Европейско земеделие и у нас – мисията възможна Избрана

Добруджанско семейство от село Дропла е сбъднало мечтата си

Габриела Събева

Да сбъднеш мечтата си и да изградиш стопанство по подобие на европейските, да останеш да работиш със сърце и желание у нас, а не в чужбина, да търсиш иновациите и да ги внедряваш – това е кратката визитка на едни млад и амбициозен земеделски стопанин. Мартин Маринов е наследник на аграрния бизнес, започнат от баща му Николай Маринов със седалище в добруджанското село Дропла. 5000 дка е размерът на обработваемата площ – за региона тези размери не са впечатляващи. Впечатляващи са обаче ентусиазмът, прецизността, мечтите на Мартин. В семейното стопанство всеки има преди задължения и отговорности. Мартин е най-малкият, включва се веднага след като завършва Аграрния университет. „Откакто се помня, винаги съм бил на полето с баща ми. Официално професионалният ми път започна в края на моето следване като агроном в Пловдив. След завършването ми на 100 % съм тук със знания и нови решения”, разказва младият мъж.

Martin Marinov 2

В дните преди жътва ежедневието е натоварено, предстартовата треска вече се усеща. Техниката е стегната и подготвена, всичко е проверено многократно. На този етап стопанството е обезпечено с машини за всички дейности – от прибиращите комбайни до трактори и инвентар. Целта е всяка една операция да се извършва прецизно. Техниката обаче се амортизира и се налага подновяване. Всяка година се купуват нови машини, но последната по-сериозна инвестиция – закупуването на зърнокомбайн, е направена преди 4 години.

„В земеделието всичко се развива много прогресивно, технологиите се развиват много бързо. Това води и до ежегодното покачване на цените. В същото време намалява рентабилността от декар земя”, показват наблюденията на младия фермер. „През последния програмен период ние като зърнопроизводители сме оставени на произвола на съдбата, т.е. имаме нулево финансиране за закупуване на земеделска техника. В момента ние сме добре обезпечени с машини, но за да можем да подновяваме, трябва помощ. Това е много сериозно перо дори и за нашето средно стопанство, а искаме да сме в час с новостите”, допълва Мартин.

Нетипична и трудна е стопанската година, разказва още фермерът и пояснява защо: „Още през есента останахме без дъжд в продължение на повече от 3 месеца, културите не можаха да се развият. След това дойдоха студове. При незакалена пшеница имахме минусови температури и лед. След това малко по малко през пролетта нещата започнаха да се нормализират. Дори и при тези тежки условия посевите успяха някак да наваксат. Сега се надяваме на среден добив, не можем да говорим за рекорди”. 50 % от посевите в стопанството са заети със зърнено-житни култури. Генетиката е западна. „Условията го налагат”, категоричен е Мартин. „Никой не търси при изкупуването хлебопекарни качества на зърното, търси се фуражна пшеница. Разликата при цената е много малка, затова колкото и да не искаме, сеем високодобивна западна селекция. В противен случай оставаш извън играта, просто няма да си рентабилен”, допълва младият земеделец.

sem Marinovi

„Около 25 юни очакваме ечемикът напълно да узрее и да влезем да жънем. Колегите в Шабла вече започнаха, там по принцип се жъне по-рано”, разказва още Мартин. Ежедневните наблюдения на пшеницата показват, че комбайните ще влязат в полетата около края на юни. Сериозно е вече засушаването в крайморските общини, не крие притесненията си младият агроном. „Последните 8 литра дъжд паднаха преди 3 седмици. От тогава няма валежи със стопанско значение, няма дори и превалявания”. Фермерът почти денонощно следи развитието на житото: „Преди една седмица пшениците бяха зелени. Днес всичко е жълто, дори златно. Сега чакаме зърното да узрее. Високите температури над 30 градуса си казаха думата, сутрин дори и роса няма”. Според земеделския стопанин пролетните култури вече страдат от липа на влага и изпитват остра нужда от дъжд.

Районът на Добруджа е подходящ не само за отглеждане на жито. Тук са най-подходящите условия за боб, леща, грах и нахут у нас. Реализацията на бобовите култури у нас е нулева, категоричен е Мартин. „Отглеждаме леща, нахут и фасул. Тази година добавихме и грах. За да получаваме субсидиране, трябва да осигурим нужните екологично насочени площи. Ние го правим, отглеждаме протеинови култури, но оттам нататък не можем да реализираме продукцията и сме на загуба. Ако успеем да продадем нещо, то е много под себестойността. Реколтата стои по складовете”, разяснява стопанинът. Според него лещата и бобът са традиционни култури за българина, те се консумират, но нямат пазар. „Няма никакво търсене, а ако излезе възможност за реализация, то е на цена 5-6 пъти по-ниска от това, което е в търговската мрежа”, допълва Мартин и пояснява: „Далеч сме от мисълта да продаваме на тези цени, но ние не покриваме дори себестойността. Когато извадим разходите и рентата на декар, оставаме под нулата”.

Родното производство на протеинови култури е пренебрегнато, смята земеделецът. Той посочва, че у нас се внася боб от Аржентина, Китай, Египет: „Тук няма логика. Това са традиционни култури за българина, които ние като производители не можем да реализираме. А пазарът е пълен с вносен боб, леща или грах”. В Добруджанския земеделски институт вече има селектирани сортове фасул за директна жътва - изправени растения с високо разположени чушки, които не се разпукват. Мартин Маринов смята да заложи на новата селекция, тъй като едно механизирано прибиране ще доведе до по-малки разходи, т.е. по-малко загуби и по-малко пари за наемни работници.

Dobrudzha 1

По инициатива на Мартин в село Дропла са засадени овощни градини. Семейството започва да отглежда и 50 пчелни семейства. Витрина на всичко това е къщата за гости, наречена „Жътвари”. „При семейни пътувания в Европа баща ми видя малки семейни стопанства, в които хората са направили точно това – в една част е разположен селскостопанският двор с машините и производството, а в другата част – къща за гости. Всичко е свързано и така всеки, който посети фермата, може да види как се случват нещата, да стане свидетел на процесите”, разказва младият фермер. По-късно мярка 311 от ПРСР дава възможност тази мечта да се превърне в реалност. Семейството пренася европейския опит в Добруджа и изгражда стопанство по виенски модел. Въпреки че темата „къщи за гости” нашумя твърде много у нас, Мартин и баща му Николай са категорични, че няма за какво да се притесняват. 340 000 лева е размерът на европейското финансиране, но реализацията на проекта излиза почти един милион. Ако някой си мисли, че е лесно да направиш проект и да го осъществиш, жестоко се лъже, категоричен е Мартин. „Пътят не беше лесен. Договорът е подписан 2011 г. Следващата стъпка беше да се изгради обекта. Минават се редица проверки и едва тогава идва субсидията. Така че за да се получат тези средства, се налага първо ти да инвестираш. Трябва да е ясно, че финансирането е само една част, около една трета. Нашата земеделска дейност е дофинансирала изграждането на къщата”, разяснява Мартин. Бащата Николай Маринов е категоричен, че ако е знаел за всички трудности, сериозно би се замислил. „Преди да дадат субсидията, тука броиха и камъчетата. В продължение на десет дни имаше хора от фонд „Земеделие”, които описваха всичко, за да се види дали съответства на плана. Така изплатиха субсидията. Колкото и да беше трудно и бавно, ние сме упорити и мисля, че достигнахме до европейското земеделие”, не крие гордостта си Николай.

Kashta Zhatvari

„Това е наистина западният опит, вкаран в България. Към това се стремихме”, споделя и Мартин. Къщата със седем двойни стаи е разположена на 20 км от морето, т.е. не привлича традиционни туристи, желаещи да са директно на брега. Тя обаче предлага нещо много повече – невероятна тишина, спокойствие и чист въздух. Тук идват любители на природата и хора, търсещи близък контакт със земеделското производство. Защото в Дропла можеш да се разходиш в овощната градина, да откъснеш ягоди от малкия двор, да опиташ пчелния мед, да влезеш в стопанския двор при комбайните, да станеш свидетел на „бялата” жътва.

Прочетена 3899 пъти
Оценете
(2 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта