаше едва ли не рекордни температури. Тук трябваше за сме заринати от сняг. Селото е разположено между Добрич и Силистра, ако ви кажа какви зими и какви преспи помня! Сняг до уши! Стигаше до един метър. Сега природата нещо си го връща… В момента трябваше да имаме сериозни запаси от влага, но няма откъде да дойдат”, анализира ситуацията ръководителят на кооперацията.

През късната есен, по-точно през ноември, Венко Божанов успява да засее 9 600 дка с пшеница от новата реколта. „Сеем големи площи с царевица, а при нея по-късно се освобождават площите, повече обработки има и затова сеитбената кампания е в по-късна есен. Сега закупихме на 100 % семена от пшеница. Нямаме българска селекция. Никой не дава цена за качествена пшеница, затова залагаме на сортове с висок потенциал за добив. Най-скъпата култура за нашата кооперация се оказва пшеницата”, обобщава още стопанинът. Той не крие, че посевите са поникнали малко по-късно, но това се оказва плюс - хесенската муха не ги е нападна или поне пораженията са в много по-малка част. „Има полета и колеги, които в края на 2019 г. вече имаха по три пръскания. Това обаче няма смисъл. След като е снесено яйцето от мухата, ларвата си е вътре и само пръскаш, а няма полза”, допълва производителят. Той не крие, че на полето в Добруджа има един сериозен проблем, свързан с кафявата ръжда. „Положението е много сериозно, особено през последните 3-4 години. Още от ноември-декември посевите вече са нападнати от това заболяване. Напролет трябва да третираме срещу кафявата ръжда. Тези болести и неприятели се събират в междинните култури и после трябва да хвърлим много повече химия в полетата, за да се справим. Пръскаме, но развъдникът си стои”, не крие горчивата истина Божанов.

Проблемите са свързани, смята още стопанинът. „Не ни разрешават да опалваме стърнищата след царевица или пшеница. Ние смятаме, че е нужно контролирано палене, а не безразборно. Но няма как, сложени са подписите, съгласили сме се на едни правила и трябва да ги спазваме. Но така по-трудно стават обработките, не са качествени, правим повече разходи, а при контролирано опалване болестите и неприятелите няма да са в тези размери. Съгласен съм с еколозите, че при палене се замърсява околната среда, но сега замърсяваме повече. Толкова химия преди години не сме слагали в почвата. Драстични са количествата в момента!”, анализира производителят.

В кооперацията са прибрани през есента 6 000 дка с царевица. Слънчогледът обаче се оказва по-неизгодна култура, тъй като цените са паднали. „Ожънахме средно по 310 кг/дка. Продадохме го на 603 лв./тон. Преди години дори произвеждахме семена от маслодайната култура. Това вече не ни устройва. Тази година решихме да пробваме с малки площи високоолеинов слънчоглед заради по-доброто заплащане. Но наблюденията ми са, че тук в района се опрашва малко по-трудно. Всяка култура, всеки сорт или хибрид трябва да си намерят мястото”, смята още кооператорът. Той планира напролет да сеят 5 600 дка с царевица. През тази есен от тази култура са прибрали средно по 800 кг/дка. „Когато се наливаше зърното, нямаше никакъв дъжд. Хибридите имаха заложби за повече, очаквахме поне с 200 кг/дка повече”, не крие Божанов.

ПТК „Житница” обхваща почти 6 землища. „Добри земи са, но има места, за които плащаме рента, а не можем дори да ги обработим заради наводнения или камъни. Имаме близо 900 договора за земята и не можем да си позволим да разделим или категоризираме всеки един и да даваме различна рента”, уточни още председателят.

Кооперацията притежава зърнобаза с вместимост 5000 тона, нови складове, навес за почистване на зърно, ведомствена бензиностанция, собствен водоизточник.

„Имам много добро наследство. Добра база, която трябва да се поддържа. Но имам и планове за бъдещето на кооперацията”, не крие Венко Божанов. Първата стъпка трябва да е обновяване на автопарка. „На външен вид тракторите изглеждат много добре, но те вече са над 10 годишни. При тази възраст един ремонт изобщо не е рентабилен, излиза солено. Минат ли 10 000 моточаса, по-добре да се замислиш за нова инвестиция. Затова за мене това е най-важното – да обновим машините”, планира ръководителят. Като втора задача той си поставя вдигане на добивите. „Тези показатели са ниски за нас. В същото време дадохме рента от 100 лв./дка, която на фона на резултатите идва висока. Повечето собственици на земя при нас вече са възрастни хора с по 10-20 дка, чакат на тези средства, за да си помогнат някак. С една дума, няма как да лавираме с рентата, а трябва да работим за по-добра печалба”, продължава с целите си Венко Божанов. Разбира се, нищо не е безпроблемно: „Притеснява ме, че работим ден за ден. Не заделяме средства за по-лоши години, тъй като природата дава знак, че няма да е особено благосклонна. Имаме нужда от високопроизводителни машини, например от нов трактор около 150 к.с., за да можем по-ефективно да използваме пръскачката. Другата ми цел е да закрепим работната ръка. Не искаме да има текучество. Трудно е, но трябва да се справим!”.

В края на януари всички проблеми ще бъдат дискутирани на годишния семинар на Националния съюз на земеделските кооперации у нас, който ще се проведе край Варна.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 22 Декември 2019 11:27

Златното руно на Добруджа

Изчезващата „североизточна тънкорунна” порода овце се съхранява в Добруджанския земеделски институт

Габриела Събева

30 797 е броят на овцете, регистрирани по Наредба 3 за 2019 г. в Добричка област, сочат данните на ОД „Земеделие”. Три години по-рано броят им е бил 37 429. А ако се върнем десетилетия назад, виждаме почти десет пъти по-големи числа. Преди години почти във всяко добруджанско село са се отглеждали по 3000 - 5000 овце. Основите на старите овцекомплекси с многобройните сгради, предназначени за овце-майки, малки, шилета и мъжки животни все още стоят край по-големите населени места в Добричка област.

Породата „североизточна тънкорунна овца” е символ на овцевъдството в Добруджа през миналия век. Така както е определяла бита на българина от Шумен до Карнобат и от Силистра до Русе, така днес породата е обявена за застрашена. В момента най-голямото стадо с тези животни се отглежда в Добруджанския земеделски институт. Стопаните там се грижат за 1700 овце.

Свикнали сме да възприемаме научния център в гр.Ген.Тошево като място за селекция на български сортове от различни полски култури. Някак встрани остава ангажиментът за опазване на генофонда на породата. 1080 глави е основното стадо от овцете-майки, 70 коча и над 500 малки се помещават днес в бившия чифлик Орлово в землището на Добруджанския институт.

Десет пъти повече овце е имало преди години в тази ферма. Десет пъти повече са били и в цяла Добруджа. „От шест години съм в овцефермата, овцете са все толкова – около 900-1100. Преди години обаче са били до 10 000. Всички са взимали оттук животни”, разказва Пламен Ташев, бригадир към овцевъдната ферма на Добруджанския земеделски институт. Според фермера овцевъдството загива и дава пример за частно стопанство в съседство, в която са ликвидирани преди няколко месеца над 500 овце.

„Ние имаме най-голямото племенно стадо от североизточна тънкорунна порода и наше задължение е да го размножаваме и поддържаме чистотата на породата”, категоричен е Стефан Димитров, ръководител на производството в научния център. Тази задача обаче не е от лесните. Племенното стадо връзва двата края с помощта на субсидиите и още нещо – растениевъдната дейност на института.

Въпреки че продажбата на животните трябва да е приходно перо, от него идва все по-малка печалба за фермата. Причината е в цената. „Чакаме пролетните празници, за да си реализираме продукцията и да можем до някаква степен да обезпечим производството. Тогава интересът към агнетата е най-голям по обясними причини”, допълва специалистът. През пролетта на тази година агнетата са вървели по около 4,60 до 4,80 лв./кг живо тегло. Тези цени са успели да покрият само част от себестойността на агнетата, произведени във фермата. Изводът за пореден път е ясен - от животновъдство трудно се излиза на печалба. Задачата за опазване на генофонда на „североизточната тънкорунна порода” си остава.

При продажба на агнета Добруджанският земеделски институт не може да излезе на свободния пазар, а трябва да спазва редица правила. Едно от условията е да се търгува с лицензирана кланица. „Трябва да спазваме изисквания, които много ни спират пазара и така кланиците ни диктуват цените. Ако частните лица продават например на 6 лв., при нас ни се извиват ръцете и виждате – по Великден давахме агнета за 4,60-4,80 лв. Но няма как, трябва да ги реализираме някак. Ние не можем да задържим животните извън определения минимум, тъй като това е свързано с разходи”, допълни Пламен Ташев.

Сериозен проблем през последното десетилетие се оказва тоталният срив на цената на вълната. Трудностите са много, споделя още Ташев. „Изискват се кадри, няма пазари, никой не те подкрепя от никъде. Няма пазар за вълната. Овцете ни са за вълна, а тя е без пари днес. Хората я изхвърлят и са съгласни някой да я остриже, но да се поддържат животните. Преди години 7-8 лв. струваше килограм вълна, а сега? На нас дават по 2 лв./кг, защото имаме количества. Но на други хора е под 1 лев, по 0,80 лв./кг”, обяснява ситуацията на пазара Пламен Ташев. Той показва колко са фини влакната от овчето руно, но за съжаление този природен продукт никъде не се използва. У нас текстилната промишленост вече не търси вълна. Овцефермата произвежда редовно по 5-6 тона, които трябва някак да бъдат реализирани.

Намирането на кадри за работа в овцефермите е проблем за цяла Добруджа, който не подминава института. Вече става въпрос изобщо за работна ръка, а не за квалифициран персонал, уточнява още бригадирът. „Нито един ученик от селскостопански техникум не е дошъл при нас. Другото е, че почти никой не гледа животни в къщата си и не знае какво прави. Сложно е, хващаш човек от пътя и тепърва го учиш”, посочва още Ташев.

Въпреки всички трудности, стадото със североизточна тънкорунна овца трябва да бъде опазено – за по-добри времена, когато овцевъдството отново ще бъде доходен занаят. „Дано не изгубим овцевъдството”, не крият притесненията си фермерите от института. Те поясняват, че преди години ние сме учили френски и испански животновъди на овцевъдство, а сега е обратното. В страните от Европа науката е развита, подкрепя се и е силно застъпена в животновъдния сектор. „Просто е жалко, при милиони овце сега останаха хиляди. Трябва да има ясна държавна политика спрямо животновъдството. Няма регламент. Ние топлата вода няма как отново да я открием. Нашите предци са го измислили, от нас се искаше да усъвършенстваме”, жалва се още Пламен Ташев.

Началото на породата е поставено през 1954 г., когато започва създаването и въвеждането на родословна книга с цел извършване на селекционна дейност. Така в процеса на селекция през 1974 г. с Министерско постановление тънкорунната овца е призната у нас. Основното направление на породата е за вълна, тъй като тогава текстилната индустрия е процъфтявала. По-късно, преди 20 и повече години, селекционерите започва да акцентират върху добива на месо, за да задоволят търсенето. Създават се кръстоски с помощта на друга порода – Ил дьо Франс. Основното направление обаче – за вълна, си остава.

„Всички тънкорунни и мериносови овце са създадени само за вълна. Това е заради специфичността на самото влакно, което е невероятно фино. Така наречения габардин едно време се е правел само от такава вълна”, разказва още Стефан Димитров.

Някога, в древността вълната е била равностойна на злато. Не е случайно, че още Омир е описал бродещите тънкорунни стада, символ на богатство. Не е случайно, че в древна Колхида са скрили Златното руно и го пазели като очите си. Поне така е в митологията.

Днес рухналите основи на големите овцевъдни комплекси, побирали от 3000 до 5000 животни, все още стоят в Добруджа. Те реално показват състоянието на един изчезващ български поминък.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта