Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите:

Още сме в състояние на криворазбрана цивилизация

Липсата на работна ръка в земеделието е световен проблем, в Япония разработват роботи за полски дейности

Цветан Берберов обработва близо 10 хил. дка земя в землищата на две общини – Стара Загора и Раднево. Срещам го на поредната инициатива „Хляб на мира“, видимо развълнуван от сезона на жътвата – най-усилният за зърнения сектор период в годината – всеки ден производителите се надяват времето да е на тяхна страна и да успеят да приберат узрялото зърно.

На моя въпрос защо обществото смята зърнопроизводителите за сектор с мощно политическо лоби, Цветан Берберов се усмихва и духовито отговаря: „Ние още сме в състояние на криворазбрана цивилизация. Никой не си дава сметка колко екстензивен е зърненият сектор – получаваш малко добив от единица площ, да го обясня просто. И оттук – за да имаме приходи и печалба, трябва да обработваме по-големи масиви. Това се случва за сметка на терените с плодове и зеленчуци“.

Цветан Берберов прави ретроспекция на сектор „Зърнопроизводство“, като припомня, че още през 2007 година, когато България става пълноправен член на Европейския съюз, подпомагането в земеделието е на декар площ и на глава животно. Тази европейска политическа конюнктура обуславя бързия растеж на българските зърнопроизводители. „Лепнаха ни нарицателното „зърнари“, защото секторът видимо дръпна напред в сравнение с останалите браншове. Но ние сме достойни хора, които работят в селските населени места. Осъществяваме силен социален ефект, защото осигуряваме препитание за хората в селата. Ние, зърнопроизводителите, сме до тях през целия им живот, защото и нашият протича там“, обобщава картината председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Липсата на работна ръка и в този бранш е основен проблем. Нужни са образовани, висококвалифицирани кадри, а някогашните баби, с бели кърпи на главите, които берат пипер и домати, вече ги няма. Младите не проявяват никакъв интерес към труда на полето. „Как да привлечеш един работник към полската работа, когато става дума за 35-40 градуса жега? Каквато и надница да му дам, той просто няма да дойде“, казва зърнопроизводителят от Тракия.

В Япония средната работна възраст на заетите в сектор „Земеделие“ е 68 години. Затова в Страната на изгряващото слънце вече се разработват роботи, които да извършват основните дейности на полето и да се намери решение на проблема с липсата на работна ръка. Той също лежи в основата на окрупняването на българското зърнопроизводство. Големите площи предполагат обработка с техника, която обаче струва скъпо. Инвестициите в такава могат да дойдат от по-големи количества произведено и реализирано зърно, обяснява стопанинът.

Предварителната подготовка е предпоставка за предотвратяване на провала – това е правилото на 5-те П-та, което всеки земеделски производител се опитва да спазва. Минали сме през всичко – през това да си броим в началото стотинките, за да си закупим хубави торове и препарати, през риска на големите банкови кредити, за да купуваме земя и модерна земеделска техника. За да имаме някаква сигурност в един рисков бизнес, какъвто е земеделието. Всичко е въпрос на планиране, на отчитане на комплекс от фактори, които оказват влияние върху един бизнес, без значение какъв е той. Който смята, че на полето е лесно – да заповяда. Към земята обаче трябва да се подхожда с голямо сърце и с голяма отговорност“, казва в заключение Цветан Берберов.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Огнян Антонов е най-големият производител на череши в региона на Кърджали. Преди близо 20 години родопчанинът посадил 10 сорта череши върху 200 дка земя в Родопите, до село Орешница. И днес черешите са най-голямата страст на Огнян. По време на нашата среща, стопанинът не спира да опитва от искрящите плодове. И с гордост разказва за всеки сорт.

И днес овощарят продължава да търси най-сладките череши, но към днешна дата проблемите в сектора са едни и същи: ниска изкупна цена и липса на работна ръка. Последният проблем е особено остър по време на кампания, каквато вече започва при черешарите. „Каквато и надница да давам, предпочитат да седят в селската кръчма, вместо да дойдат и да си изкарат някой лев с труд“, ядосва се производителят на череши. Повечето берачки в градината на Огнян са възрастни жени. Възрастта обаче в един момент си казва думата и те трябва да се откажат от работата. Черешата иска бързо бране, катерене по стълба, спазване на срокове. Огнян не се оплаква от пазар, въпреки, че е наясно, че изкупната цена на черешите е в пъти по-ниска от крайната пазарна. За него е важно да реализира продукцията.

Огнян имал оферти за изкупуване на череши от чужбина, но не посмял да поеме ангажимент при такава хронична липса на работна ръка. Фермерът е наясно, че е твърде вероятно да не може да спази условията на купувачите. Затова се гневи на социалните политики у нас. „Трябва да има начин да накарат хората да работят. Защо им се дават тези социални помощи? По-добре да ги спрат. Да го измислят по друг начин. Какъв е смисълът аз да се блъскам от толкова години и всеки път да треперя като наближи сезона на брането на брането – ще има или няма да има работници?“, казва с горчивина Огнян и отхапва от сладката череша.

Съпругата му често обича да се шегува: „Ако полагаш толкова грижи за мен, колкото за всяка череша в градината, царица ще бъда“, разказва през смях стопанинът от Кърджалийско. За Огнян овощарството е повече от тънка работа. Преди да засади своите 200 дка с череши, внимателно проучил региона, направил изследвания на почвата. Избрал слънчеви и полегати склонове, за да може днес да се похвали с най-вкусните череши в Родопите. „Само работници да се намерят, нищо друго не искам“, казва в заключение фермерът.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

Броят на българите, изпратени на работа в ЕС, съставлява 0,5 на сто от броя на работещите у нас. Това показват данни на Европейската комисия за 2015 година, представени от Европейския парламент, съобщава кореспондентът на БТА в Брюксел.

Същевременно делът на приетите у нас чуждестранни работници от държави от ЕС е пет пъти по-малък (0,1 процента от общия брой на заетите у нас).

Сходна тенденция се наблюдава в Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия. Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.

Полша отбелязва най-значителната разлика в съотношението - изпратените в ЕС са 2.9 на сто от работещите, а приетите чуждестранни работници от ЕС са 0.1 от пазара на труда.

Белгия, Германия, Франция, Австрия, Швеция и Великобритания отчитат обратното съотношение - при тях броят на изпратените в чужбина работници изпреварва броя на приетите. Данните показват също, че българи най-често биват пращани на работа във Франция, Белгия и Германия.

Статистиката беше представена във връзка с обсъжданите в Европейския парламент промени в директивата за командированите работници. Тази европейска разпоредба засяга хората, изпратени от своя работодател в друга държава от ЕС временно за извършването на услуга.

Ако бъдат въведени, промените ще засегнат особено командированите работници, които досега се ползват от възможността да бъдат облагани по законодателството на своята (изпращащата) страна. Разликите в облагането в отделните държави в ЕС спестяват засега на източноевропейските работниците големи суми от данъка върху доходите и социалните осигуровки, които в Западна Европа са в пъти по-високи. Това е причината западните държави да настояват за промени, защото според тях евтината работна ръка води до "социален дъмпинг".

С обяснението, че всички работници "трябва да имат равни права и защита", групата на западноевропейските държави, водени от Франция, настоява всички работещи в дадена държава от ЕС. независимо дали са командировани или постоянно заети на местния трудов пазар, да получават еднакви заплати за еднакъв труд и да бъдат облагани еднакво.

Очаква се въвеждането на подобни мерки да пресече притока на източноевропейски работници и да разтовари социалните бюджети в западноевропейските държави, които сега плащат обезщетения за безработица на местните хора. останали без работа покрай притока на източноевропейци.

Според одобрените от парламентарната комисия по заетостта промени, занапред изпратените в чужбина работници следва да получават еднакво възнаграждение за еднакъв труд, независимо от коя страна от ЕС произхождат. Предвижда се също след изтичането на първоначален срок от 24 месеца за командированите работници да бъде прилагано изцяло местното трудово законодателство. Средствата за пътуване и нощувка следва да бъдат покривани от работодателя или включени в заплатата. Двугодишният срок на отстъпка може да бъде удължен, ако дружеството, изпратило работника, се нуждае от допълнително време за извършването на услугата.

Дейността на международните превозвачи ще бъде обхваната от допълнително законодателство, но докато то бъде подготвено, ще се прилага посочената директива. Тези предложения се очаква да бъдат гласувани от Европейския парламент следващата седмица и след това да бъдат обсъдени в Съвета на ЕС.

Публикувана в Новини на часа

Най-трудното във фермерската работа е намирането на квалифицирани работници или поне такива, които да умеят да работят

Христо Райков

Това сподели земеделецът и животновъд Милко Миланов от брезнишкото село Станьовци. Той е станал фермер преди 6 години, когато се е завърнал от Гърция, където е живял и работил в продължение на 11 години. Милко решил да вложи личните си средства, време и труд в родния си край, където обработва около 1300 декара ниви, 700-800 декара ливади и пасища и отглежда 120 овце и 14 крави. В земите му преобладават културите лимец и ечемик. В стопанството му помагат голям трактор Deutz-Fahr и 3 трактора ЮМЗ, имал е и верижен, но го е махнал. Фермерът е доволен от трактора Deutz-Fahr, като споделя, че е харесал още един подобен, но не смее да го купи. За него отглеждането на 4-5 овце не е животновъдство, а е просто тръпка.

Напористият фермер споделя, че се е завърнал в България не заради кризата в Гърция, а по собствено желание. Неговото семейство е отглеждало животни и е обработвало земи. От там и той решил да се занимава с този вид дейност. "Взех земята под аренда, която никой не я обработваше. Причината е, че в района на Станьовци и околните села климатът е друг. В Брезнишко има една планина, която събира всички северозападни ветрове, които остават откъм нашата страна. Земята в района не е плодородна, високо е и е много студено. Зимите са може би по-студени от тези в Кнежа, Трън и други райони на страната. Ето, миналата година ми измръзна житото точно преди да паднат снеговете. Имаше три денонощия с температури от -17, -18 и -19 градуса без сняг. Хем миналата година сеях жито.", спомня си Милко Миланов. През летния месец август температурата през нощта в близкото село Кошарево пада до 15, а в село Станьовци - до 7-8 градуса над нулата. Разликата в температурите смачква растенията, които се засаждат в района на брезнишкото село. Нулеви температури през пролетта са също сред честите аномалии в климата на Станьовци.

Житото, което бил засял преди да измръзне било от двама брезнишки земеделци, които са сред най-големите в общината. Милко взел от тях фуражно жито за семе, което измръзнало вследствие на студовете. Лимецът, който е сред модерните култури на 21-и век също не спасява фермера, тъй като пазарът в България е стеснен или няма такъв. "Не мога да се класирам никъде - нито в Европа, нито в България. Търсенето на лимец е много малко. Ето сега например съм си хранил животните с лимец. Не мога да сменя културата, защото лимецът иска височина, иска постна почва - точно този климат, който го имаме ние. Качественият лимец е над 900 метра надморска височина. Аз имам ниви на 1100 метра надморска височина и го отглеждам там, но българите сме бедни за тази култура. Народът не може да си позволи да си купува този хляб и брашно от истински лимец. Това, което се продава в магазините, не мога да гарантирам какво е, защото виждам различни нюанси на брашното. Земята не става за отглеждане на друго. Не смея да засея нито слънчоглед, нито царевица. Страх ме е дали ще успея да го ожъна заради студовете и влагата", споделя още Милко. Той е опитвал да предлага лимеца си на фурни, но те му искали по 50 или 100 килограма брашно. Фермерът е категоричен, че няма необходимото време, за да се разправя за подобни количества брашно. Той е отправил оферта на френски купувачи за лимеца си и се надява офертата му да бъде одобрена. Милко е имал намерение да пласира културата си и в Австралия, но за там му искали минимум по 5 тона лимец всеки месец. "Къде да го произведа този лимец? Бяхме пратили проба, която показа, че по всички показатели лимецът ми отговаря на изискванията. Никой от другите колеги, които произвеждат културата не искат да губят пазара си, ако са се закачили някъде и затова няма с кого да се съдружя за Австралия.", казва още той.

Друг проблем, който е по-основен за Милко, е липсата на квалифицирана работна ръка. По думите му не се намират хора, които да могат да работят в земеделието и животновъдството. "Обикалям сутрин по селата в района да събера 5 човека, които да работят и няма кой да намеря. Това, което е останало всичко е тотална деградация, алкохолици, мързеливци. Няма кой да работи! Брат ми е покрай мен. Взимам и хора от селото, но работници не могат да се намерят, защото няма. Ходил съм и по Северна България и по Гоце Делчев, но няма кой! Основният проблем е, че никой не разбира и няма кой да разбира. Ти не можеш да намериш овчар. Ако тръгнем да обикаляме в цяла Югозападна България не можем да намерим овчар, който да знае как да дои, да остриже, да изроди... Това са много специфични неща. Тази дейност в нашите региони е приключена.", казва Милко.

В началото фермерът не се е възползвал от програмите, които Европейския съюз е предлагал, защото е имал средствата за започване на бизнеса. Според него, ако след 2020 година, когато евросредствата ще бъдат спряни и положението не се стабилизира той ще се принуди да се откаже от земеделието и животновъдството. В селата около Станьовци фермерите се броят на пръсти заради трудностите, които срещат всекидневно.

Посланието на Милко Миланов към бъдещите земеделци и животновъди е да си осигурят работна ръка преди да се захванат с тази дейност. Това отправя той към фермерите, тъй като вече няма и от кого да бъдат научени на селскостопанска работа евентуалните работници.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 13 Октомври 2016 12:12

Рекетът на безработните във фермите

Сред най-големите проблеми на земеделските стопани остава намирането на работна ръка

Лили Мирчева

111 097 са трайно безработните български граждани. Става въпрос за мъже и жени, които нямат работа в продължение на повече от 12 месеца. Стряскащата статистика изнесе министърът на социалната политика Зорница Русинов. Данните на Министерство на труда и социалната политика показват, че продължително безработните у нас са 42% от общия брой регистрирани като безработни.

Но по-интересното е, че според официалната статистика 25% от продължително безработните българи живеят в областите Сливен, Пазарджик, Монтана, Ямбол, Силистра и Видин, а тъкмо там е страшно трудно да се намери работна ръка за селското стопанство. И не само там, а в цялата страна положението е същото.
„Рекетът на безработните е страшен“, коментира за в. „Гласът на фермера“ Ивайло Земенски, който по-скоро можем да наречем предприемач, защото инвестира в семейна животновъдна ферма в Благоевградско. Самият той е доказал се специалист - инженер по пътно строителство и реализира възможностите си в чужбина. А натрупаните спестявания влага в животновъдно стопанство. Ивайло разказва през какви мъки преминава всеки фермер, който трябва да намери работници. Въпреки че предлаганата заплата е далеч над средната за страната, малцина се захващат с работа в стопанство. Или пък просто рекетират собствениците като напускат без предупреждение, независимо къде и в какво състояние зарязват животните, за които се грижат.
„Случвало се е овчарят да остави кравите край главен път и да тръгне към селото, само защото е забравил да си вземе вода“, споделя Земенски. А друг случай направо го е втрещил, тъй като отдавна работи в чужбина. Става дума за жесток скандал, който му вдигнал работник, само защото са му платени социалните и здравни осигуровки към заплатата. Оказало се, че човекът бил на социални помощи и можело да ги изгуби...

Липсата на работна ръка се отразява пагубно на земеделието. Младите хора е абсурдно да бъдат наети в сектора, защото още от училище или в университета заминават в чужбина. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria земеделският производител Цветан Цеков, представител на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Той коментира последните законови проблеми около еднодневните трудови договори, като заяви, че идеята е опорочена и сега контрактите трудно се администрират. Оказва се, че регистрираните през миналата година договори са съвсем малък процент от действително наетата работна ръка. Местните бюра по труда не разясняват достатъчно и хората се страхуват, че с еднодневен договор ще си загубят социалните помощи, обясни фермерът.

Цветан Цеков посочи още, че в Петрич и Сандански фермерите имат големи проблеми, защото близостта до Гърция срива пазара на труда. По думите му напоследък земеделците наемат сезонно много роми и българомохамедани, които трябва да бъдат превозвани от мястото, където живеят, до полето или съответната животновъдна ферма.

„Земеделието дава огромен шанс и е лесно ромите да бъдат интегрирани без неправителствени организации, които само „засмукват“ пари“, каза още Цеков. Но според официалната статистика едва 30 на сто от ромите в България работят. Според неофициалната може би са повече.

„При нас работят предимно роми, но когато доим кравите, винаги присъства и член на семейството“, споделя Ивайло Земенски. Стопаните не могат да се доверят на неквалифицираните работници, защото хем не спазват хигиенните изисквания, хем не работят добре с техниката.

Същите проблеми имат фермерите във всички сфери на агросектора – от животновъди до градинари и лозари, да не говорим за биопроизводителите.

„Българският работник има вяра само на социалния работник. Трудно вярва на работодателя и трудно вярва на такива около него, които вече имат опит. Необходимо е съответните власти да обучават своите подведомствени и социалните служби по места“, предлага Албена Симеонова от асоциация „Биопродукти“.

Въвеждането на еднодневни трудови договори се оказа добра идея, която потъна в ужасна бумащина. Просто фермерите нямат време да се занимават с толкова формуляри. Полза от еднодневните договори имат и работниците, които, въпреки че работят сезонно, продължават да получават и социални помощи, ако имат право на такива. Работата им във фермата или на полето няма да им носи трудов стаж, но те ще бъдат осигурени здравно, коментират служителите на социалното ведомство.

От Главна инспекция по труда предлагат да се въведе електронна система за регистрация, която да спести сутрешното попълване на ръка и ходенето на място. Ведомството вече обяви обществена поръчка за надграждане на създадения през миналата година софтуер за регистрация на образците. След надграждането на софтуера земеделските стопани ще имат възможност да регистрират образци на еднодневни трудови договори по всяко време, дори в извън работното за агенцията. Софтуерът ще даде възможност за директно генериране на данни на работници, които веднъж вече са били наемани от даден работодател. Предвижда се автоматично да се изчислява дължимото възнаграждение, дължимите осигурителни вноски и данъци, както и по-лесно подаване на декларацията за осигурените лица към НАП.
Ако някой знае друга рецепта за справяне с проблема - намиране на работна ръка в земеделието, нека го сподели. Вестник „“Гласът на фермера“ е отворен за всички мнения.

Публикувана в Бизнес

Очаква се намаляване на интереса на западни земеделски компании към наемане на сезонни работници от Източна Европа. Това се дължи на навлизането на технологии, които дават повече възможности на фермерите, пише proplanta.de.

„Земеделието се дигитализира като много други сектори, процесите в стопанствата стават все по-автоматизирани. Скоро на полетата ще се появят машини, които ще заместят берачите. Това ще доведе до дълбоки социални и икономически промени.“, казва Клаус Йозеф Лутц, шеф на базираната в Мюнхен Baywa. Компанията оперира в секторите земеделие, строителство и енергетика. В областта на земеделието има бизнес в Австрия, Словения, Франция, Хърватия, Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, Белгия, Чешката Република.

Близо 90% от земеделците в страната използват лаптоп, компютър или таблет, допълни още той. В същото време колкото по-специализирана стават технологиите, толкова по-тесен кръг от фермери могат да ги използват.

На едно високотехнологично поле е възможно да се използват сателити и сензори, които да определят от какви хранителни вещества се нуждае почвата. Тези данни се появяват на екрана на трактора, снабден с GPS, който може да дозира необходимото количество семена и торове във всяка част на полето. Тези данни се съхраняват за следващите шест месеца, което позволява на трактора да следва точната следа, по която е минал по-рано.

Не само технологиите обаче ще променят пазара, според Лутц: „Натиска на пазара няма нищо общо с дигитализирането на земеделието.“, казва той. Според него обявените от ЕС мерки за финансова подкрепа на пазара на мляко в ЕС наистина няма да помогнат на фермерите. Ако в Азия се продаваше европейско мляко и млечни продукти, тогава животновъдите щяха да имат по-добри шансове за възстановяване. „В случай, че търсенето не се повиши, последиците ще бъдат тежки“, казва Лутц, „Един фонд от 500 млн. евро не може да помогне кой знае колко много. За едно стопанство това е като да падне капка върху горещ камък. Освен това не става въпрос само за цената на млякото, а и за тази на зърнените култури“.

Процесът на консолидация в земеделието ще продължи, според Лутц: „Не всяко стопанство в страната може да се разширява, защото земята не се увеличава. Затова много ще се откажат. Европа е изправена пред часа на истината.“ Въпреки това никой не иска да се върне към системата на субсидиите. „Политиката трябва да предложи помощ за различни сектори, които са свързани помежду си и които да се допълват и развиват.

Публикувана в Агротехника

От 1 януари 2014 година никоя страна-членка не може да налага ограничения върху свободното движение на български и румънски работници.

Свободното движение на работници е основен принцип на ЕС и на единния ни пазар и изключения могат да бъдат допуснати само за ограничени периоди от време, например при присъединяването на нови страни. За България и Румъния тези периоди изтичат с изтичането на настоящата година. Това каза говорителят на комисаря по заетостта и социалната политика Ласло Андор - Джонатан Тод в интервю за БНР.

На въпрос как ЕК гледа на идеите лансирани от Великобритания и Холандия съответно за по-скъпи лични документи или специални договори за желаещите да живеят и работят на нейна територия Тод обясни: "ЕК засега не е получила никаква информация от Великобритания, Холандия или която и да е друга страна за подобни намерения. Що се отнася до великобританската идея мога да кажа, че според европейското законодателство наистина всяка страна има право да изисква от гражданите на ЕС документ за регистрация. Те обаче не трябва да струват на чуждите граждани повече, отколкото струват личните документи на нейните собствени граждани.

Важно е да се подчертае, че тези сертификати не са разрешителни за пребиваване, те не дават на гражданите на ЕС правото да живеят в друга страна-членка. За всички тях това право е гарантирано от европейските закони и е зависи от издаване на един или друг документ. Според европейското законодателство никоя страна-членка не може да изисква от гражданите на друга страна-членка подобна регистрация като условие за достъп до системата за социална сигурност.

Не може някой просто да се появи в дадена страна и да започне да получава социални плащания. Той може да остане в друга държава повече от три месеца само ако работи или има достатъчно финансови средства, за да не е в тежест на приемащата страна. Така че, ако някой няма работа и средства да се издържа той така или иначе няма право да остане в съответната държава повече от три месеца", поясни Тод.

Ако някоя от страните-членки не прилага европейското законодателство ще започне обичайната процедура при не спазване на законодателството, беше категоричен Джонатан Тод.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта