Изключително важно е посадъчният материал от картофи да бъде свободен от болести като ризоктония, сребриста краста, антракноза, както и картофени нематоди, вирусни болести.

Клубените трябва да са добре узрели, здрави, без видими деформации и механични повреди. По тях не бива да има петна, показващи наличието на картофена мана, мокро или сухо гниене. Качеството на семената се гарантира от семепроизводната организация. При покупка производителят задължително трябва да изисква сертификат и фитосанитарен паспорт.

Друго важно условие е да се следи състоянието на посадъчния материал, дали не са се появили болести при съхранението. Трябва да се знае, че измръзналите или осланени клубени могат да станат причина за масово гниене.

За ранното производство на картофи най-подходящи са клубените с тегло 60-80 г (фракция 35-55 мм). Те обезпечават младото растение с вода и хранителни вещества още в ранните фази от развитието му. Използването на добре сортиран по едрина посадъчен материал осигурява дружно поникване и получаване на изравнени посеви.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Производството на ранни картофи още през май-юни има важно значение за задоволяване потребностите от пресни плодове и зеленчуци. Освен това с ранните картофи площите се освобождават рано за лятно засаждане на картофи и получаване на две реколти в една година. Те се отглеждат през сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните темперутари са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса.

Предшественици при ранните картофи могат да бъдат картофи, грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва да се отглеждат след домати, пипер и патладжан, които са от същото ботаническо семейство.

Най-подходящи за отглеждане на ранни картофи са леките и отцедливи почви, а тежките, студени и глинести почви не са подходящи. При производство на ранни картофи е необходима добра обработка и дълбоко разрохкване на почвата. При лошо обработени почви клубените нарастват трудно, неравномерно и това води до деформирането им.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В Института по молекулярна физиология на растенията в Потсдам, биотехнолозите изобретили средство, което е способно за пет дни да убие колорадския бръмбар. Това средство е нов вид картоф, в листата на който се съдържат молекули на рибонуклеиновата киселина, която може да подтисне жизнено важни гени на колорадския бръмбар и за пет дни да убие вредителя. Към настоящия момент съществуват над 200 хиляди генетично модифицирани култури, които имат защита към токсични вещества от различни видове вредители, но колорадския бръмбар никога не е реагирал на тези токсини. Поради това немските учени дълги години са разработвали начин за борба с основния вредител по картофите и са намерили изход в принудителното производство на молекулите на рибонуклеиновата киселина. Биотехнолозите обясняват, че този начин на защита на реколтата има няколко отличителни преимущества пред ГМО и пестицидите, произвеждащи бактериални токсини. Така накратко, рибонуклеиновата киселина се бори само с вредителите, срещу които е „настроена“. Това намалява риска за човешкото здраве и околната среда.

Публикувана в Растениевъдство

Учени от Министерството на селското стопанство на САЩ и техни колеги създадоха нови сортове картофи с червена и лилава кора и сърцевина.
Тези клубени съдържат цяла гама от хранителни вещества и други съединения, които помагат за укрепване на здравето. В допълнение, цветната сърцевина съдържа антоциани и каротеноиди.

Картофът е най-употребяваният зеленчук в Съединените щати. Във връзка с това, според изследванията на генетика Чарлз Браун от Службата за аграрни изследвания (ARS), той оказва значително влияние върху човешкото здраве.
Браун е създал три уникални червени и лилаво пигментирани сортове картофи във вашингтонската лаборатория по изследоване на зеленчуци и фуражни култури: Terrarosa, Purple Party и Amarosa. Те са много добри за печене, пържене, готвене и в микровълнова фурна за парти.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 08 Януари 2015 13:24

Колко семе от картофи трябва за 1 дка

Гроздан Василев от Берковица
Тази пролет планирам да засадя 2 декара с картофи. Моля да ми кажете, колко посадъчен материал ми е необходим за тази площ?
Отговор: Количеството на посадъчния материал зависи от едрината му – колкото са по-едри картофите, толкова по-голямо количество отива за засаждането на един декар. Казано с цифри, това е от 150 до 300 кг за един декар. Най-добрият посадъчен материал е, когато клубените са с размери 2,5-3/2,5-3 см и тежат от 60 до 80 грама.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Николай Колев от Самоков
Отглеждам картофи, които през последните години се нападат от телени червеи. Кога и с какво да третирам, за да предотвратя повредите?
Отговор: Има препарати срещу телените червеи, които са в гранулирани форми и се внасят в почвата заедно със засаждането. За съжаление, тези препарати са само за ползване от професионалисти и не се продават в селскостопанските аптеки за лично ползване. Може да използвате услугите на специалист агроном, който да ви достави и приложи подобен продукт, какъвто е Коломбо в доза 1,2 кг на декар.

Публикувана в Растениевъдство

Министерството на селското стопанство на САЩ одобри за отглеждане в промишлени мащаби нов генетично модифициран сорт картофи.

Сортът, който получи името Innate («Природен»), се отличава с това, че при пържене отделя много по-малко количество от опасното химическо вещество акриламид. Акриламидът се появява в някой пържени и печени продукти вследствие реакцията между аспаргин и захарите (фруктоза или глюкоза) при температура над 120ᴼС.

Смята се, че акриламидът повишава рискът от развитие на някой видове рак, но все още остава неизяснено, колко акриламид трябва да бъде употребен за развитие на онкологично заболяване, както и до каква степен новият сорт картофи Innate намалява този риск.

Публикувана в Растениевъдство

Биолозите съобщават за пълната разшифровка на генома на картофите. С помощта на новите знания, учените се надяват да подобрят хранителните качества на този зеленчук и да го направят по-малко взискателен по отношение на отглеждането.

В процеса на декодиране на генома на картофите участват 39 учени от 14 страни. Първите проучвания в тази област се започват през 2006 година. Сега учените съобщават, че пълната последователност на генома възлиза на около 840 милиона двойки нуклеотиди. За сравнение: при хора са 5 пъти повече.

Проектът струва 5,4 милиона долара. Средствата за работата, са получени от Министерството на земеделието на САЩ. Те заявяват, че възнамеряват да подобрят качеството на картофите, за да се увеличи студоустойчивостта му, да се намалят изискванията му за обема на водата и да се повиши съдържанието на полезни вещества.

В момента учените изучават специфичните гени, отговорни за развитието на картофените клубени.

Интересуващите се от изследването за декодиране на генома на картофите могат да посетят сайта www.PotatoGenome.net, където могат да получат данни за 95 на сто от генома, останалата част от данните ще бъдат на разположение в публичното пространство през следващите 6 месеца.

„Картофите започват да се култивират преди 7000 години в Южна Америка, сега те са се разпространили във всички континенти с изключение на Антарктика. Картофите са сред най-важните в световен мащаб зеленчуци, обемите на тяхното потребление са много високи.” - казва Робин Буел от Държавния университет в Мичиган.

Според официалната статистика, през 2007 г. в света са били консумирани 309 милиона тона картофи. Най-голям потребител на картофи е Китай - 47,5 милиона тона. Най-голям потребител на картофи на глава от населението е Беларус, където средният жител консумира повече от 180 килограма картофи годишно.

Публикувана в Растениевъдство

Родопски пататник, направен от холандски картофи - Това не е шега, нито екзотична рецепта. За съжаление, през последните години в "меката" на картофите - Родопите, се отглеждат чужди сортове, не български. На 1350 метра височина в местността Рожен се съхраняват картофите от района на село Момчиловци, предава Нова телевизия.

Агрия, Импала, Агата, Трезор, Ривиера, Артемис – това са имената на холандските сортове, които се съхраняват в картофохранилището там. Сред тях е и френският Лузиана. Общо – около 200 тона. Всички произведени в района на село Момчиловци. Сред тях обаче български сорт няма.

„Преди години, когато беше държавно семепроизводно стопанство, произвеждахме наш сорт. Размножавахме и холандски сортове, разбира се. Сега български сорт не съществува. Никой не го поддържа, никой не го отглежда, всичко е вносно, защото е много скъпо. Първо трябва да има клонова селекция да се прави, преди години всичко се субсидираше от държавата, Другата причина е, че няма големи производители”, разказва Илия Канев.

Публикувана в Бизнес

При съхранението на картофите често се появява болестта черна сърцевина. Причината за заболяването е физиологична и се дължи на задушаване на вътрешните тъкани поради недостатъчен приток на кислород. В резултат сърцевината на засегнатите клубени потъмнява, става сиво-черна и по-късно изсъхва. Потъмняването стига чак до обвивката на

клубена. Такива картофи не стават за ядене и за семе.

Мерки за контрол при съхранение на клубените:

• След изваждане клубините да не се оставят на големи ку

пове и на силно слънце.

• Температурен режим в складовото помещение 2-5°С и добро проветряване.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта