Развитието в условия на хранителни дефицити предопределя нисък добив

Първоначалният достъп на есенниците до основни хранителни вещества оказва голямо влияние върху цялостното развитие на културите – от поникването до крайната фаза на тяхното развитие. Затова е необходимо предсеитбеното торене да се направи съобразено с показателите от почвените анализи и да се балансират хранителните елементи с листни торове според потребностите на културата и конкретните условия.
Използването на комбинирани, висококонцентрирани качествени почвени торове, които съдържат основните хранителни елементи в достъпни форми за растенията и могат да се внасят в по-малки количества, е рентабилно и задоволява нуждите на житните култури по време на цялата им вегетация.
АЗОТЪТ
е един от най-важните хранителни елементи за растенията и се счита за двигател за тяхното развитие. Липсата на азот води до смущения в синтеза на хлорофил и растежа. Листата стават бледозелени до жълти. Тези признаци се появяват първо при по-старите листа. По-късно тези листа отмират.
Количеството усвоим
ФОСФОР
пряко определя добива и качеството на продукцията. Това е елементът, чиято роля е да формира мощна коренова система и стъбла и да повиши устойчивостта на растенията на стрес.
При дефицит на
КАЛИЙ
се нарушава синтезът на въглехидрати, което уврежда цялостния енергиен баланс на растенията. Силно намалява сухоустойчивостта на растенията.
При липса на
СЯРА
се прекратява дейността на клетките, намалява се съдържанието на хлорофил в листата, задържа се растежът на растението.
Липсата на микроелементи, макар и в малки количества, може съществено да наруши важни жизнени процеси в растенията и да редуцира добива.
БАЛАНСИРАНО НАХРАНЕНИТЕ РАСТЕНИЯ
с качествени комбинирани основни торове и своевременно третирани с комплексни биостимулатори се развиват нормално, без дефицити и имат много добра братимост. През зимата те са в състояние успешно да понесат критични ниски температури, да заложат и изхранят оптимален брой братя. През пролетта се повишава устойчивостта им към неприятели и гъбни болести, полягане, засушаване и други стресове. Правилно протичат процесите на формиране и изхранване на класа.
Есента на 2021 година поднесе много изненади в цените на почвените торове и в тяхната наличност. Това смути нормалното развитие на пазара им и в резултат – има полета с намалено почвено торене. За тях предлагаме специално решение, защото есенното развитие на есенниците в условията на дефицит на хранителни елементи е много рисково и задължително ще се отрази негативно на добива.
Всички стопани знаят
че листното торене не може да замести пълноценното кореново хранене, но също така има богат опит (и от изследвания в научни институти, и от практиката) по частично компенсиране на намаленото почвено хранене.
Особено полезно е
листното хранене в ключовите фази от развитието на растенията (каквато е есенното братене) и след внасяне на почвени торове. И този хранещ ефект се дължи на комплекса от хранителни елементи (макро-, микроелементи, аминокиселини, органика, фитохормони на растежа), които стимулират кореновото хранене и процесите на развитие в растенията. Или, внасянето на един, два или три микроелемента категорично не може да изпълни ролята на активатор и от това листно торене не можем да очакваме такова повлияване.
Комбинацията от комплексния биостимулатор Amino Expert® PROTEKT и азотен листен тор HELASOL® MAX N15 е много добро решение в случай на намалено предсеитбено азотно хранене.
ЕСЕННОТО СТИМУЛИРАНЕ
с Amino Expert® PROTEKT инициира нитратредуктазата в малките листа и способства за по-добро вкореняване, залагане на братя и формиране на устойчива за презимуване листна маса. Стимулирането с Amino Expert® PROTEKT гарантира по-добро развитие на кореновата система, ускорява залагането на възела на братене и дава значително по-добър шанс на растенията да преодолеят ниските температури, „изтеглянето“ или липсата на сняг и последиците от т.нар. „снежно изтощаване“ на растенията. Натрупват се захари в надземната част и се гарантира по-добро презимуване.
Азотният листен тор
HELASOL® MAX N15 осигурява азот в трите му форми и активира синтеза на хлорофил. Съдържащият с в него магнезий подобрява жизнеността и сухоустойчивостта на растенията.
В случай на недостиг
на основните макроелементи – азот, фосфор и калий, комбинацията на Amino Expert® PROTEKT и HELASOL® COMPLEX 10-10-10 +ME осигурява едновременно хранене и стимулиране.
HELASOL® COMPLEX 10-10-10 +ME е концентриран ЕО ТОР, произведен от най-качествени макросуровини, със 100% разтворими и усвоими микроелементи.
Есенното стимулиране на младите растения е много важно за тях
то осигурява отлагането на необходимите за презимуването на пшеницата и ечемика пластични вещества в растителната маса.
Листното торене
може частично да компенсира фазовия дефицит на хранителни елементи при намалено есенно почвено торене, а комбинацията с азотен или NPK листен тор е най-доброто решение.
Есенното стимулиране на пшеницата и ечемика
е гаранция за превръщането на вложените при сеитбата средства и труд в реколта!

Двата елемента са основни за най-важните фази като братене, цъфтеж и формиране на зърното

Агр. Петър Кръстев
Основната задача на производителите на зърнени култури е ефективният контрол на състоянието на посева, като се взема предвид реалният потенциал на продуктивността, формиран чрез подбора на вида, сорта и стратегията за минерално хранене. Преди всичко трябва да се определи необходимата запасеност на почвата с фосфор и калий, което гарантира достатъчно храна за растенията в продължение на цялата вегетация. Оптималната наличност в почвата с биодостъпен фосфор при отглеждане на зърнените култури трябва да е над 10 мг P₂O₅ /100 г почва. Съдържанието на калий в почвата в зависимост от почвеното плодородие трябва да е 12 – 20 мг K₂O /100 г почва. Наличието на достатъчно високо количество калий в почвата дава възможност на растенията по-ефективно да използва влагата, което влияе съществено на процесите цъфтеж и формиране на зърната в периода на пролетната вегетация.
При определяне дозите на минерално торене задължително трябва да се има предвид износът на хранителни елементи с реколтата. Предполага се, че за производството на тон зърно заедно със сламата, пшеницата потребява 22 – 30 кг азот, 9 – 12 кг фосфор, 14 –25 кг калий и около 5 кг магнезий.
Площите за зимни житни трябва да бъдат така добре подготвени, че да могат културата и сорта да реализират максималният си продуктивен потенциал. От четири основни вида зимни житни, два вида – ечемикът и ръжта, достигат фаза на пълно братене още есента. На този етап основнен елемент, способстващ образуването на силно стъбло, е фосфорът. За пшеницата и тритикалето фаза братене протича както есента, така и пролетта. Затова потребността от този хранителен елемент при тези култури през есента ще бъде малка. Вземайки предвид този факт, логично е да се очаква и различна реакция на различните зърнени култури спрямо фосфорното торене. Отсътствието на предсеитбено внасяне на фосфор за културите, които минават фаза братене есента, не може да бъде компенсирано чрез внасяне на пълна доза фосфорен тор през пролетта. Такава стратегия още от самото начало е грешна и може да доведе до значителна загуба на добив зърно. Отделен въпрос е, че липсва техническа възможност за внасяне на фосфорни торове в почвата напролет в житен есенен посев. Тяхното повърхностно разхвърляне по полето би имало значение само за следващата култура в сеитбооборота.
Втората критична фаза от развитието на растенията от гледна точка на осигуреността с фосфор е наливането на зърното. На този етап от развитието си растенията използват запасите от хранителни вещества, натрупани по-рано във вегетативните органи, а също усвояват и от почвата. Ако се вземе предвид фактът, че пролетта повърхностният слой на почвата бързо изсъхва, става ясно, че растенията не могат ефективно да използват хранителните елементи от почвата. Така източникът на фосфор остава в по-дълбокия слой на почвения профил, и то при условие че там се съдържа достатъчно количество от елемента.
Зърнено-житните култури имат брадеста коренова система, която се развива бавно пролетта, по-интензивно прониква в почвата и е в състояние да усвоява запасите фосфор от торовете, внесени есента в почвата. Локалното отсъствие на фосфор принуждава растенията да развиват коренова система с цел увеличаване потреблението на вода и минерални елементи. Трябва да се има предвид, че дефицитът на калий и магнезий от своя страна водят до слабо развитие на кореновата система, което в крайна сметка води до намаляване на добива.
За групата зърнени култури, които преминават активна фаза братене пролетта, съществува практическа възможност за набавяне потребността от хранене на растенията по време на вегетационния периода. В този случай внасянето на торове трябва да не е по-късно от началото на възобновяване на пролетната вегетация.
Количеството минерални елементи, натрупани в растенията, са основа при разработката на дългосрочни стратегии за внасяне на торове. Установено е, че скоростта на натрупване на минерални елементи в растенията играе съществена роля през цялата вегетация и определя скоростта на растеж и развитие на растенията. По-развитата коренова система на зърнените култури позволява ефективно усвояване на торовето от почвата. Затова най-добре е планираната доза фосфор да се внесе преди сеитбата.
Ако е необходимо да се използват високи дози фосфор и калий, целесъобразно е тяхното разделяне наесен и рано напролет. Тази стратегия заслужава особено внимание в години, когато много стопанства са принудени да правят икономии. При такива обстоятелства на богати на фосфор почви наесен могат да се внесат само 15 – 30% от пълната доза фосфорни торове според конкретното поле.
Дефицитът на калий в почвата води до силно забавено развитие на растенията и е тясно свързан с динамиката на усвояване на азота, което има крайно негативни последствия за бъдещия добив зърно. Културните растения се нуждаят от калий в точно определени фази на растеж. При зърнените култури тази фаза е вретенене. Пшеницата изключително интензивно усвоява калий в периода от пълното излизане от фаза вретенене до цъфтеж. В това време растенията усвояват калий от целия почвен профил чрез кореновата система. Именно тогава кореновата система на пшеницата достига своето максимално развитие, което води до активно търсене и усвояване на хранителни вещества от почвата. Дефицитът на калий във фаза интензивно развитие се проявява не само в забавяне на растежа растенията, но и в прекомерно усвояване на азот. От натрупването на азот във вид на нискомолекулни съединения се повишава чувствителността на растенията към атаки от гъбни патогени (Табл. 2).
Вземайки предвид особеностите на растежа и развитието на зърнените култури, се определят и агротехническите срокове за внасяне на фосфорни и калиеви торове. Освен товахимичното естество на двата компонента не трябва да бъде пренебрегвано. Фосфорът, като правило, е слабо подвижен, затова трудно се придвижва по профила на почвата. По този начин при внасянето му в почвен слой, който е подложен на бързо изсъхване, т. е. в условия на недостиг на влага, елементът остава слабо достъпен за растенията. По тази причина оптималният срок за внасяне на фосфорни торове е непосредствено след прибиране на предшественика, преди оранта или предсеитбената обработка според прилаганата технология.
Що се отнася до калия, ситуацията е по-лесна. Този елемент влиза в състава на минералните торове и се разтваря много по-добре от фосфора. За разлика от фосфора, добивообразуващата роля на калия в по-голяма степен зависи от плодородието на почвата. Предсеитбената му доза трябва да осигури есенните потребности на зимните култури от този елемент. Останалата част от него може да се внесе в удобно време – по време на зимния покой, но не по-късно от 2 седмици до възобновяване на пролетната вегетация. Колкото по-рано бъде внесен калиевият тор, толкова по-добре е от гледна точка на дълбочината за проникване в профила на почвата. Изключение правят много леките почви, където е целесъобразно торовете да се внасят веднага след възобновяване на вегетацията.

Компанията предлага цялостни програми от подбрани почвени торове, биостимулатори за третиране на семената и листни торове за мощен старт на есенните култури

Изминалата 2019/2020 ни показа, че положените грижи за есенниците в ранните фази от развитието им гарантирано помагат в борбата със сушата – основен проблем в последните години.
ЦЕЛТА НА ЕСЕННИТЕ ГРИЖИ
е посевите да стартират с добре вкоренени растения, със здрави и мощни стъбла, с достатъчно листна маса, за да могат да устоят на последващите стресове. На практика това означава още със сеитбата и след нея да се положат грижи за корените, за братенето и за такова азотно хранене, което да не причинява допълнителен проблем при суша.
От гледна точка хранене, СИЛНИ КОРЕНИ се постигат с правилен избор на почвен тор, в който елементът фосфор е с основна роля, с хранителен разтвор за семената и с предзимни грижи за есенниците.
1. ОСНОВНО ПОЧВЕНО ТОРЕНЕ С ГРИЖА ЗА ДОБРОТО ВКОРЕНЯВАНЕ
Известно е, че ФОСФОРЪТ е много важен за старта на културите. Той осигурява енергия за покълването, стимулира растежа на кореновата система на младите растения в дълбочина и повишава способността им да усвояват и оползотворяват необходимите им хранителни елементи.
След задълбочено проучване на световния опит, Екофол се спря на най-съвременните фосфорни торове - с висока усвоимост на този елемент и с допълнителна защита от фиксация в почвата - при кисели, алкални, преовлажнени, тежки почви и при редица други случаи. Технологията PHOSACTIVE® създава в почвата защитна зона за фосфорните гранули и осигурява наличен фосфор за растенията в по-дълъг период от стандартните торове. PHOSACTIVE® не допуска свързването на фосфора с намиращите се в почвата Са, Mg, Fe, Al, Zn, Mn и блокирането му в неразтворими съединения. PHOSACTIVE® осигурява максимално фосфорно хранене, независимо от почвения тип и неговата киселинност.
Технологията PHOSACTIVE® е приложена при продуктите:
DURASOL NPS 12-34 +13SO3+2MgO+7CaO
DURASOL NPK 14-20-6 +17SO3
DURASOL NPS 20-20 +32SO3
2. ТРЕТИРАНЕ НА СЕМЕНАТА С ГРИЖА ЗА ДОБРОТО ВКОРЕНЯВАНЕ
Какъвто и почвен тор да е използван, за да бъде той усвоен е необходимо растенията да имат формиран корен.
Биостимулаторът Амино Експерт СТАРТ осигурява необходимите за първоначалното развитие на зародишните коренчета хранителни елементи и подобрява функционирането на почвените микроорганизими, защото млечната киселина участва в метаболизма на ризосферните бактерии.
Амино Експерт СТАРТ е единственият продукт за семена, който съдържа 12 важни компоненти за повишаване на кълняемата енергия, дружен старт и формиране на здрав корен – предпоставка за силен старт и добро презимуване. Тази грижа е малък разход, но с голям ефект, защото се осигуряват хранителни елементи около самото семе - азот, фосфор, калий, желязо, бор, манган, цинк, молибден, аминокиселини, фитохормони (ауксин), органична материя и прилепител.
При сеитбата, дори и при най-перфектното й изпълнение, придружено от супер благоприятна почвена влага и температура, животът в екосистемата „ризосфера“ се нарушава. АЕ СТАРТ съдейства за нейното ускорено възстановяване, което спомага и за по-доброто първоначално развитие на културата. А при неблагоприятни условия – проблеми с обработката на почвата, растителни остатъци, суша и ниски температури, които за по-продължителен период блокират функциите на почвените микроорганизми – ефектът от АЕ СТАРТ е още по-силен.
3. ЛИСТНО СТИМУЛИРАНЕ С ГРИЖА ЗА ДОБРОТО ВКОРЕНЯВАНЕ
Третирането с биостимулатора Амино Експерт ПРОТЕКТ работи за доброто развитие на кореновата система и усвояване на почвените торове, формиране възела на братене и отлично презимуване на житните култури. Това се дължи на съчетанието на макроелементи, микроелементи, аминокиселини, фитохормони, органика (млечна киселина). Амино Експерт ПРОТЕКТ стимулира отделянето на метаболити от кореновите клетки и така повишава приемането на хранителни вещества от тях- гаранция за добро развитие.
Естествено, ясно е, че не само храненето влияе върху крайния резултат, а цялата технология, приложена на полето.

Фосфорът е хранителен елемент, необходим на всички растения без изключение. Въпреки че не предизвиква бърз ефект като азота той увеличават добива не само в количествени, но и качествени показатели. Плодовете стават по-вкусни, по-красиви, по-дълго се съхраняват и като цяло са по-здрави.
В същото време фосфорът повишава имунитета към болести и вредители, растенията понасят топлина и студ по-добре. Елементът трябва да се използва не само през втората половина на лятото, когато растенията цъфтят и наливат плодове, но и в началото на пролетта, тъй като стимулира растежа на кореновата система.

За многогодишните растения, фосфорът им помага да влязат в зимата с мощна коренова система.
Растенията поемат фосфора от почвата постепенно и продължително, а част от него се свързва с почвата и е слабо подвижен в нея. Затова внасянето му трябва да се направи, заедно с обработка на почвата или засаждане, така че гранулите да се доближат колкото е възможно по-близо до корените.
Внасянето на фосфора през есента е най-добрият вариант за трайните насаждения. Разхвърля се под короната на дърветата и малко извън нея и след това пространството се прекопава. Това ще осигури отличен резултат през пролетта, дръвчетата ще заложат много повече цвят и плодове.
Фосфорните торове са жизненоважни и за гроздето. Те ускоряват узряването, правят плодовете по-сладки, предотвратяват напукването на плодовете. От него се нуждаят и доматите, въпреки че изискват по-малко фосфор, отколкото калий.
Без торене с фосфорни торове е много трудно да се получи добра реколта както от зеленчуци, така и от плодове. Изборът на тор и дозировката му зависи от много фактори, но винаги използвайте дозата, посочена в инструкциите върху етикета.

Петър Кръстев

Или защо трябва да преосмислим досегашните практики за торене на земеделските култури

Доктор Ахим Шмаленбергер, лектор по микробиология към факултета по биологични науки в университета в Лимерик, Ирландия, прави проучвания свързани с почвена микробиология, растителни растежни регулатори, връзката между микроорганизмите и растенията в почвата, цикъла на сяра в почвата, микробиологичната „ерозия“. Той твърди, че земеделието в Европа е силно зависимо от фосфора в почвата и фосфорното хранене на растенията, но и че източниците на усвоим фосфор са на изчерпване. Решението според него е да променим отношението си към отпадъците и да започнем да ги третираме като ценен ресурс.

Когато говорим за хранителните елементи, които внасяме на полетата си, за да отглеждаме растения с цел добив на продукция, трябва да имаме предвид, че фосфорът е уникален. За разлика от азота, който можем да извлечем от атмосферата на цената на огромни количества енергия, фосфорът съществува като природен ресурс в шепа региони на нашата планета.

Фосфорът не може да бъде синтезиран или заместен. А някои от районите с фосфатни залежи са разположени в конфликтни зони като Западна Сахара или са изключени от международния пазар за задоволяване на националните изисквания, като например фосфатните мини в Китай. Други пък се очаква да бъдат изчерпани в срок до 30 години. Но най-важното е, че нито един от тези източници не се намира в Европа. Земеделието тук е крайно зависимо от фосфатните скали, които се внасят от Мароко. Очакванията са, че до края на това хилядолетие ще изчерпим залежите на скален фосфат, подобно на залежите от нефт.

Ако това се случи...

Без торене в земеделието, добивите рязко ще спаднат и е твърде възможно да се стигне до глад, подобно на този в Ирландия от едно време. И тук изскача въпроса: какво са използвали хората преди зелената революция със синтетичните торове. А отговорът е прост, но казан по сложен начин: „кръгова икономика на растителните нутриенти“ или произведената продукция се консумирала от хората и животните, а т.нар. растителен отпадък отивал обратно на полето, за да подхрани новата реколта. Така „отпадъкът“ се рециклира в почвата и намалява загубите на нутриенти в подпочвените води, реките и големите водни басейни. В момента, половината от фосфорът, който използваме за торене на полетата не е рециклиран, но се губи.

Най-вероятно няма да доживеем момент, в който скалният фосфор да се възстанови по естествен път. Затова трябва да се подсигурим, като спрем загубите на тази ценна суровина и променим значението на думичката „отпадък“.

И така, какво е решението? Да използваме всички животински и битови отпадъци на полето? Отпадните продукти от животновъдството и утайките от пречистването на водите не са най-подходящите суровини за минимизиране на загубите на хранителни вещества, особено що се отнася до подпочвените води и водните басейни. Затова се разработват редица начини за подобряване на свойствата им като торове. Индустриалното компостиране е само един от тях. Новите методи и тхнологии не са „големи препъни камъни“, но е необходимо и знание как най-правилно и ефективно да се прилагат. Ключов фактор е и самия подход на фермерите към рециклирания фосфор. На места дори не е необходимо да се внася този хранителен елемент, защото почвите ни не са лишени от него. Въпреки това, наличието му в почвата не е гаранция, че той е усвоим от растенията. И тук на помощ идват микроорганизмите. Тези форми на живот преработват заключеният в почвените частици фосфор и го правят достъпен за кореновата система. Огромната потенциална полза от живите организми в почвата се похабява от интензивните практики в земеделието.

За да предотвратим надвисналата криза за фосфор, трябва да направим всичко възможно да рециклираме и съхраняваме колкото е възможно повече от елемента, като използваме естествените залежи само като резерв за крайни случаи. Освен това сме длъжни да преосмислим и да спрем да пренебрегваме идеята, че почвата е жива система. Микроорганизмите превръщат в достъпна форма хранителните елементи много по-бързо, от която и да е от сегашните интензивни практики. Ако ги има, разбира се.

Системата на земеделие, от която се нуждаем трябва да следва естествените процеси в екосистемата, а функцията ѝ да увеличи продукцията, използвайки възобновяеми продукти произведени по устойчив начин. ЕС вече е започнал финансиране на изследователски проекти, които да изучават производството и използването на преработени торове като Phos4You, Nutri2Cycle and Renu2Farm. Необходими са обаче допълнителни изследвания. Изследвания, свързани с обмена на фосфор в почвата. А с това задължително са свързани редица организми- бактерии, гъби, нематоди, протозои и т.н. Изучаването на разнообразието, взаимодействията помежду им и техните функции е необходимо и отчасти известно, но в лабораторни условия. А всички знаем, че почвата е може би най-сложната среда на живот на нашата планета. Само в една чаена лъчичка се съдържат над 100 000 различни микроорганизми, както и повече бактерии, отколкото хора на Земята.

Бъдещото селско стопанство трябва да внедри употребата на рециклирани торове и да осъзнае необходимостта от живи и работещи почвени микроорганизми. Само така ще осигури стабилни добиви и ще преодолее евентуална фосфорна криза.

В подкрепа на казаното до тук още през 2013 година Европейската комисия прави консултативно съобщение към парламента, съвета и комитетите на съюза. Следват цитати:

„Запасите от фосфор са относително богати в световен мащаб и резервите са значителни. Съществуват обаче няколко фактора, които взети заедно показват, че въпросите, засягащи сигурността на доставките за ЕС, трябва да бъдат следени отблизо. На първо място, в рамките на ЕС има твърде малки резерви на фосфатни скали. На второ място, напоследък се наблюдаваше нестабилност на цените — през 2008 г. цените на фосфатните скали нараснаха със 700 % за малко повече от година, допринасяйки за увеличение на цените на торовете. На трето място, няма голяма възможност за промяна при по-маловажните употреби на фосфора, тъй като основната му употреба за фуражи и торове вече поглъща около 90 % от всички добити ресурси.“

„Сегашното използване на фосфор е неефективно в много от етапите на жизнения цикъл, което причинява проблемно замърсяване на водите и разхищение на широк спектър от свързани ресурси. Замърсители като кадмий и уран в суровината могат също да причинят здравословни и екологични проблеми. Поточни анализи от Франция сочат например, че 50 % от общия използван фосфор там се губи — около 20 % в отпадъчните води, същото количество чрез ерозия и излужване и 10 % под формата на хранителни отпадъци и други биологични отпадъци“

„Най-значителният понастоящем замърсител във фосфатните торове (освен когато се отстранява чрез технологии за премахване) е кадмият, въпреки че може да е необходимо да се наблюдават и други тежки метали. След като веднъж се появи в почвата, кадмият не може да бъде лесно отстранен, а може да се прехвърля и да се натрупва в растенията. Някои растения (слънчоглед, рапица, тютюн и др.) проявяват тенденция към натрупване на по-големи количества кадмий.“

„Ефективното земеделие означава наличие на достатъчно фосфор в почвата, който да удовлетвори потребностите на растенията през цялото им развитие, но не повече от това. Няколко инициативи в рамките на ЕС вече доведоха до по-ефективна употреба на фосфор и намаляване на загубите на фосфор в селското стопанство. Те включват кодекси на добри практики и програми за действие съгласно Директивата за нитратите, както и схеми за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони. Въпреки това все още съществува значителен потенциал за по-нататъшни подобрения в употребата на фосфор и ефективността на равнището на земеделско стопанство. Това включва техники за „прецизно земеделие“, като например инжектиране на оборски тор и включване на неорганични торове, въпреки че измерването на нивата на фосфора и оборския тор в обработваемите земи също е важно за гарантиране използването на точното количество тор на правилното място и в точното време, като по този начин съдържанието на фосфор се повишава до достигане на критичното ниво. По-големите усилия за намаляване на ерозията от вятъра и водата, както и повишаването на сеитбообращението биха спомогнали като цяло за намаляване на загубите на почвите и фосфора, който съдържат. Използването на торове в градинарството може също така да се подобри, по-специално чрез затворени системи.“

И отново в подкрепа на гореизложеното стои твърдението „Всяко намаляване на хранителните отпадъци в етапите на производството и потреблението ще намали необходимостта от въвеждане в системата на нови количества фосфор от скалния ресурс. Ситуацията с хранителните отпадъци беше обстойно проучена. Всеки човек в ЕС ежегодно генерира средно 180 кг хранителни отпадъци. Начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, видът и количество на храната, която консумираме, както и количествата генерирани хранителни отпадъци имат значително въздействие върху устойчивото използване на фосфор, което означава, че в тази област е възможно да се постигне голямо подобрение.

Пълният текст можете да намерите тук:

https://ec.europa.eu/environment/consultations/pdf/phosphorus/BG.pdf

Подхранването с фосфор е необходимо за всички растения без изключение. Въпреки че не предизвикват такъв зашеметяващ ефект като азотните торове, фосфорните торове увеличават добива, не само количествено, но и качествено. Плодовете стават по-вкусни, по-красиви, по-дълго се съхраняват.
Фосфорът повишава имунитета на растенията към болести и вредители, прави ги по-устойчиви на топлина и студ. Той трябва да се използва не само когато растенията цъфтят и наливат плодове, но и в началото на пролетта, тъй като фосфорът стимулира растежа на кореновата система.
Растенията поемат фосфора от почвата постепенно и дълго време. Внасянето на елемента може да става през целия сезон.

Ако внесете 1 супена лъжица суперфосфат на 1 м2 по проекцията на короната на дърветата есента ще осигури отличен резултат през пролетта: ще има повече плодове.

Фосфорните торове, за разлика от азотните и калиевите, трябва да се прилагат възможно най-дълбоко в почвата.

Фосфорните торове са жизненоважни и за лозите. Те ускоряват узряването на плодовете, гроздето става по-сладко, предотвратява се и напукването му. От този тор се нуждаят и доматите, въпреки че изискват повече калий, отколкото фосфор.

Без внасянето на фосфорни торове е много трудно да се получи добра реколта от зеленчуци и плодовете. Изборът на тор и дозировката му зависи от много фактори, но ако ви е трудно, тогава използвайте дозата, посочена в инструкциите за торене.

Петър Кръстев

Освен че подхранва растенията, новият продукт ще спести милиарди долари на фермерите, изразходвани досега за хербициди

Учени от Тексаския механо-селскостопански университет са разработили тор, който ще бъде използван при генномодифицирани сортове памук по цял свят, служещ и за защита от плевели.

Новата система на торене се състои в нанасяне на фосфити върху памука, което предизвиква експресия (работа) на гена, отговарящ за преработката на фосфитите в хранителни вещества. При това фосфитите потискат растежа на плевелите, които нямат такъв ген. Генът, който отговаря за това, е ptxD, а начинът за внасяне на тора – селективен.

Фосфорът е един от основните хранителни елементи за всички растения – без него животът им не е възможен. Повечето организми са способни да усвояват фосфора само в ортофосфатна форма. А памукът с ген ptxD е способен да усвоява фосфора само чрез фосфити, на което плевелите не са способни. Памукът преработва фосфитите в ортофосфати и по този начин усвоява азота. Новият подход икономисва на фермерите по цял свят милиарди долари, изразходвани за хербициди. Дори може напълно да ги замества. Още повече че използваните досега химични средства за борба с плевелите на памуковите полета е силно ограничено, тъй като се появиха много устойчиви към хербицидите плевели. В последните 10 – 15 години плевелите на много полета в САЩ вече не реагират на химични средства за борба, съдържащи глифозат, който обикновено се съдържа в хербицидите. Остават само скъпоструващите механични или дори ръчни начини за борба. Или новата система за торене. За разлика от глифозата, малко вероятно е плевелите да изработят устойчивост към фосфитите, смятат учените. Това позволява да се надяват на дългосрочно решение на проблема с плевелите на памучните полета.