В стопанството на швейцарското семейство Буркалтерови в кантона Берн кравата Титан премина заветната бариера като майка си, баба си, прабаба си и пра-прабаба си. Истински подвиг!

Мила Иванова

Всеки животновъд се гордее, ако има поне една крава, която произвежда заветните 100 000 кг мляко. Емоцията е още по-силна, когато този феномен се възпроизвежда пет поколения подред, което е уникален случай в световното животновъдство.

Такава гордост изпитва наследственият швейцарски животновъд Жан-Пиер Буркалтер, чието стопанство се намира в село Курт (1420 жители), кантон Берн. Той самият като че ли не може да повярва на чудото и простичко споделя: „То си е направо налудничаво: историята с нашите крави продължава вече 40 години!“. Комуналната територия е благоприятна за животновъдство – селото се намира в долината на река Бирс, приток на Рейн, заобиколено от хълмовете на Бернска Юра, с 61% площи, заети от гори и пасбища.

„Налудничавата“ история започва

от прочутия швейцарски Панаир на животновъдите в Шендон през 1977 г., на който била изложена Трим, юница в края на бременността си. „Цял ден се колебаeх дали да я купя и накрая, привечер, се реших. Два дни по-късно Трим роди Тюлипа“ – припомня си животновъдът.

Трим е първата крава на семейство Буркалтер, която преминава бариерата от 100 000 кг мляко през 1991 г. Жан-Пиер и съпругата му Козет никога не са си представяли, че следващите поколения ще поемат по същия път. Първата дъщеря на Трим – Тюлипа, през второто си лято е дадена за отглеждане на един съсед. „Той ни каза, че тази крава никога няма да се отели. А освен това тя имаше много нездрава космена покривка, не беше никак красива“ – уточнява Козет. Но това не попречва на Тюлипа на свой ред да премине бариерата от 100 000 кг още през 1993 г. Тара, деветото теле на Тюлипа, постига заветния млеконадой през 2003 г. После пък седмото теле на същата – Тизан, поставя своеобразен рекорд през 2011 г. със 123 551 кг произведено мляко. Последната по време – Титан, родена на 4 май 2004 г., преминава този праг през 2018 г.

3. Жан Пиер и Козет с таблото

Такъв млеконадой в продължение на пет поколения е изключително постижение, експерти предполагат, че това явление е единствено в света! Най-голямата федерация по говедовъдство в Швейцария Swissherdbook проведе анкети чрез социалните медии и няколко специализирани издания, за да се открие друга крава по света с пет поколения с по 100 000 кг млеконадой. „До този момент Swissherdbook не е открила прецедент. Така че можем да предположим, че кравата Трим вероятно държи световния рекорд в това отношение”– коментира експертът от федерацията Марсел Егли (вж карето – б.а.).

Титан и нейните предшественички са крави в много добро здраве, които износват теленцата си относително лесно и не създават особени проблеми. „Но това също е поколение твърдоглавки. Мисля си, че и затова подобна продуктивност продължава толкова дълго време“ – допълва с умиление стопанинът им.

Страст към животновъдство

Стопанството на Буркалтерови се намирав колибарската махала на село Курт на 820 м надморска височина. Обхваща 400 декара: 10 дка царевица, 10 дка тритикале, останалото са ливади и пасбища. Семейството отглежда 30-ина крави, в обор и на открито, от породите Холщайн, Червено-шарен Холщайн и Швейцарски флеквих. Синът Джон помага в стопанството, но се занимава допълнително и с механика – продава и поправя моторни шейни.

Животновъдството си остава истинската страст на Жан-Пиер и Козет. „Ако в един и същи ден у нас пристигнат модно списание и каталог за бикове, изборът ми е направен предварително“ – шегува се швейцарската селянка. В стопанството именно тя избира биковете за осеменяване. Знае ги поименно, познава и качествата им, и слабостите им. Следи всички поколения животни, може да си припомни специфичните раждания и чертите на характера на всяка крава, която е пребивавала в обора. Козет се е нагърбила с административната дейност и изхранването с фураж на животните. Жан-Пиер и Джон пък са поели издояването и всички по-трудни дейности в стопанството. Дажбата на кравите се състои от една трета сено и две трети отава (трева, пораснала отново след косенето). През лятото животните са на свободна паша, а през зимата се хранят с царевица и фураж.

Критерии за селекция

Животновъдите са си поставили за цел първото отелване да става на 26-ия месец. Кравите се осеменяват 2,5 пъти средно. Стопаните използват най-напред сексирана сперма, а после избират бик Лимузин за третото заплождане. Пресушаването на кравата трае приблизително 6 седмици. Средният интервал между отелванията през 2018 г. бе 369 дни. Жан-Пиер и Козет си имат принципи, на които не изневеряват: готови са за специални грижи при ражданията, на които присъстват винаги; веднага дават на родилките калций.

При селекцията фамилната двойка е особено внимателна към млечната продуктивност и морфологията на животното. „Обичаме красивите и в добро здраве крави. Следя много критерии, не само един специално. Ето например, не харесвам високите задници“ – уточнява Козет. Буркалтерови са създали досега 10 животновъдни семейства. Те продават крави за отглеждане – между 12 и 15 всяка година.“Принудени сме да го правим, за да компенсираме много ниските цени на млякото. Но най-добрите екземпляри запазваме за себе си“ – допълва стопанинът. Фермерите комерсиализират също един бик за разплод всяка година. Всички първотелки преминават теста Оценкапо тип и екстериор (линейна класификация), на такъв тест са подложени редовно и кравите.

В близко бъдеще шесто поколение със 100 000 кг годишен млеконадой засега не се задава. „Не бяхме сигурни дали тази авантюра ще продължи и ние продадохме първите „момичета“ на Титан“ – обяснява Козет. В момента в стадото има три нейни потомки – Циган, Тифан и Тибан, респективно в 3-та, 2-ра и 1-ва лактация… Синът Джон Буркалтер, който от Новата 2020 г. поема юздите на фамилното стопанство, не крие надеждата си да открие сред тях евентуалната 6-а героиня в славния млечен сериал.

Мнение на експерта

Изумително постижение!

Марсел Егли, отговорен служител в Swissherdbook, най-голямата федерация по говедовъдство на Швейцария, коментира за изданието Agri:

Пет поредни поколения с млеконадой от 100 000 кг е изключително постижение. То е още по-знаменателно, защото 5-те крави са постигнали този резултат в едно и също стопанство. Необходими са много елементи за този рекорд, и по-специално условията в стопанството. Кравите на семейство Буркалтер трябва сами да търсят фуража си, понякога много далече. Много от пасбищата се намират на стръмни склонове, което придава още по-голяма стойност на това постижение. Петте крави са произвели млякото си с това, което имат на разположение! Важна е и генетичната характеристика: представителките на тази фамилия са дълголетни и много плодовити, защото всички те практически са раждали всяка година. Функционалните критерии са също важни, за да се получат силни и здрави крави, без мастити и метаболични болести. И накрая – управлението и добрите грижи към стадото. От само себе си се разбира, че за една крава с такава доживотна продуктивност се изискват много любов и всеотдайност в отглеждането на стадото.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 17 Февруари 2020 13:57

ПШЕНИЦА 2020 г. – състояние и торене

Сортовете, създадени в България, притежават генетична защита и се отличават с максимална приспособителна способност към рязко променливите условия на страната

Проф. д-р Иван Панайотов

ОСЗ-Дунав, Свищов

Причината, която ме накара да напиша следните редове, е необходимостта от подхранване на посевите и страхът от т. нар. „прерастване” на пшеницата. Независимо от наивните забрани за подхранване до 6-и февруари, трябва да изтъкна, че краят на януари – началото на февруари е най-подходящото време за внасяне на допълнителен азот за посевите. Нормата е в зависимост от състоянието на посева, почвата, сорта и е в рамките на 5 до 8 кг/дка акт. в-во азот. Допълнително количество може да се внесе в края на март. Отделно е хербицидното третиране, съчетано с листни торове и фунгициди.

Относно   изказванията за прерастване мога да дам следното теоретично пояснение. Зимните сортове пшеница притежават сложен генетичен комплекс за температурно-светлинна чувствителност. При наличие на растежна температура над 4 градуса и дължина на деня под 8-9 часа, растенията братят, но не преминават във фаза вретенене, както е в момента. Яровизационният стадий е преминал, но няма достатъчно продължителност и интензивност на светлина, необходима за начало на фаза вретенене или образуване на стъбло и клас. С други думи, зимните сортове имат генетическа защита срещу прерастване при топло време, недостатъчно светлина и повреди от студове.

Противоположно на тях са пролетните и полупролетни (алтернативни) сортове. Те са нечувствителни към светлината, а изискванията към студ са минимални или отсъстват. Такива сортове са селекционирани за южни, топли райони, където няма зимни студове. При наличие на повишени зимни температури, каквито са настоящите, и недостатъчно светлина тези сортове образуват стъбло и клас. Преди години имаше един сорт – „Златоструй”, който, при подобна топла зима, изкласи по Ивановден, пожънаха го, образуваха се нови братя и бяха получени известни добиви. В повечето случаи такива сортове измръзват, изтъквал съм вече случая със сорт „Сан Пасторе”, продуктивен и полупролетен сорт.

Накратко, няма опасност от прерастване при типично зимните сортове пшеница, при ечемика състоянието е почти същото. Сортовете, създадени в България, гарантирам за пшениците, притежават генетическа защита и се отличават с максимална приспособителна способност към рязко променливите условия на страната. Новите сортове превишават по добив и качество най-добрите западни сортове, скоро ще ги видим по полетата на България.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 17 Февруари 2020 12:06

Ръст в търсенето на кредити за земеделие

„Агрион Финанс“ отпуска финансиране на фермери по облекчена процедура и съкратени срокове

Пазарът на земеделски кредити бележи значителен ръст последните месеци, отчетоха финансови експерти. Според проучване на „Агрион Финанс“ всеки четвърти собственик на земя е имал нужда от допълнително финансиране през последната година, а заявките за отпускане на финансиране са се увеличили двойно спрямо същия период на миналата година. Дъщерното дружество на лидера в управлението на земеделски активи „Агрион Инвест“ е сред най-активните компании, които отпускат кредити в земеделието и се ползва с огромно доверие сред собственици на земя и производители на селскостопанска продукция.

Според анализатори на пазара една от причините за засиления интерес към финансовите продукти на компанията са изключително изгодните условия, облекчената процедура и съкратените срокове. От кредитните продукти на компанията може да се възползва

всеки, който притежава земя

без значение дали е земеделски производител или се занимава с друга дейност. Част от кредитополучателите на Агрион Финанс са и частни лица, притежаващи ниви.

Условията и възможностите за финансиране са разработени така, че да обхващат максимално потребностите и изискванията на агросектора, както на големите земеделски производители и малките фермери, така и на частните лица. „Агрион Финанс“ предлага на своите клиенти стандартни ипотечни кредити, кредити за оборотни средства и лизинг на земя. Компанията не поставя ограничения за сектора, в който работи земеделският производител. Няма таван за финансирането, като се прилага индивидуален лимит за всеки кредитоискател, в зависимост от специфичните му нужди. Погасителните планове пък са съобразени с възможностите на фермерите, категорични са от „Агрион Финанс“. От фермерите не се търсят гаранти, бизнес-планове, баланси или други счетоводни документи. Единственото, което компанията иска в залог, е земеделска земя или друго недвижимо имущество.

На парцелите се прави

безплатна оценка за пазарната им стойност

като финансирането може да достигне до 100% от оценката. Според експерти едно от най-сериозните предимства на финансовите услуги на Агрион е, че до отпускането на кредита, кредитополучателите нямат никакви разходи. Не се изисква такса за разглеждане на документи и такса за ангажимент. За физическите лица е предвидена възможност и за оборотно рефинансиране до размера на вече погасената главница. Максималният размер на кредита не зависи от размера на дохода на физическото лице, а се определя от залога.

„Агрион“ дава възможност клиентите на финансовото дружество да разполагат с пари, винаги, когато им потрябват. На желаещите може да се отпусне кредитна линия, при която се плащат лихви само на реалната сума, която хората използват. На земеделските производители се предоставя и възможност за лизинг на земята, която са избрали. финансирането може да достигне до 100% от размера на пазарната оценка на парцела. Предвидена е възможност за финансиране и на разходите по прехвърляне на имота.

„Щастливи сме, че все повече начинаещи и малки фермери се обръщат към нашите продукти и ние им помагаме да започнат развиването на сериозно земеделие по европейски стандарти, казаха от „Агрион Финанс“. По думите им целта им е максимално да облекчат малките и средни производители и собствениците на земя, които често са лишени от финансиране.

Публикувана в Бизнес

Огромна дупка – истинска яма, зейна в бюджета на ЕС след Брекзит без сделка, който Брюксел допусна поради надменност, стана ясно от финансовата рамка за програмния период 2021 – 2027, представена от презиеднта на Съюза Шарл Мишел. Според последните данни, цитирани от най-влиятелния британски, но проевропейски Гардиън става дума за 62 млрд. паунда годишно, което са 75 млрд.евро или 145,7 млрд. лева. Така вече е очевидно, че се оказаха нагли лъжи бодрите трели на нашите и евролидерите как Англия ще страда, а Европа няма да усети напускането. Сметката на Мишел на практика е същата като на финландското председателство – 1 трлн. евро общо, които белгиецът прецизира на 1,074% от БВП на страните – членки, което е 1,094 трлн.евро.


Най-тежката част от неговото предложение е рязане на земеделските субсидии срещу облекчаване – сиреч намаляване, на участието в евробюджета на най-богатите държави като Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия. Франция, естествено, а и Германия са категорично против спад на агропарите, защото това означава да дават повече, да губят повече и да не се оплакват. Повече тежести ще получим и ние, ако не вземем мерки навреме.


Да не говорим, че според евродипломатите нашият ресор – образование, наука, култура също е заплашен от сеч на средствата. Той е под контрола на еврокомисар Мария Габриел. ЕС е толкова недалновиден, че дори парите за технологии – област, в която Общността е супер изостанала в сравнение със САЩ, Китай и другите големи, са сериозно заплашени в нормалния си размер.


България, ако разбере какво се случва, а не проспи договорния период, както направи при точилите се от 2011 до 2018 г. преговри за въглищните ТЕЦ-ове (сега ще загубим до 122 000 работни места поради проспиването на Борисов 1,2 и 3 плюс Орешарски), ще трябва да си даде зор да осигури добри национални условия. Маратонът по надлъгване е от четвъртък до неделя. Дълъг уикенд на алъш – вериш в края на новата седмица, който предстои в Брюксел. При липсата на отстояване на фиксирания курс на лева в преговорите с Еврогрупата и ЕЦБ, за които разбрахме, въпреки опитите на властта да скрие срама, надеждите ни са миниатюрни.


 Вече открито се говори за „потъване“ на кохезионните фондове – 19 минути отдавна предупреждава за това – а те са моторът на българското развитие в момента, колкото и слабо да усвояваме – 37% 10 месеца преди края на програмния период от 7 години. Голямото рязане ще бъде поне в размер на 90 млрд.евро, т.е както очаквахме в размер на поне 3-4 млрд.лв. за България, но може и повече – над 6 млрд.


За отношението към нас в Брюксел говори шегата, че групата, в която България участва: Приятели на кохезията, е наричана в евростолицата със сарказъм: Приятели на корупцията. В нея сме 15 държави – цяла Източна Европа, плюс Малта и Португалия, с включени Гърция и Кипър. Това са и страните с проблеми с върховенството на закона и в момента мекият Мишел води дискусии с Германия и Франция дали изобщо трябва да получаваме еврофондове при всичките си проблеми с корупцията, съдебната система, неразделените де факто власти, беснеещата престъпност. Богатата група Фругалс –онази на преговарящите с нас и за еврото Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия, които традиционно са против запазването на бг проектите, нарича политиката си на рязане на фондове: „червен картон за правителствата на Приятелите на корупцията“.


„Ние не очакваме някой от Приятелите на корупцията да остане щастлив от преговорите, просто трябва да изберат градуса на неудовлетворение“, коментира пред Гардиън високопоставен източник от клуба на богатите нации.


„Няма какво да коментираме, просто няма повече да плащаме на Приятелите на корупцията, времето е наше“

Източник: 19 минути

Публикувана в Бизнес

Увеличеният интерес към продажбите беше основната характеристика на американските зърнени пазари през изминалите седем дни, но в Евросъюза наблюдавахме стабилизиране на ценовата картина благодарение на активизирането на експортния фронт. На борсата в Чикаго пшеницата завърши седмичния период (7-13.02.20 г.) с отрицателно ценово отклонение от 4-5 долара, на равнище малко под $200/т за доставка през м. март. В същото време мартенските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж запазиха нивата си от края на предходния седмичен период – около EUR203/т. Въпреки натиска отвъд Океана, непроменени останаха и експортните цени на френското и германското хлебно зърно в европейските пристанища. На 13-14 февруари френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR 198FOB, а германска пшеница мин. 12,5% протеин се котираше по EUR 198-202/т СРТ Хамбург и EUR 208-212/т FOB Балтийско море (EUR 205FOB Руан, EUR 209/т СРТ Хамбург и EUR214/т FOB Балтийско море на 13.02.19 г.).

Както вече коментирах по-горе основен фактор за твърдото развитие на европейския зърнен пазар бяха окуражаващите новини от експортния фронт и най-вече успешното представяне на френското зърно в алжирския търг – продажба на680 хил. тона за товарене през април при средна цена $ 237,50-238 за тон CFR. Анализаторите отбелязват, че търсенето на европейското зърно за износ за трети страни нарасна благодарение на валутния фактор и понижението на курса на еврото спрямо щатската валута. Въпреки стабилизирането на житните котировки повечето авторитетни анализатори са на мнение, че потенциалът на позитивните за ценовото развитие фактори е ограничен, предвид големите наличности от зърно на пазара. На 11 февруари Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния си месечен доклад за състоянието на световния зърнен пазар. В новата редакция на глобалния баланс липсват значими изненади, но в раздела за пшеницата има „лек негативен за ценовото развитие нюанс”. Става въпрос за запазване на януарската оценка за рекордния размер на преходните запаси в края на текущия сезон (288 млн.т, спрямо 278 млн.т в края на 2018/19 г.), при положение че повечето експерти залагаха на редуцирането на тези числа. Междувременно според водещите специалисти агрометеорологичните условия почти във всички основни страни производителки са благоприятни за развитието на новата реколта. Търговците коментират най-вече високите очаквания за размера на новата руска реколта от пшеница – 81-82 млн.т, в сравнение с – 73,5 -74,0 млн.т ожънати през миналата година.

Експортните котировки на руската и украинската пшеница през изминалите седем дни се понижиха с минималните 1-2 долара за тон и към 14 февруари 2020 г. са били както следва: $221-223/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $219-220/тFOB за зърното с 11,5% протеин и около $218/тFOB за фуражната пшеница ($242/т; $238/т и 228-230/т FOB съответно на 14.02.19 г.).

Експортните котировки на френската и украинската царевица през изминалите седем дни също останаха почти непроменени, около EUR 175т FOB Бордо и $183-185/т FOB черноморско дълбоководно пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -14.02.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

След продължителното зимно засушаване падналите значителни валежи през първата половина на февруари, надвишили на много места в страната40-50l/m² (Враца- 76l/m², Ловеч- 60l/m², Свищов-54l/m², Русе-56l/m², Пловдив- 44l/m², Елхово- 46l/m², Хасково-52l/m², Чирпан- 46l/m², Бургас- 41l/m²), доведоха до съществено увеличение на почвените влагозапаси в 50сm слой. Тези валежи бяха решаващи за преодоляване дефицита на влага в горните почвени слоеве при зимните житни култури – една от причините довела до пожълтяване на част от пшеничните посеви на места в източните райони на страната.

През първата половина от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия отново ще се определят от наднормени температури и средноденонощни стойности в полските райони на страната значително над биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури.

Високите за сезона температури нарушиха принудителния покой при значителна част от овощните култури. В края на второто десетдневие при раноцъфтящите овошки в полските райони ще се наблюдава фаза масово набъбване на пъпките, а на отделни места в крайните южни райони при някои видове (бадем, праскова) - и начало на разпукване на плодните пъпки.

През втората половина от следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна. В началото на третото десетдневие се прогнозира съществено понижение на температурите, но без критични минимални стойности за преждевременно развилите се овошки. Очакваното застудяване ще доведе до затихване, а на места в Добруджа и Лудогорието, където се очакват валежи и от сняг – и до прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.

Подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - резитби в лозовите и овощните масиви, подхранване на есенниците с азотни минерални торове, зимни растителнозащитни пръскания при овошките, предсеитбени обработки на площите предвидени за засяване с ранни пролетни култури (фий, овес, пролетен ечемик, градински грах) ще има през първата половина от периода.

Сеитбата на градинския грах е желателно да се извърши при възможност до края на февруари. Предсеитбените обработки включват култивиране и брануване.

Грахът се сее на дълбочина 5-6 сm. Сеитбата може да се извърши по няколко начина: гнездова сеитба – в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 30сm между гнездата и 60сm между редовете; редов посев - при разстояние 20сm между редовете и 8-10сm вътре в реда; лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20сm, а между лентите 50-60сm.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Всеки собственик e свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение, се казва прес релийз, разпространен от МЗХГ. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедравяне по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ в годините намалява, както следва:

Обработваема площ

(дка)

"Бели петна"

(дка)

% на "белите петна" спрямо общата обработваема площ (дка)

Стопанска година 2018-2019

32 542 980

1 305 020

4,01

Стопанска година 2017-2018

32 505 190

1 410 770

4,34

Стопанска година 2016-2017

32 425 120

2 289 128

7,06

Стопанска година 2015-2016

32 218 530

1 983 440

6,16

Режимът на „белите петна“ - понятие „бели петна“ не съществува, както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като „бели петна“.

Чрез споразумението за ползване се постигат следните цели:

1. Възпрепятства се неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – в чужбина са, неразбирателство между наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат възможност и др.

2. Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.

3. Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

4. Постигат се добри икономически резултати в земеделското производство, като същевременно се отчитат и пазят интересите на дребните собствениците.

Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност.

С този режим са абсолютно гарантирани правата на собствениците на най-малки размер имоти, както и собствеността, опазването и съхранението на качеството на земеделските земи и получаването на пазарната рента за района.

От прилагането на тази процедура средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. Собствениците на т.нар. „бели петна“ могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие, платени за ползването им. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник.

Публикувана в Бизнес

„61% от всички лозови насаждения у нас са вписани в европейския регистър за Защитено географско указание и Защитено наименование за произход“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на ритуалното зарязване на лозя в село Нисово, област Русе, по случай празника Трифон Зарезан. Тя уточни, че това е много важно, защото дава възможност на съответните производители да се брандират за своя регион и да гарантират за местното качество. По думите й, точно тези производители ще могат да се възползват най-добре от отварящия се прием по мярка „Популяризиране в трети държави“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 (НППЛВС). Той ще стартира от 17 февруари тази година, като условията са по-добри за производителите на вино. Министър Танева обяви още, че за първи път по Програмата, тази година след 4 май, ще бъде отворена и мярката „Застраховане на реколтата“. Според нея, трябва да се работи в посока за превенция на последствията от климатичните изменения. „След проведени разговори с производители, мярката „Инвестиции в предприятия“ също е променена. Освен за инвестиции в активи, за първи път ще се допуснат и строително-монтажни дейности за ремонт, изграждане, надграждане на сгради, в които се произвежда или съхранява вино“, каза още Танева.

Земеделският министър припомни, че българското земеделие е на прага на новия програмен период и новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Тази година очакваме приключване на всички европейски актове, които ще ни дадат регулаторната рамка. По нея България ще изработи своя Национален стратегически план, в който ще намери място лозаро-винарският сектор, както и НЛВП. Това е част от реформата на новата ОСП“, поясни министър Танева.

Тя подчерта, че секторът се развива с възходящ темп, прилагайки Програмата. Лозовите насаждения в страната са малко над 60 хил. ха., като част от тях са изградени по мярката „Преструктуриране и конверсия на лозята“. За миналата година са изградени близо 8500 дка нови лозови масиви.

По отношение на износа, също има възходящ тренд. Всяка година той се нараства, с еднакъв темп на растеж. За 2019 г. страната ни е реализирала износ от 64 млн. литра вино. Пазарите са Западна Европа, Китай, САЩ. Винопроизводителите също се увеличават, като избите с разрешение наброяват 282.

Министър Танева честити празника Трифон Зарезан и пожела на всички производители една добра година с богата реколта.

Публикувана в Новини на часа

Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Публикувана в Животновъдство
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 53

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта