Понеделник, 18 Декември 2017 12:22

ОСП-говоренето досега не казва нищо

На колкото и скорости да се движи Европа, ние си оставаме в периферията. Разликите в субсидирането между отделните страни в ЕС ще продължава

Лили Мирчева

В Съвета на министрите по земеделие се проведе първия дебат по комюникето на комисар Фил Хоган за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Самото комюнике е доста общо и не влиза в детайли, за да се избегнат конфликти в една или друга посока. Залага се на отказ от тавани на разходи, на пропорционално намаление, на екологичното финансиране. Така министър Румен Порожанов обясни на депутатите от парламентарната комисия по земеделие първите реални разговори на високо равнище относно земеделската политика на Евросъюза след 2020 г. По думите му всеки от министрите е представил приоритетите на страната си, като всички са категорични, че не желаят да има национално съфинансиране по първи стълб. „Новото в комюникето са т. нар. стратегически планове, които всяка страна членка трябва да изготви. Тези планове ще включват финансирането по Първи и Втори стълб, регламентите, които ще излязат. Те ще бъдат между един и четири, но никой нищо не казва в момента колко ще са“, обясни още Порожанов.

На 29 януари 2018 г. ще се проведе второ заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство и тогава може би ще има единно решение на министрите относно бъдещата ОСП. „На заседанието ние ще поставим всички основни въпроси относно сближаване на нивата на субсидирането. Ще направим публичен дебат на Съвета на министрите с акцент върху новата ОСП и най-важните въпроси. Битката за новия бюджет и многогодишната финансова рамка ще е много сериозна“, коментира Порожанов.

Въпреки че финансовата част е тема табу засега, земеделският министър обясни, че стратегическият план, който всяка страна членка трябва да изготви, включва насоките на работа и кои ще са приоритетните им мерки. „ От стратегическия план трябва да станат ясни параметрите - колко ще е обвързаното подпомагане, как ще се направят директните плащания, преразпределителните и други“, каза министърът. Той изрази притеснението си, че ако Брюксел не одобри дадена стратегия, може да минат месеци или година-две, докато планът се одобри. „Това ще върне страните членки към месечното одобрение на ПРСР, което има и в момента. Много притеснения има и до каква степен се връща тази ренационализация, при която се акцентира в т. нар. възможност на страните да са по-свободни. Комюникето на еврокомисаря по земеделие е доста общо написано и без детайли. Много са нещата, които тепърва ще се изясняват“, добави Порожанов.

„Не мога да кажа колко ще бъдат регламентите – дали ще бъдат един или четири, както е в момента. Един би бил много тежък“, коментира в кулоарите на парламента министърът на земеделието. От думите му става ясно, че трябва да се обобщят резултатите от стратегическите планове на всяка държава членка и тогава в Генералния секретариат на ЕК ще се формулират най-важните 5 до 10 въпроса, за да излезе с решение и Съветът на министрите в земеделието. „Важно за България и всички нови страни членки, е политиката на сближаване на финансирането в рамките на новия програмен период. В момента между 60-70% е финансирането в страните членки от средното за ЕС. Ние ще го поставим отново на масата за преговори. Знаете, големите донори са с по-големи средства, но стъпвайки на изказването на председателя на Европейската комисия Юнкер, че трябва да има не две Европи, а еднакви граждани и еднакво отношение към страните“, заяви още Порожанов.

Така в говоренето за бъдещата ОСП никак не става ясно единственото, което вълнува фермерите – ще има ли субсидии и колко ще са те. А дипломатическото изказване на Юнкер идва да замаже гафа, сътворен от Меркел, Оланд, Рахой и Джентилоне, които на срещата си във Версай се обединиха около идеята за „Европа на няколко скорости“. Лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия, които са основни донори в общата европейска хазна, ясно ни дадоха да разберем къде ни е мястото – в периферията.

Впрочем „Европа на няколко скорости“ не е новина. Дискриминационният подход е заложен още преди 60 години, когато се поставят основите на Обединена Европа. Съюзът стартира от избрани икономически играчи, които се договарят за пазара на въглища и стомана. А после идва Европейският икономически съюз, който има за цел да улесни транснационалната търговия. Сега той успешно може да се нарече и банков съюз, защото как иначе ще си обясним, че някой иска да вкара най-бедната страна в еврозоната, от която гърците пропищяха.

Колко точно ще са скоростите, на които тепърва ще се движи ЕС, предстои да разберем. Но периферното място ни е гарантирано не само по географски, но и по икономически и политически причини.

Публикувана в Бизнес
България ще предложи серия от тематични дебати по отношение на Общата селскостопанска политика. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на заседание на Съвета на ЕС във формат „Земеделие и рибарство“. 
 
„Ще се спрем не само върху основните елементи, предложени в Съобщението на Комисията, но и върху тези, които отсъстват от него. Надявам се да намерим обща основа в рамките на този обмен, да отправим ясни послания и насочим Комисията при изготвянето на бъдещата законодателна рамка. Като председател на Съвета смятам да осигуря условия за информиран и прозрачен дебат, чрез който позицията на Съвета да бъде ясно чута. Важно е да имаме споделено разбиране по общите ни цели, по важността и приноса на ОСП и необходимите финансови ресурси, които да гарантират постигането на целите ни и вбъдеще“, подчерта министърът. 
 
Първото заседание на Съвета по време на Българското председателство ще бъде на 29 януари 2018 г. и България смята да започне още тогава дебата по същество, стана ясно още от думите на Порожанов. 

Еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните с покана за визита в България 
 
По време на двустранна среща министър Порожанов запозна Комисаря по здравеопазване и безопасност на храните  Витенис Андриукайтис с основните цели на българското председателство. Сред тях са продължаването на работата по досието за ветеринаромедицинските продукти и свързаното с него досие за медикаментозни фуражи. 
 
Приоритет във ветеринарната област са единното и цялостно управление в областта на здравеопазването и хуманното отношение към животните. Българският министър покани еврокомисаря да гостува в София в началото на март, когато ще се проведе важна конференция посветена на ролята на дивите животни в контекста на здравеопазването на животните. Това е една от стратегическите теми, които ще се разглеждат по време на българското председателство.
Публикувана в Новини на часа

Директните плащания остават основен елемент от  Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Около това мнение се обединиха експерти на дискусия в представителството на Европейската комисия в България с участието на представители от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, съобщава Инвестор.

Сега ОСП отговаря на основната си мисия – да изхранва населението, но трябва да еволюира, посочи Марио Милушев, директор на дирекция „Развитие на селските райони в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“. По думите му селското стопанство осигурява 44 млн. работни места в ЕС, от които половината директно в земеделието, а останалите – във веригата доставки на храни. За 500 млн. потребители е гарантирана продоволствена сигурност. С износ за 131 млрд. евро на селскостопански стоки и внос за 120 млрд. евро ЕС е най-големият износител на храни в света. 

Промените в ОСП след 2020 г. ще са в три насоки, припомни той. А това са повече свобода за държавите членки (повече субсидиарност), по-опростено приложение и ориентиране на бюджета към резултати.

Като се отчита, че селското стопанство е много разнообразно в различни части на Европа, ще се въведе по-голяма гъвкавост за държавите членки.

ЕС ще определи основните параметри, а държавите членки ще трябва да изготвят стратегически планове по двата стълба на ОСП (директни плащания и програми за развитие на селските райони - ПРСР), за да се стигне до опростяване и наблюдение на резултатите. Еврокомисията ще одобрява стратегическите планове.

Експертите увериха, че не съществува опасност за национализация на ОСП, тъй като общата законодателна рамка ще гарантира конкуренцията, опазването на природата и действията в областта на климата.

В областта на екологията държавите членки ще съчетават задължителни и доброволни мерки на три нива: първото - зададени на европейско ниво базисни критерии, плюс още две нива с доброволни мерки. Следва входно ниво с опростени мерки, чрез които фермерите доброволно ще подобряват екологичните параметри на стопанствата. Последното трето ниво ще е подобно на сегашните зелени мерки в ПРСР.Експертите дадоха пример, че сега един италиански фермер трябва да спазва същите екологични изисквания като земеделците от Финландия, въпреки че работят в много различни условия, .

Доходът на фермерите в момента е много под средния доход в отраслите извън селското стопанство, изтъкнаха експертите. Това се отнася и за България, където стопаните са с доходи на едно от най-ниските равнища в ЕС.

Докато 22% от населението на ЕС (над 100 млн.) живеят на ръба на бедността, то 30% от живеещите в селските райони са бедни. Затова според представителите на Еврокомисията и  в следващите десетилетия подкрепата за земеделците трябва да продължи.

Участниците в дебата изтъкнаха, че 80% от директните плащания се разпределят между 99% от земеделските производители. 20-те процента големи стопанства произвеждат 80% от общата селскостопанска продукция – те осигуряват голяма част от прехраната и износа. Затова според експертите темата за концентрацията на директните плащания в големите стопанства не е толкова актуална и не е възможно те да бъдат изключени от тази подкрепа.

Тепърва в следващите месеци ще има дискусии за ограниченията на плащанията и преразпределението между малки и средни стопанства.

Основни рискове за фермерите са климатичните условия, цените и доходите. В момента се обсъжда възможността за интервенции на застрахователния пазар, но, проблемът е, че той не е равномерно развит в ЕС. Докато има страни, където над 80% от фермерите са застраховани срещу всякакви рискове, има и региони, където няма развит застрахователен пазар.

Данъчните политики трябва се очаква да бъдат преразгледани и да се даде възможност на фермерите, пострадали от природни бедствия, да бъдат временно освободени от данъци, стана ясно на дискусията.

Обсъжда се включването на финансови инструменти, които да подпомогнат изплащането на заеми от страна на фермерите, така че вноските да бъдат  изравнени с цикъла на доход от стопанствата. Така няма да има излишен натиск от финансовия сектор в периодите, когато фермерът не може да има доход, а когато има, той ще наваксва с плащанията.

19 млрд. евро е в момента недостигът на заемен капитал за стопанствата, казаха участниците в дебата.

Те допълниха, че част от структурните проблеми в селските райони като липса на интересни възможности за работа или недостатъчните инвестиции може да бъдат решени чрез нови методи – развитие на биоикономиката и на професионално образование.

Според представителите на Комисията ОСП освен това може да бъде използвана за подкрепа на легалните мигранти в селските райони, като им се предоставят възможности за работа.

Марио Милушев заяви, че предложенията за бъдещата ОСП се очаква да бъдат обсъдени в периода на българското председателство на ЕС. 

Публикувана в Бизнес

Опростените правила и по-гъвкавият подход ще гарантират, че с общата селскостопанска политика (ОСП) се постигат реални резултати — подпомагат се земеделските стопани и се насърчава устойчивото развитие на селското стопанство в ЕС.

Това са възловите елементи, залегнали в основата на приетото днес от Европейската комисия съобщение относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, в което са изведени начините да се гарантира, че най-дългогодишната обща политика на ЕС е подготвена за бъдещите предизвикателства.
 
Водещата инициатива е държавите членки да поемат по-голяма отговорност, когато решават как и къде да инвестират средствата си по линия на ОСП, за да постигнат амбициозните общи цели, свързани с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие.
 
Заместник-председателят на КомисиятаЮрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Общата селскостопанска политика е в центъра на нашите усилия от 1962 г. насам. От една страна, трябва да гарантираме, че тя осигурява здравословна и вкусна храна за потребителите, както и работни места и растеж за селските райони, а от друга, ОСП трябва да се развива успоредно с други политики. Нашето предложение, което е съобразено с изразените от заинтересованите страни мнения при проведените обширни консултации, представлява важна стъпка към модернизирането и опростяването на ОСП. Въведеният от Комисията нов модел ще гарантира по-голяма субсидиарност за държавите членки, които ще трябва да изготвят стратегически планове за ОСП, включващи действията им по стълб I и II, което ще осигури възможност за опростяване, по-добра съгласуваност и наблюдение на резултатите.“
 
Фил Хоган, комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони, заяви: „С днешното съобщение се гарантира, че с общата селскостопанска политика ще бъдат постигнати нови и актуални цели, например насърчаване на развитието на интелигентен и устойчив селскостопански отрасъл, активизиране на грижата за околната среда и на действията в областта на климата, както и укрепване на социално-икономическата структура на селските райони. Документът бележи съществена крачка към промяна в прилагането на ОСП. На мястото на сегашната ще бъде въведена нова система за прилагане, благодарение на която държавите членки и регионите ще се ползват от много по-голяма степен на субсидиарност.“
 
Настоящата двустълбова структура се запазва, а чрез опростения и по-гъвкав подход ще бъдат набелязани подробни действия за постигането на тези цели, договорени на равнището на ЕС. Така всяка държава от ЕС ще разработи свой собствен стратегически план — одобрен от Комисията — в който ще определи как възнамерява да постигне целите. Вместо върху съответствието с изискванията, акцентът ще бъде поставен по-скоро върху наблюдението на напредъка и гаранциите за това финансирането да бъде насочено към постигане на конкретни резултати. Преминаването от общовалиден към индивидуализиран подход означава, че самата политика, както и въздействието ѝ върху реалния живот ще бъдат по-близо до хората, които я прилагат на практика.
Подкрепата за земеделските стопани ще продължи посредством системата за преките плащания. Съобщението не е в разрез с резултатите от дебата относно бъдещето на финансите на ЕС, нито с предложението за следващата многогодишна финансова рамка (МФР). В него са разгледани, макар и неизчерпателно, някои възможности за гарантирането на справедлива и по-целенасочена подкрепа на доходите на земеделските стопани.
 
Изменението на климата и натискът върху природните ресурси ще продължат да оказват влияние върху селското стопанство и производството на храни. Бъдещата ОСП следва да бъде отражение на по-амбициозни цели по отношение на ефективното използване на ресурсите, грижата за околната среда и действията в областта на климата.
 
Останалите предложения включват:
 
  • насърчаване на използването на модерни технологии за подпомагане на земеделските стопани по места и повишаване на прозрачността и сигурността на пазара;
  • акцентиране върху възможностите да се насърчат младите хора да започнат селскостопанска дейност съобразно условията в конкретните държави членки, например в областта на поземленото данъчно облагане, планирането и развитието на уменията;
  • намиране на решения във връзка с опасенията на гражданите по отношение на устойчивото селскостопанско производство, включително здравеопазването, храненето, разхищението на храни и хуманното отношение към животните;
  • стремеж към съгласувани действия между различните политики в съответствие с глобалното измерение, по-специално по отношение на търговията, миграцията и устойчивото развитие;
  • създаване на платформа на равнището на ЕС за управление на рискове с цел намиране на най-добрите начини да се помогне на земеделските стопани да се справят с несигурността, произтичаща от изменението на климата, нестабилността на пазара и други рискове.
Комисията ще представи предложенията, с които очертаните в съобщението цели ще бъдат законодателно скрепени, преди лятото на 2018 г. след представянето на предложението за МФР.
 
Контекст
На 2 февруари 2017 г. Европейската комисия започна консултация относно бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП), за да се установи кои елементи от настоящия ѝ формат могат да бъдат опростени и модернизирани. По време на тримесечния период на консултации Европейската комисия получи над 320 000 отговора, предимно от отделни лица. При консултацията бе установено, че повечето участници желаят да запазят силна обща селскостопанска политика на равнището на Европейския съюз, но смятат за необходимо тя да бъде по-опростена и по-гъвкава, както и насочена в по-голяма степен към посрещането на най-важните предизвикателства, а именно осигуряването на добър жизнен стандарт за земеделските стопани, опазването на околната среда и борбата с изменението на климата.
 
Публикувана в Новини на часа

Днес еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоугън ще оповести основните насоки, върху които ще се гради законодателството в агросектора след 2020 г. Докладът за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) се очаква с нетърпение от целия бранш заради орязания бюджет след Брекзит и средствата, които ЕС планира да отдели за сигурност. За пръв път ОСП е разработена през 60-те години на ХХ век и оттогава е претърпяла няколко реформи, необходими в подкрепа на най-рисковия сектор от икономиката. Последната реформа в политиката беше през 2013 година, но след 2020 г. обстоятелствата ще наложат съвършено нов подход за регулиране на пазарите.

След девет месеца на усилени консултации, фермери, експерти и агробизнесът от целия Европейски съюз с нетърпение очаква решениета на ЕК. Очаква да се изяснят редица въпроси от рода дали  всяка държава членка сама ще определя свои вътрешни регулации, дали ще има таван на субсидирането, доколко "зелена" ще е земеделската политика. Вероятно дискусията ще продължи и в пленарната зала на европрламента.

 

 

Публикувана в Новини на часа

Европейските производители на царевица приeха обща позиция относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Тя се избистри след дебати  между членовете на ЕКПЦ (Европейска конфедерация на производителите на царевица), сред които е и НАЗ (Националната асоциация на зърнопроизводителите). Позицията на ЕКПЦ може да бъде обобщена по следния начин: по-силен бюджет, ограничена субсидиарност, по-широк и модернизиран набор от инструменти и преразглеждане на екологичния подход.

За ЕКПЦ Европейският съюз трябва активно и искрено да се ангажира със своето селско стопанство, както и с въпросите на гражданите, които се издържат от него, като по този начин допринесе за постигането на стратегическите приоритети, определени от Европейската комисия. Тази възродена амбиция следва да се основава на по-силен бюджет, който все още е обект на дебати. Най-вече ОСП след 2020 г. трябва да запази своя общностен европейски характер, като ограничи субсидиарността, която се предлага на държавите членки, по-специално в рамките на Първи стълб.

ОСП след 2020 г. трябва да позволи разширяването на наличния набор от инструменти, които да подпомагат способността на фермерите да се справят с пазарни и метеорологични рискове, както и да подобряват конкурентоспособността им посредством: спасителна мрежа по време на пазарни кризи, необвързани с производството базови плащания, подобрени инструменти за управление на риска, политика съгласно инвестициите, която се стреми да подобри конкурентоспособността на европейския сектор за производство на царевица, и по-широк достъп до иновации.

Накрая, екологичният подход следва да бъде преразгледан в рамките на ОСП след 2020 г., за да спечели подкрепата на земеделските стопани. Екологизирането би трябвало да засилва индивидуалните и колективните инициативи на фермерите, вместо да отслабва производството, доходите, следователно и устойчивостта на европейските стопанства. Това е приложено нагледно и в инициативата, ръководена от ЕКПЦ, относно признаването на практики еквивалентни на екологизирането.

„Като се има предвид, че Европейският съюз е на ръба да стане най-големият вносител на царевица в света, европейските производители, представлявани от ЕКПЦ, искат да развият един амбициозен проект преди следващата ОСП. Целта ни е да подпомогнем постигането на високи цели на производството на царевица в ЕС, между които най-малкото да се задоволят европейските нужди”, заяви Даниел Пероб, председател на ЕКПЦ.

За ЕКПЦ: Европейската конфедерация на производителите на царевица е създадена през 1984 г. и обединява организации на производители от 10 държави членки на ЕС: Германия, България, Испания, Франция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия, които представляват 90 % от европейските производители на царевица. ЕКПЦ е член на пет групи за граждански диалог от създаването им през 2014 г.

Публикувана в Бизнес

  „Загубата на 80% от насекомите и 50% от птиците в Европа за едно поколение е шокиращо. Ние с пълна скорост вървим към катастрофа и трябва да натиснем спирачките веднага, дори трябваше да го направим "вчера". Затова ОСП трябва да се реформира в посока към по-отговорно опазване на биоразнообразието и устойчивост на земеделските стопанства“. Това заяви Ариел Брунер от BirdLife Internationalпо време на семинар в Брюксел, на който бе направена оценка на целесъобразността на Общата селскостопанска политика (ОСП). На него бе представено независимото проучване от водещи експерти в областта на агроикономиката, екологията и социологията, които са оценили 450 научни статии, следвайки методологията на Европейската комисия. Резултатите от проучването ясно показват, че сегашната ОСП, която използва 40% от бюджета на ЕС (около 60 млрд. евро годишно), е нецелесъобразна.

Ключовите резултати от проучването показват, че:

- От социално-икономическа и екологична гледна точка ОСП не отговаря или отговаря само частично на петте ключови въпроса за проверка на целесъобразността: изпълнителност, ефективност, съгласуваност, добавена стойност към ЕС и обществено значение.

- Директните плащания за подсилване на доходите получават най-голямото разпределение на бюджета без достатъчна обосновка или ясни връзки с целите на ОСП.

- Екологичната ангажираност на ОСП не е достатъчна, за да се спре деградацията на околната среда, да се намали драстичното намаляване на биологичното разнообразие и за справяне с  предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

- Общата селскостопанска политика не отговаря адекватно на целите за устойчиво развитие, като сегашната й структура няма да го направи и в бъдеще.

Самата Европейска комисия не успя да следва собствените си правила за по-добро регулиране и не предприе проверка на състоянието на ОСП, въпреки призивите от страна на гражданското общество и на част от бизнеса  (например участниците в кампанията "Жива земя"). Финалната проверка на ОСП бе поискана официално от Платформата за регулиране на целесъобразността и ефективността (REFIT), която е ключов консултативен съвет на Европейската комисия, съставен от представители на бизнеса, социалните партньори и гражданското общество.

Д-р Себастиан Лакнер, научен сътрудник в катедра "Селскостопанска политика" на Университета в Гьотинген, автор на изследването, каза: "ОСП на 2017 е нецелесъобразна. Най-голямата част от ОСП са преките плащания, като Комисията на ЕС не успя да обоснове тези огромни разходи от парите на данъкоплатците с разумен аргумент. И вследствие на това все още липсват надеждни показатели и статистически данни за оценка на тази политика. През 2017 директните плащания все още водят до неправилно разпределение и несъответствия. Време е Европейската комисия да се изправи пред новите предизвикателства. От моя гледна точка трябва 1) да се подпомогне преходът към по-устойчиво земеделие, 2) да се спре загубата на биологично разнообразие и 3) да се отговори адекватно на  огромното предизвикателство, свързано с изменението на климата. За да постигне напредък по тези ключови теми, Комисията на ЕС трябва да въведе амбициозно предложение за реформа на ОСП! "

При откриването на срещата Константин Крейсер от BirdLife заяви: „Наскоро бе публикувано шокиращо проучване за Германия, че насекомите в страната са намалели с ¾. Намаляването на биологичното разнообразие днес дори е по-драматично, но медиите много рядко отразяват този проблем. Ние отдавна алармираме за проблема и до голяма степен той е свързан с общата селскостопанска политика на ЕС. Тъй като резултатите от оценката на ОСП бяха скрити, NABU се обърна към независими учени, които да направят това изследване, ползвайки същата методология като ЕС“.

Публикувана в Бизнес

Национален съюз на градинарите в България (НСГБ), Асоциация „Български пипер“ (АБП), Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), Българска асоциация на организациите на производителите на плодове и зеленчуци (БАОППЗ), Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните и Организация на производителите ОП “Яблена Натура“ организират пресконфереция за представяне на визията им за Общата селскостопанска политика след 2020 г. 
Пресконференцията ще се състои на 24 ноември 2017 г. в хотел “Best Western Hotel EXPO” – гр. София, зала „Еспланада” от 10:00 ч., съобщават организаторите. 
Сектор „Плодове и зеленчуци“ разработи съвместно и ще представи  предложение за новата ОСП 2021–2027 за по-справедливо и балансирано подпомагане и компенсиране за всички земеделски производители. 

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри визията на България за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Тя е основополагаща общностна политика, ключов въпрос за целия Европейския съюз и основен приоритет на Българското председателство в областта на земеделието.

Министерство на земеделието, храните и горите изготви визията след широко обществено обсъждане със заинтересованите страни. Документът отчита общата позиция на земеделската общност, базирана на анализ на състоянието на сектора и перспективите за развитие на селските райони.

Основни акценти във визията са поставени върху запазване на характера на ОСП като обща политика на ЕС, включително в нейното финансово измерение, както и гарантиране на равните условия за всички земеделски производители на единния пазар и насърчаване на социално-икономическото сближаване на селските райони. В документа се подчертава необходимостта ОСП да бъде щадяща към околната среда и да стимулира ефективното използване на природните ресурси. Позицията на България е, че трябва да се запази досегашният баланс в ОСП, основаващ се на два стълба с конкретни цели и сфери на подпомагане и възможността за трансфер между тях. Страната ни настоява да отпадне историческият подход при разпределение на средствата за директни плащания и завършване на процеса на тяхното цялостно сближаване, с цел изравняване на условията за конкуренция на единния пазар, както и да бъде запазено преразпределителното плащане. Позицията на страната ни е, че са необходими и реални и ефективни действия за опростяване на Общата селскостопанска политика, така че да е по-лесна за администриране.

Публикувана в Новини на часа

Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие, коментира Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в МЗХГ

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Кралев, колко са в момента групите и организациите на производители в България?

  • Над 70 са сдруженията, които са признати от министъра на земеделието.

  • Може ли да се каже как са разпределени по браншове?

  • Водещ е секторът на плодовете и зеленчуците. На второ място се класира секторът на млякото и то предимно на производители на овче мляко. Оттам нататък следват другите сектори като зърнопроизводството и други. Има и пчеларски организации. Сравнително малко са все още сдруженията в сектора на месото.

  • Преди непрекъснато се повтаряше, че българската народопсихология пречи за хората да се сдружават. За колко време се организираха производителите сега?

  • Започнахме през 2015-та година, но реалната бройка се натрупа през 2016 г. и началото на този година.

  • Има ли много кандидатстващи сдружения във времето преди отварянето на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ от Програмата за развитие на селските райони?

  • Не виждам някакъв скок на кандидати. Общо взето са тези, които са имали намерение да кандидатстват по мярката и искат да станат организации и групи на производители.

  • Малко преди старта на мярката обаче се наложи да се направят промени в наредбата. Какви бяха мотивите за това?

  • Не само ние от Министерството на земеделието, храните и горите, но и сертифициращият орган отчете, че в някои от по-старите групи на производители има роднинска свързаност, което поставя под въпрос демократичността на управлението на групата или организацията на производители. Тази свързаност позволява на едно лице чрез другите съдружници да управлява групата или организацията, което противоречи на основните идеи за тяхното създаване. Противоречи и на европейското, и на българското законодателство. Затова взехме мерки главно по отношение на роднинския тип свързаност. Има се предвид съпрузи или други роднини, работодатели и работници.

  • Кои текстове точно се промениха?

  • Променят се и трите наредби, които уреждат организации и групи на производители – Наредба 1 за млякото, Наредба 11 за плодовете и зеленчуците и Наредба 12 за организациите на производители на земеделски продукти, асоциациите на организации на производители и междубраншовите организации. Идеята е да има вътрешен синхрон и да създадем еднакви условия за всички сектори, а не да съществува някаква дискриминация между тях.

  • Смятате ли, че ще успеете да надхитрите хората, които винаги успяват да намерят вратичка в закона и пак да прокарат роднини в една група или организация на производители?

  • Тук не става дума за някакво надхитряне. Очевидно е, че когато създавате организация или група на производители, вие няма да се сдружите с непознат човек. Той може да не ви е роднина, но може да е приятел, може да е човек, с който сте имали общ бизнес и т.н. Дори и генерално погледнато, организациите и групите на производители се създават, за да има свързаност между самите производители. Нали в крайна сметка тези хора трябва да се свържат и за правят общ бизнес. Но тук говорим за такава свързаност, при която има пряка зависимост между двама члена от общо четирима, шест или 10 души. Това означава че участниците в сдружението са много по-малко, защото един от тях ръководи още двама-трима. Погледнато от друга гледна точка така не се изпълнява изискването за минимален брой членове. Оказва се, че те не са четирима, а са само двама, да речем. Това е гледната точка на свързаността при организациите и групите на производителите. Тук не говорим за свързаност по смисъла на мярката за подпомагане, при която трябва да има свързаност между възложител и изпълнител, изпълнител и подизпълнител, и т.н.

  • Преди казвахме, че ахилесовата пета на нашите земеделци е невъзможността им да се сдружават. Промени ле се психиката или просто бизнесът има необходимост да го прави?

  • Много често ми казват, че организациите и групите на производители се създават, за да вземат едно подпомагане по една мярка. Аз се надявам, че не е така. Може би някакъв процент от групите и организациите на производители са създадени точно за това. Времето ще покаже.

  • Какви субсидии получават сега фермерите, ако се сдружат? Какво получава една група?

  • Организациите и групите на производители имат някои малки предимства при ранкинга на мерките 4.1 и 4.2, които са основните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Споменахме, че в края на годината ще стартира една специална мярка, а в сектора на плодовете и зеленчуците има и едно конкретно инвестиционно подпомагане, от което сравнително малко организации досега са се възползвали дотук, но то също би могло да събуди интерес. В този смисъл – има някакъв стимул, но на мен ми се иска да вярвам, че голямата част от тези групи и организации на производители са създадени, за да работят фермерите съвместно и защото са осъзнали, че това е пътят за увеличаване на конкурентноспособността и оцеляване на пазара. Това е начинът да стигнат до по-високи цени на продукцията си, да се наложат на пазара и да просъществуват.

  • Използваме ли опит на друга европейска държава, за която знаем, че има добри практики в обединяването на малките фермери?

  • Не бих казал, че на този етап нашите групите и организациите на производители приличат на другите. Примерно в Холандия, която е страната с най-висок процент на сдружаване, особено в сектора на плодовете и зеленчуците, се оказа, че средният оборот на една групае и организация на производители е 70 милиона евро. Очевидно не приличат на нашите. В Италия пък организацията обединява между 200 и 400 члена. И тези на приличат на нашите. В този смисъл не бих казал, че следваме някакъв модел, но аз съм доволен, че този процес стартира и с времето нещата ще се насочат в определена посока. Ясно е, че тези организации няма как да оцелеят с 4 или 6 члена, и ще трябва да приемат повече хора.

  • Има ли вече такива примери у нас?

  • Има и ще кажа, че някои от по-старите организации като „Българска праскова“ в Сливен, която вече надхвърли 20 и наближава 30 члена, а може би и тях ще надхвърли. Има вече такава тенденции да се обединяват голям брой производители. С високия оборот е малко сложно в България, защото при нас мащабите са други и цените на продукцията са други, т.е. има много фактори, които дърпат оборота надолу, но надявам се, че и това ще се промени.

  • Какви обороти трябва да има дадена група или организация на производители, за да бъде призната?

  • Засега не мога да дам точни цифри защото при нас идват и се регистрират с минимума, т.е. на този етап те все още не си обявяват оборота.

  • В кой момент те ще си извадят оборота на светло?

  • Примерно когато тръгнат да кандидатстват по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, защото подпомагането там е на процент от оборота. Подпомагането в сектора на плодовете и зеленчуците също е свързано с процент от оборота.

  • Ще бъдат ли създадени още реални стимули, така че българските фермери да видят, че имат конкретна полза от сдружението, да знаят защо го правят и каква ще е ползата им?

  • Най-добрия стимул е да се убедят, че това е начинът да се преборят, образно казано, с натиска на изкупвачите, а понякога и със самите преработвателни предприятия. Че това е начинът да получат по-високи цени и да направят икономия на разходите. Точно това убеждение е най-добрия стимул и когато част от производителите видят, че други са успели по този път, това ще ги накара да се сдружават. Иначе всичко друго – раздаването на пари само по себе си, не може да бъде траен и сериозен стимул.

  • Какъв е пътят за създаване на групи и организации на производители? Към кого трябва да се обърнат фермерите, за да успеят да се сдружат?

  • В Министерството на земеделието, храните и горите, дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ , и особено в отдела „Организации и групи на производители“. Там колегите веднага ще им обяснят всичко, ще им изпратят готови материали, образци и т.н. Няма да имат никакви проблеми в това отношение.

  • За колко време се признава една организация?

  • Около месец и малко повече време, след като се подадат документите за кандидатстване. Все пак има административни процедури, събиране на подписи, преглед на документите, проверка на място. Това са задължителни етапи, които трябва да се преминат.

  • Има ли отказали се кандидати за създаване на групи и организации на производители?

  • Има и те изобщо не стигат до предложение, и до заповед на министъра. В тези случаи очевидно тези, които искат да се сдружават, не отговарят на едно или друго изискване, т.е. не се е стигало до там самият министър да пише отказ. Просто те виждат, че не могат да покрият определени изисквания и се отказват.

  • Сложна ли е процедурата, която трябва да се премине, за да се направи група или организация на производители?

  • Никак не е сложна. Направили сме я максимално опростена и това донякъде поражда известен страх, да не би пък прекалено опростената процедура да доведе до не съвсем реални организации и групи. Аз мисля, че с времето и с избистрянето на изискванията към тях, нещата ще се изяснят, редуцират, може да се стигне до окрупняване. Вече чувам за идеи на признати организации, особено на групи производители, които казват, че вече искат да да се обединяват едни с други. Това вече е чудесно.

  • Ще има ли бъдеще този процес, така че болшинството български фермери да стигнат до идеята, че трябва да се сдружават, но и чиновниците да им помагат за това?

  • Със сигурност ще има, още повече, че това ще бъде една от насоките на следващата реформа на Общата селскостопанска политика. Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие. Все пак Европейският съюз не иска да комуникира с милиони производители, а от друга страна – това е най-естественият начин за извършване на земеделска дейност. Разбира се, това не се отнася за всички сектори. Примерно при птицевъдството, свиневъдството и по-промишления тип земеделски сектори, нещата се по-различни. На пък в областта на зеленчукопроизводството, производството на мляко, етерично-маслените култури, дребните и средни фермери трябва да се сдружават.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта